Кейт Дентън
Гореща следа (5)

Пета глава

— Пак се започна — изстена Франк още с влизането си в стаята за дежурства. — Трябваше да предположа, че е прекалено хубаво, за да продължи дълго. Тъкмо бях започнал да се успокоявам, че Чандлър се е отказал от номерата си заради теб. Но се оказа, че само така ми се е искало. Този човек е откачен. Точно така, откачен. — Той взе настолния календар и започна да пресмята нещо. — Не мога да си представя, че ми остават цели двайсет години до пенсия.

Шери бе свикнала с постоянните мрачни настроения на Франк, но този път изглеждаше по-разстроен от обикновено. А когато Франк се разстроеше, на повърхността изплуваше мъжкият му шовинизъм. Шери се подразни от подмятането, че Манинг се е отказал от тежките тренировки заради нея. От друга страна беше вярно, че напоследък животът във форта бе станал доста еднообразен и спокоен и само от време на време тя се стряскаше от мисълта, че над имението е надвиснала заплаха.

— Какво се е случило? — попита тя.

— Алпинизъм, ето какво! Манинг се опитва да бъде втори Арнолд Шварценегер. Иска да въведе в програмата приключения в диви местности и обучение по оцеляване в тежки условия. Струва ми се, че при това положение и ние ще бъдем част от операцията.

— Надявам се — каза Шери.

— Да не би и ти да си откачила?

— Не, но не забравяй, че работата изисква да не изпускаме клиента нито за миг от поглед, независимо дали е в ада, или сред океана. А като стана дума за вода, се сетих, че следващото преживяване май трябваше да е речно плаване.

— О, не се притеснявай, водният поход ще е след алпинизма. — Франк приседна на ъгъла на бюрото. — Няма да имаме нито миг спокойствие, освен ако не извадим късмет да загинем в планината.

Въпреки тревогите, Шери не можа да сдържи усмивката си.

— Трябваше да предположим, че спокойствието, настъпило през последните няколко седмици, няма да продължи вечно. Признай, колега, не бяха ли започнали да ти омръзват тишината и спокойствието?

— Ами… — Той въздъхна.

Тя взе календара от ръцете му и го остави отново на масата.

— Не искам да чувам повече за пенсия. Къде ще ходим и кога?

— Тази седмица. Двудневна екскурзия до някакви скали в южната част на Колорадо. Още не е намерил по-близко място за катерене, което да му хареса — каза Франк. — А два дни след като се върнем от алпинизма, ще тръгнем на поход в дива местност. Днес следобед Чандлър сигурно ще ни връчи програмата.

— Като че ли иска да демонстрира смелостта си. Но поне напоследък не е получавал нови заплахи.

— О, мислех, че знаеш. Рано тази сутрин пристигна още една бележка. Сигурно заради нея е решил да предприеме пътуването.

— Е, това променя нещата. Ще му се наложи да се откаже от намеренията си. — Шери се изправи. — Не желая да участвам в подобна самоубийствена експедиция. Фактът, че досега не се е случило нищо, не означава, че няма да се случи и занапред. — Тя бе сигурна, че нещо наистина ще се случи.

Преди „Уолъс Секюрити“ да поеме случая, Манинг бе получил само три предупреждения за четири месеца. А сега бележките пристигаха на всеки няколко дни. Тя искаше да види с очите си и последната. Дали и тя бе писана на машината във форта? Шери се втурна надолу по стълбите и влетя в кабинета на Манинг, където го завари да дава заповеди по телефона.

— Раздайте на всички обувки за катерене. Ще ни трябват въжета, медицински принадлежности за оказване на първа помощ и голямо количество калорична храна. Ще направя списък. — Говореше оживено и ентусиазирано.

Тя изчака, докато Манинг свърши разговора си.

— Не мога да повярвам, че наистина си намислил да направиш нещо толкова опасно — смъмри го, когато той най-после остави слушалката. — Особено след като си получил още една бележка.

