Дона Джулиан
Огледалце, огледалце (26)

Двадесет и трета глава

— Е, дяволите да го вземат, миси, това определено е последното място, където съм очаквала да ви намеря.

Гласът прозвуча изневиделица и я стресна не по-малко от предходните експлозии.

Лейси подскочи уплашено и едновременно с това вдигна глава.

Някаква жена, напомняща сумист заради грандиозните си пропорции и лъскавата си, въгленовочерна коса, издърпана назад и увита строго, бе коленичила пред нея. Лицето на непознатата се разтегна в добродушна усмивка. Чертите й се преобразиха незабавно. Червендалестите й бузи се превърнаха в пухкави малки топки с цвят на череша. Подобните на стафидки черни очи заблестяха. Устата, допреди малко скрита почти напълно под гънките излишна плът, претърпя впечатляваща метаморфоза под влияние на очарователната усмивка, благодарение на която сега можеха да се видят бонбонено червени устни и ослепително бели зъби, достойни за рекламирането на някоя паста. Безбройните бръчици, които наобиколиха устата и очите, свидетелстваха за склонността й да се смее.

Забравила мизерията си за момент, Лейси отвърна несъзнателно на усмивката й.

— Познавате ли ме? — попита тя, но осъзна веднага колко глупав бе въпросът й. Очевидно жената я познаваше, откъде иначе щеше да смята, че тук е последното място, на което би могла да я открие. Освен това, макар всички да й бяха непознати, повечето жители на малкия град вероятно я познаваха, най-малко по външен вид. — Няма значение. Беше глупаво от моя страна. Разбира се, че ме познавате. Казахте го още в началото. Само дето…

— Вие не ме познавате — довърши вместо нея непознатата. — Всичко е наред, миси. Чух за тази амнезия. Всички вече знаят за това ви твърдение — отново на лицето й се появи усмивката, способна да стопли пръстите на полярна мечка, стъпила върху айсберг. — Но сега се убедих лично, че това не е някакъв евтин трик, с чиято помощ искате да възвърнете удобния живот, който сама съсипахте.

Грубоватата откровеност накара Лейси да трепне, но простотата, която долови в тона на непознатата, я накара да омекне веднага. Очевидно думите не бяха замислени като атака. Жената протегна ръка към нея.

— Ето, помогни ми да стана. Вече не съм така пъргава като преди. Вървенето по нанадолнище е все още любимото ми упражнение, но изкачването е съвсем друга работа. Аз съм Куки Кончита — заяви тя, когато двете вече бяха прави. — Имам малък бар и ресторант за тексаско-мексиканска кухня три преки по-нататък. Сестра ми, Нола, отваря, аз пък стоя до затварянето. Днес отивам два часа по-рано, за да огледам пораженията — погледна събеседницата си. — Разбра ли за огъня и бедния д-р Трахильо? — когато Лейси кимна, додаде: — Та Нола ми се обади. Каза, че експлозията счупила само няколко стъкла на прозорците и пукнала една кана за кафе. Аз обаче никога не съм можела да се доверявам на думите на другите. Винаги трябва да се уверя лично — както впрочем и с историята за загубата на паметта ти — така че тръгнах по-рано. И добре съм направила. Бурята отмина, но както виждам, ти си попила в дрехите си по-голямата част от проклетия дъжд. Ще ти дам да се избършеш и да облечеш нещо сухо.

— Благодаря — промълви неуверено Лейси.

Куки долови съмнението в гласа й и от гърлото й бликна смях, подобно на лава от кратер на вулкан.

— Хей, това ми хареса. Все забравям, че не помниш нищо. Не си спомняш и Нола и мислиш, че и тя е дебела като мен. Ха-ха! Това наистина беше добро. Не се тревожи, тя прилича на баща ми, който беше кльощав и дребен ирландец. Аз обаче имах късмет. Наследих гените на майка си — гръцка богиня с кралски пропорции. Толкова мека, че един мъж би могъл да се изгуби в нея. И в повечето случаи очевидно точно това и ставаше, тъй като никога не ги виждахме повече, след като прекарваха една нощ с нея — засмя се отново. — Същото важи и за мен. Истинска амазонка. Нола обаче е като комар, досущ като теб. Изводът е — дрехите й ще ти станат, а в шкафа й винаги има няколко ката чисто бельо.

