Кейт Дентън
Гореща следа (6)

Шеста глава

В неделя вечер, Манинг събра всички, за да ги информира за речното плаване. Шери бе седнала на облегалката на едно канапе и слушаше внимателно. Плувната автотерапия в комбинация с вълнението от предстоящия договор й помогнаха да погледне с друго око на тази разходка. Макар и не особено въодушевена, вече бе поне заинтригувана. Искаше да знае колкото е възможно повече за приключенията на Манинг извън границите на имението. Това щеше да й даде възможност да състави учебна програма, покриваща подготовката за всички възможни ситуации, в които биха могли да попаднат служителите на „Уолъс Секюрити“.

— Този път ще вземем две канута и неколцина професионални гребци — каза Манинг. — Не е необходимо да поемаме излишни рискове. Нивото на Рио Чама е сравнително постоянно. По-нататък, когато всички придобият известен опит, може да опитаме на Рио Гранде. Там е по-опасно, тъй като не е преградена и нивото на водата е непредсказуемо.

— Какво имаш предвид под „непредсказуемо“? — Франк изглеждаше объркан.

— Да прецениш посоката на течението, да знаеш как се променя, когато на пътя му се изпречат скали. Целта е да се плава по течението. Там бързеите са най-вълнуващи. Този път водачите ще следят всичко.

— Какви дрехи да си вземем? — попита Шери.

— Удобни. Къси панталони или бански костюми. Някакви обувки с меки подметки, риза или пуловер. Шапка с козирка и слънчеви очила. Ще имате нужда и от топли дрехи, тъй като нощем е доста хладно. Но не бива да носите много багаж. Всичко трябва да се събере в двете лодки. Вземете непромокаеми сакове — добави той. — Това е, а сега отивайте да се приготвяте. Тръгваме веднага след закуска. Нагласете будилниците си за пет часа.

Всички се разотидоха, с изключение на Шери. Тя искаше да каже на Манинг, че отново е поръчала хеликоптер като допълнителна мярка за сигурност. Но преди да проговори, телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката, закри долната част с ръка и направи знак на Шери да изчака.

Скоро стана ясно, че от другата страна бе тайнственият автор на заплахите. Това бе нов ход от негова страна и Шери бе много доволна задето бе настояла да се записват всички телефонни разговори. Тя приближи до Манинг, изгаряща от желание да чуе разговора.

— Защо ми имаш зъб, приятел? — попита намръщено Манинг. После закрачи нервно из стаята, като опъна докрай кабела на телефона. Шери вървеше плътно зад него, като се опитваше да не пречи на движенията му. — Виж какво, хайде да се срещнем и да поговорим за всичко, което те тревожи. Може да измислим нещо.

По време на неколкоминутния разговор раздразнението на Манинг ставаше все по-голямо. Говореше предимно човекът от другия край на линията, като от време на време позволяваше на Манинг да каже по едно-две изречения.

— След като имаш нещо против мен, внимавай да не пострада някой друг…

Щом остави слушалката, раменете му увиснаха, той се отпусна във въртящия стол и облегна лакти на бюрото си.

— Позна ли гласа?

— Не.

Шери превъртя касетата със записа и го прослуша. И тя не можа да познае гласа, дори не беше сигурна дали е мъжки, или женски. Но нещо в него й се стори познато, въпреки че не можеше да каже точно какво. Отново прослуша записа. Думите бяха насечени. Явно човекът говореше с променен глас.

— Струва ми се заглушен, като че ли си е пъхнал памук в устата. Но предупреждението е съвсем категорично: „Утре ще има нещастен случай“. Явно би трябвало да ме да върнат студен от тренировката.

— Тренировката няма да се състои! — Шери беше непоколебима. — Заплахата е вече твърде сериозна. Не можеш да се излагаш на такава опасност.

— Разбира се, че никъде няма да отидем — каза Манинг с едва потискан гняв. — Не съм толкова глупав. Колкото и да ми се иска да се изправя очи в очи с този негодник, нямам намерение да рискувам живота на други хора. Това обаждане ме убеди, че намеренията му са сериозни.

— Трябва да обсъдим по-нататъшните си действия. Мисля, че трябва да се обадим в полицията.

— Не. Още е рано. Искам случаят да остане в тайна, докато е възможно. Обади се на Ансън и му кажи да изпрати още хора. Не искам никой да разбере кои са… Дори аз. Ако този глупак има намерение да излезе, ще го посрещнем подготвени.

