Лайза Клейпас
Захарче (22)

Двадесет и втора глава

Бях като парализирана, докато го оглеждах — този непознат, който ми бе толкова скъп. Зрелият Харди Кейтс бе изпълнил всичко, което обещаваха ранните му години. Той беше едър и смел на вид мъж. Тези очи, наситено сини, и лъскавата кестенява коса, и оформящата се усмивка, която надигна вълна от удивление в душата ми… Можех просто да се взирам в него, потънала в ужасяващо удоволствие.

Харди стоеше неподвижно, докато ме гледаше, но под фасадата усетих да пулсира силна емоция.

Пое ръката ми внимателно, като че ли бях дете.

— Да намерим място, където можем да поговорим.

Притиснах се към него, без да давам и пет пари, че Джак може да ни види, без да усещам нищо, освен докосването на тези мазолести пръсти. Харди ме дръпна за ръката далеч от масите, към подмамващата тъмнина на двора. Избягахме от тълпата, от шума и от светлините и се шмугнахме отстрани на къщата. Светлината като че ли се опита да ни последва и протегна след нас тъничките си филизи, само че ние се запътихме към сенките на един празен портик.

Спряхме откъм закътаната страна на една колона, дебела колкото дъбов ствол. Беше ми хладно и треперех. Не знам кой помръдна пръв, струва ми се, че двамата едновременно посегнахме един към друг. Притиснах се плътно към него, уста в уста, и двамата започнахме да обсипваме устните си с целувки, които бяха твърде неистови, за да доставят наслада. Сърцето ми блъскаше в гърдите, като че ли умирах.

След няколко мига опустошително целуване Харди дръпна устата си и прошепна, че всичко е наред, че няма да ме пусне. Започнах да се отпускам в ръцете му и усещах топлата му уста, която проследи спусналата се по бузите ми влага. Той отново ме целуна, бавно и лениво, както ме бе научил преди толкова много време, и аз се почувствах уверена и млада, и изпълнена с толкова непосредствено желание, че ми се стори направо благотворно. Целувките му разтваряха дълбоки мини на спомените и имах чувството, че годините на раздяла просто се стопяват.

След малко Харди ме загърна със смокинга си и ме притисна към гърдите на сложно подпъхнатата си риза.

— Бях забравила това усещане — прошепнах аз болезнено.

— Аз не забравих — Харди опипа кръста и ханша ми над коприната на роклята. — Либърти, не трябваше да ти се появявам така. Казах си, че трябва да изчакам — засмя се. — Дори не си спомням как прекосих стаята. Изглеждаше толкова красива, Либърти… но сега… дори не мога да повярвам, че си истинска.

— Как се озова тук? Знаеше ли, че ще ме срещнеш?

— Имам да ти разказвам много неща — положи той буза върху косата ми. — Допусках, че може да си тук, но не бях сигурен…

Говореше с гласа, за който бях копняла толкова отдавна, по-плътен, отколкото преди. Бил тук по покана на приятел, също от петролния бизнес. Разказа ми как е започнал да работи на нефтената платформа — трудна и опасна работа, — за контактите, които е завързал, за възможностите, които е търсел. В крайна сметка напуснал платформата и основал малка фирма заедно с още двама човека — единият геолог, а другият инженер, — която трябвало да открива нови залежни зони във вече разработени нефтени полета. Харди твърдеше, че поне половината нефт и газ във всяко поле в света остават неоткрити и че цяло богатство очаква онези, които искат отново да извървят отъпкания път. Успели да съберат около един милион за финансиране и при първия си опит на едно вече обработено тексаско поле открили нова зона, добивът, от която бил оценен на двеста и петдесет хиляди барела суров петрол.

Харди ми обясни достатъчно, за да разбера, че вече е богат и че ще става още по-богат. Купил на майка си къща. Имал апартамент в Хюстън, където щял да живее известно време. Тъй като знаех колко неистово мечтае да успее и да се издигне над неприятните житейски обстоятелства, аз искрено се радвах за него и му го казах.

