Кейт Дентън
Гореща следа (7)

Седма глава

Шери не бе очаквала, че ще се сблъска с толкова силно нежелание от страна на агентите. На срещата, посветена на новото обучение, присъстваха Франк, Ансън и още десетина агенти от офиса в Албъкърки.

— С братята ми смятаме, че тази подготовка е нужна на всички ни. И сме се ангажирали с този проект. Много от вас вече имаха проблеми във Форт „Спокойствие“. — Тя хвърли поглед към Пит Гарсия. — Искаме занапред да бъдем сигурни, че нашите хора няма да имат подобни проблеми. Това обучение е част от плановете ни за превръщането на „Уолъс Секюрити“ в първокласна агенция за охрана. — Шери огледа лицата на хората пред себе си. — Трябва да признаете, че много от агентите ни не са в добра форма. Заради успеха на фирмата, бих искала да се отнесете с разбиране към този проект.

— Не съм противник на това начинание — каза Франк, — и ти, Шери, знаеш, че подкрепям идеята. „Уолъс Секюрити“ ме взе на работа в момент, когато на трудовата борса положението бе доста напечено и аз съм много задължен на фирмата. Но имам известни съмнения относно качествата на Чандлър.

 

 

В четири следобед на следващия ден всички до един споделяха тези съмнения. Денят им бе започнал още в ранни зори с гимнастика и петкилометров крос, след което изслушаха лекция, изнесена от Манинг, която завърши с думите:

— От днес нататък аз ще ви казвам какво да ядете, кога да ядете, кога да спите и как да тренирате. Всички твърдите, че сте в добра форма, но ще разберете какво означава „добра форма“ едва след като завършите този курс.

На четвъртия ден по-голямата част от групата бе готова за бунт. Цяла сутрин бяха тичали из планината, а сега бяха възседнали неподвижни велосипеди и докато въртяха бясно педалите, се оплакваха на Шери, която правеше коремни преси.

— Трябва да говориш с него за облекчаване на програмата. В противен случай ще ни осакати — настояваше Франк. — Изтърпял съм много тежки натоварвания, но се оказа, че изобщо не съм подготвен за изстъпленията на Чандлър. Този човек сигурно е изучавал методите на Средновековната инквизиция.

— Престани да хленчиш, Франк — каза Шери. — Екипът на „Уолъс Секюрити“ има нужда от тренировки и ти си едно от опитните свинчета. Така че престани да недоволстваш. — Шери започваше да разбира, че проблемите не бяха само физически. Явно трябваше да се промени и настройката на хората. Сигурно Манинг можеше да проведе някакви курсове за мотивация. Тя никога не бе чула някой от хората му да се оплаква. Може би трябваше да поговори с братята си по този въпрос.

След две седмици Том и Дъг щяха да пристигнат в Ню Мексико, за да уточнят подробностите по договора между Форт „Спокойствие“ и „Уолъс Секюрити“. Тя искаше да дойдат по-рано, но не ги повика, защото се опасяваше, че ще я затрупат с въпроси. Просто трябваше да изчака, а дотогава щеше да успее някак да държи Манинг на безопасно разстояние от себе си. Но точно в този момент бе принудена да се занимава със своите разбунтували се агенти.

— Днес следобед ще почивате. Можете да поплувате, да поиграете покер или да отидете до града. Изобщо правете каквото искате. Но не забравяйте, че това е само малка почивка.

— Забравяш робовладелеца — каза Франк. — Чандлър няма да се съгласи.

— Ако му обясня, ще се съгласи.

— Струва ми се, чух името си. — Манинг стоеше на вратата и се усмихваше заговорнически на Шери. Тя реши, че сигурно е стоял отвън и е чул целия разговор. — Е? Какво искаш да ми обясниш?

— Реших, че имаме нужда от малко почивка. — Тя млъкна, в очакване на гневен отказ.

