Елиз Тайтъл
Любовна въртележка (2)

Втора глава

Когато отключи вратата на апартамента, тя дочу успокояващ мъжки глас, който идваше откъм кухнята:

— Добре, скаут… Вечерята е готова. А ти готов ли си да я излапаш?

Мади тихо съблече палтото си и си събу ботушите. Стоеше и трепереше в коридора. Трябваше да мине една минута, за да се възстанови кръвообращението в премръзналите й крайници.

Промъкна се във всекидневната и надникна оттам към кухнята. Мълчаливо продължи да наблюдава високия тъмнокос мъж, който стоеше до печката с гръб към нея. Тими лежеше спокойно и доволно на лявото му рамо, докато той леко се извърна и вещо опита затопленото шише с мляко, капвайки на китката си.

— Идеално! — съобщи той с дълбокия си баритонов глас, като люлееше бебето с една ръка. Засмя се нежно, когато Тими протегна ръчички и сграбчи лакомо шишето.

— Кога те е хранила майка ти за последен път, а, скаут? — Той остави шишето за момент на Тими, който го стискаше с все сила и завъртя кранчетата на умивалника, като запуши сифона. — Ще те изкъпя хубаво и си готов да спиш. А когато майка ти се върне, ще те премести в креватчето.

Докато мъжът чакаше умивалника да се напълни, Мади успя да го види в профил. Излъчваше сила и суровост, но бе извънредно привлекателен. Той погледна Тими и върху загорялото му лице се появи усмивка, а покрай очите и устните му — ситни бръчици. Беше навил ръкавите на ризата си над лактите и при всяко движение мускулите на ръцете му потръпваха.

Непознатият затвори кранчетата обърна се и чак сега я забеляза. За момент се стресна, но бързо се овладя.

— Къде сте се учила да повивате бебета? В корпуса за бързо реагиране ли? — Той се усмихна леко, а тъмносините му очи я пронизаха.

Мади се взира в него в продължение на една дълга минута, след това отметна глава и избухна в чистосърдечен смях.

Мъжът я последва във всекидневната с доволния Тими на ръце и изчака да се успокои.

— Може ли и ние да се посмеем?

Мади се опусна в меките възглавници на канапето.

— Съжалявам — каза тя и смехът й премина в кикот. — Просто… за момент си помислих, че съм направила фатална грешка.

— И в какво би се изразявала тази грешка?

Мади не отговори веднага. Вместо това проследи как мъжът махна шишето от устата на Тими, сложи бебето на рамото си и го потупа по гърба, докато Тими не се оригна силно.

— Така е по-добре, скаут. Сега можеш да си довършиш вечерята. — Той отново прегърна бебето и сложи биберона в устата му. Всичко това стана без плач, без никакъв протест или дори намръщване от страна на Тими.

— Вие сте страхотен! — възкликна Мади и бързо добави: — С бебетата. Сигурно от доста време сте в този бранш.

Мъжът се усмихна загадъчно.

— Имам известен опит — изрече той и се взря в лицето й. После погледът му се плъзна по дългите й стройни крака. — Та, кажете ми за грешката, която едва не сте направили.

Мади изпъна крака и придърпа полата си по-надолу. Погледна го сериозно, ала забеляза, че той весело се подсмихва и усети предателска червенина да плъзва по лицето й.

— Ами… Докато чаках в ресторанта, си помислих, че всъщност… съм оставила Тими не на когото трябва.

— Не на когото трябва?

— Опасявах се, че вие не сте мъжът бавачка от „Хюс Плюс“. Че вместо него е дошъл да ме вземе мъжът, с когото имах делова вечеря. Никога не съм виждала Майкъл Харингтън. Бях почти сигурна, че съм сгрешила. А и когато той се обади в ресторанта, за да ми съобщят, че нещо непредвидено го е задържало, аз си помислих, че… Направо се побърках! Не че нямам причина да се тревожа. Може би пропуснах големия си шанс, като не отидох навреме. — Мади въздъхна уморено и погледна Тими, който бе заспал в прегръдките на непознатия. — Защо всичко, ама всичко, се обърква? — Тя млъкна и измъчено се усмихна. — Добре поне, че се появихте вие, успокоихте Тими… и се погрижихте за него.