— Не ми е достатъчно — каза Харди и обхвана лицето ми с ръце. — Най-голямата проклета изненада на всичко това е колко малко означава то, след като вече го имаш. За пръв път от години най-сетне имах възможност да поразсъждавам, да си поема дълбоко дъх и… — издиша накъсано. — Не съм преставал да те желая. Трябваше да те намеря. Най-напред отидох при Марва. Тя ми каза къде си и…

— И че съм с някого — мъчително изрекох аз.

Харди кимна.

— Исках да разбера дали…

Дали съм щастлива. Дали все още се нуждая от него. Дали не бе твърде късно за нас. Дали…

Понякога животът има жестоко чувство за хумор, дава ти онова, което си искал най-много, но в най-неподходящия момент. Иронията на съдбата направо ме съкруши и ме изпълни с повече горчиво съжаление, отколкото можех да понеса.

— Харди — несигурно подех аз, — само ако ме бе намерил малко по-рано.

Той мълчеше и ме притискаше към гърдите си. Прокара едната си ръка по моята гола ръка, докато стигна стегнатата извивка на пръстите ми. Безмълвно вдигна лявата ми ръка и прокара палеца си по голия ми безименен пръст.

— Напълно ли си сигурна, че е твърде късно, мила?

Помислих си за Гейдж и здравата се обърках.

— Не знам. Не знам.

— Либърти… нека да се видим утре.

Поклатих глава.

— Обещах на Карингтън да прекарам деня с нея. Ще ходим на шоу на лед в Релайънт.

— Карингтън — поклати глава той. — Боже, сигурно вече е на осем или на девет.

— Времето лети — прошепнах аз.

Харди вдигна кокалчетата на пръстите ми към гърдите си и за малко притисна уста към тях.

— Ами вдругиден?

— Да. Да — искаше ми се веднага да си тръгна с Харди. — Не исках да го пусна да си тръгне и после да се питам дали не съм си въобразила срещата ни. Дадох му телефонния си номер.

— Харди, моля те… върни се вътре пръв. Искам да остана за няколко минути сама.

— Добре — ръцете му се стегнаха около мен за миг и после ме пусна.

Откъснахме се и се вгледахме един в друг. Объркваше ме присъствието на този мъж, който толкова приличаше на момчето, което познавах, и едновременно с това бе толкова различен от него. Не разбирах как е възможно да се е запазила връзката помежду ни, но беше точно така. Ние бяхме същите — Харди и аз, общувахме на едно ниво, идвахме от един и същи свят. Но Гейдж… сърцето ми се сви при мисълта за него.

Каквото и да бе прочел Харди по лицето ми, то го накара да заговори изключително внимателно:

— Либърти, няма да направя нищо, което да те нарани.

Кимнах леко и се загледах невиждащо в мрака, след като той си тръгна.

Казах си обаче, че в миналото ме е наранявал. Разбирах причините да иска да напусне Уелкъм. Разбирах защо е смятал, че няма избор. Проблемът беше, че аз бях продължила напред. И след години, изпълнени с борба и с доста самота най-накрая имах връзка с някой друг. Краката ме боляха в моите пантофки на Пепеляшка. Преместих тежестта на тялото си и размърдах пръсти под врязалите се пластмасови каишки. Моят принц най-сетне се бе появил, нещастно си помислих, но беше ужасно закъснял.

Не непременно, настояваше съзнанието ми. Все още бе възможно да се получи между Харди и мен. Предишните пречки ги нямаше, а новите…

Винаги имаш избор. Адски е неудобно да го знаеш.

Запътих се към светлината и бръкнах в малката чантичка, която висеше на ръката ми на копринена дръжка. Не знаех как ще оправя щетите, нанесени на грима ми. Търкането на устните, на кожата и на пръстите беше изтрило старателно положения цветен пласт. Напудрих си лицето и с върха на безименния си пръст изтрих петната от очна линия под очите си. Отново си сложих гланц за устни. Кристалчето в ъгъла на окото ми го нямаше. Може би хората нямаше да забележат. Всички танцуваха, пиеха, ядяха, едва ли бях единствената с изтрит грим.

