Джорджия Боковън
Дългият път към дома (17)

Седемнадесета глава

Следващият ден след победата на Нощно око в състезанието се оказа още по-динамичен и напрегнат от предишния. Във фермата сякаш бяха дошли журналисти от всички вестници и списания. Дженифър и Крейг напразно се опитваха да останат сами. Най-накрая те не издържаха, напуснаха изпълнената с хора къща и се отдалечиха почти на една миля от имението.

— Е, не е ли време да ми кажеш това, за което избягахме?

Крейг се поколеба и Дженифър усети, че по гърба й пробягват студени тръпки.

— Трябва да се върна в Оклахома.

— Кога?

— Още утре…

След разговора си с Хенри, Крейг бе научил, че сделката „Ламбърт-Ингерсол“ е почти провалена. Трябваше бързо да се върне и да поднови преговорите, защото в противен случай хиляди работници щяха да останат без работа.

— Искам ти и Никол да дойдете с мен.

— Знаеш, че и аз го желая, но точно сега не мога.

Крейг очакваше тези думи, но чувайки ги, се почувства така, сякаш го бяха ритнали в корема.

— Трябва да се прибера, защото във фирмата не могат без мене. Ако бе възможно, щях да остана повече…

— Да, знам.

Тя облегна главата си на гърдите му. Още преди да тръгне, вече й липсваше.

— Кога мислиш…

Дженифър се поколеба, преди да му отговори. В момента съзнанието й бе обсебено от емоции, които не можеше напълно да разбере.

— Тези дни научих нещо много важно. Аз не се харесвам, Крейг. Един човек наскоро ми каза, че съм заровила главата си в пясъка, и той беше прав. Прекарах последните десет години, опитвайки се да се защитя, като се крия. Отдавна е време да престана да бъда такава страхливка и да се науча да живея нормално.

— Не може ли това да стане, ако сме заедно?

Дженифър хвана ръката му.

— Има още нещо, за което си мисля. Ние с теб се познаваме съвсем бегло…

— Знам, че може да ти прозвучи глупаво, но когато сме заедно, това няма значение.

Тя се засмя.

— И аз се чувствам така. Но не е ли странно, че почти нищо не знам за теб? Не знам каква музика обичаш? Дали гледаш бейзбол или футбол. Дали изстискваш пастата си от средата или от края на тубата. Дали си републиканец или демократ…

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че за да може нашата връзка най-после да стане такава, каквато я искаме, не трябва да прибързваме, а да си дадем малко време, за да се опознаем.

Крейг се намръщи леко.

— Това означава ли, че би могла да промениш мнението си и да останеш в Кентъки?

— Моята любов към теб и Никол е единственото нещо, в което съм сигурна.

— Тогава не мога да те разбера.

— Аз желая нещо повече от това да станем приятели, искам да мога да възвърна гордостта и честта си. Не съм съгласна да дойда при теб с разбита психика.

— Това за мен няма никакво значение. Не ме интересува как си миеш зъбите, в коя партия членуваш, а колкото до музиката — бих се разтревожил само ако обичаш опера. Дженифър, най-важно за мен е това, което изпитваме един към друг.

Тя обгърна кръста му с ръце и погали гърба му.

— Забравяш нещо много важно — вече сме трима. Трябва да мислим и за Никол.

Крейг въздъхна тежко и я целуна по слепоочието.

— Права си, както винаги.

— Надявам се, разбираш, че психиката й е много деликатна и можем само да й навредим, ако я откъснем от Ричард и я накараме насила да приеме теб.

— Колко време мислиш, че ще ти отнеме?

— Доста. Зависи от Ричард — дали той ще ни остави да си тръгнем.

— Има ли някакъв шанс всичко да мине без проблеми?

— Едва ли. Последните му думи онази вечер, когато се скарахме, бяха, че никога няма да ми даде развод. Но това не ме интересува. Готова съм на всичко, само да не го видя повече.