Манинг не изглеждаше ни най-малко изплашен. Лицето му излъчваше решителност.

— Това е една от причините да предприема похода. Дявол да го вземе, няма да се стаявам страхливо тук, като в бункер. Ако този идиот иска да ми направи нещо, нека да заповяда. Аз ще бъда подготвен. Хуан и Готвача ще бъдат с мен. Знам, че мога да им се доверя. Освен това съм наел и „Уолъс Секюрити“. Можеш да извикаш колкото си искаш подкрепления. Действай както намериш за добре. Но знай, че няма да се откажа. Заминаваме.

— Настоявам…

— Изобщо не се надявай — прекъсна я той. След това гласът му стана по-мек. — Виж какво, Шери, дълго мислих по този въпрос. Заплахите, отвличанията, тероризмът са явления, които тревожат хората по цял свят. Не само бизнесмените, но и политиците, и туристите. Много хора преминават през специални школи, за да научат да се защитават. Такива училища в момента никнат навсякъде като гъби след дъжд. Подобно училище ще бъде естествено продължение на онова, с което се занимавам. За мен този поход е чудесна възможност да се подложа на изпитание.

— Грешиш. Чудесните възможности не крият никакви опасности. Как ти хрумна подобна идея? Мисля, че така или иначе бизнесът ти върви много добре. А и защо точно сега?

— Познавам един човек, който много се интересува от такъв вид обучение. Искам да проверя няколко свои идеи, преди да се срещна с него следващата седмица. Освен това ми омръзна да се съобразявам с някакъв подлец, който изпраща анонимни писма. — Той извади плика и го размаха. — Така че със или без одобрението на „Уолъс Секюрити“, ще направя каквото съм решил. Ако не искаш да дойдеш…

— Ти най-добре знаеш. — Тя въздъхна. — Трябва да уредя някои неща. — Шери взе бележката. — Ще се заема първо с писмото. — Той може и да имаше пренебрежително отношение към евентуалната опасност, но тя нямаше намерение да подценява негодника.

Щом се върна в кабинета си, Шери започна внимателно да разглежда последната бележка. Шрифтът беше друг. И въпреки това, можеше да е написана във форта, където имаше поне шест-седем пишещи машини. Можеше да бъде написана по всяко време и навсякъде.

В бележката нямаше нищо, за което да се захване. По-рано заплахите пристигаха само когато във форта имаше голяма група гости, което я бе навело на мисълта, че вероятно някой от тях ги изпраща. Но сега тази теория се разклати, защото последната седмица бе „мъртво време“ — период, когато във форта нямаше посетители. Според Готвача, Манинг периодически имаше такива дни.

На другия ден следобед Хуан и Франк стояха на високо скалисто плато, недалеч от Дъранго, Колорадо. Готвача и Шери бяха в подножието, с бинокли в ръце и наблюдаваха първото спускане на Манинг и двама от служителите във форта, които за първи път се занимаваха с алпинизъм. След малко Хуан, който имаше известен опит от армията, щеше да ги последва и да остави Франк горе, на пост.

Бяха прекарали сутринта в основни уроци по катерене и малко сухи тренировки или, както обясни Манинг, „катерене по скали, от които е невъзможно да паднеш“. След това бе добавил:

— След време ще предприемем и по-сериозни катерения, но за тази цел искам да доведа няколко майстори в тази област.

Въпреки уверенията на Манинг, че рисковете са много малки, страховете на Шери не намаляваха. Тук опасността идваше и от човека, и от природата. Алпинизмът бе един от най-опасните спортове, ако изобщо можеше да се нарече спорт. Едно изплъзване на ръката, протрито въже или внезапен порив на вятъра са напълно достатъчни, за да… Тръпки я побиваха при тази мисъл.

А Манинг беше лесна мишена за добър стрелец. От тази ужасяваща картина тя отново потрепери. Дали наистина ставаше въпрос за бизнес, както твърдеше Манинг, или той бе настоял за тези рисковани пътувания, защото изпитваше някакво удоволствие да живее постоянно на ръба между живота и смъртта?

