Даяна Палмър
Незабравима нощ (2)

Първа глава

Мег не беше в настроение за телефонни разговори. Всяко прекъсване по време на тренировка я разсейваше и тя се дразнеше, когато смущаваха заниманията й. Травмата я бе принудила да се върне в родния дом в Уичита, щата Канзас. Навехнатият глезен й създаваше достатъчно главоболия. Като капак на всичко женски глас търсеше по телефона Стивън Райкър.

Стивън — президентът на „Райкър Еър“ — играеше тенис с брат й Дейвид. Явно бе предал да го търсят на техния телефон. Мег се подразни, че трябва да разговаря с приятелките му. Винаги се бе отнасяла твърде собственически към Стивън Райкър, още преди заминаването си за Ню Йорк, за да се посвети на балета.

— Стив там ли е? — поинтересува се гласът отсреща.

Без съмнение поредната му любовница, ядосано помисли Мег. Сега ще го лиши от нея. Ей сега!

— Кой го търси, моля? — провлече Мег.

Настъпи мълчание.

— Казвам се Джейн. А вие коя сте?

— Аз съм Мег — едва потисна смеха си тя.

— О! Бих искала да говоря със Стив, ако обичате.

Мег уви кабела около пръста си и понижи глас:

— Скъпи? — изчурулика тя в слушалката. — Миличък, събуди се. Джейн е на телефона. Иска да говори с теб.

Жената хлъцна. Мег едва не се изкикоти. Можеше да прочете мислите на събеседничката си. Сините очи проблеснаха лукаво и озариха нежните черти на лицето, обрамчено от разбъркани руси коси.

— Никога не съм допускала… — гневно избухна гласът.

— А би трябвало — намеси се Мег с театрална въздишка. — Той е неотразим в леглото! Стивън, скъпи…

Яростното прекъсване на линията едва не й спука тъпанчето. Мег закри уста с ръка и остави слушалката на място. Да ти е за урок, Стивън, помисли тя.

Обърна се и внимателно тръгна към салона, който Дейвид бе превърнал в тренировъчна зала специално за нея. Мег рядко я използваше, тъй като почти през цялата година живееше в Ню Йорк. И въпреки това брат й не бе жалил средства! Двамата с Дейвид притежаваха акции в „Райкър Еър“. Дейвид бе и вицепрезидент на компанията. Ала семейните богатства се бяха стопили след краха на баща им, който, точно преди да умре, се бе опитал да купи цялата компания и едва не я бе разорил. Само благодарение на необичайната далновидност на Стивън Райкър компанията оцеля. И сега той бе нейният собственик. Съвсем заслужено, помисли доброжелателно Мег. Бог му е свидетел колко упорито е работил през последните години.

Мег продължи с тренировката и се почувства гузна. Не трябваше да създава неприятности на Стивън с настоящата му любовница. Та нали сама развали годежа им преди четири години.

Мег тъжно взе кърпата и я преметна около изящната си шия върху розовото трико, което заедно с гетрите и палците съставляваше цялата й екипировка. Погледна печално краката си. Палците й бяха в окаяно състояние, но бяха твърде скъпи, за да обуе нови, когато се упражнява. Ако някой я видеше, веднага щеше да предположи, че е без пукната пара. Нямаше да е далеч от истината. Защото въпреки акциите й в „Райкър Еър“, чиито основатели бяха нейният баща и бащата на Стивън, Мег практически мизерстваше. Постъпи в трупата едва миналата година, след като три години учи балет в студиото на бивша примабалерина в Ню Йорк. Първата й солова роля все още предстоеше. Вероятно след това щеше да бъде по-добре платена, да я търсят повече. Стига да не пропусне някой скок както миналата седмица. Споменът за случилото се я изпълни с болка. След подобна непохватност нямаше да я затрупат с покани за главни роли. На всичко отгоре сама трябваше да възстанови пострадалото сухожилие. Упражненията, които терапевтът й бе препоръчал, даваха резултат. Но се постигаше мъчително бавно и болезнено за мускулите. Трябваше да работи изключително внимателно, за да не ги увреди повече.

