Джефри Дивър
Пастирът (23)

Глава 22

— Корт, чуваме те по високоговорителя. С Крис Тийзли.

— Добре.

— Говорих с главния прокурор и той се съгласи да преместим Кеслерови в затвор във Вашингтон.

Само защото не му се обадих? Стори ми се малко прекалено.

— Разбирам. Защо?

Крис Тийзли се намеси:

— Хмм… агент Корт?

— Просто Корт — поправих я. С парите от Конгреса Аби беше създал организация, а не бюро или агенция.

— Добре — продължи тя. — Проверих ви.

Звучеше притеснено. Бях два пъти по-възрастен от нея.

Съсредоточих се върху шофирането и наблюдението за опашка, което пастирите правят автоматично през цялото време. Дори когато пазаруват в супермаркета. Не очаквах обаче да ме следят, а и не виждах нищо.

— Да?

— Рутинна процедура в такива случаи — бързо добави тя. За да не си помисля, че ме разследват официално. — Открих нещо — операцията ви в Нюпорт, Роуд Айлънд. Преди две години.

Така значи.

— Целият доклад по случая е при мен.

Непрекъснато изчакваше, сякаш да ми даде възможност да потвърдя или да отрека. Аз мълчах.

— С двама сътрудници от организацията ви сте охранявали няколко свидетели от същия мъж, замесен и в този случай — Хенри Лавинг.

Отново пауза. Почудих се дали Уестърфийлд я изпитва, както аз подлагам на изпит Дюбоа, Ахмад и другите си протежета. Лесно е да проучваш. Трудно е да насочиш информацията към някого и да дръпнеш спусъка.

Тийзли очевидно не стреляше достатъчно бързо. Шефът й пое инициативата.

— Корт, нека ти прочета нещо: установено е, че при изпълнение на задачата за охрана на Ковалски агент Корт…

Отделът за вътрешни разследвания към правосъдното министерство явно също беше объркал длъжността ми. Малцина знаят какво представлява организацията ни.

— … е изложил на опасност двамата свидетели под негова закрила заради конфликт на интереси. Въпреки че половин дузина професионалисти от областта на личната охрана от три държавни агенции са настоявали, че стандартната процедура изисква свидетелите да бъдат укрити във федералния затвор в Провидънс, Роуд Айлънд, агент Корт предпочел да отведе свидетелите първо в мотел и после да ги прехвърли в защитена къща в околностите на Нюпорт, Роуд Айлънд.

— Запознат съм с доклада — прекъснах го рязко.

Той обаче не спря да чете:

— В резултат Хенри Джонатан Лавинг, нает да похити и да извлече информация от свидетелите, ранява местен полицай и случаен минувач и едва не отвлича един от гореспоменатите свидетели. По време на разследването излиза наяве фактът, че Лавинг е човекът, убил началника на агент Корт — Ейбрахам Фалоу, директор на… Заличено е… И личен приятел на агент Корт. Заключението на следователите е, че агент Корт, движен от желание за лична мъст, решава да не отведе свидетелите във федералния затвор, а в обществено достъпна сграда с пълното съзнание, че Лавинг ще се опита да ги похити. Той използва свидетелите като примамка, за да залови и убие Лавинг. Потвърждава го и фактът, че свидетелите са осъдени престъпници и следователно агент Корт не е страдал от скрупули да ги изложи на опасност. Само поради благоприятно стечение на обстоятелствата свидетелите оцеляват и процесът продължава по график — заключи Уестърфийлд.

— Благоприятно стечение на обстоятелствата — повторих тихо.

Явление, в което никак не вярвам.

— Е?

Питах се какво очаква да отговоря. Не си направих труда да му обясня, че затворът в Провидънс е по-опасен и от най-опасните квартали в града, а това е красноречив довод. Протежето ми по онова време беше научило, че Хенри Лавинг е работил с поне двама души в затвора. Що се отнася до подопечните ми, да, те бяха престъпници. Но пастирите не съдят морала на хората под своя закрила. Единственото им съществено качество е биещото им сърце. Работата ни е да го опазим непокътнато.

Но тогава не се оправдах пред шефа си, несъмнено не възнамерявах да обяснявам нищо и на Уестърфийлд и на младата му асистентка.

