Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mirror, Mirror, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Красимира Матева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 38гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2011)
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Последна корекция
- sonnni(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh(2013)
Издание:
Дона Джулиан. Огледалце, огледалце
ИК „Бард“, София, 1998
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Атанасова
История
- —Добавяне
Част първа
„Огледалце, огледалце, от стената,
кажи кой е най-хубав на Земята?“
Тримата агенти на ФБР я проследиха с поглед, докато прекосяваше стаята. Тя седна в единия ъгъл на бюрото в кабинета на началника Уорън Андерсън и започна да клати дългия си, добре оформен крак. Преглеждаше документите, които й беше дал. След малко вдигна поглед, сините й очи заблестяха весело и се засмя дълбоко и гърлено, с видимо задоволство.
— Значи всичко е официално. Сега вече съм наистина Лейси Джеймс — измъкна попълнен чек от хартиения плик и преброи нулите с дългия, лакиран нокът на показалеца си. — И в доста добро материално положение.
— Изразходвайте ги разумно, мис, ъъъ… Джеймс…
— Аха — отвърна тя, като размаха пръст в лицето на Андерсън. — Никога, ама никога не ми изнасяй лекции във връзка с парите. Уважението към всемогъщия долар ми е вродено.
Макар тази жена да не се харесваше на агента от ФБР, той не можеше да не й се възхити. Тя бе студена и пресметлива като мъжа, когото бе помогнала да осъдят за рекет и заговор за убийство, същия мъж, с когото бе ходила в продължение на почти десет години. Вероятно това бе най-красивата жена, която бе виждал. Освен това бе обсебена от собствената си особа, умна и амбициозна. И най-вече, беше истинска кучка. Но притежаваше по-добър инстинкт за самосъхранение от повечето от най-добрите му агенти. През изминалата година, откакто се бе появила за първи път в кабинета му, за да постави условията на предложената от нея сделка — парична награда от правителството, връзки и нова самоличност, в замяна на свидетелски показания срещу „лошия“ Сами Уайът — бе успял да я опознае добре.
Тя приличаше на хамелеон. Вампир, способен да изкуши дори монах само с едно облизване на чувствените си устни или с извиването на веждите и многозначителния блясък в очите си. Човек можеше да я помисли за някоя крехка, безпомощна жена, когато обърнеше към него бебешко сините си очи, когато се усмихнеше невинно и на едната й буза се появеше трапчинка, след което започнеше да върти царевично русите си, меки като коприна коси около пръста. Или пък за интелигентна бизнес дама със завидно дар слово, надарена с ум и схватливост. Лично бе наблюдавал още няколко, все така достойни за възхищение, страни у нея. Въпреки това се радваше, че тази бе последната му среща с нея. С парите, препоръките и грижливо създадената самоличност тя бе готова да започне нов живот. Надяваше се само, че не бе избрала погрешно своето местоживеене.
— Все още не е късно да промениш решението си — рече Андерсън.
Тя се ухили и без да му обръща внимание, насочи коментара си към Франк Мандел.
— Подхожда ми, какво ще кажеш? — изхили се, когато проследи погледа му, впит в дълбокото деколте на копринената й блуза. — Името, миличък Франки. Приличам на Лейси, нали?
— Ъъъ, да, мадам.
Младата жена почти измърка, когато отметна доволно глава като котка, а бляскавите й коси напомниха на присъстващите в помещението мъже за нощите, които бе прекарал всеки от тях с ръце, заровени в копринените кичури, макар и само насън.
Тя се плъзна от бюрото, застана в средата на стаята, разкрачи се, въпреки, че късата й пола бе съвсем тясна, отметна отново глава и се усмихна широко. Уорън бе готов да даде нареждане да я съпроводят до летището и очакващия я чартърен самолет, който ФБР бе наело за нея.
— Не бъди толкова тревожен, миличък Уорън — вдигна два пръста. — Честна скаутска, сладурче, няма да променя намеренията си и да дойда да те търся, за да ме преместиш някъде другаде. Отивам в Рустър Корнър, Тексас, за да се престоря, че пиша любовни романи и да се запозная с един нефтен милионер.
— Направих някои проучвания за Джес Прайд, Ш… Лейси. Предците му може да са били прости фермери, но това не означава, че Прайд ще предложи брак на някоя красавица само защото е щракнала с пръсти.
Младата жена го сграбчи за вратовръзката, плъзна нехайно длан по консервативната му раирана риза, спря по средата на гърдите му, разкопча сръчно едното й копче и провря ръка в нея.
— О, само че аз не съм просто красива, Уорън.
Усети, че лицето му пламна. Хвана я за китката, като полагаше усилия да контролира тембъра си.
— А аз само ви предупреждавам, мис Джеймс. Федералното бюро няма да финансира ново преместване, ако плановете ви не се развият така, както очаквате.
Лицето й се разтегна бавно в усмивка, изкусителна като целувка.
— Ще ми липсваш, Уорън, и ще се тревожа за теб. Прекалено си сериозен. Един сексапилен мъж като теб не би трябвало да бъде толкова ревностен в задълженията си… единствено, когато люби…
Агентът се обърна, прекоси стаята с три дълги крачки, заобиколи бюрото и седна на стола си. Върху красивото му лице се изписа отвращение, но както Лейси, така и колегите му знаеха, че то е насочено към него самия.
— Агентите Мандел и Уотърс ще те придружат до летището. Пожелавам ти безопасно пътуване.
— Ще ти изпратя покана за сватбата — заяви младата жена, изпрати му въздушна целувка и взе дамската си чантичка и кожената пътна чанта, която очевидно не бе от комплекта куфари и чанти на „Гучи“, които ФБР й бе купило едва предишния ден.
Андерсън посочи с брадичка към чантата.
— Мисля, че се споразумяхме да не вземаш със себе си нищо от твоя минал живот.
Лейси разпръсна с жест притесненията му, разкопча ципа на чантата и измъкна от нея порцеланова кукла, със същите сини очи и руси коси като жената, която я държеше.
— Само това. Тази връзка с моето минало няма да оставя.
Андерсън не каза нищо в продължение на доста дълго време. Честно казано, беше поразен от невероятната прилика между куклата и нейната собственичка, като се стигне дори до самотната трапчинка. Вдигна рамене, неспособен да се пребори напълно със смущението си, макар да знаеше, че то бе лишено от всякаква логика. В крайна сметка, това бе само една кукла. Взе химикалката от бюрото и сложи край на срещата, като се захвана с обработването на струпаната пред него документация.
— Желая ви късмет, мис Джеймс.
Лейси вдигна рамене, върна куклата в торбата и насочи отново вниманието си към другите двама мъже.
— Багажът ми в колата ли е вече? Добре, тогава да вървим. Колкото по-бързо пристигна в новия си дом, толкова по-скоро мистър Джес Прайд ще има удоволствието да се запознае с мен.