Мег решително се зае отново с упражненията. Опита да насочи вниманието си върху плавността на движенията, а не към неминуемото стълкновение със Стивън, след като разбере какво е казала на приятелката му. Той навлезе в живота й от момента, в който бащите им станаха съдружници. Тогава тя бе на четиринайсет. Баща й боготвореше Стивън от самото начало. Дейвид също. Но Мег го намрази от пръв поглед.

Следващите няколко години тя му се противопоставяше със зъби и нокти, без да крие своята неприязън. Ала в навечерието на осемнайсетия й рожден ден, отношенията им коренно се промениха. Той й подари изящна огърлица от перли и тя го целуна срамежливо в знак на благодарност. Само че вместо по бузата, попадна на устните му.

В интерес на истината той се изненада не по-малко от нея. Но не се отдръпна с поредната шега по неин адрес, а й отвърна с отчайващо страстна целувка, след което никой от двамата не проговори. Очите на Стивън горяха заплашително, той рязко се обърна и излезе от стаята, без да каже нито дума.

Тази целувка се оказа повратен момент в техните отношения. Неохотно, почти насила, Стивън започна да я кани да излизат заедно, а след месец й направи предложение за женитба. По онова време обаче тя дотолкова бе увлечена по балета, че въпреки желанието и силната си любов към Стивън, се двоумеше. Усетил колебанието й, Стивън стана по-настойчив. И една продължителна любовна игра едва не завърши с интимна близост. Той загуби контрол и Мег се уплаши от необузданата му страст. Последва спор, в който думите му я нараниха дълбоко.

Същата вечер след скарването им, Стивън излезе съвсем открито с предишната си любовница Дафни и на следващия ден снимката им се появи в светската хроника на местния всекидневник.

Мег бе съкрушена. Плака, докато не заспа от умора. И вместо да потърси Стивън, за да изяснят отношенията си, предпочете да замине за Ню Йорк да учи балет.

Избяга като страхливка. Но бе видяла достатъчно. Щом Стивън можеше толкова скоро да тръгне с друга жена, явно не бе от мъжете, които оставаха верни след брака. Цяло чудо е, че при неговата гореща натура тя запази девствеността си.

Развитието на събитията събуди у нея съмнения. Дали Стивън не бе пожелал да се оженят само за да получи целия капитал на сдружението? По онова време подобно предположение й изглеждаше логично. Стивън бе твърде амбициозен, а и двамата с баща му не одобряваха промените, които нейният баща се опитваше да наложи.

Мег излетя с първия самолет за Ню Йорк, където я посрещна стара приятелка на майка й и я настани в малък апартамент, недалеч от жилището на оттеглилата се примабалерина, при която щеше да се обучава.

Никол Шенън бе съобщила на Стивън, че Мег е заминала, след което го бяха видели мъртво пиян за пръв и последен път в неговия живот. Странна реакция за мъж, който е планирал брак по сметка и впоследствие е зарязал избраната жена! Но Стивън нито я потърси, нито й писа, сякаш завинаги бе заличил от съзнанието си техния твърде кратък годеж. И сега се държеше хладно и резервирано.

Стив не я бе докосвал оттогава. Но щом я погледнеше, краката й се подкосяваха. Добре че работеше в Ню Йорк. Иначе отдавна да си е загубила ума по него. Не би му устояла, а той бе достатъчно опитен, за да го разбере. И двамата страняха един от друг. Ала годините не бяха притъпили тайният й копнеж по него. Тя упорито го принасяше в жертва на мечтата да стане примабалерина. Примиряваше се, защото сама бе избрала да не се бори за любовта му. Не бе щастлива, но се уверяваше, че е доволна.

Стив все пак идваше у тях при Дейвид, а семействата Райкър и Шенън — Стивън и майка му и Мег с Дейвид — редовно се срещаха на организираните от компанията пикници и благотворителни събирания.

