Барбара Маколи
Владенията на пумата (10)

Десета глава

Някъде лаеше куче. Слейд отвори очи, но силната слънчева светлина го накара да ги затвори отново. Каси се сгуши още повече в извивката на ръката му и прехвърли хубавия си дълъг крак върху неговия.

Леглото й приличаше на гигантска възглавница. Той я притегли към себе си и двамата потънаха дълбоко в мекия дюшек. Да прави любов с нея в легло беше не по-малко приятно, отколкото под душа или в гората. Целуна я по косата и се отпусна, наслаждавайки се на топлата й мека кожа. Те бяха родени един за друг. Слейд не можеше да й се насити. С удоволствие би лежал до нея цял ден.

Беше съгласен да прекара целия си живот така.

Той се намръщи и отхвърли тази мисъл. Имаше на разположение по-малко от двадесет и четири часа. Двадесет и четири часа, през които да съхрани всяка усмивка, всеки жест, гласът й, усещането за допира до кожата й. Прокара пръсти по рамото й и тя се сгуши по-близо до него. Толкова много неща искаше да запази в спомените си. Зимите в планината бяха дълги и студени.

Изведнъж в апартамента до тях гръмко запя мъж, който се мъчеше да подражава на Франк Синатра. Слейд стисна зъби и погледна спокойно спящата Каси. Тъмната й разрошена коса се беше разпиляла по възглавницата. Лицето й бе бледо и деликатно, а розовите й устни примамливо канеха. Той постави ръката си на заобления й ханш и бавно плъзна пръсти нагоре по гърба й. Тя измърмори нещо сънено и изви тялото си към него. Слейд я прегърна и си представи какво изпитва орелът, когато се спуска на земята, а после отново се извисява към небето. Погали бедрото, след това корема й…

Отвън под прозорците силно изсвири клаксон и той подскочи. Стресната от рязкото му движение, Каси се притисна в него и попита уплашено:

— Какво става?

— Нищо ли не чу? — Слейд отметна завивките и тръгна да става.

— Къде отиваш?

— Да кажа на този идиот да престане.

— О, недей — дръпна го тя. — Това е господин Майърс, идва да вземе госпожа Андерсън за обичайната им съботна утринна разходка. Тя е на седемдесет, а той на седемдесет и две. Трудно му е да изкачва стълбите, за да я вземе, затова винаги дава сигнал с клаксона.

Омилостивен, Слейд се пъхна отново под завивките и я притегли към себе си. Потърка нос във врата й и я целуна зад ухото. Каси изстена и обви ръце около него, като шепнеше името му.

В съседния апартамент мъжът продължаваше да пее. Слейд се изправи ядосано.

— Сега пък какво има?

— Как можеш да спиш на целия този шум?

— Единственото нещо, което ми пречи да спя, е твоето непрекъснато подскачане — въздъхна Каси. Тя се наведе напред и обви кръста му с ръце. Почувства топлината на голото му тяло и усети как гърдите й настръхват. Зарови лице във врата му и го целуна.

Той се обърна и я дръпна със себе си на леглото. Устните му докоснаха шията й, после слязоха надолу до гърдите й. Изведнъж Слейд вдигна глава и се ослуша.

— Имаш ли куче?

— Не — задъхано отвърна Каси и го притегли към себе си.

Той я целуна продължително и страстно, после се дръпна отново.

— Струва ми се, че в хола лае куче.

Тя въздъхна и се обърна.

— Това е кучето на съседа от другата страна. — Каси стана и облече къс копринен халат. — Излизат на сутрешна разходка.

— Ооо! — Слейд протегна ръка към нея, но тя я хвана и я задържа.

Каси се намръщи и седна отново на леглото.

— Слейд — колебливо каза тя, — трябва да ти призная нещо.

— Какво? — изправи се той. В гласа й имаше нещо, което не му хареса.

— Вчера, когато отивахме на летището…

— Да?

— Ами, аз… не минах по прекия път.

— Не мина по прекия път? — повдигна вежди Слейд.

— Да — закашля се Каси. — По пътя, по който минах, нямаше начин да стигнем навреме.

Той я гледаше втренчено, докато осмисляше думите й.

