Бетани Кембъл
Лунно цвете (8)

Осма глава

Призрачни червени потоци мъгла се разстилаха все по-плътно и по-високо. Уайтуотър беше на пистата и проверяваше самолета. Джоузи опита да се абстрахира от всичко, освен това, което се налагаше да направи. От чантичката с медикаментите тя извади друга спринцовка и флаконче с бързодействащо, но безвредно приспивателно и напълни спринцовката. Земята се разтърси, но Джоузи запази равновесие.

Независимо от милия си вид, пандата беше опасно животно. Джоузи не би могла да влезе в клетката й, особено в този момент, когато пандата бе толкова неспокойна и уплашена. Младата жена постави успокоителното средство по познатия й китайски метод, вече прилаган в резервата в Шечуан. Завърза с марля спринцовката за една бамбукова пръчка, провря я през решетката и безцеремонно я заби в задницата на пандата. Животното нададе рев, чувстваше се предадено от собствената си приятелка. Джоузи беше обезпокоена, когато Лунното цвете започна да се движи и да ръмжи нещастно. След минута спря, залюля се като пияна, ала опита да запази равновесие. След това тупна на земята. Тя отвори вратата на клетката и пристъпи вътре. Преслуша сърцето на пандата, вслуша се и в дишането й.

— Бъди добро момиче! — помоли я тя. Чу, че двигателят на самолета включи. Джоузи се изправи и тръгна към къщата. Подкрепи плачещата Бетина да стане.

— Помогни ми! — заповяда й.

— Не мога — хленчеше Бетина. — Толкова съм уплашена!

— Мисли по-късно за греховете си! Нужна ми е помощта ти!

Бетина я погледна в недоумение, по лицето й неспирно се стичаха сълзи. Джоузи стисна зъби, замахна и зашлеви с всичка сила сестра си. Бетина извика изненадано и се втренчи в Джоузи, сякаш току-що я виждаше.

— Какво? — изрече като внезапно пробудена от сън. Сълзите й изведнъж спряха.

— Иди в къщата — нареди тя на сестра си. — Напълни всички съдове с гореща вода. Бързай! Трябва да тръгваме!

Изведнъж се изви вятър. Из въздуха полетя червен прах. Температурата се бе покачила с около десет градуса. Уайтуотър претича от самолета, привел ниско глава. Хвана Джоузи за ръцете и доближи устни към ухото й:

— Как е пандата? — изкрещя, опитвайки се да надвика рева на самолетните двигатели и грохота на Кана Пума.

— Заспа! — извика Джоузи в отговор. Вкопчи се в ръцете на Уайтуотър. Той беше единственото сигурно нещо на този свят. Единственият, на когото можеше да се довери. — Но трябва да я пренесем внимателно. Притеснява ме, че се наложи да й дам успокоително.

— Да се надяваме, че природата ще й помогне — отиде до Уилис и започна да развързва въжетата от ръцете му.

— Хайде, каубой! — изръмжа Аарон и изправи дребния мъж на крака. — Ще ми помогнеш да пренесем пандата!

— Всичко ще направя — изхленчи Уилис. — Само ме изведи си тук, моля те!

— Хайде! Първо — пандата, а после — приятеля ти — посочи огромното тяло, изпънато на земята. Хвана Уилис за яката и го тласна към клетката на пандата. Джоузи ги последва. Уайтуотър и Уилис положиха мечката върху широка дъска.

— Хайде! — даде команда Уайтуотър. — Вдигай този край и да тръгваме към самолета!

С пъшкане двамата вдигнаха пандата и я понесоха. Уайтуотър вървеше напред. Джоузи беше след тях и носеше наръч бамбукови пръчки.

— В самолета има нещо подобно на клетка — съобщи Уайтуотър, като се качваше с усилие по стъпалата. — Домързяло ги е дори да я свалят!