— Ти си шефът — отвърна спокойно той и я погледна в очите, а после изгледа и цялата група. — Е, какво чакате? Тръгвайте, преди да съм променил решението си. Ще продължим утре.

Шери понечи също да излезе, но Манинг и препречи пътя.

— Няма къде да бягате, госпожице Линдзи.

— Какво… Аз не… — Шери пое дълбоко въздух и опита отново. — Кой бяга?

Манинг тихо се засмя.

— Хайде да обядваме в града.

— Не мога. Имам да прегледам някои договори.

— Шери, разбери, с мен става нещо, което никога не ми се е случвало. И съм сигурен, че тези чувства са нови и за теб самата.

— Не изпитвам никакви чувства.

— Може би се опитваш да си го внушиш, но всъщност е точно обратното. Убеден съм и ще ти го докажа. — Ръцете му я стегнаха в силна прегръдка и устните му се впиха в нейните. Целувката бе дълга и всепоглъщаща и Шери имаше чувството, че костите й се топят. Когато Манинг я пусна, тя се подпря на стената, за да не се строполи.

Шери очакваше, че той ще каже нещо, че ще се пошегува, но изглежда целувката го бе развълнувала дълбоко. Чандлър просто я гледаше и тя долови тежкото му дишане. Най-после той проговори.

— Сега ще те пусна, защото ако не го направя, ще завършим следобеда в леглото, а зная, че не си готова за това. Но някой ден… съвсем скоро… — Целуна я бързо и излезе.

 

 

С помощта на Франк и Хуан, Манинг и Шери изготвиха програма за тренировки. Включването на повече хора бе изиграло двойна роля. Първо, не бе оставала насаме с Манинг и второ, Франк не само се успокои, но и прие с ентусиазъм идеята за създаване на първокласен екип от агенти.

След като Франк спря да се оплаква, постепенно останалите също престанаха. Явно той бе водачът. Вече всички работеха усилено и мърморенето бе сведено до минимум.

Манинг наблюдаваше с одобрителна усмивка как агентите приключват загрявката за рекордно кратко време и излизат за сутрешния крос.

— Най-после влязоха в ритъм — каза той на Шери, която ги наблюдаваше заедно с него. — Не бях сигурен, че ще успеят, но тези момчета започнаха да се отказват от старите си навици и разбирания.

— Някои хора умеят по-добре от други да се приспособяват към нов начин на живот, когато това се налага.

— Да не намекваш за мен?

— Ако не ме лъже паметта, ти категорично се противопоставяше на всяка наша молба да промениш поведението си.

— Аз?

— Да, ти!

— Знаеш ли кое ти е лошото, агент Линдзи?

— Кое?

— Имаш прекалено добра памет. — Той я потупа леко по бузата и хукна след групата.

 

 

Същия ден всички вечеряха на открито, около басейна. Между гостите бе и един холивудски режисьор, който през идната пролет щеше да снима филм в Южна Америка. Той прояви интерес към екипа на „Уолъс Секюрити“ и пожела да обсъди евентуален договор с фирмата.

Преди да седне при режисьора, Манинг се отби при всеки от гостите си. Шери наблюдаваше „редовната обиколка“, както тя я наричаше, докато пиеше кафето си заедно с Франк и Хуан.

— След като общия проект се разчуе, май няма да успяваме да приемаме всички поръчки — каза Хуан.

— Същото ми каза и шефът ти — отвърна Шери развълнувано.

— И ще го отпразнуваме с отдавна отлаганото речно плаване. — Манинг взе един стол и седна при тях. — Подготвил съм всичко. Ще можем да го направим в началото на следващата седмица.

 

 

След два дни цялата група се бе събрала в дива местност, където въздухът бе свеж и чист, а в далечината се чуваше шум от падаща вода. Манинг разстла една карта върху капака на своя джип и очерта с пръст маршрута по реката.

— Довечера ще спим ето тук. Утре сутрин ще дойдат да ни вземат и да ни върнат във форта. Предположих, че някои от вас може да откажат да се върнат пеша. — Той погледна Франк и се засмя.

