Кейт Дентън
Гореща следа (4)

Четвърта глава

Шери бе в стаята си. Приготвяше се за сън и мислеше за Манинг. Поведението му в кухнята я бе трогнало. Бе се държал като ревнив ухажор. Но тя реши, че просто се е опитвал да постави граница между служителите и гостите си. Може би маниерът й се бе сторил собственически, но това не означаваше, че я харесва. Тогава защо толкова много й се искаше да е казал искрено думите „прекрасна Шери“?

Тя отиде до банята, за да си налее чаша вода, като се опитваше да отпъди мислите за Манинг и да се съсредоточи върху работата си, която с всеки изминал ден ставаше все по-трудна. И все пак не беше изненадващо, че мисълта за него я бе обсебила. В края на краищата, той не бе просто хубав. Чарът му привличаше вниманието на почти всички жени.

Защо изобщо мисля за това, запита се тя. Въпреки случая с Рейс, Манинг не се интересуваше от нея. Към него бяха отправени погледите на толкова много жени, колкото биха стигнали на десет мъже за цял живот. Снощи беше пристигнала нова група. Бе ги видяла, докато разтоварваха огромно количество багаж. Шери се съмняваше, че Манинг ще има време да забележи присъствието й. А ако все пак я забележеше? Тогава щеше да направи всичко възможно, отношенията им да си останат единствено служебни. Трябваше да го направи. Това бе единственият начин да се спаси от опасното си увлечение.

Шери бе разтревожена от факта, че разследването изобщо не напредваше. Тя се надяваше, че последната бележка и връзката й с форта ще помогнат в решаването на случая. Но нямаше как да разбере кога е била написана — миналата седмица или миналата година. Веднага след като се върнаха от конния поход, двамата с Манинг провериха лентата, която се бе оказала съвсем нова. А пишещата машина се намираше на място, до което имаха достъп всички. Дори агентите да бяха взели отпечатъци от пръсти още в деня на напечатването на бележката, списъкът на заподозрените едва ли щеше да стане по-кратък. Човек от персонала, гост… всеки е можел да използва машината.

Следващите няколко дни бяха уморителни и досадни. Шери продължи да разлиства папките, докато накрая почти ги научи наизуст. През останалата част от времето наблюдаваше Манинг и неизменният рояк гостенки около него. И докато го гледаше, в мислите й настъпи нов обрат и тя отново стигна до извода, че той всъщност е плейбой — флиртуваше, шегуваше се, раздаваше комплименти. И изобщо, начинът, по който се отнасяше с тези жени бе възмутителен.

Същата сутрин бе пристигнала група стюардеси от Денвър. Две от тях явно бяха стари приятелки на Манинг. За разлика от останалите гости, тези жени бяха настанени в главната сграда, точно под стаята на Шери. За късмет на Манинг, Анджела бе заминала някъде със снимачния екип. Въпреки че звездата нахълтваше, когато си поиска в кухнята и се хранеше в главната сграда, никога досега не бе отсядала там. Шери можеше да си представи раздразнението на Анджела, когато актрисата научеше, че ще трябва да дели Чандлър с Мици Стивънс и Джейми Харпър.

Малко преди обяд Шери се присъедини към Манинг и гостите. Брюнетката Мици се бе свила в ъгъла на канапето и се занимаваше с прическата на някаква афганистанска хрътка, а русокосата Джейми бе седнала до прозореца и рисуваше планината Сангре де Кристо, която се виждаше в далечината.

— Името означава „Христова кръв“ — каза Манинг и се наведе над Джейми. Тя му се усмихна и закачливо насочи четката към носа му. Той се отдръпна със смях, после прекоси стаята, за да размени няколко думи с друга гостенка.

Манинг непрекъснато обикаляше гостенките си — „като пчела, която прелита от цвят на цвят“ помисли си Шери, докато го проследяваше с поглед. Облечен в прилепнали по тялото фланелка и къси панталони с емблемата на форта, той привличаше възхитените погледи на всички жени.

