Барбара Маколи
Владенията на пумата (5)

Пета глава

Каси седна на прогнилия дънер и разтърка глезена си, който бе успяла да изкълчи, стъпвайки в една дупка. Не беше лошо навехнат, ала това не й помогна да се чувства по-малко глупаво. Когато се изправи да продължи, вероятно бе тръгнала в грешна посока.

Тя въздъхна и разтърка врата си. Болеше я. Знаеше, че Слейд ще трябва да я търси. Това щеше да ги забави, а ако съдеше по неговата припряност тази сутрин, беше ясно, че иска да се отърве от нея колкото е възможно по-скоро.

Листата тревожно изшумоляха под напора на вятъра. Трепереща, Каси облече якето си и се огледа. Папратите и горските лилии се полюшваха и наоколо играеха тайнствени сенки.

Обзе я лошо предчувствие и по гърба й полазиха ледени тръпки. Досега не й бе минавало през ум, че Слейд може и да не я намери. Ами ако се е изгубила така, че дори самият той да не е в състояние да я открие? Тя притвори очи, като се опита да сдържи сълзите си. Може би дори не бе забелязал липсата й.

Една капка се търкулна по ръката й, тя отвори очи и погледна нагоре. По небето се носеха тъмни облаци. Във въздуха се усещаше напрежение. Скоро щеше да завали и трябваше да намери подслон, ако искаше да не се измокри до кости.

Ако се скриеше някъде, Слейд можеше никога да не я открие. Не беше ли по-добре да стои на открито? Загърна се още по-плътно с якето и се ослуша за някакъв звук, който да й подскаже, че той я търси. Чуваше се единствено ревът на вятъра в клоните над нея. Капките дъжд зачестиха.

 

 

Страхът на Слейд премина в паника. Той се провираше през шубраците, чудейки се как е могла да се отдалечи толкова много и все повече се ядосваше на себе си. Каси вероятно бе побързала да го догони, но ако бе поела в грешна посока, навярно доста се бе отдалечила.

Ако предположението му беше вярно, Каси бе завила надясно и бе тръгнала по тясната еленова пътечка. Слейд забърза напред, като чупеше клонките под краката си.

Във въздуха се усещаше наближаващата буря. Тежки капки дъжд заудряха лицето и се застичаха по дрехите му. Усещаше пулса си в слепоочията. Извика името й, но се съмняваше, че ще го чуе. Очите му зашариха по земята.

Ето! Точно пред себе си видя отпечатъци от ботуши и забърза натам. Други следи не се виждаха, само върхът на едно борово клонче беше пречупен, като че ли се бе задържала за него. Дали не се бе наранила? В далечината се чу гръмотевица. Дъждът се усили.

Мисли, човече, мисли! Слейд се огледа. Накъде ли беше тръгнала? Пътечката свършваше изведнъж. Оттук нататък трябваше да гадае коя посока бе избрала. Вятърът събаряше листа по ботушите му, докато оглеждаше земята. Воден от инстинкта си, зави надясно към един гъсталак на няколко метра от него.

Изведнъж я видя. По тялото му премина вълна на облекчение. Седеше сгушена на един дънер и изглеждаше съвсем нещастна. И трогателно красива. Беше застанала насред сечището под дъжда. Когато го видя, бледото й отчаяно лице светна. Тя се изправи, олюлявайки се, и виновно се усмихна.

С разтуптяно сърце, Слейд се втурна към нея, пусна раницата в краката си и я прегърна.

— Каси, съжалявам!

Той съжаляваше?! Беше сигурна, че ще е разгневен. Но ето, че радостен я притискаше към себе си.

— Не, аз съжалявам — отвърна тя. — Не видях дупката и стъпих в нея. Навехнах леко крака си, но можех да вървя. — Смутена, тя заби поглед в земята. — Предполагам, че пак съм объркала посоката.

— Не, вината е моя. — Слейд повдигна брадичката й. — Толкова се бях разбързал, че не забелязах кога си изчезнала. Не трябваше да те изпускам от очи.