— Искаш да кажеш, че нарочно си го направила, за да изпусна самолета.

Тя бавно пое дъх и се изправи.

— Да. — Слейд не каза нищо и Каси попита: — Сърдиш ли се?

— Да се сърдя? — повтори той и отметна завивките. — Защо да се сърдя? — Слейд се измъкна от леглото. Движенията му бяха точни и ловки като на котка, която се готви да хване птичка. Неслучайно го бе оприличила на пума.

По лукавия пламък в очите му Каси разбра, че той не се сърдеше, но скоро щеше да си отмъсти. Тя отстъпи към вратата.

— Да поговорим на закуска, съгласен ли си? Отивам да я приготвя.

Когато Каси излезе, Слейд седна на леглото и се замисли върху това, което току-що му бе признала. Нима е постъпила така, за да може той да остане? Как да й се сърди? Слейд се разсмя. Нали и той постъпи по същия начин в планината? Цели два дни я разкарва, защото искаше да бъде с нея.

Той легна и зарови лице във възглавницата, като вдъхна мириса й. Почувства хлад и самота. Не бяха изминали и две минути, откакто тя излезе и вече му липсваше.

Ако не беше изпуснал полета си, сега щеше да си е вкъщи. И щеше да пропусне най-невероятната нощ в живота си. След като тръгнаха от летището, спряха да вземат някои тоалетни принадлежности за него, а после се върнаха в апартамента й. Имаха намерение да излязат да вечерят, но си легнаха. И двамата знаеха, че ще стане така, защото го искаха. Той седна и обу дънките си.

Излезе от спалнята, като се усмихваше и се отправи към кухнята. Чу кучето да лае пред входната врата и без да се замисли я отвори.

Посрещна го изненаданата физиономия на съседката. Тя стоеше в коридора с вестник в едната ръка, а в другата бе хванала каишката на кучето. Като видя Слейд, то се разлая още по-силно. Жената се вторачи в голите му гърди с отворена уста. Той се намръщи и хлопна вратата.

— Позвъни ли някой? — извика Каси от кухнята.

— Съседката ти.

— Какво искаше? — попита тя, влизайки в дневната с кана кафе.

— Нямам представа — сви рамене Слейд.

Каси погледна към вратата, после към него, въздъхна и поклати глава.

— Винаги ли си бил такъв мизантроп?

— Аз, мизантроп? — сложи ръце на гърдите си той, като че ли го бяха пронизали. — Та аз обичам хората. — Слейд се приближи до Каси с обидено изражение. Взе кафето от ръцете й, постави го на масата и я притегли към себе си. — Не понасям единствено съседите. Особено — той наведе устни към нейните — твоите съседи.

Когато Слейд я целуна, тя моментално забрави за съседите. Постави ръце на гърдите му и усети силното туптене на сърцето му.

— В колко часа е този обяд? — прошепна той, като я целуваше.

— Ммм? — Пръстите му извършваха някакви вълшебни движения по гърба й, които я възбуждаха.

— Обядът на вилата, на който обезателно трябва да присъстваш.

— А, този обяд. — Кожата й настръхна от допира му. Беше й трудно да мисли. — В два часа — въздъхна тя и плъзна ръце по раменете му. Изпънатото му тяло излъчваше сила, която я караше да благоговее пред него.

— Тогава, както казваш ти, да се постараем да използваме времето си пълноценно. — Той обви талията й с ръце и плътно я притисна до себе си.

Каси страстно го целуна. Тя по-скоро усети, отколкото чу слабото стенание, надигнало се в гърлото му. Слейд я прегърна още по-силно и двамата се сляха в едно.

Заляха я вълни от чувства. Коприненият й халат му пречеше и той го разтвори. Телата им се докоснаха и през нея премина тръпка на удоволствие. Нито един мъж преди не я бе карал да се чувства така, толкова свободна, без всякакви задръжки. Каси бе сигурна, че това никога нямаше да се повтори с друг. Слейд не беше готов да чуе думите, но тя изпитваше нужда да му покаже колко много го обича.

Халатът й се свлече на пода. Той прошепна името й задъхано, опитните му ръце нежно галеха гърдите й. Каси изстена и зарови пръсти в косата му. Изведнъж се уплаши да не би Слейд да я пусне.

