Кристине Ньостлингер
Долу краставичния цар (5)

Четвърта глава
или №4 според периодизацията на учителя по немски език

Великденският понеделник в разрез с традицията. Обстановката по фронтовете се изостря. След разгорещен спор — негласен компромис.

 

Отидох на плуване. Мама ми даде пари, за да си купя от бюфета в басейна кренвирши с горчица.

Но не отидох в бюфета. Ерих Хубер, който също тренира плуване, ме покани на обяд у тях. Бе съвсем сам у дома. Родителите му с малката му сестричка бяха отишли на екскурзия. Но на такава екскурзия — в понеделник след Великден — Ерих може и да не отиде. Неговият баща не държи като нашия на традицията.

В дома на Ерих Хубер е много по-различно, отколкото у нас. Не е нужно Ерих постоянно да пита дали може да отиде на плуване, на кино, на гости у свой приятел. Ерих казва, че може да прави, кажи-речи, каквото иска. Но казва също, че това има и лоши страни — поне в тяхното семейство. И майка му например си прави, каквото иска — понякога ме иска да готви, а понякога не иска да глади. Тя заявява, че на Ерих няма да му се откъснат ръцете, ако от време на време си оглади някоя риза.

Аз не мога да преценя може ли да ти се откъснат ръцете, ако изгладиш една риза. Никога досега не съм гладил, дори не съм пипвал ютия. Във всеки случай у Ерихови е много весело. Стаята му е истински панаир. На пода са разхвърляни книги, карти за игра и гащета, а сред тях се търкалят учебните пособия на Ерих. На една от стените е нарисувал с флумастер една картинка. А на вратата на стаята му с големи букви е написано: „Вход за възрастни забранен!“

Направихме си омлет с шунка. След това ходихме на кино. Гледахме филма „Изсвири ми тангото на смъртта“. След това отидохме в „Гого“ да пием една кола, играхме и на флипър.

В „Гого“ Мартина седеше с Алекс Бергер и още една дузина деца от нейното училище. При „Гого“ идват винаги много ученици от нашето училище. Възрастни въобще не влизат. За тях е много шумно. Ние с Мартина бяхме за пръв път там. Татко никога не разрешава да ходим в „Гого“. Той беше казал: „Деца не ходят в кръчми“.

Но Мартина вече не е дете. А и „Гого“ не е кръчма. Там всички пият кола, но татко е против кока-колата. Твърди, че разяждала стомаха. Какво има предвид, не зная точно. Във всеки случай иска да пием неговия сок от сливи, собствено производство. Но нашият сливов сок е отвратителен и освен това от него боли корем.

Двамата с Мартина се прибрахме по мръкнало. Мартина ми разказа, че Ани Вестерман я ревнува от Алекс Бергер, а аз й разказах, че на кроул съм подобрил резултата си с една десета от секундата. Казах й също, че на всяка цена трябва да види филма „Изсвири ми тангото на смъртта“. Така добре се разбирахме, че обещах да й дам пари за кино. Когато се върнахме в къщи, колата на татко бе вече в гаража. Мама беше в кухнята. Правеше шницели и така яростно ги чукаше, че масата се тресеше.

— Сърдита е, защото се връщаме толкова късно! — прошушнах на Мартина. Но грешах. Мама говори с нас много приятелски — изглежда, я беше яд на другиго.

Ник беше на терасата, а дядо още не се беше върнал. Татко си беше в стаята, а цар Куми-Ори се бе излегнал на дивана в хола и гледаше куклен театър по телевизията.

Минах покрай него. Той ми каза:

— Малкият, лакирай нас ноктите на краката!

И посочи ноктите на краката си. Червеният лак на палеца му бе малко олющен.

Казах на Куми-Ори:

— Ние не ваш камериер! — и отминах.

