Даяна Палмър
Незабравима нощ (3)

Втора глава

Дъхът й секна. Беше го казала на шега, а Стив бе съвсем сериозен.

— Стив…

Той сведе поглед към устните й, както бе отметнала глава на гърдите му. Преобрази се, щом чу името си, произнесено от нея. Пръстите му като клещи се впиха в талията й, лицето му сякаш застина.

— Устни с цвят на роза — каза със странно хриплив глас. — Някога можех да те имам, Мег.

— Но ме отхвърли — прошепна тя и усети, че трепери.

— Така трябваше! — дълбоко стаен гняв се четеше в очите му. — Не разбираш ли? Нима още не знаеш защо?

Мег наистина нямаше представа. Беше вперила сините си очи в него с искрено любопитство.

— Мег — простена Стивън. Въздъхна и неохотно я отблъсна от себе си. Пъхна ръце в джобовете и напрегнато се загледа в нейните широко отворени, невинни очи. — Не, не знаеш. А аз мислех, че в Ню Йорк ще пораснеш — с тъга отбеляза той. После присви очи и се намръщи. — Защо излъга, че някакъв мъж щял да те издържа?

— Хазяинът искаше да ме осинови — плахо се усмихна тя.

— Господи!

— Наистина не мога да си позволя усложнения — каза тъжно тя и склони глава на рамото му. — Дори с теб. Няма да е разумно — засмя се пресилено. — Освен това съм убедена, че си имал всички жени, които си пожелал.

— Разбира се — потвърди той с вбесяваща небрежност, като я наблюдаваше с любопитство. — Но теб те желая от доста време. Започнахме нещо, без да го довършим. Искам веднъж завинаги да те прогоня от мислите си, Мег.

— Опитвал ли си със заклинания за прогонване на духове? — шеговито подхвърли тя. Притисна закачливо длани о гърдите му и почувства ударите на сърцето му. — Защо не залепиш моя снимка върху…

— Достатъчно — нежно я разтърси той.

— На всичко отгоре — започна с въздишка Мег, като сключи ръце на тила му, — най-вероятно ще забременея и сред самолетостроителите ще избухне скандал. Ще си проваля кариерата, ще опетня доброто ти име и ще родя бебе, което никой от нас не желае — чудно, ала опасността от забременяване вече не я ужасяваше.

— Мери Маргарет, в кое време живееш? — измърмори през смях Стивън. — Днес жените не забременяват, ако не искат.

— Нима, господин Райкър? — тя леко извърна глава и вдигна очи към него. — Изглежда имаш опит в тия неща? Сигурно си се заредил с всякакви ефикасни средства?

— По дяволите! — избухна в смях той.

— Няма да се хвана на въдицата. Не искам да спя с теб и да загубя един добър приятел. Нали сме приятели, Стив?

— Приятели, врагове, спаринг-партньори — съгласи се той. Изражението му отново стана непроницаемо, ала внезапно вълнение проблесна застрашително в очите му. Дишането му стана неравномерно, той вплете пръсти в косата й и сведе устни към нейните.

— Стив… — колебливо възрази Мег.

— Само една целувка — глухо прошепна той.

— Не трябва.

— Зная… — устните му докоснаха нейните, бавно и подканващо. Тялото му застина в очакване, а ръката му нежно се плъзна по шията й. Палецът премина по упорито стиснатите устни и ги разтвори.

Ръцете й бяха притиснати към гърдите му, очаровани от топлината, стегнатите мускули и трескавия пулс. Воля не й достигаше да го отблъсне.

— Мери Маргарет… — той си пое дъх и жадно впи устни в нейните.

— О, небеса! — изстена тя. Сякаш огнена лава заля тялото й, плъзна във вените й, накара я да изтръпне от неимоверно блаженство. Устните му имаха вкус на мента и цигари.

