Максим Асенов
Бомба със закъснител (1)

Предговор

Някои читатели не са чели „Фаталната запетайка“ — първия роман от трилогията „Победители на страха“. На тях ще им бъде трудно да разберат ония моменти от „Бомба със закъснител“, които тясно са свързани с развитието на сюжета и постъпките на героите в първия роман. За тях искам да разкажа съвсем, накратко неговото съдържание. Както е известно на осведомените читатели, главен герой на „Фаталната запетайка“ е Силвия. Тя е дъщеря на многоуважавания професор Валентин Добрев, който не заслужава чак дотам това уважение. Защо ли? Защото въпреки своя принос към науката, той си служи с нечисти средства за постигане на своите цели. Майка на Силвия е Марина, която като много майки иска нейните деца Силвия и Калин да бъдат пълни отличници. А всеки ученик знае, че това е труднопостижимо. Силвия се чувствува задължена да задоволи болните амбиции на своите родители. И тя като брат си е принудена от сутрин до вечер само да зубка. Но всичко това й омръзва и един ден по примера на други „по-опитни“ ученици прибягва до помощта на медицината — отива в кварталната поликлиника в часовете по математика, за да не си понижи отличните оценки. Но понеже е неопитна, прави това твърде несръчно, лекарят я уличава в преднамерено хитруване и тя от гордост и срам забравя да си вземе така необходимата й медицинска бележка. А по-късно, за да прикрие бягството си, прибягва до ново престъпление. Записана в дневника под №29, тя драсва една запетайка между двете цифри. Какво пък чак толкова? Една най-обикновена запетайка. Но именно тази запетайка се оказва фатална. Вместо на Силвия намаляват поведението на Боби и Живко, които са 2 и 9 номер.

В класа избухва скандал. Боби и Живко, за да си отмъстят на виновницата, надраскват новата луксозна кола на баща й със запетайки, но, заловени от милицията, трябва да отговарят за своята постъпка. Така едното престъпление влече след себе си друго, а Силвия сама вкарва ада в душата си. Тя се чувствува разпъната на кръст, изправена пред дилемата — да признае греха си и да понесе всички последствия или да продължава да отрича и заради нея да страдат невинните Боби и Живко. Изпаднала в сложна конфликтна ситуация, девойката се сблъсква и с други герои. Най-важният от тях е съученикът й Венци, който я обича, но, без да иска, пръв открива написаната в дневника запетайка. Михаил Бенчев, изключен за кражба и кормуване на чужда кола, по интуитивен път се досеща за нейното провинение и се опитва да го използува за користни цели. Но по-голям натиск, макар и несъзнателен, оказват върху съвестта й хората, които й вярват — Венци, класната Донева и академик Пинтев. Все по това време на една танцова забава Силвия се запознава и с Брадата — млад специалист, дошъл на работа в техния град, който я харесва от пръв поглед. В него пък е влюбена Рони — дъщерята на академик Пинтев. Силвия е обкръжена с нежност и внимание от страна на Брадата, но не може да се почувствува щастлива. Страданията й стигат своята кулминация, когато става неволен свидетел на разговора между баща си и неговия асистент Ранчин — тогава тя разбира аморалната същност на своя родител. Поради крехката си душевност момичето се разболява. По време на боледуването героинята премисля много неща и решава достойно да понесе вината си и да разчисти сметките си със света. Заставя баща си да се застъпи за Боби и Живко в милицията, а майка си — да занесе писмото с нейното самопризнание на класната. Останала сама, Силвия не иска да повтори греховния живот на своите родители. Съвсем по детски, с наивна категоричност тя е готова да се прости с живота си. Но настойчивият звън и многогласната гълчава отекват в душата й като жадувани камбани на спасението, които възвестяват всъщност и раждането й за нов живот. Тук именно завършва романът „Фаталната запетайка“. Неговият край е и начало на „Бомба със закъснител“.