Лайза Клейпас
Захарче (21)

Двадесет и първа глава

Някъде между входната врата и спалнята страстта ми беше потушена от опасения. Не че възнамерявах да се отдръпна на този етап — твърде силно желаех Гейдж. А дори да успеехме някак да го отложим, не се съмнявах, че рано или късно ще се окажем в леглото. Мислите ми обаче продължаваха да кръжат около моята неспособност в леглото и как да я компенсирам. Опитах да си представя какво би искал Гейдж, какво би му доставило удоволствие. Когато се озовахме в стаята ми, главата ми беше пълна като че ли със страници от наръчник за игра на футбол — стрелки, водещи до диаграми на пътища за преминаване, стратегии за блокиране, схеми за отбелязване на гол, защитни формации.

Когато видях ръката на Гейдж върху бравата на вратата и чух щракането на ключалката, коремът ми се сви. Светнах нощната лампа на слаб режим и тя сякаш заля с жълт лак пода.

Изражението на Гейдж омекна, когато ме погледна.

— Ей… — направи ми той знак да се приближа, — можеш да промениш решението си.

Усетих как ръцете му ме обгръщат и се сгуших в него.

— Не, няма да го променя — притиснах буза към мекия му кашмирен пуловер. — Но…

— Но какво? — ръката му се движеше нагоре-надолу по гръбнака ми. Поспорих със себе си няколко секунди — ако щях да окажа на един мъж достатъчно доверие, за да легна с него, трябваше да му се доверя достатъчно, за да му кажа каквото си поискам.

— Работата е там… — с мъка започнах аз. Колкото и дълбоко да си поемах дъх, сякаш вдишвах само половината от необходимия ми въздух. Ръката на Гейдж продължи да се движи бавно и успокоително. — Трябва да знаеш нещо…

— Какво?

— Ами… — затворих очи и се накарах да го произнеса: — Работата е там, че не ме бива в леглото.

Ръката му спря. Отдалечи главата ми от рамото си и ме изгледа изпитателно.

— Не е вярно.

— Така е, така е, не ме бива в леглото — изпитах такова облекчение от признанието, че думите започнаха направо да се прескачат, когато продължих: — Изобщо не съм опитна. Толкова е неловко на моята възраст. Имала съм само двама, а последният… О, беше толкова посредствено. Всеки път. Нямам никакви умения. Не се съсредоточавам. Нужна ми е цяла вечност, за да ми дойде нужното настроение, а после не мога да го задържа и се налага да се преструвам. Не съм преструвана, дори в това не ме бива. Аз съм…

— Чакай, чакай, замълчи, Либърти… — Гейдж ме дръпна още по-близо и прекъсна потока. Усетих как тялото му трепери от смях. Застинах, а той ме стисна още по-здраво.

— Не — каза развеселено, — не се смея на теб, скъпа. Просто… Не, наистина те приемам напълно сериозно. Повярвай.

— Не ми звучи така — плачливо казах аз.

— Мила… — той заглади косата ми назад и потърка с устни слепоочието ми. — У теб няма нищо посредствено. Единственият ти проблем е, че си живяла като самотна майка още откога… от осемнадесетата, от деветнадесетата си година? Разбрах, че нямаш опит, защото… честно казано, изпращаш противоречиви сигнали.

— Така ли?

— Да. И точно затова нямам нищо против да не бързаме. По-добре така, отколкото да направим нещо, за което не си готова.

— Готова съм — настоях аз. — Просто не искам да очакваш твърде много.

Той не отвърна, но очите му блестяха развеселено.

Изучавахме се взаимно и аз се запитах дали следващият ход е негов или мой. Приближих се към леглото с разтреперани крака, седнах на ръба и си събух обувките.

Гейдж наблюдаваше мен и движението на босите ми стъпала, а очите му изгубиха лъчистия си блясък и станаха замъглени, почти сънливи. Насърчена, аз понечих да хвана подгъва на роклята си.

— Чакай — промърмори Гейдж и седна до мен на матрака. — Две основни правила.

Кимнах, наблюдавайки как платът на панталона му се изпъва по бедрата. Забелязах, че неговите крака стигат пода, а моите висят. Усетих едната му ръка да докосва челюстта ми и той завъртя лицето ми към своето. — Първо, никакво преструване. Трябва да бъдеш искрена с мен.

Съжалих, че изобщо съм споменала за преструването. Винаги съм се ядосвала, че когато съм неспокойна, говоря твърде много.

