Джефри Дивър
Пастирът (36)

Глава 35

Взривното устройство беше направено сигурно от граната или малък пластичен експлозив, прикрепен към газова бутилка. Усещах отчетливия остър мирис на пламтящо гориво. За секунди огънят плъзна по стените и обхвана килимите. Затворих с ритник вратата към сутерена, но пламъците и топлината я разтвориха отново и огънят се заизвива навън и нагоре.

— Фреди, има ли някой долу? — извиках.

— Не. Провериха сутерена и се качиха горе.

Тръгнах пак към дневната. Всеки път обаче, щом направех няколко крачки през пушека, огнените езици лумваха с нова сила и се налагаше да отстъпя, за да не остана без вежди или без кожа. Огледах се за вода или пожарогасител или дори одеяло, с което да се предпазя и да се добера до албумите и кутиите и да спася колкото мога.

Предполагах, че Фреди не е толкова убеден в ползата от тях, но знаеше, че тук аз съм експертът — в сферата на стратегическата, а не на тактическата борба с професионалните убийци — и ми помагаше да запушваме с мебели пролуките и да хвърляме одеяла над пламъците, излитащи през дъсчения под. Не си въобразявах, че ще потушим огъня; в крайна сметка той щеше да победи, но поне можехме да го възпрем известно време, докато вземем уликите.

Битката продължи три-четири минути, но жегата и заслепяващият пушек ни сломиха. Едва не повърнах от изпаренията и пепелта. Зави ми се свят, но знаех, че припадна ли, съм обречен на смърт. Оттеглихме се, полузадушени, със сълзящи очи. Огнените езици вече поглъщаха дневната и кухнята. Счупихме страничния прозорец и се изтъркаляхме на земята. Другите агенти бяха заели позиции наблизо и покриваха дърветата — логичното място, където снайперист би причаквал в засада бегълците — да не би пожарът да се окаже диверсия.

Но никой не откри стрелба. Не се изненадах. Знаех, че Лавинг е изчезнал отдавна.

— Докладвайте! — извика Фреди.

Колегите му рапортуваха как са. Всички бяха налице. Един беше пообгорял леко, а друг се бе порязал, когато счупил прозореца, за да полее сутерена с вода от маркуча в двора — безплоден опит, разбира се. Никой обаче не бе пострадал сериозно.

Единствената жертва беше миналото на Хенри Лавинг.

Потърках смъдящите си очи, питайки се дали наистина не бяхме попаднали в капан.

Останах жив, но бях загубил категорично този кръг от играта помежду ни.

Ножиците срязват хартията…

Огънят бучеше толкова силно, че чухме сирените на пожарните коли едва когато пристигнаха пред къщата.

— Кутия от обувки със снимки. Унищожи всичко друго. Защо я спаси? Какво съдържа? — недоумяваше Фреди.

Добър въпрос. Въпрос, върху който щях със сигурност да размишлявам в малките часове. Снимки на сестра му? Или на двамата заедно. Място, което обича да посещава? Фотографии на дървена къщурка в гората или край езеро, където планира да се оттегли? Не отговорих на Фреди. Съзерцавах мълчаливо огненото торнадо, поглъщащо семейната къща. Върнах се в колата да се обадя в убежището в Грейт Фолс и да проверя как са подопечните ми.

Не стигнах обаче много далеч.

Два черни вана с искрящи червени и сини светлини върху капаците удариха спирачки, от тях слезе малък ескорт и се запъти право към мен.

Затворих за миг очи, осъзнал кой го предвожда. Джейсън Уестърфийлд и Крис Тийзли, асистентката му, навярно sans^[1] перли. Носеше закопчано догоре яке; не виждах огърлици.

В появата им всъщност нямаше нищо странно. Хрумна ми, че Уестърфийлд, естествено, е узнал за къщата и е предположил, че ще съм тук, защото акцията не беше тайна — нали поискахме разрешително за обиск от федерален прокурор. Уестърфийлд се бе отправил тутакси насам да открие човека, който го беше излъгал, изпращайки му празен брониран ван.

Надявах се, че ще се задоволи да ме скастри на всеослушание, но той беше намислил друго. Погледна към застаналия наблизо Фреди и обяви с по-висок глас от необходимото:

— Арестувайте го. Незабавно.