Комплиментът й явно го обърка и мъжът се изчерви. Реакцията му я изненада. С неговия външен вид, телосложение и уверено поведение, помисли си Мади, е от този тип мъже, които са свикнали да получават комплименти постоянно. Тази неочаквана проява на уязвимост я трогна и смути. Да не би да е на път да се увлече по мъж — бавачка на бебета?

— Когато влязох — продължи тя бързо, като се опитваше да овладее неловкото положение — и ви видях с Тими, въздъхнах с облекчение. Най-лошите ми страхове не бяха се сбъднали. Майкъл Харингтън не би стоял в кухнята с бебе на ръце, не би си играл с него, нито би затоплял млякото му или водата за къпане… — Мади би дала всичко в този момент само мъжът да не я гледа така с тези невероятни хипнотично сини очи. — Вие… отдавна ли се занимавате с тази работа?

Той се засмя.

— Не, вече, не!

— От „Хюс Плюс“ ми казаха, че сте един от най-добрите.

— От „Хюс Плюс“ са казали това? Един от най-добрите?!

Тя осъзна, че той й се подиграва. Играта на котка и мишка явно му допадаше. Мади се изправи рязко.

— Колко ви дължа? Не попитах за тарифите. — Тя тръгна да вземе портфейла си.

Тими започна да нервничи.

— Успокой се, скаут. Майка ти вече е тук. Тя ще те изкъпе и ще те сложи спиш.

Мади се закова на място и се обърна бавно.

— О, ами къпането… Вижте, така и така сте тук и тъкмо щяхте да го къпете, когато дойдох… Защо не го направите?

— Млада изнервена майка, а?

— Аз не съм негова майка. — Тя погледна Тими със съжаление. — Оставиха ми го временно.

— Временно?!

Мади присви очи.

— Да, моята братовчедка. Появи се половин час преди да ви повикам. Беше изпаднала в истерия, помоли ме да се грижа за Тими, защото заминава спешно за Колорадо да се опита да спаси брака си. Съпругът й бил се изплашил да бъде баща и решил да изчезне за известно време. Повярвайте ми, на двайсетата минута, започнах да разбирам бащата.

Той се усмихна.

— Това бебе ли? Хей, Тими е страхотно хлапе? — Мъжът се приближи към Мади. — Май не ви е провървяло в началото?

— Получаваш подарък за досетливост.

— Хайде, вземи го и го подръж малко.

Мади заотстъпва назад.

— Не… Всеки път, щом го докосна, той започва да реве.

— Аз разбирам от тези работи, така че щом ти казвам, вземи го. Ще ти дам някои наставления.

Мади стисна устни и погледна бебето. Беше сигурна, че и Тими я гледа толкова бдително, колкото и тя него.

— Просто се отпусни. Бебетата безпогрешно усещат състоянието на околните. — Той сложи ръка на рамото й. Мади, потрепери леко при докосването му и стисна устни още по-силно. — Виждаш ли, напрегната си. — Мъжът нежно започна да масажира мястото между шията и рамото й.

Загрижеността му я накара да се напрегне още повече.

— Добре, добре — каза тя отчаяно. — Дай ми Тими! — В момента, в който взе бебето, лицето му почервеня и то започна да реве с пълен глас. — Видят ли, нали ти казах! — Тя се опита да му върне Тими, но той хвана ръката й.

— Хайде, ще го изкъпем заедно — рече мъжът и се надвеси над нея, за да го чуе по-добре.

Топлият му дъх я развълнува още повече, което пък засили раздразнението на Тими. Тя погледна непознатия ужасено. Той най-накрая се предаде и взе изпадналия в истерия Тими. Няколко подхвърляния във въздуха, малко гъделичкане по коремчето и Тими вече се кикотеше.

— Доктор Джекил и господин Хайд — промърмори Мади язвително.

— Мисля, че току-що открих магическото докосване. — Той провери водата с лакът.

— Защо не го изкъпем във ваната?

Мъжът се усмихна.

— Защото може да се изгуби в нея.

— Да, толкова е мъничък! — Тя завъртя кранчето.

— Уао! Спри го или и ние ще се изкъпем! — хвана той ръката й. — Няма да е зле и ти да си вземеш един хубав горещ душ. Ръката ти е ледена!

— Колата ми се повреди на около километър оттук. Трябваше да дойда пеша.

Ръката му все още беше върху нейната и я галеше, за да я стопли. Докосването му предизвика у нея дълбоко й неочаквано силно сексуално вълнение.

