Кейт Дентън
Гореща следа (8)

Осма глава

Когато на следващата сутрин Шери срещна Манинг на закуска, той отново се държеше съвсем делово, въпреки че останалите агенти вече бяха излезли от трапезарията. Тя си помисли, че може би по този начин искаше да й каже: „Забрави романтиката и се захващай отново на работа!“. Искаше да поговори с него, но непрекъснатото движение на хора около тях правеше невъзможен разговора на четири очи.

След всичко случило се помежду им през изминалата седмица, Шери се бе осмелила да се надява на нещо повече от делови отношения. А сега си задаваше въпроса дали насилената близост по време на експедицията и горската романтика не бяха създали една илюзия.

Въпреки вниманието, с което я бе удостоил Манинг в лагера, тя може би трябваше да се примири с факта, че връзката им е обречена да си остане само кратко увлечение. Не беше дал никакви обещания, припомни си тя. И беше глупаво да ги очаква.

За съжаление Манинг Чандлър означаваше твърде много за нея. Беше се влюбила в него, оставяйки сърцето си да властва над разума. Точно както винаги правеше мама, помисли си отчаяно тя.

На всичкото отгоре се бе влюбила в мъж, който не отговаряше на чувствата й, на желанието й за трайна връзка.

Същата сутрин терзанията й се задълбочиха с появата на още една жена. Точно когато Шери излизаше за всекидневния си крос с една от колите на форта пристигнаха братята й заедно със зашеметяващо красива млада дама. Шери се втурна към колата точно навреме, за да види как след като се ръкува с Том и Дъг, Манинг прегърна Сузана Хейс.

Шери моментално я позна. Бе виждала снимката й в светските хроники. Видната представителка на хюстънския хайлайф непрекъснато се занимаваше с благотворителна дейност. От предварителните проучвания за Манинг, Шери си спомни, че преди няколко години двамата са били сгодени, но после годежът бил развален.

Копринената блуза на Сузана, елегантният панталон и сандалите с висок ток накараха Шери, облечена в спортния си екип, да се почувства отвратително раздърпана. Внезапно я обзе силна ревност.

Никога не й бе минавало през ума, че някоя от бившите любовници на Манинг може да пристигне във форта заедно с братята й. Беше свикнала да вижда тук много жени, но всички те бяха само гостенки и нищо повече. Но сега бе съвсем различно. Дори Сузана да не беше жената, за която той мечтаеше, тя бе от неговата класа и контрастът между двете показваше ясно недостатъците на Шери. Тя погледна с раздразнение братята си. Те не бяха виновни, но въпреки това се почувства предадена от собственото си семейство, особено след като забеляза, че Дъг носеше чантичката на Сузана.

Шери отиде при тях, целуна Том и Дъг и напрегна всички сили да се усмихне мило на новодошлата, докато Манинг ги запознаваше. С приветлива усмивка бившата годеница поздрави Шери за успешното разрешаване на случая и за новото общо начинание. Сузана, изглежда, бе добре информирана за всичко, което се бе случило във Форт „Спокойствие“. Тя се обърна към Манинг, а светлокафявите й очи заблестяха.

— Може ли да влезем, скъпи? Знаеш, че слънцето не се отразява добре на кожата. Появяват се бръчки.

Манинг погледна Шери. Изглежда изпитваше неудобство и несигурност в присъствието на двете жени. Може би очакваше да се сбият заради него? Нямаше защо да се тревожи. Сузана бе изцяло заета със себе си и като че ли не си и помисляше за евентуална конкуренция. А Шери съзнателно сподави болката си, щом видя мъжа, когото обичаше, с друга жена. Тя ги наблюдаваше, докато влизаха в къщата. Той я бе прегърнал през кръста и явно бе забравил смущението си. Гласът му бе тих и възбуждащ, докато убеждаваше Сузана, че е още рано да се тревожи за бръчки.

Том прегърна сестра си през раменете.

— Как върви работата? — Той й хвърли бърз, преценяващ поглед. — Изглеждаш чудесно. Нямаш нито счупени кости, нито разтегнати сухожилия.

— Много пъти съм ви казвала, че жените са по-подходящи за телохранители — каза Шери с пресилена усмивка, като се опитваше да не обръща внимание на болката в себе си. — Може би най-после ще ми повярвате. А между другото — добави кисело тя, — много ви благодаря, че доведохте още една красавица. Като че ли тук не бяха достатъчно.

