Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Halloween Tree, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Белин Тончев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(28 април 2007 г.)
Издание:
Рей Бредбъри. Дървото на вси светии
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981
Библиотека „Галактика“, №23
Преведе от английски: Белин Тончев
Рецензент: Кръстан Дянков
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Елена Върбанова
Американска, I издание.
Дадена за набор на 10.XI.1980 г. Подписана за печат на 25.II.1981 г.
Излязла от печат на 5.III.1981 г. Формат 32/70×100 Изд. №1422. Цена 1,00 лв.
Печ. коли 8. Изд. коли 5,18. УИК 5,10. ЕКП 95366–5637–119–81
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 820 (73)–31
© Белин Тончев, преводач, 1981.
© Георги Марковски, предговор, 1981.
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1981.
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1981.
c/o Jusautor, Sofia
© Ray Bradbury. The Halloween Tree
Alfred A. Knopf. New York, 1972
История
- —Добавяне
Глава 9
И от дълбините на сухата земя тайнствен глас прошепна:
— Ссссаван.
От мрака нещо се изтъркули, стрелна и запърха.
Дълга ивица от платно на мумия изскочи на слънчевата светлина.
Сякаш самата гробница бе изплезила стария си сух език и той сега лежеше в краката им.
Момчетата се загледаха. Ивицата платно бе дълга стотици метри и с тяхно съгласие би могла да ги отведе долу, в тайнствените недра на египетската гробница.
Том Скелтън треперещ докосна с пръста на крака си жълтото платно.
От гробницата задуха вятър:
— Хххайде…
— Аз тръгвам — каза Том.
И балансирайки по изпънатата ивица-въже, той се отправи надолу и се загуби в мрака под погребалните зали.
— Хххайде!… — прошепна подземният вятър. — Елате всички. И ти. И ти. И ти. И другите. Бързо.
Момчетата се затичаха по платнената пътека надолу към мрака.
— Внимавайте да не пропуснете убийството, момчета! Убийството!
Колоните от двете страни на препускащите момчета оживяха. Картините затрепкаха и се раздвижиха.
На всяка колона имаше златно слънце.
Но това слънце бе с ръце и крака, стегнато здраво в превръзки на мумия.
— Убийство!
Някакво тъмно създание нанесе страхотен удар на слънцето.
Слънцето умря. Пламъците угаснаха.
Момчетата се затичаха слепешката в мрака.
Да, разбира се, помисли си Том галопирайки, така си и мислех, че всяка вечер слънцето умира. Като си лягам, все се питам: дали ще се завърне? Утре сутринта дали все още ще е мъртво?
Момчетата тичаха. Върху следващите мъртви колони слънцето отново се появи, разгоряло се след залеза.
„Идеално! — помисли си Том. — Това е той! Изгревът!“
Но също така мигновено слънцето повторно бе убито. Върху всяка колона, край която профучаваха, слънцето умираше през есента и биваше погребвано през студената зима.
„Посред декември — помисли си Том — често си казвам: слънцето никога няма да се върне! Зимата ще продължи вечно! Този път слънцето наистина е мъртво!“
Но когато момчетата забавиха ход в края на дългия коридор, слънцето отново се роди. Пролетта пристигна със златния рог на изобилието. Светлината изпълни коридора с ясен пламък.
Странният бог пламтеше на всяка стена, а лицето му бе величествен триумфален огън, обгърнат от златни ленти.
— По дяволите, аз знам кой е този! — каза Хенри-Ханк задъхано. — Веднъж го видях на един филм за някакви ужасни египетски мумии.
— Озирис! — каза Том.
— Наистина… — просъска гласът на Саван от недрата на гробницата. Урок първи за Празника на вси светии. Озирис, синът на Земята и Небето, убиван всяка вечер от своя брат Мрака. Озирис, погубван от Есента, умъртвяван от своя кръвен нощен брат.
— Така е във всяка страна, момчета. Всяка си има вой празник на смъртта, свързан с годишните времена.
Черепи и кости, скелети и призраци. В Египет видяхте смъртта на Озирис, цар на мъртвите. Гледайте добре.
Момчетата гледаха.
Бяха се озовали през грамадна дупка з подземната пещера и през нея виждаха египетско село, където в сумрака хората поставяха на праговете и первазите храна в глинени съдове и медни подноси.
— Това е за дух-х-ховете, които се завръщат у дома — прошепна Саван някъде сред сенките.
Отпред на къщите бяха приковани гирлянди от газени лампи, от които в здрача се издигаха тънки струйки дим като блуждаещи духове.
Сякаш човек можеше да види как привиденията се носят по калдъръмените улици.
Привиденията се отдалечиха от слънцето, изчезнало на запад, и направиха опит да влязат в къщите.
Топлата и димяща храна на прага обаче ги застави да обикалят възбудено.
Лек мирис на тамян и прах от мумии се понесе към момчетата, загледани в този древен Празник на вси светии и в радостните угощения, устроени не за скитащи малчугани, а за бездомни духове.
— Хей — прошепнаха момчетата.
— Не губете своя път в мрака — в къщите пропяха гласове към музиката на арфи и лютни. — О, скъпи мъртъвци, елате си у дома и бъдете добре дошли. Загубени в мрака, но все така скъпи. Не странствувайте, не се лутайте. Елате си у дома, елате, скъпи.
От мътните лампи се изви дим.
И сенките пристъпиха към прага и много внимателно докоснаха даровете от храма.
А в един дом момчетата видяха как мумията на дядо-предтеча бе извадена от някакъв килер и бе сложена на почетното място начело на трапезата, а отпреде му поставиха храна. И членовете на семейството се настаниха да вечерят, вдигнаха чаши и отпиха за мъртвеца, седнал там — целият прах и сухо мълчание.