Кристине Ньостлингер
Долу краставичния цар (15)

Част от четиринадесета глава
ще напиша като пиеса

Защото в тази част говорят Лавуга и Ливка и ми се струва, че с помощта на двоеточието мога да икономисам станалите вече досадни „той каза“, „той беше казал“ или „той мисли“. Ще започна нормално, без двоеточие.

 

Както вече казах, стигнахме до нас за седем минути. Мама чакаше пред вратата и ни посрещна с думите:

— Всеки миг ще докарат баща ви!

— Как тъй — ще го докарат? — попитахме в един глас Мартина и аз.

Мама беше много разстроена. Сама не знаела, обясни тя, като си гризеше нокътя на палеца.

— Ливка и Лавуга позвъниха и казаха, че ще го докарат, но нямало защо да се тревожим — обади се Ник.

— Нужен му бил покой — изхлипа мама, — и това казаха Ливка и Лавуга. Нищо повече!

Не след дълго пред къщата ни спря кола. От нея слязоха Ливка и Лавуга. Те работят заедно с татко. Отдавна ги познавам. Ливка е веселяк, а Лавуга — смешник. Двамата заедно измъкнаха татко от колата. Татко беше много блед, с две дълбоки драскотини на лицето. Ливка и Лавуга го крепяха. Застанаха от двете му страни и преметнаха ръцете му през вратовете си. Така го довлякоха до дивана във всекидневната. Мама подпираше ту отзад, ту отпред.

Татко се свлече на дивана. Мама с мъка съблече палтото и сакото му и му събу обувките. След това го покри с едно вълнено одеяло.

— Искаш ли да пиеш нещо? — попита го тя. — Или да ти направя компрес на главата?

Татко не можеше да каже дали иска да пие и дали иска компрес, защото почти тутакси заспа, като хъркаше и от време на време простенваше.

Мама помоли Ливка и Лавуга да седнат. Тя, дядо, Лавуга и Ливка седяха около голямата маса. Ние с Мартина се настанихме на килима. А Ник се намести на дивана, в краката на спящия татко.

Остана до татко също както кучето на господин Хавличка, когато господин Хавличка се пече на слънце в градината си.

Ник напомняше ангела хранител от католическите календари, надвесен обикновено над детските креватчета. Струва ми се, че всички се радвахме, че Ник така усърдно бди над татко. Така нямаше да се разбъбре. Иначе би казал на Ливка и Лавуга неща, които е по-добре да си останат в семейството.

Мама попита Ливка и Лавуга какво всъщност се е случило. Предложи им и по едно уиски. Лавуга каза, че не може да пие, защото шофира. Тогава мама му поднесе кока-кола. Но Лавуга все пак изпи малко по-късно уискито и остави колата.

А сега ще напиша какво ни съобщиха Ливка и Лавуга, като пропусна, че от време на време на заден план татко простенваше, Ник му оправяше одеялото, а Лавуга междувременно омете купата с бисквити. Няма да описвам всичко това поотделно, нито че мама току стенеше „обожеобожеобоже“.

 

Разказ на колегите Ливка и Лавуга

(Впрочем Ливка е нисък и слаб, а Лавуга — висок и също слаб.)

Лавуга. И така, мила уважаема госпожо, въпросът е труден за обяснение. Днес в девет часа аз с папките…

Ливка. Уважаеми колега, не ви ли се струва, че трябва да започнем от снощи?

Лавуга. Да, имате право. Може би тогава вие? Вие сте винаги по-точен…

Ливка. Вчера, в края на работния ден, колегата Хогелман беше все още много бодър.

Лавуга. Наистина, наистина, уважаема госпожо. И аз мога да потвърдя. Колегата Хогелман ми разказа дори долу в хола един анекдот, прекрасен анекдот!

Ливка. Каза ми, че веднага си тръгва с колата за дома. Но, изглежда, нещо не било в ред, защото само след половин час отново дошъл в службата.

Лавуга. Само че, естествено, вчера не знаехме това. Днес сутринта ни го каза нашият портиер, господин Бьок. Във всеки случай тази сутрин влязох с една много сложна преписка в кабинета на колегата Хогелман. Обаче колегата Хогелман не беше в стаята си! Дамата, която седи в приемната, госпожа Каспарек, ми каза, че господин Хогелман още не е дошъл. Но на мен ми бе необходим незабавно един формуляр за преписката и предполагах, че мога да го намеря на бюрото на колегата Хогелман. За съжаление нямаше формуляр.

Ливка. Колега Лавуга, моля ви, това не интересува госпожа Хогелман. Накратко, колегата Лавуга забелязва, че в стаята са шапката и палтото на вашия съпруг!

Лавуга. Всичко това се стори много странно на мен и на Каспарек. И докато се чудехме, телефонът иззвъня. Беше портиерът Бьок. Каза, че искал да помоли господин Хогелман да му върне връзката ключове, която взел предишната вечер от него. Ние с Каспарек съвсем се объркахме.

Ливка. Каспарек и Лавуга дойдоха в моята стая и ми разказаха всичко. След това отидохме при Бьок, за да го разпитаме. Хогелман се върнал след края на работното време, когато всички си били отишли. Най-напред се отбил в своята стая. После се върнал при Бьок и го помолил да му даде ключовете от мазето.