Тя наблюдаваше движенията му с бинокъл, като погледа й бе прикован предимно в ръцете и краката му. Като гледаше отстрани, човек можеше да си помисли, че слизането е лесна работа.

Двамата начинаещи бяха като в сандвич между Манинг и Хуан. Когато всички стигнаха подножието и стъпиха на твърда земя, на лицата им се появиха победоносни усмивки. Последен беше Хуан, който слезе бързо и умело.

— За днес стига, нали? — Въпросът на Манинг бе отправен към Шери, която му отвърна с кимване и махна с ръка на Франк. Не след дълго и той слезе при тях.

Шери се завърна в лагера в приповдигнато настроение. Първият ден бе преминал нормално. Може би тревогите й бяха напразни. Бяха проверили внимателно цялата екипировка, за да се уверят, че всичко е наред. А и екипажът на специално наетия за пътуването хеликоптер, който имаше задачата да наблюдава цялата околност, не бе забелязал нищо обезпокоително. И все пак тя почувства голямо облекчение когато, поне временно, бяха преустановени всякакви рисковани действия.

Цялата група прекара нощта под звездите. Палатките бяха подредени в полукръг, близо до малко поточе. Къмпирането започваше да харесва на Шери заради краткото бягство от цивилизацията и заради атмосферата около лагерния огън, както и от прекрасната природа.

През по-голямата част от годината над Хюстън почти не се виждаха звездите. А тук те блещукаха весело на безоблачното синьо-черно небе. Шери сви на топка един пуловер, сложи го под главата си и се загледа в небето.

— Красиво е — обади се Манинг.

— Да, наистина.

— Не говорех за небето, а за нещо много по-близко. — Той беше вперил поглед в нея и Шери неволно се изчерви.

— Доволен ли си от забавленията днес? — пошегува се тя, като опитваше да се овладее и в същото време да отклони вниманието му.

— Мисля, че всичко мина добре, но не бих се отказал от още малко забавления. — Той хвана ръката й.

Шери я издърпа, обезпокоена от шегата.

— Иди при Франк.

— Едва ли ще му е особено приятно да го държа за ръка. Не, лунната светлина трябва да се сподели с красива жена.

— За съжаление тук няма такава.

— Комплименти ли си просиш, Шери? Трудно ми е да го повярвам. Сигурен съм, че чуваш доста приятни подмятания от колегите си.

— Не ги слушам. Заклела съм се да не установявам интимни отношения както с колеги, така и с клиенти. Затова ще е най-добре да се прибереш в палатката си, както ще направя и аз. Искам да поспя. — Тя се изправи и демонстративно се отправи към палатката си.

— Предпочитам да бъда с теб.

Думите му я обезоръжиха. Тя осъзна колко силно желаеше да са казани искрено и тази мисъл я подразни още повече. Спря и бавно се обърна към него.

— Щях да бъда поласкана, ако не знаех, че ми обръщаш внимание просто защото в радиус от двайсет километра няма друга жена.

— Не си права. Обръщам ти внимание дори когато наблизо има и други жени.

— Престани, Чандлър. Аз не съм твой тип.

— О, ето, че си разбрала още нещо за мен — моят тип. — Много те моля опиши ми идеалната жена за Манинг Чандлър.