В резултат на последната заплаха смените на охраната рязко се промениха. Пред спалнята на Манинг по цяла нощ дежуреше човек. Други агенти го придружаваха навсякъде — от къщата до спортния център и обратно. От офиса в Албъкърки изпратиха подкрепление.

В акцията бяха включени и хора от персонала на Манинг. Те проверяваха внимателно всички доставки и хората, които ги носеха, както и движението на гостите. Но скоро и персоналът, и охраната започнаха да се изнервят и уморяват от усиленото наблюдение, както и от войнствено настроения Манинг Чандлър. Ограниченията, наложени върху действията и движенията му, явно го вбесяваха.

— Май единственото място, където мога да остана сам е банята — измърмори той веднъж.

— И това се дължи единствено на факта, че запечатахме прозореца — отвърна Франк.

 

 

С всяка изминала седмица, Манинг ставаше все по-избухлив. Внимателният и мил мъж, когото бе опознала Шери, раздаваше сърдито заповеди и скастряше всеки, който се осмеляваше да възрази.

— Докарай колата. Веднага! — изръмжа той една сутрин на Франк. — Какво стоиш като препариран? Да не би тази задача да е прекалено сложна за теб? Ще закъснея, ако не се размърдаш.

Манинг беше вече закъснял с няколко минути от предвидения час за тръгване към Санта Фе, където имаше среща с директора на голяма верига хотели. Агентите знаеха, че много държи на точността, но за първи път го виждаха да вдига скандал за някакви си пет минути.

Анджела, която отново бе гостенка заедно с част от филмовия екип, беше следващата нищо неподозираща жертва на гнева на Манинг. По време на работна среща с персонала, тя случайно влезе и Манинг й заповяда да напусне.

— О, извинете — каза обидено тя, обърна се и с бързи крачки излезе.

Дори Готвача и Хуан не правеха изключение. Готвача бе смъмрен, задето приготвил вечеря с високо съдържание на холестерол, а Хуан — заради прекалено дълъг телефонен разговор с приятелката си.

Същия ден, веднага след вечеря, Манинг излезе пред къщата, където се отпусна на шезлонга и отправи поглед към небето. Неколцина агенти бяха седнали от другата страна на басейна, тъй като не искаха да се приближават твърде много до намръщения си клиент. Беше се стъмнило и луната бе изгряла, когато Шери излезе от къщата, за да му съобщи за поредната предупредителна бележка.

Тя не знаеше как ще реагира Манинг, но се бе подготвила за бързо отстъпление, в случай че се опиташе да излее гнева си върху нея. Той не забеляза присъствието й, докато Шери не се закашля.

— Какво искаш? — изръмжа Чандлър. Изглеждаше уморен.

— Добре ли си? Мога ли да направя нещо за теб? — Тя заобиколи стола му и застана срещу него.

Той сви рамене.

— Чудя се колко ли ще продължи всичко това. Чувствам се като заложник. Ще изпусна договора с хотелите. Дочули са слухове и поискаха среща. А след като ги информирах подробно за случая, заявиха, че не могат да подпишат договора. Ако до края на седмицата нещата не се изяснят, ще се обърнат към друг. Директорът каза, че не може да поеме такъв риск.

— Съжалявам — каза Шери. — Обезпокоен си твърде много, нали?

— Разбира се. — Той я погледна изумен, като че ли не можеше да повярва на ушите си. — Форт „Спокойствие“ е осъществената ми мечта. Ако изпусна тази сделка, има голяма вероятност да се получи ефекта на доминото. Как би се чувствала, ако фирмата ти започне да се разпада?

— Разбирам те, но…

— Мислиш, че за мен това е просто игра? Мислиш, че тъй като родителите ми са богати, мога просто да се върна при тях и да следвам пътя им? Например да стана директор на някоя от компаниите им и да гоня печалби? Не, скъпа, не искам. Не парите носят щастие, а начинът на живот. Седни и ще ти разкажа някои неща за живота на едно дете на богати родители.

Шери се подчини и той започна разказа си. Родителите му се развели, когато бил дете и останал при баща си, в Хюстън. Чувствал се изоставен от майка си, която често пътувала до Ню Йорк заради фирмата си и не можела да води сина със себе си.

Шери знаеше, че майка му бе също толкова богата колкото и баща му. Тя наследила малка, но престижна фирма за козметика и я превърнала в огромна международна компания. Манинг Чандлър бе един от онези щастливци, за които се казва, че са родени с две сребърни лъжици в устата. Но големият недостатък на богатите и амбициозни родители бил, че много рядко имали време за сина си.

