Джефри Дивър
Пастирът (35)

Глава 34

Наясно със стрелковите умения на партньора, не поемахме излишни рискове. Озъртахме се секунда-две за изгодни позиции и залягахме по земята или се снишавахме зад дърветата.

За пет минути стигнахме къщата и организирахме тактически влизането. Не съм вещ в тази сфера, а и бях най-леко въоръженият в групата. Решихме да остана отвън на верандата и да наблюдавам фланговете, докато останалите проверят къщата. Друг агент щеше да прави същото до задната врата.

Фреди махна на един от колегите си. Огромният мъж огледа входа и с един-единствен ритник го отвори широко, извиквайки задължителното:

— ФБР със заповед за обиск!

Агентите нахлуха вътре през предния и задния вход. Засияха снопове светлина от фенерите, но аз се съсредоточих върху двора отпред и отстрани, снишен максимално, за да не предоставям мишена, ако сред дърветата е скрит снайперист. Огледах с монокуляра за нощно виждане, но не забелязах и следа от стрелци.

Най-сетне Фреди подаде глава през предната врата.

— Чисто е.

— Следи от скорошно присъствие?

— Да. Храна и напитки с неизтекъл срок на годност. Навит будилник. За пет сутринта. Ранна птица. Сменени чаршафи. Дрехи, които не изглеждат стари. С размера на Лавинг.

Значи беше отсядал тук.

Влязох и спуснах всички щори и завеси. Включих лампите. Застоялият въздух миришеше на кедрово дърво и плесен. На прага застана агент; докладва, че е проверил за следи от превозни средства, но алеята и мястото за паркиране били посипани с чакъл и нямало следи от гуми.

— Какво търсим? — попита друг агент.

Фреди кимна с глава към мен.

— Бележки от кредитни карти, кореспонденция, компютри, хард дискове, сметки… всичко с името на Хенри Лавинг или на друго име. Използва много чужди самоличности.

Съмнявах се, че ще открием нещо за краткосрочните му планове — беше твърде умен да оставя очевидни улики, но дори педантичен играч като него понякога греши.

Теорията на играта взема предвид този факт. Случва се например играчът да предприеме неумишлен ход — посяга, да речем за офицера, но неволно премества коня. Пуснеш ли фигурата, ходът се смята за направен, въпреки че последствията са непредвидени и гибелни.

Не намерихме обаче почти нищо полезно.

Но аз все пак открих миналото на Хенри Лавинг.

Цялото. Буквално. Нито той, нито семейството му го бяха заличили.

Навсякъде из къщата имаше снимки, картички в рамки, грамоти от състезания, спечелени по фестивали и карнавали, фотографии от семейни ваканции. На полицата над камината и по рафтовете вместо книги бяха наредени сувенири — керамични животни, пепелници, шапки, свещници.

А в дневната се натъкнах на изобилие от папки с изрезки — трийсет, дори четирийсет. Прегледах ги набързо, но най-новата беше отпреди пет години и съдържаше само една статия за Лавинг от „Вашингтон Поуст“ — същата, която пазех в кабинета си всъщност. За убийството на Аби Фалоу и жената, която охраняваше. Лавинг ли я беше изрязал? И защо? Сметнах, че е въпрос на професионализъм — проверка как властите провеждат разследването.

Прегледах албумите със снимки на младия Хенри, сестра му и родителите му. Направи ми впечатление колко сериозен, съсредоточен и сякаш отвлечен в мисли изглежда. На няколко снимки обаче малкият Хенри се усмихваше. На една-две беше с момиче, сигурно на среща, макар да нямаше физически контакт помежду им.

На младини Хенри бе тренирал стрелба с лък и лека атлетика. Нямаше снимки със съотборници. Явно предпочиташе самотните занимания.

Върнах се още по-назад във времето. Разгърнах един лист и се взрях в него. Под парченце пожълтяло тиксо имаше кичур кафява коса. Прочетох старателния надпис отдолу. Косата беше на Хенри, когато навършил годинка. Пресегнах се към нея. После отдръпнах ръка, чул, че Фреди влиза в стаята.

— Какво мислиш, Корт? — попита той. — Нещо полезно? Изглеждаш, сякаш си открил тайника на Бърни Мадоф.

Поклатих глава.

— Нищо не подсказва следващия му ход. Но всичко сочи към него.

— Помага ли това?

— Не веднага. Но в крайна сметка… надявам се. Само че материалът е много. Ще го съберем и ще го отнесем. Носите ли пликове за улики?

— В колите са.

В този момент забелязах нещо на отсрещната стена — рафт с дузина кутии. Взех едната. Вътре имаше купчина фотографии. Сигурно ги бяха прибрали временно тук, докато ги подредят в албуми. В единия край на рафта с изненада забелязах правоъгълно петно без слой прах. Последната кутия от обувки беше преместена — днес или дори преди час.

Дали Лавинг се е върнал тук след посещението при братовчед си, за да отнесе кутията?

Какво ли е съдържала?

Дали е разкривала нещо от миналото му, което е искал да опази в тайна?

Или е имала сантиментална стойност?

Споделих откритието си с Фреди, който не се заинтригува особено. Прерових останалите кутии. И те не разкриваха нищо полезно за момента, но криминалистите щяха да ги прегледат за неизвестни летни къщи и роднини.

— Корт? — обади се Фреди.

Явно губеше търпение.

— Добре — отвърнах.

— Открих нещо — подвикна един агент откъм коридора, който водеше към кухнята в задното крило.

С Фреди отидохме при него.

— Прилича на касови бележки, сър.

Върху пода до кухненската маса лежеше купчина пликове, завързани с ластик.

— Сигурно ги е изпуснал, без да ги забележи. Неволен ход…

Агентът ги вдигна, но застина. Те помръднаха леко нагоре и спряха.

— Мамка му — измърмори той и тримата се вторачихме в тънката корда, която изчезваше през дупка в пода.

Фреди грабна радиостанцията си.

— Напуснете къщата! Бомба! Бомба!

Откъм сутерена се чу трясък — по-слаб, отколкото очаквах — и по храстите и дърветата отвън пробягаха сенки, когато искрите лумнаха през прозорците долу.

В стаята се възцари злокобна тишина. За миг си помислих, че бомбата е засякла и разполагам с достатъчно време да събера албумите и кутиите от обувки.

Но тъкмо пристъпих към съкровищницата на миналото на Хенри Лавинг, когато вратата на сутерена излетя навън и водовъртеж от оранжеви и червени пламъци заля коридора, а лумналият долу огън заизскача през всяка пролука и цепнатина между дъските на първия етаж.