— Добре. — Шери приближи, решила, че най-добрата защита срещу чувствата, които той събуждаше в нея е да го дразни. — Явно няма да си лягаш. — Тя разпери пръстите на едната си ръка и започна да изброява. — Първо, тя е дребничка. Нито една от жените, към които проявяваш интерес, не е по-висока от метър и шейсет. Явно искаш да я превъзхождаш не само в едно отношение. — Тя направи още една крачка към него. — Второ, тя е домакиня. Не ти харесват амбициозните жени. Затова отбиваш атаките на всички кинозвезди. Въпреки огромните им усилия, нито една не отговаря на твоите представи. Искаш тя да е обикновена и старомодна. — Шери осъзнаваше, че няма сериозни основания за подобни твърдения, освен думите на Готвача, макар че Манинг явно ценеше готварските умения на Кимбърли. Вероятно не бе случаен и фактът, че Анджела непрекъснато си пъхаше носа в кухнята. — Вероятно ще искаш жена ти да бъде непрекъснато бременна — продължи Шери — и да ти народи много наследници, включително и един Манинг Пети. Освен това ще искаш да носи престилка и щом се прибереш у дома, да ти сервира или домашни курабийки, или коктейл. — Манинг изсумтя, но Шери не му обърна внимание и продължи: — Трето, тя е жена, която ще те остави да мислиш и говориш вместо нея и която ще те смята за свой господар. Ще бъде опитомена и ще ти се подчинява.

Манинг се засмя и повдигна вежди.

— Не е задължително. Няма да имам нищо против една дива млада кобилка. Може би ще е забавно сам да я опитомя. — По изражението му Шери разбра кого имаше предвид.

— Сигурен ли си, че не искаше да кажеш „да я пречупя“?

— Кой би искал да има пречупена жена? — Той приближи към нея. Дори да не можеше да го види в този момент, Шери щеше да усети присъствието му.

Палатката и спалният й чувал бяха в единия край на полукръга. Шери умишлено ги бе подредила там, за да не я безпокои никой, но вече съжаляваше, че го е направила. Почти всички вече спяха, уморени от тежкия ден. Франк, чийто глезен беше почти оздравял, охраняваше лагера заедно с един от треньорите на Манинг, но те се бяха отдалечили на повече от петдесет метра.

Манинг като че ли усети уплахата й.

— Защо гледаш така стреснато? Защото съм близо до теб или защото се страхуваш някоя змия да не се промъкне в лагера?

Щом чу думата „змия“, Шери моментално забрави за флирта.

— Трябва ли да съм по-близо до огъня?

— Мисля, че си по-близо отколкото предполагаш. — На лунната светлина очите му проблеснаха закачливо. — Да, опитомяването на Шери може да се окаже сериозно предизвикателство. — Той погали с палец устните й. — До утре, прекрасна Шери. — Гласът му бе нежен като ласка.

Да ме опитоми? Дива млада кобилка, помисли Шери, щом тръгна към палатката си. За какъв се мислеше той? „Надут пуяк“ й се стори подходящо определение. И в същото време тази самоувереност бе част от чара на Манинг. Той знаеше кой е и какво мислеха хората за него. И колкото и да се опитваше да скрие чувствата си, той може би отгатваше мислите й.

Но нямаше съмнение, че тя наистина го харесва. Обземаше я някакво особено вълнение, когато той бе наблизо, сърцето й реагираше по онзи безумен, непознат досега начин, всеки път, когато той кажеше „прекрасна Шери“. Особено когато го казваше искрено, както й се стори преди малко. Овладей се, Шери. Този човек само си играе с теб. Не забравяй, че Манинг Чандлър Четвърти не се интересува ни най-малко от Шери Линдзи от „Уолъс Секюрити“.

 

 

На сутринта Готвача сервира обилна закуска — бекон, бананов пай с ядки и много силно кафе. Освежени от чистия планински въздух, Шери и Франк с въодушевление помогнаха на Манинг при развалянето на лагера. Днес, преди да тръгнат обратно към форта, отново щеше да има няколко часа уроци по алпинизъм. Дори Шери щеше да опита. Добре, че Дъг и Том не знаеха за похода, защото пак щяха да опитат да я спрат.

Самата тя също се боеше от спускането по отвесна скала. Този страх стана още по-голям, след като се закачи за въжето и се заслуша в указанията на Манинг. Беше я страх дори да гледа опитите на останалите, а сега бе дошъл и нейният ред.

