Елиз Тайтъл
Любовна въртележка (3)

Трета глава

Когато се звънна на вратата след няколко минути, Мади зарадвана изтича да отвори.

Знаех си, че няма да ме изостави така, каза си тя, докато отваряше. Този мъж има сърце!

Тя все още се усмихваше, когато отвори вратата, но усмивката й бързо угасна, когато видя намръщеното лице на Майкъл.

— Вдигнали са ми колата. — Той изтръска снега от тъмната си коса и влезе в антрето. — Не обърнах внимание на знака, когато дойдох да те взема, защото мислех, че няма да се забавя повече от няколко минути.

Мади усети странно трептене в стомаха си. Не би могла да направи нещо повече, за да разруши всичките си шансове за победа, дори да искаше.

— Случайно да са ти вдигали колата оттук и да знаеш къде ги откарва полицията? — Майкъл разсеяно приглади назад мократа си коса.

— Съжалявам, не знам. Имам място за паркиране отзад.

— Трябва да използвам телефона ти.

— Добре. Ще отида да видя Тими. Обади се по телефона… Знаеш къде е — каза тя сдържано.

Разбира се, Тими като по чудо спря да плаче в момента, в който се звънна на вратата, но отново започна, когато Мади се появи в стаята.

— Страхотно! — измърмори тя и взе бебето, за да провери пелената му. Как й се искаше самолетът на братовчедката й да не е успял да излети в бурята и тя да се върне и да я избави от мъките.

— Виж дали в плика му няма биберон-залъгалка — извика Майкъл. — Може би ще свърши работа.

— Мислиш си, че знаеш всичко за бебетата — промърмори тя под нос и гордо вирна глава. — Тими е поверен на мен! Ще се справя чудесно и сама. — Тя погледна момченцето решително, но то явно се осъмни в думите й и отново ревна.

След две минути бе извадила абсолютно всичко от плика. Там нямаше нищо, което поне да прилича на биберон. Намери една дрънкалка и я разклати над почервенялото от плач личице на Тими. Не знаеше, че Майкъл стои на вратата и я наблюдава.

— Даваше заето. Обзалагам се, че половината Бостън звъни в полицията, за да пита къде са им закарали колите.

Опитите й да усмири Тими се оказаха напразни и тя изтри потно чело.

— Съжалявам за колата ти. Ще платя глобата. — Отново, погледна към бебето. — Може би пак е гладен?

Майкъл се поколеба за момент, разкопча палтото си и се приближи.

— Нека ти покажа нещо — рече той и взе дрънкалката. Мади го гледаше скептично, ала той се обърна и допря специално направената дръжка до устните на Тими. Като по чудо, Тими моментално я захапа и доволно засмука.

— О-о-о… — въздъхна тя посърнало. — Не знаех.

Майкъл се трогна от отчаяния поглед и неволно потрепери.

— Лека-полека ще разбереш всичко. — Той протегна ръка и нежно погали страната й.

Устните й се извиха в несигурна усмивка.

— Може би. Но Линда се връща в понеделник.

Ръката на Майкъл се премести от лицето към златистата й коса.

— Тогава няма да е толкова лошо. — Отчаянието в погледа й изчезна, но не и уязвимостта.

Мади стоеше замряла, изгубена в дълбоките му тъмносините му очи. Чувстваше как се разтапя от докосването му, но не искаше да се отдръпне.

— Обикновено… взимам всичко под контрол. Аз… просто… нямам опит. Имам предвид… с бебетата. — Гласът й беше дрезгав.

Майкъл чуваше отчетливо туптенето на сърцето си. Той поглади косата й назад и прошепна:

— Справяш се добре. — Усещаше парфюма й с лека миризма на цветя, която го омайваше.

— Наистина ли?

Той бавно кимна. Въпреки честните си намерения, Майкъл я придърпа към себе си. Прекрасните й устни обещаваха удоволствие.

Мади се опита да призове на помощ здравият разум, но напразно. Освен това тялото не й се подчиняваше. Тя се остави Майкъл да я притисне силно и отпусна глава назад.

Той докосна устните й леко, нежно, без да е сигурен дали го прави заради нея, или заради себе си.

Тази лека целувка я опияни. Тя му се усмихна подканващо.

Нещо в Майкъл избухна и той трескаво намери устните й. Този път нямаше нищо нежно в целувката му. Беше дръзка, опасна, вълнуваща…

Начинът, по който му отвърна, издаде силното й желание. И паниката й. Тя се отдръпна и се почувства ужасно виновна.