— Както знаеш, опитах в „Чандлър Ойл“. Но почти никой, с изключение на няколко от работещите тук и може би баща ми, не знаеше колко много ненавиждах работата си там. Затова започнах да търся нещо по-различно.

— И как стигна дотук?

— Съвсем случайно. Чух, че този комплекс се продава, докато бях на ски. Всекидневният спорт винаги ме е интересувал. Реших да го съчетая с бизнес и още на следващия ден купих имението. Исках да вложа целия си попечителски фонд. И майка ми, и баща ми искаха да ми помогнат, но аз отказах — за мен беше много важно да направя всичко сам. И ако сега фортът се провали, ще трябва или да се върна на предишната си работа, или да се превърна в безделник, който е винаги душата на компанията — ролята, в която си ме виждала досега.

— Това, което виждам в момента, е човек, който се самосъжалява — каза Шери. — Поне си имал избор. Не всеки има тази привилегия. Разбира се, в момента си изправен пред сериозен проблем, но това не означава, че трябва да изкарваш яда си на другите. Не ти подхожда.

— О, Шери, винаги ме вкарваш в релси. Винаги казваш съвсем открито какво мислиш за мен. И всеки път, когато се приближа малко повече, побягваш като уплашено зайче.

— Да се върнем на въпроса.

— И какво е твоето предложение? — каза той с мрачна усмивка.

— Имай още малко търпение. С Ансън смятаме, че до няколко дни нашият човек ще се появи. Все по-често напомня за себе си. Преди малко Хуан ми донесе още една бележка. Скоро всичко ще свърши.

— Надявам се — изпъшка Манинг. — Много се надявам. — Той поклати глава. — Всички ли мислят, че съм непоносим напоследък?

— Не си ли забелязал разстоянието, на което стоят от теб тези момчета? — Шери посочи агентите, а след това се усмихна, за да покаже, че не говори съвсем сериозно. — Според Ансън, не искат да попаднат в лапите ти.

— Май ще трябва да се извиня на всички ви. Между другото, радвам се, че Ансън е отново тук. — Манинг се засмя. — Видях го да излиза от съблекалните по бермуди на цветя. Явно се опитва да изглежда като гост. Но мисля, че не е успял да заблуди никого. Издаваха го черните чорапи.

Шери се засмя, после каза:

— Е, аз ще се прибирам. Лека нощ, Манинг.

— Лека нощ — отвърна меко той. — И внимавай, Шери — извика той след нея. — Скоро зайчето може да се хване в капана ми.

 

 

Беше петък вечер и Шери седеше на един от столовете в кабинета на Чандлър, а вниманието й се раздвояваше между трилъра в скута й и Манинг, който работеше на бюрото си.

— Обещах да изнеса лекция пред една младежка организация — обясни той. — Твърдо съм решил да го направя, така че без възражения. Реших, че може да поговоря малко за начина на хранене, а също и как действат различните групи мускули. — Той правеше скица на бицепс, когато отвън се чу силен вик, от който Шери подскочи: „Стреляй! Стреляй!“.

Тя буквално изхвърча от стола си — книгата й падна под бюрото, а скицата полетя към ъгъла — и само след секунди Манинг бе на пода, вън от опасност. Той бе под нея и в първия момент застина, а след това започна да трепери. Но не от страх. Смееше се. Тялото му се тресеше, когато я обърна и я прикова на пода с тежестта си.

Шери отново чу вика „Стреляй!“ и едва сега разбра, че идваше откъм баскетболното игрище, от другата страна на алеята. Лицето й пламна.

— Казах ти, че много се престаравате — смъмри я Манинг. — И особено ти, Шери… може би, защото, вместо да четеш любовните романи, които ти подарих, ти четеш само криминални. — Той вдигна книгата й от пода, хвърли един поглед на корицата, поклати неодобрително глава и я хвърли настрани. — И все пак е приятно да знаеш, че си в безопасност. Добре се справяш, Линдзи.

Шери усещаше всеки мускул на тялото му, притиснато плътно до нейното. Сърцето й бясно заби. Опита да се измъкне, но въпреки отличната си физическа форма, не можеше да се пребори с мъжката му сила.

Манинг вече не се смееше, а се взираше в лицето й, като че ли я галеше с очи. След няколко дълги мига, той наведе глава, устните му се сляха с нейните и всички мисли за сигурността му се изпариха от главата й.