— Още една шега от този род и може да откажа изобщо да тръгна — каза Франк.

Всички се засмяха, включително и Шери.

Но смехът й бе пресилен. Мислите й бяха до такава степен обсебени от Манинг, че не чуваше разговора. Може би ако не я измъчваха глупавите й мечтания щеше да изпита удоволствие от излета и от последната възможност да бъде с Манинг.

— Всеки от вас трябва да знае как да реагира, ако случайно падне във водата. — Манинг хвърли поглед към нея. — Вероятно няма да има такива случаи, така че не мислете за това. Но ако все пак се случи, най-важно е да пазите главата си, като я закриете с ръце. Трябва да сте с леко свити крака, по посока на течението. Ясно ли е? — Всички кимнаха утвърдително. — Нашите водачи ще ви дадат по-подробни указания. А, ето ги и тях.

След като наетите от Манинг професионални гребци повториха неговите указания, всички се отправиха към реката. След един час канутата бяха пуснати във водата.

От брега криволичещите бързеи изглеждаха толкова красиви. Но когато Шери, която се качи във втората лодка видя как се приближават към запенената вода в гърлото й заседна буца и тя осъзна, че не е възможно човек да се отърве толкова бързо от фобията си. Въпреки всичко, бе твърдо решена да се пребори със страха.

— Дишай дълбоко, дишай дълбоко! — промърмори си тихо тя и стисна силно преградата пред себе си, когато лодката започна да се мята, носена от течението.

Манинг се извърна към нея.

— Добре ли си? — извика той.

Тя му направи знак с вдигнат палец, като се надяваше, че не е забелязал ужаса в очите й.

Манинг бе гребецът в лодката на Шери, а един от водачите държеше греблата на другата. Шери се чувстваше по-сигурна, когато виждаше Манинг пред себе си. Ситуацията бе наистина странна — тя бе, така да се каже, в ръцете му.

При всяко пропадане и издигане Шери се вкопчваше все по-силно в преградата. Ако продължаваше така, щеше да пробие дървото с пръстите си. Но след известно време възбудата от предизвикателството на бурното течение я погълна. Тя започна да се отпуска и дори да се наслаждава на приключението.

След кратка почивка на брега със сандвичи и плодове, групата отново се качи на лодките и стъпи на твърда земя едва в късния следобед.

Манинг бе осигурил палатки и необходимите принадлежности за къмпинг. Шери бе в отделна палатка, тъй като бе единствената жена в групата.

След вечеря всички насядаха около малкия огън и започнаха да споделят преживяното през деня. Водачите развеселиха компанията с истории от предишни приключения. Имаше много вицове, смях и стари песни под съпровода на устната хармоника на Готвача.

Манинг бе особено весел. Шери знаеше, че той умее да разказва добре, но като че ли само сред природата. Групата избухна в бурен смях, докато той разказваше как баща му го изпратил на подобна разходка с вицепрезидента на Съединените Щати и как агентите от тайните служби трескаво се опитвали да се движат с лодката си плътно до тази на вицепрезидента, а водата ги мятала в различни посоки.

Групата постепенно започна да се разотива. Един по един агентите пожелаваха лека нощ и се отправяха към палатките си. Скоро Шери и Манинг останаха сами край огъня, потънали в неловко мълчание.

— Беше невероятна днес — каза тихо Манинг.

— О, я стига. — Шери се чувстваше като ученичка и това не се случваше за първи път в негово присъствие. — През по-голямата част от пътуването бях просто топка от нерви.

— Точно това имам предвид. — Манинг протегна ръка зад гърба й, махна ластика, който пристягаше косата й и прокара пръсти през къдриците. — Беше уплашена до смърт, но не каза и дума. За това се иска доста кураж.

Шери се изсмя пресилено.

— Още малко и ще ме накараш да се гордея с това, че съм страхливка.