Крейг почувства, че гореща вълна залива лицето му. Ако си намереше добър адвокат, Ричард можеше да проточи бракоразводното дело с години. „Този мръсник ще използва Никол като свое оръжие за натиск.“ Мисълта накара стомаха му да се свие от погнуса.

— Ти спомена, че имал нужда от пари. Не може ли да бъде подкупен?

Дженифър се усмихна тъжно.

— Нямам толкова пари, колкото ще поиска той. Завещах спестовния си влог на Никол още при раждането й.

— Колко мислиш, че ще поиска?

— Повече, отколкото ти и аз имаме.

По лицето на Крейг се разля доволна усмивка. Дженифър продължаваше да го смята за дребен животновъд от най-бедната част на Оклахома. От гърдите му се откъсна тежест, осъзнавайки, че все пак нещо може да се направи.

— Може би Ричард няма да се окаже толкова упорит.

— Няма начин, по който да ме откъсне от теб. Щом Никол е готова, веднага тръгвам.

Крейг се наведе и я целуна нежно.

— Моля се само да е по-скоро. Между другото, ти откъде си изстискваш пастата?

— От средата, а ти?

— По дяволите, проблемите започнаха.

— Ти я изстискваш от края, нали?

— Да, винаги.

— А сега какво?

— Сега ще трябва да се променя.

— А ще ме чакаш ли?

— Вече те чаках седем години. Ще мога да издържа поне още толкова.

— Господи, а аз не мога да издържа толкова дълго!

Зад тях спря една кола, но те не й обърнаха внимание, докато не чуха клаксона.

— Ей, вие двамата? — извика им Кайл.

— Нас ли търсиш? — учуди се Крейг.

— Не ви търся аз, а татко. Мама те е видяла, че си стягаш багажа, и каза веднага да отидеш в болницата.

Крейг помогна на Дженифър да се качи и минута по-късно те пътуваха към болницата.

Крейг почука леко на вратата и очите на Франк веднага се отвориха. В същия момент лицето му се намръщи.

— Какви са тези глупости?! Чувам, че си се готвел да заминаваш? Не можеш ли поне да изчакаш няколко дена, докато ме изпишат от това проклето място, за да ти благодаря, както подобава? А и да се съберем заедно най-после цялото семейство.

Крейг придърпа един стол и седна до леглото му.

— Трябва да се връщам на работа. Възникнал е проблем, който само аз мога да реша.

— Впрочем, ти с какво се занимаваш?

— Нали ти казах още първия ден, когато пристигнах.

— Какво беше, финансови инвестиции?

— Точно така.

— И как се казва шефът ти?

На Крейг вече му беше омръзнало да крие истината.

— Крейг Темпълтън.

Франк доволно се усмихна.

— Виждам, че си решил вече да не играеш игрички.

Крейг зяпна от учудване.

— Какво искаш да кажеш?

— Виждам, че на никой друг не си казал всъщност кой си.

— Но ти си разбрал?

— Да, президент си на „Темпълтън Ентърпрайз“ — една от най-мощните финансови групировки. Твое право е да кажеш на останалите, когато пожелаеш, но дори и да не го направиш, рано или късно те ще разберат. Когато това все пак стане, искам да изпратя Ендрю при теб. Той има нужда от няколко урока по хуманност и човешка етика. Аз се провалих като учител, но мисля, че ти ще се справиш. Още когато пристигна, Ендрю беше убеден, че си се върнал само, за да го лишиш от наследство. Сам трябва да се убеди, че дълбоко е грешил, а и може би ще престане да се кланя единствено на доларите.

— Как си разбрал за мен?!

Очите на Франк проблеснаха.

— Частна детективска агенция, как иначе.

Крейг избухна в гръмогласен смях. Той беше подценил баща си.

— Е, тогава поне сам си разбрал защо трябва да си тръгна веднага и защо няма да се меся на Ендрю в управлението на фермата.

— Храня още някаква крехка надежда, която отказва да умре. Но дори и да се прибереш в Оклахома, съвсем друго е да знам, че те има. Нашата фамилия е известна с това, че превръща празниците в истинско събитие. Разчитам, че ти ще идваш за всеки един от тях?