— Добре, но да знаеш, че обикновено ми трябва много време, за да…

— Не ми пука, ако ще да ти трябва цялата нощ. Не сме на прослушване.

— Ами ако не успея да… — за пръв път осъзнах колко по-трудно е да говориш за секс, отколкото да правиш секс.

— Повярвай ми, за мен не е проблем да ти помогна да се упражняваш — увери ме Гейдж.

Осмелих се да докосна бедрото му, което ми се стори бетонно под дланта ми.

— Кое е второто правило?

— Аз командвам.

Примигнах, питайки се какво има предвид. Ръката на Гейдж леко притисна ямката на шията ми и по гръбнака ми плъзнаха еротични тръпки.

— Само за тази вечер — продължи спокойно той. — Довери ми се аз да решавам кога, къде и колко дълго. Ти трябва само да се отпуснеш. Остави ме аз да се погрижа за теб — устните му се приближиха към ухото ми и той прошепна: — Ще го направиш ли заради мен, скъпа?

Свих пръсти. Никой не ме бе молил за подобно нещо. Не бях сигурна, че ще мога. Все пак кимнах, а коремът ми подскочи, когато устните му се плъзнаха по бузата ми към ъгълчето на устата му. Той ме целуна, прониквайки дълбоко и бавно, докато не усетих слабост и цялото ми тяло не се отпусна в скута му. Гейдж свали обувките си и легна напряко на леглото с мен, като и двамата останахме напълно облечени. Притисна с бедро гънките на червената рокля, за да ме прикове към матрака. Устата му облада моята с дълги целувки, с ухапвания и гризвания, докато между кожата и вълнената тъкан не се появи пара. Плъзнах пръсти в гъстата му коса, хладна на повърхността и топла близо до кожата, опитвайки се да го уловя.

Гейдж се съпротивляваше на възбудената ми настойчивост и се дърпаше назад. С едно сръчно движение той се надигна и ме възседна през ханша. Поех си дълбоко въздух, когато усетих интимния му натиск — твърд като камък и повдигащ се. Той сръчно свали черния си пуловер, метна го настрани и отдолу се показа гръден кош, по-силен, отколкото си бях представяла, гладък и с твърди мускули, а на гърдите му имаше черни косъмчета. Исках да почувствам гърдите му до своята гола гръд. Исках да го целувам, да го изследвам, не за да доставя удоволствие на него, а на себе си… Беше толкова възбуждащ, толкова наситено мъжествен.

Гейдж се приведе над мен и отново потърси устата ми, а аз вече тлеех, изпълнена с отчаяно желание да си сваля роклята, която беше започнала да ме боцка и да ме стяга като средновековен уред за изтезания. Пресегнах към подгъва и дръпнах измъчващия ме плат нагоре.

Само че устата на Гейдж рязко изостави моята и ръката му стисна китката ми. Погледнах го объркано.

— Либърти — смъмри ме той, но очите му бяха палави. — Само две правила… а ти вече наруши едното.

Нужно ми беше известно време да разбера. С усилие пуснах роклята. Опитах се да лежа неподвижно, но ханшът ми се надигаше умолително. Гейдж, този садист, дръпна роклята обратно надолу към коленете ми и цяла вечност ме гали през плата. Притисках се към него по-силно, по-близо, смаяна от допира до възбуденото му тяло.

Възпламенявах се все повече, докато Гейдж най-сетне дръпна роклята нагоре, махна я от кожата ми, която беше толкова зачервена и чувствителна, че потръпнах дори от струята въздух на вентилатора на тавана. Той разкопча предната халкичка на сутиена ми и освободи гърдите ми от чашките. Дразнещото докосване на пръстите му беше толкова изкусно, че едва издържах.

— Либърти… красива си… толкова си красива… — усетих накъсаното му мърморене с шията си, с гърдите си, чух го да казва колко силно ме желае, колко твърд е станал, колко е сладка кожата ми. Устните му се плъзнаха нежно по меката извивка на гръдта ми, отвориха се на върха и го всмукнаха в горещата влага на устата му. Ханшът ми се стрелна нагоре и се изви, когато той пъхна пръстите под ръба на памучните ми бикини. Онова място между бедрата ме болеше, само че той като че ли не разбираше къде искам да ме докосва, а кръжеше наоколо и така и не стигаше до там. Повдигах се нагоре в безмълвна молба: „Искам… искам… искам…“, но той пак не откликна, и едва тогава осъзнах, че го прави нарочно.