Мъжът я притисна в прегръдките си и прекърши всякакъв опит за съпротива с изпепеляващите си целувки. Остана само желанието. Единствено Стивън и неговата страст имаха значение и Мег несъзнателно се опитваше да утоли жаждата му, безпомощно обвила ръце около врата му.

— Ако не престанеш — едва прошепна тя, — ще разкъсам дрехите ти и ще те изнасиля тук на килима!

Шеговитата забележка успя да го развесели, както винаги. Друга жена не бе успявала да го разсмее, да го накара да чувства, че живее.

— Не можеш ли да си държиш устата затворена поне пет минути? — надви смеха си той.

— Средство за самозащита — рече с усмивка тя: — О, Стив, целуваш изумително! — почувствала възбудата му, тя тихо добави: — Съжалявам.

— Само с теб е така, скъпа — ласкавото обръщение неволно се изплъзна от устните му. Задържа ръцете й още миг, после с мрачна усмивка запали нова цигара. — С другите жени обикновено ми е нужно време, докато с теб…

Мег избягваше да мисли за това, ала колкото и да се стараеше, не можеше да заличи от паметта си силата на неговата възбуда. Първия път се беше уплашила, но той я увери, че двамата си подхождат във всички отношения, и особено в секса. Тя не обичаше да си спомня интимните им мигове, защото неминуемо си представяше и края. Струваше й се невероятно, че той бе отишъл при Дафни след скарването им. Освен ако… Нима толкова непреодолимо я бе желал, че е трябвало да отиде при друга, за да утоли страстта си?

— Стив…

— Да?

— Какво каза преди малко? Че ти е било трудно да се въздържаш?

— Да — изражението му се промени. — Явно не ти е минавало през ум преди четири години — саркастично рече той.

— Много неща не са ми идвали наум тогава — обзе я необясним страх.

— Не си напрягай паметта — каза Стивън с подигравателна усмивка. — Твърде късно е да промениш отношението си.

— Зная. А и кариерата ми е по-важна.

— Да, кариерата ти — кимна той, но начина, по който изрече думите, я смути.

— Ще погледна печеното — измърмори Мег.

— Преди това си сложи червило, ако искаш да избегнеш ироничните забележки на Дейвид.

— С Дейвид мога да се справя — заяви тя. — Веднъж го набих пред целия клас.

— Казвал ми е, но сега е пораснал.

— Ами, все същият хлапак си е — тя докосна устните си. Бяха леко подути от пламенните му целувки. Не очакваше да събуди у него такава страст след четири години.

— Нараних ли те? — попита тихо той. — Извинявай, не съм искал.

— Винаги си бил малко груб — тъжно се усмихна тя, — но не ми е било неприятно.

Очите му проблеснаха, ала Мег побърза да се скрие в кухнята. Близостта на Стивън я смущаваше, а все още не се чувстваше готова за любовна връзка. Не смееше да започне отначало. Веднъж бе превъзмогнала мъката от раздялата с него, но втори път едва ли би успяла. Той все още я желаеше. Нищо повече. Ръководеше се не просто от незадоволена страст, нервно мислеше Мег, а от дълбоко стаена, упорито подхранвана жажда да си отмъсти.

Но нали скоро ще се върна в Ню Йорк, опита да се успокои тя. Нямаше търпение да замине. Коленете й трепереха, едва ходеше, и то само от една целувка! Не би могла да устои на Стивън. И нейните желания ставаха неконтролируеми. Вече реагираше като жена. За лош късмет обаче единственият мъж, който събуждаше страстта й, бе човекът, комуто не смееше да се отдаде. Ако Стив наистина искаше да й отмъсти, задето бе развалила годежа им, връзката с него би била равносилна на самоубийство.

 

 

Вечеряха почти безмълвно: Мег бе заета със собствените си мисли, Стивън седеше навъсен, само Дейвид се опитваше да подхване разговор.

— Кажете нещо, де! Развалете ми удоволствието от идеално приготвеното печено — изпъшка Дейвид, като хвърляше погледи към каменните им лица. — Да не сте се скарали пак?

