Деби Макомбър
Желан годеник (10)

Десета глава

В четвъртък вечерта Кейт тъкмо беше тръгнала да изхвърля последния кашон в боклукчийските кофи пред блока, когато забеляза пикапа на Люк да завива по улицата. Той рязко закова пред входа, изскочи от колата и се втренчи в сградата. Чертите на лицето му бяха изкривени, но Кейт по никакъв начин не можеше да си обясни какво го е подразнило. Реши да му се обади, но преди да е направила и крачка към него, той стовари юмрук по капака на колата. Изглежда го заболя, защото разтри кокалчетата на ръката си и после продължи да се взира в зданието. Накрая пъхна ръце в задните джобове на джинсите си, опъна рамене и тръгна към входа. Внезапно спря и се върна към пикапа. Кейт се надигна на пръсти и протегна ръка, за да го извика. Трябваше да събере цялата си воля, за да не се втурне към него. Боеше се, че ще избухне в плач — поведението му я бе развълнувало дълбоко.

Може би първоначалното намерение на Люк бе да си отиде, но той го промени. Тресна вратата на пикапа и с решително изражение тръгна обратно към сградата. Кейт усети, че сега е моментът да направи своя ход и уж безгрижно зави зад ъгъла.

— Кейт!

— Люк! — възкликна тя, като се направи на изненадана.

Известно време той не продума.

— Току-що се прибрах в ранчото и намерих къщата празна. Мислех, че поне ще изчакаш, докато се върна.

— Госпожа Джексън ми каза, че мога да се нанеса в апартамента още в понеделник и тъй като Скип, Клей и Рори предложиха да ми помогнат, нямаше причина да отлагам.

— Можеше поне да ми кажеш!

Кейт изпита вина, че се бяха разделили след кавга.

— Опитах се да те открия, но беше заминал за Ню Мексико.

— Да, Бил ми каза, че си искала да говориш с мен — призна Люк.

— Защо не влезем вътре? — Тя му отвори вратата.

— Добре — съгласи се той с нежелание.

Щом влязоха в апартамента, двамата се изправиха и се вгледаха един в друг. Кейт се почувства ужасно неловко. Тъмните му очи блестяха, а лицето никога дотогава не й бе изглеждало толкова скъпо — познато и същевременно криещо своите вълнуващи тайни. В този миг копнееше да се отпусне в обятията му. Искаше да му обясни колко съжалява за начина, по който се разделиха, и да приеме предложението му, независимо от начина, по който го прави. Но гордостта не й позволяваше да го стори.

— Добре си се наредила тук — подметна той, когато мълчанието започна да става непоносимо.

— Ще си свалиш ли якето?

— Да, разбира се. — Той й го подаде.

— Ще седнеш ли? — Посочи му дивана.

Люк кимна и се настани на крайчето му.

— Дойдох да ти се извиня за начина, по който се държах последния път…

— О, Люк! — прошепна тя и се отпусна в креслото срещу него. — И аз се чувствах много зле след това. Защо винаги се караме така? Понякога ми се струва, че се отдалечаваме все повече един от друг, а не искам това да се случва.

— Исках да ти предложа да прекратим тези глупости, но ти съвсем ясно изрази възгледите си.

— Все още ли искаш да се грижиш за мен?

— Не виждам нищо лошо в това.

— Знам. — Беше се уморила да повтаря едни и същи доводи. — Само че аз съм способна да се погрижа сама за себе си.

— Естествено — подхвана той с убийствена кротост в гласа. — Добре се погрижи за себе си по време на снежната буря, нали?

— Карай нататък, припомни ми и историята с Ерик Уилсън! Мислех, че си дошъл, защото съжаляваш заради последната ни караница, но ти изглежда си готов за нов спор.

— Добре! — извика той. — Ще млъкна! Помоли ме да не повдигам пренеприятния въпрос за женитбата и аз се съгласих. Само че… — Внезапно млъкна, а после прошепна: — По-добре изобщо да не говорим повече за това.

— Толкова ми е неприятно, когато се караме! — прошепна Кейт.

— И на мен, Принцесо.

Въпреки привидното безгрижие в гласа му, Кейт долови скрита болка. Това я изпълни със съжаление и тя потърси някакви думи, с които да преодолее отчуждението между тях и да възвърне равновесието в отношенията им.