Тази целувка бе съвсем различна от целувката в басейна. Онази бе кратка и нежна, а тази — чувствена и настойчива. Когато той най-после отдели устни от нейните и се вгледа още веднъж в лицето й, тя бе така опиянена, че не й оставаше нищо друго, освен да отвърне нерешително на погледа му.

Внезапно вратата на кабинета се отвори и на прага, зяпнали от учудване, застинаха Хуан и Франк. Очите на Шери се разшириха от уплаха и притеснение, когато си представи как ще изтълкуват току-що видяното.

Манинг бързо се изправи.

— Влизайте, момчета — покани ги той. — Трябва да чуете тази случка. — И отново започна да се смее, докато разказваше за „храбрата“ постъпка на Шери. Той се обърна към нея. — Много съм впечатлен от усърдието ви, агент Линдзи, но мисля, че бихте могли малко да се поотпуснете. Съмнявам се, че бих могъл да пострадам сериозно от удар с баскетболна топка. — Той се засмя още по-гръмко, а Хуан и Франк последваха примера му.

Шери беше бясна. Не виждаше нищо чак толкова смешно в ситуацията. Просто си бе вършила работата, както би постъпил всеки професионалист. И ето какъв бе резултатът — унизителни подигравки.

Тя се изправи и оправи дрехите си.

— След като толкова много ви развеселих — каза тя, събрала цялото си достойнство, — смятам малко да си почина. — Тя излезе от кабинета и се намръщи, дочула кикот зад гърба си. След случката в басейна, и през ум не й бе минавало да се надява на втора целувка. Неведнъж бе копняла и мечтала за нея. Но не по този начин. Той се бе изсмял като на хубав ученически виц.

Когато остана сама в стаята си, Шери бе обзета от необяснимото желание да заплаче. Няколко сълзи се плъзнаха по бузите й, но тя бързо се овладя. Винаги бе ненавиждала хленчещите жени, но сега си помисли, че може би не е била права. Тя се хвърли на леглото и се разрида.

 

 

— Стига, Шери! Не можеш да се преструваш, че нищо не се е случило. — Бяха изминали два дни от инцидента в кабинета на Манинг и той я бе пресрещнал в коридора пред стаята й.

— Напротив, мога — увери го Шери. — И имам намерение да направя точно това. — Тя се питаше, какво ли търси Манинг в крилото, в което се намираха стаите на охраната. Тук бе нейното убежище в часовете, когато не бе дежурна, тъй като той никога не го посещаваше.

— Трябва да престанеш да се криеш от мен. И двамата знаем причината за случилото се. — Докато говореше, пръстите му си играеха с яката на блузата й.

— Ако мислиш, че го направих нарочно, грешиш. Направо ми се гади от огромното ти самочувствие. Не всяка жена би припаднала, след като я целунеш един-два пъти. А сега, може ли да забравим всичко? — промърмори тя и се отдръпна.

— Изобщо не те обвинявам. Тази целувка беше неизбежна и честно казано, много ми е трудно да я забравя. — Устните му се разтегнаха в усмивка.

— Не може да бъде! Добре се посмя за моя сметка, нали? — Възмущението на Шери нарастваше заедно с влечението, което чувстваше към този мъж. Дяволите да го вземат!

— Затова ли си толкова сърдита? Какво очакваше да направя — да кажа истината ли? Все пак ни завариха в доста компрометиращо положение. Реших, че ще предпочетеш всички да се посмеят, отколкото да започнат да подозират какво всъщност се е случило.

Шери замълча, защото не знаеше какво да каже. Разбира се, че беше прав. Щеше да бъде много по-неприятно, ако останалите агенти бяха научили цялата история. И въпреки това, присмехът бе също толкова непоносим. Подмятанията на Хуан и Франк не спираха. Дори Готвача, който рядко се усмихваше, бе започнал да им приглася.

Но ако наистина трябваше да избира между подигравките и срама, тя избираше първото.

— Да, разбирам — съгласи се неохотно Шери.

— Пак ли сме приятели?

Тя го погледна въпросително. Кога сме били приятели, питаха очите й.

— Моля те! — Той се усмихна обезоръжаващо и Шери се предаде.

— Да. При условие, че няма да ми се напомня с нищо за тази случка.

— Нито дума. Поне от мен. Довиждане, прекрасна Шери.

