Джудит Макнот
Съвършенство (67)

66

Празненството по случай двеста годишнината от основаването на малкия тексаски град, както разбра Зак на следния ден, беше старателно подготвено, с реч на кмета при откриването му и едноседмична програма, която включваше парад по главната улица, спортни мероприятия, представления с животни и най-различни други забавления.

— Това е кметът Адълсон — уведоми го Джули, когато пристигнаха в централния парк на града и застанаха отстрани, където можеха да ги виждат по-малко хора. Кимна към високия мъж, наближаващ петдесетте. — А това е съпругата му Мериън, в жълтата ленена рокля. Много приятни хора.

Зак плъзна ръка по гърба й.

— Ти си приятна за докосване.

Тя леко се притисна до него и той почувства как тялото му потреперва и се стяга.

— И ти.

Като преглътна, младият мъж насочи вниманието си към кмета Адълсон.

— Преди да открием празненството, искам да отделя няколко минути на специалния гост на града ни. На повечето от вас вече е известно, че в момента тук се намира Зак Бенедикт, който е дошъл да посети Джули Матисън. Не е тайна, че преди време щатът Тексас не беше особено приятелски настроен към него. Знам, че всички вие се надявате да се запознаете с него и да промените мнението му за Тексас, но приятели, най-добрият начин да му покажете гостоприемството си е да му дадете свобода и възможност сам да ни опознае. Всички знаете какво е преживял и всички сте виждали как хората се тълпят около филмовите звезди и им досаждат за автографи. Вероятно не съществува място на света, където Зак може да отдъхне и да бъде обикновен човек. Освен тук. Нека му покажем какво значи роден град като този на Джули, където хората се тревожат и грижат един за друг!

Поканата беше посрещната с шумни ръкопляскания и стотици хора отправиха приятелски усмивки към Зак, който им отвърна със същото.

Хората от града наистина последваха предложението на кмета и той не си спомняше да е прекарвал по-приятен и по-спокоен ден на публично място през последните петнадесет години.

Джули беше първа любимка на хората в града и тяхната привързаност към нея явно включваше и него, тъй като думите му в гимнастическия салон ги накараха да мислят, че е дошъл „да постъпи почтено с нея“. Зак желаеше да го докаже пред тях и пред целия свят, като постави на пръста й годежния пръстен, избран от него тази сутрин, но чакаше подходящия момент. Искаше мигът да бъде весел, изпълнен с щастие и запомнящ се.

— Хайде да се качим на виенското колело — предложи Зак.

— Само ако обещаеш да не клатиш седалката — отвърна тя.

— Не съм си го и помислял — излъга той.

— Не се шегувам — предупреди го. — Малко… така де… малко ми прилошава от виенското колело.

— На теб? — недоверчиво попита Зак. — На жената, която едва не ме уби преди няколко минути в онази летяща ракета.

— Онова е различно. Там сме в затворено пространство. На виенското колело си на открито и е малко страшно.

Тъкмо се канеше да се отправи към гишето за билети, когато някакъв човек извика зад него:

— Пристъпете напред и спечелете и-и-истински позлатен пръстен с изкуствени камъни! Пет улучени патици и печелите пръстен за приятелката си, десет улучени патици и печелите плюшено мече!

Младият мъж се обърна, погледна механичните патици, които се движеха в безкрайна редица, пушките със сачми, изправени на шатрата и подноса с пръстени с блестящи фалшиви камъни във всички цветове — от тъмножълти до рубиненочервени. И идеята го осени.

— Мислех, че искаш да се качим на виенското колело — каза Джули, когато я дръпна за ръката и решително я обърна настрани.

— Първо, искам да спечеля за теб истински позлатен пръстен с изкуствени камъни.

— Колко пъти ще… стреляте? — попита провлечено мъжът от шатрата, докато го гледаше в лицето. — Май те познавам отнякъде, човече — той пое парите и му подаде пушката, без да откъсва поглед от лицето му, после се обърна към Джули: — Приятелят ти прилича на… нали се сещаш… как му беше името… на актьора. Нали се сещаш кого имам предвид?

Тя посрещна ироничната усмивка на Зак с хитър поглед.

— Красив мъж? — уточни. — Сурови черти? Хубаво лице? Тъмнокос?

— Да де, същият.

