Джефри Дивър
Пастирът (31)

Глава 30

— Какво става? Къде се изгуби?

Гласът на шефа ми изгромоли настойчиво в слушалките. Раздразнението и гневът — и всички останали емоции — винаги звучаха приглушено, филтрирани през китайската пластмаса и метал, но настроението му пролича безпогрешно.

— Лавинг беше открил местонахождението на дъщерята на Кеслер. Тя е в безопасност. Лавинг е ранен.

— Колко тежко? — попита Елис.

— Не знаем. Не е изгубил много кръв… Арън, отведоха го с хеликоптер.

— Какво?!

— Клер ще го проследи, ако успее. Да си чувал за наемник с хеликоптер на повикване?

Замислено мълчание.

— Не, никога.

— Означава, че поръчителят е богат или има професионален достъп до хеликоптери, които се наемат без излишни формалности.

— Какво планираш?

— Прибрах дъщерята под ключ. На сигурно място. Вписана е като Джейн Доу — свидетел в наркопроцес. Ако Лавинг има вътрешен човек, едва ли ще обърне внимание. Наредих на надзирателя да забрани всички външни обаждания. Още проучваме двата главни случая на Кеслер, за да открием поръчителя. Клер проверява лекарите извън системата, които могат да закърпят Лавинг.

— Слушай, Корт. Правя всичко възможно… — подхвана Елис.

— По въпроса с Уестърфийлд.

Причината за лошото настроение на шефа, разбира се.

— С Уестърфийлд. Защо просто не си направи оглушки? Защо го излъга за ареста във Вашингтон?

— Ако си бях направил оглушки, Арън, щеше да се опита да ме открие. Не мога да си позволя да ме арестуват по време на операция. Не и когато е замесен Хенри Лавинг.

— Може да те уволни — каза Елис.

— Смятах, че досега ще сме открили поръчителя. Или Лавинг ще е в чувал за трупове. Ако се беше изправил край вилата на Картър в Лаудън, както се бях надявал, случаят щеше да е приключил.

— Но не е.

— Не. Моля те, задръж го далеч от мен само тази нощ, Арън. Кажи му, че изпълняваме деликатна операция.

— Да открием Лавинг?

— Не. Така ще налееш масло в огъня. Кажи му, че имаме следа към поръчителя и терористичната връзка се потвърждава.

— Наистина ли?

Логичен въпрос, имайки предвид колко подмолно изпълнявах задачата си досега.

— Да, някакви пари отиват в Близкия изток. Една част изтича към Саудитска Арабия през дузина офшорни компании.

— Интересно.

— На Уестърфийлд ще му хареса. Хубаво федерално дело в короната му.

— Корона?

— Перла в короната… Клер проверява материала, който открих в къщата на Греъм — човека от Пентагона с подправения чек. Напредваме. Но няма да предам Кеслерови. Измий си ръцете с мен. Няма проблем. Но Кеслерови остават при мен.

Елис въздъхна.

— Ще се постарая.

Прекъснах връзката и поех обратно към убежището в Грейт Фолс. Бях се обадил на Ахмад да го уведомя за случилото се и научих, че в къщата всичко е спокойно, въпреки че Джоан и съпругът й се били посдърпали. За някаква дреболия. Както винаги при кавгите на подопечните. Говорих с Райън, който изглеждаше трезвен. Съобщих му за инцидента във вилата на Бил Картър и го успокоих, че Бил и Аманда са невредими и под федерална опека. Сбогувах се, преди разтревожената Джоан да вземе телефона.

Наближаваше шест следобед. Налягаше ме умора.

Високоговорителят обяви, че ме търси Дюбоа.

— Аз съм. Казвай.

— Няколко неща. Първо, хеликоптерът… Забелязах, че жените никога не го наричат „вертолет“. Говорих с шестима — трима мъже и три жени. Нито една жена не каза „вертолет“.

Дюбоа бе възвърнала склонността си към странични наблюдения. Беше се възстановила напълно от изживяното у Греъм унижение.

— Няма приложен летателен план. Мислех си какво ли може да означава това. Предполагам, че не е държавен хеликоптер — пожарникарски или полицейски…

— Не звучи вероятно.

— Тоест не е нает. Компаниите за хеликоптери под наем спазват строго изискването за летателен план. Иначе рискуват да си изгубят разрешителните. Значи птицата е частна собственост.

— Птица?

— Никой не го нарече така. Аз си го измислих.

— Банкер като Памук би могъл да притежава хеликоптер. Или да работи за богат клиент.

— По въпроса с Греъм. ОРК даде резултати.

— Е, това се казва скорост.

— Настояваше да побързам. Имам адреси.

— Някой в района?

— Да. Дюпон Съркъл.

Един от вариантите. Обмислях и Грийнуич Вилидж и Фелс Пойнт в Балтимор, но щяха да ме затруднят, понеже исках да отида лично.

— Изпрати ми ги на имейл. Добра работа.

— Още проверявам лекарите. Търся по специалност. Къде, мислиш, си улучил Лавинг?

— Не съм сигурен.

— Ако си уцелил кост, ще ме улесниш.

— Как?

— Навярно ще се опита да намери ортопед. Ще стесним кръга, имам предвид. Не можеш ли да си спомниш?

— Не.

— О! — Явно се притесни. — Предпочитах да се спра на специалист. Мъчех се да се сетя за други. Уши, нос, гърло?

— Е, не знам къде съм го ранил.

— Добре. Ще продължавам.

Прекъснах връзката. След секунда информацията по случая Греъм се прехвърли на телефона ми. Изчетох я бързо и отбих от платното. Въведох един от адресите в навигационната си система, натиснах „начало на маршрута“ и покорно последвах командите на електронния женски глас.