— Фукльо — промърмори тихо тя. — Знае, че е един от най-сексапилните мъже в Америка и иска всички да го забележат.

И те очевидно го забелязваха.

 

 

Следобед гостите излязоха на открития басейн. Манинг, Хуан и още двама треньори водеха час по водна аеробика. Франк наблюдаваше от единия край на басейна, а Шери бе седнала на другия. Напрежението, което я обземаше, когато бе близо до вода, я изнервяше толкова, колкото и факта, че агентите на „Уолъс Секюрити“ доста бяха занемарили охраната на Манинг. Часът свърши и Чандлър приближи към нея.

— Защо не поплуваш малко, за отпускане?

— Не, благодаря — отвърна Шери, извади краката си от водата и се отдръпна малко назад. — В момента съм дежурна. — Само предложението да влезе във водата я изнерви още повече.

— Франк е дежурен — възрази той. — Просто се страхуваш да си намокриш косата. — Преди Шери да разбере какво точно става, той я бутна в басейна.

Всичко стана толкова бързо, че единственото, което успя да направи, бе да изкрещи и да размаха отчаяно ръце. Тя падна във водата, стигна дъното, изплува, давейки се, на повърхността и отново потъна. Когато тялото й се спусна за трети път към дъното, Манинг се хвърли след нея и я измъкна навън. Всички се скупчиха около него, а той я обърна по корем, седна върху нея и започна ритмично да я натиска с две ръце по гърба.

— Стани от мен, идиот такъв — опита се да извика тя, докато още плюеше вода.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма. Просто ме остави на мира. — Шери се измъкна, изправи се и с несигурна походка влезе в къщата. Манинг я последва.

— Върни се при твоите къпещи се красавици — каза тя, докато изстискваше с ръце косата си. — Цял куп жени те чакат.

Манинг не обърна внимание на думите й.

— Наистина ли си добре? Постъпих много глупаво.

— Няма две мнения по този въпрос.

Той й помогна да прекоси коридора. Стигнаха до стаята й и Шери влезе. Той отново я последва. Вече цялата трепереше.

Манинг енергично започна да разтрива раменете и ръцете й.

Шери рязко се отдръпна.

— Моля те, спести ми тези грижи. — Тя го избута до вратата. — Върви си.

— И дума да не става. — Той влезе в банята, взе хавлиения халат и й го подаде. — Съблечи си банския костюм и облечи това. Веднага се връщам.

— Вратата ще бъде заключена.

— В такъв случай ще я разбия.

След малко Манинг се върна с чаша коняк.

— Изпий това и лягай. Защо, по дяволите, не ми каза, че не можеш да плуваш?

— Мога да плувам. Просто ме изненада.

— За хората, които могат да плуват, изненадата няма значение. Когато те бутнах в басейна, ти потъна като топка за боулинг.

— Беше случайно.

— Не ти вярвам. Хайде, говори, и този път ми кажи истината. — Бе сложил ръце на раменете й и я бе приковал към леглото.

— Казах, беше случайно. — Гласът й бе несигурен, почти шепнещ. Манинг бе твърде близо. Не можеше да се пребори едновременно със случилото се преди малко, и с неговото присъствие. — Моля те, върви си.

Манинг, изглежда, бе готов да възрази, но се изправи.

— Ще наредя на Готвача да ти изпрати вечерята тук. А с теб ще поговорим утре.

На другия ден Манинг или бе решил да не обсъжда повече случая, или съзнанието му бе изцяло заето от мисълта за току-що пристигналото писмо — бележка почти същата като предишните: „Смъртта ще те настигне, Чандлър. Скоро“.

— Това е абсурдно — каза Шери на Франк, докато седяха в малкия й кабинет и разглеждаха внимателно парчето хартия. — Заплахите зачестиха, а досега нищо не се е случило.

На Шери много й се искаше да направи експертиза на отпечатъците от пръсти, но това означаваше да намеси полицията и ФБР. А Манинг все още държеше властите да бъдат държани настрана. Шери не настоя, тъй като не беше убедена, че полицията ще успее да направи нещо повече.