Веднага щом стигнах до задната тераса, видях тъмния силует на Гейдж — висок и прецизен като острието на нож. Отправи се към мен с ленива крачка и обгърна с длан измръзналата ми ръка.

— Ей, търсих те — каза той.

Бързо се постарах да се усмихна.

— Нуждаех се от малко чист въздух. Извинявай. Отдавна ли ме чакаш?

Лицето на Гейдж беше леко свъсено.

— Джак каза, че не си излязла сама.

— Да, натъкнах се на стар приятел. От Уелкъм, можеш ли да повярваш! — мислех си, че се справям добре и звуча нехайно, но Гейдж както винаги бе ужасно схватлив. Обърна ме към светлината, за да огледа лицето ми.

— Скъпа… Знам как изглеждаш, когато са те целували.

Нищо не можех да кажа. Мускулчетата на лицето ми потрепваха виновно, очите ми се навлажниха умолително.

Гейдж ме огледа без всякакво чувство. След малко извади мобилния си телефон и с няколко думи нареди на шофьора на лимузината да ни чака отпред.

— Тръгваме ли си? — попитах аз с бодлива топка на гърлото.

Заобиколихме къщата, вместо да минем през нея. Токчетата ми тракаха по настилката. Гейдж отново се обади по мобилния, докато вървяхме:

— Джак? Да, аз съм. Либърти има главоболие. Май е прекалила с шампанското. Тръгваме си, така че би ли казал няколко думи… Добре. Благодаря. И дръж татко под око — Джак направи някакъв коментар и Гейдж се засмя кратко. — Може. По-късно — затвори телефона и го прибра в джоба си.

— Чърчил добре ли е? — попитах.

— Добре е. Обаче Вивиан е вбесена, защото всички жени го свалят.

За малко да се усмихна. Без да се замислям, се пресегнах към Гейдж, когато токчето ми улучи неравност в настилката. Той веднага ме хвана и ръката му продължи да обгръща гърба ми, докато вървяхме. Макар да знаех, че е бесен, нямаше да допусне да падна.

Влязохме в лимузината и плюшеният тъмен пашкул ни откъсна от шума и от оживлението на празненството. Малко се притеснявах да бъда затворена тук с него. Не толкова отдавна бях усетила бича на гнева му, в деня, когато се нанесох в къщата. Макар да бях успяла да му се противопоставя, не ми се искаше да го правя отново.

Гейдж се обърна спокойно към шофьора:

— Фил, поразходи ни малко. Ще ти кажа кога да тръгнем към града.

— Слушам, сър.

Гейдж натисна няколко копчета, спусна преградата и отвори минибара. Дори да беше гневен, не му личеше. Беше отпуснат, някак плашещо спокоен, което започваше да ми се струва по-лошо от виковете. Взе висока кристална чаша, сипа си малко алкохол и го изпи, явно без да усеща вкуса. Безмълвно наля друго питие и ми го подаде. Приех го с благодарност с надеждата алкохолът да ме постопли. Направо замръзвах. Пресуших чашата бързо като Гейдж, но гърлото ми пламна и се закашлях.

— Полека — промърмори Гейдж и бездушно постави ръка на гърба ми. Усети, че кожата ми е настръхнала, свали сакото си и ме загърна с него. Обгърна ме меката, подплатена с коприна тъкан, затоплена от тялото му.

— Благодаря — дрезгаво казах аз.

— Няма проблем — продължителна пауза. Внезапният сблъсък със студения му стоманен поглед ме накара да потреперя. — Кой е той?

Нито веднъж не бях споменавала за Харди в разпилените си разкази за детството, за мама и за приятелите ми, за всичко и за всеки в Уелкъм. Бях разговаряла с Чърчил за него, но все още не бях успяла да се накарам да направя същото с Гейдж.

Опитах се да запазя гласа си спокоен и му разказах за Харди, че го познавам от четиринадесетгодишна, че освен мама и сестра ми за мен той е бил най-важният човек на света. Че съм го обичала.

