Джудит Макнот
Съвършенство (47)

46

— Кийтън е под нас, откъм дясното крило на самолета, господин Феръл — каза пилотът, когато лъскавият реактивен самолет изплува грациозно от облаците и започна спускането.

Мат се пресегна и натисна бутона на вътрешния телефон.

— Добре, Стийв. — Погледна през прозореца, докато самолетът приближаваше пистата, после се обърна към Мередит: — Джо е тук с колата. — Имаше предвид шофьора им, който беше пристигнал със самолет в Далас, беше наел кола и беше дошъл да ги вземе. Мат искаше пристигането и отпътуването му от Кийтън да останат незабелязани. Това означаваше, че не можеха да поръчат такси от самолета, дори и в Кийтън да имаше таксиметрова служба.

 

 

Джо О’Хара спря рязко колата пред спретната едноетажна къща тъкмо когато няколко малки момчета яхнаха велосипедите си и заминаха. Когато Мат и Мередит се качиха на тротоара, две момченца в инвалидни колички блъснаха страничната врата на къщата и изхвърчаха навън на алеята, като се превиваха от смях. Красива млада жена ги преследваше ожесточено.

— Джони — извика тя през смях, докато тичаше след детето. — Върни го!

Момчето на име Джони пъргаво й се изплъзваше по алеята, като размахваше във въздуха спираловидно подвързана тетрадка и я дръпваше точно преди тя да я достигне. През това време другарчето му използваше своята инвалидна количка, за да й препречи пътя към него. Мат и Мередит спряха и загледаха бурното представление, докато смеещата се Джули Матисън безуспешно се опитваше да преодолее с изкусни маневри отбраната на момчетата.

— Добре — извика тя и удари по бедрата си с юмруци, без да забелязва новодошлите. — Вие печелите, малки чудовища! Утре няма да има тест! Сега ми върнете дневника.

С победен вик Джони й подаде дневника.

— Благодаря — каза Джули, като го пое. Тя се наведе към другото усмихнато момче, вдигна ципа на якето му до брадичката и разроши червената му коса. — Станал си много добър в тези блокиращи ходове, Тим. Гледай да не ги забравиш до мача в събота!

— Няма, госпожице Матисън.

Джули се обърна и забеляза мъжа и жената с красивите дрехи, застанали пред къщата й. Те тръгнаха към нея и докато ги чакаше учтиво усмихната, й се стори, че ги познава отнякъде.

— Госпожице Матисън — обърна се към нея мъжът, като й се усмихна на свой ред. — Казвам се Матю Феръл, а това е съпругата ми Мередит. Сама ли сте? — той хвърли поглед към къщата.

Джули застина от тревожното подозрение.

— Журналисти ли сте? Защото, ако сте, аз съм…

— Аз съм един от приятелите на Зак — вежливо я прекъсна той.

Сърцето й заблъска в гърдите.

— Моля — каза, замаяна от изненада и вълнение, — заповядайте вътре.

— Много е хубаво тук — отбеляза Мередит Феръл, докато събличаше палтото си, и огледа просторната стая с бели плетени столове, яркозелени и сини възглавници, и цветята в саксиите.

— Мога да ви предложа по чаша вино или кафе — каза, докато закачаше палтата им.

Те седнаха на дивана.

— Кафе, благодаря — отвърна жената, а съпругът й кимна.

Джули сложи кафето да се вари, подреди чаши и чинийки върху подноса и се върна във всекидневната толкова бързо, че гостите й се усмихнаха, като че ли разбираха състоянието й.

— По някаква причина съм ужасно нервна. Но… но много се радвам, че дойдохте. Ще донеса кафето веднага щом стане готово.

— Изобщо не изглеждахте нервна — отбеляза възхитено Мат Феръл, — когато се изправихте срещу всички на пресконференцията и се опитахте, доста успешно според мене, да убедите света в невинността на Зак.

Топлотата в очите и гласа му я накара да се чувства сякаш е извършила нещо необикновено и героично.

— Надявам се всички приятели на Зак да мислят така.

— Зак вече няма много приятели — категорично заяви той. После с лека усмивка добави: — От друга страна, с герой като вас не са му нужни много приятели.

— От колко време го познавате? — попита Джули, като седна на стола.

— Мередит никога не се е срещала с него, но аз го познавам от осем години. Бяхме съседи в Кърмел, Калифорния — долови желанието й да научи колкото е възможно повече за Зак, затова добави: — Съдружници сме и в няколко бизнес начинания. Когато го изпратиха в затвора, той ми предостави пълномощно, което ми дава правото и отговорността да ръководя всичките му финансови операции.