— Имаш ли нужда от нещо, Кейт?

— Не, всичко е наред — побърза да го успокои тя. Вярно е, че понякога й се случваше да излиза с неподходящи мъже или да поема глупави рискове по време на снежни бури, но все пак знаеше как да се оправи в собствения си живот! Люк се огледа и бавно кимна, като че ли за да покаже, че е съгласен с думите й. — Добре направи, че се отби… Искам да кажа, хубаво е, че те виждам отново и наистина се радвам, задето и ти си имал желание да се помирим.

— Да не би да съм ти липсвал, докато отсъствах?

Той действително й бе липсвал, но до този момент тя не желаеше да го признае дори пред себе си. Подсъзнателно бе очаквала да дойде четвъртък, беше се надявала, че Люк ще й се обади… През последните дни бе работила като луда, за да разопакова багажа си и да придаде на апартамента приличен вид. Всъщност така искаше да докаже на Люк, че е способна и организирана. След толкова провали, преместването от къщата в първото й самостоятелно жилище трябваше да мине като по вода. Изискваше го гордостта й.

Двамата се държаха един с друг като учтиви непознати и Кейт не можеше да измисли нито една умна забележка или въпрос, с който да поразсее напрежението.

— Вечеряла ли си? — попита внезапно Люк. — Когато тръгнах за насам, мислех да те заведа някъде да хапнем. Давам си обаче сметка, че отправям поканата си твърде късно. Четох някъде, че жените не обичали прекалено самоуверените мъже, затова ще проявя разбиране, ако ми откажеш.

— Много ще ми бъде приятно да вечерям с теб — отвърна бързо Кейт, като не успя да сдържи усмивката си.

Люк сякаш се стъписа от отстъпчивостта й. Кейт стана и лениво се протегна:

— Дай ми няколко минути да се приготвя — помоли тя, без да крие щастливите нотки в гласа си.

Люк също се изправи и като че ли изпълни с присъствието си всяко ъгълче от малката й дневна. Разделяха ги само десетина сантиметра. Той повдигна брадичката й с пръст, взря се дълбоко в очите й и прошепна:

— Наистина ли ти липсвах?

Необяснимо защо в гърлото й заседна буца и Кейт бе принудена да му отговори без думи. Тя обхвана лицето му с двете си ръце и трескаво кимна. Неговите очи потъмняха и Кейт помисли, че ще я целуне. Точно когато се приготви да се плъзне в обятията му и да повдигне устните си към неговите, той се освободи от леката й прегръдка и отстъпи назад. Тя бе принудена да преглътне разочарованието си.

— Мислех си за пицарията в Ривърсдейл — заяви Люк рязко.

— Прекрасна идея.

— Значи се разбрахме.

Кейт не си направи усилието да се преоблича, а само прекара един гребен през косите си и освежи грима. Няколко минути по-късно беше готова за излизане. Люк вече беше застанал до входната врата и възхитеният поглед, с който я посрещна, я изпълни с радостен трепет.

Пропътуваха трийсетте километра до Ривърсдейл в добро настроение. По взаимно и неизречено съгласие и двамата отбягваха всяка тема, която би довела до спор. Ресторантът — „Пицомания“, беше известен в цялата околност с добрата си италианска кухня. Дървените маси под оскъдната светлина бяха застлани с покривки на червени карета. Тук обикновено през седмицата лесно се намираха свободни места.

Люк поведе Кейт за ръка към една маса в центъра на уютното помещение. Обслужването беше бързо и не след дълго те вече си бяха поръчали голяма пица с кренвирши и маслини. Внезапно Кейт се засмя.

— Какво е толкова смешно?

— Просто си спомних кога за последен път ядох пица от „Пицомания“. Рори тъкмо се беше появила — спомняш ли си? Двете се хванахме да сготвим вечеря за Клей и Скип. Аз направих лимонов кекс, а тя цял следобед се стара да сготви някакъв много изискан коктейл от раци и скариди.

— Какво общо има тук пицата?

Кейт му разказа за провала на кулинарния шедьовър на Рори и той се засмя.

— Сигурно се е чувствала ужасно.

— Не, всъщност го прие много храбро.

