Джефри Дивър
Пастирът (29)

Глава 28

Партньорът натисна дулото по-силно към гръбнака ми, а аз см помислих: „Това ли е чул Аби Фалоу, преди Лавинг да се заеме с него?“

Вдигни ръце…

И аз щях да умра.

Но не веднага.

Защото и аз като наставника си бях ценен. Почудих се дали и Лавинг не ми е устроил капан. Може би не е искал да използва момичето като разменна монета, а да залови мен и да ме принуди да издам местонахождението на детектива, за да си спести трудностите около уведомяването на Райън, че държи дъщеря му като заложник.

При нашия капан аз бях стръвта; този път стръвта беше Аманда.

— Казах ти. Оръжието. Хвърли го — чух пак грубия шепот на партньора.

Послушах го. Никой не може да се завърти по-бързо от куршум.

Колко ли щях да издържа?

Шкурка и спирт…

Споменът за Пеги и момчетата — Джеръми и Сам — се надигна отново.

После гласът зад мен изхриптя:

— Почакай.

Интересно. Сякаш говореше на себе си.

После попита миролюбиво:

— О, ти ли си това, Корт?

Ръцете ми се разтрепериха и аз се извърнах бавно. Пред мен стоеше Бил Картър, насочил пушката дванайсети калибър право към гърдите ми. Не беше извадил пръста си от предпазителя. Аманда беше зад него и ме гледаше ококорено.

Задишах тежко. Толкова тежко, че ребрата ме заболяха.

Картър свали пушката.

— Не сте отишли на полянката — промълвих.

— Не, стори ми се твърде далеч. А и ти май не си се разбързал да ни прибереш.

„Вярно“, помислих си.

Аманда се взираше в мен с предпазлив, но спокоен поглед. Очите на баща й, несъмнено. Още носеше на рамо плюшената чантичка — мече.

Озърнах се наоколо. Мястото не осигуряваше добра защита — намирахме се в ниското. Исках да се върнем в колата и да потеглим възможно най-бързо.

Прикрихме се между дърветата.

— Той е в къщата. Всеки момент ще разбере, че не сте там.

Махнах надясно към шосето.

— Колата ми е пред каменната ограда. На двестатина метра. Да вървим. Хайде, Аманда. Всичко ще е наред.

Не изглеждаше да има нужда от окуражаване. Стори ми се, че й се иска да хукне по следите на Лавинг.

Характер…

Поведох ги по склона на долчинката към шосето. Движехме се бавно. Зави ми се свят да се озъртам настрани и назад. Хиляди мозайки от сенки и зеленина приемаха формата и позата на нападател.

Никоя обаче не се втурна към нас, превръщайки се във въоръжен мъж.

Двайсет метра, трийсет, петдесет.

Внезапно Аманда ахна. Вдигнали оръжия, с Картър се свлякохме на колене. Дръпнах момичето долу, взрян в посоката, накъдето гледаше.

Сърната изскочи от храсталаците, от които похапваше, впила в нас недоумяващи, предпазливи очи. Още две застанаха до нея. Картър взе камък и понечи да го хвърли, за да ги подплаши — навярно за да заблуди Лавинг, че животните вдигат шум. Аз обаче поклатих глава, предпочитайки тишината.

Понякога може сам да се надхитриш.

Огледах земята, не открих следи партньорът да е минавал по пътеката, която бях избрал, и продължихме напред. Сърните се заеха наново с обяда си в храстите.

Нови звуци край нас.

Животни? Лавинг? Партньорът?

Пред нас изникна гола поляна. От отсрещния й край ни деляха петдесетина крачки. Щяхме да изгубим твърде много време да я заобиколим. Махнах им да я прекосим.

Озърнах се назад, когато стигнахме целта. На разстояние горе-долу колкото футболно игрище мярнах къщата.

И видях Хенри Лавинг да пристъпва в предния двор. Той погледна към нас и застина.

После бръкна в джоба си за радио или мобилен телефон.

— Забеляза ни! Бързо!

Махнах към шосето и тримата хукнахме натам.

— Бил, наблюдавай тила. Ако го видиш, цели се ниско. Тича снишен.

„По-добре лека рана в краката и глезените, отколкото пропуск над главата“, казваше Аби.

— Ясно!

— Хайде, Аманда — прошепнах. — Ще се справим.

Приведени и задъхани, тичахме през оредяващите храсталаци, без да пазим тишина. Всеки момент очаквах да чуя откъм гърбовете ни гърмеж и почти едновременното свистене на куршуми. Но Лавинг и партньорът му не откриваха стрелба. Аманда не им трябваше мъртва. Разменната монета трябва да е в сравнително добро здравословно състояние.