Щеше да се спусне бързо, като разчита единствено на силата и уменията си. Опита да си припомни наставленията на Манинг. Упражненията и реалността са две съвсем различни неща, помисли си тя, когато погледна нервно надолу към дребните фигури на останалите участници в похода.

— Не гледай надолу — предупреди я Манинг. — Просто съсредоточи вниманието си върху онова, което правиш, и всичко ще бъде наред.

Прав е, каза си Шери и започна да се спуска. Всичко ще бъде наред. А и точно това искаше — да се държат с нея като с равна и да й дадат възможност да си върши работата като всеки мъж. Дори когато се налагаше да се спуска по тази ужасяващо стръмна скала.

Манинг изглежда бе повярвал в способностите й. Той стоеше на върха и с викове даваше инструкциите си, докато тя се оттласкваше с крака от скалата, а ръцете и се плъзгаха надолу по въжето. Когато най-после стигна долу, я обзе силно чувство на удовлетворение и самочувствието й се повдигна.

Останалите също се спускаха без проблеми. Персоналът на Форт „Спокойствие“ бе в толкова добра форма, че всичко вървеше идеално и всички бяха в много добро настроение. Докато дойде ред на Манинг.

Точно когато бе започнал последния етап от спускането, от скалата се откъснаха няколко големи парчета и се изсипаха върху него, като го заудряха по главата и ръцете. Всичко стана толкова бързо, че Шери не можа да реагира, когато той изпусна въжето и започна да пада. Стоеше безмълвна и гледаше с ужас. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне, докато той прелетя около пет метра, преди ръцете му да сграбчат отново въжето и да възвърнат равновесието на тялото му.

Франк тревожно се наведе над ръба на скалата и извика:

— Добре ли си?

В отговор Манинг му махна с ръка. Шери затрепери като че температурата бе под нулата, а не двайсет и пет градуса. Манинг можеше да загине. При тази мисъл очите й се напълниха със сълзи, но тя ядосано ги избърса. Рядко плачеше и нямаше намерение да циври за Манинг Чандлър.

Когато той стъпи на земята, цялата група се втурна към него.

— О, боже — възкликна Готвача, — толкова ни изплаши. Наистина ли си добре?

— Да — отвърна Манинг. — Само малко ме боли главата. — Той посочи разраненото си чело и го докосна леко с опакото на ръката си. Шери му подаде парче марля. Тя правеше отчаяни опити да се държи като загрижен бодигард, да скрие радостта си, че е жив и здрав и да се въздържи да го прегърне.

Хуан отиде да донесе аптечката, а Шери разгледа раната на челото му и няколкото драскотини на ръката му.

— Можеше да се убиеш — смъмри го тя и въпреки че полагаше големи усилия, за да говори спокойно, гласът й трепереше.

— Внимавайте, агент Линдзи, думите ви издават загриженост. — Той щракна с пръсти. — О, да, забравих. Вие сте моят бодигард. Смъртта ми би се отразила зле на кариерата ви.

Иронията му я засегна дълбоко и тя отново трябваше да сдържи сълзите си.

— Не разбираш ли, че падаше? За малко да пострадаш сериозно. Или… или дори нещо по-лошо!

— Предполагам, че нещастен случай би бил същото петно в професионалното ти досие, както и убийството ми. — Той се засмя, с което явно искаше да разведри атмосферата.

Шери въздъхна. Той бе непоправим. Очевидно не гледаше сериозно и на този инцидент.

— Не се знае — каза тя. — Но мисля, че е много по-вероятно да бъдеш очистен от някой недоволен служител на „Уолъс Секюрити“, отколкото от нашия налудничав автор на писма.

— Радвам се, че най-после успя да погледнеш с чувство на хумор на този мой провал. Знаеш ли, когато се усмихваш, си още по-хубава. — Погледът му бе тъй красноречив, че тя се отдалечи, ядосана на себе си заради прекалената си загриженост, ядосана и на Чандлър, задето изобщо не го бе грижа.

