Джорджия Боковън
Дългият път към дома (16)

Шестнадесета глава

Крейг внимателно положи Никол на леглото в една от свободните спални. Отмахна тъмните къдрици, падащи по лицето й, и оправи одеялото.

— Благодаря ти… — прошепна Дженифър.

— Тя е много красиво малко момиченце — отвърна той, опиянен от радост и щастие.

Бледа усмивка се появи върху устните на Дженифър.

— Добре, че не може да те чуе. Вече се мисли за много голямо момиче.

— Сама ли ще я оставиш да спи тази нощ?

— Не, ще остана при нея в случай, че се събуди.

Крейг изучаваше лицето й в полумрака.

— Ричард ли ти направи това?

— Моля те, не ми задавай въпроси тази вечер. Прекалено съм изморена, за да говоря за каквото и да е било.

Той сложи ръка на рамото й и Дженифър се облегна на гърдите му. Чу бясното биене на сърцето му и осъзна, че макар външно да изглеждаше спокоен, в душата му бушуваше ураган. Не беше честно да го кара повече да чака.

— Коя е твоята стая?

— Тази отсреща.

Влязоха вътре и тя седна на леглото. Никога не се бе чувствала толкова изтощена. Всяка частица от тялото й я болеше, всяка дума и движение изискваха невероятни усилия.

— Ричард знае за нас…

— Как е разбрал?!

— Веднага щом те е сравнил с Никол, се е досетил. Аз не се опитах да споря с него.

Ръцете на Крейг се свиха в юмруци. Не можеше да понася мъже, които бият жените си. Беше уволнил един от най-добрите си сътрудници, защото беше получил оплакване от съпругата му.

— Затова ли те е ударил?

Дженифър усети почти физически яда, който пламтеше в душата му.

— Не искам да се намесваш. Това, което се е случило, е между нас двамата.

— Не мога, не и след това, което ти е причинил!

— Това е мой проблем! Остави ме сама да го разреша… — промълви Дженифър с последни сили.

— Осъзнаваш ли за какво ме молиш?!

— Да.

Тя нямаше друг избор. Не искаше Крейг да направи нещо необмислено в нейна защита и бе готова на всичко, за да го спре.

— Обещай ми! Моля те, обещай ми!

Крейг коленичи до нея и взе ръцете й в своите.

— Добре, няма да се намесвам.

— Благодаря ти — въздъхна Дженифър.

Той започна да целува ръцете й.

— Изглежда, че винаги когато съм наоколо, ти нося само болка и неприятности, а искам да ти донеса само щастие. Това нямаше да се случи, ако не бях идвал в Кентъки…

Очите й се изпълниха със сълзи от отчаянието в гласа му.

— Преди седем години ти ме дари с пет дни неземно щастие и те ми бяха напълно достатъчни. Подари ми и Никол.

— И сега съм готов да…

Тя притисна устните му с пръсти.

— Тихо, нека не говорим за бъдещето, все още е рано.

Крейг кимна с глава. Сега, когато вече знаеше, че ще бъдат пак заедно, можеше да изчака още малко. Мечтаеше си как тримата ще се преместят в Оклахома сити, как ще прекарват летата на ранчото, където ще имат коне за Никол и Дженифър. Как ще канят Кайл да им идва на гости, как ще имат още деца. Как ще се радват на живота и ще получат всичко от него…

Останаха прегърнати дълго време, докато не чуха Никол тихо да проплаква в съня си.

— По-добре е да се върна при нея. Като се събуди, ще се изплаши, ако ме няма.

Крейг я изпрати до вратата и целуна ефирно устните й.

— Обичам те, Дженифър!

— И аз те обичам, Крейг…

Цялата трепереше от вълнение, че отново е свободна да изрече тези думи.

Нощта премина мъчително за Крейг. Непрекъснато мислеше за Ричард и в гърдите му се разгаряше омраза, каквато никога не беше предполагал, че може да изпитва към човешко същество. И друг път по време на своите бизнес сделки се беше сблъсквал с хора като него. Само обещанието, което бе дал на Дженифър, да стои настрана, го възпираше да отиде в къщата на Мартиндейл.

Най-накрая слънцето освети хоризонта и той нетърпеливо слезе в кухнята. За негово учудване, Агнес вече беше там и месеше тесто за курабийки.

— Дженифър и Никол са тук — започна той без заобикалки.

— Така ли?! Но защо са дошли толкова рано?

Крейг хвана ръцете й и й подаде кърпа, за да ги избърше от брашното.

— Те дойдоха още снощи.

— Снощи ли?!

Крейг отиде до кафеварката, напълни две чаши и й подаде едната.

— Защо не седнем? Имам чувството, че така по-добре ще възприемеш това, което ще чуеш.