Щом си припомни за онази паметна вечеря преди толкова месеци, Кейт осъзна колко силно се беше борил Клей да не се влюби в Рори, какви усилия правеше да не я гледа непрекъснато. По-късно същата вечер беше закарал Кейт до дома, бе казал нещо незначително и я беше целунал леко по бузата. Така, както се целува по-малка сестра…

— Нещо не е наред ли? — В гласа на Люк се долавяше нежност.

— Нищо ми няма — побърза да го увери Кейт и се насили да се усмихне. — Защо питаш?

— Очите ти станаха тъжни.

Тя остана смаяна от безпогрешния начин, по който Люк винаги отгатва мислите и чувствата й. Всъщност — невинаги…

— Стига сме говорили за мен. Как мина пътуването ти до Ню Мексико?

— Добре. — Погледна я в очите. — През идните месеци във фермата ще настъпят някои промени. Не искам да останеш изненадана, когато видиш, че ремонтирам къщата и строя допълнителни хамбари.

— Фермата ти принадлежи, Люк. Знам, че ще настъпят много промени, но не бива да се безпокоиш, че ние с татко ще се почувстваме засегнати от това.

— През следващите петнайсет години тази ферма ще се превърне в една от най-елитните на цялото Западно крайбрежие.

— Убедена съм, че ще успееш да го постигнеш, Люк.

Доверието й в него го зарадва. Кейт не можеше да не вярва сляпо на Люк. За десетте години, откакто той работеше при баща й, бе постигнал много. Девин често изразяваше изненадата си от това, че способният му управител не започва собствен бизнес. Известно време Кейт мислеше, че причината е в липсата на средства, но очевидно не беше така.

— Защо толкова дълго отлагаше купуването на собствена ферма? — попита тя и точно тогава пристигна поръчаната пица. Сервитьорката я остави на масата и вместо да се отдалечи, остана до масата и започна да ги разучава толкова настойчиво, че Люк се обърна към нея:

— Да не би да се е случило нещо?

— Не, не… Приятна вечеря. — Момичето най-после си тръгна, отиде при касата и веднага започна да си шушука с две свои колежки. Люк реши да не обръща внимание на странното й поведение и се зае да реже апетитно димящата пица.

— Та докъде бяхме стигнали?

— Питах те защо толкова дълго време не си купуваше собствена ферма.

Люк се отпусна назад в стола си и я погледна замислено.

— Имах един дребен проблем. Бях влюбен в дъщерята на шефа, а и тя беше луда по мен, но не го знаеше. Дори взе, че се сгоди за друг. Страхувах се, че ако напусна и замина, тя никога няма да научи за чувствата ми, нито пък ще разбере своите. А не мислех, че някога ще мога да обичам друго момиче толкова силно, колкото нея.

Кейт съсредоточи вниманието си върху чинията. Гърлото й беше свито така, че почти се задушаваше.

— Прав си, че… не обичам Клей — призна тя тихо. Колкото и да опитваше, не можеше да намери сили, за да вдигне очи и да го погледне.

— Какво каза?

— Аз… Прав си за мен и Клей. Никога не бих могла да изпитвам към него любовта, която една жена изпитва към мъжа си. Обожавах го в продължение на години, но това е било само младежко увлечение. — Напълно съзнаваше цялата сериозност на признанието си. Думите й като че ли накараха целия ресторант да замлъкне.

— Не съм и подозирал, че някога ще те чуя да произнасяш тези думи. — Люк говореше меко и цялото му лице излъчваше нежност.

— Опитах се да ти го кажа още вечерта, след като ходих у Рори и Клей, но ти ми беше толкова сърдит… че се пренасям. — Засмя се с надеждата, че ще успее да намали неочакваното напрежение, което се промъкна между тях.

— Нима сега ще признаеш също, че си влюбена в мен?

— Това никога не ми е било трудно…

Думите й бяха прекъснати от възрастен мъж, който се приближи към масата им, вдигна церемониално една цигулка на рамото си и засвири сладко-горчива любовна песен.

— Не знаех, че тук има цигулар — отбеляза Кейт, когато той свърши. Целият ресторант заръкопляска.

— Следващата песен е посветена на вас двамата — гордо заяви цигуларят. — Нека любовта в сърцата ви цъфти като букет от майски цветя.