Тя вече бе сигурна, че Манинг безпричинно подозираше персонала. Заплахите не идваха отвътре. Това заключение бе плод на опита и интуицията й. Бе се постарала да си представи всеки един от персонала в ролята на заподозрян, но нито един не можеше да бъде престъпник. Отношенията между служителите бяха чудесни. Нямаше нито един изолиран или странящ от останалите.

Шери не бе виждала екип, в който да цари тъй ведро настроение и удовлетворението от работата да е толкова голямо. Но с какво помагаше това на „Уолъс Секюрити“? Тя бе сигурна, че има и други улики, че нещо са пропуснали. Някакво доказателство, някакво свързващо звено.

— Почти всички гости си тръгнаха тази сутрин — каза Манинг, докато влизаше в кабинета. — А следващата група ще пристигне чак в понеделник. Така че, какво ще кажеш за един почивен ден, Шери? Ще обядваме в града и малко ще се поразходим.

— Изключено — реагира веднага Шери. — Точно в този момент е много рисковано.

— Прекаляваш със загрижеността си. И Хуан може да дойде, ако искаш. Освен това, ако престъпникът е във форта, опасността е също толкова голяма. А ако е непознат, мисля, че е крайно време да го предизвикаме. Предпочитам да го накарам да се покаже, отколкото да продължаваме да изчакваме. Този тормоз може да продължи вечно.

— И все пак мисля, че идеята не е добра — каза Шери. Тя си спомни, че бе прочела в местния вестник за годишния Индиански пазар на Санта Фе, който щеше да се проведе през този уикенд. Значи ще има невероятно много хора, излезли да погледат или да купят нещо от индианските майстори. Това би било кошмар за всеки бодигард.

— Забрави ли, че тук аз решавам? Искам да тръгна преди обяд.

Към единайсет часа групата се бе събрала на алеята до главния вход, готова да се качи в един от автомобилите на форта.

Манинг шофираше. Хуан седеше до него, така че за краткото пътуване до града Шери разполагаше с цялата задна седалка. Когато най-после намериха място за паркиране на няколко пресечки от площада, Шери бе по-загрижена от всякога.

— Мисля, че трябва да се откажем. Бъди реалист, Манинг. Ако престъпникът, решил да те отвлече или убие, случайно се е скрил в тази тълпа, ще може да действа спокойно.

— Знам, знам. Всички ще бъдем нащрек. Просто имам нужда да изляза някъде. Започнах да се чувствам като в затвор. А ти… Откакто пристигна, изобщо не си излизала. Време е да разгледаш любимия ми град.

Първо посетиха катедралата „Сан Мигел“, която, според Манинг, била построена по времето на испанското владичество, в началото на седемнайсети век. След това отидоха до църквата „Лорето“, където Манинг изрецитира историята на чудотворната вита стълба.

— Църквата била почти завършена, когато монахините видели, че няма място за обикновена стълба до балкона, където щял да пее хорът. Помолили се на Господа да дойде дърводелец, който да измисли нещо, и не след дълго се появил някакъв старец. Той построил съвсем сам тази дървена стълба. Както виждаш, тя прави два пълни кръга без централна опора.

Шери бе възхитена от конструкцията и не можа да си обясни по какъв начин е било изрязано дървото, за да се оформят подобни изящни извивки. Манинг продължи разказа си.

— След като направил стълбата, дърводелецът изчезнал и никой повече не го видял, нито чул нещо за него. Дали е бил Свети Джоузеф или може би самият Исус Христос? И двамата са били дърводелци, а е трудно да се повярва, че такъв шедьовър може да бъде създаден от простосмъртен.

Те излязоха от църквата, минаха покрай хотел „Ла Фонда“ и се озоваха на централния площад.

— Тук някога са се провеждали борби с бикове, имало е пазари и дори публични наказания с камшик — каза Хуан. — Сега площадът е в списъка на историческите забележителности.