— Стивън Сийгъл — пошегува се и Зак пропусна целта. Той свали пушката, изгледа я е негодувание и я вдигна отново.

— Не, не е той — отвърна човекът. — Този мъж тук е по-висок, по-зрял, по-хубав.

Зак се усмихна самодоволно.

— Уорън Бийти! — извика и той отново не улучи.

— Джули — предупреди, — искаш ли пръстен или не?

— Не. Искам плюшено мече.

— Тогава спри да се занасяш по колегите ми и ме остави да улуча проклетите патици, преди да се е събрала още по-голяма тълпа наоколо.

Множество хора бяха спрели и наблюдаваха удивителното представление — Закари Бенедикт, който на живо изиграва някоя от сцените със стрелба от старите си филми, само дето целта бяха метални патици, вместо мафиоти, шпиони или лоши герои.

Зак улучи осем от осемте патици и някой изръкопляска.

— Обърни се, скъпа — каза Зак. — Изнервяш ме. Когато тя се подчини, той бръкна в джоба си, намигна на мъжа от шатрата и бързо постави диамантения годежен пръстен сред купчината стъклени, после стреля още два пъти и нарочно пропусна.

— Готово — каза на Джули, като вдигна подноса, — обърни се и си избери пръстен.

— Какво? Няма ли плюшено мече? — попита тя, без да забелязва, че човекът от шатрата удивено зяпа в подноса.

— Съжалявам, но пропуснах при последните два изстрела. Кой пръстен си избираш?

Джули погледна надолу. И видя диаманта. После вдигна очи към Зак.

— Харесва ли ти?

— Харесва ми!

— Искаш ли да го вземем и да намерим място, където да го поставим на пръста ти?

Тя кимна. Той извади пръстена от купчината и когато се обърнаха, хората забелязаха усмивката на лицето му и също се усмихнаха.

— Там горе — каза Зак, като я избута към билетното гише на виенското колело.

Пасторът и госпожа Матисън разговаряха с кмета, съпругата му и родителите на Кетрин, които бяха дошли за празненствата, когато Тед и Кетрин дотичаха, последвани от група техни приятели.

— Вече е официално — каза Тед през смях. — Джули и Зак току-що се сгодиха. Сгодени са с пръстен, който Бенедикт спечели в една от шатрите.

— Това не ми изглежда твърде официално — намръщи се Матисън.

— Само се пошегувах, татко. Пръстенът е истински.

Всички се обърнаха, като търсеха с поглед годениците, за да ги поздравят.

— Къде са? — усмихната попита госпожа Матисън.

Кетрин посочи към виенското колело, което беше спряло в момента и шумна тълпа се беше събрала под него.

— Горе са. На върха на света.

Докато те стигнат до виенското колело, тълпата вече скандираше:

— Целуни я, Зак. Целуни я.

Обвил ръка около раменете й, той повдигна брадичката й със свободната си ръка.

— Няма да ни свалят долу, докато не видят, че се целуваме.

Тя прехапа устни, бузите й пламтяха, очите й грееха от любов.

— Не мога да проумея, че правиш това тук, сега, пред всички. Ти мразиш публичността.

— Не и тази публичност. Целият свят — прошепна той, като наведе глава към нея — стана свидетел на нещастието ни. Нека сега видят какво става, когато жесток избягал затворник срещне ангел, който вярва в него. Целуни ме, Джули.

Сред възгласите, които избухнаха под колелото, кметът Адълсон се усмихна на жена си и попита Тед:

— Баща ти накара ли го да обещае?

— И още как — засмя се той.

— Горкият — каза Адълсон, като видя колко продължително и страстно Зак целува годеницата си. — В такъв случай няма да може да изтърпи много такива целувки.

— Няма.

— Кога е сватбата?

— Зак спомена, че не по-късно от две седмици.

— Не е толкова скоро — обади се Джон Грейсън, един от приятелите на Тед, с многозначителна усмивка. Той се обърна към жена си: — Ще му се видят като две години. Спомняш ли си, Сюзан?

Тя кимна и погледна Кетрин.

— Свекър ти е опасен човек.

— И много мъдър — добави сериозно кметът Адълсон.

— Само дето преди сватбата ни не мислеше така, скъпи — припомни му съпругата му.

— Да, но така си мислех през първата ни брачна нощ.

Грейсън погледа целуващите се годеници и добави:

— Надявам се, че знае номера със студения душ.