Метаданни
Данни
- Серия
- Втора възможност (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Perfect, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Галина Костова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 231гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- n0na(helyg)
- Разпознаване и корекция
- Дани(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh(2013)
Издание:
Джудит Макнот. Съвършенство
ИК „Плеяда“, София, 2009
Американска. Второ издание
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-202-3
История
- —Добавяне
32
Облегната на възглавниците върху огромното легло в спалнята, Джули се взираше в съдовете по малката масичка пред камината. Бяха закусили, след което Зак я беше отнесъл обратно в кревата, за да я люби за пореден път. Не беше спала цялата нощ — той я държа будна, правейки любов със смесица от нетърпение и невероятна нежност, която се бе оказала много възбуждаща. След всеки пореден оргазъм Зак я прегръщаше и притискаше към себе си. Беше вече обяд, а тя лежеше свита до него, облегната на ръката му, която и насън продължаваше да я гали. За съжаление през деня бе много по-трудно да поддържа илюзията, че се намира в малка, закътана вила и че може да е напълно спокойна, закриляна от прекрасния мъж в леглото до нея — нейния страстен, опитен любовник. Ярката слънчева светлина й припомняше, че човекът, любил я с толкова нежност и нетърпение, карайки я да се чувства като единствената за него жена, бе спал с безброй кинозвезди. Неговият предишен свят бе свят на разкош и луди забави, на красиви, богати и талантливи хора.
Въпреки че беше изгубил този живот, тя не се съмняваше, че сега, когато вече ще може да издири истинския убиец, естествено с нейна помощ, Зак ще успее да докаже невинността си. И тогава щеше да се върне към предишния си живот, към звездната си кариера в Холивуд. И тя вече нямаше да му е нужна. Щеше да се превърне просто в „една стара приятелка“ за него. Болката й щеше да бъде непоносима.
Този мъж никога нямаше да я обича и да й се закълне във вечна вярност. Просто в момента имаше нужда от жена и Господ бе решил тя да бъде до него. Единственото, което можеше да направи, бе да живее в настоящето, да му се радва и да запомня всеки миг на щастие, за да може после да живее със спомените си. Не бива да иска от него повече, отколкото бе в състояние да й даде. Не трябваше да го обременява с чувствата си, нито пък да му позволява да разбие сърцето й. Не можеше да си разреши да го приема прекалено сериозно.
— За какво мислиш? — попита я.
Джули извърна глава и срещна напрегнатия му изучаващ я поглед.
— Не си заслужава да говорим за това.
— Защо не ме оставиш аз да реша дали е така?
— Винаги ли си толкова настоятелен?
— Едно от най-противните ми качества. Та за какво по-точно си мислеше?
Тя развеселено извърна очи към него, но когато видя, че той има намерението мълчаливо да изчака отговора й, се предаде и сподели част от истината.
— Мисля си колко странно нещо е животът. Уж всичко ти е наред и си върви по план, а ето че спираш да пиеш кафе и вече нищо не е същото.
Зак облегна глава върху възглавниците, затвори очи и преглътна облекчено. Слава Богу, поне за момента Джули не мислеше за това, че бе провалил живота й!
Тя го изгледа крадешком и трепна при вида на напрежението, изписано върху лицето му.
Без да отваря очи той въздъхна и попита:
— Искаш ли да останеш тук с мен, Джули?
— Имам ли избор? — пошегува се тя. Забеляза как брадичката му се стегна и разбра, че той бе очаквал съвсем друг отговор.
— Не — отвърна след малко Зак. — Страхувам се, че нямаш.
— Мислиш, че ако ме пуснеш, веднага ще отида в полицията?
— Не, ако ми обещаеш, че ще мълчиш, ще ти повярвам.
— Тогава защо?
— Защото мисля, че няма да издържиш на безжалостните разпити, на които ще бъдеш подложена. Дори да им кажеш, че съм те довел тук с вързани очи, те ще продължат да настояват, уж опитвайки се да ти „помогнат“ да си спомниш нещо важно, и рано или късно ще се изпуснеш, без дори и да разбереш, че си го направила.
— Добре. Тогава явно ще трябва да се примиря с мисълта, че ще остана още няколко дни в тази гадна колиба с един отчайващ, деспотичен и ненаситен тъжен мъж. Сигурно ще си тръгна оттук с треперещи крака, неспособна да вървя без чужда помощ.
— Не съм тъжен!
— Но си отчайващ, деспотичен и ненаситен! — възрази тя през смях, уверена, че вече владее както ситуацията, така и себе си. — Хайде да излезем малко навън!
— Няма да стане. Задникът ти ще измръзне.
— Ами смятах първо да го облека в нещо — информира го Джули. — Чистият въздух и физическите упражнения са най-доброто лекарство за всякакви болести.
— Освен при измръзване!
Джули го замери с една възглавница и се заизмъква от завивките.
— Винаги ли трябва да имаш последната дума?
— Очевидно!
— Тогава ще трябва да продължиш да си говориш сам, защото аз излизам навън — заяви, навличайки робата си. — Въпреки безбройните чувствени наслади, които предлага компанията ти, просто трябва да подишам чист въздух и да постоя малко на слънце. Ако сега си бях у дома, щях да съм излязла с класа си на двора.
— „Чувствени наслади“! — повтори той усмихнато. — Страхотно определение! Харесва ми!
— Не съм и очаквала друго! — скара му се шеговито.