Елиз Тайтъл
Любовна въртележка (9)

Девета глава

Мади пристигна пред вратата на госпожа Джонсън след работа, измръзнала, уморена и останала без дъх.

Госпожа Джонсън настоя да влезе да изпие чаша горещ чай и младата жена се съгласи, макар да предпочиташе да се качи направо горе с Тими, да го приготви за лягане, да си вземе един горещ душ и да се сгуши в леглото. Бе прекарала тежък ден. Чувстваше се дезориентирана, неспособна да се концентрира. А и разговорът й с Лиз не й се бе отразил добре.

Докато си събуваше ботушите и си събличаше палтото, госпожа Джонсън отиде да вземе Тими. Веднага щом видя Мади, той се усмихна широко и протегна малките си пухкави ръчички към нея. Мади изпита топло чувство, когато го взе на ръце и той се сгуши доволно в нея.

— Здрасти, скаут! Явно си прекарал един чудесен спокоен ден.

Мади последва госпожа Джонсън в кухнята и седна на масата, докато тя приготвяше чая.

— Много съм ви благодарна, че поехте грижата за Тими, докато бях на работа днес, но не мога да ви ангажирам цяла седмица, госпожо Джонсън. Ще се опитам да намеря бавачка.

— Глупости! Не искам да чувам такива неща. Харесва ми да се грижа за Тими. Той е ангелче! — Госпожа Джонсън се усмихна, когато погледна момченцето, което задълбочено си играеше с косата на Мади. — Липсваше му днес.

— Не може да бъде!

— О, наистина! Трябваше да видиш как се озари личицето му, когато го сложих до телефона и чу гласа ти.

— Така ли? — Мади нежно погали Тими по гръбчето и се изчерви. — Знам колко добре се грижите за него и се обадих просто да… — Мади не бе сигурна защо се бе обадила, нито защо се бе зарадвала толкова, когато бе чула тихото гукане на Тими в слушалката.

— Да, ти му липсваше — проточи госпожа Джонсън. — Толкова бързо се привързва човек към бебетата! И така трябва да бъде. Всеки се разтапя, когато подържи малкото немирно вързопче в ръцете си.

— Той е много сладко бебе! Макар че…

— Всички бебета са сладки. Дори и раздразнителните. Ще видиш, когато имаш свое собствено.

— Не! Не и аз. Бебетата не влизат в плановете ми. Прекалено трудно е да се грижиш за кариера и за семейство. Не очаквам награда за Жена на годината — подчерта Мади сериозно.

— Достатъчно е да имаш съпруг, който да ти помага. Много мъже го правят. Зет ми, Гари, помага на дъщеря ми през цялото време. Тя е учителка и се върна на работа, когато бебето стана на осем месеца. Тя и Гари се редуват да стават рано, да я хранят и преобличат. Гари й сменя пелените и тича при доктора за най-безобидната хрема. Дори бавачката на Дженифър, първо се обажда на него, ако има някакъв проблем.

Мади не можа да се въздържи да си представи какъв баща би бил Майкъл — внимателен, грижовен, отдаден на семейството си… Не че това можеше да се случи някой ден, каза си тя бързо. Майкъл можеше да бъде магьосник с децата, но не искаше свои собствени, както и тя.

Докато пиеха чая си, Мади смени темата. Междувременно Тими доволно дъвчеше една бисквита и настояваше да остане в скута й, като всеки път, когато тя се опиташе да го сложи в малкото столче за хранене, което госпожа Джонсън бе купила за внучката си, той започваше да нервничи. Мади нямаше да го признае никога открито, но изпитваше огромно удоволствие от това, че Тими все повече и повече се привързваше към нея. Като си спомнеше как й го бе тикнала в ръцете Линда и колко раздразнителен бе той в началото. Бяха извървели дълъг път. За нещастие, историята с Тими бе усложнила личния й живот. Непрестанно се обвиняваше за прибързаната си връзка с Майкъл, като през целия ден се мъчеше да изясни обърканите си чувства. Когато тръгна към апартамента си, петнайсет минути по-късно, Мади още веднъж си спомни разговора с Лиз тази сутрин. Беше ли права нейната асистентка? Наистина ли показваше симптоми на влюбена жена? Невъзможно! Не, не можеше да бъде вярно. Влюбена в Майкъл? За толкова кратко време? Беше смешно! И Лиз мисли, че в това няма нищо чудно? Любов от пръв поглед, бе казала тя, толкова често се случвало…

— Любов от пръв поглед… Глупости! Просто увлечение.