— Много мило от ваша страна да поемете всичко това — каза тя с благодарност. — Сигурно много ви харесва и уважава, за да ви повери всичко.

— Чувствата ни са взаимни — смутено отвърна той. Чудеше се как да намери начин да пристъпи към целта на посещението.

— И затова сте дошли дотук от Калифорния? — помогна му тя. — Защото като приятел на Зак искате да ми кажете, че одобрявате казаното от мен на пресконференцията?

Мат поклати глава и се впусна в подробности, за да спечели време.

— Вече ходим в Кърмел само за ваканциите. Постоянното ни местожителство е Чикаго, тъй като Мередит е президент на „Банкрофт и Кампъни“, която се намира там.

— „Банкрофт“? — възкликна Джули, впечатлена от споменаването на веригата от елитни магазини. — Влизала съм в магазина ви в Далас. Беше прекрасен.

Въздържа се да отбележи, че освен това е и твърде скъп за нея. Като се изправи, тя каза:

— Ще донеса кафето. Сигурно вече е готово.

Когато се върна с порцеланов кафеник и започна да налива кафето в чашите, Мат се покашля и смутено започна:

— Госпожице Матисън…

— Моля, наричайте ме Джули — прекъсна го, като се изправи и се напрегна от тона му.

— Джули… всъщност не съм дошъл дотук заради пресконференцията. — Дойдох, защото Зак ме помоли.

Лицето й се озари като слънце, показващо се иззад облаците.

— Зак… Наистина ли? Каза ли ви защо?

— Защото иска да разбера дали сте бременна.

Знаеше, че не е, но беше толкова изненадана и объркана от неочакваната тема, че веднага заклати отрицателно глава. Тогава Мередит й се притече на помощ.

— Мат трябва да ви предаде писмо, което вероятно ще обясни всичко това много по-добре от объркания ми съпруг.

Джули го видя да измъква плика от вътрешния джоб на спортното си сако. Светът сякаш се завъртя около нея и се обърна наопаки. Пое писмото от протегнатата му ръка и каза с треперещ глас:

— Имате ли нещо напротив да го прочета насаме?

— Не, разбира се. Ще се заемем с кафето през това време.

Тя кимна и се обърна. Бързо отвори плика и отиде в трапезарията, без дори да осъзнава, че всъщност все още е пред очите на гостите си. Когато разгърна страниците и ги зачете, нежността и щастието, които пламнаха в сърцето й, излекуваха всички рани. Светът изчезна за нея. Останаха само думите и непознатият мъж, който ги беше написал. Джули не можеше да повярва на очите си, докато четеше…

Скъпа моя; Джули, знам, че никога няма да прочетеш това писмо, но се чувствам по-добре, като ти пиша всеки ден. Това ме кара да се чувствам близо до теб. Господи, толкова ми липсваш! Ти непрекъснато си пред мен. Иска ми се никога да не бях те срещал. Не! Това не е истина! Какъв щеше да бъде животът ми без спомена как ме караш да се смея.

Непрекъснато се чудя дали си щастлива. Искам да бъдеш. Искам животът ти да бъде прекрасен. Ето защо не изрекох думите, които знаех, че искаш да чуеш, когато бяхме заедно. Страхувах се, че ако го направя, ще ме чакаш дълги години. Знаех, че искаше да ти кажа, че те обичам. Не ти го казах и това беше единствената саможертва, която направих в Колорадо. Сега съжалявам и за това.

Обичам те, Джули. Господи, толкова те обичам! Давам целия си живот за една година с теб. За шест месеца. За три. За колкото и да е.

Ти отне сърцето ми само за няколко дни, миличка, но и ми даде своето. Знам, че е така — виждах го в очите ти всеки път щом ме погледнеш.

Вече не съжалявам за загубата на свободата си и не изпитвам гняв при мисълта за цялата онази несправедливост през годините прекарани в затвора. Единственото, за което съжалявам сега, е, че не мога да те имам. Ти си млада и аз знам, че бързо ще ме забравиш и ще продължиш напред. Точно това трябва да направиш. Така е правилно. Искам да го направиш, Джули.

И това беше отвратителна лъжа. Всичко, което наистина желая, е да те видя отново, да те прегърна, да те любя отново и отново, докато те изпълня цялата и не оставя място в теб за друг, освен за себе си завинаги. Никога не съм мислел за секса като за „любов“, преди да те срещна.

