Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Baby, It’s You, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Незабравка Светозарова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 46гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Desi_Zh(2009)
- Последна корекция
- sonnni(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Елиз Тайлър. Любовна въртележка. В името на Пийт
ИК „Арлекин-България“, София, 1995
Американска. Първо издание
Редактор:Саша Попова
ISBN: 954-11-0308-1
История
- —Добавяне
Четвърта глава
След половин час Тими заспа дълбоко, а Мади направи два омлета в кухнята, докато Майкъл разпалваше огъня във всекидневната.
— Не е като пържолите — рече тя с извинителен тон.
— Обичам яйца. — Майкъл бе коленичил пред огъня. След малко наля две чаши вино, Мади остави чиниите на масичката и тихо приседна на канапето.
Майкъл потупа килима до себе си.
— Седни до мен! По-близо е до огъня. Все още ми изглеждаш малко премръзнала.
Но на Мади въобще не й беше студено. Точно обратното — беше й топло. И нервно. Майкъл Харингтън подхождаше идеално на обстановката. А и много бързо нахлу във фантазиите й. Но все пак стана и седна до него на пода, като внимаваше да има поне две крачки разстояние между тях. Майкъл се усмихна, докато я наблюдаваше как сяда.
— По-добре ли се чувстваш сега?
Мади хапна малко яйца и кимна. Когато си взимаше втори път, забеляза, че Майкъл продължава да я гледа.
— Доколкото си спомням, каза, че обичаш яйца. Изстиват…
Майкъл се усмихна широко и си взе една голяма хапка.
— Фантастични са! Изпържени са идеално, госпожице Сарджънт.
— Престани да ми се подиграваш.
— Лош навик. Обичам да се шегувам.
Мади срещна погледа му. Но усмивката й се стопи и тя стана много неспокойна. Майкъл Харингтън със своите тъмносини хипнотични очи разбиваше на пух и прах цялата й защита. Тя се наруга наум, че му позволява да я кара да се чувства толкова неловко.
Погледна огъня и несъзнателно подгъна крак под себе си. Меката светлина на горящите дърва хвърляше червени отблясъци върху русата й коса и седефената й кожа ставаше по-сияйна, а светлокафявите й очи придобиваха почти кехлибарен оттенък.
Майкъл продължаваше да я съзерцава. Мади беше очарователна. Искаше да й каже колко е прекрасна, но вместо това отмести поглед и довърши яйцата си.
— Не си ли гладна?
— Просто се бях замислила — отвърна тя разсеяно.
— За какво?
— Разкажи ми нещо от детството си, Майкъл. Аз… си представям как… — Тя се поколеба и се засмя нервно. — О, в големите семейства всички се карат, но дълбоко в себе си са много привързани един към друг. И винаги има някой, при когото да отидеш с проблемите си. Така ли беше и в твоето, Майкъл?
Той се усмихна нежно.
— Е, понякога. Особено преди баща ми да почине. Баща ми и аз бяхме много близки. Работеше като диспечер в една телефонна компания. Беше голям и мускулест, с груб глас и златно сърце. Държеше ни изкъсо и ни бършеше носовете.
Майкъл Харингтън създаваше у нея впечатлението, че е бил диво и непокорно момче.
Той се усмихна широко.
— Вечно ходех с драскотини и разбит нос. Никога няма да забравя един ден, когато бях на дванайсет години. Избягах от училище и отидох заедно с още няколко приятели в един изоставен склад, за да изпушим по една цигара. Точно когато дойде моят ред, представи си кой влезе — баща ми! Очевидно от училището му се бяха обадили, че не съм отишъл, като се чудели дали не съм болен. Баща ми знаеше, че една групичка редовно ходи в склада, довтаса там.
— Какво направи, когато те откри?
Майкъл се засмя.
— Наби ме с колана. Няколко удара, които нараниха гордостта ми повече, отколкото задните ми части. Но най-лошото беше, че преди да ме върне у дома, накара и трима ни да си допушим цигарите. Никога не съм се чувствал по-зле в живота си. Но със сигурност се отказах от пушенето завинаги. Сега си мисля, че точно това е била целта му.
Мади се усмихна.
— Баща ти щеше да ми хареса…
— Беше добър човек! — Усмивката му угасна, когато я погледна в очите. — Все още ми липсва. Беше от този тип хора, за които мислиш, че никога… няма да умрат. Беше толкова жизнен! Изглеждаше силен и здрав. Все още си спомням деня, когато се случи, сякаш беше вчера. Бяхме в час по испански, когато едно момче влезе и даде някаква бележка на учителката, госпожица Алонсо. Тя я прочете бавно и вдигна поглед. Усетих, че нещо лошо се е случило. Видях я как обходи с поглед моята редица. Седях на предпоследния чин. Томи О’Шей седеше зад мен. Спомням си, че тогава си помислих: „Горкият Томи, нещо лошо се е случило в семейство О’Шей…“. — Майкъл бавно поклати глава.
