Метаданни
Данни
- Серия
- Сестрите О’Хърли (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Skin Deep, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 89гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- maxin(2008)
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh(2013)
Издание:
Нора Робъртс. Всичко, което блести
ИК „Коломбина прес“, София, 1996
Американска. Първо издание
Редактор: Людмила Харманджиева
ISBN: 954-706-001-5
История
- —Добавяне
Единадесета глава
В събота вечерта по настояване на Шантел двамата с Куин заминаха за Лос Анжелис. Ню Йорк съвсем не се бе оказал райско кътче, както се бе надявала. Сватбата беше отминала, сестра й се бе отправила към Карибите, където щеше да прекара медения си месец и Шантел искаше единствено да се прибере у дома.
По време на приема беше напрегната и постоянно нащрек. Осъзна, че наблюдава непознатите, взира се в лицата на приятелите си, задавайки си все един и същ въпрос. А като си наложи да поспи в самолета, тя си обеща, че следващия път, когато се върне в Ню Йорк, страхът няма да я преследва.
А какво би могла да каже на Куин? Чувстваше се предадена, защото той бе потънал в мълчание. Но нима сама не си го бе изпросила, допускайки да стане толкова зависима от него? Нима бе толкова слаба, толкова страхлива, та той трябваше да я защитава от всичко? Ала тя имаше нужда не само от неговата защита, искаше и да я уважава. Дали не бе загубила уважението му, като отказа да изслушва докладите му и му позволи да залавя бележките, без да я уведомява за съдържанието им? Това не можеше да продължава повече така. През целия си живот, с изключение на съвсем кратък период, тя бе напълно самостоятелна. Но ето че се бе уплашила и бе станала зависима. Обаче от този момент отново поемаше съдбата си в свои ръце.
Куин се питаше докога Шантел ще бъде толкова хладна. През целия следобед и вечерта бе сдържана, напрегната и затворена в себе си. Нямаше друг избор, освен да се примири с положението. И все пак докато я гледаше как върви пред сестра си по пътеката към олтара, облечена в ефирната си светлосиня рокля, му се искаше да скочи от мястото си, да я грабне в прегръдките си и да я отведе. Някъде. Където и да е.
Запита се как ли би се чувствал на мястото на Рийд Валънтайн, ако вместо Мади към него приближаваше Шантел, облечена в бяла дантела. Какво ли би изпитал, ако я чуеше да произнася клетвата, която бе изрекла сестра й. Той решително прогони тези мисли.
Самолетът се готвеше за приземяване, а Шантел се бе унесла в неспокоен сън на съседната седалка. Не можеше ли тя да разбере, че бе сторил всичко за нейно добро, защото толкова му се искаше да я види спокойна, пък макар и за няколко дни? Или не разбираше, или не искаше да разбере, а и той не се бе опитал да й обясни. Нямаше представа как да го стори.
Не притежаваше таланта на нейните партньори в киното. Думите не бяха написани в сценарий, за да ги запомни и изрече. Смяташе, че не би могъл да й обясни това, което изпитва, фразите не бяха чувства. А чувствата го бяха завладели изцяло.
Когато самолетът се приземи, Шантел изглеждаше освежена и отпочинала, сякаш се бе наспала добре в меко легло, а не бе дремнала няколко часа в неудобната седалка. Взеха багажа си без проблеми и след двайсет минути пътуваха с лимузина към Бевърли Хилс.
Тя запали цигара и погледна часовника си. Чувстваше се неспокойна и възбудена. Утре щеше да усети умората от часовата разлика, но щеше да я превъзмогне бързо.
— Бих искала да видя всичките ти доклади до утре на обяд.
Уличните лампи осветяваха от време на време вътрешността на колата. Лицето на Куин беше в сянка, ала Шантел се съмняваше, че би разгадала изражението му, дори да го виждаше.
— Добре. Папката е в дома ти.
— Бих искала също да ме осведомиш за всичко, което си открил в Ню Йорк.
— Ти си шефът.
— Радвам се, че го помниш.