Чак когато свърши и третата песен, Кейт забеляза, че човекът не обикаля по другите маси, а стои само до тяхната. Някои от клиентите също го разбраха и се струпаха около Кейт и Люк, за да виждат по-добре изпълнителя.

— Благодаря — каза Кейт, когато последните звуци замряха.

— Вие двамата се превърнахте в истинска сензация за Найтингейл и околностите му. Ние, служителите в „Пицомания“ се гордеем, че избрахте нашия ресторант за романтичната си среща. Бихме искали да допринесем с нещо за скорошното ви семейно щастие.

— Препоръчвате ни да се венчаем през май ли? — запита Кейт, като имаше предвид намека на цигуларя за майските цветя.

— Това би бил един прекрасен избор — усмихна се широко музикантът.

— Мисля, че е време да тръгваме — намръщи се Люк. Той се протегна към портфейла си, но цигуларят го спря:

— Моля, вечерята е за сметка на заведението. За нас е чест, че ни посетихте.

По стиснатите устни на Люк тя се досети, че е готов да спори, но още повече му се иска да се измъкне от неловкото положение. Той я хвана за ръка и я поведе към изхода.

— Оставихте си пицата! — извика след тях сервитьорката и бутна в ръцете на Люк една бяла кутия, след което изгледа завистливо Кейт.

Люк форсира двигателя и гумите изскърцаха. Кейт изчака да стигнат до магистралата, преди да го заговори:

— Доколкото разбирам, подобно нещо ти се случва за първи път, нали?

— Не точно — засмя се той. — Но не мога да го приема толкова леко като теб. Няколко души ми правиха странни намеци за някои месеци, но до този момент не успях да разбера за какво говорят.

— Знаеш ли, ако се замислиш, ще видиш колко е смешно. Половината щат залага пари на сватбения ни ден, а Фред Гарнър се е превърнал в истински букмейкър.

Изведнъж й се стори, че никога не преживявала нищо по-комично, и започна да се залива от смях. По бузите й потекоха сълзи и тя ги избърса с ръка в опит да се успокои. Всъщност залаганията и ужким умелите подмятания на всеки срещнат не бяха чак толкова смешни, но яростната реакция на Люк наистина бе комична.

— Хайде, Люк, признай, че ситуацията е смехотворна!

Люк обаче само изръмжа и до края на пътуването запази мълчание. Спря пикапа пред жилищния й блок, изпрати я до вратата и без да я целуне за лека нощ, се завъртя на пети и си тръгна. Дори не спомена кога ще се видят пак. Кейт не очакваше такова поведение. През целия път към къщи бе мислела за това колко ще й бъде хубаво, когато Люк я прегърне. Беше решила да го покани на кафе в апартамента си. Но неговата реакция я засегна дори повече от целувката по бузата, която получи от Клей преди няколко месеца.

— Люк!

Той се закова на място и се обърна към нея. Очите му я изгаряха. Приближи се към нея и тя се хвърли в обятията му. Устните му — топли и гладни — я накараха да изтръпне. Пръстите му се заровиха в косите й, отпуснаха френската шнола и оставиха русите къдрици да се разпилеят свободно. Инстинктивно Кейт посегна и обгърна раменете му. Вкопчи се в него така, сякаш той бе единствената стабилна опора в объркания й живот.

Когато най-после Люк се отдръпна от нея, лицето му изразяваше едновременно надежда и объркване.

— Никога не знам докъде съм стигнал с теб, Кейт… — Помилва косите й и бързо тръгна към пикапа си.

Кейт все още беше под влияние на чувствата, които предизвика у нея целувката му.

— Люк! Защо не влезеш да изпием по едно кафе и да поговорим?

Бавна усмивка озари красивото му лице.

— Не смея, Принцесо, защото се чувствам така, че може би няма да си тръгна чак до сутринта. Ако изобщо си тръгна.