Бащата на Стивън — Мейсън Райкър и Джон и Никол Шенън бяха починали почти веднага след като Мег замина; Мейсън от инфаркт, а Джон и Никол при катастрофа с частен самолет. Ейми Райкър винаги покровителстваше Мег, сякаш тя бе нейното дете, а не Стивън. Ала сега Ейми живееше в Уест Палм Бийч и се връщаше у дома само в най-наложителни случаи. Двамата със Стивън не се разбираха.

От няколкото идвания на Ейми в Ню Йорк Мег знаеше, че жените се тълпят около Стивън, но той не поддържа сериозна връзка. Не бе и намеквал да се обвързва след провала на годежа си с Мег.

Самата тя работеше неуморно. Балетът бе станал цел и смисъл на живота й. Изнурителните тренировки, диетата и строгият режим правеха контактите й с приятели трудно осъществими, ако не и невъзможни. Често си мислеше, че може би е твърде хладна. След Стивън никой не бе дръзнал да посегне на невинността й. Излизаше с мъже, но с пълното съзнание за опасностите, които криеше свободният начин на живот на някои от по-възрастните балерини. В днешно време една безумна нощ можеше да ти струва всичко. Освен това, размишляваше тъжно Мег, единствено Стивън бе събудил у нея желание за близост. Имаше прекрасни спомени с него, въпреки грубата страст, която бе проявил при последната им среща.

Мислите й се насочиха към мистериозната Джейн от телефонния разговор. Коя, по дяволите, бе тя? И какво изобщо намираше Стивън у жена с подобно надменно държание? Представи си дребна блондинка с млечнобяла кожа и пищна фигура и още по-решително се зае с упражненията.

 

 

Дейвид се появи на вратата тъкмо когато Мег трябваше да извади от фурната печеното с картофи и да сервира вечерята. Брат й, мил и жизнерадостен както винаги, бе все още с екипа за тенис. Двамата много си приличаха, само че той бе по-нисък и по-пълен.

— Искам да те предупредя, че здравата си загазила — ухили се Дейвид. — Стив говори по телефона, докато бяхме у тях, и мога да си представя какво те чака.

Тя замръзна насред антрето, щом Стивън Райкър прекрачи прага веднага след брат й. Стив беше висок около метър осемдесет и пет, тъмнокос, с внушителна фигура. Приличаше й на гангстер със заплашителния си вид и дълбокия белег на едната буза. Вероятно някоя разярена жена в тъмното му минало го е белязала в пристъп на ревност, злобно помисли Мег. Дори очите му бяха необичайни — между ледено сини и каменно сиви, погледът му режеше като бръснач, особено в момента. Белите къси панталони едва покриваха загорелите мускулести бедра, под тънката памучна фланелка ясно се очертаваха мускулите на гърдите му. Беше в невероятно добра форма за мъж, прехвърлил трийсет и петте, който по цял ден не ставаше от бюрото.

С екипа си за тенис изглеждаше небрежен, ала това бе заблуда. Стивън никога не беше небрежен. Играеше само за да спечели. На всичко отгоре бе най-чувственият и вълнуващ мъж в нейния живот. Единственият! Щом го погледна, по тялото й се разля сладостна отмала. Но успя да прикрие реакцията си по обичайния начин — с шега:

— О, Стивън! — възкликна Мег и примига театрално. — Колко мило! На какво дължим честта да ни удостоиш с присъствието си?

— Ще ме извините, но имам малко работа отвън — хитро подметна Дейвид и остави сестра си сама на полесражението.

— Пъзльо! — извика тя подире му преди хлопването на вратата.

— Нямаше да имаш нужда от закрилник, ако се беше научила да си държиш езика зад зъбите, Мери Маргарет — каза Стивън с хладна усмивка. — Бях поръчал да ме търсят на вашия телефон, докато играехме тенис. Джейн не могла да повярва на ушите си и ми се обади вкъщи. Тъкмо се бяхме отбили с Дейвид да му покажа новата картина, която купих наскоро. Добре че Джейн ми каза, иначе щях да остана в пълно неведение.

