Елиз Тайтъл
Любовна въртележка (7)

Седма глава

— Моля те, Мади! Знам, че искам много, но аз и Доналд имаме нужда от още малко време. Обещавам да се върна не по-късно от петък.

— Но, Линда, аз имам спешни ангажименти! Нали ръководя фирмата! Очаквах да се прибереш тази сутрин. Какво да правя с Тими? — Мади взе роклята си и се опита да я нахлузи през главата си и едновременно с това да държи слушалката.

— Не можеш ли да намериш кой да го гледа през деня? Аз ще платя.

— Въпросът не е в парите — промърмори Мади, като гледаше Тими, който лежеше по коремче на килима опасно близо до шкафа. — О, изчакай една минута! — каза Мади, остави слушалката, грабна Тими и го остави на леглото. Даде му ключовете си да играе с тях. Тими се засмя доволно. — Извинявай, Линда. — Тя седна на ръба на леглото. — Малките ръчички на Тими си играеха с дрънкащите ключове и докосваха гърба й. — Е, добре, ще се обадя в някоя агенция за бавачки. Тими вече е по-добре. Но трябваше да ми кажеш, че има колики.

— Колики ли? Тими никога не е имал колики. Е, признавам, беше нервен, когато ти го донесох, но съм сигурна, че беше заради моето състояние.

— Плака половината нощ. О, имаше и обрив. Използвах един от моите продукти и обривът изчезна напълно.

— Тими получава от време на време обрив. Но да ти призная честно, опитала съм половин дузина бебешки мехлеми и нито един от тях не върши добра работа. Трябва да ми дадеш една тубичка от твоя крем, когато се върна.

— Разбира се! Сега Тими е добре — каза Мади гордо. Тя се протегна и погъделичка бебето по коремчето. — По-добре да тръгвам. Трябва да позвъня на асистентката си и да й кажа да удържа фронта, докато намеря бавачка. Мисля, че мога да си остана вкъщи и да поработя върху документацията.

— Благодаря ти, Мади! Ти си ангел.

Тими хвана пръстта на Мади и го стисна в малкото си юмруче.

— Е — каза тя на Тими, когато затвори телефона, — сигурно няма да е зле да си поиграя на майка още няколко дни.

Двайсет минути по-късно на Мади й се искаше да си вземе думите обратно. Тими плачеше истерично, а тя откри, че брошката, която бе закачена на роклята й, преди да я облече, липсва.

— О, не, не… — мърмореше тя и търсеше все по-трескаво, а плачът на Тими ставаше все по-силен. — О, господи, не! — В гласа й се прокрадна отчаяние, когато взе Тими и се опита да го успокои. Грабна наполовина изпитото шише от бюрото си и му подаде биберона. — Хайде, Тими. Жаден си, нали?

Грешка! Тими се изви от болка, когато Мади пъхна биберона в устата му.

Първата й мисъл бе да се обади на Майкъл. Той ще знае какво да направи. Само ако още е в хотела, помисли си тя и трескаво затърси номера, после позвъни и изпита огромно облекчение, когато той вдигна слушалката на четвъртото позвъняване. Едва бе казал „да“, когато тя го заля с порой от думи.

— Мади, успокой се. Не мога да разбера нищо от това, което ми казваш. Защо плаче Тими?

— Точно това се опитвам да ти кажа — крещеше тя в слушалката. — Глътнал е брошката ми, Майкъл!

— Брошката ти?

— Тя беше на роклята ми. А сега я няма. Преди да се облека, се обади Линда и аз оставих роклята на леглото, където беше Тими. Тя няма да се върне. Искам да кажа… още известно време. Какво да правя, Майкъл? Дали да се обадя за линейка?

— Мади, успокои се. Видя ли Тими да гълта брошката? — Той говореше тихо и успокоително.

— Не, но го е направил, Майкъл! Сигурна съм. Най-добре да го заведа в болницата. Да направя ли нещо преди това?

— Първото нещо, което трябва да направиш, е да си поемеш дълбоко въздух. Идвам! Тъкмо излизах, колата ми е отпред. Ще го заведем в Детската болница. Там ще го прегледат. Но, виж, Тими може да има лошо храносмилане или да е настинал, или да му расте, зъбче… Не е задължително да е глътнал…

— О, Майкъл!