Близо до кметството, на северната страна на площада, те спряха пред бижутериен магазин, за да се полюбуват на стоката. Манинг купи сребърни обеци с тюркоаз и веднага ги подаде на Шери.

— Не мога да ги приема — възрази тя. — Прекалено са скъпи.

— Ще отиват на тоалета ти — настоя той с усмивка. Шери бе облечена с пола и блуза и носеше сребърен колан. Беше взела дрехите от Хюстън, за да се чувства по-добре във форта.

— Трябва да ти остане нещо за спомен — обясни Манинг, който явно нямаше намерение да приеме отказа й. — Приеми ги като награда за добрата работа.

Думите му малко помрачиха радостта от подаръка. Едно бе сигурно — работата, която бе свършила Шери, в никакъв случай не беше добра. Беше хванала мускулна треска от кроса, беше изпищяла като дете, когато видя онази змия в планината, беше нападнала един от най-уважаваните гости и за малко щеше да се удави, а през това време не бе успяла да открие нито една улика. Страхотно постижение.

И все пак обеците бяха прекрасни. Такъв подарък обикновено се даваше на любим човек. Но Манинг сигурно подхвърляше скъпи дрънкулки на толкова много жени, че подобен жест не означаваше нищо.

Шери свали обеците, които носеше, пъхна ги в чантата си и постави на тяхно място новите. Те се спускаха чак до раменете и леко се полюшваха при всяко поклащане на главата й.

Манинг Чандлър знае прекрасно как да очарова една жена и да я спечели, помисли Шери.

Те продължиха да се разхождат безцелно из площада, като спираха от време на време пред някоя сергия. Манинг си купи две фланелки, а Хуан — голям инкрустиран сребърен кламер за банкноти. Шери избра две картички за братята си и една за приятелката си Хелън. Реши, че би могла да купи и по един малък подарък за близките си. В края на краищата, нямаше да остане завинаги тук. Хелън би се зарадвала на тюркоазни обеци, помисли тя, докосвайки подаръка на Манинг.

Обядваха в малък ресторант съвсем близо до площада. Манинг седеше до Шери, поставил небрежно ръка на облегалката на стола й. Всеки, който ги видеше, би помислил, че тя е приятелката му. Но Шери знаеше истината — беше просто неговият бодигард и следовател. Единствената цел, която преследваше от години, бе да накара хората да се отнасят с уважение към професията й. Тогава защо изведнъж бе завладяна от друго желание? Защо искаше нещо повече?

 

 

През следващите три дни Шери беше нощна смяна. Въпреки че в имението беше спокойно, тя бе в постоянно напрежение. Не заради постъпките на Манинг, а заради онова, което не правеше. Нямаше никакви забележки, никакви среднощни посещения, никакви подмятания от рода на „прекрасна Шери“. Тя осъзна, че й липсва вниманието му. Беше започнала да заприличва на онези жени, от които се беше оплаквал Готвача!

Манинг бе зает с новопристигналите гости и по-специално с една актриса, която изпълняваше епизодична роля във филма на Рейс Евънс. Чандлър се държеше с нея някак по-различно. Името й беше Кимбърли Конърс и бе най-бляскавата посетителка на форта до този момент.

Анджела също се върна. Макар че се държеше приятелски с Кимбърли, бе ясно, че гледа на нея като на най-сериозна съперница. И Шери напълно я разбираше. Кимбърли Конърс бе много красива. Не беше висока, но тялото й бе идеално, да не говорим за гъстата блестяща руса коса. Но вместо да демонстрира красотата си, през по-голямата част от деня Кимбърли ходеше, облечена в джинси и карирана риза или къси панталони и фланелка.

За разочарование на Анджела и всички останали жени, които се надяваха да се включат в „състезанието“, тези дрехи подчертаваха още повече естествената й красота.

Кимбърли и Манинг сякаш бяха неразделни. Гледаха до късно видеофилми, правеха дълги разходки и плуваха на лунна светлина в топлия открит басейн. На всичко отгоре, Кимбърли бе чудесна домакиня, с което сразяваше всички, които копнееха да станат госпожа Манинг Чандлър.