Думите му я успокоиха. Колкото и да не искаше да си признае, беше се изплашила до смърт, а точно сега нямаше сили да се прави на смела. Притисна лицето си в твърдите му мускулести гърди и чу силните забързани удари на сърцето му. Наистина ли се бе разтревожил за нея? Тя вдигна глава и го погледна в очите. Това, което видя в тях, я стресна и развълнува. Той наистина се бе уплашил за нея.

Вятърът разпиля косата й по лицето и Слейд отмести мокрите кичури настрани. Прокара пръсти по устните й и каза с дрезгав глас:

— Господ да ни е на помощ! Ще си докараме неприятности.

Устните му жадно потърсиха нейните. Неприятности ли, помисли си Каси несвързано. Повече от неприятности. Много повече. Това бе безумство. Благословия ли? Глупости! Та те бяха на седмото небе…

Тя обви врата му с ръце и се притисна към него. Цялата бе желание. Наслаждаваше се на ласките му, забравила за всичко, погълната от чувствата си. Дъждът се бе усилил, а тя продължаваше да се притиска към него, страхувайки се да не развали магията. Той коленичи и я притегли по-близо към себе си. Но това не му бе достатъчно. Проблесна светкавица и Слейд се дръпна задъхан.

— Трябва да се махнем оттук и да намерим подслон — извика той, за да заглуши воя на бурята.

Каси кимна замаяна и Слейд я поведе към група високи скали. Побягнаха. Изведнъж, небето като че ли се разтвори — нова светкавица блесна и озари гората, последвана от оглушителен гръм. Той я тикна под една издатина в скалите и заповяда:

— Стой тук! — измъкна от якето си качулка и я надяна на главата си. — Ще се върна след минута.

Не й се искаше да остава сама, но не посмя да спори. Седна, сви колене до гърдите си и зачака. След няколко минути Слейд наистина се върна.

— Намерих подслон — каза той и я издърпа от прикритието на скалите. По носа му се стичаше вода. Поведе я внимателно към друга, по-голяма група скали. Ботушите й бяха подгизнали от кал, а мократа й коса бе залепнала за главата.

Изведнъж се озоваха пред отвора на нещо подобно на пещера. Вътре беше тъмно като в рог. Слейд влезе вътре пръв и протегна ръка.

— Страх ме е — поклати глава Каси.

Той я хвана, дръпна я и тя политна през отвора, като изпищя и се просна на земята.

Каси се сви в очакване някое животно да ги нападне. Един господ знаеше какви пълзящи гадини живееха вътре.

— Слейд, моля те! Не може да няма нещо друго наблизо. Колиба или изоставена хижа. Само не тази пещера.

Той се засмя, извади от раницата си фенерче и освети стените и ъглите.

— Вече проверих. Никой не се е настанил тук, засега е изцяло на наше разположение.

— Страхотно! — Каси потрепери и проследи с поглед лъча светлина. Пещерата беше по-голяма отколкото предполагаше.

Навън бурята беше в разгара си. Мълния раздра небето и освети вътрешността на пещерата.

Слейд надникна навън.

— Скоро няма да спре — въздъхна той. Насочи фенерчето към тавана и забеляза в скалата отвор. — Можем да запалим огън — посочи дупката Слейд. — Димът ще излиза оттам. — Целуна я бързо по устните и пъхна фенерчето в ръцете й. — Ще отида да потърся дърва.

След петнадесет минути в пещерата пращеше малък, но силен огън, който ги стопли.

Слейд разрови жаравата с пръчка, докато наблюдаваше Каси, която свали якето си и тръсна глава. Капчици вода изсъскаха в пламъците. Тя прокара пръсти през косата си и той проследи движението й с поглед. Тъмните кичури проблясваха на светлината на огъня с червеникав оттенък. Бузите й бяха зачервени, а златистокафявите й очи блестяха като на котка. Дори и мокра, Каси бе красива. Внезапно го обзе такова желание, че той се изплаши от самия себе си. Чуваше, че тя говори нещо за дъжда и косата си, но не можеше да се съсредоточи върху думите й.

— Каси — прекъсна я той, — не мислиш ли, че трябва да си поговорим за това, което се случи?