Шери се върна в стаята си и се погледна в огледалото. Бузите й бяха зачервени. Бурните събития от последните няколко дни бяха отминали и изведнъж тя се почувства по-добре. Направо чудесно. И само защото… Само защото Манинг отново я бе нарекъл „прекрасна Шери“. Или защото бе казал, че няма да забрави целувката? Възможно ли бе тази целувка да има толкова голямо значение за него, каквото имаше за нея? Тя въздъхна. Чудеше се как ще си върши добре работата до края на тази история и какво ще стане след това.

Шери не знаеше, че случаят ще бъде разрешен още същия следобед. Тя пооправи грима си, слезе на долния етаж и седна на стола пред кабинета на Манинг, за да наблюдава потока от служители и гости, които влизаха или излизаха. Вратата на кабинета му бе винаги отворена за посетители, а и повечето гости бяха близки приятели на Манинг.

До този момент не се бе случило нищо необичайно, включително и поредното посещение на Анджела. Когато актрисата минаваше покрай нея, Шери почувства раздразнение от пълната липса на чувство за мярка у тази жена. В преследването на Манинг тя бе досадна като конска муха… и почти толкова желана. Той се бе превърнал в нейна фикс идея.

Докато седеше на стола и обмисляше поведението на кинозвездата, Шери постепенно бе обзета от смътно безпокойство. Но напразно се опитваше да разбере какво бе то. Същото усещане има човек, когато знае текста на някаква стара песен, но не може да си го спомни. Имаше някаква връзка с брат й Дъг, но каква?

Шери стана от стола и долепи ухо до вратата на кабинета. Това може би беше проява на лошо възпитание, но някакво шесто чувство я подтикна да го направи.

— Направих всичко възможно, за да си върна любовта ти, Манинг — казваше Анджела. — Домакинствах, опитах да се приспособя към начина ти на живот. И въпреки това, ти продължаваш да се държиш с мен като с по-малка сестра. Надявах се, че в труден момент ще се обърнеш към мен, ще ми се довериш, но единственото, което успях да постигна с тези бележки, бе да отклоня временно вниманието ти от други жени. И това не бе малко. Но после ти извика нея.

Анджела! Как е възможно да съм била толкова глупава, помисли си Шери. Та нали клиентът им беше непрекъснато заобиколен от жени. Защо бяха решили, че човекът, когото търсят, е мъж? Също толкова вероятно бе и да е жена. Шери потрепери, след това отвори вратата. И в този момент си спомни, че Дъг й бе разказвал за странното поведение на своя бивша любовница, която не го оставяла на мира. Но това беше преди няколко седмици — защо не бе направила връзката по-рано?

— А ето и жената, за която говоря — изръмжа Анджела и хвърли злобен поглед към Шери, която стоеше на прага.

Манинг понечи да тръгне към Шери, но бе спрян от рязкото движение на ръка с добре поддържан маникюр. Трепереща ръка, която стискаше пистолет трийсет и осми калибър. Шери се уплаши, че Анджела може да дръпне спусъка само от нервно напрежение. Бе имала много такива случаи.

Анджела кимна към Шери.

— Откакто тя се появи, аз престанах да съществувам за теб. — Тя насочи пистолета към гърдите на Манинг. — Щом аз не мога да те притежавам, нито една жена няма да може.

— Но гласът по телефона… — Шери се надяваше да отклони вниманието на Анджела. Трябваше да говори, за да печели време. Но не смееше да извади своя пистолет пред Манинг и Анджела. — Кой друг е замесен в тази история? — Тя се стараеше думите и да прозвучат равно и спокойно.

— Никой. Само аз. — Изкудкудяка на висок глас Анджела.

— Гласът по телефона… — каза Манинг, повтаряйки думите на Шери. — Беше мъжки. — Шери бе удивена от факта, че Манинг изобщо не бе уплашен.

— Ще те върнат студен — отвърна Анджела с нисък хриптящ глас, гласът от записа. — Всъщност… — Тя насочи пистолета към Шери. — Бих предпочела теб да видя мъртва.

Краткият миг, в който Анджела се обръщаше, даде на Манинг възможност да нанесе светкавичен и много силен удар по китката й. Пистолетът отхвръкна, Шери се хвърли, грабна го и отново се изправи. След това извади патроните и захвърли оръжието. Вече нямаше нужда от пистолети. Манинг бе повел към канапето изпадналата в истерия Анджела, а на вратата стояха Франк, Ансън и Хуан, които бяха дошли, за да разберат какъв е този шум.

— Какво се е случило? — попитаха в един глас.

— Запознайте се с авторката на бележките. — Шери посочи Анджела.

