Нора Робъртс
Жената на Съливан (5)

Пета глава

Мина още една седмица без никакви сблъсъци между Колин и Касиди. В деня след неговото посещение в апартамента й тя се бе върнала в ателието, твърдо решена да му устои. Бе говорила истината, когато му каза, че няма да бъде една от неговите любовници.

Цял живот бе чакала дълбока и трайна връзка. Заради идеалите си и заради това, че се бе посветила на следването си, бе стояла настрани от мъжете, а това бе продължило нейния наивитет. Бе израснала само с баща и никога не бе виждала отблизо мъж и жена, обвързани един с друг. Като по-голяма бе наблюдавала как баща й преживява няколко леки връзки, ала нито една от жените, която той бе срещнал, не бе станала важна за него. Като го гледаше как се носи през живота, зает единствено с работата си, Касиди се заричаше, че ще намери някой, който ще сподели нейния живот.

Не смяташе клетвата си за романтична, а за необходима за душата й, както храната бе необходима за тялото й. Докато намереше това, което търсеше, щеше да чака. Преди да срещне Колин, никога не се бе изкушавала да не го прави. И въпреки това, когато се върна в ателието му, бе подготвена да му устоява. Подготовката й се оказа ненужна.

Колин рядко й казваше по някоя дума, а когато нагласяваше позата, докосването му бе безлично. Но сякаш имаше някаква емоция точно под повърхността на лицето му, нещо, което просто трептеше във въздуха. Дали това бе гняв, или страст, или вълнение, тя не можеше да знае. Знаеше само, че живо го чувства… Както чувстваше и Колин.

Дните минаваха. Казваха си само това, което трябваше да се каже, и сеансите бяха изпълнени с дълги мълчания. Към края на седмицата нервите на Касиди бяха опънати до скъсване. Тя се чудеше дали и той усещаше това напрежение, или то бе просто в самата нея. Колин изглежда се интересуваше само от рисуването.

 

 

Слънцето падаше топло върху Касиди, ала мускулите й започваха да се схващат от стоенето в една поза. Колин бе зад триножника и тя гледаше как четката му се движи от палитрата към платното. Той можеше да работи часове наред без минутка почивка. Касиди се опитваше да си представи как я е нарисувал.

Дали ще вися в Галерията, или ще стоя подпряна в ъгъла, обърната към стената, докато Колин реши какво да прави с мен, мислеше тя. Дали ще бъда продадена за някаква астрономическа цена и ще вися в някое имение в Англия? Как ли ще ме нарече? Жена в бяло. Жена с теменужки. Опита се да си представи как ще я обсъждат и ще размишляват върху нея на упражнения в Художествената академия. Дали след един век някой ще ме види в някаква прашна галерия и ще се чуди коя съм била и какво съм мислила, когато ме е рисувал?

От тази мисъл изпита чувство, което не бе съвсем сигурна, че й бе приятно. Колко от душата й можеше Колин да види и колко от това щеше да се разкрие върху платното? Щеше ли и Касиди всъщност да е също толкова гола, колкото момичето с циганските очи, излегнало се на кушетката?

Колин изруга и привлече вниманието й. Той хвърли палитрата и очите й се разшириха.

— Разместила си позата! — Втурна се към нея, преди да бе успяла да отвори уста да се извини. — Стой мирно, да те вземат дяволите — заповяда отсечено и нетърпеливо намести раменете й. Бе свъсил вежди от раздразнение. — Няма да търпя да се въртиш.

Извиненията застинаха върху устните й. Ядосано се отскубна от ръцете му.

— Не ми говори по този начин, Съливан. — Хвърли букетчето на перваза на прозореца и го погледна. — Аз не се въртях, а и да съм се въртяла, то е защото съм човек, а не… Робот или някаква кукла. — Отметна глава и напълно развали прическата, която й бе нагласил. — Сигурна съм, че някой такъв възвишен и богоподобен трудно може да разбере един простосмъртен, но не можем всички да сме съвършени.

— Твоето мнение нито ми трябва, нито го искам. — Гласът му бе студен, а очите горяха. — Единственото, което искам от един модел, е да стои мирно. — Отново здраво я хвана за раменете. — Пази си гнева за себе си, когато работя.