Тими я погледна й ангелското му личице се разтегна в широка усмивка. Мади възприе тази усмивка за заплашителна.

— О, значи не ми вярваш!

Тими се засмя.

— Е, скаут, вярно е. И дори бих добавила мимолетно увлечение. Същото важи и за Майкъл. Просто си спомни начина, по който се измъкна оттук вчера. Бих се обзаложила още тази минута, че сега горчиво съжалява… — Тя спря и се усмихна многозначително на Тими. — Е, ти не разбираш за какво съжалява той. Искаш ли да сменим темата? Да поговорим за вечерята. Оризов крем за теб и хамбургер за мен. Какво ще кажеш?

Тими я погледна така, сякаш искаше да й каже, че разговорът за нея й Майкъл е по-интересен.

— Не знам, Тим. Сигурно не съм добре, щом разговарям с шестмесечно бебе. Започвам да се тревожа за разсъдъка си.

Мади решително се зае да приготви вечерята, нахрани Тими, изкъпа го и го сложи да спи. Едва когато го зави с одеялцето, й хрумна, че бе извършила всичко несъзнателно и машинално. Тя бавно се усмихна на себе си. Господи, колко бързо свикнах! И колко много неща научих. Но мислено се поправи: На колко много неща ме научи Майкъл!

В момента, в който образът му отново се прокрадва в мислите й, Мади осъзна, че е изгубила битката. Трябваше да се бори със зъби и нокти. Но Майкъл бе превзел съзнанието й.

Тя реши да си легне по-рано, като се надяваше, че тази вечер ще заспи по-лесно, ала се страхуваше, че ако това не стане, ще се потвърди един от класическите симптоми на Лиз. Тези „симптоми“ започваха зловещо да заплашват съществуването й.

Мади се съблече и отиде в банята да се изкъпе. Но когато се пресегна да пусне душа, си представи как Майкъл го бе направил и я бе попитал с тих дрезгав глас колко горещо го иска. О, господи, помисли си тя отчаяно, сигурно съм влюбена. Не мога дори да се изкъпя, без да мисля за него…

Тя реши да се отпусне във ваната, сложи ароматни соли и малко шампоан от този, който Фелисити й бе донесла от Париж преди няколко месеца.

Фелисити… Какво ли би казала майка й за сегашното й състояние? Не за първи път на Мади й се искаше да има майка, на която да се опре в тежък момент. Имаше нужда от майчин съвет…

Имаше нужда от внимание, от топли ласки и нежно потупване, от майчино разбиране и успокоителна усмивка…

Невъзможно бе да получи това от изтънчената, хладна и отчуждена Фелисити, дори да я откриеше, а ако решеше да се опре на майка си, Фелисити без съмнение щеше да й се усмихне кисело и да й каже, че взима всичко прекалено на сериозно. Съветът й щеше да е, да запази Майкъл като резерва и ако започне да я тревожи прекалено много, да го изхвърли, и да си намери ново забавление. За Фелисити любовта беше безгрижно и необременяващо чувство. Никога не позволяваше личните й отношения да се задълбочат прекалено и да замъглят способността й да преценява трезво. Мади си спомни последната пощенска картичка от Фелисити, тази, която Майкъл бе прочел.

— Е, мамо, не трябваше да ходя чак до Гърция, за да намеря мъжа на мечтите си. Той сам дойде пред вратата ми. Надявам се, че си доволна.

Тя се потопи в топлата вода, като сви колене към гърдите си, мърдайки пръстите на краката си между мехурчетата. Мади затвори блажено очи и опря брадичка върху коленете си. Искаше й се да последва съвета, който би й дала Фелисити. Искаше й се да бъде безстрастна, да не се вълнува толкова от случилото се. Ядосваше се на себе си, задето се бе влюбила толкова бързо.

Трябваше да бъде много внимателна и да не показва чувствата си. Майкъл не трябваше да узнае никога какво чувства тя. В неговите очи чувствата й щяха да изглеждат като отстъпление от собствените й принципи, които така горещо бе афиширала. Той предполагаше, че е решителна жена и напълно споделя неговите разбирания за живота и любовта. Затова я намираше толкова привлекателна. Тя не го заплашваше с нищо.

Какво й ставаше? Бяха се любили един път, не, два пъти, поправи се тя и вече си мислеше да се омъжи за него.