Шери настоя Манинг да се върне в имението с хеликоптера заедно с нея. Веднага след кацането, той започна да планира следващото си приключение.

— Точно от това се оплаквах — каза Франк на Шери на следващия ден, докато двамата седяха в стаята на охраната. — Сигурен съм, че тогава не беше доволна от изказванията ми, но вече би трябвало да ти е ясно какъв кошмар е да тичаш по петите на този човек.

— Да, разбирам. Но се радвам, че уроците по алпинизъм завършиха сравнително добре.

— Да, наистина всичко беше наред. Дори съжалявах, че контузията ми попречи да опитам и аз. Но всеки друг от колегите ни щеше да се провали. Пит Гарсия щеше да получи нервна криза, защото изпитва ужас от височини, а Ансън щеше да полети надолу като чувал с картофи. Но лично аз се надявам „Уолъс Секюрити“ да не поднови договора с Чандлър.

— Ако той изобщо поиска да го поднови. В края на краищата, ние сме тук заради някакви заплахи. След като се разбере кой е техният източник, мисля, че присъствието ни тук няма да бъде необходимо. А ако си забравил, ще ти напомня, че нашият клиент изобщо не е доволен от работата ни.

— Ако фирмата има намерение и занапред да ми възлага подобни задачи, може би ще трябва да помисля за друга работа.

Франк отново бе започнал да се заяжда и търпението на Шери се изчерпваше.

— Да не искаш да прекараш останалата част от живота си зад някое бюро, Франк?

— Никога не ми е била възлагана такава работа, а и нямам намерение да се занимавам с нея. Но не бих имал нищо против някое топло местенце, например да наблюдавам някоя кинозвезда като онези, които посещават форта. Това е представата ми за идеална работа, а не с риск за живота си да се надвесвам над пропасти. — Франк изведнъж млъкна, явно унесен в мечти за идеална работа.

Шери поклати глава, докато колегата й излизаше. Манинг най-после се бе спрял и в момента почиваше в стаята си, така че тя имаше малко свободно време. Шери седна на стола до прозореца и се замисли за бъдещето си. То вече не изглеждаше толкова ясно. Не и след това преживяване в Ню Мексико.

Беше доволна от работата си в „Уолъс Секюрити“, но дали не бе дошъл моментът да продаде своя дял на братята си и да се захване с нещо друго? Тази идея не й хареса особено, както и връщането към начина на живот, който бе водила преди да дойде тук.

Може би беше нормално от време на време човек да си задава въпроса „Какво ще правя през останалата част от живота си?“. И все пак тя осъзнаваше, че има нужда от нещо по-различно. От някакво предизвикателство, „което да е свързано с Манинг“ обади се едно гласче в нея. Шери разсеяно затропа с пръст по перваза.

Трябваше да мисли за бизнеса. По време на престоя си в Санта Фе, тя се бе убедила, че Манинг е прав — служителите на „Уолъс Секюрити“ нямаха необходимата подготовка за изпълнението на такъв вид задачи.

Какво можеше да направи Шери? Не съвсем ясна идея започна да се оформя в съзнанието й. Тримата с Том и Дъг бяха насочили усилията си към създаването на собствен бизнес, забравяйки един много важен елемент — непрекъснатото повишаване на квалификацията на работещите във фирмата. Тя отиде до телефона, за да се обади на братята си.

 

 

— Не знам, Шери. Хората ни няма да бъдат много въодушевени от тази идея. Съмнявам се, че ще успеем да убедим който и да е от тях да работи с Чандлър по такъв проект.

— Том, от години мечтаем да създадем елитна международна фирма за охрана и мисля, че няма да успеем да го постигнем, ако не пренасочим част от усилията си в тази област. Вярно е, Чандлър ни създаде много неприятности, но той разполага с великолепно оборудване за такава подготовка. И това е чудесна възможност за „Уолъс Секюрити“. След като приключим случая, бих искала да разговарям с него за евентуална бъдеща съвместна работа. Какво ще кажеш?