— За Сузана ли говориш? Много ми се иска наистина да я бяхме довели ние, но за съжаление, просто случайно се оказахме заедно в самолета от Хюстън. Е, хайде, прегърни ме. Ако ти не се радваш, аз много се радвам да те видя — рече Дъг. — Надявам се, че си прекарала приятно ваканцията.

Шери се засмя, прегърна го, а после прегърна и Том.

— Хайде да изпием по чаша кафе и ще ви разкажа за някои от идеите си — каза тя с престорено въодушевление. — Нямам търпение да се върна у дома и да започна да ги осъществявам.

— С Дъг обсъдихме предложението. — Том седна на един от столовете на бара, а Шери наля кафе от каната. — Ако подпишем договорите, които съм донесъл… — Той посочи дипломатическото си куфарче, оставено на пода до стола — … за известно време наистина ще имаме нужда от представител тук. И двамата сме на мнение, че това е твоя работа и заслужаваш да я поемеш.

Шери вдигна чашата към устните си и леко подуха горещото кафе. Беше съвсем в стила на братята й да вземат решения вместо нея. И все пак ако откажеше, те щяха да поискат да разберат защо. Тя почти ги бе насилила да дойдат. Но със сигурност нямаше да може да продължи работата си във форта, особено след като бе видяла Манинг и Сузана. Сърцето й щеше да се пръсне на хиляди парченца, ако й се наложеше да остане близо до него.

— Не знам какво да кажа — отвърна най-сетне тя. Поне бе искрена, макар да знаеше, че двамата нямаше да възприемат думите й буквално. — Хайде да поговорим по-късно по този въпрос. След като утвърдим програмата, може би ще бъде по-добре да оставим тук Ансън или някой друг от офиса в Албъкърки. А сега ще ви помогна да се настаните. Чандлър иска да се срещнем следобед, а след това ще отпразнуваме подписването на договора с вечеря в Санта Фе.

Шери заведе братята си до стаите им и отново слезе долу. Повече от всякога имаше нужда от сутрешния си крос. Пробяга редовните три мили и се отправи към една пейка до пътеката да си отдъхне. Искаше да остане по-далеч от имението колкото може по-дълго.

За нейна изненада, там я чакаше Дъг.

— Какво ти е? — запита той.

— Не те разбирам.

— Мислех, че след подобно развитие на нещата ще си на седмото небе от радост. А по вида ти човек би помислил, че фирмата е пред фалит. — В неумолимия му поглед се четеше недоумение.

— Наистина не разбирам за какво говориш. Извинявай, ако, според теб, не съм достатъчно ентусиазирана.

Дъг хвана ръката й.

— Причината е Манинг Чандлър, нали?

— Вие с Том сте непоносими. — Тя издърпа ръката си. — Ако тримата живеехме на пустинен остров и пристигнеше някой кораб, вие щяхте да си помислите, че морякът е слязъл на брега само защото иска да прелъсти сестра ви.

— Той прелъсти ли те?

— Не! — Гласът на Шери стана по-мек. — Не съвсем.

— Да не би точно там да е проблемът? Ти искаш ли да го направи?

Шери въздъхна.

— Престани, Дъг. — Но по лицето на брат си разбра, че той няма намерение да се откаже. Щом си наумеше нещо, нямаше измъкване. — Може би малко го харесвам — призна тя. — Ученическо увлечение.

— Вече не си ученичка.

— Когато става въпрос за такива работи, една двайсет и осем годишна жена може да бъде също толкова… глупава колкото и шестнайсетгодишно момиче. Във всеки случай, той изглежда има други интереси. Забрави ли прелестната Сузана?

— Не съм, но Чандлър явно я е забравил. — Той посочи към един навес, малко по-надолу по алеята, на който Манинг се бе облегнал и ги наблюдаваше. — Би ли ми казала какво точно се е случило?

— Нищо — каза Шери, без да откъсва поглед от Манинг. Питаше се какво ли търси тук.

— Не ти вярвам. — Дъг хитро се усмихна. — Аха, малката ми сестричка е омагьосана от новия бизнес партньор на „Уолъс Секюрити“. А ние толкова се тревожехме, че няма да си позволиш да се влюбиш, уплашена от примера на мама. Но май причината е била в липсата на подходящ човек. Край на нашите тревоги.