Отворих очи, разтворила устни, но Гейдж ме изгледа с развеселено предизвикателство — смея ли да се оплача! Някак успях да задържа езика си зад зъбите.

— Добро момиче — промърмори той, сваляйки бикините ми.

Настани ме решително върху матрака. Лежах точно както ме бе наместил, а тялото ми тежеше, сякаш усещането бе станало тежко като солена вода. Преливах от възбуда и безпомощност. Той се движеше над мен, край мен, докато не полудях от възбуда, от топлина и от дразнещото търкане.

Плъзна се по-надолу. Не можех дори да вдигна глава, толкова бе натежала. Устата му се спусна слепешката, без замисъл, и прекоси малкото пристанище между бедрата ми. Гърчех се, когато усетих разтапящата влажност на езика му, която разтваряше и опитваше, докато най-накрая влажната ми плът не се отвори. Той стисна бедрата ми, за да не мърдам под устните му, под жадните целувки, под бавното грабителство. Мускулите ми се стегнаха, когато всичко започна да се издига към мен, всеки момент щях да свърша, почти извиках от облекчение, но в този миг той се отдръпна.

Потреперих и го помолих да не спира, но Гейдж отвърна „Още не“ и се приведе над мен. Пъхна два пръста в мен и ги задържа там, докато ме целуваше. На светлината на лампата чертите му изглеждаха свирепи от страст. Тялото ми се стегна около нежното движение на пръстите му, извих се, за да ги задържа, исках всяка част от него да проникне във всяка част от мен. Името му раздвижваше устните ми отново и отново, но нямаше как да му кажа, че съм готова на всичко заради него, че желая само него, че е повече, отколкото мога да понеса.

Гейдж се пресегна към тоалетката и потърси нещо в портфейла си. Аз грабнах пластмасовото пакетче, толкова жадна да му помогна, че всъщност му попречих и чух приглушения му смях. Не виждах нищо смешно — цялата горях, направо ме беше подлудил.

Усещах как температурата на тялото на Гейдж, по-хладно, по-твърдо и по-тежко от моето, се повишава и наближава до огъня, който бушуваше вътре в мен. Той откликваше на всяко потръпване и на всеки звук, устните му отмъкваха тайни от плътта ми, ръцете му нежно нахълтваха навсякъде, докато не остана местенце, което да не е завладял. Разтвори краката ми и влезе в мен с един силен и дълбок тласък, пое хлиповете ми с устата си и прошепна: „Точно така, миличка… тихо, тихо…“. А аз го поех целия сладостно и плътно и с всеки тласък влажната и копринена твърдост ме водеше все по-близо до ръба. О, Боже, да, там, исках го още по-бързо, но дисциплината му беше желязна и той проникваше все по-дълбоко в мен, без да променя мъчително бавния ритъм. Лицето му се сгуши в извивката на шията ми и търкането на брадата му ми беше толкова приятно, че изстенах сякаш от болка.

Слепешката вдигнах ръце към гъвкавия му гръб, спуснах ги към задника му и стиснах стегнатия мускул. Без да прекъсва отмерения си ритъм, той вдигна китките ми една след друга, прикова ги към матрака и закри устата ми със своята.

Само една разумна мисъл проблесна някъде в съзнанието ми — нещо не беше както трябва с подчинението, което искаше, — но облекчението от всичко беше неописуемо. Затова се подчиних, а съзнанието ми помътня и притихна. В мига, в който се отпуснах, ме заляха вълните на наслада, всяка по-безмилостна от предишната. Ханшът ми се повдигна от леглото. Той се противопостави с още по-силни тласъци, за да ме прикове отново долу, и остави сладостното вкопчване на плътта ми да извлече собственото му освобождаване. Свърших — отново, и отново, и отново. Струваше ми се невъзможно човек да оцелее след такова нещо.

 

 

Обикновено след края на секса двойката се разделя. Мъжете се претъркулват и заспиват, а жените се втурват към банята да се освежат и да се избавят от уликите. Гейдж обаче ме прегръща дълго, играеше си с косата ми, шепнеше, целуваше лицето и гърдите ми. Избърса ме с топла влажна кърпа. Би трябвало да се чувствам изцедена, но вместо това се усещах като оголена жица и през тялото ми преминаваше електричество. Останах в леглото колкото може по-дълго, а после скочих и си навлякох халата.

— Значи си от онези? — отбеляза Гейдж и развеселено ме наблюдаваше как събирам и сгъвам пръснатите ни дрехи.

