Даяна Палмър
Незабравима нощ (6)

Пета глава

Дейвид и Мег бяха дошли до ресторанта с такси, но на връщане се качиха в лимузината на Ахмед и шофьорът му подкара към дома им. Стивън дори не предложи да ги закара, явно имаше други планове — с Дафни.

— Чудесна вечер! — възкликна Дейвид. — Докога ще останеш в Уичита, Ахмед?

— До подписването и на последния документ — отвърна мъжът. После изгледа Мег с нескрито възхищение. — Уви, след това дългът ще ме призове обратно в моята страна. Сигурна ли сте, че няма да обмислите предложението ми? — подхвърли той. — Ще ме омайвате, танцувайки пред мен в тази рокля.

Мег се насили да се усмихне, обзета от опасения за бъдещето си. Глезенът й изобщо не бе укрепнал след травмата. Загрижеността й растеше с всеки изминал ден.

— Поласкана съм — започна тя.

— Днес жените ни се радват на много по-голяма свобода — замислено продължи Ахмед. — Не са длъжни да скриват лицата си, когато излизат на обществени места.

— Вие женен ли сте? — полюбопитства Мег. — Нали мюсюлманите могат да имат по четири жени?

Изражението му стана сериозно.

— Не, не съм женен. Вярно е, че мюсюлманите могат да имат до четири жени, но макар да приемам учението на Пророка, аз не съм мюсюлманин, госпожице. Възпитан съм като християнин, което изключва възможността за полигамия.

— Карайте все направо — бързо каза Дейвид, насочвайки с жест шофьора. — Не си виждал къщата ни, нали, Ахмед? — добави той с усмивка.

— Не.

— Заповядайте тогава. Ще направя кафе — покани го Мег.

— Може би друг път — учтиво отказа Ахмед и хвърли поглед назад към тъмната кола, която ги следваше. — Тази вечер имам делова среща в хотела.

— Разбирам — рече Мег.

— Благодаря, че ни докара. Ще се видим утре — каза Дейвид, щом спряха пред къщата.

— Да — кимна Ахмед. — В петък приключваме сделката. Ще се радвам да придружа двама ви и нашия приятел Стивън на театрално представление. Осигурил съм билетите, вие само трябва да приемете.

— С най-голямо удоволствие! — възторжено възкликна Мег. — Какво ще кажеш, Дейвид?

— Разбира се — с готовност отвърна брат й и се усмихна. — Благодаря.

— Тогава ще изпратя колата да ви вземе в шест. Ще вечеряме спокойно някъде преди вдигането на завесата — без да излиза от колата, той се усмихна и махна с ръка на Мег, щом Дейвид затвори вратата зад гърба й. Лимузината потегли, следвана плътно от тъмната кола.

— Следят ли го? — боязливо попита Мег.

— Да — отговори Дейвид, без да я поглежда. — Това са хората от охраната му.

— Той е много приятен мъж — каза Мег, когато поеха към къщата.

Дейвид я стрелна с поглед.

— Ти доста се умълча след танца със Стив — подхвърли той. — Пак ли неприятности?

— Не съвсем — въздъхна тя. — Просто ми навира Дафни в очите. Какво ме интересува?

— Може би се опитва да събуди ревността ти.

— Нима Стивън Райкър ще се унижи да прибегне към подобна тактика?

Дейвид понечи да каже нещо, ала се отказа. Само се усмихна, отключи вратата и отстъпи, за да направи път на сестра си.

— Ахмед е загадъчна личност — изненадващо подметка Мег. — Много фин човек, нали? — добави замислено тя.

— Ахмед? — изгледа я слисано Дейвид. — А, да. Вярно. Разбира се — брат й сякаш внимателно подбираше думите си. — Но макар и християнин, той е типичен арабин със своите нрави и обичаи. В момента страната му е огнище на противоречиви страсти и опасни интриги — той съсредоточено се вгледа в нея. — Май не следиш новините от света, Мег?