Лейси погледна към небето; не беше усетила кога бе спряло да вали. Запита се също така как една жена, наполовина ирландка, наполовина гъркиня, можеше да се казва Куки Кончита. И най-вече се питаше дали съществуваше някаква връзка между смъртта на лекаря и собствените й издирвания на доказателство, че в действителност не е имало никакъв аборт. О, Боже, надяваше се да не е така. Колко грехове можеше да побере една душа?

— Пристигнахме — обяви Куки, когато се озоваха на пресечката, до един „Шевролет Импала“ в бяло и тюркоазнозелено, който изглеждаше така, сякаш бе излязъл току-що от магазина, макар задната решетка и изключителната му дължина да говореха, че е на не по-малко от три десетилетия. Кончита посочи към предната дясна врата. — Отключено е. Качвай се. Тази принцеса е мечтата на колекционера. Седалките са покрити с найлон, а върху оригиналните рогозки съм поставила книжни за еднократна употреба, за да не се притеснявам, когато се наложи да влизам мокра.

Пет минути по-късно „принцесата“ бе паркирана на частния паркинг зад ресторанта. След като бе представена отново на Нола Апълбий, стройната като тръстика червенокоса сестра на Куки, Лейси се настани на една табуретка пред бара и започна да смуче ябълково вино през сламка. Бе облечена с взета назаем карирана риза и дънкова минипола с капси. Застанала зад бара, Куки инвентаризираше оцелелите стъклени съдове.

— Ти познаваше ли ме? — попита Лейси.

— А? — измърмори Кончита, като погледна разсеяно през рамо. Но когато въпросът привлече вниманието й, тя се обърна с лице към единствената си клиентка. — Мислех, че вече обсъдихме това. Разбира се, че те познавах.

— Не, питам дали си ме познавала наистина. Дали сме разговаряли? Разказвала ли съм ти за себе си?

— Да, аз всъщност те познавах не по-зле от всеки друг. Може би дори по-добре от Джес, защото ти ми се доверяваше.

Ура! Най-сетне бе открила някого, с когото можеше да поговори. Някого, на когото можеше да се довери. Младата жена притвори клепачи, за да задържи благодарствените сълзи, напиращи да потекат. Сърцето й бе разпознало веднага единствената приятелка, която бе имала в Рустър Корнър. Долната й устна потрепна, когато опита да се усмихне.

— Знаех си.

Куки остави бележника и химикалката и се приведе напред, като пренесе част от тежестта върху ръцете си.

— Спомняш ли си изобщо нещо?

Лейси поклати глава; все още се бореше с емоциите, възбудени до крайност от последните събития.

— Не… искам да кажа, да, някои неща. Една кукла, ъъъ… — направи пауза и избърса непокорната сълза, прокраднала се, въпреки усилията, изпод клепачите й. — Няколко разбъркани спомена от детството…

Кончита я потупа по дланта.

— Хей, успокой се. Поставих на входа табелата „Затворено“. Ще я обърна чак когато реша и това няма да стане, преди да съм напълно готова. Нола пече овнешко фахитас. Ще поговорим, докато ядем. Започни с лесното. Излей си душата за това, което те мъчи. Как ти се струва?

Това довърши Лейси. Бентът се отприщи и водите рукнаха. Младата жена се чувстваше унизена, че плаче като тригодишно момиченце пред една напълно непозната. Беше очаквала и се бе страхувала от очевидното — мощна прегръдка между наподобяващите възглавници масивни гърди на Куки — но стана точно обратното: нищо.

Събеседничката й я остави на мира, докато сълзите й пресъхнаха; вече започваше да се чуди дали сестрите не я бяха забравили и не си бяха тръгнали. Точно се готвеше да надникне в кухнята, когато летящата алуминиева врата се отвори внезапно и се появи Куки с поднос на ръце, обсипан с пълни чинии. Рязко кимване с глава и „ела да хапнем“ бяха достатъчна покана за Лейси; тя се плъзна от високата табуретка и се настани пред отрупаната маса.

