Александра Кампбел
Флирт за една нощ (6)

5

Преди осем години не бях чувала за Сафрън Пери. Тогава Уил ме заведе в „Рос Мейнър“, провинциален хотел от златист котсуолдски камък — поне така се твърдеше в брошурата — сгушен романтично сред полята около село Рос, разположено сред най-живописната част на Великобритания. На обяд сервитьорите, специалисти в артистичното сервиране, се суетяха около нас с неприкрит възторг, ала аз, обзета от щастие, не ги забелязвах. Да бъда в провинцията на хотел с гаджето си, въплъщаваше мечтата ми за съвършената любов. Познавахме се едва от шест месеца, ала Уил вече бе успял да се запознае с родителите ми, покани ме да отида с негови приятели на вила в Прованс през лятото и планирахме да отскочим за един уикенд до Ню Йорк.

Уил ми хареса още щом Корин ни запозна. Беше приятен и спокоен, първата вечер ме изпрати до нас, без да се натрапва. Поиска ми телефонния номер, сякаш бе най-естественото нещо на света, и аз бях сигурна, че ще ми звънне. Беше мил, естествен, забавен и остроумен и най-важното — не забелязах и следа от бъркотиите, които обикновено съпътстваха връзките ми. Никакви намеци за майка му и сравнения с нея, не се оплакваше от сексуални проблеми, от проблеми с парите или от жените. Държеше се възпитано, от време на време ми правеше малки подаръци и предлагаше да направим нещо необичайно — например да попътуваме с лодка, вместо в неделя да заседнем в някой ресторант за обяд. Дори най-простото нещо — разходка в дъжда, споделена шега, птица, стрелкаща се над Темза — бе обвито в златна вълшебна мъгла. Не спирахме да си говорим. Семейството му бе от Шотландия, но се наложило да продадат дома си, фермата „Уайт Гейт“, когато бил на десет, защото баща му починал, а майка му не смогвала със семейния бизнес — продажба на парафинови отоплителни печки.

— Мечтаех да откупя бизнеса — призна той — или поне да намеря място с ширнало се до хоризонта небе, където рибата да изскача от водата.

Първите ни няколко седмици заедно приличаха на сприятеляване по време на дълго пътуване с влак — много въздействащи, ала някак нереални. Въпреки това не ме напускаше чувството, че поради някаква причина — затова непрекъснато се борех с обзелото ме съжаление — пътуването ще има край.

Ето защо, когато сервитьорите, предварително запознати с хода на действието, тръпнещи от вълнение, поднесоха покритите със сферични капаци ястия и под моя капак блесна годежен пръстен, поставен в легло от салата, аранжирана край агнешкото, дори не се сетих да уточня дали тя е била „пианистка или танцьорка“, защото Корин така и не успя да ми каже. Той също не повдигна въпроса. Предположих, че повече не го интересува.

Вместо това го погледнах в очите.

— Да.

Беше истинска магия. Цялата нощ стояхме будни и обсъждахме бъдещето, а пред нас се ширеха необятните полета на съвместния ни живот. Едва по-късно същия уикенд, когато умът ми бе объркан от мисли за цветя, срещи, шаферки и бели рокли, той спомена за пръв път името й.

— Хората в Прованс ще ти харесат — обясняваше той. — Казах ли ти кой ще дойде?

Поклатих глава, обзета от колебание дали да подпишем в църква, или в гражданското.

— Както предпочиташ — отвърна той разсеяно и приглади косата ми зад ухото. — Това ще бъде твоят ден.

Смутих се. Не биваше ли да е нашият ден? Понеже на няколко метра от къщата на родителите ми имаше стара църква, а викарият ме познаваше още от дете, реших да не мисля повече по въпроса. Спряхме се на църковна сватба.

Той започна да изброява поканените за ваканцията двойки с някак разсеяно изражение, малко тъжно, вероятно защото преди това бях говорила за църква.

— Сафрън Пери и приятелят й Джеймс Уокър. — После изреди и други имена.

— Кои са те?

— А, Джеймс е банкер, много добър играч на тенис… — Изброи професиите и хобитата и на останалите. — Сафрън Пери е бившето ми гадже. Много талантлива пианистка. Миналата година „Харпърс & Куин“ пуснаха за нея огромна статия на две страници. — Ако не бях така завладяна от емоциите, щях да забележа, че останалите са ми представени в зависимост от постиженията си. Едва когато заговори за Сафрън, спомена някаква връзка със себе си.

В онзи момент престанах да съставям списъка с гостите и долових мириса на опасност. Уил взе бизнес страниците на „Сънди Таймс“ и отбеляза:

— Господи, старият Хенри добре се е забатачил. Я да прочета какво става. Открай време се страхувам, че ще пипнат стария мошеник.

Отпуснах се. Та тя не бе нищо повече от една стара връзка. А след като в „Харпърс“ са писали за нея, значи сигурно бе доста интересна жена.