— Прегърни ме — тихо каза тя.

Двамата тръгнаха към спалнята прегърнати, като се галеха и целуваха така пламенно, че останаха без дъх. Като че ли отново бяха в планината и бурята вилнееше около тях. Само че сега бурята беше вътре в нея и караше сърцето й лудо да препуска. Той я положи на леглото и покри тялото й със своето. Каси потъна заедно с него и двамата се понесоха във вихъра на страстта.

 

 

Вилата се оказа триетажна резиденция с тридесет и две стаи и се намираше на нос Код. Разноцветни балони украсяваха отрупаните с храна маси, морският ветрец разнасяше леката джазова музика и тихия говор на множеството богати гости, които стояха на групи на голяма дървена платформа с изглед към носа. Повечето от тях бяха облечени в блузи с поло яки и носеха спортни обувки.

Слейд хвърли поглед на своите дрехи — синя риза и джинси. Малко неподходящи за случая. Помисли си, че обича приемите толкова, колкото Каси обичаше прилепите.

— Ей, как се справяш? — появи се Каси и му подаде чаша шампанско.

Слънцето блестеше в косата й. Топлите й кафяви очи му се усмихваха с любов. Той я гледаше замаяно. Изведнъж му дойде наум налудничавата идея да я отвлече. Просто да си събере багажа и да я вземе със себе си в Колорадо. Да рискува, като се надява да не й омръзне самотата и самия той. Ревът на океана и звънтенето на чашите с шампанско го върнаха отново към действителността. Нейната действителност.

— Попитах — наведе се тя към него — как се чувстваш?

— Страхотно! Забавлявам се много добре. — Усети лекия аромат на парфюма й. Изпита желание да я прегърне и да й покаже точно „как се чувства“. Преполови чашата с шампанско и попита: — Вече стана ли време да си ходим?

— Ами, да видим — засмя се Каси и погледна часовника си. — Тук сме от четири минути, така че след още три или четири можем да се измъкнем. — Тя огледа гостите. — Трябва да остана поне докато баща ми пристигне. Домакинът, Чарлс Овърбей, е един от най-богатите му клиенти.

При други обстоятелства Слейд не би се зарадвал да види баща й, но след като това щеше да му позволи да остане насаме с нея, той зачака с нетърпение неговото появяване. За момента трябваше да се задоволи с удоволствието да я наблюдава. Вятърът подхвана полите на синята й рокля на точки и ги завъртя около глезените. Тук сред богаташите, Каси се чувстваше съвсем като у дома си. Косата й свободно се вееше и тя се усмихваше топло и приветливо на всички, които минаваха покрай нея. Личеше си, че този начин на живот й харесва. Пръстите му стиснаха чашата с шампанско и той я пресуши.

— Каси!

Тя се обърна и видя Джаки да й маха от вратата на верандата. Сърцето й замря. Искаше да бъде насаме със Слейд през времето, което им оставаше. Джаки надушваше отдалеч неженените мъже и понякога, какъвто беше случаят сега, ставаше направо досадна.

— Здравей, Каси. — Очите й бяха вперени в Слейд. — Здравейте, господин Мейсън!

— Моля те, наричай ме Слейд.

Непременно ли трябва да й се усмихва по този начин? — помисли си раздразнено Каси. И защо Джаки го гледа така, като че ли за първи път вижда мъж? Тя се усмихна пресилено. Джаки се разприказва за това колко много й харесва Колорадо и попита Слейд с какво се занимава там. Радостно изписка, като разбра, че е университетски преподавател. Разбира се, той трябваше да й разкаже всичко, окуражи го тя.

Когато Джаки докосна ръката му и се засмя, търпението на Каси се изчерпа. Тя пристъпи напред, готова да го измъкне, ако се наложи, ала една ръка я хвана за лакътя и я спря. Каси изпъшка тихо, като видя кой беше.

— Касандра, радвам се да те видя.

— Аз също, Джаред.

Тя понечи да го целуне по бузата, но той се извъртя и устните им се докоснаха. Каси се усмихна сковано.