Минути по-късно младата жена завъртя очи и преглътна огромна хапка от сместа, която бе приготвила под указанията на Кончита — тортила, парче филе, лук, домати, гуакамоле и заквасена сметана.

— Ммм, превъзходно е.

— Опитай боба — нареди приятелката й.

— Направих го. Страхотен е. Всичко е супер.

Известно време се хранеха в приятелско мълчание. От грамофона автомат се носеше музика, а Кончита ставаше от време на време, за да донесе още чипс и кетчуп. Нола се беше прибрала вкъщи, така че умиротвореното им уединение бе нарушавано единствено от звъна на телефона, който, както заяви Куки, засега трябвало да се задоволи с телефонния секретар.

Най-накрая, с усещането, че всеки момент ще се пръсне, Лейси се облегна назад на стола. Протегна крака и изпъшка:

— Беше толкова вкусно, че не можех да спра, но нямам повече място дори за глътка вода.

Куки довърши последните няколко хапки в чинията пред себе си и посегна за друга чиния — тя пък с някакво ястие от червени чушки.

— В такъв случай остави храната да се слегне малко, след което ще можеш да хапнеш още.

Лейси се засмя.

— Май често съм идвала тук, а?

Тъй като устата на Кончита бе пълна, тя успя само да кимне.

— Обясни ми историята за името си. Как така са те кръстили Куки Кончита? — тъй като събеседничката й посочи пълната си уста, младата жена се изхили отново. — Окей, като свършиш.

Куки отговори, когато се запъти към бара, за да вземе бира, но Лейси й отказа с клатене на глава.

— По дяволите, разказвала съм го толкова пъти. Ще взема да променя нещичко, за да не умра от скука. Така, чакай да помисля. Когато станах на петнайсет, отидох да работя в малко заведение в Сейнт Чарлс, Делински. Собственикът се казваше Фред Делински. Истинското ми име е Кортни. Но мооля те, смяташ ли, че ми подхожда? И така, Фред ме нарече Куки. Осемнайсет месеца след като започнах работа в неговото ресторантче, ние се оженихме. Нола, която е по-голяма от мен, вече беше омъжена и имаше две деца. Фред я нае на работа, когато съкратиха съпруга й от тамошния завод на „Форд“. Както и да е, скоро се превърнах в „Куки“ за всички.

Четири години по-късно Фред получи инфаркт и почина. Нола и Бари — така се казваше мъжът й — се преселиха в Хюстън и след няколко месеца аз продадох заведението и последвах по-голямата си сестра в Тексас. Започнах работа като сервитьорка, естествено. Какво друго можех да правя, това бе единственото, което знаех. Този път шефът ми беше секси мъжле на име Хулио Ернандес. Той започна да ми вика Кончита. Оженихме се на следващата година и имахме най-добрия малък бизнес и най-страстната любовна афера в цялата история на Южен Тексас. Когато десет години по-късно се разболя от рак на простатата, често се шегувахме с твърдението на всички специалисти, че този вид рак се причинявал на първо място от липса на сексуална активност. Но иначе не беше смешно. Хулио си отиде шест месеца по-късно, а аз напуснах мястото така скоропостижно, че почти не си спомням кога и как го направих. Тръгнах да се връщам в Мисури, когато колата ми се развали две мили преди да вляза в Рустър Корнър. Обадих се на Нола от мотелската си стая, за да й кажа какво се бе случило. Тогава тя ми каза, че вече били намерили купувач за нашето заведение. После видях тази сграда, тогава беше празна, реших да се установя на едно място и ето ни, двайсет и две години по-късно, седнали в заведението на Куки Кончита.

— Не се ли омъжи повече?