Идеше му да я удуши. Но вместо това само се облегна назад. Когато стигнаха до входната врата, излезе от лимузината. Независимо, че Шантел отсъстваше, той бе разпоредил къщата да се охранява двайсет и четири часа. Размени няколко думи с охраната и отново се качи в лимузината, която мина през отворената порта.
Пред входа тя бързо излезе. Вече бе изкачила стълбите, когато Куин я настигна.
— Притеснява ли те нещо?
— Не разбирам за какво говориш. Би ли ме извинил, Куин? — Шантел нежно отмести ръката му от рамото си. — Искам да взема дълга гореща вана.
Докато я гледаше как се отдалечава по коридора към стаята си, той си помисли, че нито една жена не притежаваше таланта й само с поглед или с жест да те нареже на парченца, без да пролее и капчица кръв.
Мислеше си, че е спокоен. Смяташе, че се владее, докато не чу щракването на ключалката на вратата й. Тогава гневът, потискан през целия ден, го заля като вълна. Не се поколеба. Дори не се замисли. Приближи до вратата на спалнята и я отвори с ритник.
Рядко й се случваше да не знае какво да каже. Ала този път застина, неспособна да продума. Бе свалила сакото на костюма си и бе облечена само в светлорозовото си бельо и червената пола. Ръката й бе вдигната над главата, както бе понечила да прихване с фиби косата си.
Бе виждала неведнъж разгневени хора — и в живота, и на снимачната площадка. Но яростта, която гореше в очите на Куин, бе нещо непознато за нея.
— Никога не заключвай вратата си заради мен! — гласът му й се стори толкова тих след пукота на разцепеното дърво, че тя потрепери. — Никога не бягай от мен.
Шантел бавно свали ръката си и косата й се разпиля по раменете.
— Искам да си вървиш.
— Може би е време да научиш, че дори ти не можеш да имаш всичко, което искаш. Тук съм, за да остана. И една заключена врата не може да ме задържи отвън. Ще трябва да направиш много повече.
Когато той приближи към нея, тя се скова, ала не отстъпи назад. Вече нямаше намерение да отстъпва пред нищо, дори пред него. Куин хвана косата й и я обви около китката си.
— Искаше ти се да ме удариш? Добре. Но проклет да бъда, ако ти позволя да ми нареждаш как да си върша работата.
— Не желая да се отнасят с мен като с глупачка или инвалид — дантелата на бельото й потрепна над гърдите й, когато тя рязко си пое дъх. — Ти знаеше, че той ще ме последва в Ню Йорк. Знаеше, че там няма да бъда в по-голяма безопасност, отколкото съм тук.
— Точно така. Знаех, че няма да си в безопасност. Обаче една нощ ти спа, без да се мяташ неспокойно в съня си.
— Нямаш право…
— Имам всички права! — Шантел усети как ръката, обхванала косата й, се стегна. Искаше й се да се дръпне, но не бе в състояние да помръдне. — Имам право да сторя всичко, което е по силите ми, за да ти осигуря безопасност и спокойствие. И няма да се откажа, защото няма нищо света, на което да държа повече, отколкото на теб.
Тя бе затаила дъх. Четеше в очите му чувствата, стаени под гнева, под раздразнението, но не можеше да повярва.
— Това ли е… — Шантел замълча и стисна устни. Точно сега гласът й не трябваше да трепери. Искаше да бъде силна както заради него, така и заради себе си. — Това ли е твоят начин да ми кажеш, че ме обичаш?
Той се втренчи в нея, изумен от думите си повече от нея самата. Нямаше намерение да изрече всичко това като заплаха. Искаше да даде и на двама им време, свобода, така че да успее да я убеди, че се нуждае от него. Но не го биваше много по убеждаването.
— Такъв е моят начин. Това е положението.
— Значи, това е положението — шепнешком повтори тя. Колко типично за него… — Имаш ли нещо против да пуснеш косата ми? Ще ми трябва за снимките в понеделник. Пък и ако я пуснеш, ще можеш да ме прегърнеш с две ръце.
И преди още да го бе сторил, Шантел се притисна към него, като се молеше наум това да не се окаже сън.