Тя умееше да шие, да плете и да готви. При това не само сладкиши, а и оригинални мексикански ястия, като чили и царевични питки. Дори Готвача, който не понасяше да му се мотаят из краката, й позволяваше да влиза в кухнята. За разлика от другите поклоннички на Манинг, към които персоналът се отнасяше като с досадни натрапници, Кимбърли се радваше на съвсем друго отношение. Дори от страна на Шери. А също като Анджела, Шери беше безумно ревнива.

Тя се изненадваше от собственото си поведение. Не си спомняше някога да е проявявала ревност към когото и да било, а най-малко към жена. Целия си живот бе прекарала предимно в мъжко обкръжение и много пъти бе завиждала на големите възможности и свобода на мъжете. Но никога не бе имала време да завижда на жени.

Но трябваше да признае, че й се искаше да бъде една от тези, които Манинг отрупваше с внимание, една от привилегированите му гостенки, а не просто наемен работник. В същото време бе твърдо решена Манинг Чандлър никога да не узнае за нейните копнежи.

Шери започна да осъзнава колко неподготвена бе за светски живот. Дори хипотетично, връзката й с Манинг нямаше да продължи дълго. По всяка вероятност бързо щеше да му омръзне и той щеше да насочи ласките и вниманието си към някоя по-високопоставена личност, жена от неговия свят. Това би трябвало да й послужи за урок. Щом се върне в Хюстън, ще трябва да се вслуша в съветите на братята си, да излиза повече и да бъде по-общителна.

Минаваше полунощ. Шери направи обичайната си обиколка на къщата и провери дали алармената инсталация е включена. Тъкмо се бе настанила уютно на креслото в библиотеката с нов роман в ръка, когато на вратата се появи Манинг. Шери изобщо не го бе очаквала. Усети как страните й пламват от приятната изненада и си помисли дали Чандлър е забелязал реакцията й. Задържа погледа си върху книгата, като се надяваше той да не види руменината върху бузите й. Но щастието й се изпари, щом си спомни за Кимбърли. Дали се е ядосала, когато той е станал и я е оставил сама в леглото?

— Още ли четеш?

Тя не реагира веднага, като че бе погълната от книгата. После вдигна очи от новия криминален роман и кимна. Манинг бе облечен в морскосиния си халат и загорелите му прасци привличаха вниманието й, въпреки усилията й да отклони поглед.

— Донесох ти подарък. — Той й подаде няколко книги. — Четеш прекалено много криминални романи.

Шери хвърли поглед на кориците.

— Любовни романи? — Какво ли очакваше да постигне Чандлър с тези книги?

Той се засмя.

— Ако искаш да избягаш от реалността с разни измислени истории, тези ще свършат много по-добра работа от трилърите.

— По-добра за кого?

— Просто опитай. После ще видим дали си научила нещо. — Той й намигна, като че да подчертае намеренията си.

— Не, няма да видим. — Тя реши да го предизвика, да изрече онова, което мислеше. — Какво искаш да постигнеш, Чандлър?

— Може би съм усетил някаква искра между нас.

— Много си сигурен в себе си. Обаче грешиш — отвърна тя, като се надяваше, че е успяла да прозвучи достатъчно убедително.

— Отричаш само защото се страхуваш. — Той се наведе и повдигна с ръка брадичката й. — Сигурен съм, че открих нещо, което те стряска до смърт, Шери Линдзи. Страхуваш се от обвързване, нали?

— Глупости. Обвързана съм с толкова много неща — отвърна тя, като умишлено извъртя смисъла на думите му.

— Да си отдадена на работата си е съвсем друго. То е много по-безопасно от емоционалното обвързване.

— Не мога да разбера защо идваш да ми носиш подаръци. — Тя взе един от романите и го размаха. — Освен това се опитваш да ме подлагаш на психоанализа. Струва ми се, че в момента животът и постелята ти са напълно заети.