— Ти си виновен — изгледа го нагло Мег. — От къде на къде жените ти ще те търсят тук!

— Да не ревнуваш, Мег? — присмя й се той.

— Теб ли? Опазил ме бог! — отвърна възможно най-нехайно тя и пресилено се усмихна. — Разбира се, не съм забравила чудесата, на които са способни ръцете ти и тези твърди устни, скъпи, но сега съм по-придирчива и трудно се впечатлявам.

— Внимавай — меко я предупреди той. — Може да се окажеш по-уязвима, отколкото предполагаш.

— Какво толкова е станало? — промърмори Мег. — Ще поканиш своята Джейн на вечеря и всичко ще се оправи.

— Джейн Дрей е леля на майка ми — каза след минута той, наблюдавайки с любопитство реакцията й. — Сигурно я помниш от последния пикник на компанията?

Помнеше я. И още как! Старата дама с вид на човекоядка, която вероятно още носеше корсети и ненавиждаше съвременните транспортни средства.

— Господи!

— И сега тя е потресена от факта, че нейният любим праплеменник спи с малката Меги Шенън, която до неотдавна бе сладко, невинно дете.

— Боже мой! — простена Мег и се подпря на стената.

— И най-вероятно тя ще побърза да извести твоята пралеля Хенриета, която от своя страна ще се чувства задължена да съобщи на майка ми в Уест Палм Бийч, че ти си станала порочна жена. А майка ми, естествено, тъй като винаги те е предпочитала пред мен, ще реши, че аз съм те прелъстил, а не ти мен.

— По дяволите! — промълви тя. — Ти си виновен за всичко!

— Нямам никаква вина. Ти забърка цялата каша. Убеден съм, че майка ми ще е потресена от поведението ти, още повече че винаги се е старала да компенсира загубата на родната ти майка.

— Ще се самоубия! — възкликна драматично тя.

— Не може ли първо да поднесеш вечерята? — попита Дейвид, надзъртайки от вратата на кухнята. — Умираме от глад.

— Защо не отидете на ресторант? — подметна тя, още замаяна от ужасната си грешка.

— Колко си безсърдечна — въздъхна Дейвид. — А аз с нетърпение очаквах печеното с картофи. О, как вкусно мирише! — жалкият му вид молеше за съчувствие.

Мег го изгледа гневно.

— Добре, ще приготвя вечеря. Макар че си достатъчно охранен! Я се погледни!

— Аз съм жив паметник на твоите кулинарни способности — възрази Дейвид. — Ако можех да готвя, щях да изглеждам много по-добре, когато не си в отпуска.

— И сега не съм в отпуска — промърмори угрижено Мег. — Трупата, в която работя, в момента не е ангажирана и следователно няма средства за изплащане на хонорари. Шефът ни търси допълнителни източници за финансиране.

— Ще ги намери — успокои я Дейвид. — Трупата е утвърдена, а човекът е свестен. Няма причина да униваш, така че се заеми с вечерята. Имаме ли време да се измием и преоблечем?

— Естествено. И аз ще си взема душ. Цял следобед се потя тук.

— Престараваш се — хладно рече Стивън. — Нима си струва?

— Разбира се! — Мег му отправи лъчезарна усмивка. — Не знаеш ли, че балерините са идеалното украшение в живота на богатите господа? Всъщност един възрастен господин вече предложи да ме издържа — излъга тя, без да поясни, че мъжът искаше да я осинови, а не да я прелъсти, и всъщност бе хазяинът на къщата, в която живееше.

— А ти какво му отговори? — в очите на Стивън проблеснаха искри.

— Че се разплащам както аз си знам — тя се смееше и като се надвеси над перилото на стълбите, добави:

— Да ти призная, Стив, ако се държиш прилично, щом стигна върха и започнат да ми плащат колкото заслужавам, с удоволствие ще те издържам.