Думите му я накараха да се изчерви. Не й остана друго, освен да отключи вратата и да се прибере…

Застанала в центъра на дневната, Кейт сложи ръка върху полудялото си сърце: „Ти си влюбена в него, Кейт Логан, влюбена си безумно в този мъж, а всеки момент си готова да започнеш схватка с него!“, помисли тя, простена и зарови лице в дланите си. Едва сега осъзна, че Люк не би прекарал толкова години като наемен работник в ранчото на баща й, ако не я обичаше. Във всеки момент той можеше да напусне, да замине или да си купи собствена ферма, а вместо това оставаше при тях. Той наистина я обичаше! Сега, след като разбра това, което искаше да знае, Кейт отново не знаеше как да постъпи. Предполагаше, че Люк ще започне да я ухажва. В такъв случай покана за още една вечеря щеше да свърши работа — до края на вечерта двамата щяха да са официално сгодени. Бе готова да се обзаложи за това!

За нейно разочарование Люк не се обади на следващия ден. Тъй като обикновено петъците бяха тежки дни във фермата, тя реши, че следващият ход трябва да бъде предприет от нея. Рано сутринта в събота тя подготви дълъг списък за пазаруване — смяташе да покани Люк на вечеря у дома. Реши да прегледа всички стари готварски книги, но в един момент се сети за целувките му. Усмихна се и най-после си призна с какво нетърпение очаква да се озове отново в обятията му. Само ако през последните седмици беше робувала на сърцето, вместо на гордостта си! Щастието кипеше в душата й като разпенено шампанско. Отново опита да се свърже с Люк, но не го откри и тръгна да пазарува.

Може би само й се струваше, ала като че ли всички в магазина зарязаха работа и започнаха да я оглеждат, докато буташе количката си между рафтовете. След като свърши в супермаркета, Кейт се запъти към дрогерията, за да купи благоуханни свещи. И отново всички се заковаха на място и се втренчиха в нея.

— Кейт! — Изведнъж отнякъде изскочи Сали Дейли. Възрастната жена тъжно поклати глава, а от очите й струеше най-искрено съчувствие. Тя протегна ръка и потупа Кейт по рамото. — Как си, скъпа?

— Чудесно — отвърна тя озадачено.

— Значи не си разбрала още, така ли?

— Какво да разбера?

— Люк Ривърс поканил Бети Хамънд на вечеря и двамата танцували цяла нощ в „Червения бик“. Всички говорят за това. Хората смятат, че Люк е загубил търпение и ще се ожени за Бети.

Кейт беше толкова смаяна, че едва дишаше.

— Разбирам — прошепна тя и опита да се престори на безразлична.

— Горкото дете! — подхвърли Сали съчувствено. — Не позволявай на гордостта си да вземе връх.

— Няма — обеща Кейт, която едва успя да намери гласа си.

— Тревожа се за теб, момиче. Имам ужасното предчувствие, че ще посрещнеш тридесетте съвсем сама!

„Ще посрещнеш трийсетте сама.“ Тези думи останаха да звучат в съзнанието й, докато вървеше към жилището си. Сълзите изгаряха очите й, но все пак тя съумя да се усмихне храбро и да заяви пред Сали, че Люк е свободен да излиза с когото иска. Накрая дори успя да се разсмее и да предположи, че може би връзката на Люк с Бети ще накара хората да прекратят глупавите си залагания.

Щом се скри от погледа на Сали, Кейт заби очи в земята и хукна право към апартамента си, притиснала покупките към гърдите си. Докато стигне до входната врата, лицето й вече бе обляно в сълзи.

Люк! Само мисълта за него караше сърцето й болезнено да се свива. Беше се отказал да се бори и тя го бе загубила! Само че я болеше прекалено силно — сто пъти повече, отколкото след раздялата с Клей. Тя подпря на земята торбите с покупките и се отпусна в най-близкия стол, без дори да сваля палтото си.

— Добре — произнесе тя на глас. — Люк е завел Бети Хамънд на вечеря и танци. Това обаче още нищо не означава.

Все пък осъзнаваше, че той възнамерява да постъпи точно така, както предположи Сали — от самото начало й беше дал да разбере, че си търси съпруга, а тя го бе прогонила като последна глупачка!

Кейт затвори очи и се помъчи да си представи живота без Люк. Студени тръпки пробягаха по гърба й и тя усети как я залива вълна от самота. Някой почука на вратата, но преди Кейт да успее да отговори, Люк влетя в апартамента. Тя не бе готова да се изправи лице в лице с него и не успя да съобрази какво трябва да направи. Затова се насили да се усмихне.

— Здравей, Люк! — Опита да се държи весело и неангажирано. — Какво чувам за теб и Бети?