— Преувеличаваш.

Усмивката на Дъг стана още по-широка.

— Не съм на същото мнение.

— Нямам намерение да започвам каквото и да било с Манинг Чандлър.

— Много е късно. Вече си започнала — каза Дъг. — Така че престани да отричаш и да увърташ. Не си първата жена, която се влюбва.

— Ти поне го знаеш със сигурност — каза остро Шери. — Влюбваш се по-често отколкото някои хора си сменят чорапите. — Брат й беше чаровен и в някои отношения приличаше на Манинг. Но Дъг отговаряше на описанието „висок, чернокос и красив“, което се харесваше на много жени, а Манинг бе русокос. — Още ли е актуална специалната дама?

— Нали ме знаеш — каза Дъг. — Трудно задържам вниманието си. В момента нямам приятелка. Но, ако не си забравила, говорехме за твоя любовен живот. Хайде, кажи на брат си какво става?

Шери разпери ръце, сякаш искаше да каже, че няма никакъв смисъл да разговарят.

— Може би съм… — Тя се опита да намери подходяща дума. — … заинтригувана. Но това не означава, че той проявява същия интерес към мен. — Тя отново погледна към Манинг.

— Разбира се, че проявява. Не мога да повярвам, че си станала на двайсет и осем години, а още не можеш да разбереш кога един мъж те харесва. Привлекателната Сузана пристигна току-що, но вместо да я ухажва, той се страхува да не те изпусне от погледа си. Явно не сме ти преподали добре урока за птичките и пчеличките.

— Учила съм биология и в гимназията, и в колежа — каза Шери. — Но в случая не става въпрос за обикновена връзка между мъж и жена. Както вече ти казах, аз не съм от неговата класа.

— Ти си от най-висока класа. — Гласът на Дъг бе нежен, но настоятелен.

Шери го потупа по бузата.

— Знаеш ли, понякога си много мил. Но, Дъг, погледни това имение, спомни си за къщата на Манинг в Хюстън. А дори да се интересува от мен…

— Интересува се, повярвай ми.

— Не ме прекъсвай. — Усмивката на Шери смекчи остротата на забележката. — Дори да е така, аз не бих се чувствала добре в тази обстановка. Искам да бъда равностоен партньор. А ако Чандлър види банковата ми сметка, сигурно ще умре от смях.

— Парите не са най-важното.

— За хората, сред които се движи Чандлър, парите са всичко.

— Не мисля, че парите го интересуват… поне в твоя случай.

— Стига, Дъг. Моля те.

Брат й поклати глава.

— Шери, как е възможно жена с твоето самочувствие да се държи като ученичка, когато… — Той забеляза сериозното й изражение. — Добре, сестричке, спирам със съветите. Мисля, че е време да се връщаме. — Тръгнаха към имението и, разбира се, минаха покрай Манинг.

— Здравей, Чандлър.

— Здравейте — поздрави Манинг. — Готови ли сте да обсъдим договора?

— Разбира се. Ще отида да извикам Том, а Шери може да дойде веднага след като се преоблече.

Срещата продължи около два часа. Обсъдиха подробностите и подписаха окончателния вариант. Въпреки че разговорите бяха плодотворни, Шери бе неспокойна. Мислеше непрекъснато за Манинг Чандлър и за бъдещето. Дъг бе категоричен, че представителят на „Уолъс Секюрити“ ще бъде тя.

Искаше й се да скочи от стола и да го удуши, особено след сутрешния разговор. Докато собственикът на Форт „Спокойствие“ изобщо не реагира, оставяйки у Шери впечатлението, че най-важен за него е бизнесът, а не личните отношения.

Отпразнуваха договора в малък ресторант с традиционна мексиканска кухня в Санта Фе. Манинг бе в чудесно настроение. Той бе подредил гостите си около масата и изненадващо бе сложил Шери от лявата си страна, а Том от дясната. Унилата Сузана седна срещу тях, между Дъг и Хуан.

Шери си помисли, че може би Манинг се бе скарал със Сузана и сега искаше да накара бившата си годеница да ревнува. Бе много внимателен и дори на няколко пъти сложи ръката си върху нейната. Шери ловко я измъкваше и продължаваше оживения си разговор с Готвача. Но колкото повече се опитваше да избегне контакта с Манинг, толкова по-смели ставаха действията му. Тя едва се сдържа да не извика от възмущение, когато той съвсем неслучайно притисна бедрото си в нейното.

