Барбара Маколи
Владенията на пумата (11)

Единадесета глава

Денят на сватбата беше прекрасен.

Небето над планината бе кристалносиньо, чистият и свеж горски въздух ухаеше на бор. Всички в Кугър Пас с нетърпение очакваха женитбата на Мейсън и Сара. Целият град бе поканен на тържеството. Слейд спря камиона си пред обредната зала, чиито врати бяха украсени с розови панделки и балони.

Прекрасна гледка, помисли си Слейд и загаси мотора. Радваше се за Сара и Мейсън. Скоро щяха да имат бебе. То щеше да порасне, а те да остареят заедно. Очакваха ги радостни години, изпълнени с любов.

Слейд жадуваше да види Каси. Дланите на ръцете му се изпотиха, когато си представи, че тя вероятно беше вече вътре и чакаше. Разбира се, не него. Преди седем дни Каси си тръгна, като му показа ясно, че следващата стъпка трябва да направи той. През това време стотици пъти опита да направи тази стъпка. По пътя за летището едва не накара шофьора да обърне и преди да излети на няколко пъти с мъка се удържа да не се върне. През цялата седмица бе искал да й се обади, да чуе гласа й. Да й признае любовта си. Беше мислил дълго върху това, което му каза тя на брега. Наистина нямаше право да взема решения вместо нея. Знаеше, че е права. Съзнаваше, че бе искал да предпази не само Каси, но и себе си от несполучлива връзка. Тя имаше право и затова, че той се страхуваше да поеме риска. Мисълта, че я бе имал и я бе оставил да си тръгне, бе непоносима. Той не само желаеше да живее с Каси, но и да се ожени за нея.

 

 

Каси закопча най-горното копче на атлазено дантелената рокля на сестра си, оправи кичурче коса, което се бе измъкнало от вдигнатата й нагоре коса, после я обърна към себе си и отстъпи назад. Лицето на Сара се бе позачервило и грееше от щастие. Нещо се стегна в гърдите й и очите й се напълниха със сълзи.

— О, недей — помоли я Сара. — Обеща ми да не го правиш. Ако заплачеш и аз ще се разплача и… — Тя изохка, обърна се и се спусна към тоалетката. Взе една салфетка и я притисна до очите си. — Виж на какво заприличах, Кас!

Тя застана зад нея и погледна отражението й в огледалото.

— Ти си най-красивата булка на света! — наведе се и я прегърна. — Мама щеше да е щастлива да те види.

Те стояха известно време прегърнати, без да кажат нещо.

— И ти изглеждаш великолепно. Роклята ти отива страхотно. Несъмнено розовото е твоят цвят.

— Скоро може да стане и твой цвят — подхвърли Каси.

— Розово или синьо, еднакво щастлива ще бъда.

— Кога ще кажеш на татко?

Сара въздъхна и я погледна.

— Мейсън искаше да му каже вчера, когато пристигнахте, но беше толкова късно, че сметнах идеята за не особено добра.

— Съжалявам — усмихна се извинително Каси. — Аз карах и завих в погрешна посока.

— Няма нищо. Предложих да му оставим бележка, преди да тръгнем на сватбено пътешествие. Взехме решение да му кажем по време на празненството. Надявам се да бъдеш с нас.

— Много бих се радвала — стисна ръката й Каси.

— Между другото, кога ще признаеш на Слейд чувствата си?

— Какво? — Тя погледна сестра си изненадано.

— Кога ще кажеш на Слейд, че го обичаш?

Каси бе готова да отрече, но не биваше да крие истината от сестра си. Но все още не беше готова да я признае.

— Защо ще му казвам, че го обичам?

— Ами, първо, защото той страда по теб. И второ, защото наистина е така. Имам предвид, че го обичаш.

Страхувайки се да не би Сара да забележи треперещите й ръце, Каси взе една салфетка и избърса очите си.

— Не зная за какво говориш. Слейд изобщо не страда по мен.

— О, точно така! — засмя се Сара. — Затова през последните четири дни не можеше да си намери място и непрекъснато ме питаше за теб, като се стараеше да научи колкото се може повече. Разбира се, опитваше се да го прикрие, давайки си вид, че се интересува от мен, но за каквото и да говорехме, нещата винаги се свеждаха до теб.

Сърцето на Каси биеше така лудо, че трябваше да си поеме дъх, за да се успокои.