— Междувременно, продължавай да си търсиш брошката. Ще дойда, колкото се може по-бързо.

 

 

Мади вече беше във фоайето на блока с ревящото бебе на ръце, когато Майкъл пристигна след не повече от десет минути. Тя изтича към колата, като избърса сълзите си, и бързо влезе с Тими. Майкъл я прегърна успокояващо, потупа леко Тими по гръбчето и потеглиха. След петнайсет минути той отново прегръщаше Мади, но този път пред стаята за спешни случаи, докато докторът преглеждаше Тими.

— Всичко е по моя вина. — Мади бършеше сълзите си с кърпичката на Майкъл.

— Първо, не сме сигурни, че Тими е глътнал брошката. Второ, не си му дала нарочно роклята, за да си играе с брошката. Ти каза, че тъкмо си се канела да я облечеш, когато…

— Но аз трябваше да го предвидя! Трябваше да бъда по-внимателна. Трябваше да го наблюдавам по-отблизо. Трябваше…

— Мади, няма смисъл да повтаряш „Трябваше, трябваше…“ Вярвам ти — прекъсна я той.

Мади му позволи да хване ръката й и срещна тъмносините му очи. Бяха толкова нежни! Тя си спомни вчерашния си разговор със Синди.

— Благодаря ти, Майкъл! Ти отново ме спасяваш. Вероятно си мислиш, че съм напълно некадърна и… — Той погали мокрите й от сълзи страни и я притегли към себе си.

— Не мисля нищо подобно. Мисля, че си страхотна, Мади!

Една сестра мина покрай тях, чу думите му и се усмихна. В изражението й се четеше завист. Мади също се усмихна със смесено чувство на удоволствие и трепет. Майкъл притисна главата й към рамото си и целуна меднорусата й коса.

Те все още седяха така, когато докторът излезе с успокоения Тими на ръце.

И Мади, и Майкъл едновременно скочиха разтревожени.

— Прегледахме го на рентген. Няма и следа от сребърна брошка. Скоро ще се оправи.

— Но… той плачеше толкова силно! И изглеждаше така, сякаш наистина го боли — рече Мади, ала докторът й подаде Тими.

— О, наистина го боли. Но не защото е глътнал брошка.

Мади все още гледаше като обезумяла и мислеше, че докторът забавя да съобщи диагнозата. Майкъл стисна ръката й.

— Какво му има на Тими?

Усмивката на доктора се разшири.

— Има ушно възпаление. Сигурното е имал от няколко дни. Бил ли е по-раздразнителен от обикновено, дърпал ли си е ушите?

— Мислех, че има алергия… към мен.

Докторът се усмихна.

— Вие двамата сигурно сте съвсем начинаещи родители, нали?

Майкъл и Мади се спогледаха, но не казаха нищо.

— Ще ви напиша рецепта за антибиотик в течна форма. Трябва да го давате на Тими три пъти на ден. Ще се почувства много по-добре след двайсет и четири часа. Вече му дадох първата доза и той започна да се успокоява. Единственият проблем, който можете да имате, е, че някои бебета получават разстройство от лекарството. И обрив.

По пътя за вкъщи Майкъл спря, за да изпълни рецептата, а Мади се обади на Лиз в офиса, за да й каже, че днес ще работи у дома и още си играе на майка.

Когато пристигнаха в апартамента й, Мади бързо благодари на Майкъл. Беше й казал, че тази сутрин възнамерява да хване самолета за Ню Йорк и тя предполагаше, че бърза за летището. Беше много разочарована, че с това се отлага бизнес вечерята им тази вечер, но пък му беше много благодарна, че й помогна с Тими. Беше й обещал да се върне след няколко дни и тя все още се надяваше, че ще сключат сделката.

Майкъл обаче настоя да дойде с нея и Мади не се възпротиви. Тими отново мрънкаше и си дърпаше ушите и тя изпита познатото чувство на безпомощност. Той взе Тими и започна да се разхожда с него из стаите, като се опитваше да го успокои. Мади тъкмо щеше да прави кафе, когато на вратата се позвъни.

Тя изтича да отвори. Беше госпожа Джонсън.

— Отбих се, за да видя дали искаш да ти помогна за Тими, докато майка му се върне. Ако трябва да отидеш на работа, няма проблеми. — Госпожа Джонсън надникна в хола и видя Майкъл с ревящото бебе. — О, милото, още ли е така?