— Не, не сме се карали — невинно каза Мег. — Нали, Стивън?

Стивън не отговори, умишлено зает с разрязването на парчето месо в чинията си. Дейвид безпомощно вдигна ръце.

— Никога няма да ви разбера вас двамата! — измърмори той. — Ще ида да потърся нещо за десерт — и като си мърмореше, излезе от стаята.

— Аз не искам десерт — викна Мег подире му.

— Иска, иска — моментално се намеси Стивън и улови погледа й. — Слаба си като вейка. Още малко и ще се пречупиш.

— Аз съм балерина. Някъде да си виждал дебели балерини?

— Изглежда ти харесва да ми противоречиш — очите му проблеснаха и той се усмихна.

— Все някой трябва да го направи. Жените са те разглезили. Майка ти ми каза, че се тълпели около теб, където и да отидеш.

— Нима? — разсеяно попита той, като упорито съзерцаваше чашата си с кафе.

— Но нито една от връзките ти не била сериозна. Дори не си помислял да се ожениш.

— Веднъж имах такова намерение.

— Нямаше да се получи — каза сконфузено Мег. Почувства се неловко. — Не бих те делила с никоя, въпреки наивността на осемнайсетте си години.

— Смяташ, че широките ми възгледи допускат издържането на жена и любовница едновременно? — присви очи той.

— Дафни бе красива и зряла, а аз — напълно неопитна. Срамувал си се от мен…

— Не е вярно! — в експлозивността му пролича едва сдържана ярост.

Мег го изгледа с любопитство.

— Вярно е! Баща ти ми каза, че затова не си обичал да излизаме заедно…

— Баща ми. Прекрасно! — Стивън отпи от изстиналото кафе и вдигна поглед към Мег. В очите му се четеше болка. — Излиза, че майка ти и моят баща са свършили добра работа.

— Връзката ти с Дафни беше факт — продължаваше да упорства Мег.

— Да — въздъхна той. — Така изглежда. Лично си ни видяла на снимка във вестника.

— Естествено — в гласа й се прокрадна огорчение. Как можа да издаде чувствата си! Усмихна се пресилено. — Е, никой не е пострадал. Мен ме очаква блестяща кариера, а ти си мултимилионер.

— Да, така е. Всеки ден по два пъти заставам пред огледалото и си викам: „Какъв щастливец!“ — Стивън погледна изящния си златен часовник. — Трябва да тръгвам.

— Съвещание ли имаш? — поинтересува се мило Мег.

— Не. Отивам на среща — и добави с хладна усмивка: — Както знаеш от майка ми, нямам никакви проблеми с жените.

— Щастливка! — въздъхна Мег.

— Няма ли да престанеш най-после? — изгледа я гневно Стив.

— Как да престана, като си неотразим? — отвърна тя. — Не обвинявам жените, че си падат по теб. И аз бях хлътнала.

— Не за дълго.

Мег се взря с любопитство в лицето му.

— Трябваше да поговоря с теб за Дафни, вместо да бягам.

— Било каквото било — дрезгаво каза той. — Както сама каза, и двамата сме се променили.

— Да, единият от нас със сигурност — сухо рече тя. — Преди никога не си ме целувал така!

— Да не си очаквала да ти остана верен след твоето бягство? — повдигна вежди той.

— Не, естествено — Мег извърна очи. — Ти не си способен на това.

— Вярност може да се очаква, когато страните са обвързани.

Тя гледаше ръцете си, без да вдига очи към него. Животът й изглеждаше толкова безсмислен напоследък. Дори балетът не компенсираше пустотата в душата й.

— И да бяхме обвързани, щеше да е същото — измърмори Мег. — Съмнявам се, че ти можеш да бъдеш верен на една-единствена жена, при твоите забележителни завоевания. Освен това не съм ослепителна красавица като Дафни.

Той едва забележимо трепна, ала лицето му остана безизразно.

— Добър опит, но неуспешен.