Понякога се обливам в студена пот при мисълта, че си бременна. Знам, че трябва да ти кажа да абортираш. Знам, че трябваше да ти го кажа в Колорадо, но за Бога, Джули, не искам да го правиш!

Почакай… току-що ми хрумна решение, за което не бях се сещал преди. Знам, че нямам право да те моля да запазиш моето бебе, но има начин да го уредим. Само ако си склонна, разбира се. Можеш да си вземеш отпуск и да заминеш — ще направя всичко възможно, за да имаш достатъчно средства, които да компенсират пропуснатите работни дни и разходите по пътуването. После, когато бебето се роди, искам да го отнесеш при баба ми. Ако си бременна и си склонна да направиш това заради мене, ще й пиша предварително и ще й обясня всичко. При всичките й недостатъци тя никога не е бягала от отговорността и тя ще се погрижи за доброто възпитание на детето ни. Упълномощена е да управлява наследството ми, което може да се окаже огромно. Малка част от него би била достатъчна да покрие разходите по отглеждането и образованието на детето.

Беше права, когато каза, че не е трябвало да обръщам гръб на семейството си и да прекъсвам връзките си с тях. Има неща, които можех да кажа на баба си, дори и след като напуснах дома, неща, които със сигурност щяха да изличат омразата й към мен. Беше права и за това, че аз всъщност я обичах и й се възхищавах, докато растях в дома й. Беше права за всичко и ако можех да променя нещата, щях да го направя.

В края на краищата реших да ти изпратя това писмо. Това е грешка. Сигурен съм, но не мога да се въздържа. Трябва да ти кажа, какво да направиш, ако си бременна. Не мога да понеса мисълта, че няма да знаеш, че има и друга възможност, освен аборт.

Може би следят пощата ти, затова ще получиш писмото по човек. Мъжът, които ще ти го предаде, е приятел. Той се излага на опасност заради мене, както направи и ти. Можеш напълно да се довериш на Мат, така както на мене. Ако си бременна, кажи му, кажи му също какво искаш да направиш в този случай, за да може той да ми го предаде. Само още нещо, (трябва да побързам да отнеса писмата до селото за седмичното събиране на пощата) — искам да разполагаш с някакви пари за свои нужди. Парите, които ще ти даде Мат, са мои, така че няма смисъл да спориш с него, дали да ги вземеш. Той ще действа по мои указания, изпратени му с писмо, така че не го затруднявай, мила моя. Имам доста пари за собствени разходи.

Иска ми се да имам време да ти напиша по-хубаво писмо или да бях запазил някое от предишните, за да ти го изпратя вместо това. Всичките бяха доста по-свързани от това. Няма да ти пращам друго писмо, затова не го очаквай. Писмата ще накарат и двама ни да се надяваме и да мечтаем, а ако аз не престана да го правя, ще умра от копнеж по теб.

Преди да тръгна, прочетох във вестниците, че Костнър е направил нов филм, който ще излезе на екраните в САЩ. Ако посмееш да си мечтаеш за Кевин, след като гледаш филма, ще те преследвам до края на живота ти.

Обичам те, Джули. Обичах те в Колорадо. Обичам те и тук, сега. И винаги ще те обичам. Навсякъде. Винаги.

Джули искаше да прочете писмото отново, но не можеше да различи редовете през сълзите. Закри лицето си с ръце, обърна се към стената и заплака. Плачеше от щастие, от сладостно-горчив копнеж и от безпомощност. Плачеше заради несправедливостта, която го беше превърнала в беглец и заради своята глупост да го остави сам в Колорадо.

Мередит погледна към вратата и тревожният й поглед попадна върху гърба на жената, която плачеше.

— Мат, погледни! — извика тя и се втурна напред, следвана от него.

— Джули — прошепна, като постави ръце на раменете й. — Мога ли да направя нещо за вас?

— Да — отвърна на пресекулки тя. — Можете да прочетете това писмо и да ми кажете как някой би могъл да повярва, че този човек е извършил убийство!

Мередит вдигна страниците, паднали на пода, и погледна към съпруга си, който стоеше на прага.

— Мат, ще налееш ли на всички по чаша от виното, което Джули ни предложи?

Той бързо намери бутилката и тирбушона. Тъкмо вадеше чашите от шкафа, когато съпругата му влезе в кухнята.

— Какво има? — загрижено я попита.

— Писмото му… — прошепна тя — в очите й блестяха сълзи.