Накрая двамата мъже оставиха тежкия товар в самолета. Джоузи се изкачи по стъпалата, влезе и огледа обстановката. Беше тясно и ужасно горещо. Вместо врата, едната страна на клетката беше падаща. Джоузи я повдигна и разпръсна бамбуковите пръчки по пода. Огледа резултата, като хапеше устни. Уайтуотър свали пандата от носилката и двамата я внесоха в клетката. Спуснаха вратата, залостиха я и излязоха навън. Бе станало още по-горещо. Вятърът носеше плътни облаци прах.

Джоузи изтича към Бетина, поемайки одеялата, които носеше. Грабна ръката й и я повлече към самолета. Уайтуотър и Уилис повдигнаха камарата, носеща името Оли и го понесоха като чувал с брашно.

— Качвай се по стълбите — нареди Джоузи на Бетина.

— Влизай! — извика Уайтуотър през рамо, но Джоузи стоеше, за да се увери, че е на сигурно място с товара си.

Когато тя не се подчини, той изруга, но тялото на Оли му тежеше прекалено много, за да спори с нея. Бутна Уилис настрани и слезе след Джоузи. Хвана я през кръста и я повлече по стъпалата.

— Казах ти, влизай!

— Лукас! — извика тя и се опита да се отскубне от ръцете на Уайтуотър. — Не можем да го оставим!

— Ще го намеря — помръкна той. — Ти влизай в самолета! Ето, дръж това! — и той пъхна пистолета в ръцете й. После я грабна и я понесе нагоре. Тя напразно се извиваше и се мъчеше да види къде е Лукас.

С едната си ръка Уайтуотър я държеше през раменете, а с другата — през бедрата, готов всеки момент да я тласне в зеещата врата на самолета. Нов, изключително мощен порив на вятъра ги накара да затворят плътно очи.

— Влизай, по дяволите! — извика Уайтуотър. В този миг съзря ужаса в погледа на Джоузи, проследи го и самият той застина.

— Избягал е! — стъписано извика Джоузи като гледаше дървото, до което се беше свлякъл Лукас. Мястото беше празно.

Уайтуотър я пусна и се затича към дървото. В движение свали пушката от рамо. Джоузи беше след него. Найлоновото въже, с което го бе вързала Бетина, бе захвърлено върху купчина бурени. Беше изчезнал. Току-що проправена пътечка между бамбука показваше откъде беше минал. Бе се отправил надолу по планината, по същия път, откъдето бяха дошли Джоузи и Аарон. Внезапно Уайтуотър вдигна глава и се ослуша. Той вдигна пушката.

Джоузи грабна цевта с две ръце.

— Не! — изскимтя тя срещу напиращия вятър.

— Тъкмо го засякох! — Уайтуотър се разгневи. — Можех да го улуча в ръката. Сега единственият начин да го заловя, е да тичам след него. А ако тръгна да го гоня, никой от нас няма да успее да се измъкне!

Джоузи се измъчваше какво решение да вземе. Зад нея двигателите на самолета бръмчаха и се въртяха. Вятърът свистеше все по-пронизително и все по-дебели слоеве прах се стелеха наоколо.

— Избирай! — каза той. — Какво искаш да направя? Да изведа всички от този остров или да се опитам да спася Лукас?

— Не мога да избирам…

— Аз обаче мога! — отсече неумолимо, грабна я през кръста и я понесе към самолета.

— Не можем да го оставим тук! — протестираше тя.

— Влизай в самолета! — изръмжа Уайтуотър. — Погрижи се за пандата! Това е моето решение.

Бетина и Уилис помогнаха Джоузи да бъде напъхана в самолета.

— Хайде, влизай, Джоузи! — молеше я Бетина.

— Хора, трябва да сте доволни, че не опитах да се измъкна без вас — поклати глава Уилис. Той седеше в пилотското кресло, готов да стартира.

Уайтуотър го измъкна и го пусна като чувал върху пода.