— Не си никаква страхливка, Шери. Ти си една от най-смелите жени, които познавам. Родена си за живот сред природата. — Той приближи до нея. — Май се страхуваш единствено от мен. — Шери опита да се отдръпне, но той сложи ръка на рамото й. — Виждаш ли?

Сърцето й заби лудо, когато Манинг нежно повдигна косата й я целуна по шията. Знаеше, че трябва да се измъкне от тази рискована ситуация. Но сърцето й отказваше да се вслуша в разума.

— Не се страхувам от теб — каза решително тя и изненадана от себе си, прегърна Манинг и страстно го целуна.

Усети удивлението в сподавения смях, който се изтръгна за миг от гърлото му. Той се подпря на една ръка и я прегърна с другата. В някакво отдалечено кътче на съзнанието си, Шери разбираше, че не бива да започва всичко това, че трябва да спре веднага. Но по-силни, непреодолими чувства изместваха тези опасения.

Не само уединението, свежият въздух с мирис на бор и ясното нощно небе я бяха омагьосали. Най-силно бе въздействието на Манинг върху нея. Беше достатъчно само да пожелае и тя щеше да бъде негова. Забравила за спящите наоколо хора, тя имаше чувството, че е сама с него. Сама в някакъв познат и в същото време неизследван свят.

Сърцето й заби още по-силно, когато той я притисна до гърдите си и нежно я залюля в прегръдките си. Тя се вгледа в очите му и видя в тях отражението на танцуващите пламъци на лагерния огън.

— Знаеш ли колко много държа на теб? — прошепна той и я целуна по ухото.

— Не.

— Ако мозъкът ми не бе отказал да работи, щях да се опитам да ти обясня, но те желая толкова силно, че не мога да мисля. — Той я целуна отново.

Изпращяването на клонка под нечий крак им подсказа, че вече не са сами. Те се отдръпнаха един от друг и видяха Франк.

— Здравейте — каза той. — Не можах да заспя. Готвача хърка като Боинг 747 преди излитане. Реших да се поразходя и да изчакам да спре. Нямаше смисъл само да се въртя в спалния чувал, нали?

— Разбира се — отвърнаха в хор Шери и Манинг, но без особен ентусиазъм и си размениха многозначителни погледи зад гърба на Франк, докато той се настаняваше до тях.

След половин час, когато стана ясно, че Франк няма намерение да се прибира, Шери се изправи.

— Лека нощ — каза тя на двамата и се отправи помръкнала към палатката си.

— Лека нощ — чу гласовете им зад гърба си.

Шери събу късите си панталони, свали памучната риза и облече нощницата. Пъхна се в спалния чувал и се вгледа в тъмнината. Измина половин час, а тя още не можеше да заспи.

Беше й невъзможно да мисли за друго, освен за Манинг, а убеждението, че не бива да се влюбва, се бе изпарило без следа. Не бива да мисля за това, казваше си тя. Веднъж да свърши тази екскурзия и да се върна в Хюстън. Може би на стотици километри от Манинг ще успея да възвърна разума си. Само да имаше книга или телевизор, или нещо, което да ме разсее.

След малко тя окончателно прекрати опитите да заспи. Седеше в тъмното, прегърнала колене, когато върху палатката й падна някаква сянка.

— Бях решил, че никога няма да си отиде — прошепна Манинг, докато влизаше пълзешком с бутилка вино, тирбушон и две пластмасови чаши в ръце. — Оставих тази проклета бутилка да се изстудява още щом пристигнахме.

— Какво правиш тук? — попита тя.

— Дойдох да изпием по чаша преди лягане. — Манинг говореше тихо. Те си размениха съучастнически погледи, докато той внимателно отваряше бутилката.

Шери се сепна от звука на тапата.

— Не ми харесва идеята ти.

Манинг не обърна внимание на възражението и наля. Подаде на Шери едната чаша и леко я допря със своята.