— Не искам да се разстройвам — призна тя. — Затова нито гледам новините по телевизията, нито чета вестници. Знам, че е глупаво, Дейвид, но нима мога да променя света? Това е работа на политиците. Знам, че не всичко е идеално, но нищо няма да постигна, ако се втурна през океана и започна да уча хората какво да правят?

— Полезно е да си информиран — каза Дейвид. — Макар в момента за теб да е по-добре, че не знаеш нищо — измърмори той. — Ще се видим утре.

— Да — тя се загледа подире му, смръщила вежди. И Дейвид понякога ставаше твърде потаен.

 

 

Дейвид нито веднъж не покани Стивън в дома си през седмицата, защото забеляза как всяко споменаване на името му нараняваше Мег. Ала дори в голям град като Уичита бе възможно случайно да се натъкнеш на близък познат.

Мег едва не се сблъска със Стив, когато се отби в мъжкия отдел на универсалния магазин, в който обикновено пазаруваше цялото им семейство. Търсеше подарък за рождения ден на Дейвид.

Изглеждаше шокирана и недоволна, че го вижда, ала и на неговото лице се изписа враждебност.

Тя с мъка отмести очи от високата му спортна фигура подчертана от елегантния светлокафяв костюм.

— Костюм ли ще си купуваш? — попита саркастично той. — Тук едва ли ще намериш подходящия размер.

— Търся подарък за Дейвид. Има рожден ден другата седмица — сконфузено каза Мег.

— Какво съвпадение! И аз за това съм тук.

— Не е ли задължение на секретарката ти да върши черната работа вместо теб.

— Лично избирам подаръците за своите приятели — с хладно високомерие отбеляза той и добави, взирайки се в лицето й: — Освен това използвам Дафни за други цели. Не бих желал да я изморявам през деня — намекът, че Дафни му е нужна през нощта изпълни Мег с гняв и отвращение, но тя потисна чувствата си и се втренчи във вратовръзките.

— Естествено — съгласи се с пресилена веселост.

— Баща ми беше прав — подметна той, ядосан от безразличието й. — Тя би била идеална съпруга. Чудя се защо ми трябваха цели четири години да го разбера.

Сърцето й спря да бие. Спря! Тя преглътна.

— Понякога твърде късно осъзнаваме стойността на нещата.

— Така ли? — притаи дъх той.

Мег вдигна към него очи, изпълнени с открито злорадство.

— Разбрах колко много означава балетът за мен едва когато се сгодихме — каза с хладна усмивка тя.

Стивън стисна юмруци. Овладя се и се усмихна.

— Вече установихме, че и двамата навреме сме се отървали — той я изгледа високомерно и попита: — Как върви финансирането на трупата?

Мег рязко си пое дъх.

— Отлично, благодаря — хладно отвърна тя. — Няма да имам нужда от… помощ.

— Жалко.

— Нима? Дафни не би одобрила подобно нещо!

— О, рано й е да очаква вярност от моя страна — нехайно отговори Стивън. — Още не сме обявили официално годежа.

Мег едва не припадна. Усети как пребледнява, ала не потърси опора.

— Разбирам.

— Пръстенът ти още е у мен — безгрижно подметна той. — Държа го заключен в сейфа си…

Мег си спомни как го даде на майка си, за да му го върне. Споменът бе ярък, мъчителен. Дафни. Дафни!

— … да ми напомня какъв глупак съм бил да си помисля, че можеш да ми бъдеш съпруга — продължаваше Стивън. — Никога вече няма да допусна такава грешка. Дафни не гони кариера. Иска деца. От мен — добави жестоко той.

Тя сведе поглед, изтерзана, съкрушена от думите му. Ръката й трепереше, когато докосна копринените вратовръзки.

— Ахмед ни покани на вечеря и на театър в петък — гласът й потрепна съвсем леко, слава богу.