— По дяволите — възкликна Франк. — Май ще е най-добре да се обадя в полицията.

— Не! — спря го Манинг. — Не. Мисля, че по-скоро имаме нужда от лекар. — Анджела седеше на канапето и хлипаше, закрила лицето си с ръце.

— Но… — Шери искаше тази жена да бъде затворена колкото е възможно по-далеч от Манинг Чандлър, но разбра, че той няма да промени решението си.

— Ансън, би ли се погрижил за Анджела? — попита тя. — Закарай я до болницата и след това се опитай да намериш подходящо място, където да бъде настанена. Обади се на филмовия екип и ги помоли да уведомят семейството й. — Шери бе изненадана от хладнокръвието, с което даде тези разпореждания. Сърцето й продължаваше да бие лудо, а ръцете й трепереха също както ръцете на Анджела. Но всичко бе свършило. Свърши, повтори си тя наум и погледна Манинг.

Той й се усмихна и безмълвно й благодари, преди да се обърне към Ансън.

— Искам да я подложат на лечение, но не желая да се намесва полицията. Ако попадне под ударите на закона, това окончателно ще я съсипе.

— Но Чандлър, тази жена можеше да те убие — каза Ансън.

— Едва ли. Преди да влезе Шери имаше тази възможност, но не се възползва от нея. Анджела не е истински престъпник. Тя просто е имала много повече проблеми отколкото сме предполагали. Никой от нас не я възприемате сериозно. А сега нека се погрижим за нея. Не искам никакви сензации и мисля, че можем да ги избегнем.

След като разбраха, че виновникът е разкрит, всички служители на „Уолъс Секюрити“, както и персоналът Форт „Спокойствие“ бяха обзети от празнично настроение. Шери изпи чаша шампанско с групата и се оттегли в стаята си. Бе благодарна на съдбата, че тази нощ нямаше да се наложи да дежури. Чувстваше се много уморена и още повече разочарована от себе си. Трябваше й време, за да свикне с мисълта за този провал.

След като вече се бе преоблякла в бялата си пижама, се сети, че е забравила книгата си в кабинета на Манинг. Беше тръгнала да си я вземе, когато го видя да се качва по стълбите. Пресрещна го на площадката и го спря.

— Не исках да прекъсвам тържеството, но трябва да поговоря с теб.

— Винаги съм на твое разположение. — Манинг я покани в кабинета си и седна на ръба на бюрото.

— „Уолъс Секюрити“ ти дължи извинения. Оказа се, че съмненията ти в нашите качества са били основателни. Бяхме длъжни да разкрием и осуетим плана на Анджела.

— Вие го осуетихте. Ти беше прекрасна, когато отвори вратата и влезе. Като ангел-хранител.

— Със закъснение. Уликите ми се изплъзнаха.

— Те не бяха много. Освен това всички подцениха Анджела.

— Но аз не би трябвало да правя такива грешки.

— Разбира се. — Той приближи към нея. — Ти би трябвало да бъдеш съвършена. Това е целта, която си поставила пред себе си, нали? Е, не си съвършена. — Той се усмихна. — Но си близо до целта. Шери, отпусни се. Всичко свърши и вече можеш да си отдъхнеш.

Очевидно Манинг Чандлър не хранеше лоши чувства към „Уолъс Секюрити“. И всичко бе свършило добре, дори за Анджела. Може би Шери наистина не трябваше да бъде толкова строга към себе си.

— Обмисли ли добре думите ми?

Шери кимна.

— Как разбра, че обмислям?

— Познавам те — каза той и я погали по бузата. — А сега какво ще кажеш да отпразнуваме този ден с една целувка?

— Пил си прекалено много шампанско. — Шери се отдръпна и опря гръб в стената. Можеше да си прости професионалната грешка, но нямаше намерение да забравя причината за тази грешка.

— Само една чаша. Нямам нужда от алкохол. И без него съм щастлив. Е, какво ще кажеш за целувката? — Той облегна ръце на стената, от двете страни на главата й и я хвана като в капан. Шери се огледа стреснато. — Ставаш много нервна, щом приближа до теб — каза той. — Питам се колко пъти си била целувана? Явно не са много.

Шери се вгледа в очите му, като отчаяно се опитваше да не се поддаде на изкусителните му думи. Манинг умееше да говори. Тя неведнъж бе виждала как омайва жените, дошли във форта. За него това бе само добронамерена игра, но нейните чувства бяха по-дълбоки. Не можеше да рискува да затъне още повече.

