Дона Джулиан
Огледалце, огледалце (31)

Двадесет и осма глава

Джес проследи с поглед Лейси, която изчезна нататък по коридора на горния етаж. Едва вчера бе възвърнал омразата си с цялата й сила. Но тази вечер, след като я видя такава, мъката й го бе трогнала. Трогнала, дяволите да го вземат. Беше го срязала като бръснач. Отпусна се на колене и започна да събира вещите й. Какво бе открила в Далас, което я бе сломило така? Вземаше нещата едно по едно и ги пускаше в кожената чанта — червило, слънчеви очила, бележниче, две химикалки, карта, малко дребни пари, плик, върху който бе написано името на някакъв лекар и визитната картичка… на някой си Алекс Сандс. Футболният клуб на Даласките каубои? Алекс Сандс, същия, който играеше с номер осемдесет и шест?

Объркан, той пусна и картичката в чантата, посегна към банковата книжка, която й бе дал, след това се обърна и седна на най-долното стъпало. Като въртеше книжката в ръцете си, младият мъж реши да не се измъчва повече с въпроси за играча на американски футбол и насочи вниманието си към плика. За какво ставаше дума? Да не би нещо, което й бе казал лекарят? Да не би неговите прогнози за възвръщането на паметта му да са били отрицателни? И тогава го видя. Напечатаният адрес в горния ляв ъгъл. Д-р Луис М. Карул. Очите му обаче се разшириха от продължението — акушер-гинеколог.

Ръцете му трепереха, когато се взря в плика.

Секундите минаваха вбесяващо бавно, докато в главата му се блъскаха десетки въпроси. Защо бе ходила на гинеколог? Каква работа е имала там? И защо го бе излъгала, че отива при друг специалист, освен ако…

Край на въпросите. Повдигаше му се вече от тях, от намеците, от стените, които се изпречваха отпреде му всеки път, когато заобиколеше някой ъгъл или зададеше дори най-семплия въпрос. Дори Раул, нещастния, бе отказал да отговори защо съпругата му бе направила така внезапно онзи аборт. Тогава може би, но само може би, щеше да открие някакъв отговор тук, в заключението на далаския специалист.

Но ако тя бе съсипана от истината, щеше ли да може да я понесе и той?

Пусна чантата върху близкия стол и измъкна изписания лист от незалепения плик, чийто крайче просто бе пъхнато вътре. Погледът му пробяга бързо по двата кратки абзаца, веднъж, втори път, след това още един път, вече много по-бавно, докато вече не можеше да вижда през сълзите, изпълнили очите му.

Скочи на крака и заизкачва стълбите, като вземаше две по две стъпалата. Не си направи труда да почука, когато стигна до стаята й. Нахлу вътре, след което спря рязко, посрещнат от почти пълната тъмнина.

— Лейси? — извика колебливо той, изненадан от сдържания си тон, при положение, че му се искаше да крещи… да танцува, каквото и да е, само и само да освободи невероятната радост, която се бе събрала в гърдите му.

— Махай се, Джес — отвърна някъде от другия край на стаята тя.

Изглежда беше някъде между дрешника и скрина. Но това бе глупаво предположение, освен ако…

— Лейс, на пода в ъгъла ли седиш?

— По дяволите! — промърмори тя. Думите й бяха последвани от тъп звук, сякаш бе ударила с юмруци по дебелия килим. Младият мъж се ухили. Беше изнервена. А това бе по-добре, отколкото да стои отпусната и да се самосъжалява. — Да не си посмял да ми се смееш, Джес Прайд! Не, не ме слушай. Смей се колкото си щеш, но излез оттук и го направи някъде другаде, ясно ли ти е?

Нямаше представа, че светлината откъм коридора го осветяваше от едната страна, така че тя можеше да го вижда, макар да оставаше за нея неясен силует.

По дяволите! Той не й се смееше. Беше се ухилил до уши като глупак, защото тя беше толкова умна и… о, по дяволите. Младият мъж прекоси забързано стаята, но удари болезнено пищяла си в табуретката пред тоалетната й масичка. Единствената му реакция бе изсумтяване, след което продължи да се приближава към нея, докато най-сетне успя да я види. И клекна пред нея.