— Знам — сухо каза той.

Мег успя да вдигне очи и тихо промълви:

— Не е нужно непрекъснато да ме наскърбяваш, Стивън. Зная, че ме мразиш. Не е необходимо… — тя едва не се задави на последната дума.

— Така ли? Защото не знаеш какво ми е, Мег? И никога не те е интересувало — мъжът пъхна ръце в джобовете си и свъси вежди. Тя изглеждаше толкова крехка в светлозеления си плетен костюм. — Ахмед си заминава скоро. Пази се да не хлътнеш по него.

— Той ми е приятел. Нищо повече.

Сребристосивите му очи с копнеж се плъзнаха по тялото й, по сведената й глава, после бързо се отместиха.

— Как вървят упражненията?

— Благодаря, добре.

Стивън се поколеба, после изведнъж рече:

— А ти кога заминаваш?

— В края на месеца.

— Слава богу! — въздъхна той.

Мег затвори очи за миг. Чашата преля! Издърпа вратовръзката, която разглеждаше, и тръгна, без да го поглежда, без да каже нито дума повече.

— Ще взема тази — обърна се тя към усмихнатата продавачка, като извади кредитната си карта. Гласът й прозвуча странно.

Стивън стоеше зад нея и отчаяно търсеше думи да й се извини. Ставаше му навик да я унижава. Непрекъснато мислеше колко много я бе обичал и колко лесно го бе отхвърлила тя. Не й вярваше, но, Господи, все още я желаеше. Сънуваше я. Без нея всичко бе сиво. А сега, само като я гледаше, сърцето му се изпълваше с възторг, чувстваше се окрилен. Тя бе прелестна — чиста, мила и нежна, а желаеше единствено чифт балетни пантофки и сцена.

Той изстена вътрешно. Как ще преживее отново заминаването й? Не трябваше никога да се доближава до нея. Сега щеше да му е дори по-тежко. Щеше за втори път да я остави да си отиде, погубвайки част от самия него.

Дафни щеше да го придружава довечера, защото в компанията на Мег той едва се въздържаше. Добре че беше Дафни. Тя бе истински приятел, без претенции за нещо повече, но в момента беше и негов съучастник, замесен в опасния бизнес около Ахмед. Имаше привилегията да знае неща, които никой друг от ръководството на компанията не знаеше. Служеше му също и за маскировка. А всъщност Дафни имаше сериозна връзка с един от тайните агенти, които отговаряха за охраната на Ахмед. За щастие, Мег дори не подозираше това.

В известна степен Стивън бе изложен на опасност. Почти колкото и Ахмед. Ала не можеше да го обясни на Мег, без да засегне някои свръхсекретни въпроси. Дафни бе в течение, естествено. Но нея я охраняваха, както и него, както и Ахмед. Въпреки болката, която му бе причинила Мег, той искаше да я предпази от всякаква опасност. Понякога отъждествяваше любовта си към нея с неизлечимо болестно състояние. Тя бе като кръвта във вените му. Ала за Мег той не означаваше нищо, защото единственият й стремеж в живота бе да танцува. Осъзнаването на този факт му причиняваше силна болка, забиваше се като остра кама дълбоко в сърцето му. И го правеше жесток. Ала оскърбителното поведение не му доставяше удоволствие. Той копнееше да я прегърне, да се извини за поредната си грубост.

Мег приключи с покупката и си тръгна, без да поглежда към него. Подтикнат от непреодолим импулс, Стивън нежно я хвана за лакътя и я заведе в уединено кътче зад стойка с костюми. Вгледа се в очите й, изпълнени с болка и изненада, и усети как тялото му започва да пулсира.

— Все те оскърбявам, нали? — дрезгаво каза той. — Без да искам. Бог ми е свидетел, не го правя умишлено, Мег!

— Така ли? — попита с тъжна измъчена усмивка тя. — Всичко е наред, Стив — промълви и отмести поглед.