— Имаш ми думата.

Изминаха няколко секунди, преди Крейг да попита:

— Само от любопитство, какво щеше да направиш, ако бях решил да остана тук?

Франк го погледна втренчено, за да разбере какво има предвид под думата „любопитство“.

— Както ти казах и преди, за теб има място във фермата.

— А Ендрю?

— Щеше да бъде принуден да сподели управлението й. Най-важно е как върви бизнесът, а не кой стои начело.

— Това означава ли, че не спазваш желязната традиция фермата да бъде завещана на най-големия син?

— Крейг, престани да играеш, а ми кажи направо накъде биеш?

— Разбрах, че не приемаш много добре методите, по които работи Ендрю. Кайл е човекът, който ще ти помогне да се придържаш към традициите. След няколко години той ще е вече мъж, ще може да се противопостави, когато трябва, на Ендрю и от него ще излезе чудесен администратор.

— Знаеш ли, в думите ти има истина. Ще си помисля над това.

Франк се пресегна и взе от шкафчето си голям кафяв плик.

— А ти какво ще кажеш за тази сделка между „Ингерсол“ и „Ламбърт“? Ако бях на твое място, щях да се откажа от сливането, надушвам, че има нещо гнило.

Крейг само примигна учудено, не знаейки какво да му отговори.

— Господи, ти си наел много способен частен детектив. Той не само е бърз, но и много подробен.

Франк се усмихна доволно.

— Това е един местен чудак, казва се Джак Чапмън.

Крейг искрено се разсмя.

— Това е прекалено невероятно, за да е истина. Татко, някой ден ще ти разкажа една история за Джак Чапмън…

Той замълча, осъзнавайки, че за първи път нарича Франк „татко“. Някъде в съзнанието му нещо се беше преобърнало и вече чувстваше този възрастен, побелял мъж като свой истински баща.

— Крейг, имаме толкова много неща да си казваме, толкова време да наваксваме. Съжалявам, че точно сега трябва да си тръгнеш.

— Искам да ме посетите в Оклахома. Ще стегна къщата на ранчото и ще има място за всички. Искам да ви запозная с някои хора, с които съм израсъл.

— Благодаря ти, ще дойдем веднага, щом лекарите ми разрешат.

Крейг отдавна не се беше чувствал толкова добре. Много му се щеше Макс и Уинона да бяха живи, за да споделят щастието му. Имаше чувството, че те биха си допаднали с Франк и Агнес. В душата си вече не усещаше и частица от предишната омраза към хората, които го бяха отгледали. Отърсването от омразата му беше помогнало да разбере, че и те го бяха обичали и му бяха дали всичко, на което са способни. Дори и в смъртта си Уинона беше помислила първо за него.

Следобедът изтече неусетно и дойде време Крейг да тръгва. Франк се надигна от леглото и му протегна ръката си, но той се засмя, наведе се и го прегърна.

— Веднага щом лекарите ми разрешат, ще дойда при теб.

— Ще те очаквам. Опитай се да вземеш и Ендрю със себе си. Той все още не може да свикне с неочакваното ми появяване, но съм сигурен, че един ден ще станем приятели.

Тази покана дойде дълбоко от душата му и когато видя усмивката на лицето на Франк, разбра, че е постъпил много правилно, като не е забравил за брат си.

Крейг се усмихна, махна му с ръка и излезе в коридора.

Когато се прибра в къщата, откри, че Агнес е приготвила огромна маса за неговата последна вечер в Кентъки. Той разчиташе да прекара това време насаме със семейството си, но посетителите, които идваха да ги поздравят за победата на Нощно око, сякаш нямаха край.

След като си легна, дълго не можа да заспи. Още отсега започваше да тъгува за Дженифър и Никол. Знаеше, че няма друг избор, но мисълта, че вече са загубили седем години и отново няма да бъдат заедно, не му даваше покой.

