Джефри Дивър
Пастирът (50)

Глава 49

Как би постъпил противникът ми?

В момента не мислех за Хенри Лавинг, а за Аслан Цагаев. Беше взел оръжия. Беше предприел неочакваното, но целенасочено пътуване след разговор с Лавинг. Какво означаваше това, какво планираше Цагаев?

Движех се на юг по Шосе 7 към същия жилищен и търговски център — „Тайсънс Корнър“ — накъдето сякаш се бе запътил и Цагаев от обратната посока.

Противникът ми… какво ще предприеме?

В Теорията на играта последователите на статистика от осемнайсети век Томас Бейс приемат, че светът е съставен от променливо познание и при определянето на вероятността на дадено събитие — в случая какво възнамерява Цагаев — човек трябва непрекъснато да пренастройва предвижданията си спрямо новата информация. Шансът съперникът да предпочете камък например, вместо ножица или хартия, се променя от първоначалните 33,3 процента, ако научите, че страда от проблем с мускулите, който затруднява свиването на ръката в юмрук.

В случая с Цагаев обаче разполагах с твърде малко информация, за да стесня хипотезите си за ходовете му и да ги предотвратя с рационална стратегия. Той, разбира се, знаеше каква информация може да му предостави Джоан Кеслер, както и самоличността на другите поръчители, ако не работеше сам. Знаеше също така къде е Хенри Лавинг и как да го открие.

Да продължим да го следим, да го арестуваме или да поставим под наблюдение служителите му?

Префучах на червено, благодарен, че местните полицаи са заети другаде. Включих хендсфрий устройството и набрах Фреди.

— Да, Корт? Да?

— Къде е той?

— Шосе 7, движи се на север. На около пет минути от „Тайсънс“.

И аз бях на Шосе 7. Пътувах в южна посока. Намирах се на около пет минути от „Тайсънс“.

— На половин миля зад него сме — добави Фреди. — Той е съвестен гражданин. Спира на жълто, дава предимство на пешеходци.

Значи да остане незабележим за чеченеца беше по-важно, отколкото да закара оръжията възможно най-бързо там, накъдето се е запътил. Нова информация, макар и не особено полезна.

— Екипи? — попитах.

— Два. Следваме го от разстояние. Разчитаме на навигатора.

— Говорил ли е по телефона?

— Не сме улавяли нищо, откакто преди четирийсет минути се сбогува с Лавинг.

— Прихващате ли телефоните на всичките му служители и роднините им?

— Хей, Корт, знаеш ли? Не сме новобранци!

Не му припомних, че на никого в организацията на Уилямс или в Бюрото не бе хрумнало да вземе под внимание членовете на семействата, докато аз не го предложих.

— Добре — каза Фреди. — Той продължава в същата посока. И ни отвежда право в ръцете на Лавинг.

Така ли беше наистина?

Непълна информация…

— Нещо ме тревожи — обадих се.

— Сигурно си ужасна компания на мач, Корт. Непоправим песимист си. Ходил ли си някога на мач?

— Не мисля, че отива при Лавинг.

— Защо не?

— Повечето поръчители държат на дистанция наемниците си. По-безопасно е.

— Той доставя оръжията.

— Лавинг не се нуждае от допълнителни боеприпаси. Има си достатъчно. Както и партньорът му — посочих.

— Какво смяташ тогава?

— Искам да заловим Цагаев, не да го следваме — реших.

— Защо?

Теорията на играта не ми помагаше в случая. Казах му истината:

— Догадка.

За миг се възцари тишина. После Фреди я наруши:

— Но ако не го спрем бързо, той ще се обади да предупреди Лавинг или другите поръчители. И те ще изчезнат. Колите ни вонят на федерална служба. Ще ни забележи.

Прав беше.

— Каква е колата на Цагаев? — попитах.

— Сребристо беемве 74.

Продиктува ми табелата.

— Къде точно се намира сега?

— Влиза в „Тайсънс“. Подминава деловия район и свива в Холи Лейн. Май тръгва към магистралата.

— Ако се добере до нея, няма начин да го спрете, преди да изпрати съобщение на Лавинг. Ще ви види, че наближавате.

Аз също стигнах „Тайсънс“. Увеличих скоростта и поех по улица, която минаваше над Холи Лейн. Спрях, слязох от колата и се престорих, че оглеждам зеленчуците на крайпътна сергия, оглеждайки шосето, по което се движеше Цагаев.

— Ще ти се обадя по-късно, Фреди.

След миг сребристото беемве се появи. След две минути щеше да мине под мен и да свие към магистрала „Дълес“. Присвих очи и сверих номера — Вирджиния услужливо изисква и предни, и задни табели. Зърнах брадатото, сериозно лице на Цагаев. Той беше — Фреди ми бе изпратил снимката му по телефона. Изглежда пътуваше сам.

Не се славя като привърженик на спонтанните, да не говорим за прибързаните решения, но всеки играч понякога осъзнава, че е назрял моментът за смел ход. Обърнах се и хукнах през глава.