Тя застина стъписано. Кой бе споменал нещо за женитба? Тя огледа банята с абсурдното чувство, че някакво невидимо същество бе отгатнало мислите й.

Постепенно паниката й премина в облекчение. Глупости! Беше си позволила само да се отдаде на фантазии за Майкъл. Но фантазиите й бяха далечен отзвук на реалността. Тя не бе свикнала да бъде толкова смела, дори в мислите си. Не трябваше да се оставя на подсъзнателните импулси. Тайните помисли са под контрол, успокои се тя. Слава богу, че не бе признала на Майкъл, че е влюбена в него. Не, беше се държала добре. Нямаше защо да се чувства неловко. Нямаше защо да се тревожи. Не беше изложила достойнството си на опасност. Уверена беше, че все още може да сключи изгодния договор с „Баретс“. Дори нещо повече. Бе заинтригувала Майкъл дотолкова, че бе взел овлажнителя-гел, за да го включи в основната серия.

Мади излезе от ваната, заклевайки се още веднъж да изхвърли Майкъл от мислите си. Ала едва произнесла мълчаливата си клетва и си го представи заобиколен от семейството и роднините си. Тази вечер бе голямото събиране в един от местните ресторанти за роднините от провинцията, дошли за сватбата.

При мисълта за шумното весело събиране Мади изпита внезапно чувство на самота и трябваше да стисне очи, за да спре сълзите си. Не можеше да се понася. Преди Майкъл да се бе появил, тя бе доволна да живее сама. Не бе мечтала за женитба, нито за бебета. Как се осмеляваше той да нахлува в живота й и да хвърля в такъв смут душата й!

Гневът я накара да се почувства по-добре. Значи трябваше да се придържа към подобна тактика, преди да си ляга. Беше малко след девет часа, но Мади бе решила да се наспи добре. Толкова по въпроса за класическите симптоми на Лиз! Угаси лампата, придърпа завивките и затвори очи.

Десет минути по-късно отхвърли завивките и скочи. Антибиотикът на Тими! Беше забравила да му даде последната доза.

Отиде на пръсти в другата стая. Тими спеше дълбоко. Ами сега? Да го събуди ли, за да му даде лекарството? Да пропусне ли тази вечер и утре сутринта да му даде двойна доза? Беше ли прекалено късно да позвъни на госпожа Джонсън и да я помоли за съвет? Какво би направил Майкъл на нейно място?

Не мога да преценя. Не ме бива с децата.

В този миг звънецът на входната врата я стресна и събуди Тими. Той започна да плаче. Мади преглътна сълзите си, взе Тими и отиде да види кой е. Сърцето й се преобърна, когато погледна през шпионката. Веднага отвори вратата.

— Майкъл!

Като видя зачервените й очи и обляното в сълзи лице на Тими Майкъл се намръщи.

— Мади, какво има?

— Забравих да дам на Тими последната доза антибиотик, после той заспа и аз не знаех дали да го събудя.

Майкъл се усмихна нежно.

— Е, така и така вече е буден. — Той влезеш затвори вратата. — Къде е лекарството му?

— О, Майкъл, ти пак ме спаси!

— Не мисли за това — прегърна ги той.

Но това бе невъзможно за Мади.

След като Тими си изпи лекарството и отново бе в креватчето си, тя се върна в кухнята, където Майкъл правеше кафе. Мади застана на прага.

— Мислех, че си на вечеря с роднините си от провинцията тази вечер.

— Бях. — Той сложи кафето и се обърна към нея. — Семейството ми бе разочаровано, че не те заведох.

Мади се усмихна неловко.

— Явно са добили погрешно впечатление.

— Сигурно.

Стояха на няколко крачки един от друг. Погледите им се срещнаха и задържаха.

— Защо дойде? — попита тя накрая със слаб глас.

Той не отговори веднага, но не отклони поглед. Поколеба се за момент, приближи се и нежно обхвана лицето й. Мади потрепери от докосването му.

— Липсваше ми, Майкъл…

Той се усмихна за момент на думите й, но после стана сериозен. Не можеха да откъснат очи един от друг.

— Ние се разбираме, Мади. Имаме еднакво разбиране за нещата. Никаква женитба. Никакво семейство. Никакви обещания… Можем да се справим с това, не мислиш ли?

Мади кимна мълчаливо, без да съзнава, че свежда съжалително поглед. Той повдигна главата й и я целуна много нежно.