— О, по дяволите, омъжих се. Още четири пъти. И сега си търся съпруг номер седем. И винаги им казвам: „Аз няма да ти донеса кой знае какъв късмет, ако се свържеш с мен, но съм абсолютно убедена, че годините, които ще прекараш с мен, със сигурност ще бъдат най-хубавите в живота ти.“ И засега все още никой не е изразил несъгласие с мен.

Усмивката на Лейси се задържа няколко секунди, преди да изчезне.

— Доколкото разбирам — рече тя, — моят стил е по-скоро „обичай ги, а след това ги изостави“.

— Вече приближаваме към това, за което искаше да ми говориш, така ли? — попита Куки.

Младата жена очерта кръг върху покривката с един от зъбците на вилицата си, докато обмисляше дали вече е готова. И след това кимна:

— Да. Готова съм.

Куки се облегна назад и скръсти ръце, но без да изпуска гърлото на бирената си бутилка.

— Тогава карай направо. Кажи ми какво знаеш. Питай за това, за което не си сигурна.

Лейси се поколеба, колкото да помисли откъде да започне. Реши да се хвърли с главата напред.

— Лекарят, който умря в пожара днес, същият ли е, при когото уж съм направила аборт?

— Ха! Значи си го разбрала, така ли?

Думите я объркаха. След което разбра.

— Че никога не съм била бременна, искаш да кажеш?

Когато събеседничката й кимна над бирената бутилка, Лейси едва не припадна от облекчение.

— Но не знам защо — промълви тя. — Нима съм била толкова жестока? Толкова отчаяна? Толкова… толкова побъркана? Кое?

— Всичко от изброеното, струва ми се.

— По дяволите! — възкликна младата жена, разстроена от поредната игра на думи. — Просто ми кажи.

— Аз не знам всичко. За Бога, дори не мога да докажа, че е било лъжа… за бебето, имам предвид. Знам само, че един ден ти дойде тук, издърпа ме отзад и ми каза, че си тръгваш. Изглеждаше потресена от нещо, трепереше. Каза, че идваш от кабинета на Раул. И че си му платила двайсет хиляди долара, за да те отърве от нежеланото бебе.

— Но ти току-що каза, че не…

— Почакай! — отвърна Кончита; за първи път гласът й прозвуча остро и нетърпеливо. — Казвам ти какво стана, така че няма място за спор, разбра ли?

— Извинявай, продължавай — заяви Лейси, кръстосала крака, като мяташе горния нервно напред-назад, като весло в лодка.

— Не издържах. Не защото беше смешно, а защото бе смехотворно! Заявих без заобикалки, че никой няма да повярва. Как не, двайсет хилядарки за аборт, направен през първите три месеца от бременността, за който никъде няма да ти искат повече от няколкостотин. Ти отвърна незабавно, че би го направил, ако от това зависи животът му. Едва тогава разбрах. И рекох нещо подобно на: „Открил те е и е наел убиец“, или „Научил е къде се намираш и е изпратил някой да те убие“. Не помня точните си думи.

— Кой? — извика Лейси. — За кого си говорила? За Клей Уотърс ли?

Куки премигна.

— Клей ли? По дяволите, не, не за Клей. Поне аз не съм имала предвид него. Мисля, че ставаше дума за човека, изпратен от твоя приятел — взря се замислено в етикета върху бутилката в ръката си, след това вдигна поглед. — Възможно е той да е наемният убиец. Появи се около месец преди ти да си тръгнеш. Но… не, Клей е от добрите, почти съм готова да се хвана на бас.

— Според мен ще изгубиш — отвърна младата жена унило. Приказките на Куки за някакъв приятел бяха убили и последните й надежди. Притисна треперещите си пръсти към слепоочията и опита да събере мислите си. — О, Боже! Кажи кого имаш предвид и защо остана с впечатление, че лъжех за аборта.

— О, миси, ако желаете да ви кажа всичко, ще трябва да седите и да слушате. Окей?

И Лейси се подчини и заслуша. Отвратена. Шокирана. Смазана. И в крайна сметка — вцепенена от смразяващата, отблъскваща същност на истинската Лейси Джеймс-Прайд.