— Моля? — погледна го изненадано Мег.

— Имам предвид скръбния сведен поглед — каза той. Изправи се и мускулите му изпъкнаха под тънката риза. — Познавам те твърде добре, Мег. Този път преигра.

Тя впери очи в него, без да мига:

— Повече ли щеше да ти хареса, ако бях дошла да блъскам по вратата ти, след като видях снимката ви в оня вестник?

Лицето му се изопна.

— Не, ненавиждам подобни сцени — призна Стивън. — И все пак защо изопачаваш причината за развалянето на годежа? Казала си на майка ти, че за теб балетът е по-важен от всичко, че си се изплашила и затова си избягала. Това бяха нейните думи.

Мег се озадачи. Явно Никол бе предпочела да не споменава за ролята на Дафни в живота на Стивън.

— Сигурно е решила, че би било най-добре за всички да ти внуши, че съм заминала заради кариерата си.

— Точно така! Решението е било на майка ти — уточни той и очите му проблеснаха хладно. — Никога не си имала смелостта да й противоречиш. Подчиняваше й се безропотно.

— Защо не? Тя беше зряла жена, а аз бях млада и неопитна. Ти беше първият мъж в живота ми.

— И сега не си много опитна. Животът в Ню Йорк ни най-малко не те е променил.

— Човек си остава такъв, какъвто е, независимо къде живее — тя сведе глава, вбесена от думите му. — Работата ми е да танцувам. Това и правя. Цял живот съм учила балет и занапред ще жъна успехи за усърдието си. Доволна съм. Добре че навреме разбрах за истинските ти чувства към мен, не е ли така, Стив? И за щастие успях да избягам — добави с горчивина Мег.

Той се приближи застрашително и я принуди да вдигне очи.

— А намери ли утеха? — подхвърли с ирония.

— За какво?

— За мисълта, че други жени блаженстват в прегръдките ми?

Тя усети как тялото й потръпна и разбра по усмивката му, че го е забелязал.

— По дяволите! — задави се тя.

— Така си и мислех — тръгна си той със смях, но спря на прага. — Кажи на брат си, че утре ще му се обадя — присви очи. — Намразих те, когато майка ти ми връчи обратно годежния пръстен, по твоя молба. Ти беше най-голямата грешка в живота ми. Добре че избяга. Направи услуга и на двама ни.

Стивън се обърна и излезе. Стъпките му проехтяха в антрето, преди вратата да се затвори зад гърба му. Мег не помръдваше, сякаш парализирана от мъка. Той каза, че я е намразил и омразата още прозираше в погледа му. Ненавиждаше я за стореното, въпреки че толкова пъти й бе изневерил след това. Той бе взел погрешно решение, а обвиняваше Мег. Но защо?

— Къде е Стив? — попита Дейвид, щом влезе в стаята.

— Отиде си. Бързаше за среща — процеди през зъби Мег.

— Ех, да бях поне наполовина толкова привлекателен… Къде отиваш?

— Да спя — отвърна Мег от стълбите; тонът й не допускаше други въпроси.

 

 

Искаше й се да замине, вместо да бездейства в Уичита и всеки ден да вижда новите завоевания на Стивън. Все още накуцваше, тъй като сухожилието се възстановяваше досадно бавно. Докторът не бе сигурен дали ще се оправи напълно, а физиотерапевтът, когото Мег посещаваше три пъти седмично, не беше от разговорливите. Тя знаеше, че няма особено подобрение, но се боеше да попита за причините.

Освен това в момента за нея нямаше работа в Ню Йорк. Без спонсори балетната й трупа не можеше да изнася представления и ако скоро не намереха средства, всички щяха да останат на улицата. Нима толкова години упорит труд щяха да отидат на вятъра? Мег обичаше балета. Ако беше богата, лично щеше да финансира трупата, но тя разполагаше само с незначителни дивиденти от акциите си в „Райкър Еър“.