Отидох на терасата и попитах Ник как е минала екскурзията. Ник беше кисел. Разказа ми, че в колата на Куми-Ори му прилошало, тъй като не можел да понася пътуване с кола. На поляната главата го заболяла от слънцето, а когато поискали да обядват в една гостилница, собственикът не пуснал Куми-Ори в заведението си и трябвало да се върнат.

— Слушай, Ник, може би знаеш какво иска да прави татко с Краставуна?

— Татко ще го закриля и ще му помогне отново да се възкачи на престола!

— Абсолютен куку! — казах и продължих: — Струва ми се, че нашият господин татко сам не си вярва!

Ник беше възмутен. Той изкрещя:

— Разбира се, че татко ще го стори. Татко може всичко!

— Затова пък аз няма да си разплета чорапите! — отговорих.

Ник ме погледна глупаво, защото не разбра какво исках да кажа. Не може и да знае, защото това е най-новият израз за „слагам си ръката в огъня“. Изнамерен от Ерих Хубер само преди седмица.

След това мама ни повика за вечеря. Татко излезе от своята стая. Той си сложи шницел и три картофа в чинията и си я занесе в стаята. Така прави винаги, когато ни е сърдит. Куми-Ори слезе от дивана и изтича подире му. Татко излезе още веднъж от стаята и отиде в кухнята.

Мама извика подире му:

— Покълналите картофи изхвърлих вече в кофата за боклук!

Татко се позабави в кухнята, а след това, огорчен, излезе с покълналите картофи в ръка и мина през всекидневната.

Мартина от уплаха изпусна вилицата си и простена:

— Ама той наистина е ровил в кофата за боклук!

— Щом не го е гнус от кофата за боклук! — каза Ник и продължи: — Е, тогава наистина много обича краставичния цар!

— Във всеки случай — процеди мама — заради мен никога не му се е случвало да бръкне в кофата за боклук!

Вечерта, когато вече си бяхме в леглата, татко и мама се караха. Те се караха много високо. В моята стая се чуваше всичко. Мартина и Ник се примъкнаха при мен, за да могат и те да чуят всичко.

Мама каза, че цар Куми-Ори трябва да си отиде. По какъв начин, това й е безразлично. Но в къщи тя няма да го търпи.

Татко каза, че той ще задържи цар Куми-Ори на всяка цена; настоява мама да се отнася любезно с царя, а също да приучи и нас.

Мама се развика, че татко никога не ни е разрешил да си вземем куче или котка, морско свинче или пък златна рибка, въпреки че децата имат нужда от животни. А сега сам иска да си задържи този краставун-кратун!

Татко изкрещя, че това изобщо не е краставица-кратуна, а цар, изпаднал в беда!

Мама отговори, че плюе на такива царе, изпаднали в беда!

Татко отвърна, че той подкрепя изпаднали в беда царе, тъй като е човек с милостиво сърце.

Мама на свой ред избухна и каза, че той съвсем не е милостив човек и да не я разсмива. После тя дълго и силно се смя. Но смехът й съвсем не звучеше весело.

Татко прекъсна смеха й с крясък, като й обясни, че тя не може да разбере това, нищо не разбирала, и татко не разбирала и затова нямала представа колко колосално важно е да има един цар Куми-Ори в къщи.

След това дойде дядо. Той успокои родителите ни. Татко и мама направиха компромис. Трудно можехме да го чуем, защото вече не говореха така високо. Разбрахме само половината, но и това бе достатъчно. Куми-Ори ще остане в стаята на татко и няма да излиза оттам. Татко ще се грижи за него и ще го гледа. Ще му купува и покълналите картофи. Ние с мама въобще няма да се интересуваме от Куми-Ори. Не можаха да се споразумеят само дали мама въпреки всичко ще трябва да чисти стаята на татко.

Преди да отиде в стаята си, Мартина ми каза:

— Ако цар Куми-Ори беше чувствителна краставица, отдавна да се е измел от къщи. Не може да не е забелязал, че заради него постоянно стават кавги!

За Ник това бе много сложно:

— Вие сте глупави! — каза той. — Царят е просто хубава играчка!