— Има ушно възпаление. Току-що се върнахме от доктора. Той каза, че Тими трябва да взема антибиотик, затова ще си остана вкъщи с него.

— О, не се безпокой! Не е сериозно. Бебето на дъщеря ми също прекара ушно възпаление наскоро. — Госпожа Джонсън се усмихна на Мади, която все още бе бледа и уморена. — Изглежда имаш нужда от почивка. Защо не ми дадеш Тими за няколко часа, за да можеш да си починеш?

— Трябва да му давам лекарството три пъти на ден. А и той все още е толкова раздразнителен. Ще се чувствам по-спокойна, ако го наглеждам. Но все пак благодаря.

Докато тя благодареше на госпожа Джонсън, Майкъл отиде да преоблече Тими и да го сложи да спи.

— Има само още няколко пелени — каза той, когато отиде в кухнята. Мади тъкмо се насилваше да глътне два аспирина.

— По-добре да взема памперси за еднократна употреба. Обещах на Линда по телефона да се грижа за Тими до петък. Тя все още се опитва да оправи отношенията със съпруга си.

Майкъл се облегна на стената.

— Ще се справиш! — Той се усмихна. — Какво благословено нещо е тишината! Обзалагам се, че вече спи дълбоко. Да се надяваме, че ще поспи поне няколко часа.

— Яде ли нещо тази сутрин? — Тя поклати глава. — Иди и седни, а аз ще направя кафе и препечени филийки.

Той я подкрепи, когато тя залитна малко. Без да каже дума, Мади, прие помощта и се облегна на ръката му. Усети мускулите му, миризмата на мъжкия му одеколон, пропила се в мъхестото му сако от туид. Той я прегърна с две ръце и в тялото й се надигна вълна на очакване. Майкъл наклони главата й назад, изучавайки лицето й. Ръцете му се плъзнаха по роклята й.

Те се завъртяха, сякаш танцуваха на бавна музика. Майкъл не откъсваше поглед от нея.

Защо не я притисна още по-плътно? И да позволя топлината на тялото й да ме сгрее… Да погаля прекрасното й лице… Да съблека тази рокля…

Същото чувствено нетърпение изпълваше и Мади.

Това е лудост, безразсъдство! Аз никога не съм била безразсъдна. Не ме бива в тези неща. Не знам какво правя. Скачам в дълбоката част на басейна, а не мога да плувам, давя се…

Тя усети устните му на шията си. Затвори очи и се отдаде на усещането, което бе едновременно остро и сладко. Той я отдалечи малко от себе си и тя отвори очи, но погледът й остана замъглен.

— Мади, не трябва да започваме нещо, което не можем да свършим докрай.

Гласът му я върна на земята. Тя опря ръка на гърдите му и го отблъсна леко.

— Почти забравих. Трябва да хващаш самолета.

Мади се опитваше да говори спокойно, ала разумът й крещеше: Лъжкиня! Умираш от глад. Защо не позволиш на Майкъл, да утоли глада ти. Защо не му позволиш да те прегърне, да те гали, да те милва, да те люби… Тя поклати глава, сякаш изговаряше мислите си на глас. Докъде ще те доведе това? До никъде. Не искам да стигам до никъде. Нито пък Майкъл…

— Има полети на всеки кръгъл час.

— Майкъл… Този уикенд животът ми се обърна на сто и осемдесет градуса. Опитвам се да го върна в старото положение, но… не се получава. А и ти изобщо не ме улесняваш.

— Нито пък ти мен…

Те дълго се гледаха един друг. Най-накрая Мади каза:

— Мисля, че не трябва да започваме нищо, Майкъл. Имам своята работа. Това е всичко, с което мога да се справя. И то ми стига.

— Наистина ли?

— А на теб не ти ли стига?

— Понякога се чувствам самотен… Също като теб.

— Всички сме самотни понякога.

— Въпросът е как ще решим проблема си?

Той се усмихваше като малко момче и тя усети, че се развълнува.

Стегни се! Не можеш да паднеш в прегръдките му само защото изведнъж си се почувствала самотна и отчаяна за нещо, от което си се опитвала да избягаш.