Издърпай си ръката, Мади, заповяда си тя. Това е лудост! Стегни се! Временно си объркана, но не искаш да направиш нищо глупаво, нали? Нищо, за което ще съжаляваш по-късно.

— Добре ли си?

Мади кимна, издърпа ръка и спря кранчето.

— Добре, достатъчно. — Той отново хвана китката й и потопи ръката й в хладката вода. — Трепериш! Май се страхуваш да изкъпеш този дребосък, а?

— Все още… ми е малко студено.

— Може би трябва да се погрижим първо за теб?

Тя нервно затегна кранчето.

— Моля те, не прави това — прошепна Мади. — Не се… занимавай с мен. Ще бъда напълно откровена. Прекарах една ужасно напрегната вечер. И някъде в този град има мъж на име Майкъл Харингтън, който без съмнение също е прекарал напрегната вечер. И сигурно ме държи отговорна за това. По-добре е да си тръгнеш. Ще се обадя утре на „Хюс Плюс“ и ще им кажа, че си бил… страхотен.

— Мади… — Гласът му беше дълбок и плътен.

Тя го погледна, учудена, че той се обръща към нея на малко име. В този миг осъзна, че не може да си спомни дори името му, въпреки че жената от „Хюс Плюс“ й го бе дала.

— Мади — повтори той сериозно, без намек за прелъстяване. — Има нещо, което трябва да ти кажа.

Тя го погледна.

— Какво?

Мъжът забеляза, че се е изчервила и усети, че го намира за привлекателен, както и той нея. По челото му избиха капчици пот. Почувства се като мерзавец, въпреки че не той, а тя бе започнала всичко. Но той бе приел играта. Трябваше да поеме отговорността, че е продължил и се е поддал на дяволското изкушение. Беше непоправим шегаджия, когато му се отдадеше случай… Мади стоеше, срещу него и очакваше отговор. Това, че се бе възползвал от наивността й, го караше да се чувства още по-зле. Той си пое дълбоко дъх.

— Мади, аз не съм детегледач. Всъщност, детегледачът от „Хюс Плюс“ се обади пет минути след като ти изхвърча оттук. Извини се, че не може да дойде, защото някой от семейството му неочаквано се е разболял. Опитах да се обадя в ресторанта, но не можах да се свържа. Да си призная честно, разгневих се не на шега. Не си бях представял, че ще прекарам вечерта с бебе на ръце. Почувствах се като в капан! Повярвай ми, не съм свикнал с това чувство. Но не можех да оставя Тими сам. Знаех, че щом получиш съобщението ми, бързо ще се прибереш. Не можех да направя нищо друго, освен да остана тук. Добре че Тими е толкова сладко момченце! — Мади кимна онемяла. — Но когато влезе и реши, че съм детегледачът, прииска ми се да ти дам малък урок. Но се поувлякох малко.

— Ти си Майкъл Харингтън?! — Тя го погледна толкова ужасено, че на него му се прищя да потъне в земята от срам.

— Съжалявам! Беше подло от моя страна. Но мислех, че Тими е твое дете, че ти си лекомислена млада дама, която не умее да… — Той видя как красивите й лешниковокафяви очи се присвиха и заблестяха враждебно. — Но не си никак лекомислена… — произнесе той с пресъхнало гърло. — Ти въобще не си лекомислена!

Мади отстъпи назад, като бавно клатеше глава, скръстила ръце на гърдите си. Каква пародия!

— Това, което се опитваш да ми кажеш, е, че нарочно си ме направил на глупачка! И отгоре на всичко, ти е било забавно!

— Мади…

— Не ме наричай Мади! Само приятелите ми могат да ме наричат така. И още нещо… — Тя рязко млъкна, осъзнала, че крещи на човека, който държи бъдещето й в ръцете си. Май напълно бе откачила.

Сълзи изпълниха очите й.

— О, господи, кога ще свърши този кошмар! Няма ли да се смилят злите орисници? — изстена тя и се свлече на стола.