— Ще му се обадя.

— Няма нужда. И сама мога да се справя.

— Предпочитам аз да говоря с Чандлър.

Шери затвори телефона, ядосана от реакцията на Том. Тя си беше виновна. Трябваше да действа самостоятелно, без да се съветва предварително с братята си. В края на краищата, идеята беше нейна.

 

 

След няколко часа Манинг я спря в коридора.

— Говорих с Хюстън.

— Така ли?

— Мисля, че предложението ти агентите на „Уолъс Секюрити“ да се обучават тук, е чудесно. Щом се върнем от морската разходка, ще подготвим заедно програмата за тренировки. — Той сложи ръка на рамото й. — Обещавам ти, че след като вашите хора минат оттук, никой, включително и аз, няма да бъде недоволен от тях.

Шери възприе думите му с радост и изненада. Първо, Том бе казал на Манинг, че идеята е нейна. Второ, Манинг бе въодушевен. Дали чудесата щяха да продължат до безкрай? Изглежда всички тези мъже най-после бяха заживели в съвременността!

— Съвместната работа би ни дала много възможности — продължи Манинг. — Например бихме могли да насочваме клиентите си един към друг. След две седмици Том ще пристигне, за да обмислим проекта и да уточним подробностите.

Приповдигнатото настроение на Шери моментално се развали. Брат й можеше да се отнесе с малко по-голямо доверие към нея. Всъщност той се занимава с изготвянето на повечето договори, успокои се тя.

— А между другото, да нямаш по-особена връзка с твоя съдружник?

Въпреки небрежния тон, Шери усети някакво напрежение у Манинг, почти гняв.

— Какво те кара да мислиш така?

— Ами стори ми се, че проявява извънредно голям интерес към твоята дейност тук.

— Той има жена, две малки деца и очаква трето.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— За мен е — отвърна Шери, след което успя да се овладее. Нямаше нужда да се зъби на Манинг, само защото Том я беше ядосал. — Не излизам с женени мъже, а за твое сведение, точно този случайно ми е и брат.

— Уолъс, Линдзи. Не знаех, че си омъжена. Или си разведена?

— Нито едното, нито другото. Всъщност той ми е полубрат.

— Не знаех. Том и Дъг са свестни момчета.

— Общо взето, да — съгласи се Шери.

 

 

Вечерта тя отново разговаря с братята си. Първо ги информира за хода на разследването, а после обсъдиха евентуалния договор. Искрените им поздравления за идеята я поуспокоиха. Но, верни на себе си, не я оставиха съвсем без контрол.

— Не съм сигурен, че точно ти трябва да продължиш да се занимаваш с Чандлър — каза Дъг. — Добре ли се държи? Нали не е правил опити да те прелъсти?

Шери отвърна на въпросите с въпрос.

— Кога да се занимава с мен? Дори да искаше, нямаше да може. Тук има твърде много красавици.

— Запозна ли се с някои по-известни мъже? — включи се Том. — Някой актьор-красавец?

— Точно в този момент не ми трябва мъж.

— А ще дойде ли изобщо момент, в който да ти потрябва, Шери? Не бой се, ти никога няма да заприличаш на мама. — Отново беше Дъг. Бракът може да бъде нещо много хубаво, ако намериш подходящия човек, въпреки че моят провал с Клаудия за малко не направи от мен заклет ерген.

Деловият разговор бе оставен настрана и Дъг започна да разказва историята с бившата си приятелка.

— И дори след като се опитах да скъсам с нея, тя продължи да ми се обажда по телефона. Понякога затваряше веднага, друг път само дишаше в слушалката. Не си ли спомняш, че се отървах от нея едва когато си смених телефонния номер?

— Вярно. Бях забравила. Кажи нещо за новата си любов.

Дъг заговори с въодушевление, а Шери се отпусна на стола и се заслуша.