Пръстите й престанаха да се движат и тя вдигна очи. Срещна твърдия му поглед. Изчерви се и нервно се засмя.

— Изпаднала в беда девойка целува добрия рицар? — Тонът й бе закачлив, но не и очите. В тях все още просветваше страст и той с мъка се сдържа да не я притисне в обятията си.

— Желая те, Каси!

Думите му я улучиха като мълния. Тя пое дълбоко дъх. Беше й заявил, че когато поиска да спи с нея просто ще й го каже. Но не бе очаквала това да се случи и се смути.

— Ти сам го каза. Ще последват неприятности.

— Фактът си е факт, независимо от това дали го искаме, или не.

Беше прав. И двамата го знаеха още от момента, в който я бе целунал в хижата. Чувството им бе прекалено силно и прекалено истинско, за да се преструват, че не съществува или да не му обръщат внимание.

Тя се загледа в пламъците.

— Исках да предпазя сестра си от грешка, а сега ми се струва, че аз съм тази, която прави грешка. — Каси го погледна отново и въздъхна. — Кой ще спасява мен?

И като че ли да подсили думите й, една светкавица просветна през отвора над главите им и тя ахна уплашено.

Слейд се приближи, взе ръката й и нежно погали пръстите й. Струваше му се, че въздухът в пещерата е също толкова наелектризиран, колкото и този навън.

— И от какво по-точно трябва да те спасяват?

— От самата мен — прошепна Каси. Дори и при най-лекото докосване от негова страна, пулсът й се ускоряваше. Тя дръпна ръката си. — Краткотрайните връзки не са в моя стил.

Той изтръпна.

— Не съм мислил за това по този начин.

— Наистина ли? — Каси повдигна вежди. — А какво точно си мислеше?

Слейд понечи да й отговори, но разбра, че няма да може. Засмя се леко и поклати глава.

— Е добре, изобщо не съм мислил.

Тя се опита да сдържи усмивката си. И двамата не бяха мислили сериозно.

— Слейд, глупаво ще е да отричаме, че между нас има привличане. Ние сме зрели, възрастни хора. Трябваше да го предположим…

— И преди ли ти се е случвало?

— Разбира се — излъга Каси.

— С кой? — присви очи той.

Не смяташе да остави нещата неизяснени.

— С, хъм… С Боби Детуайлър.

— И кой е този Боби Детуайлър?

— Бях лудо влюбена в него. — На лицето й се изписа глупаво изражение. Засмя се.

— Кога? — Слейд явно изпитваше ревност.

— В седми клас. — Повече не можеше да лъже. Тя престана да се смее и стана сериозна. — Е добре, никога не съм се чувствала така, както сега. — Каси взе едно клонче и го хвърли в огъня. — Най-близката ми и продължителна връзка беше с главния финансов ревизор на баща ми.

— И какво стана? — попита той, макар да не искаше да знае за това.

— Ами — сви рамене тя, — когато стана дума за женитба и той поиска да види доходите ми за последните три години, разбрах, че имам проблем. А когато започна да говори за бъдещите ни деца като за „възхитителни малки разточителства“, разбрах, че той има проблем. — Каси се усмихна. — След тази „пламенна“ връзка реших, че е по-добре да остана за известно време сама. — Тя вдигна поглед. — А ти? Какво ще кажеш за себе си?

Слейд я гледа известно време втренчено, без да продума, после хвана брадичката й и обърна лицето й към своето.

— През целия си живот не съм изпитвал толкова силно желание към някоя жена, Каси! Дори и към собствената си съпруга.

— Съпруга! — Боже господи, не бе и помисляла, че може да е женен! Тя се дръпна от него, но той я сграбчи за раменете.

— Бивша съпруга — поясни Слейд и се усмихна. — Разведохме се преди две години.

Каси се отпусна в ръцете му успокоена. Изпита странно чувство на негодувание към тази непозната жена.

— Защо?

Той я пусна, обърна се и втренчи поглед в пламъците.

— Един ден тя — Даян — отиде в града и просто не се върна.

Каси усети горчивината в гласа му и се учуди дали Слейд все още обичаше бившата си съпруга. Предположението я изпълни с ревност и без много да мисли рече:

— Тази жена е била глупачка.