— Върви тогава да рисуваш някое дърво — сопна му се тя. — Няма какво повече да говорим. — Обърна се към съблекалнята, ала Колин я сграбчи за ръката и я завъртя. Лицето му пламтеше от гняв.

— Никой не си тръгва от мен.

— Така ли? — Касиди вирна глава, вбесена от нахалството му. — Гледай тогава. — Обърна му гръб, но едва направи две крачки, и той отново я завъртя към себе си. — Пусни ме! — Кожата й пламна от гняв. Нервите, които се бяха опъвали цялата седмица, стигнаха до точката на скъсване. — Нямам какво повече да ти кажа, а днес повече няма да стоя в скапаната ти поза.

Колин стисна по-здраво ръката й.

— Добре. Ала между нас има нещо повече от рисуване и говорене, нали? — Привлече я рязко към себе си.

Сърцето й подскочи в гърлото. Виждаше, че сега го движи гневът, достатъчно силен, за да пресече всеки протест, който би се опитала да изрази. Той бе страстна натура и тя разбираше, че в такъв момент тази негова страна на характера можеше да ги докара до точка, от която връщане назад нямаше. В отчаян опит да го отблъсне Касиди се изви назад, но в този момент устните му се впиха в нейните. Тя усети вкуса на гнева му.

Протестът й бе заглушен, ръцете здраво притиснати към тялото й. Сърцето й се блъскаше в гърлото. Разбираше, че зависи изцяло от неговата милост. Устните му бяха груби и непоколебими и езикът му проникна в устата й. Целувката бе едновременно свирепа и интимна. Когато Касиди се опита да отвърне лице, Колин я хвана за косите и я задържа. Устните му бяха твърди, горещи и безжалостни. Зад притворените й клепачи се завъртя червена мъгла. За пръв път през живота си тя се уплаши, че може да припадне. Протестите й отслабнаха. Той продължаваше да взема.

Влачеше я надолу прекалено бързо, по тъмни подземия, отвъд границата на разума, в усещанията. В това пътуване нямаше нежност, само твърдо, безкомпромисно искане. Касиди повече не можеше да се бори с него. Не направи нищо, когато пръстите му разкопчаха роклята й. Тялото й бе обхванато от огън и инстинктивно отговори на докосването.

Почукването на вратата отекна като залп в стаята. Без да му обръща внимание, Колин продължи да опустошава устните й.

— Колин! — Касиди като през мъгла чу гласовете на Гейл Кингсли и на още някой. — Тук един човек иска да те види.

Колин с груба ругатня откъсна устните си от Касиди. Рязко я пусна и, останала без опора, тя залитна и падна върху него. Той отново изруга, хвана я за раменете да я отведе, ала като видя широките й уплашени очи, думите му замряха.

Подпухналите й устни трепереха, Касиди дишаше на пресекулки и конвулсивно се бе вкопчила в него.

— Колин, не ставай гаден. — Гласът на Гейл прозвуча с дълго упражнявано търпение. — Вече отдавна трябваше да си свършил.

— Добре, да го вземат дяволите! — извика той към Гейл, без да откъсва очи от Касиди, и я издърпа в съблекалнята. Вътре я завъртя отново към себе си. Тя мълчаливо вдигна поглед към него, като се мъчеше да възстанови равновесието си и да успокои дишането си. Разкъсваше се от желанието да заплаче.

В очите му се появи някакво изражение и бързо изчезна.

— Преоблечи се — каза тихо. Сякаш се поколеба, може би искаше да каже още нещо, после се обърна. Когато вратата се затвори зад него, Касиди облегна чело на стената.

Усети, че трепери. Минаха няколко минути, преди до нея да достигнат гласовете от ателието — бързият, нервен на Гейл и на Колин, сега спокоен, без следа от гневната страст. С тях се смесваше и един непознат глас, висок, мъжки и с италиански акцент. Касиди се съсредоточи върху гласовете, вместо върху думите. Обърна се и се вгледа в отражението си. Това, което видя, я потресе.

Цветът още не се бе върнал на бузите й и те бяха почти толкова бели, колкото роклята, в която бе облечена. Очите й бяха луди. Но това, което я разтревожи най-много, бе изражението на пълна безпомощност и уязвимост, изражението на жена, приела поражението.