Беше толкова странно — да разказвам на Гейдж за Харди. Миналото и настоящето ми се сблъскаха. И така разбрах колко различна беше Либърти Джоунс от паркинга за каравани от жената, в която се бях превърнала. Трябваше да се замисля над това. Трябваше да се замисля над много неща.

— Спала ли си с него? — попита Гейдж.

— Исках — признах си, — щях да го направя. Но той не искаше. Каза, че след това няма да може да замине. Имаше си амбиции.

— Амбиции, които не са включвали теб.

— И двамата бяхме твърде млади. Нямахме нищо. Оказа се, че така е по-добре. Харди нямаше да може да преследва целите си, ако му висях като воденичен камък на шията. А и аз никога не бих могла да изоставя Карингтън.

Нямах представа доколко Гейдж се е досетил от изражението ми, от жестовете ми, от острите като бръснач паузи между думите. Знаех само, че докато говорех, усетих как нещо се пропуква, как твърдата издръжливост се пропуква като лед, движещ се върху водата, а Гейдж безмилостно тъпче отгоре.

— Значи си го обичала, той те е напуснал, а сега иска още една възможност.

— Не каза това.

— Не се налага — безизразно заяви Гейдж. — Защото е очевидно, че ти искаш още една възможност.

Почувствах се изцедена и изпълнена с раздразнение. Главата ми беше като въртележка.

— Не съм убедена, че искам това.

Тънки ивици светлина от минибара насякоха лицето му на сурови ивици.

— Смяташ, че все още си влюбена в него.

— Не знам — очите ми се насълзиха.

— Недей — каза Гейдж и спокойствието му започна да се изпарява. — Готов съм на почти всичко заради теб, дори да убия. Но няма да те успокоявам, докато плачеш за друг мъж в прегръдките ми.

Притиснах ъгълчетата на очите си с пръсти и преглътнах сълзите, които изгаряха гърлото ми като киселина.

— Ще се срещнете пак — каза Гейдж след малко.

Кимнах.

— Ние… аз… трябва да си изясня нещата.

— Ще се чукаш ли с него?

Грубата дума, използвана умишлено, беше като плесница през лицето ми.

— Не възнамерявам да го правя, не — сковано отвърнах.

— Не попитах дали възнамеряваш, а дали ще го направиш.

Вече и аз започвах да се ядосвам.

— Не. Не влизам в леглото толкова лесно. Знаеш го.

— Да, знам го. Знам също, че не си жена, която отива на парти с един мъж, а се среща с друг, но ти го направи.

Пламнах от срам.

— Не съм искала. Изненадах се да го срещна. Просто… се случи.

Гейдж изсумтя:

— Това е шампионът на извиненията, скъпа.

— Знам, съжалявам. Не знам какво друго да кажа. Просто обичах Харди много преди да срещна теб. А ти и аз… ние съвсем скоро започнахме връзката си. Искам да бъда честна с теб, но в същото време… Трябва да разбера дали все още изпитвам нещо към Харди. А това означава, че… нещата помежду ни трябва да поизчакат, докато се оправя с това.

Гейдж не беше свикнал да изчаква. Това не му подхождаше. Всъщност направо го вбеси. Подскочих, когато се пресегна и ме дръпна силно към себе си.

— Ние спахме заедно, Либърти. Това няма как да се отмени. Той не може просто да дойде и да ни раздели толкова лесно.

— Спахме само веднъж — осмелих се да протестирам.

Той насмешливо изви тъмната си вежда.

— Добре, няколко пъти, но за една нощ.

— Достатъчно е. Вече си моя. И те искам повече, отколкото той те е желал или ще те желае. Помни това, докато си подреждаш мислите. Докато той ти казва каквото там искаш да чуеш от него, помни… — Гейдж внезапно замълча. Дишаше трудно. Очите му пламтяха толкова силно, все едно в тях гори огън. — Помни това — гърлено каза той и ме хвана.

Ръцете му бяха твърде стегнати, устата — твърде настойчива. Никога не ме беше целувал така преди, с жажда, разпалена и от ревност. Не беше на себе си. Дишаше учестено, докато ме повали върху меката кожена тапицерия, телата ни се изпънаха в цялата си дължина, а устните му не пускаха моите.