— Искам те, Мади!

Тя се притисна към него и отвърна на целувката му. Чувстваше се поласкана и едновременно тъжна.

— И аз те желая, Майкъл — чу се да казва.

Той я целуна отново, този път по-невъздържано, с чувство на притежание. Мади се стегна инстинктивно.

— Отпусни се, Мади — прошепна той до подпухналите й от грубата целувка устни. — Искам да те любя. Тук! И сега.

Той развърза колана на халата й трескаво и вдигна нощницата й нагоре, целуна гърдите й и зърната им се втвърдиха под устните му. Стиснал здраво ръцете й, той ги задържа зад гърба й, преплитайки пръсти с нейните.

Мади усещаше тялото си пламнало от необичайно напрежение.

Яростната настойчивост на собственото й желание удвоено от това на Майкъл, я плашеше и едновременно вълнуваше. Тя го целуна силно и страстно.

Майкъл усети потръпването й. Пусна ръцете й, смъкна халата и издърпа нощницата през главата й. След това я привлече към себе си, притискайки я с такава сила, че тя се задъха.

Контрастът между нейната голота и неговото напълно облечено тяло, влуди Мади. Тя го прегърна поривисто и пръстите й зашариха по тялото му. Почувства възбудената му плът, топла твърда да напира през дрехите. Когато Майкъл я повдигна и краката й вече не докосваха пода, а той я притисна към шкафа, тя почувства как я обзема безразсъдство. Топла вълна я обля и тя побърза да съблече ризата му. После плъзна ръка надолу, за да го освободи от панталоните.

Майкъл затаи дъх, след което започна да диша накъсано и тежко, когато тя го обгърна с ръка. Едва ли някога се бе чувствал толкова възбуден. Цялото му тяло трепереше, докато той силно я притискаше, жаден да се слее с нея.

— Сега! — прошепна тя. — Да, сега… — Гласът й бе дрезгав и изпълни Майкъл с обещания за неизпитани досега наслада. Кратка пауза и той навлезе в нея с един парещ тласък.

— О, Майкъл! — Мади го притискаше яростно, изгаряща страст. Тя отпусна глава назад, очите й се затвориха и тя се предаде във властта на страстта. Освобождението избухна в нея и донесе невероятна наслада. Удоволствието от екстаза я изпълни както никога досега.

За Майкъл, освобождението дойде като експлозия и треперещ той едва си пое дъх. Зарови пръсти в косата й и отново потърси устните й. Целуваха се дълго и жадно, езиците им се галеха след споделеното щастие.

После отново се любиха, не по-малко страстно, в леглото. Мади почти бе заспала, когато почувства, че Майкъл се отдръпва от нея. Тя протегна ръка.

— Не си отивай!

Той погали голата й гръд.

— Не си тръгвах. Исках само да проверя Тими. Стори ми се, че го чух да проплаква.

Напълно разсънена, Мади погледна светещия циферблат на часовника. Беше четири часа сутринта.

— Ти остани в леглото, утре трябва да хващаш самолет.

— Не, и ти ще ходиш на работа сутринта. Аз ще отида. — Засмяха се и Мади се сгуши в него.

— Добре. — Тя се прозя и се протегна съблазнително. — Можеш да отидеш този път. А аз следващия.

Той я плесна игриво отзад.

— Можеше да се съпротивляваш по-упорито.

Мади се обърна по корем.

— Чувствам се прекалено добре, за да се съпротивлявам за каквото и да било.

След няколко минути Майкъл се пъхна под завивките и Мади се притисна към него.

— Спи — промърмори той. — Сигурно ми се е причуло.

— Ммм… Позволи ми да те стопля — прошепна тя и обви около него единия си крак, като си мислеше колко чудесно би било да има това силно уверено тяло постоянно до себе си.

— Винаги — отговори Майкъл и плъзна длани по сатенено мекия й гол гръб.

Наистина ли го мисли, запита се Мади. Винаги?! Но рязко си заповяда: Стегни се! Не започвай да си въобразяваш неща, които той въобще не е имал предвид.

Устните му намериха нейните. Езикът му обходи влажните дълбини на устата й, а после се плъзна по зъбите й.

— Да — прошепна той. — Стопли ме, Мади, стопли ме…

Тя се опря на ръцете си и се надвеси над него. Гъстата й медноруса коса се плъзна по гърдите му, когато се наведе и завладя устните му. После се притисна, плъзна ръка между бедрата му, хвана го нежно и го погали. През цялото време продължи да го целува дълбоко и жадно. Бързо му подаде презерватив и му помогна да навлезе в нея. Започна да се движи ритмично, а Майкъл я наблюдаваше.