Думите й го стреснаха и той вдигна очи от огъня.

— За нея беше трудно да живее тук горе, откъсната от хората и града, от семейството си. Нямаше къде да отиде и да покаже някоя нова рокля, липсваха й хубавите ресторанти. — Слейд хвърли шепа борови иглички в огъня и се загледа в пламъка им. — Между нас всичко свърши много преди развода… Тя тръгна по своя път, аз по моя и оттогава не съм я виждал.

Каси почувства, че макар Слейд да не обичаше вече тази жена, тя определено бе оставила върху живота му отпечатък. И той не смяташе да допусне отново някого в своя живот или в сърцето си. Нали затова живееше сам тук горе?

Слейд се усмихна и оправи един непокорен кичур, паднал върху лицето й. Пръстите му се спряха на ухото й, после бавно се спуснаха по шията. Очите им се срещнаха. Навън дъждът плющеше ритмично и се сливаше с пращенето на огъня. Кожата й настръхна от допира му. Каси притвори очи и пое дълбоко дъх, за да се успокои. Това не й помогна.

Ръката му се плъзна зад врата й и той нежно я придърпа към себе си. Устните му докоснаха слепоочието й.

— Независимо какво мислиш за мен, Каси, краткотрайните връзки не са и в моя стил. — Тя усети по бузите си топлия му дъх и се отпусна в обятията му. — Но каквото и да има между нас, не бих искал то да си отиде, без дори да сме се опитали да го задържим.

Предишната им целувка беше безумна, отчаяна. Тази сега бе съвсем различна. Меките му нежни устни докоснаха нейните. Огънят, който Каси чувстваше дълбоко в себе си, бавно се разгаряше. Желанието постепенно се разля по тялото й. Тя докосна лицето, врата му, плъзна ръка по гърдите и усети тежките удари на сърцето му. Прониза я остра, мъчителна и сладка болка. Мирисът на дъжд и пушек, на мъжественост и гора изпълни цялото й същество. Искаше й се да се изгуби в обятията му и да забрави за околния свят.

Ръцете му се плъзнаха под пуловера й и издърпаха краищата на фланелката й. Когато загрубелите му длани докоснаха кожата на гърба й, тя леко изстена и изви тялото си към неговото.

Слейд искаше да й говори, да й каже какво чувства, но устните й целуваха така еротично ухото му, че той не бе в състояние да говори. Усещаше копринената й кожа под пръстите си. Докосна всяка една извивка от гърба й и плъзна ръце към гърдите й. Изпитваше желание да я милва цялата.

Той ги погали и загрубелите му пръсти са закачиха в мекото дантелено бельо. Бавно проследи очертанията на твърдите й зърна. Задъхана, тя го прегърна още по-силно и прошепна името му. Слейд изпита желание да я има веднага — тук, в тази пещера! Бързо и яростно, подобно на бурята, която се вихреше навън.

От огъня хвърчаха искри и изгасваха на земята около тях. Пръстите му се опитаха да откопчеят джинсите й и се пъхнаха под колана. Кожата й беше гореща и влажна и му се прииска да опита вкуса й. Постла якето си на земята и нежно я положи долу, като се бореше с желанието си да я направи по-бързо своя.

Той направо я подлудяваше. Силното му тяло, покриващо нейното, събуди в Каси първични желания, които напираха в нея с такава настоятелност, че тя се изплаши. Не, ужаси се и притихна под него.

— Слейд?

— Ммм…

Той притисна устни в нейните, докато ръцете му я галеха възбуждащо. Вече бе забравила какво искаше да му каже. Може би още една целувка…

Не. Тя сложи ръце на гърдите му и леко го отблъсна. Слейд не се отдръпна, но вдигна глава. Срещна въпросителния му поглед.

— Аз… Не съм готова за това.

За момент си помисли, че не е чул добре. После видя очите й. Макар в тях все още да проблясваше страст, Слейд забеляза и нещо друго. Страх. Уязвимост. Той тихо изруга и се отдръпна. Какво си мислеше тя? Че ще я принуди насила? Изправи се и прокара ръка през косата си, като се опита да успокои тежките удари на сърцето си.