— Какви въпроси?

— По-лесно ще е да ти кажа за какво не ме пита — отвърна Сара. — Питаше за всичко — като се започне от музиката, която харесваш, и се стигне до храната, която предпочиташ.

— Сигурно си се побъркала, сестричке!

— Знам само, че откакто познавам Слейд не съм го чула да говори толкова много. През последните дни той не млъкна.

— Защо ще пита за мен?

Сара завъртя очи и въздъхна.

— Ти си по-голяма и би трябвало да разбираш тези неща по-добре от мен. За бога, Каси, той те обича!

Каси притвори очи и усети как по тялото й премина остра болка.

— Точно тук грешиш — тихо прошепна тя. — Хвърлих му се на шията, а той ме отблъсна.

— Каси…

— Достатъчно! Днес ти се омъжваш и ще си говорим само за хубави неща. По-късно ще се занимаваме с моите проблеми.

— Добре, Кас — кимна Сара и въздъхна. — Както кажеш. Само запомни, че Слейд те обича, независимо от това дали го признава, или не. Ти също го обичаш. Не е необходимо да усложняваш нещата.

От залата се понесоха звуци на орган и те обърнаха глави.

— Време е — прошепна Сара с широко отворени очи.

— Ще отида да им кажа, че си готова — предложи Каси.

Когато излезе в коридора, се поколеба, размишлявайки върху думите на Сара, като се чудеше кога малката й сестричка бе успяла да порасне толкова много и да поумнее. Погледна вратата, после дъното на коридора, където чакаха гостите.

Слейд!

Разнесоха се звуците на сватбения марш и тя се усмихна.

Часът бе настъпил.

 

 

Слейд знаеше, че трябва да гледа булката, но в момента, в който Каси се появи, всичко около него — Мейсън, гостите, органистът — всичко изчезна в мъгла и остана само тя.

Беше великолепна! Видение в розова дантела и перли, от което дъхът му спря. На устните й грееше лъчезарна усмивка, а очите й радостно блестяха. Беше събрала косата си на кок, обкичен с малки бели и розови цветчета. Той едва се сдържа да не се приближи и да я докосне.

Преди да заеме мястото си, Каси се обърна и го погледна. Очите й го потърсиха и тя му се усмихна. В този кратък миг у него отново проблесна надежда. Бе очаквал да го посрещне хладно. Може би тъкмо заради нейната непредсказуемост я обичаше толкова много!

Опита се да се заслуша в думите на свещеника, в обещанията за вярност на Мейсън и Сара, но мислите и очите му непрекъснато се насочваха към Каси. Представяше си същата тази картина със себе си на мястото на Мейсън и Каси на мястото на Сара. Спомни си за последната седмица, за всяка минута, прекарана без нея. Искаше винаги да бъде до него.

Страхът, че може да го напусне по-късно, най-после бе отстъпил пред страха да я загуби завинаги.

Органът засвири и те тръгнаха заедно по пътеката, хванати под ръка. Когато стигнаха до края, той я дръпна настрани, където можеха да останат насаме. Един фотограф им попречи, а няколко секунди по-късно Каси го остави и отиде при гостите.

След обяда и тостовете с шампанско, когато тя танцуваше за втори път с Том Милър, собственик на „Сено и фуражи“ в Кугър Пас, Слейд реши, че бе чакал достатъчно дълго. Том неохотно му отстъпи мястото си.

— О, Слейд! — усмихна се Каси и сложи ръка на рамото му.

Как можеше да бъде толкова спокойна, да му се усмихва любезно и да го поздравява така все едно нищо не се е случило?! Цяла седмица се бе измъчвал и бе мислил за нея, а тя се държеше с него, сякаш бе някой от клиентите на баща й.

Добре, помисли си той, може би не заслужавам сърдечно посрещане. Слейд знаеше, че я бе наранил и тя имаше нужда от малко време, за да превъзмогне болката и обидата.

— Изглеждаш прекрасно, Каси!

— Благодаря, ти също.

Погледът й се плъзгаше през рамото му, покрай другите танцуващи двойки. Той се обърна и го проследи. В ъгъла стоеше Сара, а до нея Мейсън бе навел глава и я слушаше.

— Каси — нетърпеливо каза Слейд и вниманието й се насочи отново към него. — Каси! — повтори той с по-тих глас. — Бих искал да ти се извиня.

Слейд усети как тялото й потрепери.