— Мади, ти си импулсивна, красива, интелигентна и…

— Спри, Майкъл! Главата ме заболя.

Майкъл обаче се движеше заедно с нея.

— Желая те…

Отдавна го бе почувствала, но самите думи я накараха да потрепери.

— Няма да стане! — Гласът й бе тих и уплашен.

— Не се противи, Мади. И двамата сме интелигентни, реалисти…

— Опасно е! — прошепна тя. — Единственото, което искам, е да работя с теб.

— Но искаш и да се любиш с мен.

— Не… Да…

Той се усмихна.

— Добре.

— Не, не е добре. Искам да кажа, че дори и да не беше толкова сложно… И не смей да ми повтаряш, че ще бъде лесно! Не бихме могли да поддържаме професионални отношения след това. А и не съм много добра в тези неща, Майкъл. Не съм била с никой от много време. А когато бях… Не мога да се отпусна. Ставам стеснителна. Това, което се опитвам да ти кажа, Майкъл, е, че ще те разочаровам. Трябва да се откажа, ако искам да спася достойнството си.

Той я извърна към себе си, наведе се и докосна устните й.

— Не мисля, че си човек, който се отказва, Мади…

Тя го погледна умоляващо.

— Майкъл… недей!

Устните му отново потърсиха нейните, езикът му се впусна да изследва влажната топлина на устата й. Чувстваше, че в нея се заражда неизпитано досега вълнение. Сърцето й препускаше в див галоп.

— Виж… — рече той нежно и я пусна. — И аз се борих със себе си. В главата ми напираха аргументи. Собствените ми страхове, безпокойства, тревоги. Но аз толкова силно те желая, Мади! Уморих се да се боря. Признавам… че съм свикнал критично да оценявам хората около мен. Искам да правя любов с теб, Мади, а не да оценявам уменията ти. — Той бавно се усмихна. — Пред мен не трябва да играеш, Мади. Аз ще се погрижа за всичко…

Майкъл се наведе да я целуне отново, но тя го спря с ръка.

— Не! Чакай. — Отчаяно се опитваше да се освободи.

Но Майкъл нямаше намерение да я пусне. Тя усещаше, че контролът й се изплъзва. Усещаше, че се предава на изтънчените му любовни ласки, макар отговорът й да не бе същият. Чувстваше как тялото й овлажнява, пламва и пулсът й се ускорява.

Той отново наведе глава и този път не й позволи да протестира. Устните му покриха нейните и възпряха думите. Целуваше я с жестока настоятелност, езикът му проникваше дълбоко и тя усещаше, че не издържа вече. Сграбчи ръкавите на сакото му, а той я хвана за лактите, сякаш знаеше, че ако не я задържи, тя ще се свлече на пода.

Мади се облегна на него и той обви с ръка талията й, докато с другата галеше лицето й нежно.

— Да, просто остави да се случи. Не мисли… Не прави нищо…

Тялото й тежеше неестествено, когато той я вдигна на ръце.

— Майкъл…

Той я целуна, докато я носеше по коридора. Преди да стигнат вратата на спалнята, Майкъл се опря на стената, усмихна се, но Мади бе прекалено нервна, за да отвърне на усмивката му.

— Отпусни се. Просто ме следвай…

Напрежението й се увеличаваше, а възбудата й от перспективата да прави любов с този силен, чувствен и нежен мъж, изгаряше тялото й.

Той се надвеси над нея, съблече сакото си, дръпна вратовръзката и я изхлузи през главата. Започна да разкопчава ризата…

— Мади, отвори очи. Гледай ме, Мади.

Тя вдигна клепачи. Очите й блестяха. Майкъл забеляза, че в този миг бяха по-скоро зелени, отколкото кафяви. Тя бавно проследи как той разкопчава ризата си копче по копче и как я смъква от раменете.

Майкъл дебнеше всеки признак на желание по лицето й. Той опря на леглото коляно и плъзна ръце по роклята й. Мади се повдигна малко, за да може да я съблече. Да, точно така си я представяше, помисли си Майкъл с усмивка, докато разкопчаваше белия дантелен сутиен.

Той ги покри с ръце. Кожата й бе топла, зърната й вече бяха станали толкова чувствителни, че когато ги докосна с палци, тя извика. Леко я хвана за раменете и я положи на възглавницата. Отново се изправи и ръката му се насочи към колана. Този път нямаше нужда да й казва да го гледа. С широко отворени очи, очарована, тя наблюдаваше всяко негово движение.