— От кои? — замълчах, за да се насладя на високото му тяло, покрито съвсем леко с белия чаршаф. Мускулите издуваха кожата му, когато се надигна и се облегна на лакът. Харесваше ми безпорядъкът, създаден от ръцете ми в косата му, спокойната извивка на устата му.

— От жените, които усещат прилив на сили след секс.

— Преди не ми се е случвало — отговорих и оставих сгънатите дрехи на един стол, — но в момента имам чувството, че мога да пробягам петнадесет километра.

Гейдж се усмихна.

— Имам няколко идеи как да те изтощя. За жалост, тъй като не знаех какво ще се случи тази вечер, взех само един презерватив, ако възникне критично положение.

Приседнах на ръба на леглото.

— Аз критично положение ли съм?

Той ме придърпа към гърдите си и се излегна, така че се озовах върху него.

— Още от мига, в който те зърнах.

Усмихнах се широко и го целунах.

— Имаш още презервативи — осведомих го аз. — Намерих няколко в банята, когато се нанесох. Не смятах да ти ги връщам, щеше да е много неловко, затова ги оставих там. Делим си едно шкафче.

— Делим си едно шкафче, а аз дори не подозирам?

— Вече можеш да си вземеш презервативите — щедро отбелязах.

Очите му заискриха:

— Много ти благодаря.

В хода на нощта установихме, че не само ме бива в леглото, но съм направо феноменална. Дете чудо, оповести Гейдж.

Изпихме бутилка вино, взехме си заедно душ и се върнахме в леглото. Целувахме се ненаситно, като че ли вече не се бяхме целунали хиляди пъти. До сутринта бях направила с Гейдж Травис неща, които бяха незаконни поне в девет щата. Като че ли нямаше нещо, което да не му харесва, нещо, което не иска да направи. Беше ужасно търпелив и толкова изчерпателен, че сякаш ме бяха разглобили и после ме бяха сглобили по различен начин.

Изтощена и заситена, заспах, сгушена до него. Събудих се, когато през прозореца вече нахлуваше слаба слънчева светлина. Усетих как Гейдж се прозя над главата ми, а тялото му се напрегна и потръпна. Всичко ми се струваше прекалено хубаво, за да е истина — тежкото мъжко тяло до моето, едва доловимите болки и парения, които ми напомняха за нощните удоволствия. Ръката, която почиваше нежно върху голото ми бедро. Боях се, че той може да изчезне, любовникът, който ме бе обладал и изследвал толкова нежно, и че на негово място ще се появи далечният мъж със студени очи, когото познавах преди.

— Не си отивай — прошепнах, покрих ръката му със своята и я притиснах силно към кожата си.

Усетих формата на усмивката на Гейдж в затоплената от съня извивка на шията си.

— Никъде няма да ходя — каза той и ме намести отново до себе си.

 

 

Жителите на Хюстън обичат да правят всичко на едро и дебютът на къща в Ривър Оукс не правеше изключение. В събота вечер имаше много събития, но списъкът с гости, в който всеки искаше да бъде включен, беше голямата благотворителна вечеря в дома на Питър и Саша Легран. Изпълнителният директор на петролната компания и съпругата му, общинска съветничка, използваха повода, за да представят новата си къща, средиземноморски италиански дворец с десет старинни портици, внесени от Европа, и балната зала от триста и двадесет квадратни метра, заемаща целия втори етаж.

Разбира се, семейство Травис бяха поканени, а Гейдж ме покани да отида с него. Обикновено вторите срещи не протичат точно така.

В светската рубрика на „Кроникъл“ бяха публикувани снимки от къщата, включително и на високия четири метра полилей на Чихули, който висеше в голямото фоайе. Удивителното творение от стъкло приличаше на букет огромни полуотворени цветя, сини, оранжеви и кехлибарени.

Посветено на благотворителни фондации по изкуствата, гала събитието имаше за своя тема операта, поради което щяха да ни забавляват оперни певци от Хюстън. Поради ограничените си познания в областта на оперното изкуство аз си представях, че става дума за певци с викингски шлемове и дълги плитки, от чиито гласове ще ни се развеят косите.

Четирите ниши на голямото фоайе бяха украсени така, че да представят известни оперни сцени от Милано и от Венеция. На терасирания заден двор на къщата върху платформи специално за партито бяха построени пиаци, на които се предлагаха специалитети от различни области на Италия. Армия от келнери с бели престилки обслужваше всяко желание на гостите.