След вечеря направиха малка разходка из центъра на града и се върнаха във форта. Всички побързаха да се приберат по стаите си, уморени от тежкия ден.

Фортът бе потънал в тишина, когато призори Шери облече халата си и слезе долу. Не беше мигнала цяла нощ и бе решила да си направи чаша топло какао, с надеждата, че ще й подейства успокояващо. Поведението на Манинг по време на вечерята я бе озадачило и опитите да си го обясни бяха причина за безсънието й.

Държанието му бе не само демонстрация на по-специалното му отношение към нея, но и на желание да го покаже на всички. Но каква беше всъщност причината? Сигурно Сузана Хейс. Вероятно той я бе поканил в Санта Фе, след това двамата се бяха скарали и сега той я наказваше. Шери нямаше да му позволи да я използва като оръжие за отмъщение.

Тя светна лампата в кухнята и точно когато си вземаше чаша, вратата се отвори и влезе Манинг. Беше облечен с джинси и риза с навити ръкави. Имаше вид на човек, който допреди малко е работил.

— Чудех се кой ли броди из къщата. — Той наблюдаваше Шери, докато тя си приготвяше какаото. — Снощи се надявах да останем поне малко насаме, но ти много бързо се прибра в стаята си. Защо продължаваш да ме отбягваш?

— Новата гостенка е достатъчно основателна причина. Не знам каква игра си започнал, но аз няма да се включа. — Тя отпи от какаото.

— Не си играя с теб, Шери.

Шери го погледна недоверчиво.

— Искаш да кажеш, че за теб Сузана няма значение?!

— Не. Сигурно знаеш, че бяхме сгодени, но аз развалих годежа.

— И сега започвате отначало?

— Грешиш. От време на време Сузана решава, че можем да започнем отначало и пристига тук. Обади ми се вчера сутринта, за да ми каже, че е в Албъкърки и идва. Опитах се да я разубедя, но… — Той сви рамене. — Може би трябваше да те предупредя. Всъщност бях обнадежден, когато видях, че пристигането й те разстрои.

— Не ме разстрои.

— Значи съм се заблудил — каза той. — Със Сузана сме приятели от деца. Тя е единствено дете и се нуждае от по-голям брат. Аз никога няма да бъда нещо повече за нея. Тя е чудесен приятел, но в много отношения сме напълно различни.

— Не ми дължиш никакви обяснения.

— Нима? Тогава защо си толкова сърдита?

— Не съм…

Усмивката му излъчваше недоверие.

— Какво ще правя с теб, Шери Линдзи?

— Няма да ти се наложи да правиш нищо, Манинг, защото няма да съм тук. Нямам намерение да оставам за допълнителното обучение.

— Как така? А назначението на Дъг?

— За съжаление бе пропуснал да го съгласува с мен. Той има този лош навик.

Манинг се намръщи.

— След всичко, което се случи между нас, не мога да си представя, че искаш да си отидеш. Няма да се съглася.

— Страхувам се, че ще ти се наложи. Няколко целувки, няколко прегръдки. Това е всичко, което се случи.

Той сложи ръце на раменете й.

— Това ли е всичко?

— Манинг… — Шери разбираше, че трябва да избяга, но тялото му бе толкова близо до нейното… Езикът й неволно премина по горната й устна.

— Знаеш ли, винаги правиш така, когато искаш да те целуна.

— Как? — прошепна едва чуто тя и отново докосна с език устните си.

— Ето така — отвърна той и се наведе към нея. Докато я прегръщаше и притискаше към себе си, тя се вкопчи в раменете му. Устните им се сляха.

След няколко безкрайни мига, Манинг се отдръпна леко и се вгледа в очите й.

— Необходимо ли е да казвам на братята ти, че намеренията ми са сериозни?

 

 

Когато на следващата сутрин Шери влезе в кухнята, Сузана се бе облегнала на стола на Манинг и надничаше във вестника му, а Дъг бе седнал срещу тях.

Щом видя Шери, Манинг стана и отиде да й налее кафе.

— Днес с Шери отиваме в Санта Фе — обяви той и отново седна. Всички едновременно се втренчиха в него, включително и Шери.