Той се опита да остане сериозен, но в ъгълчетата на решително стиснатите му устни се появиха издайнически бръчици.

— Ти си непоправима! — разсмя се Дейвид.

— Но карам мълчаливия ти приятел да се усмихва — рече Мег, без да откъсва поглед от Стив. — Едва ли го е правил, преди да се появя. Виж как го ядосвам.

— Внимавай да не си го изкарам на теб — тихо я предупреди Стивън. В погледа му се таеше чувство, което той упорито потискаше. Тя се разсмя, за да прикрие нервността си.

— Няма да те предизвиквам, Стивън. Не ми достига кураж — той се намръщи и тя смени темата: — Съжалявам за леля Джейн — и добави искрено: — Ще й се обадя да й обясня, ако искаш.

— Няма нужда — разсеяно каза той, загледан в пламналото й лице. — Вече се погрижих за това.

Както винаги, Стивън никога не оставяше днешната работа за утре. Действаше бързо и точно, затова компанията му оцеляваше, докато други банкрутираха. Мег сви рамене и тръгна нагоре по стълбите. Усещаше погледа му, но не се обърна.

 

 

След като взе душ и облече лек бял костюм с панталон, Мег слезе в трапезарията. Беше вдигнала дългата си руса коса на кок, защото знаеше, че Стивън не понася подобни прически. Сините й очи лукаво проблясваха.

Стив също бе успял да отиде и да се преоблече в дома си, който се намираше на две преки от тяхната къща. Носеше бели панталони и синя памучна риза. Изглеждаше елегантен и недостъпен.

Когато тя влезе, Стивън беше с гръб. Широките му рамене изпъваха тънката материя и Мег неволно си спомни какво почувства преди години, когато ръцете й се плъзнаха под ризата му, докато той я целуваше. По време на краткотрайната им връзка, тя с наслада бе изучила мускулестите извивки на тялото му. През онзи незабравим месец той можеше да я направи своя, когато пожелае, но винаги се бе отдръпвал навреме. Дали впоследствие е съжалявал, че не го е сторил, чудеше се понякога Мег. Дълбоко в себе си тя съжаляваше. Едва ли щеше да пожелае някого толкова силно, колкото Стивън. Дори сладостно-горчиви, спомените поне щяха да запълнят празнотата, която изпитваше сега. Бе посветила живота си на балета, но се чувстваше безкрайно самотна. Недокосната от мъж, като се изключат балетистите, които изобщо не я вълнуваха.

За разлика от Стивън. Той винаги я възбуждаше. И това чувство не отслабваше. Последните два пъти, когато бе дошла на гости на Дейвид, копнежът по бившия й годеник бе нараснал неимоверно. Започна да я плаши. Самият той я плашеше със своя огромен опит с жените и проницателния си поглед.

Той се обърна, щом усети, че някой влиза в стаята.

Държеше цигара. Периодично се отказваше от пушенето и понякога издържаше известно време. Но се чувстваше неспокоен и напрегнат, а цигарата сякаш му действаше успокоително. За щастие в къщата имаше климатична инсталация и система за пречистване на въздуха, по настояване на Мег. Нямаше и следа от пушек.

— Противен навик — измърмори тя и го изгледа възмутено.

Той наклони глава с насмешлива гримаса:

— А твоята пралеля Хенриета не употребяваше ли емфие…

— Да — въздъхна тя и додаде: — Приличаш досущ на баща си.

— Той беше по-нисък — поклати глава Стивън.

— И вечно навъсен. Ти никога не се усмихваш, Стивън — тихо рече тя и се запъти грациозно към гостната, обзаведена с модерна черно-бяла тръбна мебел и застлана с мек килим.

— Усмивката разваля имиджа ми — отвърна той.