— Съжалявам. — Мади го погледна с плувнали в сълзи очи. Майкъл беше смутен, сякаш бе споделил за себе си повече, отколкото бе искал.
— Обичаш ли баскетбола? — Мади премигна, за да спре сълзите си. — Ходех с баща ми. Все още ходя на някой от мачовете от време на време. Братята ми са големи фенове на „Селтикс“. Просто си помислих… че може би ще искаш да отидем някой път.
— Ще бъде чудесно…
Последва тягостно мълчание. И двамата разсеяно гледаха огъня. След малко Майкъл погледна часовника си. Беше почти полунощ.
— По дяволите! По-добре сам да си открия колата.
Мади се изправи и събра чиниите.
— Опитай отново да се свържеш с полицията, докато аз разчистя.
Майкъл вдигна рамене и отиде до телефона. След няколко минути, се свърза с полицията. Точно записваше къде са откарали колата му, когато Мади се върна.
— Е? — попита тя, когато той затвори телефона.
— При „Тремънт“ близо до правителствения център.
Мади въздъхна.
— Ако колата ми не се бе развалила, щях да те откарам. Което ми напомня, че трябва да се обадя в сервиза сутринта. — Мади се усмихна.
Майкъл обаче не беше в особено весело настроение, гледаше мрачно през прозореца. Не му допадаше много идеята да се разхожда из града. Не беше склонен и да извика такси.
— Можеш ли да ми поръчаш такси? — Мади вдигна рамене и се загледа през прозореца.
— Мисля, че ще е по-добре да си наемеш кучешки впряг.
Майкъл се засмя сухо, докато прелистваше телефонния указател. Тя отиде в кухнята, за да почисти.
Току-що бе избърсала и последната чиния, когато той дойде при нея.
— Имам ли късмет?
— Не. Всички таксита в града са заети за часове напред. — Той взе приборите и започна да ги бърше.
Довършиха всичко мълчаливо.
— Колко приятно тихо е, след като Тими най-сетне се успокои — рече Мади.
— Може би този твой мехлем му е подействал добре и ще спи цяла нощ.
Чудесно начало за сделка! Мади нямаше намерение да изпуска шанса си.
— В момента работим върху нови много ефективни продукти. Споменала съм в информацията за нашия нов тонизиращ препарат за лице, който бихме искали да предложим на „Баретс“. Ароматизираме нашата серия с универсални миризми, но за „Баретс“ можем да подберем специални аромати. Нещо цитрусово… смесица между мандарина и лимон. Уникален аромат — освежаващ, различен. Имаме и нов овлажняващ гел за уморени очи. Когато се нанесе около очите, умореният вид изчезва като по чудо. Звуча ти като рекламен агент, нали?
Майкъл се усмихна притеснено, като се мъчеше да сподави прозявката си. Бе изтикал в съзнанието си всичко свързано с договора, или по-точно с липсата на такъв, на заден план. Но Мади му напомни, че въпросът не търпи отлагане.
— Мади… за новата серия…
Мади отново се усмихна.
— По-изтощена съм, отколкото си мислех. Виж, Майкъл, мисля, че единственото разумно решение е да останеш тук тази вечер. Можеш да използваш стаята за гости. Ще взема Тими при мен, за да можеш да се наспиш добре. Утре и двамата ще трябва да се оправяме с колите си. Какво ще кажеш?
Докато я гледаше, той отново долови аромата на цветя. Из тялото му се надигна топлина.
— Не знам, Мади… Трябва да вървя.
Тя се усмихна едва-едва.
— Ако се тревожиш, че Тими може да те безпокои…
Майкъл се засмя мило. Мади беше доловила проблема му отчасти. Тревожеше се, че ще бъде неспокоен, това добре, но не и заради едно шестмесечно бебе. Как започваше онази стара песен? „Омагьосан, тревожен и озадачен…“ Усмивката на Мади угасна. Сигурна беше, че й се присмива.
— Какво има? Да не би да се страхуваш, че отново ще се паникьосам… както с обрива на Тими?
— Да не би ти да се страхуваш, Мади?
Тя го гледа мълчаливо няколко минути.
— Ооо… — Устните й пропуснаха едва чуто възклицание.
— Няма обява за кучешки впрягове в указателя. — Той невинно я прегърна през раменете.
— Предполагам, че не можем просто… да започнем от начало и да забравим случилото се?
— Нямаш предвид само комедията от грешки, предполагам.