— Имам чувството, че ревнуваш — подразни я той.

— Не ставай смешен!

Манинг наклони глава.

— Мисля, че се питаш дали спя с Кимбърли. — Той избухна в искрен смях. — Да, наистина ревнуваш. Мила Шери, наистина ли мислиш, че щях да бъда тук, ако в леглото ме чакаше друга жена?

— Не те познавам достатъчно добре, за да мога да гадая поведението ти.

— И все пак сигурно имаш доста развита фантазия, щом мислиш, че лягам с всяка красавица, която отседне във форта. Честно казано, отбиването на непрекъснатите атаки на жените наистина ми е досадно.

— Горкият!

— Не се лаская. Ако нещо наистина ги привлича, то вероятно е богатството на Чандлър, а не самият Чандлър. Кимбърли е по-различна. Тя ме харесва заради това, което съм. Но е просто приятелка и гостенка.

Шери го гледаше с недоверие. Сигурно не говореше сериозно — да го преследват само заради парите?! Едва ли. Не се ли беше поглеждал скоро в огледалото? Трудно й бе да възприеме мисълта, че привлекателната Кимбърли бе просто приятелка. Шери продължаваше да се съмнява и неволно погледна през отворената врата към коридора, който водеше към апартамента на Манинг.

— Там има четири спални. Три за гости и моята. Искаш ли да ги видиш? — Шери поклати глава. — Настоявам да ги провериш. Това е единственият начин да ми повярваш. — Той я хвана за ръката и я издърпа от креслото.

Шери се закова на място и отказа да помръдне. Нямаше намерение да влиза в апартамента му. Не и когато той бе в подобно настроение.

— Добре, както искаш — каза той и излезе.

Тя седна и започна да прелиства един от любовните романи.

След десетина минути той отново се появи.

— Чу ли шума?

— Какъв шум? — изгледа го с подозрение Шери.

— Май затихна, но съм сигурен, че чух нещо. Ела да провериш. Може да е крадец. Или може би нашият загадъчен приятел с бележките е дошъл да ме отвлече посред нощ.

— Не говори глупости.

— Глупости ли? Говоря съвсем сериозно. Необходимо ли е да крещя и да будя всички или ще дойдеш да провериш какво става?

— Добре де — каза Шери. Нямаше нищо лошо в това да угоди на прищявката на Манинг, който, в противен случай, явно нямаше да я остави на мира. Тя взе пистолета си и избута Манинг зад себе си. Беше решила да изиграе сцената по всички правила.

— Едва ли ще имаш нужда от това. — Манинг явно не си спомняше, че й бе забранил да носи оръжие. — Сигурно е някоя мишка.

— Или плъх — каза Шери, без да обръща внимание на закачливия му тон.

— Това е стаята на Кимбърли. — Манинг посочи първата врата, покрай която минаха. — Моята спалня е в края на коридора.

Шери рязко отвори вратата на стаята му. Манинг бе точно зад нея. Тя почти усещаше дъха му. Шери пристъпи в стаята и се огледа. Той влезе на пръсти след нея.

Спалнята, както и цялото имение, бе обзаведена в стила на Югозапада — с извити греди и камина в ъгъла. Масивното двойно легло, с гравираната си дървена табла веднага се набиваше на очи. Грубо изработените дървени мебели и многото керамични саксии с кактуси бяха умело подредени. Манинг явно бе чел в леглото. Кафявите атлазени завивки бяха отметнати, а до възглавницата имаше отворена книга.

Шери започна професионален оглед. Погледна под леглото, в гардеробите, провери дръжките на прозорците, а след това отиде и в банята, която бе почти с размерите на спалнята.

Докато Шери проверяваше, той внимателно я наблюдаваше и се усмихваше.

— Мисля, че всичко е наред. Лека нощ. — Шери се отправи към вратата, но той се изпречи на пътя й.

— Остани да ми правиш компания. Може пак да чуя шума.

— Наистина прекаляваш. Омръзнаха ми твоите шеги и игрички.