Агнес зави тестото и го последва до малката кухненска маса.

— Предполагам, че сама си се досетила за какво ще говорим, така че ще ти разкажа всичко. Недей ме прекъсва, после ще отговоря на въпросите ти.

Крейг отпи от кафето си и започна:

— Разбрах, че съм ваше дете преди седем години… — Половин час по-късно той завърши разказа си.

— Това обяснява повечето неща — рече замислено Агнес сякаш на себе си.

— Винаги съм се учудвала как може Никол толкова да прилича на мъжете от нашата фамилия, а да няма нищо общо с Ричард. — Тя поклати глава. — Решението на Дженифър да се омъжи за този мъж ми дойде като гръм от ясно небе. Никога не съм харесвала Ричард. Преди двадесет години той за първи път дойде тук. Бе дошъл с други деца на посещение от училището, но само той имаше един особен, подъл поглед. Изглежда си е останал през целия си живот подлец, но не можах да убедя Дженифър в това. Тя толкова копнееше да води нормален живот. Три години след смъртта на Дейвид не можех да я накарам да излезе в града…

— Очевидно, той умело е успял да я заблуди.

— Какво говориш, Ричард се грижеше за нея така, както не би и предположил.

Агнес се изправи и напълни отново чашите им.

— Ако те се разделят, това означава ли, че…

— Да, не мога да мисля за нищо друго.

— Нима чувствата ви са се съхранили през всичките тези години?!

— Знам, че ще прозвучи банално, но животът ми нямаше смисъл без Дженифър. Ако тя се съгласи, още днес бих взел нея и Никол в Оклахома. — Крейг се загледа замислено пред себе си. — Това притеснява ли те? Искам да кажа… все пак ние сме брат и сестра…

— Имам толкова други неща, за които да се тревожа, че това изобщо не ми прави впечатление. — Усмивката на Агнес изчезна. — Просто разчитах ти да останеш в Кентъки…

— Но нали ти казах, че имам фирма в Оклахома сити, за която трябва да се погрижа. Сега съм оставил моя съдружник да я управлява, но не мога да остана тук толкова дълго.

— Не мислиш ли, че постъпваш жестоко? Ще откъснеш корените на Дженифър точно сега, когато е преживяла такъв шок. А и всички приятелки на Никол са в Лексингтън.

Крейг въздъхна тежко.

— Агнес, ти няма да се предадеш лесно.

Вратата с трясък се отвори и Кайл влетя в кухнята, насочвайки се веднага към хладилника.

— Хей, къде е Дженифър? Колата й е отпред, а нея я няма в цялата къща.

— По-тихо, Кайл, стига си ревал. Тя спи горе в крайната спалня.

— Защо спи тук?!

— Ендрю и Ричард заминаха за Балтимор и тя реши да остане да спи тук.

Крейг поклати глава. Кайл вече беше на шестнадесет, а Агнес продължаваше да се държи с него така, сякаш бе на годините на Никол.

— Кайл, Дженифър е напуснала Ричард.

Момчето невъзмутимо продължи да си налива мляко.

— Е, отдавна беше време да го направи. Сигурно е разбрала, че е истински гадняр.

Агнес го погледна учудено.

— Кайл, какво искаш да кажеш с това?

— Ричард я лъжеше още от деня, в който се ожениха.

— Но как е възможно да знаеш подобно нещо?

— Имам си собствени информатори.

— Изглежда, че всички си имат информатори, освен мен — каза Дженифър, влизайки в кухнята.

Агнес се изправи, за да я прегърне, и тихо изохка, когато видя лицето й.

— Гадно копеле! Господи, какво ти е направил! Само да ми падне в ръцете…

— Не, мамо! Достатъчни проблеми имах, докато убедя Крейг да не ходи да се бие с него. — Дженифър погледна към Кайл. — Отнася се и за теб. Това е мой проблем… ще си го реша сама, разбрахте ли ме?!

— Мръсник, няма никакво право да те удря! — мрачно пробоботи Кайл.

Крейг беше съгласен напълно с мислите на брат си, но вече беше дал обещание.

— Кайл, Дженифър е достатъчно голяма, за да реши какво да прави. Все пак Ричард е неин съпруг, затова ще трябва да уважаваме решенията й.

Дженифър му отвърна с благодарен поглед.

— Искам да ви помоля да контролирате чувствата си пред Никол. Смятам, че обича Ричард… а и той също нея.