Бях похарчила равностойността на двуседмичната си заплата за бяла рокля на Никол Милър, която се връзваше около шията, имаше набор до бедрата ми, а после падаше на меки гънки до пода. Беше сексапилна, но женствена рокля с остро деколте. Обувките ми бяха „Стюарт Уайцман“, чифт прозрачни пластмасови сандали с кристали на токчетата и с каишки през пръстите. Пантофките на Пепеляшка, това беше отсъдила Карингтън, когато ги бе видяла. Бях прибрала косата си назад и тя лъщеше черна и прилепнала към главата ми, а отзад бях направила майсторски завит възел. Критично се огледах, след като старателно положих сажден грим, розов гланц за устни и лек руж. Нямах обеци, които да подхождат на роклята, но се нуждаех от още нещо дребно.

След кратък размисъл отидох в стаята на Карингтън, прегледах запасите й по рисуване и намерих лист със самозалепващи се кристали. Взех най-малкия, колкото главичката на топлийка, и го поставих до външното ъгълче на окото си като бенка.

— Изглежда ли прекалено? — попитах Карингтън, която не можеше да престане да скача на леглото. Да попиташ едно осемгодишно дете дали нещо не изглежда прекалено е като да попиташ тексасеца дали няма твърде много люти чушки в соса. Отговорът винаги е „не“.

— Супер е! — Карингтън беше готова всеки момент да излети в орбита.

— Никакво скачане — напомних й аз и тя се пльосна по корем с широка усмивка.

— Ще се върнеш ли тук тази вечер, или ще спиш у Гейдж? — попита тя.

— Не съм сигурна — седнах на ръба на леглото до нея. — Миличка, ще ти бъде ли неприятно, ако тази нощ остана да спя при него?

— О, не — весело отговори тя. — Леля Гретхен каза, че ако спиш там, ще мога да си легна късно и двете ще правим сладки. А ако искаш гаджето ти да ти предложи да се ожените, трябва да спиш при него, за да може той да види дали си красива сутрин.

— Какво? Карингтън, кой ти каза това?

— Сама се досетих.

Брадичката ми потрепери, когато се въздържах да не се разсмея.

— Гейдж не ми е гадже. Освен това не се опитвам да го накарам да се ожени за мен.

— Според мен трябва — заяви тя. — Не го ли харесваш, Либърти? Той е по-готин от всички, с които си излизала. Дори от онзи, дето ни мъкнеше всякакви туршии и вмирисани сирена.

— Носеше — поправих я аз и се вгледах в сериозното й личице. — Явно много харесваш Гейдж.

— О, да! Ще ми бъде добър баща, след като го науча на още някои работи за децата.

Наблюденията на едно дете могат направо да те размажат, още преди да се усетиш. Сърцето ми се сви от вина, болка и най-лошото от всичко — надежда.

Наведох се и я целунах съвсем леко.

— Не се надявай на нищо, миличка — прошепнах. — Нека просто да бъдем търпеливи и да видим какво ще се получи.

 

 

Чърчил, Вивиан, Гретхен и нейният кавалер пиеха коктейли в дневната преди тръгване. Наложи се да изпратим панталона от смокинга на Чърчил на шивач, за да сложи лепящи се шевове от страната на гипса. Мисълта за панталони, които се разлепват с едно движение, развесели Вивиан и тя заяви, че все едно излиза с танцьор на чипъндейл.

Когато слязох долу и излязох от асансьора, установих, че Гейдж ме очаква. Прекрасен мъж, целият елегантност и тестостерон, побрани в безупречно черно-бяла опаковка. Гейдж носеше смокинг, както правеше всичко друго — спокойно и без никакво стеснение.

Погледна ме с лека усмивка:

— Либърти Джоунс… изглеждаш като принцеса — внимателно хвана ръката ми, поднесе я към устните си и целуна дланта ми.

Това не бях аз. Бях толкова далеч от действителността, която познавах. Почувствах се като младото момиче, което бях някога, онова с щръкналата коса и големите очила, наблюдаващо една красиво облечена жена, която искаше да се наслади на момента, но не успяваше да го направи. Но после си казах: „По дяволите всичко, защо трябва да бъда аутсайдер?“.

Наведох тялото си към Гейдж и забелязах как очите му потъмняват.

— Още ли те вбесявам? — попитах и въпросът го накара да се усмихне тъжно.

По-рано през деня бяхме спорили за Коледа, която наближаваше. Всичко започна, когато Гейдж ме попита какъв подарък искам.

— Никакви бижута — тутакси отвърнах аз. — Нищо скъпо.

— Тогава какво?

— Заведи ме на една хубава вечеря.