— Предполагам, това означава съгласие… — Куин зарови лице в косите й и се запита дали би могъл да живее без нейния аромат, без ласките й.
— Да. Помъчих се да те накарам да се влюбиш в мен така, че да не можеш да ме изоставиш — отметна глава тя и се взря в очите му. — Кажи ми, че няма да си отидеш!
— Никъде няма да отида… — той впи устни в нейните. — Искам да го чуя и от теб — отново хвана косата й и нежно я дръпна назад, за да срещне погледа й. — Погледни ме в очите и ми го кажи. Без прожектори, без камера, без сценарий.
— Обичам те, Куин. Повече, отколкото съм си представяла, че мога да обичам. И съм изплашена до смърт.
— Това е добре — той я целуна още по-пламенно. — Аз също съм изплашен до смърт.
— Имаме да говорим за толкова много неща.
— По-късно… — Куин бавно свали полата й.
— По-късно — съгласи се Шантел и измъкна ризата от панталона му. — Искаш ли да вземеш вана?
— С удоволствие.
— Преди или след това? — през смях попита тя.
— След това… — той нежно я повали на леглото.
Предишната дива яростна страст, примесена с нежност, бе заменена от любов — неприкрита и искрена. Шантел бе загубила вяра, че начинът й на живот ще я отведе до любовта, взаимното разбирателство, споделената нежност. А ето че трябваше само да протегне ръка и да я вземе. Понесени от вихъра на чувствата, двамата жадно се целуваха, страстта им се разпалваше все повече и повече. Тя усети как Куин пое дълбоко въздух и зарови лице в косата й, сякаш и той едва сега осъзнаваше какъв безценен дар им е бил даден.
Шантел го почувства как трепна. Притиснала ръце към гърба му, долови стягането на мускулите му, но не направи опит да успокои напрежението, обхванало тялото му. Искаше той да сподели учудването й, леката уплаха, чувството на неизмеримо щастие. Докосна с устни шията му и усети трескавия пулс, вкуси топлината. Бавно плъзна ръце по гърба му и го притисна към себе си. Той беше неин. От този момент беше изцяло неин.
Тя беше толкова нежна и го прегръщаше тъй силно. Никога не я беше търсил. Куин се познаваше достатъчно добре, за да знае, че никога не бе търсил жена, с която да сподели живота си. И все пак бе намерил Шантел, а в нея бе открил своята съпруга. Имаше нещо примитивно и в същото време толкова успокоително в тази дума. Тя означаваше някой, с когото да споделяш страстни любовни нощи. Някой, до когото да се събудиш в студено мързеливо утро. Някой, на когото да се довериш, когото да защитиш. Някой, който ще бъде винаги до теб.
Само мисълта за това го накара да затвори очи, сякаш в стремеж да плени и запази завинаги тази фантазия. Нежно прокара пръсти по лицето й, за да задържи образа й в съзнанието си.
— Толкова си красива — прошепна и бавно плъзна ръка по тялото й. Отвори очи и се взря в нейните. — Но не е само физическата красота…
— Не, аз…
— Не противоречи на мъжа, който те обича! — без да откъсва поглед от нея, той поднесе дланта й към устните си и целуна пръстите й. На единия блестеше пръстен с диамант — символ на представата, която имаше светът за нея. Хладен сексапил и бляскава външност. Ръката й леко трепна и издаде вълнението й.
Шантел усети сладостните тръпки, разтърсили тялото й, когато Куин обсипа с целувки шията й. Кожата й пламна под нежните му ласки. Всяко следващо докосване я увличаше все по-дълбоко в необятния океан на страстта, където единственият й водач бяха усещанията.
Само ако можеше да я накара да забрави стените, които бе издигнала около себе си, да забрави, че когато обичаш, рискуваш. Да можеше да я убеди, че с него може да се чувства сигурна, че няма от какво да се страхува, че задръжките и предпазливостта са излишни. Че може да разчита на него сега, утре, цял живот.
