Юрий Брезан
Черната воденица (1)

Един човек е тръгнал на път; не може да се види дали е млад или стар — още е много далече. Изглежда телесно слаб; но кой ли не е телесно слаб във времена като днешните?

Попитат ли го откъде иде, сочи с ръка назад: оттам. Попитат ли го накъде се е запътил, кимва с глава: натам.

Сега проличава също, че млад. Момче — негли на петнайсет, негли на шестнайсет години. А може би е по-голям. Можеш ли да познаеш точно на колко години е човек, който, като го попиташ за баща му и за майка му, махва с ръка, махва широко и неопределено с ръка. Един ще изтълкува този отговор така: някъде в тази страна. Друг: някъде в нищета. Това е едно и също нещо. Но никой не ще помисли: в доброчестина. Един гледа дълго подире му и казва: Може да е Крабат.

Крабат, за когото хората приказват: Веднъж от небето паднал камък, ударил се о купена на Голямата приказна планина и се пръснал. Изсред отломъците се появил Крабат и тръгнал по страната. Някой ден към небето ще полети друг камък и в него ще бъде Крабат. Но дотогава Крабат ще бъде човек и ще върши, каквото му е наложено да върши. Никой не знае какво трябва да извърши Крабат.