Тими отново заплака. Беше си изпуснал биберона.

Мади и Майкъл едновременно посегнаха да го вземат и двамата се засмяха нервно. Целувката го бе разтърсила повече, отколкото бе очаквал. Ръката му трепереше, а доколкото видя — и нейната.

Мади пъхна биберона в устата на Тими. Бебето ти погледна така, сякаш им казваше: „Само не забравяйте, че и аз съм тук!“. Като че ли можеха!

— Той определено е трудно дете — въздъхна тя. — Искаш ли да опиташ отново?

Майкъл я погледна насмешливо. Мади усети как пламва.

— Искам да кажа… с телефона. Колата ти… — заекна и се изчерви още повече от объркване и неудобство.

Успокои се малко, когато видя, че и той изглежда също толкова смутен, колкото и тя, и нежно се засмя:

— Каква нощ!

Майкъл малко се поотпусна.

— Определено ще я запомня. — Погледите им се срещнаха. — Ще ми дадеш ли още един шанс? — Тя видя как устните му се извиха в чувствена усмивка и бързо добави: — Имам предвид шанс да ти покажа, че съм наистина уравновесена в бизнеса и притежавам необходимия за „Баретс“ печеливш продукт.

Майкъл изпита угризение. Неочакваното му влечение към Мади го бе накарало да забрави болния проблем.

— По този въпрос, Мади…

— Чакай, ще говорим по работа по-късно. — Тя погледна Тими. — Хайде, да се измъкнем на пръсти, може би ще заспи.

— Добра идея.

Измъкнаха се от стаята и Мади внимателно затвори вратата, като се молеше Тими да не започне да плаче, щом усети, че ги няма. Или поне защото Майкъл е излязъл.

— Дотук добре — прошепна тя.

Присви я стомах от глад, докато минаваха през хола и си спомни, че не е вечеряла. Тогава се сети, че и Майкъл също не е вечерял.

— Какво ще кажеш да приготвя нещо за хапване, докато откриеш колата си? — И тя тръгна към кухнята.

Майкъл я последва.

— Мислех да вечерям в хотела.

— Когато си в града, не оставаш ли при семейството си?

— Не. Ако си израсла в къща с половин дузина шумни и нахални хлапета, които си врат носа навсякъде, ще ме разбереш.

Мади се усмихна тъжно.

— Бях единствено дете. Живеех с майка си. А тя пътуваше много. Имаше един приятел, който живееше до нас и идваше да се грижи за мен. След това отидох в пансион, бях на дванайсет години. — Тя вдигна рамене.

Майкъл погледна бегло стенния часовник и съблече палтото си.

— Мисля да поостана. Не е зле да похапнем.

— Искаш ли пържола?

— Ще ти помогна.

— О, не! Искам да ти докажа какво мога. Ще ти опека чудесна пържола. И ще ти покажа какъв майстор на салати съм. Дори имам бутилка бяло вино в хладилника!

Майкъл свали сакото си и го преметна през облегалката на един от кухненските столове.

— Позволи ми поне да наредя масата.

— Добре. Приборите са в най-долното чекмедже до мивката. Чиниите са в шкафа до хладилника.

— Тук ли ще вечеряме?

— Ако искаш във всекидневната? Може да запалим огън в камината и да вечеряме на масичката за кафе. Така и не успях да си купя голяма маса за хранене. Истината е, че не ми остава никакво свободно време. Толкова съм заета в работата. Не ме разбирай погрешно — това ми харесва.

— Звучи чудесно да ядем край огъня — рече Майкъл мило. Взе чиниите, сребърните прибори и две чаши за вино и ги занесе във всекидневната. След като ги подреди на масичката за кафе, се зае да запали огън. Докато гледаше как се подпалват цепениците, се сети, че трябва отново да се обади в полицията. Погледна снежната виелица през прозореца, после телефона й вдигна рамене. Нямаше да му коства нищо да отложи обаждането за след вечеря.

— Може ли да ти помогна с още нещо? — извика той.

Мади застана на прага на кухнята.

— Да. Можеш да говориш по-тихо. Осъзнаваш ли, че това са първите пет минути блажена тишина през цялата вечер? — Те се усмихнаха.

След моментно колебание Майкъл се приближи към нея. Наведе се и сърцето й запрепуска в галоп.

