Джефри Дивър
Пастирът (44)

Глава 43

Върнахме се в къщата, набрах кода и вратата се отключи.

Вътре ни посрещнаха няколко мрачни погледа, вторачени в нас. С побеляло лице и зяпнала уста Джоан тръгна към сестра си и бързо я прегърна.

— Съжалявам — прошепна тя, докосна колебливо ръцете на Мари и отстъпи назад.

Мари я изгледа безизразно — нито прие, нито отхвърли извинението.

— Мар, виж, бях побесняла… От тревога… за Аманда.

Младата жена сви рамене, отиде до компютъра си и го взе. Седна на канапето и се съсредоточи върху екрана. Напоследък наблюдавах често това явление — в крайпътните мотели и убежищата, подопечните ми се оттегляха в киберсветовете си.

— Моля те… — продължи Джоан. — Кажи нещо.

— Ще се изнеса, щом излезем от затвора — със злокобно тих глас отвърна Мари и продължи да разглежда файловете със снимки.

Фотоси. Наричаме ги фотоси…

Джоан сведе глава, понечи да отговори, но не успя да намери точните думи.

В този момент моят компютър избръмча. Оттеглих се в дневната. Беше имейл от Клер Дюбоа и съдържаше, надявах се, резултата от проучването, за което я бях помолил, след като Джоан ни съобщи за колумбийския дипломат.

Бях подготвен за част от информацията. За останалата — не толкова.

Принтирах документите и се върнах при останалите. Лицето ми явно ме издаде, понеже забелязах, че обвинението и разкаянието — в различни степени на искреност — възцарили се в стаята, се превърнаха в напрегнато очакване.

Изчетох отново петте страници. После погледнах към подопечните си.

— Не е Мари. Тя няма нищо общо с Лавинг.

— Просто ми хрумна… заради Аленде — въздъхна Джоан.

— Сътрудничката ми е разговаряла с няколко души, ангажирани с разследването. Познават мъжа на снимката. Той е син на любовницата на Аленде. Не е замесен в никакви нелегални операции, флашката е съдържала само музикални файлове. Дори да са забелязали, че Мари ги снима, нямат интерес да наемат Лавинг да изтръгва информация от нея. Телефоните и пътническите му досиета са чисти.

Джоан поклати глава. Може би се канеше да каже нещо. Не знам. Изчетох за трети път останалите документи, изпратени от Дюбоа. За да съм напълно сигурен.

После отпуснах ръка.

— Сътрудничката ми откри нещо друго — обявих.

— Какво? — попита Райън, масажирайки разсеяно ранения си крак.

— Отговорът защо е нает Хенри Лавинг.

Погледнах към Джоан.

Тя застина. Впери очи в листовете в ръката ми, сякаш идентифицира трупа на любим човек.

С тих, мрачен глас, съвсем различен от тона й през последните дни, Джоан каза:

— Няма проблем, Корт. Проверено е.

Мари се втренчи в сестра си. Райън изучаваше лицето на Джоан — поруменяло, със стиснати устни.

— Какво имаш предвид? — попита я той.

Отговорих му аз.

— Хенри Лавинг преследва съпругата ти, не теб.