— Имиджът ти! — замисли се тя. — Видях как един от заместниците ти се скри в хангара, щом те зърна на пистата. С тая твоя ленива походка всеки знае кога ще избухнеш. Приближаваш се бавно, но сигурно…

— Има необходимия ефект — отговори той, което означаваше, че съзнателно използва походката си пред своите подчинени. — Виждала ли си някой от последните баланси? Не те ли интересува как вървят акциите ти?

— Не разбирам от финанси — призна тя. — Повече ме интересува балетната трупа. Наистина сме загазили.

— Иди в друга трупа — подхвърли той.

— Цяла година се опитвам да пробия в тази. Не мога да започна отначало. Нямам време. Ще навърша двайсет и три.

— Толкова много! — той срещна погледа й. — Изглеждаш както на осемнайсет. Малко по-зряла, разбира се. Момичето, което познавах тогава, за нищо на света не би намекнало на съвършено непознат човек, че спи с мен.

— Помислих я за някоя от твоите жени — измънка Мег. — Имаш ги предостатъчно. Сигурно си ги записваш, за да не им забравиш имената. Нищо чудно, че Джейн ме възприе като една от тях без излишни въпроси!

— Можеше да си една от тях, много отдавна — напомни й той безцеремонно. — Но аз се престорих на благороден и те пуснах — пресилено се изсмя. — Мислех, че ще имаме достатъчно време за еротични преживявания, след като се оженим. Какъв глупак съм бил! — той вдигна цигарата към устата си, очите му излъчваха студенина.

— Бях млада и неопитна — припомни му тя с многозначителна усмивка. — Щеше да останеш разочарован.

Той изпусна облаче дим и се вгледа в очите й:

— Не. Но вероятно ти щеше да си разочарована. Толкова те желаех онази вечер, че със сигурност щях да ти причиня болка.

Вечерта, когато се скараха. Бяха легнали на черното кожено канапе в неговия апартамент и тя бе готова да му се отдаде. Не се боеше. Но той не го направи. Дори сега, като си спомни какво бе изпитала, Мег се изчерви.

— Едва ли — разсеяно подхвърли тя, а тялото й потръпна от спомена. — И аз те желаех. Бях като обезумяла. Бях забравила страховете си.

Той не усети подтекста. Извърна очи.

— Но избяга, за да не се омъжиш за мен.

— Бях на осемнайсет, а ти — на трийсет и имаше любовница.

Той трепна. Обърна се и я изгледа смръщено с присвити очи.

— Какво?

— Много добре знаеш — сконфузено каза тя, — майка ми ти е обяснила всичко на сутринта, след като заминах.

Той приближи, суровото му изражение бе непроницаемо.

— Защо ти не ми обясниш всичко сега?

— Баща ти ми разказа за Дафни — колебливо започна тя. — Вечерта, когато се скарахме, ти си излязъл с нея и даже са ви снимали. Според него ти си искал да се оженим заради акциите. Двамата с майка ти бяха много загрижени за мен — повече от собствените ми родители. Накрая ми каза, че ти винаги се връщаш при Дафни, и аз се уплаших.

Руменина изби по изпъкналите му скули. Изглеждаше… смаян.

— Той ли ти го каза? — дрезгаво попита Стивън.

— Да. Но и майка ми знаеше за Дафни — натърти Мег.

— Боже мой! — той се наведе към пепелника да загаси цигарата. В погледа му се появи тъга, безпомощност.

— Ясно ми беше, че не си светец, но бях шокирана от факта, че имаш любовница, след като от месец излизахме заедно.

— Да, представям си — той се бе втренчил в пепелника и не помръдваше. — Майка ти не одобряваше годежа. Беше си наумила да те направи балерина. След собствения си провал държеше ти да успееш.

— Тя ме обичаше…

Той се обърна и я прониза с поглед.

— Ти избяга, по дяволите!

— Бях на осемнайсет и имах причини да избягам — тя сведе поглед. — Разбирам защо винаги успяваше да се овладееш, когато бяхме заедно. Дафни е била на твое разположение, затова не ти е било трудно да се отдръпнеш навреме.

Той затвори очи, едва сдържайки гнева си. Беше потресен от действията на своя баща и майката на Мег.