Тя не можеше да овладее треперенето на гласа си. „Сега трябва да съм силна. Никол има нужда от мен, не трябва и тя да получава рани в душата си още от детските си години.“ Дженифър беше прекарала една безсънна нощ, прехвърляйки в ума си всеки ден от изминалите седем години. Доказателствата, че Ричард само я бе използвал, бяха стотици. „Защо съм била толкова сляпа? Или просто не съм искала да ги забележа, за да не остана отново сама?“

— Дженифър, какво ще кажеш, ако взема Никол с мен в болницата. Вече цяла седмица не е виждала дядо си.

— Няма да й разрешат да влезе, мамо. Предполагам, че още не са разрешили свободно посещение на татко.

— Не са, но аз ще поговоря с доктор Витрейл.

— Имам по-добра идея — намеси се Кайл. — Ще я взема със себе си долу при конюшните. Днес всички работници ще гледат състезанието. Миналата седмица телевизионният екип засне репортаж за фермата, който ще бъде излъчен следобед. Струва ми се, че тя ще пощурее от възторг, когато го гледа.

— Чудесно, Кайл! — възкликна Дженифър. — Ще трябва да отида до вкъщи да й взема някои неща.

— Ще дойда с теб — изправи се Крейг.

— Сама ще се оправя. Ричард и Ендрю са заминали за Балтимор.

— Все пак мисля, че е по-добре да дойда с теб.

Дженифър огледа внимателно загрижените лица на Агнес, Кайл и Крейг. Целият й живот беше преминал в топлото и спокойно семейно гнездо. Всички прекалено много се грижеха за нея и това беше причината тя толкова трудно да стои на краката си.

— Ако не се върна до час, тогава ела.

Крейг видя решимостта в очите й и въпреки че не разбираше причината за това, кимна.

— Къде е сега Никол? — попита Агнес.

— Горе в стаята. Облича си дрехите за игра.

— Ще имаш ли нещо против, ако отида да я видя?

Дженифър се засмя, защото майка й никога преди не й бе искала разрешение да види внучката си.

— Предполагам, че Никол също желае да те види.

Веднага щом Агнес излезе от кухнята, Кайл също се изправи.

— Ще видя какво има по телевизията — усмихна се той, оставяйки Дженифър и Крейг сами.

— Той наистина е много добро момче — отбеляза Крейг, когато Кайл излезе.

— Ако си спомняш, казах ти това още преди седем години.

— Спомням си всяка дума, която си ми казала, но сега трябва да говорим за друго.

Крейг се приближи до нея и я притисна в обятията си. В първия миг Дженифър импулсивно се отдръпна, но спомняйки си, че вече е свободна, склони глава на гърдите му.

Вратата внезапно се отвори и на прага застана Кайл. Като ги видя да се прегръщат, лицето му поруменя от смущение.

— Извинете ме, нямах намерение…

— Не се тревожи, Кайл. Ти си един от първите, който ще научи, че аз съм влюбен в сестра ти и съвсем скоро ще й направя предложение за женитба.

— Крейг, ти наистина си пълен с изненади!

— Кажи му, че ще му обясня всичко по-късно — прошепна Дженифър.

— Чух те, Дженифър.

— Както и да е, има ли някаква причина, поради която си се върнал?

— Да, мама каза да довършиш месенето на тестото.

— Предай й, че ще го направя.

— Благодаря ти. Слушай, Крейг, след като ще се жениш за Дженифър, а си мой брат, какъв ще ми се падаш?

— Ако задаваш още въпроси, ще ти лепна прякора Питанка.

— Това много ще ми хареса — засмя се Кайл и с подчертано елегантно движение затвори вратата.

— Сами ли сме най-после? — въздъхна Дженифър.

— Поне за момента.

— Тогава ме целуни!

Сърцето на Крейг наруши ритъма си. Той бавно сведе глава и устните им се срещнаха. Езикът на Дженифър навлезе в устата му, наслаждавайки се вкуса й. Тя го обичаше още от първия ден, в който бе влязъл в офиса й. Нямаше търпение да му покаже какво означава за нея тази любов.

— Трябва да говоря с теб… имаме толкова много неща, които трябва да решим.

— Не искаш ли да те придружа, когато отиваш в къщата си?

— Не, вече ти казах, че не желая.

— Не мислиш ли, че ще е много по-болезнено да бъдеш там сама?

— Знам, но ми омръзна винаги да търся най-лесния път. Време е и аз да стана самостоятелен човек.

Крейг не успя да й отговори, защото по стълбите се чу тропот. Той побърза да я пусне и да грабне чашата си с кафе. Никол влетя в кухнята, сияейки от щастие.

— Мамо, мамо! Вуйчо Кайл ще ме вземе да гледаме състезанието. Ще ми разрешиш, нали?

— Разбира се, скъпа.

— Нали и ти и вуйчо Крейг ще дойдете?

— Не, ние трябва да останем тук и да поговорим.

