Дона Джулиан
Огледалце, огледалце (35)

Тридесет и първа глава

Лейси се събуди от целувка. Първата й реакция бе да се усмихне и да се протегне като котка. Внезапно разсънена напълно, тя се отърси от блажената отмала. Бяха прекарали невероятна нощ, изпълнена със страст, и знаеше как изглежда на ярката дневна светлина — с подпухнали очи, с щръкнали от едната страна коси и сплескани — от другата. Да не говорим за неприятния утринен дъх на устата. Супер!

Изпълзя от леглото и се измъкна успешно само секунди преди той да я последва. Затръшна вратата на банята след себе си и, като се кискаше, я заключи. Отвън дочу жалното му ръмжене.

— Ще ми паднеш в ръчичките. Няма да се отървеш толкова лесно от мен.

Лейси се отдели от вратата, като продължаваше да се смее, пусна кранчето на чешмата и се вгледа в отражението си в огледалото.

— Уф! Такава физиономия дори собственият ми съпруг не би харесал — оплака се тя, след което се наведе и наплиска подпухналото си лице с леденостудена вода.

След това сложи паста върху своята четка и започна да си мие зъбите и освежава дъха, докато попиваше внимателно влагата от лицето си с дебела хавлиена кърпа.

Джес отвори стремително вратата, водеща към неговата стая и я стресна не на шега. Тя изпищя и едва не се задави от богатата пяна, която бе създала с енергичното си търкане на зъбите.

— Сега ще ми платиш! Да ме караш да тичам из коридора съвсем гол! Що за нахалство!

Лейси се изхили, като пръскаше пяна, когато той я прегърна изотзад и я целуна по врата. Тя започна да се извива, но успя само да опръска огледалото с паста. Съпругът й беше неуморен и, ако се съдеше по отражението му, се забавляваше страхотно. Дланите му обхванаха гърдите й, той се приближи още повече и притисна голото си тяло към нейното. Възбуденият му член я мушкаше настойчиво в кръста, докато най-сетне младата жена се предаде. Изплю синкавата пяна в мивката, изплакна уста няколко пъти, обърна се на пети, все така в обятията му и сля устните си с неговите.

През нощта се бяха любили три пъти. Помежду бяха успявали да откраднат по час — час и половина сън и веднъж бяха отишли босоноги до кухнята, загърнати единствено от тогите, на които бяха приспособили чаршафите върху нейното легло. Светлините от фарове ги обляха насред конкурса за най-творческо изработване на сандвич, който обаче да може да се яде. Инстинктивно се бяха притиснали към шкафчетата. С изненадваща сръчност бяха успели да награбят чиниите и чашите с мляко от бара — Джес дори успя да стисне пакетче чипс между зъбите — и да се втурнат все така тайно към нейната стая. Поти бяха достигнали горната площадка на стълбището, когато Джес настъпи чаршафа на Лейси. Тя изписка сравнително силно, защото се озова внезапно без никакво покритие.

Втурнаха се в стаята й. Оставиха чиниите и чашите, а младият мъж пусна чипса на пода, след което я прегърна. Двамата се притиснаха един към друг, като се хилеха като тийнейджъри, успели да се измъкнат без наказание от някакво неподчинение и изобщо не приличаха на големи хора, занимаващи се с онова, с което щастливо женените влюбени се справят най-добре — да се радват на нощ, изпълнена с любов, със страст и закачки. Чуха изскърцването на кухненската врата, последвано от изкачването на Роуз по стълбите и най-сетне — звука от мотора на отново потеглящата кола.

Лейси се настани между дългите, мускулести крака на своя съпруг, които я бяха обвили в мрака. Изчакаха майка му да отмине стаята им. Може и да го беше направила, а те просто да не я бяха чули. Килимът беше наистина много дебел и заглушаваше шумовете. От друга страна…

— Струва ми се, че сме затънали в дълбоки саса — промълви в ухото й Джес.

Лейси се изсмя. Саса? Но изтрезня набързо от следващата мисъл, която й мина през ума.

— Да не искаш да кажеш, че е влязла в твоята стая? О, моля ти се, кажи „не“!

— Не — отвърна покорно младият мъж, но побърза да добави: — Освен ако не е успяла да изчака до закуската, за да ми честити рождения ден…

— О, тя не би… или се лъжа?

— Ммм, не знам — изрече бавно Джес. — Ако ни чува и се пита какво става… да, майка ми винаги си е пъхала носа във всичко.

— Как би могла да ни чуе оттук, при положение, че е в коридора? — смъмри го съпругата му, макар да продължаваше да шепне за всеки случай.

Пръстите му напипаха зърното на едната й гърда и започнаха да си играят с него, като го накараха да набъбне. В същото време другата му ръка се промъкна между бедрата й и той провря единия си пръст в гостоприемната топлина на тялото й.

— Сетивата й са много изострени — промълви с прегракнал от желание глас в ухото й той. — А ти си порядъчно шумна, когато си възбудена.

Лейси хлъцна от удоволствие, а след това се усмихна радостно.

— Нека да идва тогава. Аз така и няма да разбера, че е влязла.

Миг по-късно Роуз беше забравена, а ранната сутрешна закуска — изоставена, тъй като двамата се захванаха да удовлетворяват един по-дълбок и приятен глад, а след това заспаха, все още слети в прегръдка.