О, Майкъл, помисли си тя, обичам те! Луда съм по теб! Искам да те стопля, не, да те топля винаги. Наистина съм полудяла. Как мога да позволявам да се случва всичко това? Отчаянието й бързо изчезна и тя усети, че се разтапя.

 

 

Мади неохотно се откъсна от прекрасния сън и се пресегна да спре звъненето на будилника. Но Майкъл я изпревари и го натисна.

— Извинявай, забравих да го изключа. Щях да те оставя да поспиш. Направих кафе, нахраних Тими и си взех душ.

Премигна срещу него. Той наистина бе увил една хавлия около кръста си и се усмихваше.

Изглеждаше толкова хубав, тъмната му коса бе мокра, а по гърдите му все още блестяха капчици вода. Тя легна по корем и се покри със завивките.

— Не ме гледай. Изглеждам ужасно.

— Обърни се. — Леглото се огъна, когато той седна до нея.

Мади бавно се обърна по гръб. Едно мускулче на бузата му потрепна и тъмните му очи замислено се взряха в лицето й.

— Красива си сутрин, Мади.

Тя се усмихна свенливо.

Той целуна пулсиращата вена на шията й.

— Знаеш ли, че отдавна не съм те любил? — Дъхът му опари кожата й, а мократа му коса я накара да потрепери.

Но здравият разум надделя, когато бебешки плач ги върна на земята.

Погледнаха се и се засмяха.

— О, радостите на родителите! — Майкъл й намигна, помогна й да се изправи и дръпна завивките. — Твой ред е, мамо!

Погледът му палаво се разходи по меките извивки на гърдите й, по бедрата и надолу по дългите стройни крака. Той тайно се развълнува от начина, по който тя прекоси стаята, за да вземе халата си. Той усети как го обзема желание като горчиво-сладка болка. Какъв напредък се надяваше да постигне с Мади? Веждите му се сключиха и стомахът му се сви неприятно. Защо въобще да мисли за бъдещето? Мади бе доволна от това, което се случваше между тях. Нямаше угризения, че се е поддала на страстта си, нито изблици за вечна любов. Тя се наслаждаваше на любовта и близостта им. Виждаше връзката им в истинската й светлина.

И той трябваше да направи същото. Но в миг на пълно откровение трябваше да признае пред себе си, че много трудно му се удава да не мисли за бъдещето на връзката им.

 

 

Вина, неудобство и безпокойство изпълваха душите и на двамата тази сутрин, макар да си даваха вид, че всичко е наред. Мади се мотаеше из кухнята по халат и пантофи. Избърса умело Тими, след това го изкъпа в кухненската мивка. В същото време Майкъл, бос, по панталони и риза, която не си бе направил труда да закопчее, печеше филийки в тостера. По радиото течеше прогнозата за времето. Обещаваха ясен ден.

— Няма да имаш проблеми с полета до Ню Йорк — каза Мади, докато слагаше един памперс на Тими, който си играеше с копчетата на халата й.

— Да. Няма да имам проблеми.

Тя погледна часовника на стената.

— Все още мога да отида на срещата с шефа на химическата лаборатория. Още няма десет.

— Мога да те откарам, ако искаш.

— Не, няма нужда. Ще отида с моята кола. Мисля, че отказа онази нощ, защото… — Тя се усмихна на спомена. — … защото не я карам всеки ден.

— А и условията онази нощ бяха доста… необичайни. — Майкъл внимателно взе парещата филийка, която изскочи от тостера, и я сложи в чинийка.

— Масло или сладко?

— Масло. — Тя вдигна готовото бебе и го обърна към Майкъл. — Е, какво ще кажеш? Бих казала, че не е лошо.

Майкъл спря да размазва маслото.

— Страхотно! Явно имате подход към бебетата, госпожице Сарджънт.

— Няма и следа от обрива му, благодарение на моя крем.

Той отиде до нея и я целуна леко.

— Може би бъркаш с дамската серия.

— Не се шегувай, Майкъл. Много съм горда с нашите продукти. Толкова са популярни сред жените. Видял си част от образците, които ти изпратих. И ако „Баретс“ предпочете нашата серия и двамата ще спечелим, Майкъл.