Ядосан на Зак, че разстройва Мередит, Мат я прегърна и пое писмото от ръката й. Раздразнението му отстъпи място на изненада, недоверие и после на болка. Тъкмо беше приключил с четенето, когато Джули се появи на прага.

— Каква вечер, а? — Гласът му беше изпълнен със съчувствие и съпричастност. — Съжалявам, Джули — завърши неловко, като изучаваше странното изражение на мокрите й от сълзи очи. — Сигурен съм, че Зак не е искал да те разстройва.

Тя се пребори със сълзите и решително каза:

— Когато Зак се свърже с вас, моля ви бъдете така добър да му напомните, че като бебе съм била изоставена от майка си и че няма да родя дете, което ще последва същата съдба — усмихна се през сълзи и добави: — Моля ви, предайте му също така, че ако наистина иска да родя негово дете, което силно желая, тогава единственото, което трябва да направи, е да ми позволи да го последвам в изгнанието му.

— Нямам представа кога Зак отново ще се свърже с мен и дали изобщо ще го направи.

— О, сигурна съм, че ще го направи. И то много скоро — уверено изрече тя. Вече знаеше, че инстинктът й спрямо Зак никога не я беше лъгал и че ако се беше вслушала в него, вероятно щеше да успее да го убеди да остане с него в Колорадо. — Ще се свърже с вас веднага, защото няма да има търпение да узнае отговора ми.

— Има ли нещо друго, което искате да му предам?

— Да… кажете му, че разполага най-много с месец да ме вземе при себе си, преди да предприема други действия. И предайте му… — поколеба се, объркана от мисълта, че трябва да каже нещо подобно на Зак чрез трети човек, но после реши, че това няма значение, стига съобщението да стигне до него. Измъчено промълви: — Кажете му, че умирам без него. И… и че, ако не ми разреши да отида при него, ще похарча всичките си пари за двадесет и пет хиляди видеокасети с новия филм на Кевин Костнър и ще се отдам до края на живота си на фантазии за този мъж!

Мередит се засмя приглушено.

— Мисля, че това ще го накара веднага да се съгласи.

— Предполагам, че трябва да вдигнем тост по случая — обяви Мат, като им подаде чашите. — За съжаление в момента не мога да намеря думи.

— Аз мога — намеси се съпругата му. Вдигна чашата си, погледна към Джули и с лека усмивка каза: — За всяка жена, която обича като нас. И за мъжете, които обичаме.

Джули изрече:

— Моля ви, останете за вечеря. Не ме бива много в готвенето, но може би никога няма да се срещнем отново, а аз умирам от нетърпение да разбера нещо повече за… за всичко.

И двамата кимнаха едновременно, а Мат каза:

— За всичко? Предполагам, че ще говорим за Зак.

— Чудесна идея — подразни го Мередит. — Можеш да ни разкажеш за времето, когато сте били съседи.

— Ще се заема с вечерята — обади се Джули.

— Няма нужда — прекъсна я Мередит. — По-добре е да изпратим Джо за пица.

— А кой е Джо? — попита домакинята, като вдигна телефона, за да направи поръчката.

— Официално той е нашият шофьор. Неофициално е член на семейството.

Половин час по-късно на вратата се позвъни. Джули отвори и се намери пред огромен човек с мрачно, грозно лице и войнствена усмивка, който държеше във всяка от протегнатите си ръце кутия с пица.

— Заповядайте — покани го тя, като пое едната пица и го дръпна навътре.

— По-добре да вечеряме тук — по-просторно е — каза, докато подреждаше чиниите на масата в трапезарията.

Джо О’Хара пристъпи във всекидневната и пъхна ръце в джобовете, докато изучаваше смелата млада жена, която беше застанала на страната на Зак. „Изглежда по-скоро като красива ученичка, отколкото като учителка“ — помисли си той. И изобщо не приличаше на надутите сексапилни жени, които се въртяха около Зак — това му хареса. Хвърли въпросителен поглед към Мат, който стоеше до него и я наблюдаваше с лека топла усмивка. В отговор той кимна утвърдително.

— Значи — изрече Джо — вие сте дамата на Зак.

Джули престана да нарежда салфетки до чиниите и очите й — с цвят и мекота на сини теменуги, срещнаха неговите.

— Това е най-милият комплимент, който някога съм получавала.

За нейно удивление огромният човек се изчерви до яката.

— И вие ли познавате Зак?

— И то доста добре. Мога да ви разкажа истории за него, които никой не знае, дори и Мат.