Каси оправи дрехите си, завъртя се на една страна и се подпря на лакът. Тялото й негодуваше срещу разума и тя се опита да се успокои.

— Съжалявам, Слейд.

— Аз също — поклати глава той. — Това изобщо не трябваше да се случва.

Думите му я смразиха. Искаше да му каже само, че съжалява задето не можа да му отвърне със същото.

— Не се безпокой, Слейд. Повече няма да се повтори.

Той я прегърна и я притегли към себе си толкова бързо, че Каси не успя да се възпротиви.

— По дяволите, не това имах предвид! Не съжалявам за случилото се и можеш да бъдеш сигурна, че ще се повтори! — Слейд я пусна. — Исках само да знаеш, че не те доведох тук с тази цел.

Тя кимна, прекалено смутена от думите му, за да каже нещо. Защо ще мисли така за него? Не й ли бе доказал неведнъж, че може да му се довери?

Той я докосна по лицето. Каси потрепери и клепките й се отпуснаха. Слейд се отдръпна с въздишка и затърси нещо в раницата.

— Поне можем да задоволим една основна нужда — усмихна се той и извади две блокчета шоколад.

Хвърли й едното и тя го улови. Не беше и помисляла за храна. Но изведнъж почувства ужасен глад. Той бръкна отново в раницата и измъкна пакет сушени ябълки.

— Случайно да имаш вътре и сешоар? — пошегува се Каси и отметна разпилялата се по лицето й коса.

— Не, но имам друго добро средство. — Слейд извади гребен.

Тя се зарадва и остави шоколада. Първо по-важното.

Слейд се облегна назад и се загледа в нея докато се решеше. Млечнобялата й кожа блестеше на светлината на огъня. Все още усещаше вкуса й, нейната сладост, която караше сърцето му лудо да бие. Отмести поглед встрани, като се опита да се съсредоточи върху обяда си. Но вече бе загубил апетит.

Когато приключи с ресането, Каси му върна гребена и той го прибра.

— Благодаря. Какво имаш още в чантата с вълшебства? — кимна любопитно тя към раницата.

— Нищо, което би представлявало интерес за теб.

— Покажи ми все пак. — Каси взе една сушена ябълка и я лапна.

Слейд сви рамене и бръкна в раницата. Извади внимателно две малки стъклени бурканчета и й ги подаде. Тя присви очи, взе едното и погледна вътре. Голям черен бръмбар с червена ивица на гърба яростно се бореше да се изкачи по стената на буркана. Каси моментално го изпусна.

Той се засмя и го вдигна. Почука по стъклото.

— Не е хубаво от твоя страна, Каси. Как би се почувствала, ако някой те изпусне така?

— Какво ще правиш с това? — Тя потрепери и вдигна ръка. — Не ми казвай. Събираш ги, нали?

— Само редките екземпляри.

Каси погледна втория буркан. Насекомото вътре беше зелено и мършаво, с изпъкнали очи.

— А как познаваш дали са редки, или не? — Според нея всички бръмбари бяха еднакви. А ако бяха мъртви, толкова по-добре.

— Навремето учих ентомология. Трябваше да избираме между нея и психологията.

— И ти избра бръмбарите пред хората?

— Много по-лесни са за разбиране…

Слейд внимателно пъхна стъклениците обратно в раницата. Каси не знаеше дали се шегува, или говори сериозно.

Изведнъж усети колко тихо бе станало. Хвърли поглед навън и разбра, че дъждът беше спрял. Слънцето бе огряло мократа земя. Тя обърна глава към Слейд. За момент й се стори, че забеляза в сивите му очи разочарование. Нежелание да тръгнат. Но то бързо изчезна.

— Можеш ли да ходиш? — попита той и посочи крака й. Тя кимна, Слейд й подаде ръка да стане и взе раницата. Посипа пръст върху огъня, за да го загаси напълно и се отправи към изхода на пещерата.

— Време е да завършим онова, което започнахме — каза той.

Каси го последва, като се чудеше дали думите му означават заплаха, или обещание.

В далечината все още се чуваха гръмотевици.