Извих се под него — не знаех дали искам да го отблъсна, или искам още. След всяко мое движение Гейдж потъваше по-дълбоко между бедрата ми и настояваше да го поема, да го усетя. Тежкият отпечатък на тялото му ми припомни нещата, които бе правил с мен преди, онази дълбока и разтърсваща наслада, и всяка моя мисъл и чувство бяха залети от желание. Желаех го толкова силно, че вече нищо не виждах, цялата треперех от глава до пети. Извивах се под натиска на изпъкналата му и твърда плът под тънкия черен вълнен плат. Изстенах тихо и плъзнах ръце по задника му.

Следващите няколко минути бяха като треска, докато неистово се боричкахме. Фината дантела на бикините ми се закачи за нежната токичка на сандалите и не се поддаде на опита на Гейдж да я разплете, затова най-накрая той скъса плата с пръсти. Вдигна роклята ми до кръста, плътта ми залепна за студената кожа на седалката, а единият ми широко разтворен крак висеше порочно към пода, но на мен не ми пукаше, нуждата пулсираше в цялото ми тяло.

Пръстите му стиснаха горнището на роклята ми и дръпнаха надолу, докато гърдите ми се освободиха и леко подскочиха. Изстенах заради топлата му уста, острите зъби, ближещия език. Пресегна се между телата ни и разкопча колана на панталоните си. Очите ми се разшириха, когато го усетих, горещ и готов, настояващ да проникне… И тогава всичко се размаза пред очите ми, когато тялото ми се отдаде на влажното плъзване, на шеметното нахлуване на твърдост в мекота. Главата ми падна назад върху неподатливата преграда на ръката му, а устата му жадно се понесе по оголената ми шия. Тласъците започнаха в тежък ритъм, от който започнах да се гърча и да се задъхвам.

Колата спря на червен светофар и всичко застина неподвижно, освен силния натиск вътре в мен, после лимузината зави и започна да набира скорост, като че ли се намирахме на магистрала. Поемах го отново и отново, като се напрягах, за да го придърпам възможно най-близо. Забивах пръсти в дрехите му, нуждаех се от кожата му, не можех да се добера до нея, нуждаех се, нуждаех се… Устните му се върнаха върху моите и езикът му се гмурна в устата ми. Изпълваше ме навсякъде, проникваше все по-навътре, докато започнаха дълбоките сладостни спазми. Потреперих и прекъснах целувката, за да си поема въздух на големи глътки. Гейдж притаи дъх и после го изпусна.

Пияна от ендорфини, лежах отпусната като празна калъфка на възглавница, когато ме повдигна от седалката. Изруга и облегна главата ми на ръката си. Никога не го бях виждала толкова разстроен. Черните зеници на очите му почти бяха погълнали сивите ириси.

— Бях груб с теб — прозвуча накъсано гласът му. — По дяволите! Съжалявам. Аз просто…

— Всичко е наред — прошепнах, докато последните сладостни тръпки напускаха тялото ми.

— Не е наред. Аз…

Рязко го накарах да замълчи, като го дръпнах за целувка. Той остави устата ми да се движи до неговата, но не отвърна, а само ме прегръщаше, покри гърдите и голите ми крака с роклята и отново ме загърна в черния си смокинг.

След това и двамата не продумахме. Аз все още бях замаяна от усещания и смътно забелязах, че Гейдж натиска едно копче и казва нещо на шофьора. Все още прегърнал ме с една ръка, той си наля още едно питие и го изпи бавно. Изражението му не издаваше нищо, но усещах адското напрежение в тялото му.

Притисната сигурно към скута на Гейдж, аз позадрямах, унесена от возенето в колата и от топлотата на неговото тяло. Събудих се рязко, когато колата спря и вратата се отвори. Примигнах, когато Гейдж ме разтърси и ми помогна да изляза.

Бяхме на Мейн 1800. Гейдж ме изгледа, като че ли очакваше да се възпротивя срещу това да прекарам нощта в апартамента му. Опитах се да претегля последиците от това да остана или да си тръгна, но съзнанието ми беше твърде помътено. Една мисъл се открои в бъркотията: както и да решах да постъпя с Харди, този мъж нямаше да стои отстрани и да чака учтиво.