Така научи за десетгодишната си връзка с криминалния престъпник Сами Уайът; за това как бе свидетелствала срещу него, а после се бе преселила в Южна Калифорния под защитния чадър на ФБР, след като любовникът й бил осъден за убийство.

Тонът на Кончита стана особено суров, когато повтори хвалбите на Лейси за това, как си набелязала Джес още преди да завъртят ключа на килията на бившия й приятел, и го омотала в мрежите си, по-здрави от белезници, още щом стъпила от самолета на тексаска земя.

— Спомням си, че каза: „Бедничкият нямаше никакъв шанс. Беше мой преди още да разбере, че е за продан; трябваше само да протегна ръка и да го взема.“

През първите няколко минути от разказа Лейси се поклащаше назад-напред, като утешаваше ридаещата си душа така, както майката успокоява плачещото дете. Скоро обаче се почувства смазана до такава степен, че просто стоеше, приемаше ударите и кървеше вътрешно.

Погледът на Куки проблясваше ледено, а тонът й бе остър като бръснач. Но това бе само фасада, която не успяваше да прикрие вродената й мекота и нежност и през пролуките на стоманената й ризница се прокрадваха съчувствие и обич.

Лейси вдигна очи към ръцете й, стиснати и отпуснати в скута и изведнъж разбра. Тази жена я бе обичала! Но защо? И как?

Сякаш прочела мислите й, Куки отговори на въпроса, който не бе задала на глас.

Обясни как Лейси се озъртала непрестанно през рамо, защото се страхувала, че Сами все някак си ще успее да я открие. И че Лейси признала най-накрая истината пред нея, тъй като Кончита узнавала винаги всичко в радиус сто мили от Рустър Корнър пет минути, преди да е станало. Ако се появял някой непознат, който се интересувал от Лейси, Куки щяла да бъде първата, която щяла да разбере.

Лейси й казала, че ще се върне в „Южна звезда“ само колкото да си събере част от вещите. И си тръгнала. Завинаги. И тогава Куки осъзнала напълно истината за мнимия аборт. Запитала се защо младата жена се занимавала с него точно тогава, в този ден, когато се страхувала толкова много да не я открият, след като можела да прекъсне нежеланата бременност където и да е другаде, вече в безопасност.

— А аз какво казах? — попита Лейси; прекъсваше я за първи път през последните няколко дълги минути.

— Ти каза: „Защото Джес ще ме намрази. Само така мога да го спра да не тръгне след мен.“

Младата жена се изненада от сълзите, изпълнили внезапно очите на по-възрастната си събеседничка.

— Куки?

— Извинявай — промълви тя, като попиваше влагата с ъгълчето на носната си кърпичка. — Но сега, като виждам какво ти е причинил този негодник Уайът… белезите. Така всъщност стана злополуката, нали? Открил те е и те е блъснал с колата си. Знаех си!

Очите на Лейси се разшириха. Никога досега не й бе минавало през ума, че автомобилът, който я бе блъснал, може би е бил управляван специално с цел да я убие. О, Боже! Но сега не можеше да мисли за него. Трябваше да се увери, че историята за аборта бе точно това — измислица, създадена да накара Джес да я намрази.

— Забрави за това, Куки. Да се върнем към аборта. Все още не си ми обяснила защо си толкова сигурна, че не е бил нищо друго, освен лъжа.

Мощните рамене на Кончита увиснаха.

— Не беше трудно. Ти сама го призна. След като чух думите ти за Джес, аз рекох: „И така, сега истината ще излезе наяве. Не е имало никакъв аборт. Това е само една лъжа, за да отблъснеш Джес, а сега си дошла тук да се застраховаш, като ми се довериш, тъй като съпругът ти знае, че ми се доверяваш. Раул ще се оправдае със запазването на лекарската тайна, но Джес ще го убеди да признае, че изпълнил процедурата точно така, както го каза и ти. После ще дойде право при мен, тъй като те познава достатъчно, за да знае, че няма да напуснеш града, без да се сбогуваш с мен, а аз пък от моя страна няма да те пусна, преди да съм разбрала защо си тръгваш.“

— Значи просто така — щракна с пръсти Лейси. — Благодаря ви, мадам, аз изчезвам — додаде тя, очевидно объркана.