Джаред изглеждаше така, като че ли току-що бе слязъл от яхтата си. Лицето му бе загоряло, а кестенявата му коса на места беше изрусяла. Белите му зъби блеснаха във фалшива усмивка, ала Джаки, застанала между двамата красиви мъже, имаше чувството, че е попаднала в рая.

— Джаред, това е Слейд Мейсън. — Каси се обърна към Слейд и забеляза потъмнелите му очи. — Слейд, това е Джаред Овърбей, синът на нашия домакин.

Двамата се здрависаха сърдечно, но между тях се усещаше напрежение.

— Изглеждате ми познат — каза Джаред. — Сигурно сме се виждали в клуба.

— Съмнявам се — поклати глава Слейд.

— Слейд е от Колорадо — обясни Каси.

— Аха. — Той погледна Слейд отвисоко. — По работа ли сте тук?

— По лични въпроси.

Слейд обърна очи към нея и тя усети как сърцето й се разтуптя. Лицето й почервеня.

Каси изправи рамене и откъсна поглед от него.

— Джаки, кога ще пристигне баща ми?

— Нима не знаеш? — искрено се изненада тя. — Той няма да дойде. Трябваше да отиде на някаква друга важна среща.

Направо страхотно, мислено се ядоса Каси. В такъв случай щеше да се наложи да остане по-дълго. Тези неща бяха част от работата й, независимо дали й харесваше, или не. Но точно сега, нямаше никакво желание за това.

— Тъкмо казвах на баща ми, че отдавна не си идвала да играеш тенис — обърна се Джаред към нея. — Настояваме да дойдеш в неделя.

— Ами аз… не съм сигурна…

— Можеш да доведеш и господин Мейсън. — Джаред осъзна, че Джаки беше до тях и ги слушаше, и покани от неудобство и нея. — Разбира се, ти също си добре дошла.

Тя засия. Слейд се намръщи, а Каси направо беше готова да се разплаче.

— Благодаря за поканата — хладно рече Слейд, — но си заминавам.

— Тогава няма причини Каси да не дойде — усмихна се Джаред. — След играта ще си устроим малко угощение. — Той хвана Каси за ръката и каза: — Господин Мейсън, Джаки, извинете ни за момент, но трябва да поговоря с Касандра по работа. Обещавам да ви я върна бързо.

Слейд присви очи и Каси го погледна извинително. Когато Джаред я поведе, той стисна зъби. По дяволите! Беше го довела тук, надявайки се да бъде с него, докато изпълняваше задълженията си. Изкушаваше се да си тръгне, а после да мисли как ще отговаря пред баща си. Обърна се и погледна Слейд, който я наблюдаваше със студено изражение. Тя се приготви да се върне, но в този момент домакинът, бащата на Джаред, се приближи. Вече нямаше как да се измъкне. Бяха я хванали и трябваше да изтърпи всичко докрай. Усмихна се на Чарлс Овърбей и му благодари за поканата, после я отведоха още по-далеч от Слейд.

По-късно, каза си тя. По-късно ще отиде при него и ще наваксат изгубеното време.

 

 

Слейд вече си мислеше, че няма да издържи докрай.

Той кимаше вежливо на привлекателна блондинка, която разказваше подробности от пътуването си до Колорадо миналата година. Главата го болеше от напрежение. Лицето му бе замръзнало в любезна усмивка. Съпругът на дамата, който току-що му бе обяснил надълго и нашироко причините за спада в пазара, се наведе към него и поверително му съобщи, че може да му направи отстъпка за някаква стока.

Слейд нито чуваше, нито възприемаше нещо.

Извини се на очарователната двойка и тръгна да търси Каси. Хубавецът Джаред се беше лепнал за нея и цял следобед не я пусна. След като огледа наоколо и не ги видя, той почувства как стомахът му се сви и стисна зъби.

Беше му омръзнало вече и реши да се махне от това чуждо за него място.

В този момент я съзря. Стоеше сама на брега, скръстила ръце зад гърба си. Сандалите й лежаха в пясъка до босите й крака. Тя повдигна лице към слънцето. Вятърът развя лъскавата й копринена коса и повдигна полата й, оголвайки дългите й красиви бедра.

Дъхът му спря. Струваше му се по-хубава от всякога. Нещо го стисна за гърлото и усети в гърдите си болка.