— Но всичко това е минало — добави тя, загледана с нескрито удивление в напрегнатата му поза. — Стив?

Той пое дълбоко въздух и запали нова цигара.

— Защо не ми каза нищо? Защо не дойде да поговорим?

— Нямаше смисъл — отговори тя и допълни с болезнено задоволство: — Ти каза, че не искаш да ме виждаш повече.

— За момента сигурно съм го искал. Ала само след два дни горях от желание да започнем отначало. Дойдох да те видя, но ти беше заминала.

— Да — тя сведе поглед към пръстите си и отново я обзе мъката, която почувства, когато напусна Уичита. Страхът й бе победил. А той не знаеше…

— Ако беше изчакала, можех да ти обясня — рече Стивън.

Тя го погледна с тъга.

— Стив, какво щеше да ми обясниш? Очевидно бе, че не е възможно да се обвържеш истински, въпреки желанието ти да се оженим, независимо по какви съображения. А имаше неща, от които аз се ужасявах.

— Така ли? — той отмести поглед. — Казвал ли ти е някой, че бащите ни по онова време водеха необявена война?

— Не. Но защо?

— Без причина — отговори с горчивина той.

На лицето му бе изписана мъка. Не е възможно миналото да го тревожи още! Само честолюбието му е било засегнато, помисли Мег.

— Стив? — тя приближи към него и мило се усмихна. — Беше толкова отдавна. И двамата сме се променили. А аз всъщност спестих и на себе си, и на теб неудобството от неизбежната раздяла. Ако желанието ти е било толкова силно, можеше да ме последваш.

Той трепна. Очите му срещнаха погледа й и с болка се взряха в нея:

— Убедена си, че бих го направил.

— Разбира се. Не се изискват кой знае какви усилия — меко каза тя. — Имал си десетки жени след това, но според майка ти с никоя не си се обвързвал като с мен. Ергенският живот ти харесва. Може да не съм била готова за брак, но и ти не беше.

Лицето му се изопна и той разтегли устни в горчива усмивка.

— Права си — рече хладно. — След една-две нощи, прекарани заедно, увлечението ни щеше да премине. Ти беше само неопитно момиче с непорочно тяло и огромни очи. Желаех те.

Мег се вгледа в лицето му. Не обичаше да го вижда мрачен и затворен в себе си.

— Още ли ме желаеш? — дяволито повдигна вежди тя. — У вас или у нас?

Той не се усмихна. Очите му проблеснаха, после леко се присвиха.

Мег се почувства идиотски заради предложението си. Видя как мъжът се наведе и остави цигарата в пепелника. Имаше красиви ръце — тъмна кожа, изящни движения, дълги пръсти. Творяха чудеса с женските тела…

— Не, благодаря — каза накрая той. — Не обичам да чакам на опашка.

— Моля? — изви вежди тя.

Той се изправи и пъхна ръце в джобовете.

— Не е ли време да погледнеш печеното? Или мислиш, че двамата с Дейвид имаме нужда от повечко въглен в диетата си.

Тя грациозно приближи към него.

— Стив, огорчена съм от намека ти — изгледа го без страх, открито и спокойно. — Не е имало друг мъж. Никога. Нямам време за сърдечни трепети. Емоциите влияят на изпълненията ми. Работих дълго и упорито. Защо да си усложнявам живота?

Мег понечи да се обърне, ала усети силните му ръце на кръста си и спря, развълнувана.

— Твоята откровеност, Мери Маргарет, ще ти донесе неприятности някой ден.

— Защо да лъжа?

— Наистина защо ли? — дрезгаво повтори той. Притегли я към себе си. Сърцето й щеше да се пръсне, докато пръстите му бавно се плъзгаха по тялото й.

— Ами ако се поддам на последната ти провокация? — сподавено прошепна той.

— Каква провокация?

Той леко я захапа по ухото, топлият му дъх облъхна бузата й.

— У вас или у нас, Мег?