Нора Робъртс
Всичко което блести (1)

Пролог

— Не знам какво ще правим с това момиче.

— Виж, Моли… — без да отделя очи от огледалото, Франк О’Хърли продължи да нанася грима по лицето си, за да не лъщи, когато излезе на сцената. — Прекалено много се тревожиш.

— Така ли? — Моли изтегли нагоре ципа на роклята си, но остана пред прага на гримьорната, за да държи под око тесния коридор зад кулисите. — Имаме четири деца, Франк и всяко от тях ми е скъпо. От Шантел обаче очаквам все неприятности.

— Доста си строга с нея…

— Защото ти пък изобщо не си!

Той прихна да се смее, извърна се ненадейно и я грабна в прегръдките си. Бяха женени повече от двайсет години, ала чувствата му към нея ни най-малко не бяха охладнели. За него тя все още бе умна и хубава както някога, макар да имаше вече двайсетгодишен син и три дъщери в крехката възраст на пубертета.

— Моли, любима, Шантел е просто едно красиво младо момиче.

— И тя чудесно го знае! — Моли надникна над рамото на мъжа си към вратата на служебния вход, нетърпелива да види как се отваря. Къде ли се губеше това дете? До излизането им на сцената оставаше четвърт час, а Шантел я нямаше никаква.

Когато даде живот на трите си дъщери, появили се на бял свят с разлика от няколко минути. Моли изобщо не подозираше, че първата ще й създава повече тревоги от другите две, взети заедно.

— Тая външност ще й навлече куп беди — промърмори тя. — Има да привлича мъжките погледи…

— Не я мисли, лесно се справя с мъжете.

— Това също ме тревожи. Твърде лесно дори се справя с тях — как би могла да очаква от един толкова прям и добродушен човек като Франк да вникне в сложната женска природа! И затова реши да изтъкне последния си неопровержим аргумент: — Та тя е едва на шестнайсет, Франк.

— А ти спомняш ли си на колко беше, когато ние…

— Не беше същото! — възпротиви се Моли, но не успя да се сдържи и отвърна на усмивката му. — Я си представи, че не й провърви с такъв мъж като теб!

— О, приятно ми е да го чуя, но какво по-точно имаш предвид? — прихна отново Франк, без да я изпуска от прегръдките си.

Моли сложи ръце на раменете му и се взря в лицето му — все така слабо, ала вече прорязано от бръчки, с искрящи очи, които я бяха пленили преди толкова години. Макар да не бе изпълнил обещанието си да й подари луната, никога не бе имала повод да съжали за избора си.

В този момент чуха да се отваря вратата на служебния вход.

— Не бързай да й се караш, скъпа — хвана я за ръката Франк. — Ще стане още по-войнствена, а сега важното е, че все пак се появи.

Шантел влетя в гримьорната, облечена в яркочервен пуловер и тесни черни панталони, които разкриваха прекрасната й съзряваща фигура. Хладният есенен въздух бе зачервил страните й, подчертаващи изящните й скули. Очите й бяха дълбоки и тъмносини, с дръзко самоуверено изражение.

— Шантел!

Надарена с естествено чувство за драматизъм, Шантел се закова пред прага на гримьорната, която делеше със сестрите си.

— Мамо! — на устните й се появи лека усмивка, която просто разцъфна на лицето й, щом съзря баща си да й намига зад гърба на Моли. Знаеше си, че на татко винаги може да се разчита. — Вярно, че позакъснях, но след минутка ще бъда готова. Прекарах чудесно! — приятното преживяване още повече я разхубавяваше. — Майкъл ми позволи да покарам колата му.

— Онази страхотна малка спортна… — поде Франк, ала не довърши и само се покашля под строгия поглед на съпругата си.

— Шантел, надявам се, не си забравила, че взе шофьорска книжка едва преди няколко седмици? — Моли ужасно мразеше да мъмри децата си. Тя самата не бе забравила какво е да си на шестнайсет, но майчинският дълг й налагаше да бъде по-строга, отколкото й се искаше. — Ние с баща ти смятаме, че можеш да шофираш само в присъствието на някой от двама ни. Освен това — побърза да добави, преди дъщеря й да успее да възрази — едно възпитано момиче не сяда току-тъй зад волана на чужда кола.

— Карахме само по странични улички… — Шантел целуна майка си по двете бузи. — Не се тревожи, мамо. Ако сега не се позабавлявам, кога — като остарея ли?

Моли не се поддаде на уловката и продължи все тъй строго:

— Шантел, още си малка да се возиш в колите на момчетата!

— Майкъл не е момче. Той е на двайсет и една.

— Още по-лошо!

— Голям досадник е — спокойно заяви Трейс, който тъкмо минаваше покрай отворената врата на гримьорната. Вдигна едната си вежда в отговор на гневния поглед на сестра си и добави: — Ако науча, че се е опитал да те докосне дори, очите ще му издера.

— Не е твоя работа да се бъркаш! — сопна се Шантел. Едно беше да я мъмри майка й, но съвсем друго и брат й да вземе да я поучава. — Аз съм на шестнайсет, а не на шест и ако искаш да знаеш, омръзна ми да слушам наставления!