— Изчезвам ли? Ти? Ха! Не съвсем точно. Бяхме в кухнята, както казах. Ти взе един касапски нож и с него ме притисна към фризера. Заяви, че ако издам истината пред някого, най-добре да си прочета молитвата и да се надявам хората на Сами да си свършат работата, тъй като в противен случай си щяла да се върнеш и да ми отрежеш езика.

Младата жена притисна пръсти към слепоочията си, като клатеше глава наляво-надясно.

— Не мога да повярвам! Нищо от това няма смисъл. Не виждам защо д-р Трахильо би се съгласил да извърши нещо толкова неетично. Ами ти, Боже мой, защо, след като си ми била приятелка, ще те заплашвам и защо ще ми помагаш да нараня човек като Джес?

— Помисли малко. В това няма нищо сложно — отвърна Куки, като се надвеси над масата и се надигна от стола си. — Ще ми подадеш ли още една бира? Искаш ли нещо?

Лейси не обърна внимание на въпроса й.

— Обясни ми го ти, тъй като аз не се сещам.

Кончита отвори с рязко движение бирата и я долепи до устните си. Миг по-късно се отпусна тежко на мястото си.

— Раул беше добър човек — мир на бедната му душа — но все пак беше човешко същество и следователно не бе по-различен от всички останали обитатели на Рустър. По един или друг начин, всички сме задължени на семейство Прайд. В това число и Раул. И той може би им беше по-задължен дори от другите.

Младата жена се облегна върху масата и насочи показалец към своята домакиня.

— Значи той е задължен на Джес. И е бил добър човек. Аз обаче се появявам в кабинета му, предлагам му двайсет хиляди долара, за да ме подпомогне в осъществяването на плана за мнимия аборт и той моментално забравя верността си към Прайдови и лекарската си клетва и приема парите ми. Да, той ми прилича на истински принц.

— Точно такъв беше. Мил, любящ принц. Той обаче има дъщеря, заключена в много скъпа кула от слонова кост, наречена Брукхейвънски санаториум. Казва се Мариса. Тя е умствено болна и Раул плаща солидни суми, с помощта на Прайдови, за престоя й в частното заведение, вместо да я премести в някоя държавна институция. Преди няколко години обяви за продан своята практика, но свекървата ти го убеди да се откаже. Тя плаща по-голямата част от болничните сметки за Мариса в замяна на медицински услуги като профилактични медицински прегледи два пъти годишно за работещите в „Южна звезда“.

— Това все още не обяснява защо ще рискува да си навлече гнева им. Искам да кажа, възможно ли е тези двайсет хиляди долара да се сравнят с онова, което му е плащала тя?

— Ами ако тя е окуражила съдействието му? — попита Куки.

Очите на Лейси се разшириха. О, Боже, сега вече всичко ставаше пределно ясно и смислено. Той сигурно се е обидил на Роуз веднага, след като му е предложила да подкрепи твърдението й за прекъсването на несъществуващата бременност! И, разбира се, Роуз е била повече от щастлива от тази прекрасна възможност да се отърве веднъж завинаги от омразната си снаха.

— Попитах те дали си убедена в мълчанието на Раул и точно тогава ти ме изуми до дъното на душата ми. Грабна дамската си чанта от бара, където я бе захвърлила, и измъкна от нея две дебели пачки банкноти — по една във всяка ръка. „Двайсет хиляди долара, Куки — рече ти. — Колкото платих на д-р Трахильо. И имаш право. Парите не са за това, да ми помогне да се отърва от едно нежелано дете. Аз съм достатъчно предпазлива, за да не допусна такова нещо да ми обърка живота. Това бе цената, осигуряваща вписването в медицинския дневник и картоните на аборта, в случай, че Джес настои да направи справка. Сега плащам втората застраховка, за да бъда сигурна, че целият град ще научи за каква безсърдечна кучка се е оженил.“

— И ти значи прие парите и запази мълчание — промълви Лейси, по-скоро на себе си, отколкото на своята събеседница.