— Може ли да помогна с още нещо? — повтори той, този път шептейки, топлият му дъх погали ухото й и я накара да потрепери.

Зениците й се разшириха от възбуда и тя се усмихна развълнувано. Зад нея се чу съскащ звук. И докато се взираше в хипнотично сините очи на Майкъл, долови миризмата на изгоряло за втори път тази вечер.

— О, не! — извика и се обърна. — Пържолите!

Изтича до печката, отвори вратичката и в лицето я удари вълна черен дим.

— Изгорели са.

Майкъл се спусна след нея и я хвана за ръката, когато понечи да ги извади.

— Внимавай! Трябва ти домакинска ръкавица. Дай на мен. — Той се протегна над нея за ръкохватката, която висеше отстрани на печката, и извади овъглените пържоли. — Успокой се, Мади. Обичам добре опечени пържоли.

Мади го погледна смело и се насили да се усмихне, но Майкъл усети, че е готова да се разплаче всеки момент.

— По-добре изчезвай, докато още можеш — просъска тя и отклони поглед. — Както ми е тръгнало тази вечер, всичко може да се случи. Стоиш на много несигурна почва.

Майкъл огледа зачервеното й лице, меднорусата коса, нежните, прекрасно очертани устни. Мади излъчваше комбинация от сила и измамна невинност, която го интригуваше и предизвикваше.

— Започвам да осъзнавам колко отегчителен е бил животът ми през последните няколко години.

Тя изпита желание да узнае повече за живота му.

Той я целуна и Мади въздъхна тихо и подканващо. Езикът му се плъзна между зъбите й, топъл, чувствен, изследвайки небцето, зъбите й. Обзе я възбуда и докосна езика му със своя. Той я притисна към себе си и тя усети топлината на тялото му. Когато се разделиха и двамата бяха малко смутени. Мади дишаше накъсано, а сърцето и лудо биеше.

Той хвана треперещата й ръка и я поднесе към устните си. Целуна всеки пръст, после леко докосна с език върховете им.

Мади потрепери, очите й се притвориха.

— Не съм добра в това, Майкъл. Всъщност, гледането на бебето ми дойде много… — Тя отвори очи. — Аз съм едно обикновено, прагматично устроено момиче от типа работа, само работа, никакви забавления. — Тя го погледна, докато той продължаваше да милва ръката й. — Мога да преброя всичките си любовни връзки на пръстите на едната ръка…

Пръстите му леко масажираха всяко мускулче на гърба й.

— О, чувствам се блажено… — Думите се изплъзнаха от устните й. — Мисля, че е добре да се успокоим малко. — Ала той я придърпа по-близо до себе си. — По-добре да поговорим — изрече тя задъхано.

Майкъл се намръщи. Идеята не му хареса, макар да знаеше, че е права.

— Виж, Майкъл, тази вечер се показах във възможно най-лоша светлина. А толкова исках всичко да мине идеално! Вместо това се провалих по всички линии. Чувствам се крайно несигурна, а още не сме започнали преговорите. Снеговалежът не ми действа добре. Какво ще кажеш за понеделник вечер? Дотогава Линда ще е взела Тими и обещавам да бъда по-разумна. — Тя погледна ръката си, която Майкъл все така стискаше в своята.

Той проследи погледа й. Не му се искаше да я пуска, въпреки че предложението й имаше смисъл. Надяваше се да измисли начин, по който да й откаже сделката с „Баретс“, без да засегне честолюбието й.

Нямаше причина да изпитва вина, задето бе избрал серията на друга компания за „Баретс“. Бе се спрял на „Л’Амур“ още преди заминаването си за Палм Бийч. „Л’Амур“ бяха по-известна компания и вече бяха работили с тях. За цялата бъркотия бе виновна секретарката му Рут Арноу. Ако тя не му бе говорила за някакви нови продукти на „Сарджънт“, които ползвала, Майкъл никога нямаше да се свърже с Мади. Затова бе помолил Мади да му изпрати информация за продуктите на компанията и бе уредил бизнес срещата. Още една грешка, този път негова. Вече бе прекалено късно да говори с Мади. Той и Хелън Денис вече бяха уредили сделката и си бяха стиснали ръцете.

— Добре. Понеделник вечер. Пак ли в „При Симеони“? — Ще трябва да приложи нова стратегия и да й съобщи новината внимателно. Както каза тя, дължеше й го.