— Значи вече си чула?! — Изглеждаше потресен.

— Естествено! Нали не очакваш, че подобна клюка може да остане тайна в града?

— Кога… Кой ти каза?

— Бях днес на пазар и се сблъсках със Сали Дейли…

— Това обяснява всичко — измърмори той, докато кръстосваше стаята с бързи нетърпеливи крачки. Изведнъж спря и се взря в нея изпитателно. — Не ти ли е неприятно, че се виждам с Бети?

— За бога, разбира се, че не! — излъга тя. — А би ли трябвало? Ще пиеш ли кафе?

— Не. Но на теб като че ли ти е приятно от всичко това? — Тонът му бе обвинителен.

— Естествено, че се радвам. Прекрасно е да виждаш как двама души се влюбват един в друг, не мислиш ли?

— Не съм влюбен в Бети! — отвърна сърдито Люк.

— Всъщност мисля, че връзката ти с Бети е чудесен начин да се сложи край на всички онези слухове, които се разпространяват за нас.

— Помислих, че може би ще ревнуваш. — Разтърка врата си и продължи да крачи напред-назад из помещението.

— Аз? — Гордостта не й позволи да признае какво изживя, откакто Сали й съобщи новината. — От къде на къде?

— Не знам — изстреля Люк. — Наистина, от къде на къде?

И преди Кейт да успее да му отговори, той изхвърча от апартамента и я остави сама.

— Можеше да му признаеш как се чувстваш! — каза си тя на глас. — Защо се превръщаш в пълна глупачка, когато нещата опират до Люк Ривърс? Защо? Защо? Защо?

Този път Кейт не мисли дълго, за да намери в себе си достатъчно решителност и увереност. Тя обичаше Люк и ако не успееше да стори нещо в най-близко време, щеше да го загуби. Седна в колата си и подкара към фермата. Сърцето й биеше лудо през целия път. Пикапът на Люк бе паркиран в задния двор. Тя остави колата си до неговата и бързо прекоси разстоянието до задната врата на къщата. Люк не отговори на почукването, но това не я изненада — той обикновено не се свърташе у дома по това време. Тя взе решение — влезе в кухнята и започна да приготвя вечеря. Така поне времето минаваше по-бързо. Основното ястие вече се печеше във фурната, а Кейт режеше зелената салата, когато задната врата се отвори и Люк нахлу в кухнята.

Явно не бе забелязал колата й, защото се закова на място. Всяка черта на лицето му изразяваше смайване. Кейт задържа дъха си за миг и изтри ръце в кърпата, която бе затъкнала в колана си. Опита да създаде впечатление, че се чувства удобно, като че ли му готви всяка вечер.

— Здравей, Люк! — възкликна тя, за да наруши тежката тишина, увиснала между тях.

— Вероятно си дошла да ми искаш обяснение — премигна той. Кейт така и не разбра какво има предвид. — Беше грешка, че поканих Бети на вечеря в петък…

— Тогава защо го направи?

— За да те накарам да ревнуваш. Вечерта, когато ходихме до „Пицомания“, побеснях от начина, по който се смя и шегува — сякаш никога не си гледала сериозно на въпроса за женитбата ни. Исках да разбереш, че не си единствената жена на света. Но идеята ми се провали…

— Така ли?

— Но това не беше единственият проблем. Бети ме видя в града в събота и тръгна след мен. Кълна ти се, нямах никакво намерение да се виждам отново с нея, ала преди да разбера какво става, тя ме хвана под ръка и двамата тръгнахме из града заедно…

— Бети е добро момиче.

— Предполагам, че е така — намръщи се Люк. — Забравих, че не те интересува с кого излизам, нали така? Не си човек, който ще се поддаде на ревността.

— Толкова ревнувах, че ми се искаше да умра.

— Наистина ли? Успя да ме излъжеш.

— Положих много усилия, повярвай ми!

— Какво всъщност правиш тук?

— Приготвям ти вечеря — заобяснява Кейт. Беше си признала какво изпита, когато чу за него и Бети. Щеше да е глупаво да спре дотук. — Сложила съм свински котлети във фурната, има също задушени картофи, а ако все още ме искаш, ще се омъжа за теб…

Думите й го накараха да се закове на място. Когато отново заговори, гласът му звучеше убийствено спокойно:

— Какво каза току-що?