— Сега е същото, Корт. Мотел в Провидънс — „Хилсайд Ин“. Защитена къща там — защитена къща тук. От възстановката излиза, че когато Лавинг се е появил в „Хилсайд Ин“, ти си можел да избягаш веднага, но си изчакал зад сградата. Атакувал си го, докато подопечните са били в колата при теб.

„Хората, които обясняват, са слаби, Корт. Пастирът не може да е слаб. Може да греши, но не може да е слаб“.

Думи на Аби, разбира се. Осъзнах, че Уестърфийлд сигурно е притеснен; нито веднъж не премина на френски. Изпреварих бавен „Приус“.

— Оказва се, че капанът в Роуд Айлънд не е проработил, и лисицата ти се появява отново. И ти отново тръгваш на лов, използвайки за примамка Кеслерови. А сега разбирам от Арън, че е замесен терористичен елемент.

— Какво?

— Али Памук под псевдоним Кларънс Браун.

— Не сме открили никаква терористична следа. Баща му е турчин, а той е дарил пари на джамия във Вирджиния. Поиграл си е със самоличността си. Засега знаем само това. Разследваме.

— Не е изключено обаче терористична групировка да се опитва да похити Кеслер, за да разбере какво знае и кой друг участва в разследването му.

— Както казах, Джейсън, нямаме такава информация.

— Виж, Корт, оценявам факта, че измъкна Кеслерови от две напечени ситуации. Талантлив си… и късметлия. Но не бива да рискуваме третия път Лавинг да извади по-голям късмет.

Късмет…

— Възможно е Кеслер да е единственият ключ към сериозна терористична заплаха. Не можем да го излагаме на риск, както правиш ти. Имам картбланш от главния прокурор. Искам Кеслерови и сестрата на съпругата да бъдат въдворени под ключ незабавно. В затвора „Хансен“, както говорихме преди. Вече съм се свързал с тях.

Представих си го как поглежда Тийзли с изражение: „Ето така се действа“.

— Искам да говоря с шефа си.

— Решението е на главния прокурор.

Шефът на всички.

Установих, че карам с петнайсет километра в час по-бързо от ограничението. Поотпуснах педала за газта.

Уестърфийлд продължи вразумително:

— Ако беше просто незаконно присвояване или организирана престъпност, нямаше да се тревожа толкова. Но изникна терористичен елемент, не бива да грешим. Трябва да положим всички усилия да идентифицираме заплахата. И да не предоставяме вратички за ответни удари.

При цялото прекарано време в системата, така и не успях да свикна с жаргона й.

— Искам ги в „Хансен“ възможно най-скоро. Ако държиш да преследваш Лавинг, няма проблем. Ако искаш да разкриеш поръчителя, добре. Просто няма да използваш моя свидетел за сиренце в капана.

Неговият свидетел… Известното ченге — герой. Уестърфийлд продължи:

— Поръчвам брониран ван.

— Не.

— Ще се обадя на Арън и ще разбера къде са.

— Той не знае.

— Какво?

— Не съм му казал.

Само неизбежна информация…

— Е, това…

Уестърфийлд недоумяваше, макар да не схващах защо. Едва ли хората в неговата организация си споделяха всичко.

— Надявам се да не се хванем за гърлата, Корт. Mon Dieu… ще стане неприятно.

О, френският! Най-после.

След малко се обадих:

— Ето с какво съм съгласен. Ще се обадя на Арън. Ако той потвърди, че главният прокурор е наредил да ги изпратим в килията — оставих думата да увисне във въздуха — ще уредя наш транспорт да ги откара в „Хансен“. Но ще те предупредя… Полицай? Вътре? Райън няма да подскочи от щастие. Не знам доколко ще ни съдейства, ако го вкараме там.

— Остави това на мен, Корт. Трябва да действаме незабавно. Да разчитам ли на теб?

Тоест — щеше да се обади на Арън след десет минути, за да се увери, че следвам указанията му.

— Да.

— Благодаря. Работим за доброто на страната.

Не разбрах дали тези думи са отправени към мен, към Тийзли или към някаква невидима аудитория.

Прекъснах връзката, изчаках няколко минути и без да си правя труда да се обаждам на Арън за потвърждение, набрах Били да поискам брониран ван.