Тя видя как на челюстта му отново заигра едно мускулче и си напомни, че Майкъл вече й бе дал ясно да разбере, че „Сарджънт“ не е единствената компания за договора. И че не желае тя да му влияе. Беше очевидно, че не е много запален по дамската им серия и точно затова не можеше да позволи възможността да й се изплъзне. Тъкмо се канеше да изтъкне още някои от достойнствата й, когато на вратата се звънна.

Мади грабна одеялцето, уви Тими и отиде да отвори.

— Сигурно е госпожа Джонсън.

Мади натисна дръжката и отвори вратата. От изумление нищо не можа да каже.

— Скъпа… — промълви удивително елегантната дама, която стоеше на прага, но погледът й попадна върху Тими и тя занемя. Фелисити Сарджънт не беше жена, която загубва ума и дума за дълго време. — Откъде се появи това бебе?

Преди Мади да успее да отговори, Майкъл се показа от кухнята, забеляза Фелисити и бързо започна да закопчава ризата си.

— От него ли е? — Фелисити се усмихна кокетно. Нежно погали Мади по бузата и усмивката й стана още по-широка. — А аз си мислех, че ще те зашеметя с моите приключения.

Мади не можа да се въздържи и се засмя:

— Веднъж и аз да те надмина, Фелисити! — С блеснали очи и дяволита усмивка тя добави: — Кажи здрасти на Тими. Той е най-новият ти роднина.

— Маделин! — Под идеалния грим Фелисити пребледня.

— О, мамо, не си ме наричала Маделин от години…

Фелисити повдигна вежди.

— И ти не си ме наричала мама от години.

— Просто ми се изплъзна.

Фелисити огледа внимателно Майкъл, който тъкмо влезе в хола при тях.

— Предполагам това означава, че и той също е роднина.

Майкъл прегърна Мади.

— Хей, а аз си мислех, че съм единственият шегобиец в семейството!

Неразбрала шегата, Фелисити поклати глава и мина покрай тримата.

— Мисля, че имам нужда от едно питие.

— Едва осем часа сутринта е — напомни й Мади, като се опитваше да потисне смеха си.

— Все още съм настроена на европейско време. — Фелисити махна италианските си кожени ръкавици, разкопча черното кашмирено палто и ги остави на канапето, като се отпусна до тях. — Добре де, ще се задоволя с кафе.

— Остави на мен — предложи Майкъл.

— Благодаря, скъпи. — Мади му намигна.

— Кога се случи всичко това?

— Понякога ми се вижда цяла вечност.

— На колко е бебето, Мади?

— Тими ли? На шест месеца. Защо не го подържиш малко?

— Чакай малко, Мади — промърмори майка й, когато дъщеря й постави увитото в одеяло бебе в ръцете й.

— Той те харесва, Фелисити. Обикновено пищи, когато е в ръцете на непознат. Сигурно усеща, че си от семейството.

По челото на Фелисити избиха капчици пот. Изглеждаше ужасно непохватна и неспокойна с Тими, който явно нямаше нищо против, защото бе вперил поглед в блестящия наниз от перли на шията на Фелисити.

— Това е невъзможно — продължи тя. Лешниковокафявите й очи, малко по-тъмни от тези на Мади, се взираха в Тими, докато пресмяташе наум. — Не съм отсъствала чак толкова дълго. Кога се видяхме за последен път, Мади? Не може да е било преди повече от осем-девет месеца, нали?

Преди Мади да успее да отговори, Майкъл влезе с чаша кафе за Фелисити.

— Нека да взема Тими, за да го облека.

През цялото време Фелисити наблюдаваше сцената с объркване и учудване. Когато Майкъл мина покрай нея с Тими, Мади не можа да се сдържи. Засмя се, прекоси стаята и седна.

— О, цялата история е много налудничава.

— Никога не съм и сънувала, че… — Тя се вгледа в Мади внимателно. — Наистина изглеждаш лъчезарна.

Смехът на Мади заглъхна, страните й леко порозовяха.

— Наистина ли? — И тогава направи нещо, което не бе правила от години. Тя внезапно прегърна майка си силно. — Толкова се радвам, че те виждам! — прошепна и очите й се напълниха със сълзи.

Фелисити застина за момент. И тогава направи нещо, което изненада и двете. Приглади косата на дъщеря си и нежно я целуна по челото.

— И аз също се радвам, скъпа.

Фелисити мълчаливо избърса очи и се отдръпна неловко.