Нямаше представа как да й покаже какво чувства. Не бе свикнал с нежности. Романтиката беше за книгите, за филмите, за младите и глупавите. И все пак изпитваше непреодолима нужда да я увери, че силата на чувствата му далеч надхвърляше границите на страстта.
Повдигна се на лакът и прокара пръсти през сребристо русата й коса, която се разпиля върху възглавницата. Нежно докосна лицето й, сякаш се боеше да не би допирът да й причини болка. Стори му се още по-красива на бледата утринна светлина, която се процеждаше през прозорците и галеше кожата й.
Прокара палец по устните й, пленен от мекотата им, завладян от спомена за допира им до кожата му. Целувката му бе нежна, сякаш се целуваха за първи път — а може би беше точно така.
Тя не бе в състояние да помръдне — сладостно безсилие бе завладяло тялото й. Мислеше си, че разбира какво означава да притежаваш, но се бе излъгала. Смяташе, че може да си представи какво е да бъдеш обичан, да обичаш безрезервно. Ала не бе имала и най-малка представа.
Страстта ги помете като мощен водовъртеж. Устните им ненаситно се търсеха, ръцете даряваха ласки, телата се сляха и двамата потънаха в забравата на екстаза.
— Толкова се радвам, че днес е неделя! — Шантел се потопи в горещата вода. Взе чашата си с вино от ръба на ваната и се усмихна на Куин. — Не би трябвало да се мръщиш на пяната, а да й се наслаждаваш.
Той вдигна своята чаша. Ваната й спокойно побираше двама, а през прозореца над главите им надничаше чисто синьо небе. Водата стигаше почти до ръба и бе покрита с ароматна бяла пяна.
— Ще мириша като жена.
— Скъпи, само аз ще усетя как миришеш.
— С всички чудесии, които наля вътре, късмет ще е, ако миризмата престане да се усеща след седмица! — Куин плъзна ръка по бедрото й. — Но си има и своите добри страни.
Тя затвори очи и се облегна назад.
— Да, и за двама ни. Имах нужда от това. Следващата седмица ме чака убийствена програма за снимките. Има три епизода, за които знам, че ще ме изтощят до смърт. И особено този, в който Брад и Хейли едва не загиват в пожара.
— Какъв пожар?
— Прочети сценария — усмихна се Шантел, когато той хвърли пяна по нея. — Специалните ефекти са безопасни, но от това не ти става по-лесно да пълзиш по пода на дървената хижа, докато я пълнят с пламъци и дим. Ето защо ми е толкова приятно, че днес е неделя и мога да си лежа във ваната и да мисля как ще се любя с теб — тя бавно повдигна клепачи. — Отново.
— Можеш да се любиш с мен, както си лежиш във ваната… — той се наведе към нея и се взря в очите й.
Шантел се разсмя, обви ръце около врата му и водата преля от ваната.
— Водата е прекалено много.
— Ти напълни ваната.
— Да, грешката е моя. Но обикновено се къпя сама.
— Вече няма да бъде така — нежно я целуна той. — Защо не издърпаш запушалката?
— Не мога да я стигна. Зад мен е. Обзалагам се, че силен мъж като теб може да се справи сам.
— Тук отзад ли? — Куин погали гърдите й и плъзна ръка надолу към талията й.
— Близо. Много близо… — дланта му докосна бедрото й. — Все по-близо си. Защо не… — думите й заглъхнаха и тя потъна, когато устните му се впиха в нейните. Когато се измъкна над водата, Шантел си пое въздух и се намръщи шеговито: — Куин!
— Изплъзна ми се! — той напипа запушалката и я измъкна.
— Не се съмнявам. Влезе ми сапун в очите… — тя се изправи и посегна за кърпа. — Напомни ми следващия път, като се къпя с теб, да си взема шнорхел.
— Шантел…
Усмивката й се стопи, когато Куин застана до нея и безмълвно я привлече към себе си.
— Никога не съм си представяла, че може да бъде толкова хубаво — прошепна тя.