— Имаш право след всичко, което ти сторих.

Отдръпна се и бързо излезе от магазина; коли и хора се сляха пред замъглените й очи.

Стив се проклинаше, втренчен подире й, докато напълно я изгуби от поглед. Никога не се бе чувствал толкова зле.

 

 

Останалите дни от седмицата Мег посвети на балетните си упражнения, като се опитваше да не мисли за Стив и Дафни. Дейвид беше необичайно мълчалив, но една вечер разговаря със Стивън по телефона и Мег подразбра, че президентът на „Райкър Еър“ възнамерява да излезе с Дафни. Сърцето й се сви.

В четвъртък телефонира на ръководителя на балетната трупа Толбърт Морз.

— Радвам се, че се обади — каза той. — Скоро ще имам достатъчно средства. Ще можеш ли да дойдеш на репетиция след седмица?

Мег се вкамени. Дотогава само чудо би излекувало глезена й. Тя се поколеба. Не искаше да признае, че се възстановява твърде бавно. Дълбоко в себе си знаеше, че няма да може да танцува толкова скоро. Ала нямаше сили да изрече думите. Балетът бе всичко, което имаше. Стив категорично я бе отхвърлил. По отношение на него не хранеше вече надежди.

Мечтата й за балетна школа постепенно се налагаше в съзнанието й, но трябваше да я основе в Уичита. А щеше ли да понесе неизбежните срещи със Стивън? Приятелството му с Дейвид означаваше, че ще бъде чест гост в къщата им. Не. Тя трябваше да излекува глезена си. Трябваше да танцува. Само така можеше да избяга! Последното грубо признание на Стивън открито подчертаваше, че в живота му няма място за нея. Превъзмогвайки паниката, Мег успя да се разсмее.

— Дали ще мога да дойда след седмица! — възкликна тя. — Ще бъда на сцената!

— Така те искам! Ще кажа на Хенриета да наеме отново стаята ти. Как е глезенът?

— Отлично — излъга тя.

— Тогава ще се видим след седмица.

Мег затвори телефона и дълго остана загледана в слушалката, преди да направи опит да помръдне. Излъжеш ли веднъж, ще излъжеш и втори път… Но нима го бе излъгала, след като упорито се занимаваше всеки ден? Дори в момента.

Тя опита да се отърси от песимизма и отново застана до стойката. Каза си, че ако се съсредоточи, усилията й ще се увенчаят с успех.

 

 

В петък следобед, щом се прибра от работа, Дейвид надникна по време на заниманията й. Беше намръщен и когато Мег спря да си отдъхне, зърна загрижеността в очите му.

— Как върви? — попита брат й.

Тя му отправи широка усмивка, решена да не издава собствените си опасения:

— Напредвам бавно и упорито.

— А какво казва физиотерапевтът?

— Че ще ми трябва време — Мег притвори очи и се постара да не среща погледа му.

— Репетициите ти започват следващия месец. Ще се справиш ли?

— Всъщност започват след седмица — рече тя и му разказа за телефонния разговор. Той бурно изрази негодуванието си. — Дейвид, за Бога, ще се оправя! — избухна Мег, разгневена, че чува собствените си страхове от неговите уста.

— Добре, млъквам — той пъхна ръце в джобовете си с дълбока въздишка. — Ахмед ще бъде тук в шест.

— Помня. Остави тоя угрижен вид — знам, че е поканил Стив и Дафни.

Раменете му тежко се повдигнаха и отпуснаха. Той отлично знаеше каква е ситуацията, но не можеше да обясни на Мег. От друга страна, сърцето му се свиваше от болка, като я гледаше как се измъчва.

— Съжалявам.

Тя потисна спомена за последната си среща със Стивън.

— Защо съжаляваш? — попита с безразличие, докато попиваше лицето си с кърпата, преметната около шията й. — Аз нямам нищо против.