— Да ми се извиниш! За какво?

Музиката стана по-бърза. Той изруга, сграбчи я за ръката и я дръпна настрани. Пое си дъх и забързано изрече:

— Съжалявам, че постъпих така глупаво!

— Няма нищо. Всичко е наред. — Каси се наведе и докосна лицето си до неговото.

— Какво искаш да кажеш с това всичко е наред? — хвана я Слейд за раменете отчаян.

— Какво очакваш да ти отговоря? — усмихна се тя.

По дяволите, тя пак усложняваше нещата! И защо надничаше през рамото му?

Слейд се обърна раздразнен и забеляза, че баща й се бе присъединил към Сара и Мейсън.

— Каси, аз…

— Слейд — прекъсна го тя, като докосна ръката му, — може ли да довършим този разговор по-късно? Трябва да помогна на Сара.

Каси се завъртя и се отдалечи бързо, преди да е успял да й отговори. Да довършат разговора по-късно? Слейд сви юмруци ядосано и усети в гърдите си болка.

 

 

Той превключи на трета и запраши с колата по тесния планински път към хижата си. Облаци прах покриха страничното огледало, а изпод камиона му хвърчаха камъчета във всички посоки.

Дори не си бе взела довиждане с него!

Как можа да си тръгне така? Остана да я чака като нетърпелив тийнейджър, готов да й признае, че я обича и иска да се ожени за нея, но Мейсън му каза, че си е заминала и повече няма да се връща.

Болката отново се надигна в гърдите му. Каси бе най-хубавото нещо в живота му, а я остави да си отиде. Обзе го гняв и той се прокле за глупостта си.

Клоните на боровете се удряха в предното му стъкло. Съзнаваше, че кара твърде бързо, но му бе все едно. Камионът попадна в дупка и от тласъка Слейд удари главата си в покрива на кабината и политна напред. Нещо издрънча силно, колата подскочи и спря.

Той изруга, отвори вратата и излезе навън сред облаци от прах. Втурна се към предницата на колата, като кашляше. По дяволите! Предната дясна гума се бе спукала. Коленичи, за да я огледа, и продължи да ругае.

— Страхотно, направо страхотно! — извика Слейд и едва се удържа да не изрита колата. Погледна бялата си риза и костюма. Трябваше да извади резервната гума.

Налагаше се да отиде до хижата пеша, да се преоблече и след това да се върне. Една катеричка изцвърча в клоните на трепетликата и врътна опашка. Той се намръщи и тръгна, като си мърмореше нещо.

След няколко метра забеляза знака, който беше поставил, за да не влизат други хора в земите му. Спря и се вгледа в него, приближи се, ритна го и го събори на земята. Владенията на пумата! По дяволите!

Проклет да е, ако остави Каси Филипс да му избяга! Ще отиде в Бостън и ще я накара да го изслуша. Тя ще се омъжи за него, каквото ще да става. Слейд се изсмя саркастично. Нищо, свързано с Каси, не беше просто.

Всяка измината стъпка му напомняше, че се връща в празната къща. Изкачи се по стълбите целия потънал в прах. Главата го болеше от удара, а в чорапа му се бе пъхнало някакво камъче и го нараняваше.

Отвори вратата и я затръшна след себе си. Запъти се към банята, но изведнъж замръзна на мястото си.

До масата в кухнята седеше Каси, облечена в джинси и синя риза. Беше разпънала пред себе си карта и задълбочено я изучаваше. Той стоеше и я гледаше безмълвен, страхувайки се, че има халюцинации.

Тя вдигна очи.

— Здравей, Слейд. Надявах се, че ще се върнеш и ще ми помогнеш с това.

Искаше да изтича към нея и да я прегърне, но краката му отказваха да помръднат. Беше толкова сигурен, че се е върнала в Бостън и го е изоставила.

— Да ти помогна? — най-сетне успя да промълви той замаяно.

— Да. — Каси погледна отново картата. — Просто не разбирам.

— Мислех, че си заминала за Бостън — колебливо се приближи Слейд.

— Това е част от проблема — каза тя и потупа с пръст картата. — Бях тръгнала, но се изгубих.

— Изгубила си се? — Той стоеше до нея и се наслаждаваше на уханието на цветя, което се разнасяше от косата й.

— Ами, така си мислех, докато не разгледах по-внимателно тази карта.