— Има свински котлети и картофи…

— Не, не това. Онази част за… женитбата.

Кейт се пребори, за да събере остатъците от разбитата си гордост:

— Ако все още искаш да се оженим, за мен ще бъде чест да стана твоя съпруга.

— Все още искам.

Тя отклони поглед от него, а сърцето й се сви.

— Оказа се прав за толкова много неща! Наистина имам нужда от теб. Предполагам, че през цялото време очаквах да признаеш, че и ти се нуждаеш от мен, но ти така и не го направи…

— Да не се нуждая от теб! — В гласа му звучеше смайване и неразбиране. — Без теб, Кейт, животът ми би бил като празна мидена черупка. Не бих могъл да преживея и един ден, ако ти няма да си до мен. Искам двамата с теб да посрещнем заедно всички хубави и лоши неща…

— Наистина ме обичаш, нали? — прошепна тя дълго стаявания въпрос.

— Мъчех се да не те обичам. В продължение на години стоях безпомощно до теб и гледах как литваш към облаците всеки път, когато Клей Франклин те наближи. Давах си сметка, че става дума за момичешко обожание, но ти така и не успяваше да го превъзмогнеш. Вместо да се оправят, нещата се влошаваха. Как можех да ти разкрия чувствата си?

— Защо не направи нещо?

Чертите на лицето му се изопнаха от болка.

— Ти беше напълно завладяна от мисълта за Клей и не посмях да предприема нищо. Един Господ знае как ти не успя да се досетиш сама. Рори разбра в мига, в който ме видя за първи път…

— Рори е знаела през цялото време?

Люк поклати глава и тъжно се засмя.

— Преди няколко месеца двамата с Рори бяхме странна двойка нещастно влюбени — тя обичаше Клей, а аз бях луд по теб. През цялото това време си въобразявах, че пазя чувствата си в тайна, а изведнъж се оказа, че целият град знае за тях. От години не искам никого, освен теб, Кейт Логан. И все се надявах, че накрая ще прозреш истината.

— О, Люк! — Пристъпи крачка към него. — Докога ще стоиш в другия край на стаята? Толкова се нуждая от теб!

Незнайно как, но двамата се озоваха притиснати плътно един към друг. Тя обгърна кръста му и усети туптенето на сърцето. Затвори очи, като се остави на вълната от любов, която се готвеше да я потопи.

— Обичам те! — прошепна той. — Ако се омъжиш за мен, обещавам, че ще направя всичко възможно, за да си щастлива. — Очите му блестяха от щастие и излъчваха някаква непозната й досега кротост, която дълбоко я развълнува.

Свършено беше с отчуждението, което той неведнъж бе демонстрирал през последните седмици.

— О, Люк, нямам търпение да стана твоя съпруга! Не беше ли споменал преди време за сватба през декември?

— Но, Кейт, това е само след няколко седмици!

— Знам, но Коледа е идеално време! Цялата църква ще бъде празнично украсена, а шаферките ще са с дълги червени рокли и…

— Кейт, за бога, нали говориш сериозно! — Гласът му бе дрезгав.

— Никога през живота си не съм била по-сериозна. Обичам те! Толкова добре ще изживеем живота си заедно, Люк Ривърс!

Той я целуна с жажда, натрупвана в дългите години, през които само бе мечтал за нея. Накрая откъсна устни от нейните и зарови глава в нежната извивка на шията й.

— Искам деца, Кейт. Искам да изпълня този дом с толкова любов, че стените да потреперят…

За миг двамата не можаха да продумат, а само се гледаха в очите и споделяха общата си мечта.

Кейт се усмихна и прокара пръсти по лицето му, като докосна с обожание всяка мъжествена черта. Колко лесно дойде щастието — трябваше само да пожертва гордостта си!

Устните на Люк отново потърсиха нейните, а целувката му бе толкова нежна, сякаш още не можеше да повярва, че случващото се е действителност.

Кейт обви ръце около шията му и погледът й попадна на календара. Декември бе чудесен месец, а тя си спомни, че пастор Уилкинс като че ли бе заложил доста сериозна сума на петнадесето число. Това й се стори добър знак. Наистина много добър…