— Добре. В Париж или в Лондон?

— Не съм готова да пътувам с теб.

Намуси се от тези мои думи.

— Каква разлика между това да спиш с мен тук и да спиш с мен в хотел в Париж?

— Като начало — цяло състояние.

— Това няма нищо общо с парите.

— За мен има — извинително казах. — Няма значение, че ти си един от хората, на които никога не им се налага да се безпокоят за пари, защото на мен ми се налага. Затова ако ти позволя да похарчиш толкова много за мен… ще се наруши равновесието. Не разбираш ли?

Раздразнението на Гейдж растеше все повече.

— Дай да изясним нещо. Да не искаш да ми кажеш, че би дошла някъде с мен, ако и двамата имаме пари, или ако никой от двамата няма.

— Точно така.

— Това е глупаво.

— Можеш да го кажеш, защото ти имаш пари.

— Значи ако излизаш с някой куриер, той ще може да ти купува каквото си поиска, но аз не мога, така ли?

— Ами… да — опитах се да го прилаская с усмивка аз. — Само че никога не бих излязла с куриер. Кафявите им къси панталони не ме възбуждат.

Той не отвърна на усмивката ми. Преценяващият му поглед ме накара да се почувствам неловко, при това основателно. Достатъчно добре го познавах и знаех, че ако иска нещо, ще намери път през, около или над всички пречки. Което означава, че нямаше да бъде доволен, докато не открие начин да откъсне работническите ми крака от американската почва.

— Като се замислиш, не е лошо, че искам да извадя парите от тези… от тази…

— Връзка. Освен това ти не вадиш парите от връзката ни, а ги поставяш точно в средата.

Опитах се да звуча колкото може по-разумно.

— Виж, излизаме съвсем отскоро. Искам само да не ми купуваш екстравагантни подаръци или да се опитваш да организираш някакво голямо и скъпо пътуване — забелязах изражението му и добавих неохотно: — Все още.

Това „все още“ като че ли успокои малко Гейдж. Само че върху устата му бе останал намек за умисленост.

Сега, докато леко ме притискаше към себе си, забелязах, че обичайният му самоконтрол се е завърнал.

— Не, не съм вбесен — спокойно каза той. — Хората от семейство Травис обичат предизвикателствата.

Не можех да си обясня защо леката надменност, която толкова ме бе дразнила преди, беше станала абсурдно сексапилна. Усмихнах му се широко:

— Не може нещата винаги да стават както искаш ти, Гейдж.

Той ме придърпа по-близо, а основата на дланта му докосна гръдта ми отстрани. Каза с интимен шепот, от който сърцето ми пое в нов настойчив ритъм:

— Тази вечер може.

— Може би — отвърнах аз и сърцето ми се разтуптя още по-бързо.

Едната му ръка се спусна неспокойно по гърба ми, като че ли се чудеше дали още тук да не разкъса роклята.

— Не мога да чакам това проклето парти да свърши.

— Още дори не е започнало — засмях се аз. Затворих очи, когато усетих как устните му опипват шията ми отстрани.

— Ще си направим наше парти в лимузината.

— Няма ли… — притаих дъх, когато той напипа чувствителен нерв. — Няма ли да пътуваме заедно с Чърчил и останалите?

— Не, те си имат своя кола — Гейдж вдигна глава и аз видях яркото и горещо пламъче в очите му. — Само ти и аз — промърмори той. — Зад чудесен тъмен екран. И бутилка изстудено „Перие Жуе“. Ще го понесеш ли?

— Дай го насам — отвърнах и го хванах под ръка.

 

 

Лимузините бяха паркирани на три редици пред къщата на Легран. Постройката беше забележителна по своя стил и великолепие и приличаше повече на място, което хората посещават, отколкото на място, в което живеят. Започнах да се забавлявам още щом пристъпихме в огромното фоайе, което ми заприлича на сцена от пищен европейки карнавал. Мъжете, облечени в официално черно, бяха идеалният фон за пъстрите вечерни рокли на жените. Бижута блестяха по шиите, китките, пръстите и ушите, а светлината от полилея се сипеше също като скъпоценни камъни. Изпълнението на живо на оркестър се чуваше във всяко помещение на къщата.