Тъй като сълзите бяха пресъхнали отдавна, сега вече мощното тяло на Кончита се разтърси от глава до пети от смях.

— Н-не, по дяволите! — свиваше пръстите си и така създаваше истински калейдоскоп от цветове, тъй като бляскавите скъпоценни камъни по ръцете й затанцуваха и засвяткаха. — Първо на първо, нима ти изглеждам толкова корумпирана, че да приема подобен подкуп? — и додаде, вече по-тихо и укорително: — И второ, може би дори още по-важно, което очевидно не си спомняш. През няколкото месеца на престоя ти тук аз те обикнах, момиче.

Младата жена не искаше да чуе такова нещо.

— Но защо? Как? — възкликна тя и покри лице с длани, разтърсена от безкраен ужас и недоверие. Ръцете й натежаха внезапно и тя ги отпусна отново в скута си. — Никой не ме е харесвал. А аз на всичкото отгоре съм размахала нож пред лицето ти. Куки!

Кончита не отговори веднага. Вместо това насочи поглед към лицето на своята събеседничка. След това се вгледа в стената, точно над рамото й и тъмните й очи, внезапно придобили безжизнен, стъклен блясък като водите на езеро сред нощната тъмнина, казаха всичко дори още преди тя самата да успее да отговори с типичната си искреност.

— Беше толкова красива, невероятно красива. И умна. Носеше вълнение със себе си — засмя се. — Какво вълнение само! Точно то ми действаше така освежаващо. Ти вдъхна нов живот на това градче, което, кълна се в Бога, умираше от скука; дотолкова предсказуемо бе всичко, което ставаше в него. Семейство Прайд са нашата забележителност, знаеш ли? И ти направи така, че дори всички те — с изключение на Джес, естествено — да изглеждат най-обикновени. Влезеше ли в някое помещение, всяка жена искаше да бъде на твое място, а всеки мъж — да те изчука. Божичко, все едно, че беше Шарън Стоун или нещо подобно. Всички се стараеха да привлекат вниманието ти, не знам, може би, за да им се усмихнеш ослепително или да направиш нещо още по-интересно, ако разбираш какво искам да кажа, но ти избра именно мен. Мен! Онази, с която всички в Рустър Корнър се шегуваха.

— Недей — промълви Лейси. — Не се подценявай така.

— Мислиш, че се подценявам аз самата ли? Скъпа, тук съществува неофициален клуб за избиране на виц на месеца, свързан с Куки Кончита — щом видя скептичния поглед на своята събеседница, тя тупна раздразнено по масата. — Кълна се в Бога! И става така, че победителят получава вечеря тук, в моето заведение. А загубилите го черпят. Този месец само съм чула цели три вица. Искаш ли да узнаеш кой ми е любим? — попита тя, като вдигна края на широката си като покривка престилка, за да избърше сълзите, потекли от очите й.

— Не — отвърна Лейси, като се протегна и постави длан върху ръката на своята приятелка.

Но Куки я отърси от себе си и продължи:

— Знаеш ли коя е треньорката на Отбора на шестимата? На шестимата мъртъвци? На шестимата ми мъртви съпрузи?

— Но това е ужасно! — възкликна младата жена и очите й се напълниха със съчувствени сълзи.

— И, има още. По-лошо. Понякога наистина ме заболява. Но най-често се преструвам, че ми е забавно и се смея с останалите. Така или иначе, ей затова те обикнах. Ти беше егоистка, тщеславна и лишена от съдържание, но беше толкова красива, че изпълваше всички със страхопочитание. И когато виждаха как идваш да си говориш с мен тук, те започнаха да гледат на мен с други очи — сълзите й бяха пресъхнали и Кончита потърси отново погледа й. — Не ме разбирай неправилно, не съм си правила илюзии дори за секунда. Знаех, че ме използваш. Първо, за да се добереш до Джес, после пък — за да се информираш за всичко, което става в града. Но това не ме интересуваше, защото имах нужда от теб. Предполагам, че същото се отнася и за Джес. И все още се отнася, както и за мен.