Усмивката изчезна от лицето на детето.

— А ще му кажеш ли за татко?

— Той вече знае, Никол. Снощи ми помогна да те сложа да спиш.

— А може ли татко да дойде с мен долу в конюшните.

— Забрави ли, че той днес е в Балтимор за състезанието.

Никол се приближи и хвана ръката й.

— Татко не искаше да ти направи нищо лошо…

Гърдите на Дженифър се стегнаха от болка. Следващите няколко месеца щяха да бъдат много трудни за детето. Още шестгодишна трябваше да се опита да разбере, че животът не означава непременно щастие.

— Знам това, скъпа.

— Сърдита ли си му?

— Да, но повече съм сърдита на себе си. Ти не се тревожи. На теб никой не ти се сърди и всички те обичат.

— А ти все още ли обичаш татко?

— Не…

— Ще го обичаш ли, когато престанеш да му се сърдиш?

— Не.

— Никога повече?!

Как можеше да й обясни, че повече любовта й към Ричард не съществуваше. Нямаше ли да започне да мисли, че когато направи някоя беля, всички ще спрат да я обичат?

Крейг забеляза колебанието на Дженифър, коленичи и хвана ръцете на момиченцето.

— Никол, на този свят има различни видове любов и хубавото е, че можеш да имаш по няколко вида. Например ти можеш да обичаш всички свои баби, дядовци и роднини, но когато се омъжиш, това означава, че си готова да дариш любовта си само на един човек. Ако случайно спреш да го обичаш, за да заличиш болката, трябва да потърсиш някой друг, за когото да се грижиш по този специален начин.

Никол се обърна към Дженифър.

— Мамо, ти ще потърсиш ли друг човек, когото да обичаш?

— Да.

Момиченцето я прегърна през кръста.

— А аз трябва ли да спра да обичам татко?

Крейг видя мъката в очите на Дженифър и искрено желаеше, ако има начин, да отнеме част от страданието й. Вече съжаляваше, че не бе обяснил всичко по-внимателно на детето. Сложи ръка на рамото на Никол и усети как крехкото й телце се разтърсва от плач. „Господи, дано в Ричард има наистина нещо, с което да заслужи обичта на това ангелче!“

— Никой не може да те спре да обичаш татко — прошепна й едва доловимо.

Очите на Дженифър се изпълниха с влага. Знаеше колко трудно беше на Крейг да изрече тези думи.

— Благодаря ти… — усмихна му се през сълзи.

Крейг и Дженифър бяха планирали следобед да останат сами, но Нощно око спечели дербито на Мериленд и къщата веднага се изпълни с приятели и роднини, които искаха да ги поздравят за големия успех. Кайл, Дженифър и Крейг станаха техните домакини, докато очакваха завръщането на Агнес от болницата. Никол също скачаше от възторг, за облекчение на Дженифър. Въпреки че всички се държаха учтиво с Крейг, никой не се осмели да попита какво прави този напълно непознат мъж в къщата.

Късно следобед Ендрю се обади по телефона. Той поиска първо да говори с Агнес, после с Кайл, а най-накрая и с Дженифър. Крейг наблюдаваше с учудване как изражението й от усмихнато се превръща в загрижено, а след това и в тревожно. Когато остави слушалката, тя се обърна към Никол.

— Скъпа, ще отидеш ли още веднъж да провериш дали не сме забравили някоя чаша в тревата?

— Не и преди да чуя какво ти каза вуйчо Ендрю!

— Каза, че коленете му треперят от щастие и ще трябва да остане още няколко дни в Балтимор, докато се оправи. А сега върви да свършиш това, за което те помолих.

Дженифър изчака със затаен дъх Никол да се отдалечи, страхувайки се, че може да я попита за Ричард.

— Какво се е случило? — обади се нетърпеливо Агнес, веднага след като вратата на верандата се затвори.

— Ричард са го взели в болница…

— Какво се е случило? — повтори тя.

— Припаднал е в самолета. При изследванията са му открили язва и вътрешен кръвоизлив.

— Значи затова не е бил на почетната стълбичка — отбеляза замислено Кайл.

— Казал е на Ендрю, че иска да замина за Балтимор.

— И какво мислиш да правиш сега?

Дженифър вдигна очи към Крейг, който стоеше извън малкия кръг, който се беше образувал около нея. За всички други може би изражението му изглеждаше безразлично, но тя вече прекалено добре го познаваше и зачака търпеливо.

— Прави, каквото смяташ за добре.

Ако бяха сами, би го обсипала с целувки за тези думи. Никога не го бе обичала повече от този миг. Отново се обърна към майка си.

— Никъде няма да ходя. Той не се нуждае от мен и никога не се е нуждаел!