Дейвид също нямаше достатъчно пари. Стив обаче имаше. Мег направи гримаса. Той по-скоро би изхвърлил парите или би ги изгорил, вместо да й даде на заем. Пък и тя за нищо на света не би го помолила. Беше твърде горда.

Опита се да не изпада в паника при мисълта, че никога вече няма да може да танцува. Утеши се с една тайна своя мечта — да открие балетна школа в Уичита. Би било чудесно да учи малките момиченца да танцуват. Самата тя се занимаваше с балет от четиригодишна. Бе натрупала необходимите знания, обичаше децата. Преди не беше обмисляла сериозно подобна възможност, но сега, след травмата, и това бе изход. Крепеше духа й. Все още имаше перспективи за реализация в любимата си професия.

 

 

На следващата сутрин заваля дъжд. Мег погледна през прозореца и тъжно се усмихна. Мрачната утрин идеално подхождаше на настроението й. Тежките капки безмилостно биеха крехките стръкчета трева и потъналите в зеленина дървета. Беше късна пролет. Градината бе разцъфнала и не се задаваха ураганни бури. Макар и неочакван, пороят бе добре дошъл.

Тя изпълни обичайната серия упражнения; глезенът й бе все още схванат и болеше въпреки търпеливите занимания седмици наред. Дейвид беше в офиса, без съмнение заедно със Стив… Освен ако не се е претоварил през нощта, ядно помисли тя. Как бе дръзнал да се перчи пред нея с любовните си похождения и да й подхвърля иронични забележки по тоя повод?

Беше се променил. Някога Стив бе спокоен и уравновесен, нямаше я тази жестокост, с която сега използваше и захвърляше жените. Или може би винаги е бил такъв, но, заслепена от любовта си, тя не е забелязвала недостатъците му?

Не очакваше да го види след грубото му държание снощи, ала Дейвид й се обади от офиса в края на работния ден, за да я покани от името на Стивън на официална вечеря.

— Току-що подписахме договор с един владетел от Средния Изток. По този повод ще вечеряме с неговия представител и Стив иска да дойдеш.

— Защо аз? — попита Мег с огорчение. — За забавление на клиента му или си е наумил да ме продаде като робиня? Доколкото зная, блондинките все още се търсят.

Дейвид не усети горчивината в гласа й. Разсмя се гръмогласно, закри слушалката с ръка и измърмори нещо.

— Стив каза, че идеята не е лоша. И да си подобаващо облечена.

— Да си гледа работата! — сопна се Мег. — Не горя от желание да дойда. Сигурна съм, че Стивън има достатъчно жени, готови да забавляват не само него, но и клиента му.

— Хайде, не се инати! Вечерята ще бъде приятна.

— Ще съм готова, като се прибереш.

— Чудесно.

Тя затвори, недоумявайки защо бе отстъпила. Стивън вероятно щеше да доведе някоя от своите жени, а нея самата щеше да подхвърли на арабина за десерт. Е, очакваше го изненада, ако се е надявал и тя да се включи в играта!

Когато Дейвид отвори вратата, Мег вече го чакаше, облечена в тоалета, който си бе купила в Ню Йорк за тържеството по случай Празника на Вси светии — черна рокля, покриваща я от шията до глезените, широк сребрист колан и ниски обувки в тон с колана. В момента й бе невъзможно да ходи на високи токове и макар че накуцваше едва забележимо, дори ниските й създаваха трудности. Бе вдигнала косата си на кок и нямаше никакъв грим, макар да не съзнаваше, че за неподправената й красота гримът бе излишен. Имаше прекрасна кожа с естествена руменина.

— Господи! — подсвирна Дейвид.

— Нямам нужда от твоето одобрение — намръщи се тя. — По този начин изразявам протеста си, не желая да впечатлявам никого.

— Зная. Стив също ще го разбере — брат й широко се усмихна и галантно й предложи да го хване под ръка. — Но, повярвай ми, той също ще одобри избора ти.