Лейси поклати глава.

— Не те разбирам. Какво искаш да кажеш?

Куки се разсмя.

— Кой би предположил? Умната интригантка Лейси Джеймс-Прайд — по-голям светец от папата.

Младата жена не обърна внимание на хапливите думи, макар да я засегнаха дълбоко.

— Обясни какво имаше предвид, като каза, че същото се отнасяло и за Джес.

— Спомняш ли си нещо от митологията? — попита събеседничката й, въпреки че, очевидно, въпросът беше реторичен, тъй като продължи, без да изчака отговор. — Не съм съвсем сигурна, че това, което знам, е точно така. Но винаги съм си мислила, че си като една от сирените, които привличали моряците с неземните си песни. Ти правиш същото, само че с прелестното си лице. Използваш го, за да привличаш хората, а след това обсебваш душите им. Използваш ги, дяволите да го вземат, тормозиш ги, но те не се оплакват, защото колкото и да ги боли, ги боли дяволски хубаво. Така че, когато вдигна касапския нож срещу мен, сигурно щях да те оставя да ми прережеш гърлото, така както Джес ти позволи да му разкъсаш сърцето с твърдението си, че си унищожила нероденото му бебе.

На Лейси й се догади. Притисна уста с длан, скокна от стола си и хукна към банята, където се бе преоблякла преди два-три часа.

Малко по-късно, вече с изпразнен стомах и преминало желание да повръща, все още се чувстваше прекалено отвратена и изтощена, за да помръдне. Легна на пода на банята, пристисна буза в прохладните плочи, ужасена от всичко, което бе научила за себе си. Беше отворила забранената врата с въпросите си и сега трябваше да живее с последствията.

Стана и се приближи, залитайки, до мивката, за да си измие лицето и устата. Погледна към разрошеното си отражение в огледалото. Как щеше да понася вида на жената, която вече знаеше, че представлява в действителност?

Освен ако…

Върна се в залата на заведението и се плъзна на стола до своята приятелка, вместо да седне на предишното си място насреща й. Само преди малко срамът, който чувстваше увиснал помежду им като мръсен чаршаф, не й позволяваше да я погледне в лицето. Сега обаче положението се бе променило рязко. Протегна двете си ръце и стисна между тях дланта на Куки.

— Благодаря ти, Куки. Отвратена съм от всичко, което ми каза. Не, отвращение изобщо не може да опише онова, което изпитвам, но не мога да променя нищо. Все пак се радвам, че аборт не е имало. Наистина не бих могла да живея с подобен факт — изправи се и се приведе, за да целуне леко своята домакиня по бузата. — Трябва да тръгвам. Имам да оправям доста сторени от мен злини и се боя да не стане късно.

Кончита се изправи с известно усилие, без да отделя поглед от лицето на младата жена.

— Първият път не успя да ме заблудиш нито за момент, миси…

Лейси поклати глава.

— А сега изобщо не се опитвам да те заблуждавам. Почакай и ще видиш.

Куки се насочи към бара, където бе поставила найлоновата торба с мокрите дрехи на своята приятелка и й ги подаде, вече на вратата.

— Благодаря — рече младата жена, като пое найлоновия плик. — За всичко. Особено за честността. Тя ми причини болка, но поне сега вече знам какво мога да очаквам във връзка с Джес.

Кончита повдигна скептично вежди.

— Не знам дали тази амнезия те е променила наистина или този път действително успя да ме заблудиш, но, каквато и да е причината, не искам да ти се случи нищо лошо. Затова, просто се прибери у дома и не се отделяй Джес. Според мен грешиш, като смяташ, че наетият от Сами Уайът човек е Клей Уотърс, но който и да е, той несъмнено ще направи нов опит при първа възможност или ако положението стане безнадеждно за него — огледа припряно улицата, след което се приведе напред и прошепна забързано: — Както трябва да е било днес, когато е убил Раул и е изгорил къщата, за да ти попречи да се добереш до истината.