Вратата на спалнята тихо изскърца и Крейг трепна. Очите му бяха свикнали с тъмнината и веднага разпозна силуета на Дженифър. Бесният ритъм на сърцето отекна в ушите му.

— Крейг?

— Аз съм тук. — Той й подаде ръка. — Какво се е случило?

— Шшшт! По-тихо, не искам цялата къща да разбере, че нощем се промъквам в стаята ти.

Дженифър застана до леглото и с рязко движение разтвори халата си, под който бе съвсем гола.

Крейг застина от изненада и възхищение. От гърлото му се изтръгнаха дълбоки стонове. Халатът й се свлече на пода и пред очите му блесна тялото, което толкова пъти се бе появявало в сънищата му. Изправи се бързо и я притисна към себе си.

— Господи, Дженифър! Ти си още по-хубава от преди!

Ръцете му пробягаха по гърба й, спуснаха се към нежната извивка на талията и обхванаха стегнатото й дупе. Крейг я приповдигна леко и мислено благодари на Бога, че имаше навик да спи гол. Дженифър потрепери и изпусна дълбока въздишка на възбуда. Най-после огънят, който изгаряше утробата й, щеше да бъде потушен. Тя притисна гърдите си до тъмния мъх на гръдния му кош и леко захапа кожата на рамото му. Крейг пое меката част на ухото й в устата си и Дженифър едва не експлодира от желание.

— Не, не мога да се любя с теб. Не и след това, което се случи последния път… — прошепна дрезгаво Крейг. — Аз нямам сигурен начин, по който да те предпазя…

Тя започна да прави кръгчета с език около зърната му, без да обръща внимание на неговите думи.

— Дженифър, казах ти престани!

— Признателна съм ти за тази загриженост, но тя е излишна. Направила съм всичко необходимо. Телефонирах дори на доктор Витрейл, за да го питам дали можеш…

— Сигурно е бил много интересен разговор.

Дженифър се засмя.

— Как позна? Искаш ли да ти кажа какво си говорихме?

— Нека оставим това за друг път, когато нямаме какво да правим.

Устните му жадно се впиха в нейните, а езикът му започна да изследва кадифената вътрешност на устата й. Дланите му обгърнаха гърдите й и втвърдиха тъмните им връхчета. Крейг ги засмука и се опита да я вдигне на ръце.

— Крейг, веднага престани! Обещах на доктор Витрейл, че ще бъдем внимателни.

Той се засмя, представяйки си разговора между педантичния лекар и свенливата Дженифър.

— Колко внимателни?

— Без нищо… — запъна се Дженифър, търсейки точните думи.

— Искаш да кажеш, без ексцентрични изпълнения?

— Е, не без всички…

Крейг изстена тихо.

— Това не е честно.

— Кой казва, че животът е честен?

Той обхвана в длани лицето й и се взря очите й.

— Можеш ли да си представиш какво ще ми струва утре да си тръгна?

— Нека не мислим за утре. Нека тази нощ празнуваме, че отново се открихме.

Бавно се отпуснаха на леглото и Дженифър се сгуши на рамото му. Крейг докосна с устни слепоочието й.

— Искаш ли да ти кажа какво ще правиш на този ден след една година?

— Трябва ли да впиша в списъка на нещата, които не знам за теб, че си и гадател?

— Нека приемем, че предсказвам бъдещето само при особени случаи.

Дженифър прокара леко нокти по мускулите на ръката му.

— Добре тогава, кажи ми какво ще ми се случи след една година?

Крейг затвори очи, имитирайки концентрация.

— Ти си в обятията на мъж, който те обожава… Намирате се в крайпътен мотел някъде из планината. Заобиколени сте от възрастни хора… Свири музика, но вие не знаете стъпките и не можете да танцувате. После ви виждам да влизате в стая със старомоден интериор и голямо…

— Ти си спомняш всичко! — възкликна щастливо Дженифър.

— Да, сякаш беше вчера. Толкова пъти съм си мислил за уикенда, който прекарахме заедно.