— Не, трябва да си щастлив, че не си се опитал да изчезнеш без нас. Щях да те направя на парчета. Вържи го, Джоузи!

Той бръкна в един от джобовете си, извади въже и швейцарското си ножче и й ги подхвърли. Тя ги хвана и механично изпълни нареждането. Уилис беше слаб, но имаше коварни помисли. Тя направи усилие да прецени дължината на въжето. Уилис седна на пода и вдигна китки към нея, готов да й помогне. Накрая Джоузи отряза въжето и го върза на възел около протегнатите му ръце. Самолетът подскачаше при опитите да се издигне във въздуха. Джоузи гледаше към пилотската кабина. Навън притъмняваше от червен прах. Самолетът се залюля, а Бетина изпищя уплашено и закри лице с ръцете си. Уайтуотър действаше бързо и напрягаше докрай контролните уреди. Самолетът ту се отлепяше от земята, ту се спускаше, но след това тръгна полека, подскочи още веднъж и се издигна във въздуха. Бяха се освободили от оковите на треперещата земя и се врязаха в облаците.

Джоузи забеляза, че примката, която беше направила около китките на Уилис, бе доста широка.

— Мисля, че ще успеем — Бетина със страхопочитание прегърна сестра си през раменете. — Той наистина ще ни измъкне оттук!

Джоузи погледна с благодарност към Уайтуотър. Беше се съсредоточил върху управлението на машината, за да излезе от облаците възможно най-бързо. Върху бледото лице на Бетина се четеше известно успокоение.

— Бетина — лицето на Джоузи бе неподвижно като маска, — не разбра ли? Не намерихме Лукас. Той остана долу.

Далече долу под себе си те чуха страховит грохот. Самолетът диво се разлюля, но въздухът остана относително чист. Долу, покрит с плътно наметало прах, островът се смаляваше и изчезваше от погледа им. В миг пламък проряза наметалото и се издигна стълб от дим. Кана Пума беше изригнал.

— Казах, че той е там, долу! — горчиво повтори Джоузи. — Твоят приятел. В капан е.

— Той не е мой приятел — Бетина я изгледа с вбесяваща невинност. — Не ме интересува. Заслужил си го е.

— Бетина! — изкрещя Джоузи ужасена, защото не можеше да проумее жестокостта на сестра си.

Уилис кимаше одобрително, съгласен със съдбата, сполетяла човека, когото беше признавал за свой вожд. От своя страна и Уайтуотър беше показал, че не го е грижа за Лукас. Никой не се интересуваше. Освен Джоузи, чието сърце се късаше от мъка. Само тя ли бе загрижена какво ще се случи с едно човешко същество?

— Мисля си, дали би могъл да оцелее? — говореше тя повече на себе си. Единственият отговор беше шумът на двигателите.

— Това е негов проблем, Джоузи, не твой — каза Уайтуотър.

Искаше й се да е така. Може би ако не беше взела така необмислено и безотговорно Бетина на работа това нямаше да се случи. Пандата нямаше да бъде открадната и Лукас нямаше да бъде хванат в капан, на страховитата Кана Пума.

— Хей! — каза Уилис услужливо, почесвайки ухо. — Съжалявам, че прекъснах мислите ти, но ми се струва, че с твоята панда става нещо.

Джоузи премигна и погледна. Лунното цвете, полубудна, лежеше в клетката. Черно-бялата й козина се свиваше в ритмични конвулсии.

— О, не! — възкликна Джоузи. Чувстваше се зашеметена. — Тя ще ражда! Започва! — отмести вратичката и докосна с ръка пандата, която беше твърде зашеметена, за да се уплаши, но поздрави Джоузи със слабо ръмжене.

— Уайтуотър! — провикна се Джоузи. — Карай само направо! Ще имаме бебе!

— Ще имаме също и малко въздушни ями — отговори той. — Дръж се! Ще трябва доста да заобикалям, за да избегна най-лошите от тях. А трябва да пестим горивото до последната капчица.