Шери се опита да го избута, но без особен успех.

— Не те засяга колко пъти съм се целувала.

— На двайсет и… колко? Двайсет и седем? А още не си се целувала — настояваше той.

— Двайсет и осем. И съм се целувала.

— Искам да кажа с друг, освен с мен.

Шери присви очи.

— Доколкото си спомням, се разбрахме да забравим последния инцидент.

— Да го забравим? Обещах, че няма да казвам на никого, но не и че ще се разболея от амнезия. — Той плъзна едната си ръка по стената и я постави на рамото й. — Всъщност, в интерес на истината, трябва да призная, че бих искал да се повтори.

— Изключено — каза Шери, шмугна се под ръката му и избяга навън. Съвсем бе забравила за книгата.

 

 

Шери остана будна почти до сутринта, като се опитваше да подреди мислите си. Беше позволила чувствата да се намесят в работата й и бе допуснала сериозна грешка. Грешка, която можеше да струва живота на Манинг. Нямаше да позволи това да се повтори. Основно правило в „Уолъс Секюрити“, както и нейно правило, бе: „Не се влюбвай в клиента!“. Отсега нататък щеше да държи Манинг Чандлър на разстояние.

Но се оказа, че това е просто невъзможно. Заедно с група агенти, Шери остана във форта за доизпълнение на условията по договора. Вече нямаше и помен от някогашното враждебно отношение на Манинг към служителите на „Уолъс Секюрити“. Неизменно доброто му настроение беше и много заразително.

Радостта му стана още по-голяма след успешната бизнес среща в Санта Фе с директора на хотелската верига, който най-после бе решил да подпише договора. Това бе най-успешният договор за форта и Манинг даде прием край басейна.

Филмовият екип бе завършил снимките и това бе последният им ден в Ню Мексико. Така че приемът се превърна в прощално празненство. Шери бе доволна, че успя да отиде до Санта Фе и да си купи лятна рокля — червена, на цветя, с кръстосани на гърба презрамки, откриваща раменете и врата й.

Когато Шери се появи, музикантите настройваха инструментите си. Хуан, който бе организаторът на празненството, си бе свършил чудесно работата. Всичко наоколо бе украсено с балони, цветя и гирлянди. Точно когато той даваше указания на келнерите, наети специално за вечерта, Шери приближи до шведската маса, отрупана с всевъзможни мексикански специалитети.

Тя взе диетична кока-кола от бара и седна на една от масите край басейна. Не след дълго при нея дойдоха Манинг и Рейс Евънс. Манинг бе облечен със светло спортно сако, бежови памучни панталони и синьо-зелена риза, на чийто фон очите му изглеждаха още по-сини. Шери си глътна езика като осемнайсетгодишно момиче на първа среща.

— Анджела… — гласът на Рейс се провлачи. — Кой можеше да си помисли, че човек от екипа ти създава тези неприятности? Но тя бе много влюбена в теб, Манинг. Дори се похвалила на едно от момичетата, че ще се омъжи за теб.

— За първи път го чувам — отвърна Манинг. — През цялото време си мислех, че човекът, който ме заплашва, е мъж и можех да се закълна, че по телефона говорих с мъж. Тази сутрин отново прослушах записа и чух гласа със собствените си уши. Все още ми е трудно да повярвам, че е била тя.

— Тя е много добра актриса. И много талантлива имитаторка. Можеше да направи блестяща кариера.

— Да, спомням си как една вечер ни демонстрираше тези свои умения — рече Манинг. — Ирландски селянин, лондонски диалект и какво ли още не. И през ум не ми мина…

— Нито пък на мен — добави Шери.

Нямаше смисъл да признава, че чувствата бяха замъглили погледа й. Не бе харесала Анджела още при първата им среща, но нито за миг не бе допуснала, че тя може да има нещо общо със случая. Въпреки че хората от филмовия екип бяха проверени, както и останалите гости, „Уолъс Секюрити“ се бе провалила. Това нямаше да се повтори. Следващия път щеше да подозира всички, включително и агентите си, докато не откриеше доказателство за невинността им.

Шери бе очарована от чудесното настроение на Манинг. В началото бе решила, че бизнесът бе за него просто игра, но постепенно разбра колко важен беше форта за него. Той не бе временно развлечение; Манинг бе твърдо решен да постигне всичко сам и бе истински щастлив от новия договор.