— Няма да ме улесниш, нали? — Изражението му бе безкрайно нежно. — Виж, Мади… Не знам за теб, но аз скоро няма да забравя горещите ти устни. Нито пък какво изпитвах, когато те държах в прегръдките си. Ти невероятно ме привличаш! Но мисля, че и двамата сме практични здравомислещи хора. И двамата се срещнахме в момент, когато бяхме уязвими. Затова… си загубихме ума. Нека да оставим всичко така.
— Искам да знаеш, Майкъл, че не си губя ума толкова често.
— Хей, и аз също.
— Е, значи се разбрахме. Отивам да преместя Тими и можеш да си лягаш.
Майкъл я спря, преди тя да тръгне.
— Има още нещо, Мади… Преди да съм решил да остана тук тази нощ, трябва да ти кажа, че… Ами, че „Сарджънт“ не е единствената компания, чиито продукти проучваме…
— Почакай, Майкъл! Не трябва и за момент да си помисляш, че искам да повлияя на решението ти с моето… с моето гостоприемство. Това беше едно напълно безкористно предложение. Трябва да погледнеш на нещата по-практично. Ние наистина предлагаме фантастична серия на „Баретс“! По-добра е от тази на конкуренцията. Не е необходимо да използвам нечестни средства, за да се сдобия, с договор. Това, че оставаш тук за през нощта, по никакъв начин не би…
Майкъл въздъхна.
— Добре, добре! Нека да не говорим за работа тази нощ.
Тя се усмихна облекчено.
— Чудесно! — Погледът й се насочи към ръката му, която все така стискаше тънката й китка. Той я задържа още една минута, после кимна леко и я пусна.
— Ще занеса Тими в моята спалня, а после ще се върна и ще оправя стаята за гости.
— По-добре не пипай Тими. Ако го преместиш, сигурно ще се събуди.
— Ами ако той…
— Не се безпокой, спя дълбоко. Ако се разплаче през нощта, можеш да дойдеш да го вземеш и да си поиграеш на майка.
— Да си поиграя на майка… — повтори тя и се усмихна. — Кой би помислил, че… — Гласът й заглъхна, когато погледът й срещна този на Майкъл. Той я наблюдаваше с интерес.
— Винаги съм мислел, че дори посветените на кариерата жени, тайно си мечтаят да изиграят тази роля… ако им се удаде случай.
— Пред теб е една свръхамбициозна жена, която никога не си позволява подобни фантазии! — Тя тръгна към килера. Майкъл я последва. — Единственото „бебе“ — продължи тя, като отвори вратата и посегна да вземе чаршафи, — от което се интересувам, е моята компания. Отглеждам я от дълго време и сега съм готова да я видя как прохожда и ме кара да се чувствам горда. — Тя го погледна, докато трупаше в ръцете му възглавница, чаршафи и одеяло и додаде виновно: — Съжалявам. Разбрахме се да не говорим за бизнес тази вечер.
— Не го правиш прекалено често — не можа да се сдържи той, и й се усмихна широко.
Мади усети как се изчервява. Рязко се обърна и събори на пода няколко кърпи. Измърмори нещо под нос и се наведе да ги вземе. Какво правеше? Защо просто не го остави да си тръгне? Все щеше да се оправи някак. Създаваше впечатлението на мъж, способен да се справи с всичко… Бе приел доста спокойно предложението да прекара нощта в апартамента й. Знаеше, че въобще няма да може да заспи, като знае, че Майкъл спи в съседната стая. Тя прибра кърпите и се сети, че е забравила да отдели за него. Издърпа една, ала още няколко паднаха на пода.
— Ето — рече сериозно. — Само ще ти застеля леглото и можем да лягаме.
— Мади, отпусни се. — Майкъл хвана купчината спално бельо под мишница и със свободната си ръка погали косата й. Ако се притесняваш, мога да си взема палтото, да изляза навън във виелицата и да потърся колата… или да умра от бяла смърт, докато се опитвам да я открия.
Тя се засмя.
— Престани! Непоправим си.
— Вече си по-добре. — Взе кърпата и я сложи при другите неща под мишницата си. — Ще си оправя сам леглото, а ти си легни и се опитай да поспиш малко.
— Сигурен ли си, че нямаш нужда от помощ?
— Аз съм голямо момче, Мади. Запази майчинските си чувства за Тими.
— Добре. Извинявай. Предполагам, че майчинското чувство е заразно, ако не внимава човек — додаде тя и отстъпи до стената. — Ами, аз отивам да си взема един душ и после банята е на твое разположение. — Тя се поколеба за момент и се върна в хола. — Ако имаш нужда от нещо…
Майкъл се извърна от прага на стаята за гости.
— Сигурно нямаш да ми услужиш с мъжка пижама…
— Не… нямам.
Той й намигна.
— Радвам се да го чуя.