Не. Не, няма! Притисна длани към лицето в огледалото. Той по този начин няма нищо да завоюва и ние и двамата го знаем. Бързо свали роклята и започна да навлича дрехите си. Строгата права кройка на ризата с копчета я караше да изглежда не толкова крехка и тя се зае старателно да възстановява лицето си. Разговорът от ателието започна да достига до съзнанието й. В първите моменти подслушването бе неволно.

— Интересна употреба на цветовете, Колин. Изглежда се стремиш към доста фантастичен ефект.

Като чу коментара на Гейл, Касиди разбра, че обсъждат някаква картина. Намръщи се и си сложи руж. Значи на нея й дава да гледа. А на мен защо не ми дава?

— Звучи почти сантиментално. Това ще бъде истинска изненада за света на изкуството.

— Сантиментално, да — намеси се италианският глас. Сега вече Касиди безсрамно подслушваше. — Ала има страст в тази игра на цветовете тук и доста студена практичност в линията на роклята. Заинтригуван съм, Колин. Не мога да си представя какво ти е намерението.

— Имам повече от едно намерение — чу го Касиди да отговаря със сух и ироничен тон.

— Колко добре те познавам — засмя се италианецът и с любопитство добави: — Не си започнал лицето.

— Не съм. — Касиди усети недоволството в тона, но италианецът не му обърна внимание.

— Тя ме интригува… Изглежда, и теб също. Трябва да е красива, разбира се, и достатъчно млада, за да подхожда на роклята и на теменужките. Ала може да има и нещо повече. — Касиди чакаше отговора на Колин, но такъв не дойде. Италианецът продължи невъзмутимо: — Ще я криеш ли, приятелю?

— Да, Колин, къде е Касиди? — Гласът на Гейл прозвуча развеселено и Касиди присви очи. — Знаеш, че тя ще е във възторг да се запознае с Винс. — Засмя се безгрижно. — Доста сладко създание. Не ми казвай, че е избягала.

Раздразнена от снизходителното описание, Касиди се обърна и отвори вратата.

— Съвсем не — съобщи тя и се усмихна ослепително на тримата до триножника. — И, разбира се, ще съм във възторг да се запозная с Винс. — Видя как в очите на Гейл проблесна бърз гняв и насочи погледа си към Колин. Лицето му не й казваше нищо и Касиди отново отмести очи.

Мъжът до Колин бе почти с една глава по-нисък от него, ала стройното му тяло и гордата стойка създаваха илюзия за височина. Косата му бе тъмна като на Колин, но права, очите му тъмнокафяви, а кожата мургава. Имаше правилни, красиви черти и когато се усмихна, бе направо неустоим.

— Ах, белла! — Комплиментът бе само въздишка. Той прекоси стаята и хвана и двете й ръце. — Беллисима. Но, разбира се, тя е едно съвършенство. Къде я намери, Колин? — Очите му галеха лицето й. — Ще отида да разпъна палатка там, докато намеря и аз своята награда.

Касиди се засмя, развеселена от нескритото флиртуване.

— В мъглата — отговори тя, когато Колин премълча. — Помислих го за крадец.

— Ах, ангел мой, той е нещо много по-лошо. — Винс се обърна с усмивка към Колин, ала продължи да държи ръката й. — Той е едно черно ирландско куче, чиито картини аз купувам, защото не мога да направя нищо по-добро с парите си.

Колин вдигна вежди и се приближи към тях.

— Винс, Касиди Сент Джон. Кас, Винсент Клеменца, херцогът на Мараканти.

Очите на Касиди се разшириха.

— Ах, сега я впечатли с титлата ми. — Италианецът засия в усмивка. — Колко любезно от твоя страна. — С неотразим чар вдигна и двете ръце на Касиди към устните си. — За мен е удоволствие, синьорина. Ще се омъжите ли за мен?

— Винаги съм мислила, че от мен ще се получи много ефектна херцогиня. Ще трябва ли да правя реверанси? — Усмихна му се над съединените им ръце. — Не съм сигурна, че знам как.

— Винс обикновено иска да коленичиш и да целунеш пръстена му — намеси се Колин.