— Защо? Не обичаш ли шегите и игрите? Нали знаеш приказката за прекалено работливите. — Усмивката не слизаше от лицето му.

Пламъчетата, които играеха в очите му, и изражението му я привличаха неудържимо… И в същото време я плашеха.

— Държиш се като дете.

— Странно. — Лицето му стана по-сериозно. — Защото не се чувствам като дете. — Той приближи към нея и спря едва на педя. — Е, ще останеш ли малко? — Устните му се насочиха към нейните.

Шери извърна глава, сърцето й бясно блъскаше в гърдите. Бе копняла за тази среща с Манинг, за предизвикателните му забележки, за сексуалното напрежение помежду им. Искаше й се да остане, да се поддаде на изкушението. Но не биваше да забравя, че бе дошла във Форт „Спокойствие“, за да работи, а не за удоволствие. Той продължава да играе някаква роля, каза си тя. Лошите й предчувствия отново я споходиха и тя взе окончателното си решение. Отдръпна се и каза:

— Съжалявам, но… Съжалявам. — Излезе от стаята на Манинг и с бързи крачки се отправи към работния си кабинет.

Мисли само за работата си, мисли само за работата си, повтаряше си отново и отново Шери, докато се обличаше, след като бе проспала цялата сутрин. Работата във форта й се струваше като някакъв сън. Наистина Манинг Чандлър бе в опасност — с очите си бе видяла бележките, бе се ровила из оскъдните улики. Но тя имаше чувството, че някой просто иска да нарушава спокойствието му и нищо повече. Слава богу, до този момент не бе имало нито един опит за насилие.

Шери бе твърдо решена да продължи разследването методично, в което бе силата й. Щеше да поговори с братята си, а след това щеше отново да се върне на списъка на гостите, за да види дали няма някаква връзка между посещенията на някой от клиентите и получаването на бележките. Щеше да се обади и на Ансън в Албъкърки, за да го помоли да изпрати още един човек, но без да уведоми Манинг. Може би един таен агент щеше да помогне при разрешаването на случая.

След като изпълни намеренията си, Шери се поуспокои. Каза си, че трябва непрекъснато да бъде заета, за да престане да мисли за Манинг и да устои на проклетата му привлекателност.

В списъка на задачите бе останала една неизпълнена точка. Много важна. Беше решила или да надвие страха си от водата, или да се удави при опитите си да го направи. Колкото и да й беше неприятно, трябваше да признае, че много от обвиненията на Манинг по адрес на „Уолъс Секюрити“ бяха основателни. Агентите нямаха необходимата физическа подготовка и издръжливост. Това се отнасяше и за самата нея.

Маратонските бягания не бяха извинение, че се разтреперваше, щом станеше въпрос за речно плаване или някакво подобно желание на неин клиент. И тя се закле никога вече да не изпада в такава ситуация. Първо щеше да запълни празнините в собствените си тренировки, а след това щеше да помисли какво да направи за останалите агенти.

Шери си направи програма за плуване и започна стриктно да я спазва, като че ходеше на тренировки. Отиваше на басейна рано сутрин, за да не я безпокои никой и късно вечер. Страховете й не бяха изчезнали съвсем, но след всяко плуване се чувстваше все по-уверена. Дори започна да се радва, когато имаше компания в басейна. Понякога идваше Франк, понякога — Хуан, а веднъж — дори Готвача.

След като бе тренирала повече от седмица, една сутрин завари в басейна Манинг, нагазил до кръста. Шери беше с бледорозов бански костюм и докато влизаше във водата усети преценяващия поглед на Манинг. Ако не беше виждала ордите от жени във форта, може би щеше да възприеме погледа му като одобрителен. Но след като бе наблюдавала кинозвезди с едва забележими парченца плат, които минаваха за бански костюми, такава мисъл бе просто абсурдна.

Шери седна на ръба на басейна и нервно заклати крака. Искаше й се Манинг да не е там. Нервността й не беше заради страха от водата, а заради близостта на мъжа, към когото чувстваше неудържимо привличане. Няколко пъти тя пое дълбоко въздух, с надеждата да се успокои.