Джоузи едва ли го чу. Беше заета да помага на пандата и да изражда бебето. От страх да не попречи на предстоящото раждане Джоузи й беше поставила по-малка доза успокоително и сега Лунното цвете идваше на себе си, разбудена от силните контракции. Когато самолетът заподскача отново, Джоузи се помъчи да не обръща внимание, макар че Бетина се беше вкопчила в седалката на стола си и на моменти пищеше от страх. Пандата хленчеше, а в очите й се четеше недоумение.

— Да се оставим в ръцете на природата — промърмори Джоузи, галейки нежно главата на пандата.

— Винаги сме в ръцете й, Червенокоске — дрезгаво прошепна Аарон. — Винаги.

— Уайтуотър — каза Джоузи, — как бих искала ти ми помогнеш! — пандата дишаше тежко, а очите и бяха полуотворени и по-уплашени от преди.

— Аз ти помагам — отговори той мрачно. — Държа самолета във въздуха все пак.

— Имах предвид морална подкрепа.

Самолетът се наклони, подскочи, после отново се изправи. Джоузи правеше всичко възможно, за да държи здраво пандата.

— Хайде да попеем — каза Уайтуотър и това беше по-скоро заповед, отколкото предложение.

— Добре — прие Джоузи и нареди одеяла около Лунното цвете, за да я завие.

Беше забравила, че Уайтуотър знае само една песен и при това пее ужасно. Бе забравила всичко, освен че той е при нея и я подкрепяше. Както и досега, тя разчиташе на него.

 

 

Наложи се Уайтуотър да отклони самолета, за да избегне въздушната буря толкова на запад, че бебето панда се роди извън територията на САЩ, над международни води. Роди се докато пееха за стотен път „Танцуваше Матилда…“

Беше мъжко мече и в действителност се появи на бял свят, когато пееха думите: „Веселяк един веднъж приседнал край Билабонг“. Бебето беше живо и Джоузи се разплака от радост. Тя веднага кръсти мечето Билабонг, накратко Били. Бетина, все още уплашена, криеше лице, а Уилис, позеленял, скимтеше на пода. Точно преди раждането на мечето Уайтуотър обърна самолета на югоизток, насочвайки го към Хаваите. Той им обясни, че ако не могат да се приземят на Оану, съвсем сигурно ще имат възможност да кацнат на Кауаи най-северният от големите острови. Вятърът се беше променил. Вече бяха далеч от зашеметяващите пристъпи на Кана Пума.

Джоузи нежно избърса мечето с хавлиена кърпа, намокрена с топла вода. Били не беше много привлекателно бебе — не по-голямо от коте, нямаше и килограм. Главата му беше плоска, а очите — плътно затворени. Розовото му телце беше почти неокосмено, покрито с рядка сребриста козина. Имаше малка опашка, която щеше да изчезне с времето. Приличаше на голям, плешив плъх с подрязана опашка.

Били едва събра сили и нададе лек бебешки крясък. Лунното цвете с лапа и с уста го прибра до себе си и то започна да суче лакомо.

Джоузи въздъхна облекчено.

— Питам се какво е по народност — каза Джоузи, галейки с длан гърба на Лунното цвете и видя как бебето заспа, докато се хранеше. — Неговите родители са от Китай, но са жители на САЩ. То беше родено над международни води, докато пеехме австралийска песен. Може би това просто доказва, че е гражданин на света. Пандите трябва да принадлежат на всички.

Тя гледаше с усмивка грозноватото телце на бебето.

— Джоузи — обади се Бетина. Лицето й беше бледо, а очите й — огромни. — Бебето добре ли е?

— Той е добре — кимна Джоузи доволно. И тя едва вярваше на очите си. Природата беше победила!

— Наистина ли ще кацнем на Хаваите? — Бетина стана от стола и се приближи до сестра си.