За нейна изненада, той изглежда слабо се вълнуваше от факта, че цял куп красавици си заминаваха. Шери го бе наблюдавала през цялата вечер. Очакваше, че заминаването на Кимбърли ще го натъжи, но по нищо не личеше да е трогнат. Той се шегуваше, разказваше вицове и смешни истории, танцуваше с различни жени, без да отделя по-специално внимание на Кимбърли. Изведнъж Манинг потърси с поглед Шери. Тя стоеше с Ансън в единия край на площадката, а останалата част от екипа — в другия. Когато Манинг я покани на танц, тя отказа с думите:

— На работа съм. — Беше решила този път да не забравя мястото си.

— В такъв случай трябва да си близо до мен.

— Трябва да си върша работата.

— Работата е свършена. Сега можем да съсредоточим вниманието си върху изготвянето на програмата за обучение. — Манинг я хвана за ръката и я издърпа на дансинга. Шери неохотно се подчини.

— По-добре да изтърпи един танц, отколкото да направи сцена. — Тази вечер си много красива — каза тихо той.

Усети приятна вълна на удоволствие. Беше положила специални усилия, за да му се хареса. И явно беше успяла.

Манинг я държеше в прегръдките си вече втори танц. Шери бе сигурна, че колегите й и персоналът на форта ги наблюдават с любопитство.

— Няма ли да се отпуснеш? — прошепна той.

— Как? — отвърна също с шепот тя. — Всички ни гледат.

— Твърде много се притесняваш от мнението на хората.

— А ти твърде малко.

— Тогава ще говорим по работа. — Манинг се отдръпна малко. — След като вече не съществува никаква заплаха, какво ще кажеш да осъществим речното плаване? Искаш ли?

— Водата вече не ме плаши. Плувам всеки ден.

— Да, забелязах. И винаги с придружител.

— Просто се вслушвам в твоите съвети. Ти ги накара да ме наглеждат. Освен това ми каза никога да не плувам сама, спомняш ли си?

— Да, но сега аз мога да ти правя компания. Ала вероятно ще си намериш придружители, които да ме държат на разстояние. И все пак не можеш вечно да ме отбягваш, Шери.

— Мислех, че ще говорим по работа. — Тя опита да се освободи от прегръдката му. — Ако искаш да флиртуваш, сигурна съм, че Кимбърли или която и да е от останалите би била по-податлива.

— Не ме интересува нито Кимбърли, нито която и да е от останалите.

Той не я пускаше, а Шери се страхуваше да се съпротивлява. Имаше чувството, че всички погледи са приковани в тях. Втората песен свърши и веднага започна друга.

— Какво ще правим с обучението? Ще го повериш ли изцяло в мои ръце, или „Уолъс Секюрити“ има предвид нещо конкретно?

Шери мислено въздъхна с облекчение, че най-после той заговори за работа.

— Може би ще трябва да започнем с подготвителна програма, предложена от теб, а след това да продължим с нещо по-сериозно. — Оркестърът най-после спря да свири и Манинг я отведе до една маса край басейна. — Братята ми искат нашите агенти да са в състояние да провеждат сложни операции по издирване — продължи тя, без да сваля очи от него. — Така че планинските походи и алпинизма трябва да бъдат включени. А може би дори речното плаване с канута.

— Мислиш ли, че хората ви ще се справят?

— След известно време. Това е нова дейност и за двете страни и съм сигурна, че в началото ще срещнем трудности — отвърна тя.

— Мисля, че мога да предложа на „Уолъс Секюрити“ онова, от което има нужда, но искам да изпратите човек, който да остане да работи тук поне една година. — Той стана от стола си, без да й даде възможност за отговор. — Е, мисля, че трябва да се върна при гостите си. Ще поговорим пак.

Шери го наблюдаваше как си проправя път между хората към другия край на басейна, като потупваше един по рамото, заслушваше се внимателно в думите на друг, смееше се и разговаряше. И докато го гледаше как бъбри с жените и забелязваше техните реакции, изведнъж я обзе силна ревност. Сети се за представителя, който Манинг искаше да изпратят във форта. Със сигурност нямаше да бъде тя. Нямаше да издържи толкова дълго с него тук, в Ню Мексико.

Заради собственото си спокойствие, трябваше да си тръгне оттук колкото е възможно по-скоро. Не беше дошла, за да се влюбва. Разстоянието бе единственият лек за сърдечната й болка. Само трябваше да измисли начин да накара някой от братята си да я замести. Беше й много неприятно, че след като толкова години бе опитвала да се пребори с покровителственото им отношение, сега искаше да го използва и да се скрие зад него.