— Разкажете ми една — разпалено извика тя.

О’Хара се замисли.

— Добре. Сетих се за една. Една вечер при Мат пристигна неочакван гост и той ме изпрати до съседната къща — на Зак, защото водката не стигаше. Беше към полунощ и прозорците на Зак светеха, но никой не отвори вратата. Чувах гласа му и някакви женски гласове, които идваха някъде откъм задната част на къщата, така че заобиколих и го видях. Той стоеше на ръба на плувния си басейн, все още в смокинга, който беше облякъл за някое парти.

Джули положи брадичка на ръката си очарована.

— И какво правеше?

— Сипеше проклятия.

— Върху кого?

— Върху трите голи жени в басейна му — някакви негови почитателки, които неизвестно откъде открили адреса му и решили, че той ще се присъедини към малката им оргия веднага щом ги види голи в басейна си.

— О’Хара! — предупреди го Мат.

— Не, не е това, Мат, историята си я бива, честно. Джули няма да ревнува. Нали? — неуверено попита той.

Тя се засмя и поклати глава. Зак я обичаше, вече го знаеше. Нямаше от какво да ревнува.

— Знаех си — каза той и изгледа доволно шефовете си. — Както и да е, Зак направо кипеше от яд, и ще ви кажа нещо, което може би не знаете — под студенината и безразличието му се крие такъв характер, че направо няма да повярвате! Когато жените не пожелаха да излязат от басейна, както им беше наредил, той ми каза да ги хвана, когато ги изхвърли от там, и точно това направи. Нагази в басейна направо с дрехите си и следващото нещо, което видях беше, че едно високо двадесетгодишно момиче изхвръкна от басейна и се приземи право в краката ми чисто голо. После Зак се измъкна от басейна с останали две под мишници.

— И вие какво направихте с тях?

— Точно каквото ми каза той. Така беше разярен, че не им позволи да се облекат. Замъкнахме ги, докато викаха, протестираха и се молеха за дрехите си, на алеята, където бяха паркирали колата си, после Зак напъха двете на задната седалка, докато аз разтоварвах моята на предната. След това той отвори предната врата, завъртя ключовете на таблото и включи колата на скорост. „Карайте колата или я блъснете някъде, каза им, но изчезвайте оттук, по дяволите, и да не сте посмели да се върнете!“

 

 

Беше вече единадесет часа, когато гостите с нежелание се приготвиха да си ходят. Джули се надигна на пръсти да целуне Мат и той горещо я прегърна, изненадан от силното си безпокойство, което изпитваше за нея и Зак.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — каза й, — корпорацията ми е собственик на международно следователско бюро и по моя молба през последните три седмици техните хора провериха повторно всички, които са били в Далас във връзка с филма, над който работеше Зак.

Тя попита:

— Но защо не го направихте по-рано?

— Отговорът е, че Зак нае агенция с добра репутация, подобна на нашата, преди процесът му да започне, но те не откриха нищо съществено. Освен това той ми каза, че това, което правя за него, е достатъчно. Тъй като гордостта му беше пострадала от гласността преди процеса, отстъпих пред молбата му и го оставих сам да се оправя със случая.

— Вашите следователи са открили нещо ново, нали?

С известно колебание Мат реши, че вероятно няма нищо лошо, ако й каже, особено след като беше решила да последва Зак в изгнанието му.

— Част от разкритията засягат Тони Остин. Открихме, че той очевидно е дал фалшиви показания като свидетел. По време на процеса твърдеше, че връзката му с Рейчъл Евънс продължава от месеци и че са „лудо влюбени един в друг“. Истината е, че е имал връзка и с друга жена. Не знаем точно коя е тя. Всичко, което ни е известно, е, че две седмици преди убийството прислужникът е чул женски глас в апартамента му, когато носел шампанско. Същият прислужник току-що бил занесъл вечеря в апартамента на Зак и Рейчъл е отворила вратата, така че тя не е била в апартамента на Остин. Във всеки случай смятам, че не жена е сменила онези куршуми, мисля, че е бил той.

— Но защо смятате така?