— За нас двамата — каза той, изпи виното на един дъх, а после захвърли чашата и хвана ръката й. — А пък аз мисля, че идеята е чудесна. От много дни искам да останем сами, наистина сами. Не, не дни… — Той прокара пръсти през косата й. — От седмици.

Шери потръпна, като че милион иглички се забодоха изведнъж в кожата й. Когато Манинг я пое в прегръдките си, тя обви ръце около врата му и забрави, че държи чаша в ръката си. И той изглежда не забеляза виното, стичащо се по гърба му, докато я галеше и целуваше по челото, по клепачите, по бузите.

Шери нетърпеливо пусна чашата на земята, хвана нежно брадичката му и насочи устните му към своите. Целувката ставаше все по-страстна, тялото й се отпусна върху спалния чувал, повличайки и неговото. Грубата му длан докосна голото й бедро и сякаш възпламени тялото й. Светът около тях престана да съществува.

Но след няколко секунди Шери си спомни къде се намира, кого целува и какво си бе повтаряла толкова много пъти. Тя избута Манинг.

— Трябва да спрем дотук.

Той се усмихна виновно.

— Не исках това да се случи.

— Наистина ли? — Тя го погледна недоверчиво.

Той се подпря на лакът.

— Да. О, имам намерение да се любя с теб, но нито моментът, нито мястото са подходящи. — Той седна и облегна ръце на коленете си. Вече дишаше по-спокойно. — Бих предпочел да нямаме цял взвод придружители. Не бих се изненадал, ако след минута Хуан си пъхне носа в палатката. — Той я хвана за ръка. — За да правим любов, имаме нужда от пълно усамотение. — Той бързо я целуна, после взе бутилката, чашите и тирбушона. — Сънувай ме, Шери — каза и излезе от палатката.

Шери се сгуши в топлия спален чувал и заспа с мисълта за целувките му, за страстта, пламнала помежду им… И Чандлър наистина се появи в сънищата й.

 

 

На сутринта, както никога досега, Манинг съвсем открито я обсипваше с внимание. На закуска не й позволи да стане и сам донесе ядене за двама. Седна до нея, закачливо постла кърпа в скута й и грабна един кренвирш от чинията й. Непринудени и в същото време много интимни жестове.

След закуска Шери отиде да се поразходи покрай реката. Тя стоеше, загледана в бързото течение, изпълнена със съжаление, че излетът е към своя край. С настъпването на деня тревогите й се бяха върнали с пълна сила. Манинг Чандлър не беше мъж за нея. Той бе прекалено красив и можеше да има всяка жена, която пожелае. Беше син на богаташи. Накратко — не беше човекът, който би се влюбил в Шери Линдзи.

Но дълбоко в нея, един глас непрекъснато повтаряше, че тя е влюбена точно в него.

От храстите долетя шум на стъпки. Тя се обърна и пое чашата горещо кафе от ръцете на Манинг.

— Това приключение ти хареса, нали? — каза той. — Природата, спокойствието?

— Да, наистина ми хареса — отвърна искрено тя. — Дори повече, отколкото предполагах.

— И ти се отразява добре. Лицето ти е поруменяло, а очите ти блестят. — Той я погали нежно по бузата с опакото на ръката си.

Тя се отдръпна, едновременно поласкана и объркана, защото този блясък в очите й се дължеше именно на Манинг.

— Ще те видят. — Тя кимна към останалите.

— Това притеснява ли те?

— Да, струва ми се. Не обичам да бъда обект на клюки и догадки.

Погледите им се срещнаха за няколко дълги мига и тя се запита дали ще я целуне. Въпреки безпокойството от възможната публика, тя навлажни устните си с език и леко ги разтвори.

— Ако продължиш да ме гледаш така, няма да издържа и ще те взема в прегръдките си. А след това няма да има място за догадки.

Шери наведе глава, а бузите й поруменяха още повече. Манинг леко повдигна брадичката й с ръка.

— Създавам ти доста главоболия, нали? Ела да помогнем при събирането на палатките.

Хванати за ръце, те тръгнаха към лагера.