По някое време, много рано, Джес се събуди при първите розови светлини на зората и я взе в обятията си, за да я занесе на леглото. Тя се сети смътно за този момент сега, когато той я повдигна върху мраморния плот в банята и вкара възбудения си член.

Джес наблюдаваше съвкуплението им в огледалото. Но не актът сам по себе си пробуждаше в него това ненаситно желание, което не успяваше да задоволи. Вперил поглед в гърба й, той не можеше да се начуди на красотата й. На млечнобелия блясък на кожата й, на съвършено изваяното й тяло. Стиснал бедрата й, той я прикова за плота, докато се движеше в нея и наблюдаваше как тя обвива крака около кръста му, като същевременно повдигаше ханш, за да поеме още по-дълбоко всеки негов тласък.

Не можеше да й се насити. Отдели ръце от краката й и започна да ги движи по цялото й тяло, от леко разтворените задни части, подпрени на самия край на мраморния плот, до лицето. Обхвана брадичката й в дланта си и я целуна със страст, която нарастваше всеки път, когато я погледнеше. В този миг и двамата пламнаха от нова вълна на любов и желание. Завря лице в косите й и прошепна с устни в ухото й:

— Обичам те, Лейси Прайд. Не знам как съм живял без теб през седмиците, през които те нямаше.

Това бе абсолютно вярно. Не можеше да си представи и един ден без нея, но преди определени часове не се бе чувствал така. Очевидно нещо се бе променило, имаше нещо ново и прекрасно. Вярно, винаги я бе желал и се бе стремил към тялото й. По дяволите, беше обсебен от красотата й, разяждан от страст. Бе мислил, че я обича, но едва след злополуката се бе влюбил дълбоко и истински в нея.

Обхвана я през кръста и я свали на пода. Когато застана пред него, я помоли:

— Обърни се.

Младата жена притисна гръб към гърдите му и облегна глава на едното му рамо. Той срещна погледа й в огледалото и направи признанието си.

— Мислех, че те обичам, Лейс… преди. Първия път, когато се любихме, в деня на нашата сватба, дори когато ти ме остави и аз си мислех… това няма значение.

Спря, за да я целуне по шията, без да отделя очи от отражението им, когато дългите му тънки пръсти обхождаха прекрасното й лице, а след това обхванаха косите й и ги опънаха назад.

Пулсът й се ускори от това признание, макар съзнанието й да се сви от чувство за вина. Беше го оставила през цялата нощ да я прегръща, да й бъде другар в играта, любовник, беше усетила как душите им се сливат и научила чудото да отдава всичко от себе си на мъжа, когото обожава.

— Джес — започна тя със съзнанието, че е дошло време да му каже всичко. Любовта им можеше да оцелее само ако се опираше на истината. Нямаше да има повече лъжи. И те щяха да издържат. Внезапно изпита абсолютна увереност в това. Каквато и да се окажеше пълната истина, щяха да преодолеят всички пречки, защото бяха истински влюбени. Вдигна брадичка, срещна погледа му и ъгълчетата на устата й се разтегнаха в лека усмивка. — Вчера, когато излязох оттук, отидох да се видя с един специалист, който ми препоръча д-р Пийчър, моят лекуващ невролог в лосанджелиската болница. Чувствах се объркана във връзка с толкова много неща. Коя съм? Защо съм те напуснала по такъв начин? И т.н. и т.н., но знаех със сигурност две неща. Първо, че те обичам с цялото си сърце и второ, че никога не бих могла да премахна бебето, което сме създали заедно. Просто не бих могла да го направя. При никакви обстоятелства. Онзи ден тръгнах да се видя с д-р Трахильо — така се казваше, нали? — когато съпругът й кимна, тя продължи: — Така и не успях да стигна при него. Бил е убит малко преди да пристигна. Но се запознах с Куки или, по-скоро се запознах с нея отново, макар, разбира се, да не си спомням нищо от преди. Та от нея научих някои неща за себе си, част от които толкова грозни, че просто не ми се вярваше да съм ги направила. А вчера, в Далас, се срещнах с друг човек, който ми разказа съвсем различна история за жената, която съм в същност.

Джес отвори уста да възрази. Не даваше и пукнат грош за това, какво мислеха за нея другите. Знаеше всичко, което имаше нужда да знае: беше влюбен до уши в нея… може би за първи път в живота си. И, за щастие, в собствената си съпруга! Какво повече можеше да иска един мъж?

— Не, почакай! — додаде припряно тя. — Остави ме да довърша.

Младият мъж се взря в лицето й, в леката усмивка, която затрептя на устните й въпреки усилията, които полагаше да запази изражението си сериозно, поне докато обсъждаха такава сериозна тема. И почти долови същото онова нещо, което бе усетил и преди. Беше точно тук… всеки момент щеше да разбере точно какво е.

Изведнъж се разнесоха викове.

— Какво става, по дяволите!

Лейси дръпна пеньоара от закачалката и се втурна към стаята си, като пътьом грабна дънките, захвърлени край леглото.

Излязоха заедно в коридора, хванати за ръце, със силно разтуптени сърца. Нещо не беше наред, никак не беше наред. Това поне им беше станало ясно. Просто още не разбираха, че докато се бяха забавлявали един с друг, техният свят бе започнал да се руши наоколо им.