— Не се тревожи. Той няма да бъде последен, животът ни заедно ще бъде прекрасен.

— И ще имаме много деца, да правят компания на Никол.

— Дори можем да си основем династия.

— И тя ще има само един закон.

— Какъв ще бъде той?

— Дори и да имаме дузина деца, всички ще получат равни дялове от бизнеса.

— За какво говориш?

Беше време да й разкаже всичко за себе си. Направи го за по-малко от минута и Дженифър радостно извика:

— Гласувам с двете си ръце!

— Обичам те!

— Как винаги пръв успяваш да кажеш: „Обичам те“?

Крейг се усмихна широко.

— Искаш ли да си върна думите?

Изминаха няколко секунди, преди тя да отговори.

— Да, ако ми го докажеш с действия…

— Бих искал първо да знаеш колко съм ти благодарен, че тази нощ дойде при мен.

— Трябваше да го направя.

Крейг я целуна и погали с език ъгълчето на устата й. После сведе глава и започна да рисува мокри кръгчета около нетърпеливо вирнатите й зърна. Дженифър се притисна до него, едва сдържайки разгарящия се в слабините й пожар. Започна да го гали, като внимаваше случайно да не докосне белега от операцията му. Дланите й се спряха на плоския му корем и усетиха потръпването му.

Крейг целуваше косата, раменете, гърдите й. Тя вече едва издържаше на напрежението и с нетърпение очакваше сливането на телата им. Но той не бързаше. Устните му се спуснаха под вдлъбнатинката на пъпа й и едва когато разтвори с ръце бедрата й, Дженифър разбра какво е замислил.

— Не, моля те, не прави това!

Протестите й се удавиха във вълните на удоволствие, които й причиняваше езикът му. Напрежението й достигна своя предел и след миг избухна сладкото освобождение на оргазма.

Главата й все още беше замаяна, когато Крейг проникна в нея с дълбоки, мощни тласъци и отново я поведе към върха на насладата, от който само преди секунди бе слязла. Дженифър се притисна неистово към него и извика името му.

— О, Дженифър, колко те обичам! Толкова дълго те чаках.

Телата им запулсираха в общ ритъм и двамата едновременно стигнаха до експлозивен оргазъм, който ги остави без дъх и отне последните им сили.

Останаха дълго време прегърнати, докато кръвта във вените им се успокои. Постепенно Крейг осъзна, че неудобството, което беше изпитвал досега, се дължи на болка от мястото, където беше операцията му. Опита се да се обърне на една страна, стремейки се това движение да изглежда колкото се може по-нормално. Дженифър се отдръпна, за да му направи място до себе си.

— Остра или тъпа болка? — попита тя загрижено.

— Засега само тъпа…

— Сигурен ли си?

— Да, вече отминава.

Той сложи главата й на рамото си.

— Дженифър?

— Да?

— Обичаш ли зелен фасул?

Дженифър се надигна на лакът и учудено го погледна.

— Мразя зелен фасул.

— А зеле?

— Цветно или обикновено?

— И двете.

— И двете ги мразя.

— Какво ще кажеш за спанака?

— Пфу, гадост!

— Моркови?

— Варени или сурови?

— Варени.

— Обичам ги.

— А сурови?

— Заешка храна.

— Праз?

— Обожавам го с картофена супа.

— Какво ще кажеш за…

Тя се засмя и притисна устните му с пръсти.

— Да не би да се опитваш да се насочиш към ексцентричната част?

— Не, само давам добро начало на твоята идея.

— Идея?!

— Да, нали искаш да се опознаем.

Дженифър изведнъж почувства ужасна празнота и очите й се изпълниха с влага.

— Господи, колко ще ми липсваш!

Крейг я притисна силно до себе си и останаха така, докато слънцето позлати прозореца им. Ужасно не му се искаше да я пусне. Въпреки оптимистичните обещания, които си бяха дали един на друг, той знаеше, че ще измине прекалено много време, преди да може отново да я прегърне.