Майкъл се приближи към нея с Тими, който се гушеше в прегръдките му. Наистина се почувства като подлец. Не само че бе я подвел с бебето, а отгоре на всичкото трябваше да й съобщи, че не е предпочетена от „Баретс“. Не биваше да удължава агонията й. Трябваше да свали картите и да се оттегли с извинения. Но не можеше да го направи. Бедната жена се чувстваше толкова зле! Колко можеше да понесе за една вечер? По-добре да остави лошите новини за по-късно, когато се върне в Ню Йорк. Щеше да нареди на секретарката си да й напише едно учтиво писмо от рода на: „Скъпа госпожице Сарджънт…“. Той докосна леко гърба й и почувства как мускулите й се стягат.

— Виж, не те обвинявам. Разбирам, че си ядосана и разстроена. Въобще не те обвинявам! Най-добре е да си тръгна и да те оставя да поспиш малко. Съжалявам, Мади.

Тя не каза нищо. Нито вдигна глава. Майкъл махна ръка и се изправи. Усети пустота. Погледна Тими, който бе заспал. Малкото му телце се бе сгушило доволно в прегръдките му.

— Хайде, трябва да го вземеш — прошепна й той нежно. Мади го погледна изпод вежди. Погледът й бе тъй уязвим и безпомощен, че му се прииска да я прегърне.

— Тръгваш ли си? — тревожно попита тя.

Той се усмихна.

— Вечерта беше тежка за теб. Съжалявам, че я направих още по-тежка. — Опита се да прозвучи съчувствено, но в гласа му се прокрадна неканено вълнение. Мади Сарджънт бе много привлекателна. Искаше му се да бе я срещнал при по-различни обстоятелства. Един от принципите му бе да не смесва работата с удоволствията. Но той всъщност нямаше да работи с Мади. При това положение той много се съмняваше, че тя ще му позволи да я ухажва. Бе се оказал в губеща позиция, което рядко му се случваше. Той се намръщи. Мади продължаваше да го гледа умоляващо.

— Но… ти не можеш да си тръгнеш! Не и след всичко, което се случи! Дай ми малко време, Харингтън. Ако си тръгнеш, това ще ме довърши. Трябва да ми дадеш още един шанс — усмихна се тя измъчено. Ала Майкъл отстъпи крачка назад и тя извика: — Още не е късно! Можем да проведем срещата тук. Ще ти предоставя пълна информация за серията, която ви предлагаме. Мисля, че докладът, който ти изпратих, не дава пълна представа за възможностите на компанията и за нашите фантастични продукти? — Спря, за да си поеме дъх и бързо смени тактиката. — Освен това, ти обеща да ми помогнеш да изкъпем Тими! Дължиш ми го, Харингтън! Призна, че си ми скроил номер.

Майкъл продължаваше да й се усмихва мило.

— Мисля, че може да пропусне банята си. Защо не го вземеш, заспал е дълбоко, сложи го в креватчето му внимателно и… — Той срещна погледа й. — И след това можем да поговорим. Но да си призная честно, съсипан съм.

— Вярвам ти, знам го от личен опит. — Тя проследи с неспокоен поглед как Майкъл сложи спящото бебе в ръцете й. Тими изскимтя, но се сгуши до гърдите й и пак заспа дълбоко.

Облекчението й обаче продължи само докато направи две крачки. Тими отново заплака и тя се закова на място.

— О, не! — изстена тя.

Майкъл се приближи и прошепна:

— Просто го залюлей малко.

— Сигурна съм, че проявява непоносимост към мен. Или просто ме мрази. Ето, вземи го ти — рече тя и бутна Тими в ръцете му.

Майкъл се усмихна, подхвана бебето и го задържа.

— Подмокрил се е. С плача си съобщава, че иска да му смениш пелената.

— Кога започват да молят по-учтиво? — попита Мади. — И защо не плаче, когато ти го държиш. На теб ти гука, макар че е с мокра пелена. А при мен пищи с цяло гърло.

Той нежно целуна Тими по главичката.

— Бебетата са чувствителни създания.

Мади си спомни, че й бе казал, че има опит с бебетата. Своите деца ли имаше предвид? Тя се намръщи. Лиз не й ли бе споменала, че Харингтън е ерген? А да не би да бе имала предвид, че сега е ерген? Може би се бе развел?

— Къде искаш да го сложа? — прекъсна Майкъл размишленията й.

— Да го сложиш? А, да, в стаята за гости. Чакай, Линда ми остави нещо като люлка.

Тя изтича във всекидневната. Малката платнена бебешка люлка беше до канапето. Когато се върна с нея, Майкъл вече се бе запътил по коридора с Тими.