Мади се усмихна.

— Не мислиш ли, че предизвикваме съдбата?

— Готов съм да поема риска, ако и ти го искаш. — Смехът му заглъхна, когато отново го обзе непреодолимо желание да я привлече в обятията си. Но внезапния плач на Тими върна Майкъл към действителността.

— Искаш ли да го успокоя?

Мади бързо си пое дъх. В красивите й лешниковокафяви очи блестеше решителност.

— Ами, време е да се обадиш в полицията, а аз ще се спогодя някак си с малкия.

Решителността й се изпари, когато след минута приближи люлката на Тими. Очевидно той се възмути още повече, когато я видя, и зарита с крачета.

— Какво става, скаут? Защо не се разбираме? Искаш ли си пак биберона? Ето. — Но на Тими не му беше до биберон. — Добре, добре. Грешка. А пелената ти? Пак ли си мокър? — Тя го взе. Лъхна я остра миризма, което без съмнение означаваше, че Тими има нужда от нова пелена. Мади стисна зъби. — Добре, Тими. Ще ми бъде малко трудно, но ако спреш да ревеш, ще дам най-доброто от себе си.

Докато тя беше при бебето и се опитваше да овладее положението, Майкъл след няколко поредни опита най-накрая се свърза с местното полицейско управление.

— Да, офицер, ламборгини, 1988 година, Ню Йоркски регистрационен номер, паркиран на Авеню Стейт №1349. Да, знаех, че снегорините трябва да почистят, но мислех, че колата ми ще остане там само няколко минути. Може ли само да ми кажете каква е таксата и откъде мога да си взема колата?

Преди да получи отговор, Мади силно извика от другия край на коридора:

— О, не! Майкъл, ела бързо!

— Само секунда, офицер! Веднага се връщам. Не… не затваряйте — помоли той полицая от другата страна на линията, въздъхна и влезе в гостната.

Мади изглеждаше разтревожена, стоеше до леглото и гледаше уплашено Тими, чийто плач бе преминал в задавено хълцане.

— О, Майкъл, има му нещо!

— За бога, Мади, той просто хълца. Защото плака много.

— Не, Майкъл не говоря за хълцането. По-сериозно е. Има ужасен обрив.

Майкъл я погледна невярващо, приближи се до леглото и се наведе да разгледа пухкавото голо бебе, което продължаваше да хълца, но отправи на Майкъл ангелска усмивка.

— Е… какво мислиш?

Майкъл се изправи и потри брадичка замислено.

— Сигурно е малария. Кажи ми, този малък герой, пълзял ли е скоро из джунглите?

Мади го погледна объркано.

— Джунглите? Какво… — Тя го стрелна ядосано с очи. — Майкъл, сега не му е времето за шеги! Аз съм отговорна за това бебе все едно дали ти харесва, или не. Когато Линда ми го донесе, той изглеждаше напълно здрав…

— Мади! — сложи той леко ръце на раменете й. — Ти наистина не знаеш абсолютно нищо за бебетата. — Майкъл се ухили.

— Ти си непоправим! Моля те, Майкъл! Знаеш ли какво му е на Тими?

— Ще се оправи, Мади. Просто има обрив от мокрите пелени. Бебетата постоянно го получават. Трябваше да видиш брат ми, Алън, когато беше бебе. Всички деца получават подобни обриви от време на време. Няма защо да се тревожиш.

— Изглежда ужасно! И сигурно го боли.

Майкъл намигна на Тими, който, вместо да се оплаква от състоянието си, беше много доволен от вниманието, което му оказваха. Майкъл го погъделичка по коремчето и Тими се засмя доволно.

— Страхотен си с бебетата! — рече Мади малко завистливо. — Знаеш как да ги накараш да се засмеят, как да ги успокоиш, дори какво ги мъчи!

Лицето на Майкъл придоби мрачно изражение.

— Наистина, не съм се научил да гледам бебета, случайно. Бях на четиринайсет, когато баща ми почина, а майка ми започна да работи нощна смяна. Сестра ми Кели беше на шест месеца. Алън беше малко над година и половина. Джеси караше третата си годинка и упорито отказваше да използва тоалетната. Аз и майка ми нямахме време да дишаме. А и нямахме пари за бавачки. Аз бях единственият под ръка! Докато майка ми работеше в местната банка, аз сменях пелени, затоплях шишета, триех носове и бях арбитър в споровете между по-големите. Получих опит в гледането на деца, който ми стига за цял живот. — Той млъкна внезапно и се усмихна неловко. — Съжалявам, не исках да ти досаждам.