— О, Боже, Лейси, обичам те. Не разбирам нищо. Толкова съм объркан, че вече не съм сигурен дали е ден или нощ. Дяволите да го вземат, дори не знам дали всичко това не е сън. Но знам, че те обичам и в момента нищо друго не ме интересува.

Опита да я привлече към себе си, но тя протегна ръце пред себе си, сякаш за да се защити.

— Ти си полудял. Остави ме.

— Възможно е. Както казах, вече не съм сигурен в нищо. Знам само, че не си убила нашето бебе. Не ме разбирай погрешно. Част от мен желае да те разтърси силно и продължително, докато не ми обясниш какво те е накарало да ми наговориш онези противни лъжи. Истината обаче е, че не ми пука изобщо каква е била причината. След като не си се отървала от бебето, което толкова се стараех да ти направя, нищо друго няма значение.

Трябваше да му каже. Но какво по-точно? Че не е съпругата му? Не беше напълно убедена в това. Какво тогава? Че името й е Шелби Сандс, а не Лейси Прайд. Но нали Куки й бе обяснила, че името й било сменено с предпазна цел? Но как можеше да бъде вярно всичко това? Тя не беше някоя лека жена от Лас Вегас. Беше най-обикновено момиче от Калифорния, което изработваше красиви кукли. Защо тогава някой бе наел Клей Уотърс, за да я убие?

Младият мъж забеляза паниката още щом се появи в очите й.

— Какво има, Лейс? От какво се страхуваш?

Не можеше да му отговори. Изведнъж заплака отново, този път толкова силно, сякаш никога вече нямаше да може да спре.

Джес я притисна в обятията си. И започна да я полюлява лекичко наляво-надясно като бебе, като я целуваше по челото и издаваше някакви успокоителни звуци. Когато плачът й се поукроти, той се изправи, понесе я към леглото и я постави върху него. След това се обърна. В същия момент тя протегна ръце към него и го сграбчи за китката.

— Не ме оставяй, Джес.

— Отивам само до банята, за да ти донеса мокра кърпа.

Съпругата му поклати глава.

— Не, моля ти се, стой при мен. Имам нужда от теб.

Той не се поколеба дори за миг. Никога нищо не й бе отказвал. Винаги бе готов да бъде до нея, стига само да го желаеше. Изтегна се на леглото до нея и я притисна към гърдите си, така че ударите на сърцата им се сляха и не можеше да се каже кои звуци от кого идваха. Това бе едно сърце, както трябваше да бъде.

Младата жена продължаваше да плаче, но вече по-тихо, по-спокойно. Джес я целуна по челото, после — по очите, като вкусваше солта от мокрите й от сълзи ресници. А между целувките шепнеше на ухото й нежни обяснения в любов. Лейси вдигна ръце, обви ги около врата му, прокара пръсти в косите му и го целуна по шията.

— И аз те обичам, Джес, с цялото си сърце. Но трябва да обясня.

— Не — отвърна дрезгаво той; само допирът на устните й до шията му бе достатъчен да събуди желанието му. — Не сега. Целуни ме още веднъж и… — не довърши мисълта си, тъй като устните й, горещи и влажни, разпалиха огън, който премина от гърлото до стомаха и дори по-надолу. — О, Боже! — промълви той и я обърна по гръб.

Обкрачи я така, че бедрата й се озоваха между коленете му и започна да надига сантиметър по сантиметър трикотажната й рокля в прасковен цвят, над бедрата, над кръста, над гърдите. Спря тук, забравил за дрехата, тъй като дланите му обхванаха безупречните глобуси и от устните му се отрони стон, изпълнен със страстно желание. Приведе се, разтвори краката й с едното си коляно и обхвана набъбналото връхче на едната й гръд в устата си.

Желанието на Лейси не отстъпваше с нищо на неговото. Тя изви гръбнак, провря ръка помежду им и обхвана подутината под панталоните. Изохка, нервирана от изпречилия се на пътя на дланта й груб дънков плат, който я делеше от гладката пулсираща плът.

— Свали панталона — промълви тя.

Джес се отдели за момент и мощните мускули заиграха под бронзовата му кожа. Прокара пръст от корема му нагоре до раменете, докато той разкопчаваше копчетата на дънките.

— Приличаш на красив златен жребец — прошепна дрезгаво тя и потопи ръка в отвора, който той бе направил току-що.