— Сигурна съм, че Сузана с удоволствие ще разгледа галериите в града — отвърна тя веднага.

— А аз съм сигурен, че брат ти няма да има нищо против да й ги покаже. Нали, Дъг?

Дъг погледна хитро сестра си.

— Ще ми бъде много приятно. И без това исках да купя няколко картини, преди да се върна в Хюстън.

Шери можеше да измисли много причини, за да не остава насаме с Манинг Чандлър. Но в този момент нито една от тях не й се стори достатъчно сериозна. Единственото, което искаше сега, бе да се махне оттук и да прекара целия ден с него. Само с него.

— Къде отиваме? — попита Шери, когато забеляза, че вместо към Санта Фе, се отправят на юг.

— В Таос. Отдавна искам да те заведа там. Не е далеч. Освен това нямам желание да се срещам със Сузана и брат ти.

Манинг и Шери обядваха под сянката на чадър, на терасата на голям ресторант в центъра на града. После обиколиха няколко магазини и художествени галерии.

Последната галерия, в която влязоха беше пред затваряне.

— Съжалявам — каза собственикът, — но днес затварям по-рано, защото довечера ще гледам „Сън в лятна нощ“.

Шери се ококори. Не беше очаквала да срещне в Таос човек, който бърза за представление на шекспирова пиеса.

— Всяко лято студенти от театралния факултет на Методисткия университет в Далас изнасят представления тук — обясни той.

Слез като поговориха една-две минути, Манинг поиска да види една картина, в която преобладаваше жълтото и която бяха харесали много на витрината.

— Ако имате време, бих искал да я купя — каза Чандлър.

— Тази е една от любимите ми. Ще заключа и ще оформим покупката.

Щом излязоха от галерията, Манинг подаде картината на Шери. Тя поклати отрицателно глава.

— Не мога да я приема. Прекалено е скъпа.

— Бъди така добра, прекрасна Шери — каза меко той. — Купих я за теб.

Шери се усмихна в знак на благодарност и взе пакета, притеснена от жеста. Малко мъже харчеха толкова пари в такива случаи. Но може би той гледаше на този подарък като на награда за добре свършената работа.

— Късно е. Няма ли да се прибираме? — попита тя.

— Мисля да преспим тук. Още не сме посетили индианското селище, а мисля, че искаш да го видиш.

Въпреки че бе изненадана, Шери не възрази.

— В такъв случай трябва да се обадим във форта. Може да си помислят, че ни се е случило нещо лошо.

— Шери, ние сме възрастни хора.

— Възрастните хора носят отговорност. Не бива да безпокоим другите. — Тя отиде до един уличен телефон, пусна няколко монети и набра номера.

— Хуан? Обажда се Шери. Би ли предал на останалите, че няма да успеем да се върнем тази вечер? Ще се върнем утре. — Тя затвори, преди Хуан да успее да каже и дума. Когато погледна Манинг, той се усмихваше.

— Не каза къде сме — отбеляза той.

— Реших, че не е необходимо. — Тя също се усмихна.

Манинг се засмя и я прегърна през раменете.

— А сега да намерим стая. Хотелът е отсреща.

— Две стаи — поправи го Шери.

— Всичко разваляш. Май трябва да се радвам, че не ме изпращаш в друг хотел.

След като се отбиха в магазинчето на хотела, за да купят някои тоалетни принадлежности, двамата се отправиха към стаите си. Шери искаше да се освежи, преди да се срещнат отново в бара, за да изпият по един коктейл.

Спряха пред стаята й.

— Е — каза тя, облегната на вратата, — ще се видим след малко.

— Може ли да вляза? — попита той.

— Не знам дали е много разумно.

Той я погали нежно по бузата.

— Искам да те целуна. Ще се задоволя и с една целувка, но искам да те прегърна, без да мисля дали в следващия момент някой няма да ме потупа по рамото.

Тя му подаде безмълвно ключа и те влязоха в стаята. Манинг бутна с крак вратата зад себе си, взе Шери в прегръдките си и я притисна до стената. Устните му жадно се впиха в нейните. След първата целувка последва втора, после трета, докато най-после задъхани се разделиха.

— Хайде, тръгвай — каза тя, като дишаше тежко. Той я дръпна към леглото, но преди да я повлече надолу, спря и попита:

— Нали няма да ме изгониш, Шери?