Без съмнение, той я обичаше и винаги щеше да я обича. „Ако наистина обичаш някого, трябва да го оставиш да постъпи както той иска“, беше казал на Каси, когато се срещнаха за първи път. Разбира се, тогава бе имал предвид Сара. Сега се сети за думите си и разбра, че в тях има истина.

Една чайка се спусна и кацна на няколко крачки от нея. Лицето на Каси се озари от усмивка и целият бряг светна.

Той я обичаше, обожаваше я… И трябваше да я остави да постъпи както тя иска.

Каси усети някой да се приближава и се обърна. Като видя Слейд, тя се усмихна още по-широко, после лицето й помръкна. Изражението му я изплаши. Знаеше, че ще трябва да поговорят, преди да си замине, но й се струваше рано за това. Твърде рано. Слейд спря пред нея и погледите им се срещнаха.

— Тъкмо се готвех да се върна в къщата — опита се да се усмихне Каси.

— Време е да тръгвам, Каси.

Тя се раздвижи.

— Само ще кажа довиждане и…

— Ти няма да идваш с мен — спря я той с ръка.

Остра болка прониза тялото и сърцето й. Каси прехапа устни и се обърна настрани.

— Защо?

— Нищо няма да се получи между нас — тихо каза Слейд. — За кратко време да, но не повече. Твоето място е тук.

По дяволите с тази негова упоритост! Тя вирна брадичка.

— И разбира се, ти си този, който трябва да вземе решението вместо мен.

— Да. — Той отмести очите си от нея и се загледа в океана.

Обзе я внезапен гняв, който заглуши болката.

— Ти си лицемер, Слейд Мейсън! — каза Каси възмутено. — Можеш да даваш съвети, но не и сам да ги изпълняваш.

— За какво говориш? — погледна я той.

— Когато дойдох в Колорадо с намерението да върна Сара вкъщи, ти ми каза, че никой няма право да решава вместо другите.

— Има разлика. — Слейд присви очи.

— Наистина ли? — скръсти ръце Каси. — И каква е тя?

Безсилен да й отговори, той прокара ръка през косата си и изруга.

— Каси, бил съм там и преди. Видях какво означава за една жена да живее в планината. Ти сама го каза, когато за първи път дойде в хижата ми — уединението ще те накара да полудееш. И накрая ще ме намразиш. — Слейд въздъхна уморено. — Не искам да рискувам.

— Не искаш да рискуваш? — Тя се приближи и вдигна лицето си към неговото. — Чуй ме и то много добре ме чуй, господине! Аз не съм бившата ти съпруга. Изобщо не ме интересува как сте живели двамата. Това няма нищо общо с мен и теб.

— Има и още нещо, Каси. — Той посочи с ръка огромната къща на брега. — Там, където съм, няма приеми и яхти. Много скоро ще се почувстваш отегчена.

За първи път тя изпита желание да го удари. Обзе я силен гняв. Каси стисна юмруци, като едва се сдържаше да не се нахвърли върху него.

— Това е част от моя живот, Слейд! — каза тя с разтреперан глас. — Не е необходимо да го защитавам пред теб. Но ти си глупак, ако смяташ, че има нещо по-важно за мен от нас двамата.

Каси се извърна, пое дълбоко дъх и отново се обърна към него.

— Знаеш ли от какво имаш нужда, Слейд? — Тя посочи с пръст в гърдите му. — Имаш нужда от много повече вяра. Уморих се да те убеждавам, че между нас има нещо по-особено, което си заслужава риска, от който толкова много се страхуваш. Ако не можеш да го разбереш, тогава просто се върни в Колорадо. — Каси се приближи и повдигна лицето си към неговото. — Направи ми тази услуга, Слейд. А когато има буря, спомняй си за усещането, което ти даваха устните и кожата ми. Когато вървиш през гората, спомняй си как за първи път се любихме на тревата. Когато се къпеш, спомняй си как ме държеше в прегръдките си. — Тя се отдръпна настрана с насълзени очи. — Спомняй си за мен, Слейд, защото само това ще ти остане — спомените.

Каси грабна сандалите си и тръгна обратно към къщата и гостите, напускайки неговия живот.