— Аз също… — той я бе намерил. Струваше му се невероятно, че я бе открил, че бе намерил всичко, без изобщо да го бе търсил. — Ще настинеш — взе кърпата и я уви около тялото й. — Предполагам, ще ми се наложи да давам сума обяснения, ако утре отидеш на работа с червен нос.
— Носът ми никога не почервенява! — Шантел взе друга кърпа и го загърна с нея. — Това е клауза в договора ми.
— Ще можеш ли да си вземеш почивка, след като приключиш със снимките?
— Зависи с кого и къде — усмихна се тя.
— С мен. Можем заедно да решим къде.
— Приключвам след три седмици. Ти избери къде — понечи да излезе от ваната и се подпря на стената. — Внимавай! Направили сме наводнение.
— Няколко хавлиени кърпи ще свършат работа. — Куин измъкна две и ги хвърли на пода да попият водата.
— Икономката ми ще се влюби в теб. — Шантел по навик взе кутийка с крем и започна да нанася фин слой върху лицето си.
— След като се оженим, ще настъпи промяна в правилата за ваната — той загръщаше кърпата около кръста си и не забеляза как пръстите й застинаха на бузата й. — Нямам нищо против пяната, но никакви ароматизатори. Едно е да ухаеш на непознати, не искам обаче децата ни да се чудят дали баща им не си е сложил парфюм.
Тя успя някак да затвори кутийката и да я остави, без да я изпусне на пода.
— Ние ще се оженим?
Не беше необходимо да я погледне, за да разбере, че е отстъпила назад. Усети го по гласа й.
— Разбира се!
Сърцето й бясно заблъска в гърдите, но Шантел се бе научила да говори спокойно дори в най-напрегнати ситуации.
— Искаш деца?
— Да… — Куин усети как стомахът му се сви на топка. — Това притеснява ли те?
— Почакай… всичко става твърде бързо.
— Не сме ученици, Шантел. Мисля, че и двамата знаем какво искаме.
— Искам да седна… — тя усети, че краката й треперят, бързо влезе в спалнята и се отпусна на стола. Стисна облегалките толкова силно, че кокалчетата й побеляха.
Той не я последва веднага. Огледалото срещу ваната бе замъглено, но Куин си я представи как седи там — стройна, млада, съвършена. Шантел беше мечта, нещо повече — беше звезда, която блестеше на екрана и придаваше живот на фантазиите. Той стисна зъби и влезе в спалнята.
— Май сгреших… — Куин извади цигарите от джоба на ризата си. — Мислех, че и ти искаш същото — запали една и смукна дълбоко дима. — Предполагам съпругът и децата не подхождат на имиджа ти — тя бавно вдигна поглед. Очите й бяха сухи, ала в тях се четеше болка и тъга. — Шантел…
— Не — спря го тя с ръка. — Може би си го заслужавам. — После се изправи, приближи до гардероба и го отвори. С бавни движения свали кърпата, облече тънък халат и пристегна колана. — Кариерата ми е от голямо значение за мен, но никога не съм позволявала да оказва влияние върху личния ми живот, както не допускам и обратното. Работата ми е уморителна. Сам се увери в това.
— Значи в живота ти няма място за мен и за семейство?
На лицето й отново се изписа болка, но този път примесена с гняв.
— Родителите ми са отгледали четири деца и то все на път. Винаги има място и време за семейство.
— Тогава какъв е проблемът?
Тя пъхна ръце в джобовете си, сетне ги извади отново, неспособна да се успокои.
— Първо, искам да ти кажа, че най-много от всичко на света искам да се омъжа за теб и да създам семейство. Моля те, недей — бързо изрече Шантел, щом той понечи да приближи към нея. — Седни, Куин. Ще ми бъде много по-лесно, ако седнеш — щом той изпълни молбата й, тя пое дълбоко въздух. — Има неща, които трябва да знаеш, преди да вземеш такова сериозно решение. Трудно е, поне за мен, да призная миналите си грешки, но ти имаш право да знаеш. Ако бях послушала майка си, трябваше отдавна да ти кажа. Може би щеше да ми бъде по-лесно.
— Виж, ако искаш да ми кажеш, че си била с други мъже…
Нервният й смях го накара да замълчи.