— Толкова по-зле за теб! — Трейс я хвана здраво за брадичката и не я пусна лесно да се измъкне. Той бе по мъжки привлекателен, макар приликата с Шантел да бе очевидна, Франк усети да го изпълва бащинска гордост, от която без малко да се пръсне. Тия двамата бяха непокорните бунтари в семейството — метнали се бяха повече на майка си, отколкото на него. Обичаше ги от цялото си сърце.

— Хайде, хайде — пристъпи той напред като същински миротворец. — По-късно ще се разправяме. Сега е време Шантел да се преоблече. Десет минути, принцесо — прошепна той към момичето. — И не се мотай… Хайде, Моли, публиката ни чака!

Моли мълчаливо изгледа дъщеря си, за да я увери, че разговорът изобщо не е приключил, сетне внезапно омекна и я погали по бузата.

— Тревожим се за теб, опитай се да ни разбереш.

— И тъй да е — вирна брадичка Шантел, — не е необходимо. Мога и сама да се грижа за себе си.

— Боя се, че е точно така — въздъхна Моли и тръгна със съпруга си към малката сцена, където щяха да изнасят представленията си до края на седмицата.

Все още в плен на възмущението си, Шантел сложи ръка върху топката на вратата зад гърба си и се обърна към брат си:

— Аз решавам кой ще ме докосва и кой не, Трейс. Запомни това!

— Гледай твоят приятел със скъпата кола да се държи прилично. Освен ако не искаш да го видиш с две счупени ръце.

— О, я върви по дяволите!

— Може — нехайно отвърна Трейс и подръпна косите й. — Тъкмо ще ти проправя път в същата посока, сестричке.

Напиращият смях накара Шантел рязко да отвори вратата, след което я хлопна под носа на брат си.

Мади, която тъкмо закопчаваше роклята на Аби, я стрелна през рамо.

— Все пак реши да се появиш, а?

— Не започвай сега и ти — сряза я Шантел и грабна от дъската за гладене, разперена насред стаята, роклята си, която бе като тези на сестрите й.

— О, за нищо на света! Макар че разговорът в коридора ми се стори доста интересен.

— Няма ли най-сетне да спрат да ми опяват! — Шантел пусна роклята на земята и съблече пуловера, който разкри бледа нежна кожа и заоблени женствени форми.

— Въпросът има и друга страна — подхвърли Мади. — Толкова са се вторачили в теб, че нас с Аби почти не ни забелязват.

— Следователно сте ми длъжници — заключи Шантел. С бързи движения се измъкна от панталоните и остана само по бельо.

— Мама много се безпокои — намеси се Аби. Вече приключила с грима и прическата си, тя заподрежда нещата за Шантел.

Подтикната от леко чувство за вина, Шантел тутакси седна пред огледалото.

— Изобщо нямаше за какво да се тревожи. Нищо лошо не ми се случи. Забавлявах се страхотно.

— Той наистина ли ти даде да покараш колата му? — Мади заинтригувана грабна четката и се зае с косата на сестра си.

— Да. Усещането е някак… как да ви кажа. Чувстваш се като някоя важна клечка — тя огледа тясната стаичка без прозорци, с мръсни стени и гол под. — Трябва да знаете, че нямам намерение цял живот да прекарам в подобни дупки.

— Все едно, че слушам татко! — засмя се Аби, като й поднесе бурканчето с фон дьо тен.

— Говоря ви съвсем сериозно! — Шантел започна да нанася грима по лицето си с бързи обиграни движения. — Някой ден ще имам гримьорна, три пъти по-голяма от тази. Цялата ще е в бяло, а на пода — с дебел килим, в който краката ти потъват до глезените.

— Аз бих предпочела нещо по-весело — мечтателно произнесе Аби. — И по-шареничко…

— Бяло — решително повтори Шантел. След което се изправи да облече роклята. — А на вратата ще има звезда. Ще имам и лимузина, и спортна кола, в сравнение с която тази на Майкъл ще прилича на детска играчка — очите й потъмняха, когато взе да навлича дрехата, преправяна безброй пъти. — И къща с необятна градина и грамаден плувен басейн.

И понеже мечтите бяха част от наследството им, Аби поде приказката на сестра си, докато закопчаваше роклята й отзад:

— А щом влезеш в някой ресторант, оберкелнерът тутакси ще те познае, ще те отведе до най-хубавата маса и ще ти поднесе бутилка шампанско, подарък от заведението.

— С фотографите ще бъдеш много мила — включи се и Мади, подавайки на Шантел обеците. — И никога няма да отказваш автографи…

— Естествено — отвърна Шантел и си сложи обеците с мисълта, че един ден ще бъдат с чисти диаманти. — И в къщата ми ще има два огромни апартамента за моите сестрички. Нощем ще си бъбрим и ще похапваме хайвер.

— Нека бъде пица — настоя Мади.

— Пица и хайвер — завърши Аби.

Шантел се засмя и прегърна сестрите си. Сега те бяха едно цяло, също както и в месеците, преди да се родят.

— Ще пътуваме, ще обиколим най-интересните места по света. Ще бъдем известни.

— Та ние вече сме известни! — Аби наклони глава, за да погледне другите две в огледалото. — Трите близначки О’Хърли.

Шантел също се взря в отражението.

— И няма да допуснем да ни забравят…