Манинг заплува към нея.

— Добро начало — рече.

— Не съм на същото мнение.

Манинг прокара пръсти през мократа си коса.

— Добре. Виж какво, хвани ме с ръце за врата и ще те задържа на повърхността.

— Няма нужда някой да ме държи. — Тя се изправи, отиде до трамплина и предизвикателно скочи като пирон във водата.

Когато изплува на повърхността, Манинг беше до нея.

— Много си смела… Както обикновено. — Той обви ръце около кръста й и я привлече към себе си.

— Манинг, недей. — Тя опита да се измъкне, но той я бе хванал здраво.

— Гордея се с теб — взря се той в очите й. — Трябва да си много силна личност, за да признаеш страха си и да го победиш.

— Знаех си, че не съм успяла да те заблудя — каза Шери, опитвайки се да не обръща внимание на прегръдката му и да даде друга насока на разговора. — Между другото, благодаря за пазачите, които ми изпращаше всяка сутрин.

— Човек не бива да плува сам, без значение колко добре се справя.

— Е, сега всички могат да бъдат спокойни. Мисля, че най-после успях да победя страха си. Отсега нататък ще мога да спя спокойно, без да се тревожа от разходки в морето. — Тя го погледна. — Кога ще е следващата?

Той не отговори веднага, а нежно погали бузата й с опакото на ръката си. А когато отвори уста, не отвърна на въпроса й.

— Отсега нататък аз няма да мога да спя спокойно. Нощем лежа буден и мисля за теб. — Ръката му се плъзна по рамото й и нежно обгърна талията й.

Шери обви ръце около врата му и затвори очи, в очакване на целувката. Този път той не я разочарова.

Но после изведнъж се отдръпна от нея. Тя рязко отвори очи и се вкопчи в ръба на басейна, за да запази равновесие. Той бе с гръб, но Шери усещаше, че целувката го бе развълнувала също колкото и нея. След няколко дълги секунди той се гмурна и се отдалечи, сякаш някой го преследваше. Спря на другия край, изскочи от водата, грабна една хавлия от близкия стол и се върна при Шери, която не бе помръднала. Той й подаде ръка.

— По-добре да влезем вътре.

Шери хвана ръката му, излезе от водата и взе хавлията си. Избърса лицето си, по-скоро за да скрие болката и объркването си.

Вечерта, когато Шери излезе при басейна за редовното си плуване, там я чакаше Хуан.

— Наложи се шефът да отиде до града. Франк ме помоли да ви кажа, че той го придружава.

Шери доплува някак вяло и без настроение, после излезе от басейна и се върна в стаята си. И едва тогава осъзна, че Манинг я бе отбягвал през целия ден — явно съжаляваше за случилото се сутринта. И очевидно не смяташе, че й дължи някакво обяснение.

Шери се почувства още по-обидена, че бе изоставена по този начин. Ако бе решил, че е допуснал грешка, трябваше просто да й го каже. Да избягаш след една целувка бе почти подлост и Шери се почувства някак измамена, когато осъзна, че мъжът на мечтите й бе обикновено човешко същество.

Но щом като бе решил да действа така, тя трябваше просто да забрави за чувствата си и за целувката. Надяваше се Манинг да не позволи случилото се в басейна да развали деловите им отношения. Ако той започнеше да я отбягва, всички щяха не само да забележат, но и да се замислят за промяната в поведението му.

До днес тя бе успяла да запази в тайна чувствата си към Манинг Чандлър и не искаше да става обект на клюки за Франк и който и да е от персонала на Манинг, още по-малко за братята си. Особено когато бе толкова разочарована. Манинг й бе показал съвсем ясно, че флиртът му е доставил удоволствие, но не иска да поема по-голям риск. Трябваше да разсее безпокойството му. За разлика от всички останали жени във форта, Шери Линдзи нямаше желание да го хване в капана си… Вече нямаше желание.