Ако не беше попитал, тя сигурно нямаше да се съпротивлява повече. Но той попита и чувството й за отговорност заговори.

— Смятай се за изхвърлен. Ще се видим след половин час долу.

 

 

Когато след трийсетина минути, Шери влезе в бара, Манинг я чакаше, а на масата пред него бяха сервирани два коктейла „Маргарита“.

— Наздраве — рече той.

— Наздраве — отвърна Шери и се загледа през прозореца към улицата. Пред хотела бе спряла кола. От нея излезе млад мъж в смокинг и подаде ръка на бъдещата си жена, облечена в бяла дантелена рокля.

Манинг взе ръката на Шери и каза:

— Ако бяхме на тяхно място, нямаше да се налага да наемаме две стаи.

Шери се усмихна смутено. Чувстваше се неловко, тъй като не знаеше какво всъщност искаше той от нея. В момента, изглежда, най-много го вълнуваше проблемът с преспиването.

Манинг стисна ръката й.

— Може и да успея да намеря свещеник.

Шери го погледна в очите.

— Не знаех, че си такъв романтик — каза шеговито тя, а спокойният й глас прикриваше бесния ритъм на сърцето й. — Видя младоженци и веднага започна да фантазираш.

— Живея с тези фантазии от мига, в който те срещнах, Шери. Омъжи се за мен. Още днес.

Тя зяпна. Възможно ли бе да говори сериозно?

— Много е късно — каза тя, опитвайки се да каже нещо смислено. — Ще ни трябват разни документи и въобще…

— Както винаги, практичната госпожица Линдзи. Това означава ли, че ако имахме всички тези неща, щеше да се съгласиш?

— Не мога да разбера защо водим този абсурден разговор. — Тя изпи на един дъх коктейла си.

— Абсурден ли? Кажи ми честно, не си ли се замисляла за женитба?

— Виж как изглеждаме. — Шери погледна синята си раирана блуза и джинсовата пола. Манинг също беше с джинси. — Не сме подготвени много за сватба. Нямам дори нощница.

— Това е последното, от което ще се нуждаеш. — Той се усмихна и слабата й съпротива започна да се руши.

— Няма начин да…

— Ако намеря начин, ще се омъжиш ли за мен, Шери? Още сега? Без колебание?

Да се омъжи тъй набързо нямаше да бъде в стила на винаги организираната, разумната и практична Шери Линдзи.

— Обичам те, Шери — каза той.

Тези думи решиха всичко. За нея вече нямаше никакво значение дали бе разумно или не. Манинг Чандлър току-що й се бе обяснил в любов и тя бе сигурна, че е искрен. Виждаше го в очите му. Той я обичаше. Това бе достатъчно.

— И аз те обичам.

— Ще се омъжиш ли за мен? Ако искаш голяма сватба, нямам нищо против, но трябва да знаеш, че говоря сериозно. Искам да се оженя за теб. Много дълго те чаках и не желая да чакам повече. Не искам да ти дам възможност да промениш решението си.

— Няма да го променя. Ще се омъжа за теб. Когато поискаш и където поискаш.

— Какво ще кажеш да го направим тук и сега?

— Но как? Много е късно.

— Може и да не е. Ще проверим…

— Чандлър! Манинг Чандлър! — гръмна нечий глас недалеч от тях. И двамата се сепнаха, вдигнаха погледи и видяха, че към тях се бе втурнал мъж на средна възраст, а на няколко метра от него стоеше жена, вероятно съпругата му.

Манинг стана от стола си.

— О, здравей, Брауни! Радвам се да те видя. — Той се обърна към Шери. — Госпожица Линдзи, господин Браун.

— Брауни — поправи го мъжът, пое ръката на Шери и я разтърси енергично. — А това е съпругата ми, Бети Джийн. Какво правиш в това затънтено място, Чандлър? По работа или за удоволствие?

— Разглеждаме — отвърна Манинг. — Шери е от Хюстън и искам да й покажа част от Ню Мексико.

— Чудесно — каза Брауни. — Имате ли нещо против да вечеряме заедно? Ще отидем в един чудесен ресторант, съвсем наблизо.

— Благодарим за поканата, Брауни, но няма да можем — отговори Манинг.

— Разбира се, че ще можете. С Бети Джийн сме си омръзнали до смърт, нали мила?

— Щом казваш — съгласи се с усмивка Бети.