Той разкопча колана, копчето на панталона и ципа. Погледът му се движеше от лицето й до великолепните гърди, които се издигаха и снишаваха при всеки бързо поет дъх.

— Мади, вземаш ли хапчета?

Тя бързо седна в леглото.

— Не. Аз мислех… Ти каза… Ти ми каза, че ще се погрижиш за всичко. — Тя сграбчи възглавницата и я притисна към гърдите си. — Не можем, Майкъл. Никога не съм взимала хапчета. Казах ти, че от доста време не съм… Знаех си! Предупредих те, че няма да стане. Чувствам се толкова глупаво.

Майкъл се усмихна, седна до нея й свали възглавницата.

— Изглеждаш страхотно гола…

— Предполагам, че нямаш… нищо.

Усмивката му стана по-широка.

— Хвана ме неподготвен. Чувствам се толкова глупаво. — И той притисна възглавницата към гърдите си, имитирайки свенливостта й.

Тя веднага му издърпа възглавницата.

— Изглеждаш страхотно гол…

И двамата се разсмяха, премахвайки неудобството, което изпитваха.

— Мисля, че забелязах дрогерия малко по-надолу…

Мади кимна.

Той целуна рамото й и погали гърдите й. Тя потрепери.

— Не мърдай. Остани така като си. Веднага се връщам. — Той закопча панталона си и облече ризата, докато говореше. Точно отваряше вратата, когато чу името си. Обърна се, почти очаквайки тя да се откаже и магията на момента да отлети.

— Какво има? — Не скри разочарованието си.

Ето я там, седеше в средата на огромното легло с поруменяло лице и разбъркана руса коса, красивите й голи гърди бяха толкова изкусителни и подканващи… А и имаше да открива още толкова неща, да усети вкуса на любовта…

— Не можеш да ми причиниш това, Мади!

— Просто си помислих — усмивката й бе едновременно невинна и еротична, — че така и така отиваш до дрогерията, защо не купиш и малко памперси.

— Памперси… Добре!

— Благодаря.

Той кимна. Обърна се и отново замръзна, чул името си.

— Помисли си, че ще кажа по-добре да го забравим, нали? — Тя се усмихваше предизвикателно.

— Радвам се, че не го каза — отвърна той просто.

— И аз — прошепна тя и отново легна на възглавницата, сластно изтегнала тяло. — Вземи моя ключ. На масичката е.

Майкъл отиде до дрогерията и се върна за рекордно кратко време, без да спре да се тревожи, че докато го няма, Мади може да промени решението си. Развълнуван и възбуден до крайност той не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, което им предстоеше.

Задъхано съблече палтото си, събу обувките си, хвърли огромния пакет памперси на масата в хола и се втурна в спалнята.

— Стана ми студено, затова се завих. Купи ли всичко?

— Не бях сигурен какъв размер…

Мади се усмихна.

— Презервативи ли?

— Памперси! — Той съблече ризата си още по-бързо от преди. — Купих дузина.

— Памперси ли?

Той се усмихна.

— Не, презервативи.

— Мисля, че се увличаш.

— Просто не искам да ме хванеш неподготвен още веднъж. — Той бързо се пъхна под завивките при нея.

— Студен си!

— Само на повърхността. Отвътре горя, Мади!

— О, Майкъл… — прошепна тя и положи глава на голите му гърди.

— Съжалявам за закъснението, Мади.

— Така е по…

Той я погледна.

— По-добре или по-зле?

— По-добре — промълви тя. — Много по-добре. По-истинско е, Майкъл! Предишните ми преживявания са били забулени във фантазии. Неосъществими, ако трябва да бъда честна…

Признанието й го трогна. Подобно на Мади, сексът винаги бе бил по-скоро физическо, отколкото дълбоко емоционално изживяване за него. Не, че бе имал толкова много връзки. Но никога не бе харесвал приятелките си дотолкова, че да позволи чувствата да го заслепят. Сегашното му вълнение би трябвало да го хвърли в паника. Но в този момент той бе прекалено очарован от неприкритата импулсивност на Мади, за да се поддаде на каквито и да било страхове.