Най-сетне наближихме задъхани шосето. На петдесетина метра, от другата страна на каменната ограда, чакаше колата ми. Хукнахме през ниските храсти.

Картър погледна назад.

— Май го виждам. Качвайте се в колата. Аз ще ви прикривам.

— Не.

След още няколко крачки ги дръпнах долу под прикритието на паднало дърво, достатъчно старо да е приютявало на младини войниците на Съюза и на Конфедерацията, запътили се на юг след кръвопролитието при Антиетам — най-смъртоносната битка от времето на Гражданската война.

Бях сигурен, че Лавинг е зад нас, недалеч — навярно на шейсет-седемдесет метра. И той се беше снишил зад някое дърво до оградата.

— Ще се придвижим до колата — казах на Картър. — Аз ще бъда зад вас. Ще я запаля дистанционно. Когато се включи двигателят, изстреляй и двата пълнителя в гората от другата страна на шосето. Цели се високо. Презареди още два. Бързо. После двамата с Аманда прескачате оградата. Аманда, седни отзад и залегни. Бил, подкарай двайсетина крачки напред, спри и покривай гората с пушката. Аз ще дойда след минута.

— Там е партньорът?

— Да.

Той не попита откъде знам, а и аз не бях склонен да обяснявам, че просто звучи логично.

Погледнах лицата им — потни и осеяни с парченца шума.

— Готови?

Кимнаха.

Натиснах бутона за включване и двигателят оживя. Ауспусите на колите ни са със специални заглушители, но пред стартера сме безпомощни.

Картър не се поколеба. В мига щом колата запали, се прехвърли през оградата и изстреля два шумни откоса. Презареди, стреля пак и пак презареди, докато аз изстрелях шест куршума в посоката, където се криеше Лавинг. Картър сграбчи Аманда за ръката и двамата хукнаха към колата.

На фона на свистящите гуми аз се прехвърлих през каменната ограда и залегнах във високата трева край шосето. Проснат ничком, насочих оръжието си отново към Лавинг.

По гръбнака ми пролазиха тръпки. Лавинг щеше да си помисли, че съм в колата, но партньорът навярно беше забелязал уловката и нищо чудно да ме бе взел на мушка сред ниските плевели.

Хайде… хайде…

Най-сетне Лавинг се показа.

Прескочи оградата и се прицели в колата.

Храстите и оградата частично го скриваха, но все пак го виждах достатъчно. Понечих да стрелям, но Картър удари спирачките — както го бях помолил — и Лавинг предугади стратегията ми. Не ме виждаше, но разбра какво става. Извърна се рязко и се прехвърли от другата страна на оградата. Изпразних целия пълнител. От оградата се разлетяха каменни отломки, от земята се надигнаха облаци пръст. Лавинг изчезна. Не разбрах дали съм го улучил.

Докато презареждах, зърнах движение сред листата отвъд шосето — сигурно беше партньорът — и тичайки към колата, изстрелях няколко куршума към укритието му. Скочих на шофьорското място, а Картър се прехвърли до мен.

Натиснах рязко педала за газта и поехме бързо напред.

Картър се озърна назад.

— Да, ето го партньора. Излиза от гората. Лавинг се присъедини към него. Вече са на шосето. Струва ми се, че е ранен. Май се олюлява.

След няколко минути взех на скорост завоя и намалих.

Картър се засмя и посочи нагоре:

— Момчетата ти са там горе.

Над главите ни прелетя хеликоптер и бързо се сниши към къщата на Картър. След миг поток от черни автомобили спря в отсрещното платно и ми препречи пътя.

Пътниците им приближиха с извадени оръжия, предпазливо. Протегнах служебната си карта през прозореца.

Млад агент, прикриван от други двама, надзърна в колата и махна на агентите в колите край него да продължават към къщата.

— Как сте, сър? Всички ли са добре? — огледа ни агентът.

— Да. Тук ли е агент Фредерикс?

— На пет минути зад нас е.

— Кажете на колегите си, че са двама. Лавинг и съучастник. Въоръжени. Лавинг може би е ранен. Не знам къде са скрили колата си.

— Ще проверим, сър.

— По-рано разгледах картата и от другата страна на езерото видях десетина къщи и няколко лесни маршрута към междущатската магистрала. Смятам, че ще се опитат да прекосят езерото с лодка и после да откраднат кола.

— Ще изпратя екип там — отвърна агентът.

— Ще ме свържеш ли с пилота на хеликоптера? Ще му опиша имота.

— Хеликоптер ли?

— Тактическото ви подкрепление — посочих небето.

Той ме изгледа объркано.

— Но, сър, ние не сме включвали хеликоптер в операцията.