— Не съвсем. Това също не отговоря на представата, която хората имат за мен, ала съм спала само с един мъж преди теб. Каква изненада — подхвърли подигравателно, когато срещна изумения му поглед. Бавно приближи до прозореца. — Бях едва на двайсет, когато го срещнах. Снимах се в реклами и ходех на уроци по актьорско майсторство. Дори продавах списания по телефона. Непрестанно си повтарях, че това е само временно и си вярвах, но не ми беше леко. О, Господи, беше толкова непоносимо да бъда съвсем сама. Тогава се обади Мат и каза, че ми е уредил пробни снимки за малка роля в игрален филм. „Незаконен“, първият ми истински успех. Продуцент беше…
— Дъстин Прайс.
Шантел рязко се извърна от прозореца. Ръката й бе свита в юмрук.
— Да. Откъде знаеш?
— Научих, когато правих проучване за теб.
— Правил си проучване за мен? — тя се подпря на перваза. — За мен?
— Това е стандартна процедура, Шантел. Може да изскочи нещо или някой, за когото не си спомняш или пък си забравила да споменеш. Като Дъстин Прайс. Между другото, той е чист. От година и половина е в Англия.
— Стандартна процедура — повтори тя, сякаш не чу нищо друго. — Предполагам, трябваше да очаквам подобно нещо.
— Какво значение има това сега? Спала си с него. Имала си нужда от шанс, за да успееш и той ти го е дал. Случило се е преди години и за мен няма никакво значение.
— Така ли мислиш? Смяташ, че съм спала с него, за да получа ролята?
— Казвам ти, че това няма никакво значение за мен.
— Не ме докосвай! — рязко се дръпна тя, когато Куин посегна към нея. — Не ми се налага да спя с никого, за да получа роля и никога не съм го правила. Може да допускам компромиси, да отстъпвам повече отколкото трябва, но никога не съм проституирала.
— Извинявай… — той я хвана за раменете, въпреки съпротивата й. — Опитвам се да ти кажа, че каквото и да се е случило между теб и Прайс, то е без значение.
— Напротив! — Шантел се освободи от ръцете му и си наля нова чаша вино. — Има голямо значение. Когато Мат ми се обади и ми каза, че съм получила ролята, бях много щастлива. Знаех, че това е началото. Мислех си как ще обиколя света, как ще стана известна — тя притисна ръка към устните си и продължи едва когато се увери, че може да говори спокойно. — Дъстин ми изпрати огромен букет рози, бутилка шампанско и мило поздравително писмо. Бил уверен, че ще стана звезда. Защо да не вечеряме заедно и да обсъдим филма и моята кариера — Шантел отпи от виното, сетне остави чашата. Не можеше да разчита виното да й помогне да довърши историята. — Разбира се, аз се съгласих. Той беше един от най-известните продуценти, финансирал три невероятно касови филма. Разбира се, беше женен, ала аз изобщо не се замислих за това — в гласа й отново се долавяше презрение, сякаш се отвращаваше от себе си.
— Шантел, това е било преди години…
— Има грешки, за които плащаш цял живот. Отивах на вечеря с колега. Трябваше да бъда изискана. Господи, той беше толкова чаровен! — споменът все още й причиняваше болка, макар и притъпена от изминалото време. — Продължаваше да ми изпраща цветя, да ме кани на вечери. Беше невероятен професионалист, знаеше толкова много за бизнеса, за хората. С кого да говори, с кого да се срещне. Тогава всичко това бе много важно за мен. Смятах, че мога да се справя. Истината е, че бях наивно младо момиче, което за първи път в живота си разчиташе единствено на себе си. Влюбих се в него. Вярвах на всичко, което ми казваше. Че той и съпругата му живеят заедно само привидно и всъщност вече се гледа бракоразводното им дело, на което умишлено не дават гласност. Че двамата с него ще направим най-добрия и най-прочут екип в Холивуд от златната му ера насам. Събитията можеха да се развият по обичайния начин, ако бях прозряла истинското състояние на нещата или ако той се беше отегчил, но преди това да се случи, направих грешка — тя изтри потните си длани в халата и стисна ръце. — Забременях — Шантел мъчително преглътна. — Не си открил това в проучването си, нали?