Лавуга. Бьок твърдеше, че колегата Хогелман бил много ядосан, гледал мрачно и изглеждал едва ли не болен. Говорел си сам нещо такова…

Ливка. „Трябва да видя с очите си.“

Лавуга. Бьок попитал колегата Хогелман какво трябва да си спомни, но вместо отговор той го погледнал много учудено…

Ливка. После обяснил: „Господин Бьок, струва ми се, че съм по следите на ужасна измама!“

Лавуга. Колегата Хогелман се отправил с връзката ключове надолу към мазето, а Бьок отишъл да полива цветята. Когато се върнал, помислил, че Хогелман вече си е отишъл и по невнимание е взел със себе си ключовете. Във всеки случай мисълта за мазето не го занимавала повече.

Казвам на Бьок, че познавам коректността на господин Хогелман: никога в живота си господин Хогелман няма да сложи по невнимание връзка ключове в джоба си, няма да забрави палтото си и на следващия ден, да не се яви и на работа!

Ливка. Тогава Каспарек извика уплашено и каза, че може би е получил удар в мазето! Затичахме се презглава натам — Лавуга, Бьок, Каспарек и моя милост. Вратата на мазето зееше широко…

Лавуга. И ако мога така да се изразя, пред нас се разкри истинска картина на опустошението и ужаса. Мога да кажа, че беше направо кошмарно?

Ливка. Купищата папки бяха съборени от лавиците, всички документи разпръснати по пода и навсякъде се търкаляха разкъсани хартии и писма!

Лавуга. Освен това отвред долиташе странно шумолене и пукане.

Ливка. Хартията шумолеше! Така че не беше кой знае колко страшно.

Лавуга. Скъпи колега! От четиридесет години живея с папки. Много добре познавам естествения шум на хартията. Колкото до шума в мазето, той бе необикновен. Там се чуваше някакъв звук… един много особен звук.

Ливка. Може би сте чули цвърченето на някой плъх? В мазето сигурно има плъхове. По-голямата част от папките бяха огризани!

Лавуга. Тъй или иначе, аз се запромушвах през хартиите. Беше много трудно. Освен това от изгризаните планини от папки валяха книжни парцалчета. През това време все виках: „Колега Хогелман! Колега Хогелман! Тук ли сте?“ Изведнъж чух, че някой стене. Студени тръпки полазиха по гърба ми! Истински студени тръпки!

Ливка. После той го намери и ни извика, че го е открил.

Лавуга. Наистина! Намерих го! Всъщност намерих само краката му. Подаваха се под грамада папки. Тогава извиках: „Господин Хогелман! Вие ли сте?“ Изпод планината от папки някой простена.

Ливка. Така изровихме колегата Хогелман. Той беше в съзнание, но в пълен душевен смут и кой знае защо, устата му беше натъпкана с хартии. Извадихме ги от устата му.

Лавуга. И тогава колегата Хогелман започна да говори много несвързано, страшно несвързано. Като че ли бълнуваше. Мърмореше: „Те наистина нямат никакъв император! Те са луди! Наистина нямат император!“

Ливка. И освен това все повтаряше: „Измама! Измама! Измама!“

Лавуга. А когато изровихме колегата Хогелман, се случи нещо ужасно. Каспарек изведнъж закрещя като… с една дума, неистово.

Ливка. Нещо я беше ухапало. Необяснимо, но беше така. Каспарек измъкна крака си изпод папките. Целият беше в кръв. Тя с писък се заклати между хартиите и изчезна от мазето.

Лавуга. Знаете ли, трудно се ходи, когато по пода са разпръснати хартии. Най-сетне извлякохме колегата Хогелман горе и той пак заприказва несвързано.

Ливка. Той извика: „Бързо! Бързо! Иначе те ще се върнат! Колеги, бързо! Страшилищата ще се върнат!“

Лавуга. Когато вече го бяхме измъкнали от мазето, той изстена: „Колеги, вие дойдохте в последния момент“. След това изгуби съзнание.

Това ни разказаха Лавуга и Ливка. Двамата изпиха още по едно уиски и изядоха последните бисквити. В същото време обясниха, че вероятно е станало така: татко сигурно е бил по следите на някаква измама, свързана с автомобилните застраховки, някаква стара история, и затова се е върнал още веднъж в службата. Вероятно е търсел нещо в мазето между старите папки. Там сигурно му е станало лошо и той е изпаднал в безсъзнание. За жалост са дошли плъховете и когато татко се е върнал в съзнание, е получил шок, защото те наистина са ужасни гадини.

— Жалко само — каза Лавуга, — че такива честолюбиви колеги, като господин Хогелман, никога не се доверяват никому, когато се натъкнат на някакъв случай. Иначе отдавна щяхме да го намерим.

Мама допълни, че наистина е много жалко.

И ние всички побързахме да уверим Ливка и Лавуга, че плъховете са наистина ужасни гадини и че само те са виновни.

Ливка каза, че за Дружеството за автомобилни застраховки този случай ще бъде поучителен. Още днес ще напръскат с ДДТ или някакъв друг препарат. Лавуга добави, че директорът е помолил да предадат на татко бързо да оздравява, защото дружеството се нуждае от такива работливи и добросъвестни чиновници като него.

Най-после Ливка и Лавуга си отидоха и аз можах да изпия колата на Лавуга.