— Втората врата вдясно. — Тя забърза след него. Люлката се удряше в бедрото й и пусна бримка на последния й здрав чорапогащник. Всичко в името на каузата!

Майкъл влезе в малката разхвърляна стая, която й служеше по-скоро за кабинет, отколкото за гостна. Мади остави люлката на пода и се спусна да прибере някои неща.

Майкъл я погледна развеселено. Но и съчувствено. Беше й много трудно наистина.

— Отпусни се, Мади. Аз не съм господин Педант.

Тя тъкмо се бе навела и събираше вестниците по пода до разхвърляното бюро. Майкъл не можа да се въздържи и огледа закръгления й ханш, прекрасно оформените бедра и стройните глезени. Тя бързо се изправи и се обърна към него. Той се почувства като малко момче, което са хванали да бърка в буркана със сладко. Но Мади въобще не забеляза интимното проучване на Майкъл Харингтън.

— О, повярвай ми, стаята е чиста! Няма прашинка. Само дето е разхвърляно. Редовно идва жена да чисти. Просто… работя тук.

Тя нервно прокара пръсти през меднорусата си коса. Опита се да потисне чувството си на безпокойство, забелязала топлата усмивка на Майкъл. Беше висок най-малко метър и деветдесет и пръстите й тръпнеха от желание да пригладят тъмната му разрошена коса. Имаше най-тъмносините очи на света, които можеха да бъдат и студени, и нежни.

Майкъл първи отклони поглед. Успя да го направи много трудно. Той остави Тими на тясното единично легло, но преди това сложи под него едно списание.

— Сега ни трябва нова пелена — погледна той Мади с крайчеца на окото си. Тя продължаваше да стои унесено. — Нова пелена! — повтори той.

Мади дойде на себе си.

— Да! Пелена. — Изтича от стаята и само след секунда се върна, размахвайки пелена в едната си ръка, а в другата плика с останалите дрешки на Тими.

— Мислех, че в днешно време всички използват памперси за еднократна употреба.

Майкъл вече бе махнал пелената на Тими, но предвидливо я бе сложил над него, за да предотврати инцидента, който бе сполетял Мади по-рано тази вечер. Тя се засмя тихо и му подаде пелената.

— Наистина съм впечатлена! Действаш толкова професионално! Да не би да имаш свои деца?

— Аз? Подиграваш ли ми се? Не, слава богу! А и нямам абсолютно никакви планове в тази насока.

— Споделям разбиранията ти. Но съм озадачена. Откъде знаеш толкова много за бебетата? — И преди Майкъл да успее да отговори, продължи: — А, да, всичките ти братя и сестри.

— Виждам, че си направила малко проучване.

Тя се изчерви, но отвърна на усмивката му.

— Добре де, знам, че си на трийсет и четири години, че не си се изкачил до сегашния си пост с университетски дипломи, че имаш много братя и сестри и си израснал в Саут Енд. — Тя си пое дъх. — А какво знаете вие за мен, господин Харингтън?

Усмивката му я стопли. Беше чувствена, щедра, искряща, пълна с мъжественост.

— Знам единствено, че предпочитам да ме наричаш Майкъл.

Последва неловко мълчание. И двамата бяха смутени от факта, че много лесно изпадаха в интимност, макар да държаха да запазят делови отношения. И Мади имаше същото правило като Майкъл, да не смесва личния и професионалния живот. Тя се гордееше с факта, че никога не бе се привързвала прекалено силно към някой мъж. Майка й беше разведена и много независима, по професия импресарио, и не се задържаше много вкъщи, така че Мади от малка се бе научила да се грижи сама за себе си. Бе израсла като самоуверена и независима млада дама. Тогава защо, чудеше се тя отчаяно, се чувстваше толкова несигурна, откакто бе срещнала Майкъл Харингтън?

Напрежението помежду им се пренесе и върху Тими. Той заплака силно и яростно размаха крачета и ръчички. Майкъл съсредоточено извади ключовете си и ги разклати над него. Тими моментално спря да плаче.

— По-добре да те науча как се сменя пелена. Утре си сама. — Усети отново гърлото си пресъхнало и се учуди на дрезгавия си глас. Изведнъж разбра, че няма къде да избяга и усети паника. Мади Сарджънт излъчваше искри. Искри? Глупости!