— Правилно.

— Какво бих спечелила? — вдигна очи Мег. — Аз избягах преди четири години. А можех да остана и да се срещна с него. И с нея. Оставих се да ме манипулират и зарязах всичко, не разбираш ли? Не предполагах, че толкова ще го нараня… — тя се обърна, за да спре сълзите си. — Но той вече е направил своя избор, желая му щастие. Сигурна съм, че Дафни ще се постарае той да се чувства добре. Тя от години се грижи за него.

— Да, от години се грижи за него — съгласи се Дейвид. — Но Стивън не я обича. Никога не я е обичал. В противен случай отдавна да се е оженил.

— Вероятно. Но може да е променил чувствата си към нея.

— Не ми се вярва. Да го видиш само как се държи с нея в офиса — сухо и делово, без сантименталности.

— Да, но ти сам каза, че всичко си дошло на мястото, след като тя се опитала да напусне.

— Така беше — той направи гримаса.

Сърцето й натежа като олово. Мег се насочи към стълбите.

— Няма значение, нали скоро се връщам в Ню Йорк.

— Сестричке — нежно я повика Дейвид и тя спря с гръб към него. — Мога ли да ти помогна с нещо?

Мег поклати глава.

— Но съм ти благодарна — гласът й секна. — Наистина, Дейвид.

— Мислех, че ще го забравиш… след време.

Тя се загледа в ръката си върху парапета.

— Опитах, вярвай ми — промълви с треперещ глас. Пое си въздух. — Сега имам балета, Дейвид. За компенсация.

Той я наблюдаваше как изкачва стълбите, убеден до болка, че балетът не би компенсирал липсата на Стивън. Мъката прозираше дори в стойката на тялото й. Глезенът й не оздравяваше и тя го знаеше. Ала трябваше също да си даде сметка, че Стивън никога няма да издаде чувствата си към нея, каквито и да са те, след като веднъж е бил наранен дълбоко. Дейвид поклати глава и се качи в своята стая да се преоблече.

 

 

Лимузината пристигна точно навреме. Мег нямаше много официални дрехи, но за един коктейл си бе купила по-специален тоалет и реши да го облече тази вечер — вечерна рокля от черен креп с богата пола и дантелен корсаж. Дейвид й хвърли изумен поглед, щом я видя да слиза по стълбите.

— Ахмед ще припадне — подметна той.

Мег весело се разсмя. Косата й бе вдигната в сложна прическа, отнела й половин час. Руси кичурчета се виеха около изящната й шия.

— Не е чак толкова прозрачна, само така изглежда — рече тя. — Точно такива рокли са модерни в Ню Йорк.

— Тук не е Ню Йорк и Стивън ще излезе от кожата си.

При произнасянето на името му сърцето й подскочи.

— Да прави каквото ще! — очите й проблеснаха лукаво.

Дейвид предпочете да не спори с нея. Но я убеди да добави и ефирна черна наметка, като подхвърли, че Стивън може да си излее яда върху него.

Лимузината бе изключително удобна, ала Мег имаше странното чувство, че я наблюдават. Тя се обърна и забеляза през задното стъкло не една, а две коли, които ги следваха.

— Какви ли са онези във втората кола? — промърмори тя.

— Не питай — ухили се Дейвид. — Може да са от мафията — изхриптя той, като поверително склони глава към нея.

— Ти си непоправим, Дейвид!

— Роднини сме — отбеляза самодоволно той. — Така че какъв е изводът?

Тя безпомощно вдигна ръце и се облегна на седалката.

Цяла седмица с ужас мислеше за тази вечер. След заминаването на Ахмед обаче нямаше да й се налага да вижда Стивън на обществени места. Щеше да го избягва, докато не стане време да потегли обратно за Ню Йорк. Междувременно, макар близостта на Дафни и Стивън да разбиваше сърцето й, никой нямаше да разбере.