Саша Легран, висока и стройна жена с посребрена коса, подстригана стилно и модерно, настоя да ни разведе из част от къщата. Често спираше, за да ни въвлече в разговор с една или друга група хора, а после ни измъкваше, преди разговорът да се задълбочи прекалено. Смаях се от разнообразните гости… малка група млади актьори, продуценти и директори, които се бяха преместили в Холивуд и се наричаха „тексаската мафия“, златен олимпийски медалист, защитник от „Рокетс“, пасторът на известна в цялата страна мегацърква, няколко богати петролни магнати, богати земевладелци и дори по някой чужденец аристократ тук — там.

Гейдж имаше опит в подобни ситуации, знаеше имената на всички, не забравяше да пита как върви голфът, как са ловните им хрътки, как е минал сезонът на гълъбите или пък дали все още имат онова място в Андора или в Мазатлан. Дори сред тази влиятелна група хора гостите се вълнуваха и се ласкаеха от интереса му. Гейдж беше ослепителен със спокойния си чар и със загадъчната си усмивка, с излъчването на своя произход и образование. И го съзнаваше. Сигурно щях да се уплаша, само че още пазех в съзнанието си образа на един съвсем различен Гейдж, не толкова сдържан и потръпващ от докосването ми. Контрастът между официалното ни положение и спомена за него в леглото предизвикваше у мен жуженето на възбудата. Никой друг нямаше да забележи, но аз го долавях все по-силно всеки път, когато усетех ръката на Гейдж да се отърква в моята или топлия му дъх, когато ми прошепваше нещо в ухото.

Установих, че е доста лесно да водиш лек светски разговор, най-вече защото не знаех какво друго да правя, освен да задавам въпроси, а това като че ли поддържаше разговора. Проправяхме си път през лъскавото море от гости, следвайки поток, който ни отведе към терасите зад къщата. Три покрити дървени павилиона представяха храни от различни области на Италия. След като напълнеха чиниите си, хората се настаняваха на маси с жълти покривки и с италиански маслени лампи, пълни със свежи цветя, потопени в прозрачен течен парафин.

Седнахме на една маса с Джак, с неговата приятелка и с няколко човека от тексаската мафия, които ни забавляваха с разкази за някакъв независим филм, който снимали, и говореха как само след няколко седмици ще заминат за Сънданс. Бяха така непочтителни и забавни, а и виното беше толкова хубаво, че се почувствах замаяна. Беше вълшебна нощ. Скоро щеше да има оперен рецитал, а след това щях да съм в прегръдките на Гейдж до сутринта.

— Боже, ти си ослепителна! — отбеляза една от жените от тексаската мафия, тъмнокоса млада жена на име Сидни. Беше режисьорка. Думите й прозвучаха по-скоро като наблюдение, отколкото като комплимент, а погледът й беше открито преценяваш. — Ще изглеждаш удивително на екран, нали момчета? Имаш прозрачно лице.

— Прозрачно ли? — замислено вдигнах ръце към бузите си.

— Издава всичко, което си мислиш — обясни Сидни.

Сега вече лицето ми пламна:

— О, не искам да съм прозрачна.

Гейдж се засмя тихо и обхвана с ръка облегалката на стола ми.

— Няма нищо — увери ме той. — Ти си съвършена, каквато си — после изгледа Сидни с присвити очи: — Ако някога те хвана да я слагаш пред камера…

— Добре, добре — възпротиви се Сидни, — не ставай лош, Гейдж — сетне се обърна към мен с широка усмивка: — Вие двамата май сте доста близки, а? Познавам Гейдж от трети клас и никога не съм го виждала толкова…

— Сид — прекъсна я той, а в погледа му се таеше обещание за смърт, от което усмивката й стана още по-широка.

Приятелката на Джак, енергична блондинка на име Хайди, насочи разговора в друга посока:

— Джа-а-а-к — игриво проточи тя нацупено, — обеща да ми купиш нещо от мълчаливия търг, а още не съм разгледала масите — изгледа ме многозначително. — Говорят, че има някои готини неща, за които може да се наддава… чифт диамантени обеци, седмица в Сен Тропе…

— По дяволите! — ухили се добронамерено Джак. — Каквото и да избере, здравата ще ми изпразни портфейла.

— Не заслужавам ли един хубав подарък? — попита Хайди и го вдигна от масата, без да дочака отговор.

Гейдж, който се бе изправил учтиво, когато Хайди стана от мястото си, видя, че съм приключила с десерта си.

— Ела, скъпа, и ние трябва да идем да погледнем — подкани ме той.

Извинихме се на останалите и последвахме Джак и Хайди в къщата. Една от главните стаи беше подредена като за мълчалив търг — дълги маси, отрупани с листовки, кошници и описание на предметите. Очарована, аз огледах първата маса. За всеки номериран предмет имаше кожена папка със списък на наддаванията. Пишеш вътре името си и сумата, която даваш, а ако някой иска да даде повече от теб, пише отдолу своето име и сумата. В дванадесет часа всички наддавания щяха да спрат.