Наметната със смокинга на Гейдж върху роклята, прекосих фоайето и влязох заедно с него в асансьора. Бързото движение на кабинката ме накара да се залюлея на високите си токчета. Гейдж ме придърпа и започна да ме целува, докато лицето ми не пламна и не останах без дъх. Леко залитнах, когато ме издърпа от асансьора. С едно непринудено движение той ме вдигна и ме понесе — наистина ме понесе — по коридора към апартамента си.

Влязохме право в изпълнената с очакване тишина на апартамента, където той ме съблече в мрака. След бързото съвкупление в колата, настойчивостта му се бе превърнала в нежност. Движеше се по тялото ми като сянка, намираше най-меките местенца, най-напрегнатите нерви. Колкото повече той се успокояваше, толкова повече пламвах аз. Издавах дълги въздишки, закопняла за твърдите очертания на мускулите, за еластичната плът, за среднощната коприна на косата му. Той ме придума да се отворя, а устата и пръстите му нежно ме измъчваха, докато не разтворих крака и тялото ми не се надигна в трепереща молба да го поеме, а аз изстенвах всеки път, когато се плъзнеше в мен. Отново и отново, и отново, докато не премина всички граници, вътре в мен, потопен, обладаващ и обладан.

 

 

Както гласи една каубойска поговорка: „Не бива да пресилваш коня и да го прибираш мокър“. Това важи и за приятелките, особено за онези, които отдавна не са правили секс и се нуждаят от известно време, за да си припомнят уменията. Не мога да кажа колко пъти през онези нощ Гейдж посегна към мен. Когато се събудих на сутринта, ме боляха мускули, за чието съществуване не подозирах, а краката и ръцете ми бяха напрегнати и схванати. А той беше адски загрижен, като се започне с това, че ми донесе кафе в леглото.

— Не си прави труда да си придаваш разкаян вид — казах аз, навеждайки се напред, докато той подпъхваше още една възглавница зад гърба ми. — Явно това изражение не ти е присъщо.

— Не се разкайвам — облечен с черна фланелка и джинси, Гейдж приседна на ръба на матрака. — Признателен съм.

Дръпнах завивката по-високо, за да прикрия голите си гърди, и признателно отпих от вдигащото пара кафе.

— И така би трябвало — отбелязах. — Особено след последния път.

Погледите ни се срещнаха и Гейдж постави ръка на коляното ми. Топлината на дланта му проникна през тънката материя на чаршафа.

— Добре ли си? — нежно попита той.

Мътните да го вземат, притежаваше безпогрешна способност да ме обезоръжава, да демонстрира загриженост точно когато очаквах да се държи надменно или властно. Нервите в корема ми се обтегнаха, докато не усетих вътрешностите си като батут. С него всичко беше толкова хубаво, че се запитах дали ще мога да се откажа от него заради мъжа, когото винаги съм искала.

Понечих да кажа, че съм добре, но вместо това установих, че му казвам истината:

— Боя се да не допусна най-голямата грешка в живота си. Просто се опитвам да проумея каква е грешката.

— Искаш да кажеш, кой е грешката.

Потръпнах.

— Знам, че ще се ядосаш, ако се видя с него, но…

— Не, няма. Искам да се видиш с него.

Пръстите ми се стегнаха около горещата чаша.

— Наистина ли?

— Ясно е, че няма да получа от теб онова, което искам, докато положението не намери решение. Трябва да разбереш как се е променил. Трябва да видиш дали все още ги има старите чувства.

— Да — помислих си, че е много извисено от негова страна да проявява такова разбиране.

— Нямам нищо против — продължи Гейдж, — стига да не си лягаш с него.

Извисен, но въпреки това тексасец. Усмихнах се:

— Това означава ли, че ти е все едно какво изпитвам към него, стига ти да си мъжът, с когото правя секс?

— Означава — заяви Гейдж с равен глас, — че засега ще се задоволя със секса и ще се потрудя да получа останалото по-късно.