— Не… — Куин усети как гневът се надига в него, ала го потисна.
— Той притежаваше достатъчно пари и власт, за да запази всичко в тайна. Пък и не се наложи да я пази дълго.
— Направила си аборт?
— Той точно това искаше. Беше бесен. Предполагам много мъже биха побеснели, когато любовниците им забременеят и заплашат спокойния им уютен брак. Разбира се, изобщо не бе възнамерявал да се разведе и да се ожени за мен. Всичко това стана ясно, когато му казах, че ще родя бебето.
— Използвал те е — ядно процеди Куин. — Ти си била само на двайсет и той те е използвал.
— Не… — странно, как бе възможно да говори толкова спокойно. — Аз бях на двайсет и се преструвах, че зная всички правила. Преструвах се доста добре. Направих една грешка, после — втора. Казах му, че ще родя бебето, а той да върви по дяволите. Тогава последва грозна сцена. Направо ме заплаши, че ще унищожи кариерата ми, ако не постъпя както иска. Е, няма смисъл да повтарям всичко, което си казахме, освен че връзката ни приключи и аз най-сетне бях проумяла колко наивна съм била.
— Все още те боли — тихо рече Куин.
— Да, но причините не са такива, каквито предполагаш. Мислех, че го обичам, ала щом бляскавото покритие падна, разбрах, че всъщност съм се лъгала. Обадих се на родителите си. Бях готова да побягна към къщи и да зарежа всичко. Купих си билет за самолета. Куин, нямам представа какво щях да направя, ако можех да разсъждавам трезво. Това е най-лошото — да не знаеш. На път за летището катастрофирах — тя си пое дълбоко въздух и си наложи да продължи: — Нищо сериозно. Таксиметровият шофьор имаше няколко счупени ребра, а аз… Аз загубих бебето — Шантел сподави риданието си и притисна пръсти към очите си. — Загубих бебето и се опитах да си внуша, че е за добро. Единствено ми беше мъчно затова, че то не бе имало шанс да оцелее. Беше едва на шест седмици. Мат ме измъкна от всичко това и ме върна на работа почти веднага щом излязох от болницата. И всичко потръгна. Получих роли, спечелих славата, за която винаги бях мечтала. Трябваше само да загубя бебето.
— Шантел… — той приближи към нея и нежно докосна лицето й, погали косите й. — Няма какво да кажа. Нямам представа какво да направя.
— Още не съм свършила.
— Не искам да чуя нищо повече — понечи да я прегърне Куин, но тя се отдръпна.
— След като загубих бебето, настъпиха усложнения. Лекарите ми казаха… казаха, че има шанс да имам и други деца, но не могат да гарантират. Има шанс, просто шанс, дори не вероятност. Разбираш ли?
Той хвана ръцете й.
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Куин, не ме ли слушаш? Току-що ти казах…
— Чух те! — той сплете пръсти с нейните. — Възможно е да не можеш да имаш деца. Аз искам деца, Шантел — твои и мои деца. Ако можем да имаме, чудесно. Но първо… — той нежно притисна устни към нейните. — Винаги съм искал теб. Имам нужда от теб, скъпа. Останалото зависи от шанса.
— Куин, обичам те!
— Тогава нека се оженим утре.
— Не… — тя сложи ръце на гърдите му и леко го отблъсна. — Искам да помислиш над това. Да помислиш сериозно. Имаш нужда от време.
— Имам нужда от теб — поправи я той.
— Чувствам, че ти дължа това. Нека оставим нещата такива, каквито са. Няколко дни.
Куин можеше да настоява. И да я накара да отстъпи. Но болката бе твърде силна.
— Само няколко дни… — той я привлече в прегръдките си и този път Шантел не се отдръпна. — Няма да позволя никой да те нарани отново — прошепна.
Тя затвори очи, обещавайки си, че никога няма да допусне да му причини болка.