— Да, ще кацнем на Хаваите.

— Бебето не е особено хубаво, нали? — попита с треперещ глас Бетина.

— За мен е — с умиление отвърна Джоузи. — Той е най-хубавото бебе, което съм виждала!

— Джоузи — прошепна Бетина, а брадичката й трепереше, — как мислиш, какво ли ще ми направят? Ще ме пъхнат ли в затвора?

— Не вярвам — отговори й меко. — Ти искаше да избягаш от Лукас. Потърси помощ. Ние нямаше да успеем, ако ти не беше събрала кураж да се обадиш.

— Опитвах се да постъпя правилно — гласът на Бетина звучеше неуверено.

Джоузи я прегърна и я притисна до себе си.

— Всичко ще бъде наред, Бетина — увери тя момичето, което тихо плачеше. — Уайтуотър каза, че ако дадеш показания срещу Лукас, властите няма да предявят претенции към теб. А той със сигурност знае — брат му е адвокат. Нали, Уайтуотър? — тя държеше хлипащата Бетина в очакване на неговото потвърждение. Но той говореше тихо в микрофона на радиото за свръзка. Джоузи въздъхна и погали светлочервената разрошена коса на сестра си. — Така или иначе, това бяха думите му. Вероятно няма да ти направят нищо, Бетина. Само им помогни!

— Всичко ще им кажа! — Бетина се изправи. — Идеята беше на Лукас. Направих грешка, че му писах, че работя в зоологическата градина. Той знаеше, че ти се занимаваш с пандите. Лукас измисли да държи Лунното цвете като заложник. В началото това щеше да бъде само протест в защита на животните. Дори не мислех, че ще се възпротивиш, ако знаеш, че с пандата всичко е наред — тръпки побиха Джоузи, но Бетина продължи: — Лукас познаваше планината, защото един от съпрузите на майка му е работил в Транс Пасифик Фуудс в офиса им в Хонолулу. Като малък е ходил там стотици пъти. Помнеше пътя, пистата, всичко. Лукас срещнал Оли в Бостън — продължаваше Бетина. — Оли намираше, че Лукас е прекрасен. Правеше всичко, което му каже. Лукас го използваше за всяка черна и тежка работа. А Уилис беше електронният мозък. Лукас философът и главният водач, но Уилис измисли как да проникнем в зоологическата градина. Направи го повече като на игра. След като взехме пандата Лукас се промени. На Уил и на мен не ни харесваше как се развиват нещата.

— И се предадох доброволно — измърмори Уилис от пода. — Не съм се съпротивлявал. Оказах помощ. Разбрах грешките си и направих всичко възможно, за да ги поправя.

— Мисля, че Лукас щеше да убие Лунното цвете — изказа предположението си Бетина със задавен глас. — Като символ. Щеше да поиска нещо невъзможно за изпълнение — край на всички войни и забрана за използване на всякакъв вид оръжия. А след това щеше да убие пандата и да покаже на света собствената си жестокост и лудост. Всъщност Лукас беше злият, Джоузи. Искаше всички да му се кланят и да му се подчиняват. Искаше да накаже цели свят…

— Не мисли за това — потрепери Джоузи. Опитваше се да не мисли какво ги очаква. Доктор Хезърд щеше да бъде щастлив да получи Лунното цвете. Щеше да бъде дълбоко благодарен за това, че мечето е живо и е добре. Но Джоузи не си правеше илюзии, че би й предложил отново старата работа. Какво й носеше бъдещето беше загадка.

Не искаше да поглежда и към Уайтуотър, който още тихо говореше в микрофона и слушаше загрижен отговорите със слушалки на главата си. Не можеше да разчита на него, за да уреди бъдещето си. Обичаше го, призна си изтощена. Но причината за обичта й съвсем не се криеше във внезапно влюбване, нито бе смесица от благодарност и вълнение от преживяното. Обичаше го сега, щеше да го обича още десет години и повече, докато беше жива. Щеше да го обича винаги!