Касиди вдигна очи към него. Той я гледаше мрачно. Леко вдигна брадичка и макар Колин да не каза нищо, бе сигурна, че бе забелязал жеста.

— Преувеличаваш, приятелю мой. — Винс пусна Касиди и сложи ръка на рамото на Колин. — Както никога досега завиждам за твоя дар. Първо на мен ще предложиш портрета.

Очите на Колин останаха приковани към лицето на Касиди.

— Вече е запазен.

— Наистина ли? — Винс сви рамене. Движението бе едновременно елегантно и чуждестранно. — Ще трябва да предложа по-висока цена от конкуренцията. — В гласа му прозвучаха нотките на човек, свикнал да става неговото. Като го чу, Касиди се учуди как двамата с Колин се отнасят толкова явно дружелюбно един към друг.

— Винс искаше да види „Жанин“ — намеси се Гейл и се насочи към натрупаните платна.

— В такъв случай, ако ме извините… — започна Касиди, но Винс отново я хвана за ръката.

— Не, мадона, останете. Елате с мен да видим творението на маестрото. — Без да чака съгласието й, я поведе през стаята.

Гейл взе платното и го опря на един статив. Това бе портретът на голото момиче с млечнобялата кожа. Касиди погледна към Гейл и видя, че се усмихва.

— Предшественичката на Касиди — съобщи тя, отстъпи назад и застана до Колин. Касиди усети в жеста й нещо собственическо и отново насочи вниманието си към портрета, без да поглежда към Колин.

— Изключително животно — отбеляза Винс. — Човек би казал, жена без граници. В нея има една много привлекателна греховност. — Обърна се с усмивка към Касиди: — Вие какво мислите?

— Великолепна е — отговори тя веднага. — Кара ме да се чувствам неудобно и въпреки това й завиждам колко е самоуверена в собствената си сексуалност. Мисля, че би уплашила повечето мъже… И че това би й доставило удоволствие.

— Изглежда, твоят модел е проницателен познавач на характери. — Винс разсеяно погали ръката й. — И „Фейлър“, която Гейл ми показа долу. Изглежда обещаващо. А сега, мадона… — обърна се той отново към Касиди. Тъмните му очи я гледаха с възхищение. — Ще вечеряте ли днес с мен? Градът е самотно място без красива жена.

Касиди се усмихна, ала преди да бе успяла да отговори, Колин сложи ръка на рамото й.

— Картините са твои, Винс. Моделът ми не е.

— Ах! — възкликна многозначително Винс.

Касиди присви очи от гняв. Колин спокойно се обърна да свали картината от статива.

— Някой да опакова това и „Фейлър“ за Винс — нареди той на Гейл и й връчи платното. — След малко ще сляза долу да обсъдим условията.

Без да каже дума, Гейл прекоси ателието и излезе. Винс я изгледа замислено и се обърна към Касиди.

— Ариведерчи, Касиди Сент Джон. — Целуна й ръката и въздъхна със съжаление. — Изглежда трябва сам да намеря мечтата си в мъглата. Ще очаквам отбив в цената като компенсация за жестокото ми разочарование, приятелю. — Хвърли един поглед към Колин и тръгна към вратата. — Ако някога дойдете в Италия, мадона… — С една последна усмивка излезе от ателието.

Разтреперена от гняв, Касиди се обърна към Колин в момента, в който вратата се затвори.

— Как си позволяваш! — Сега нямаше нужда от руж, за да възстанови цвета на бузите й. — Как си позволяваш да намекваш такова нещо!

— Просто казах на Винс, че може да получи картините, но не и модела, върху който в момента работя — възрази Колин и безгрижно отиде да покрие портрета на Касиди. — Всякакъв намек е бил напълно случаен.

— А, не! — Тя крачеше след него, тласкана от гнева. — Нямаше никаква случайност. Ти знаеше точно какво правиш. Няма да понасям така да ми се бъркаш, Съливан. — Забоде пръст в гърдите му. — Аз съм напълно свободна да се срещам с когото си поискам и когато си поискам, и няма да ти позволя да ми внушаваш нещо друго.