Той се концентрира върху пелената, като я сгъна по диагонал и я сложи под Тими.

— Много е лесно. Завиваш долния край — промърмори, захапал безопасните игли, — хващаш двата края, завиваш ги на едната срана, пристягаш и забождаш… Внимавай с пръстите си под плата… Ще плачеш повече от Тими, ако се убодеш… Закопчаваш едната страна, после другата и… готово! — Той повдигна бебето и го протегна напред, за да може Мади да го разгледа.

Тя се усмихна.

— Съмнявам се.

— Трябва да се поупражняваш. — Той потърси гащеризонче в плика. — Искаш ли да го облечеш?

— Не мисля, че ще ми стане — не разбра тя.

Майкъл се разсмя искрено и неволно огледа формите й. Роклята въобще не попречи на въображението му и той я разсъблече с поглед. Пулсът му се ускори неимоверно. Очите им се срещнаха и мигом двамата извърнаха глави.

Майкъл бързо се зае с Тими и сръчно му облече гащеризончето.

— Ето — каза той и се изкашля. — Можеш да го сложиш да спи.

Мади го погледна нерешително, но протегна ръце и пое бебето, като се усмихна нежно.

— Хей, просто да не повярваш! Добре, скаут, добре… — промърмори тя, несъзнателна използвайки прякора, който Майкъл му бе измислил. — Всичко е под контрол. — Тя внимателно обхвана с дългите си пръсти малкото телце на Тими. Направи няколко крачки към бебешката люлка и сложи внимателно момченцето, сякаш беше бомба със закъснител.

— Как да го оставя? По гръб, по корем или настрани? — изрече тя толкова сериозно, че Майкъл се засмя.

— Така си е много добре.

— Да, нали? Много е сладък. — Тя се засмя тихо. — Спомням си, че майка ми казваше колко съм била красива като заспала.

Майкъл я пронизваше с тъмносините си очи.

— Красива си и когато си будна…

Мади му се усмихна пленително и замълча.

Майкъл се приближи и усети как цялото й тяло се стяга от близостта му, дишането й се ускори. Беше толкова близо… Ала той погледна Тими, намигна му и тръгна към вратата.

— Хайде! Да изчезваме, преди да е заплакал отново. — Неочаквано студеният му глас стресна Мади и й трябваха няколко минути да възвърне самообладанието си.

Той си взе сакото и палтото от пейката в антрето.

— Но какво правиш?! — спусна се тя към него. — Нали щяхме да говорим…

Хайде, Майкъл, кажи й го сега! Кажи й, че няма за какво да говорите. Давай. Сложи край на този проклет ден!

— Много силно вали навън. По-добре да тръгвам, преди да затрупало съвсем пътищата. Виж, ще ти се обадя. Сега не му е времето. А и…

Плачът, идващ от дъното на коридора, го накара да спре за момент. Крайно време беше да се маха оттук.

— Тими! — В гласа на Мади се прокрадна паника.

— Просто му дай няколко минути. Ще се успокои. — Ръката му вече бе върху дръжката на вратата.

— Ами ако не се успокои?

Той натисна бравата.

— Имай ми доверие.

— Да, разбира се. Виж само докъде ме доведе това тази вечер.

Той я погледна през рамо. За миг помисли, че е променил решението си и няма да си тръгне. Дори й се причу нещо като въздишка в знак на съгласие. Но се оказа въздишка на досада.

— Виж съжалявам, Мади. Ще ти се обадя.

Тя проследи как вратата се затваря, но продължи да се взира нея още една дълга минута. После се обърна и погледна към дъното на коридора, откъдето Тими с всички сили ревеше.

— Как можа да ми причиниш това, Майкъл? — промърмори тя и нещастно обхвана рамене с разперени пръсти. Корабът потъваше! Тими бе само част от проблема.

Тя беше много по-объркана как ще се справи с чувствата, които Майкъл пораждаше у нея. Не си спомняше да се е чувствала по подобен начин в присъствието на друг мъж. Но Майкъл Харингтън не бе просто „някой“ мъж. Той беше зашеметяващо красив, имаше невероятно тяло, беше умен, самоуверен, невероятно секси. Дори разбираше от бебета! Накратко, Майкъл Харингтън притежаваше безброй качества, включително и, за малко да забрави, възможността да направи козметичната компания „Сарджънт“ известна по цял свят.