В гласа му прозвуча дълбока тъга и на Мади й се прииска да го помоли да й разкаже повече за себе си и тежкия товар на отговорността. При нея беше толкова различно. За разлика от Майкъл, който днес имаше толкова близки роднини, тя нямаше никого. Завидя на всичките му братя и сестри, че са имали такъв забележителен по-голям брат. Майкъл обаче изтълкува погледа й по-различно.

— Не ме разбирай погрешно. Имаше и много забавни моменти. Бяха страхотни хлапета, въпреки всички пакости и кавги! Просто не мисля да си създавам нови, ако разбираш какво искам да кажа.

— Знам точно какво имаш предвид. — Тя сериозно погледна Тими. — Нищо чудно, че майка ми все гледаше да замине нанякъде. Само ме погледни! Трябваше да се погрижа за едно бебе веднъж и обърнах всичко с главата надолу. А винаги съм смятала, че съм жена, която би се справила с всякакъв проблем. Започнах бизнеса си от нищо. Работила съм по двайсет и четири часа на ден. Аз съм на двайсет и осем и ръководя трийсет човека… — Очите й леко се замъглиха, докато гледаше Тими. — Бебетата са толкова уязвими, имат нужда от теб… Не мога да си представя как майка ми се е грижила за мен, когато съм била колкото Тими. Баща ми веднага ни напуснал. Фелисити веднъж ми спомена, че е останал при нея само докато е раждала и се е изправила на крака.

— Сигурно й е било трудно.

— Фелисити никога не ми е говорила за онова време.

Майкъл я погледна състрадателно.

— И на теб трябва да ти е било трудно. Да израснеш без баща…

Мади отклони поглед. Гласът й прозвуча раздразнено:

— Казвах си, че не може да ми липсва някой, когото никога не съм познавала. Докато бях дете, баща ми никога не дойде да ме види. Писа ми няколко писма, но аз не му отговорих. А по-късно, когато обидата отстъпи място на болката, си мислех, че няма да е честно спрямо Фелисити да се свържа с него.

Тя разсеяно погали меката коса на Тими. Момченцето й се усмихна, но очите й отнесено се взираха в миналото.

— Фелисити не е способна да бъде майка. Предполагам, затова започнах да я наричам с първото й име, а не с „мамо“ още когато бях малко момиче. Винаги изглеждаше толкова непохватна, когато трябваше да играе ролята на майка. Не че аз бях много добра в ролята на дъщеря. Никоя от нас не знаеше как точно да се държи с другата. Нямахме много време. Работата й изискваше да обикаля целия свят. О, прекарвах с нея училищните ваканции и лятото, но през повечето време тя пътуваше и аз просто се влачех с нея.

— Какво работи?

— Много добър импресарио. Занимава се предимно с рекламата и изложбите. Изпълнява ролята на свръзка между хората на изкуството и големите галерии и аукциони. Нещо такова. Беше забавно да обикаляш с нея, вече пораснала, нямаше нужда да ме оставя на наети възпитателки. Но никога не сме били близки. Все още не си говорим за лични неща, въпреки че поддържаме връзка. Тя идва тук на всеки няколко месеца, започваме лудо пазаруване и ядем до пръсване в най-добрите ресторанти в Бостън.

— Звучи весело — каза Майкъл, но нещо в гласа му накара Мади да мисли, че той не споделя ентусиазма й. И тя не бе докрай искрена. Все още имаше моменти, когато тъгуваше по неизживяното си детство и мечтаеше за майка, която да целува обелените колена на детето си, да му прави специални компреси, когато е настинало, да му чете приказки за лека нощ, да му пее приспивни песнички. Но тя вече не беше малко момиченце и нямаше нужда от майка, която да целува раните й.

Майкъл разгледа лицето й. Изглеждаше му като фино шлифован скъпоценен камък, в който искряха безброй чувства. За мъж, който се гордееше, че не страда от излишна сантименталност, чувствата на Мади отекваха дълбоко в сърцето му, което го учудваше.

Мади усети тръпки по тялото си, когато погледите им се срещнаха. За да избяга от нарастващото неудобство, тя се обърна и погледна Тими, който съсредоточено изучаваше малките пръстчета на ръчичките си.