Колин пъхна ръце в джобовете си. За момент се вгледа безмълвно в лицето й. Когато заговори, гласът му бе съвсем спокоен:

— Ти си много млада и забележително наивна. Винс ми е стар и добър приятел. Освен това е един чаровен развратник, ако ме извиниш за архаичния израз. Той няма скрупули за жените.

— А ти имаш ли? — кипна Касиди.

Видя как Колин замръзна, очите му пламнаха, а мускулите на лицето му се напрегнаха. За пръв път го видя как овладява гнева си.

— Добро попадение, Касиди — каза той тихо. Ръцете му останаха в джобовете. — Ела чак в четвъртък. — Обърна се и тръгна към вратата. — Имам нужда от един-два дни.

Тя остана сама в празното ателие. Може и да съм спечелила точка, помисли нещастно, ала победата не е сладка. Бе изцедена, и физически, и емоционално. Върна се в съблекалнята да вземе чантичката си. Колин не бе единственият, който имаше нужда от един-два дни.

— О, какъв късмет, че те заварих. — Гейл влезе в ателието в момента, в който Касиди излизаше от съблекалнята. — Реших, че трябва да си поприказваме. — Усмихна й се със своята бърза усмивка и се облегна на затворената врата. — Само ние двете — добави тя.

Касиди въздъхна с неподправено изтощение.

— Не сега — каза и намести чантичката на рамото си. — Днес имах достатъчно емоции.

— Тогава ще бъда кратка, после можеш да си вървиш. — Гейл говореше любезно, но Касиди усещаше враждебността точно под повърхността.

Бе най-добре да не спори, реши тя. Бе най-добре да я изслуша, да се съгласи с всичко, което й каже и кротко да си тръгне. Това бе най-разумното нещо.

Гейл бързо се огледа.

— Страхувам се, че може би не съм била достатъчно ясна… За мен и Колин. — Гласът й бе спокоен, като на учителка към ученик. Касиди потисна раздразнението си и кимна. — Ние с Колин сме заедно от много време. Имаме определена нужда един от друг. През тези години той е имал доста флиртове, пред които аз съм съвсем способна да си затварям очите. В много случаи тези връзки се раздуват от пресата. — Сви рамене. — Романтичният образ на Колин помага да се поддържа загадката в художника. Ще разреша всичко, когато то помага на кариерата му. Аз го разбирам. — Закрачи из стаята, сякаш не можеше да стои на едно място.

— Страх ме е, че не знам защо ми говориш това — подзе Касиди. Последното, което й трябваше в момента, бе да слуша какъв опит има Колин Съливан с жените.

— Нека и ние с теб се разбираме. — Гейл спря да крачи и застана срещу Касиди. Очите й бяха тежки и студени. — Докато Колин прави тази картина, аз трябва да те търпя. Добре знам, че не бива да преча на работата му. Ала ако застанеш на пътя ми… — Обви пръсти около дръжката на чантичката на Касиди. — Мога да намеря начини да отстраня хората, които застават на пътя ми.

— Сигурна съм — отвърна Касиди спокойно. — Но, страх ме е, може да откриеш, че аз трудно мога да бъда отстранена. — Отскубна пръстите на Гейл от каишката. — Твоите отношения с Колин са си твоя работа. Аз нямам намерение да се бъркам в тях. Не защото ме заплашваш — продължи тя, когато в ъглите на устните на Гейл затрептя доволна усмивка. — Ти не ме плашиш, Гейл. Всъщност ми е мъчно за теб. — Гейл рязко пое дъх, ала Касиди не й обърна внимание. — Твоята липса на самочувствие, когато става дума за Колин, е жалка. Аз не съм заплаха за теб. Само сляп човек не би видял, че той се интересува само от това, което слага там. — Посочи към закрития портрет. — Аз го интересувам като предмет, не като човек. — Изпита остра болка, когато собствените й думи достигнаха до нея. Продължи да говори, макар че думите се лееха отчаяно: — Аз няма да ти се бъркам, защото не съм влюбена в Колин и нямам никакво намерение да се влюбвам в него.

Извъртя се, втурна се през задната врата на ателието и я затръшна зад гърба си. Едва след като си пое достатъчно въздух, за да успокои нервите си, Касиди разбра, че бе излъгала.