Манинг погледна Шери.

— Извинете ни с Бети за момент. — Той дръпна Брауни настрани. Когато след малко се върнаха, и двамата сияеха.

— Скъпа — каза гръмко Брауни, — погрижи се за апартамент, купи дрехи, цветя и всичко, от което се нуждае младата дама. Ще правим сватба. — Той потупа Манинг по рамото. — Хайде, момчето ми, трябва да подготвим документите и самия теб… А също и халки. — И двамата мъже излязоха.

Шери не можеше да повярва, че толкова много неща бяха организирани за по-малко от два часа. Но тя бе вече готова за сватба, облечена в дълга снежнобяла рокля с голи рамене. Кестенявата й коса бе украсена със свежи цветя, а на ушите й висяха тюркоазните обеци. Манинг бе все още с джинсите си, но бе сменил червения си пуловер с бяла риза.

Сватбата бе идеална. Точно каквато си я бе представяла Шери — малка и интимна. Гласът й секваше, докато повтаряше брачната клетва и накрая трябваше да избърше и една радостна сълза от бузата си. От вълнението гласът на Манинг премина почти в шепот, докато поставяше златната халка на пръста й и изричаше думите, издържали проверката на времето.

След церемонията пиха шампанско и ядоха торта заедно с Брауни и Бети, които им кумуваха. Те бяха много приятни и мили хора, които изглежда познаваха всички в Таос. Бяха убедили собствениците да отворят отново магазините си и дори бяха успели да уредят всички формалности. Освен това знаеха и кога е време да оставят младоженците сами.

Шери и Манинг изпиха по още една чаша шампанско в чест на новия съвместен живот. После се разходиха по тихите улички на Таос и вечеряха, преди да се приберат в хотела.

Когато застанаха пред вратата на хотелския апартамент, Манинг я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. После внимателно отпусна ръката си под коленете й и тя бавно стъпи на пода. Щом застанаха с лице един срещу друг, ръцете му обвиха кръста й, а тя отпусна своите на раменете му. Целувка… Още една… После той се вгледа опиянен в очите й и докато изваждаше цветята от косата й прошепна:

— Обичам те, госпожо Чандлър.

 

 

На сутринта Шери лежеше на огромната спалня и наблюдаваше спящия Манинг. Осъзна, че мечтите й са се сбъднали и радостна тръпка премина по тялото й. Манинг Чандлър бе неин съпруг и я обичаше. Помисли си, че има опасност всеки момент сърцето й да се пръсне от щастие.

Той отвори очи и видя втренчения й поглед.

— Какво има?

— Нищо. Просто си мисля колко съм щастлива.

— Чудесно. — Той я привлече към себе си. — А сега ми го докажи.

Тя се сгуши в обятията му.

— Не искам да си тръгваме днес.

— Аз също. Но за съжаление братята ти ме чакат във форта за втория етап от разговорите. Не мога да си позволя да обиждам новите си роднини… поне не през първото денонощие.

— Том и Дъг винаги са се появявали в най-неподходящите моменти. Понякога си мисля, че…

Манинг я прекъсна с целувка и тя бързо забрави за братята си.

 

 

След закуска в леглото, те тръгнаха обратно към форта. По време на едночасовото пътуване двамата разговаряха весело, смееха се и се наслаждаваха на всеки миг. Колата още не бе спряла, когато Том и Дъг изхвръкнаха от къщата. След тях излязоха Хуан и още няколко души от персонала. Всички изглеждаха много развълнувани.

— Къде бяхте? — попита Том и рязко отвори вратата на колата.

— Страхотно посрещане. — Шери слезе и потупа Том по бузата.

— Отговори на въпроса ми! — Том я хвана за раменете и я обърна към себе си. Беше намръщен също както при онзи случай, когато Шери, тогава на осемнайсет, се бе прибрала от среща в три часа сутринта. — Нямаше ви цяла нощ.

— Изумително заключение — каза тя, но вече бе започнала да се ядосва. Какво от това, че бе отсъствала една нощ? На Том изобщо не му влизаше в работата. Беше достатъчно възрастна, за да позволи да се държат така с нея.

— Може би не питам когото трябва. — Той я пусна и се обърна към Манинг. — Къде бяхте, Чандлър?

— Не е твоя работа — отвърна Манинг, като че ли бе прочел мислите на Шери. После се обърна към Дъг. — И ти ли участваш в този линч? — Дъг се усмихна.