Мади влезе в банята, затвори вратата и се облегна на нея, като си пое дълбоко дъх. Притисна ръка към гърдите си — сърцето й биеше до пръсване. Чу как Майкъл затвори вратата. Представи си го как прекосява стаята, разкопчава ризата си, отива до леглото, което бе нейно, преди да купи огромното легло в спалнята.
Господи, ставам смешна, укори се тя наум.
Та Майкъл Харингтън бе потенциален бизнес партньор! Добре, беше страхотен, сексапилен, очарователен потенциален бизнес партньор. Целувките му бяха прекрасни. Някои мъже имат талант за тези неща. И Майкъл очевидно бе един от тях… Кого заблуждаваше? Не си спомняше да е изпитвала към някого толкова силно желание. С уморена въздишка Мади завъртя кранчетата.
Оттатък Майкъл чуваше шума на водата, докато си оправяше леглото. Той на свой ред си представи как Мади се съблича. Бельото й беше от коприна и дантела. Искрящо бяло на фона на идеално гладката й кожа. Представи си я гола — стройното й тяло, хубавите й крака… Представи си как водата се стича по гърдите й. Обляна от топлата вода, кожата й блестеше. Усети силна възбуда.
Точно тогава Тими изплака и леко се закашля.
Майкъл рязко се сепна и прогони фантазиите си. Почелото му се стичаше пот. Сърцето му диво препускаше. Не беше имал такива ясни фантазии отдавна.
Чу, че душът спря и се насили да не си представя Мади, която излизаше изпод водата и се пресягаше за хавлията.
Съблече ризата си и събу панталоните. Какво му ставаше? Не бе очаквал, че в нейно лице ще открие толкова гореща страст, нежност и миловидност едновременно.
Знаеше къде е проблемът. Напоследък се бе отдал на кариерата си, също като Мади, и бе забравил, че на света съществуват и други неща. Беше прекарал достатъчно време с Мади и знаеше, че ще му е трудно да я забрави. А Майкъл Харингтън не беше мъж, който би позволил на една жена — на която и да е жена — да нахлуе в живота му.
Сгъна панталоните си на стола, но ключовете му изпаднаха на пода. Той ги вдигна и ги остави на бюрото, като забеляза една доста провокираща пощенска картичка, на която се бе излегнал млад загорял мускулест тип в мъжествена поза. Майкъл поклати глава и събу чорапите си. Обърна се, но любопитството му надделя. Кой бе изпратил подобна картичка на Мади?
На гърба прочете кратко послание, написано с префърцунен почерк:
„Скъпа,
Признай, че този мъж е страхотен! В Гърция ги има в изобилие…“
Тими започна да плаче.
— Добре, добре. Успокой се, скаут — промърмори Майкъл, отиде и го погали по гръбчето, довършвайки посланието.
„… Следващият път трябва да се откъснеш за малко от работата си и да дойдеш с мен. Кой знае? Може пък да срещнеш любовта на своя живот.
Да живее любовта!
Майкъл се усмихна.
— Майки! Всички са едни и същи. Всички искат децата им да си намерят хубави…
Някой почука предпазливо на вратата.
— Да!
— Ооо! — възкликна смутено тя, когато отвори вратата. Пробяга с поглед по почти голото тяло на Майкъл, върху което имаше само плитки морскосини слипове.
В същото време и Майкъл въздъхна едно „Ооо!“. Мади го бе хванала с картичката й в ръка. Но тогава осъзна, че тя дори не е забелязала картичката.
— Аз… Чух, че Тими започна да… плаче. — Мади се опита да не гледа Майкъл, но погледът й все се връщаше върху него. — Просто исках да го взема в моята стая.
Майкъл скри картичката зад гърба си.
— Той е добре. Успокой се.
— Аз… Аз не исках… да нахлувам… по този начин.
Майкъл се усмихна.
— Той е добре.
— Ами… Тогава ще го оставя тук.
— Добре. Лека нощ, Мади.
Тя беше почти излязла, когато спря с гръб към Майкъл.
— По начина, по който мина вече част от нощта, предполагах, че ще завърши с нещо по-пикантно. — Погледна през рамо полуголия мъж, който се усмихваше широко и също се усмихна. — Лека нощ, Майкъл.
Тя стоеше там, облечена с обикновената си нощница, която не скриваше кой знае колко фигурата й, и видението отпреди малко отново нахлу в съзнанието на Майкъл. За момент през него премина топла вълна, заплашвайки да помете всяка разумна мисъл. Единственото, което го спря да не прекоси стаята и да я грабне в прегръдките си, за да завършат нощта с нещо по-пикантно, бе нежната, сладка и уязвима усмивка на устните й. Вместо това той кимна и прошепна:
— Лека нощ, Мади. Спи спокойно…