Слейд хвърли поглед на картата през рамото й. Мястото, където би трябвало да се намира хижата му, бе заградено с червено кръгче. Имаше отбелязани и няколко пътя. Всички те водеха към Кугър Пас.

— Най-накрая разбрах, че този е правилният. — Каси посочи пътя, водещ към дома му, и го погледна. — Всъщност — рече тя, като се взря в напрегнатото му лице, — това е единственият път.

Той хвана ръката й, издърпа я от стола и я притегли към себе си, притваряйки очи. Каси положи глава на гърдите му и Слейд нежно я прегърна. Страхуваше се, че ако я притисне така, както му се искаше, може да я задуши. Зашепна името й, допрял устни до косата й.

— Толкова глупаво постъпих…

— А, така ли?

— Опитах се да ти се извиня на сватбата, преди да си тръгнеш.

— Нали ти обещах да довършим разговора по-късно? — Тя се сгуши в прегръдките му.

— Като стана въпрос за това — Слейд повдигна лицето й я погледна, — ще ми кажеш ли защо си тръгна така неочаквано?

— Исках да видя изражението на баща си, когато Сара му съобщи, че ще става дядо — усмихна се Каси. — След като научи, изражението му бе такова, че не можах да разбера дали се готви да удари Мейсън, или да го разцелува.

— И какво стана?

— Целуна Сара и прегърна Мейсън, а после ми се скара, че съм скрила от него — засмя се тя. — Мисля, че никога не съм го виждала по-щастлив.

— Какво ще кажеш да го направим двойно по-щастлив?

Каси го погледна смутено.

— Искам да се омъжиш за мен, Каси.

— Мислил ли си за това сериозно? — Тя се дръпна назад изненадана.

— Стотици пъти през последната седмица — засмя се той и я прегърна. — Всеки път, когато се разхождах навън, наблюдавах дърветата… — Устните му докоснаха нейните.

Каси отвърна страстно на целувката му и се притисна в него. Заля я вълна от чувства.

— Искаш да кажеш, че нещо от онова, което ти говорих, е променило отношението ти?

— Невинаги успявам да осъзная навреме някои неща — прегърна я Слейд, — но щом веднъж хвана нещо, никога не го изпускам.

Тя притисна устни до врата му и прошепна:

— Надявам се, че говориш за мен.

— Точно така. Обичам те, Кас! Не си представям, че мога да живея тук или където и да било другаде без теб.

— Няма да ме загубиш, Слейд. — Тя обви с ръце врата му. — Единственото място, където искам да живея, е тук, с теб.

Той я прегърна, целуна я по слепоочието, после по челото. Когато поднесе ръката й към устните си, изведнъж се спря.

— Къде е часовникът ти?

— За какво ми е часовник в планината? Ще ставаме със слънцето и ще си лягаме, щом се стъмни — погали го Каси. — Или може би по-рано?

Слейд я притисна нежно. Ако зависеше от него, нямаше да стават от леглото.

— Остава ми още година, за да завърша научната си работа — колебливо каза той. — Винаги можем да се преместим в Денвър, ако…

Тя се намръщи и го прекъсна.

— Слейд, изслушай ме. Харесва ми тук горе. Ако ми доскучае, мога да отида на гости на Сара, а скоро ще се роди и бебето. Пък и Денвър не е толкова далеч, за бога!

Той искаше Каси да бъде сигурна. Наистина сигурна.

— А какво ще стане с работата ти?

— Реших, че, дори и да не ме обичаш повече, е време да променя живота си. Казах на баща си да намери нов директор на отдела. — Тя се усмихна. — Мисля да се занимавам със социални проблеми. Ще изкарам само една специализация в университета.

— Трябва да те предупредя. Зимите тук са студени и дълги. Понякога не се прибирам с дни и много рядко идвам навреме…

— Ако се опитваш да се измъкнеш, за да не се ожениш за мен, този път няма да ти се размине!

Слейд се засмя и я целуна по шията.

— Обичам те!

— И аз те обичам! Мисълта да прекарам с теб студените, дълги зими ми действа особено възбуждащо.

Каси се повдигна, целуна го и се притисна към него. Той я прегърна силно и впи устни в нейните, докато и двамата останаха без дъх. Тя се дръпна, едва дишайки.

— Слейд — прошепна Каси и започна да разкопчава прашната му риза, — мисля, че имаме нужда от една баня.