— Не. Всъщност мислех, че трябва да си взема пушката и да стрелям. Като на сватба.

Манинг се засмя и прегърна Шери през раменете.

— Съвсем правилно. Трябваше да постъпя както е прието. — На лицето му се появи самодоволна усмивка. — Но има един малък проблем. Вече съм женен.

Двамата братя впериха свирепи погледи в Манинг. На него явно му бе забавно, а Шери започна тихичко да се смее при застрашителния вид на Том и Дъг.

— По дяволите — изръмжа Том, докато Дъг изглежда беше готов да се нахвърли с юмруци.

— Момчета, преди да ме набиете, искам само да ви кажа, че вчера двамата с Шери се оженихме в Таос. — Той протегна ръка. — Така че, няма ли да поздравите зет си?

Шери забеляза огромното облекчение на лицата на братята си, когато започнаха ентусиазирано да поздравяват Манинг. След като всички се успокоиха, групата влезе в къщата, където Готвача вече бе сервирал обяда.

Братята й започнаха да я убеждават, че трябва да направи втора сватба, по-голяма, но Шери категорично отказа. Нямаше нищо против нейното семейство, както и семейството на Манинг да отпразнуват случая заедно, но не искаше традиционна церемония. Сватбата й бе просто идеална.

Така и направиха — обадиха се на родителите си и ги поканиха на малко тържество във форта. Всички се зарадваха съвсем искрено на новината и особено Трей Чандлър и Есми Фонтейн. Есми поздрави снаха си много сърдечно, а Трей добави, че се надява скоро да се запознаят. Шери беше много въодушевена от вероятността родителите на Чандлър отново да се превърнат в истинско семейство.

Младоженците прекараха целия следобед разделени един от друг. Шери проведе няколко телефонни разговора с Албъкърки във връзка с назначението на няколко нови агенти, които да бъдат първите обучаващи се съгласно договора с форта. А Манинг излезе заедно с Том на разходка с коне, за да му покаже целия комплекс. Веднага след обеда Дъг бе отишъл да закара Сузана на летището на Албъкърки. Същата вечер всички отново се събраха около басейна и се получи приятно, малко тържество.

Най-после Манинг и Шери останаха сами. Разхождаха се по алеята, хванати за ръце. После седнаха на един дънер и се загледаха в звездното небе.

— Не можах да повярвам на ушите си, когато Дъг каза, че иска да вземе пушката — каза той.

— Казах ти, че прекаляват с грижите си за мен — отвърна Шери.

— Разбирам ги. Всички те обичаме.

— Не съжаляваш ли, Манинг?

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш.

— Май ще трябва да ми обясниш.

— Аз няма да бъда идеалната съпруга.

— И това, според теб, е проблем? Не си спомням да съм изисквал съвършенство.

— Но аз изобщо не мога да готвя. — Манинг се засмя и я притегли към себе си.

— Още по-добре. Имаме си Готвача. Той ще бъде много доволен, че никой няма да му се бърка в работата.

— Зашиването на едно копче е огромно събитие за мен — продължи тя. — Не мога нито да шия, нито да плета, нито да бродирам.

— Не си спомням някога да съм казвал, че искам жена ми да умее да върши всички тези неща.

— Обичам работата си и не искам да се отказвам от нея.

— И аз не искам да се отказваш. Забрави ли, че ще отговаряш за обучението на вашите хора тук, във форта? Е, това ли бяха всичките ти така наречени недостатъци?

— Манинг, не сме обсъждали нищо преди сватбата. Мисля, че…

— Шшшт, съпруго моя. Искаш ли сега аз да ти кажа кое е най-важно за мен. Искам да имам семейство… деца, няколко деца.

— Аз също.

Манинг се усмихна.

— И искам през останалата част от живота си да живея тук, в Ню Мексико. Разбира се, ще пътуваме по света, но искам домът ни да е тук. Искам да се обличам спортно и изобщо не ме интересуват никакви смокинги.

— И по този въпрос нямам възражения.

Той хвана ръцете й.

— Но най-много от всичко на света, искам да имам жена, която да ме обича, само мен. И която иска да бъде с мен, да се грижи за мен и аз да се грижа за нея до края на живота си. Ще се справиш ли?

Шери отвърна на въпроса с целувка.