— Майкъл! — прошепна Мади развълнувано и стисна ръката му, без да сваля поглед от Тими. — Виж, той се усмихва! На мен. Той се усмихва на мен! Това се случва за първи път. — Тя погледна Майкъл. — Или пък просто си въобразявам? Спомням си, че една приятелка, Сю Гарднър, ми каза…

— Той се усмихва на теб, Мади. Има добър вкус. Още от сега може да прецени коя жена е красива.

Мади усети как я облива гореща вълна. Никога преди не бе била толкова очарована от някой мъж. Никога преди не се бе чувствала така обсебена от близостта на някого. Изпита облекчение, когато можа да насочи вниманието си към Тими.

— Какво ще правим с обрива? — попита тя, като отбягна погледа на Майкъл.

Мислите му бяха много далеч от лечението на обриви. Не знаеше какво да прави с Мади Сарджънт. Бе наясно кое би било най-разумното решение, но в момента не бе способен да го приложи. Бе си загубил ума по тази жена. Представяше си топлото и грациозно тяло, притиснато към неговото, копнееше да изпита удоволствието, което предлагаха устните й. Гласът на Мади прекъсна мислите му:

— Хайде, Майкъл! Ти си експертът. Какво ще правим с Тими?

Майкъл неохотно откъсна поглед от нея и се вторачи в бебето, което сега беше заето да изучава пръстите на крачетата си и явно много се забавляваше.

— Тими изглежда страшно доволен. Мисля, че обича да седи гол. — Усмивката му стана още по-широка. — И аз обичам… понякога.

Мади доста живо си представи Майкъл, проснат на леглото, загорялото му мургаво тяло на фона на белите чаршафи, в контраст с нейната матово бледа кожа.

— Мисля, че трябва да намажем с нещо обрива. — Трябваше й около минута, за да възприеме думите му. Майкъл се усмихна и пръстите му се заровиха в косата й. — Не ме слушаше. За какво мислеше?

— Слушах те. Ти каза да намажем с нещо обрива. Какво да сложим? — промълви тя, като упорито се опитваше да прогони ясното видение на удивително красивия гол Адонис и възбудата, която породи докосването му.

— Да видим дали твоята братовчедка не е сложила в плика някакъв мехлем. — Той чувствено плъзна ръка по гърба й, преди да посегне към плика. И двамата едновременно пъхнаха ръце вътре. Мади първа се отдръпна.

— Няма мехлем — съобщи Майкъл усмихнато.

— Имам идея! Веднага се връщам.

След минута тя се върна с тубичка от новия противоалергичен гел за суха кожа на компанията.

— Правили сме го за жени, но няма нищо във формулата, което да му навреди.

Майкъл разгледа тубичката.

— Може би ще помогне. — Отви капачката. — Ще го намажа. Ти се заеми с мократа пелена — рече той и й намигна.

— Какво ще кажеш аз да го намажа, а ти… — Тя срещна присвитите му очи. — Не, не мисля, че ще е честно. Аз съм майката доброволка, въпреки че… — Тя погледна сгънатата целена на пода с погнуса. — Не знам защо Линда не използва модерните памперси за еднократна употреба. Ако не валеше толкова силно, щях да изтичам до дрогерията на ъгъла и да купя един пакет още сега.

— Хайде, Мади, занеси я в банята и я изхвърли.

— Правилно. — Със запушен нос, тя вдигна мократа пелена от пода и като я държеше на една ръка разстояние от себе си, си запъти към вратата.

Майкъл се засмя.

— Ооо! Радостите на майчинството.

— Ще ти кажа кое е единственото хубаво нещо на това приключение — рече тя, когато отвори малко прозореца. — То определено затвърди решението ми никога да нямам свои собствени деца.

— Абсолютно съм съгласен. — Последва пауза и Майкъл бавно се усмихна. — Обаче са страхотни малки същества, нали? — Той погъделичка бебето и Тими обхвана с мъничката си ръчичка два от неговите пръста. Бебешко сините му очички се присвиха, когато погледна Майкъл, и доволно се засмя.

Преди да излезе от стаята, Мади се извърна и видя Майкъл умело да повива бебето. После гушна Тими и нежно го погали по гръбчето. Тими изгука и положи главица на рамото му.

За един кратък миг тя си представи, че Тими бе нейно и на Майкъл дете. Но острата миризма на пелената разруши фантазиите й и с недоволна въздишка, тя се запъти към банята.