Обхвана го, след това го побутна с другата си ръка да легне по гръб, след което го пое в устата си.

Засмука го, пое го почти до гърлото си, след това го избута навън до връхчето, после го обхвана отново между устните си и започна да дразни с език миниатюрното отворче.

— О, Боже, Лейс.

Думите му прозвучаха като оплакване и най-вече — като молба. Лейси не го бе разочаровала. Нямаше намерение да пусне. Все още не.

И тогава дланите му откриха гърдите й, закрити под роклята, която се бе свлякла отново надолу. Силните му пръсти ги замасажираха, а след това стиснаха връхчетата им и ги дръпнаха силно. Младата жена извика. Но не от болка, а от изненадващо бързия оргазъм, до който я бе довел.

Тя се изправи до седнало положение, без да го изпуска от дланта си, но доста дълго не успя да помръдне; усещаше само замайващите вълни, които я заливаха една след друга. Несъзнателно драскаше с нокът по главичката на потръпващия му член. Щом премина и последната вълна, тя се приведе напред с намерението да му достави още по-голямо удоволствие, но той я спря с коляно и пъхна показалци в ластика от двете страни на бикините й. С едно дръпване ги смъкна надолу и ги захвърли на пода.

Повдигна я на колене със силните си ръце, а след това я изкомандва безмълвно с пронизващите си черни очи да не мърда.

Свали дънките до коленете си и дори не си направи труда да ги събуе напълно. Разбрала колко силно е желанието му да я има, Лейси измъкна роклята през главата си, с все така разтворени крака от двете страни на бедрата му. Младият мъж прокара пръсти между слабините й, за да провери дали е достатъчно влажна. След това я обхвана през кръста, привдигна я и я постави върху наедрелия си член.

Водена единствено от интуицията, Лейси разтвори още повече колене и започна да се спуска с малки, въртеливи движения, докато усети връхчето му да прониква в нея, все по-дълбоко и по-дълбоко, докато пое цялата му впечатляваща дължина. След това започна да се движи, в началото с бавни, съвсем малки движения. После — все по-бързо, по-силно и с по-големи амплитуди. Пръстите му се впиха в хълбоците й, след това се плъзнаха надолу и последваха члена, да не би все пак някакво нервно окончание в най-чувствителното й място да остане недокоснато. Лейси извика, след което движенията й станаха съвсем сериозни. Той беше като бик, подлуден от желание, а тя го яздеше и посрещаше с готовност грубите му тласъци до мига, в който той стисна внезапно хълбоците й и я прикова към себе си във върховния миг на оргазма, когато звярът в него, пробуден от нея, изрева.

Бяха достигнали абсолютна хармония, тъй като в същия момент тя също достигна върха. И се отпусна върху гърдите му, като дишаше тежко, а мускулите й, които все още го обгръщаха, потрепваха като разтърсен от буря кораб, пронизан от гранитна скала, която го държи на едно място.

Когато най-сетне успя да се раздвижи, Джес изрита дънките от краката си и след това завъртя и двама им върху леглото така, че той се озова отгоре й. Обхвана лицето й между дългите си пръсти и се взря в неописуемо красивите очи, все още подути от сълзите.

— Дори не си мисли да си отидеш отново от мен, Лейс, защото няма да те пусна.

Младата жена поклати глава в безмълвно съгласие. Ако само бе сигурна, че можеше да удържи това обещание.

Утре… утре щеше да му разкаже всичко, което бе научила. Щяха да разрешат заедно загадката. Но не тази нощ. Тази нощ беше тяхна. И не мислеше да губи и секунда от нея. Във всеки случай не и за въпросите в главата й, които се стремяха неуморно към отговори. Не и с Шелби Сандс, със Сами Уайът или невярната му приятелка. Нито пък с Клей Уотърс, наемния убиец, който работеше в „Южна звезда“. Дори не с ужасяващата възможност, че щом откриеха веднъж истината, той може би повече нямаше да я желае. Особено не с последното.

— Прегърни ме, Джес.

— До края на света.

Тя се усмихна, притиснала лице в гърдите му.

— О-о!

Сега бе негов ред да се усмихне. Двамата бяха единодушни, че това бе „много, много дълго време“.