Но интересуваше ли се той от нея? Надяваше се, че е така. Но й беше казал, че не е мъж, който може да се установи на едно място. Нямаше значение, ако я искаше за седмица, за месец — щеше да бъде негова и това е. Щеше да бъде негова толкова време, колкото поискаше той. А когато й покажеше, че вече не му е нужна, тя тихо щеше да си тръгне…

Сигурно Уайтуотър беше прав за сестра й. Властите нямаше да предявят претенции към Бетина, щом като тя съобщи за Лукас и след като им разкажеше какво точно се беше случило.

В тясната кабина на самолета се усещаше промяна в атмосферата. Джоузи надникна през прозореца и се протегна. В далечината като в мъгла се виждаха първите светлини на Хонолулу. Почти бяха стигнали и бяха спасени!

— Хайде — подкани Джоузи сестра си. — Оправи се. Искам да изглеждаш добре, когато се приземим — хубава и спокойна. Нека всички да разберат, че си добро момиче, нали така? Хайде, Бетина вдигни глава. Ти запази Лунното цвете и ме повика. Ние успяхме да дойдем и да ви вземем.

— Наистина ли мислиш, че няма да ми направят нищо?

— Защо трябва да ти правят нещо? — Джоузи избърса следите от сълзите й. — Всъщност ти си героиня.

— Опитах се да поправя грешката — повтори Бетина. — Веднага щом я осъзнах. Честна дума, така беше!

Самолетът започна да се спуска. Пандата се раздвижи неудобно в съня си и завъртя глава. Джоузи се приведе, за да се убеди, че Билабонг е добре.

— Повика ли линейка и ветеринари за тези двамата? — попита тя Уайтуотър.

Той се обърна назад и само кимна рязко в отговор. Самолетът се спускаше стремително надолу. Джоузи погали черно-бялата козина на Лунното цвете.

— Предполагам, че си повикал и представители на властите — гласът й прозвуча неестествено напрегнат.

След минута мълчание Уайтуотър отговори:

— Да.

Самолетът направи лек вираж, чу се шума от спускането на колесаря и колелата удариха в настилката на пистата. Бяха в безопасност. Бяха спасени.

Джоузи се облегна и се обърна така, че да може да вижда Аарон.

— Уайтуотър — поде Джоузи, — след всичко това не ми се иска да предаваме Бетина в ръцете на тълпа непознати.

Той се взираше в пистата и дори не я погледна. Отговорът му прозвуча разсеяно:

— Няма начин. Трябва да им я предадеш, такъв е редът.

— Добре! — Джоузи се облегна назад, а сърцето й заби силно.

Самолетът напълно спря. Чуваха се сирени. Джоузи предположи, че е линейката, идваща да прибере пандата и нейното бебе. А най-вероятно и полицейски ескорт — властите, за да приберат Уилис и все още упоения Оли. Но сестра й, заради която беше преминала през целия този ад, трябваше да остане на свобода. Молеше се да е така.

Самолетът й се стори странен, тих и неподвижен, а звукът на сирените ставаше все по-пронизителен. Можеше да види отражението на мигащите червени и сини сигнални лампи в стъклата на кабината. Уайтуотър се изправи. Отвори вратата. Вдигна рязко Уилис и почти го изхвърли навън. Уилис залитна и се озова в ръцете на двама мъже, облечени цивилно. Агенти на ФБР или детективи, помисли си Джоузи нервно. Санитарите отвориха задната врата на линейката и извадиха носилка. Джоузи се изправи, готова да им помогне. Уайтуотър застана на най-горното стъпало, когато Джоузи понечи да изведе Бетина навън, на чист въздух.

— Къде отиваш? — рязко я попита той. Гласът му прозвуча изненадващо грубо. Беше си свалил шапката и хавайският бриз рошеше тъмната му коса.