Имаше свидетелство за частен курс по готварство, дадено от известен телевизионен готвач… урок по голф от професионалист, спечелил някога турнира мастърс… рядка колекция от вина… лична песен, написана и записана за теб от британска рок звезда…

— Какво ти харесва? — долетя над рамото ми гласът на Гейдж и аз трябваше да овладея импулсивното си желание да се облегна назад към тялото му и да вдигна ръцете му към гърдите си. Там, в пълната с хора стая.

— По дяволите! — леко докоснах масата с върховете на пръстите си и за миг затворих очи.

— Какво има?

— Ще се радвам, когато приключим с този стадий и отново мога да мисля трезво.

Той стоеше точно зад мен и звучеше развеселен:

— Какъв стадий?

Нервите ми зацвъртяха, когато усетих ръката му да ме обгръща отстрани.

— Ходенето с гадже има пет стадия — обясних му аз. — Първо е привличането… нали се сещаш, химията и бушуващите хормони, докато сте заедно. Следващият стадий е усещането за изключителност. А след това се връщате в реалността, физическото привличане отшумява…

Ръката му се плъзна към най-високата извивка на ханша ми.

— И ти смяташ — леко докосване обтегна всичките ми нерви, — че това ще отшуми?

— Ами, би трябвало — немощно отвърнах.

— Съобщи ми, когато стигнем в стадия на реалността — гласът му звучеше като тъмно кадифе. — Ще видя какво мога да направя отново да те върна при бушуващите хормони — завърши ласката с благоприлично потупване по ханша ми. — А междувременно… имаш ли нещо против да те оставя сама за няколко минути?

— Не, разбира се. Защо? — обърнах се с лице към него. Гейдж придоби извинително изражение.

— Трябва да поздравя набързо един семеен приятел — видях го в съседната стая. В гимназията учих със сина му, който неотдавна почина при нещастен случай с яхта.

— О, много тъжно. Ще те чакам тук.

— Така и така си тук, избери нещо.

— Какво нещо?

— Все ми е едно. Пътуване. Картина. Каквото ти хареса. Утрешните вестници ще разнищят всеки, който не участва в търга, защото не дава пет пари за изкуството. От теб зависи да ме спасиш.

— Гейдж, няма да нося отговорността за пръскането на толкова пари… Гейдж, слушаш ли ме?

— Не — той се усмихна и започна да се отдалечава.

Сведох поглед към най-близката брошура.

— Ще заминем за Нигерия — заплаших го аз. — Дано да ти харесва поло със слонове.

Той се засмя и ме остави сред редиците маси от търга. Забелязах Хайди и Джак да разглеждат някакви предмети през няколко маси от мен, но в стаята влязоха още хора и ми закриха гледката. Внимателно разгледах масите. Не можех да се досетя какво би искал Гейдж. Модерен европейски мотоциклет от ограничена серия… За нищо на света нямаше да му позволя да се изложи на опасността да си изгуби някой крак! Преживяване в Наскар, при което можеш да караш спортна кола с шестстотин конски сили на писта. Същото възражение. Частни пътешествия с яхта. Скъпоценни камъни с имена. Частен обяд с красива актриса от сапунен сериал… Да бе, казах си аз с дяволска усмивка.

След като оглеждах всеотдайно няколко минути на фона на весели оперни арии, най-сетне намерих нещо. Модерен масажен стол със сложен контролен панел, който обещаваше поне петнадесет различни вида масаж. Реших, че Гейдж може да го подари на Чърчил за Коледа.

Взех писалка и започнах да пиша името на Гейдж на листа, но писалката отказа. Разклатих я, но отново нищо не се получи.

— Ето, опитайте с този — каза един мъж до мен и постави на масата друга писалка. Търкулна я към мен с длан.

Тази ръка.

Безмълвно втренчих поглед в нея, а косъмчетата на врата ми настръхнаха.

Голяма ръка с изсветлели от слънцето нокти и с осеяни със звездовидни белези дълги пръсти. Знаех чия е тази ръка, знаех с нещо, което беше по-дълбоко от паметта. Само че не можех да повярвам. Не тук. Не сега.

Вдигнах поглед към две сини очи, които ме преследваха от години. Очи, които щях да помня до последния ден от живота си.

— Харди — прошепнах.