— Може би защото Зак винаги е твърдял, че Остин е замесен, и сега това ми влияе. Истината е, че Рейчъл не би могла да издържа себе си и Остин при живота, който водеха, освен ако не продължи да работи и не измъкне тлъст пай от Зак след развода чрез съдилищата в Калифорния. Така или иначе, тя не беше добра актриса, освен ако Зак не режисираше играта й, и в момента, в който пресата се добереше до факта, че той я е уловил в изневяра, популярността й във филмите, и парите, които й плащаха, щяха да секнат. Това значи, че интересът на Остин към нея е бил финансов и тъй като плановете му за охолен живот са се провалили, когато Зак ги изненада в апартамента си, той е решил да се отърве от нея. Възможно е също така да не е искал да се ожени за нея и да я е убил, защото го е притискала. Кой знае. Освен това Остин е бил единственият, който се е докосвал до оръжието по време на сцената, която са снимали. Дори и Зак да не беше променил сценария, той е достатъчно силен, за да насочи пистолета към нея, когато той гръмне.

— Знае ли Зак всичко това?

— Да.

— И какво казва? Искам да кажа дали е развълнуван или щастлив от това?

— Щастлив — повтори той с горчива усмивка. — Ако сте на негово място — осъдена за убийство, което не сте извършили и сте напълно безсилна да промените положението, откритието, че човекът, когото ненавиждате, вероятно е причината за всичко това, ще ви направи ли щастлива? Съществуват и други усложнения. Открихме още и няколко маловажни факти за хора от екипа в Далас, които насочват вниманието към тях, не към Остин.

— Какви факти?

— Първо Даяна Коупланд е имала кратка връзка с Остин преди години, която според слуховете е била приключила. Обаче все още е ревнувала от Рейчъл — достатъчно, за да каже на някои хора, след като шумът около процеса стихна, че е доволна от смъртта на Рейчъл. После — Емили Макданиелс. Тя се е подложила на всички възможни лечения след убийството, което е доста крайна реакция за човек, който по общото мнение е просто невинен свидетел. Томи Нютън, асистент-режисьорът на филма, също не е успял да се съвземе дълго време след убийството, въпреки че не е тайна какви са чувствата му към Остин. Така че ето докъде стигнахме — нови доказателства, които сочат към всички едновременно и точно затова са напълно безполезни.

— Не, това не може да бъде така. Полицията или прокуратурата, или който се занимава със случая трябва да проверят новите доказателства.

— Органите на властта решиха, че Зак е виновен, затова го арестуваха и го дадоха под съд. Неприятно ми е, че разбивам илюзиите ви, но те са последните хора, които ще искат да преразгледат случая и да се изложат, когато открият грешката си. Ако намерим неоспоримо доказателство, че Остин или някой друг е извършил убийството, ще го предоставя на адвокатите на Зак и на пресата, преди да го предам на тях, за да не могат да го потулят. Проблемът е, че нямаме голям шанс да открием нещо повече от това. Зак разбира всичко това. Той знае, че шансовете Остин да е убиецът сега са деветдесет и девет процента и че съдебните власти няма да си мръднат пръста по случая, освен ако не им предоставим стопроцентово доказателство. А се страхувам, че това е невъзможно.

— Важно е да разберете и това, Джули. Казах ви какво сме открили само защото сте твърдо решена да го последвате, за да го знаете в случай, че някога започнете да се съмнявате в невинността му.

— Никога няма да спра да се надявам. Ще се моля, ще вярвам и няма да оставя Бог на мира, докато не намерите доказателството, което ви трябва.

Изглеждаше готова да се изправи срещу целия свят заради Зак и Мат трогнат я прегърна.

— Голямо щастие е за Зак, че ви срещна — каза с нежност. Извади от джоба си химикал и визитна картичка и написа на гърба й два телефонни номера и адрес. — Това са домашните ни телефони в Чикаго и Кърмел. Ако не можете да се свържете с нас и на двете места, обадете се на секретарката ми. Тя ще ви каже как да ни откриете. Адресът на гърба е на дома ни в Чикаго. Трябваше да ви предам също така и този чек от името на Зак.

Джули поклати глава.

— В писмото той ми казва за какво ми е. Нямам нужда от него.

— Съжалявам — внимателно каза Мат, — че повече нищо не мога да направя за вас. Наистина съжалявам за вас двамата със Зак.

— Бяхте чудесен. Благодаря, че ми съобщихте какво сте открили.

Помаха им за сбогом от верандата, после се върна в къщата и взе писмото на Зак. Седна на един стол и отново го прочете, като остави думите му да я стоплят, да я карат да тръпне и да й вдъхнат смелост. После стана, загаси лампите във всекидневната, но отнесе писмото със себе си в спалнята. „Обади се, Зак, помоли го тя, и измъкни и двама ни от това нещастие. Обади ми се скоро, скъпи.“