— Да помогна на санитарите — тя погледна каменното изражение на лицето му. — И да се погрижа за сестра ми.

— Съжалявам — рече той и хвана Бетина за китките. — Никъде няма да ходите. Арестувани сте. И двете.

— Какво? — изумено попита Джоузи. Взираше се в намръщеното му лице, явно не го беше разбрала.

— И двете сте арестувани — непреклонно повтори той. Бръкна в един от джобовете си, извади тънък портфейл и го разтвори пред смаяните очи на Джоузи — Аарон Уайтуотър — специален агент, натоварен с този случай. Бетина Талбът, вие сте арестувана за голяма кражба, за незаконно пренасяне на открадната чужда собственост от един щат в друг и в опит за изнудване.

— Какво? — настоятелно повтори Джоузи, а Бетина се отпусна отчаяно и захлипа върху рамото й.

— Съжалявам — повтори Уайтуотър механично. Червените и сините светлини се гонеха като сенки по лицето му. — А вие, Джоузи Алън Талбът сте арестувана заради укриване на информация от Федералните власти.

— Ти ме води през целия път — прошепна Джоузи невярващо, — за да ме арестуваш? — прегърна плътно сестра си. — Уайтуотър, ти си гадно копеле! Предател!

— Джоузи — започна той, — аз изпълнявам задълженията си.

— Твоите задължения?! — изпаднала в шоково състояние, повтори тя. В този миг с радост би го убила.

Той мълчеше. А и тя не би могла да каже нито дума повече. Други двама цивилни мъже се появиха на стълбата и заобиколиха Джоузи и Бетина. Единият сложи белезници на китките на Бетина. Вторият измъкна друг чифт за Джоузи.

— Добре дошли на Хаваите, госпожици — каза мъжът, усмихвайки се самодоволно на безпомощното им изражение. — Или, както казват тук, на островите: Алоха!

„Алоха“, горчиво се поздрави Джоузи. Нищо чудно тогава, че Уайтуотър беше изоставил така хладнокръвно Лукас! Аарон бе само наемник. В крайна сметка излизаше, че към Лукас се бе отнесъл по-благосклонно, отколкото към нея. Беше му осигурил по-добра съдба, отколкото на нея.

— Джоузи — каза Уайтуотър колебливо, — дължа ти обяснение. А ти си длъжна да ме изслушаш. Всичко…

— Не ми говори, Уайтуотър! — просъска тя. Дори не можеше да го гледа. — Не сега. Никога!

Аарон ги последва по стълбите. Агентът, който водеше Джоузи, отвори задната врата на дълга черна кола.

— На жените няма нужда да се слагат белезници — изръмжа Уайтуотър. — Свали й белезниците!

— Внимавай, Уайтуотър — каза детективът с неприятна усмивка. — Твоята работа приключи. Оттук нататък ги поемаме ние.

— Джоузи! — извика Бетина ужасено.

Детективът, който я арестува, я водеше към задната врата на друга кола без означения. Двете жени щяха да бъдат разделени. Лицето на Бетина пребледня, а очите й се разшириха от паника.

— Казах — обърна се Уайтуотър сърдито към детектива на Джоузи, — че не трябва да й се поставят белезници. Нито пък трябваше да ги разделяте. Тази жена не е опасна. Слушай, ще дойда с нея. Обещах й, че няма да й се наложи да…

— Нямаш право да поемаш каквито и да било обещания — озъби се агентът. — Оттук нататък това е моя работа. Ти ще направиш доклад по-късно.

— По дяволите! — гласът на Уайтуотър прозвуча рязко, но Джоузи не можеше да види лицето му.

Детективът се намести до нея на задната седалка, и хлопна вратата. Усмихна й се самодоволно, белезниците обвиха китките й. Беше затворник. Бе съсипана. Предадена от Уайтуотър! От мъжа, на когото беше поверила живота си!