Ема Дарси
Кадифеният тигър (7)

Седма глава

В неделя вечерта Кейн се завърна в Мелбърн и така и не успя да се запознае с родителите на Лиса. Нищо, си каза Лиса, по-добре щеше да бъде да подготви семейството си за срещата. Така можеше да си спестят взаимно изненади.

Все още не можеше да повярва, че всичко това се случва с нея. Чувстваше се като в безтегловност. Само преди два дни твърдо бе решила да скъса с Кейн Мариот, а сега се готвеше да се свърже с него за цял живот. Дали всички сгодени момичета изпитваха подобни съмнения? Независимо какво я очакваше в бъдещето, животът й никога вече нямаше да бъде същия.

Кейн я целуна за довиждане все така страстно, както и преди две вечери. Сякаш искаше да я завладее завинаги.

— Да не си посмяла да погледнеш някой друг — уж на шега я предупреди той. Тъмните му очи останаха сериозни.

— Не, Кейн, обещавам да съм твоя и само твоя. Ти си единственият мъж за мен — увери го тихо тя.

Усмивката светна в очите му и сякаш погали душата й. Лиса се закле пред себе си никога да не му даде повод да се съмнява във верността й. Неясните й намеци от петъка още го тревожеха. Странно, че толкова самоуверен мъж, като Кейн, продължаваше да се безпокои.

Върна се в апартамента, който държеше заедно с брат си. Жилището се намираше близо до кръстовището Бонд Джанкшън и по разположение и обзавеждане отстъпваше много на това у дома на Кейн. Едва тази вечер Лиса си даде сметка в каква кошмарна обстановка живееше. Повечето от мебелите бяха купени случайно, в зависимост от моментното им материално положение с нейния брат. И все пак биха могли да вложат малко повече фантазия и вкус.

Когато Тони се прибираше след някой от полетите, в апартамента наставаше хаос. Сега поне всичко бе в относителен ред и чистота. Щеше да остане така, докато той се завърнеше от Лондон през Кайро и Сингапур. Би се чувствала определено по-леко, ако той си беше вкъщи. Изпитваше огромна нужда да сподели новината с някого.

Кейн телефонира по-късно от Мелбърн, за да й пожелае „Лека нощ“. Той мислеше за нея! Не се чувстваше вече толкова сама. Единственият спор, възникнал между тях след решението им, бе изборът на годежен пръстен. С присъщата за него енергичност, Кейн го поръча още в събота сутринта. Тъй като беше в течение на затрудненото му финансово положение, Лиса се възпротиви. Пръстенът щеше да му струва цяло състояние. Кейн обаче не отстъпи.

— В живота на човека има моменти, в които парите губят значение — бе й обяснил той.

Кейн се спря на един прекрасен сапфир в кралскосиньо в рамка от диаманти. Лиса предпочете да си запуши ушите, когато чу цената.

Трябваше да стеснят халката на пръстена и във вторник да го вземат.

Следобедът скъпоценното бижу бе вече на безименния пръст на лявата й ръка. Едва сега Лиса се почувства официално сгодена. Отдъхна си. Кейн позвъни още същата вечер, за да провери всичко ли бе наред. Това окончателно затвърди предложението му за брак и тя се успокои.

— Говори ли вече с твоите родители? — поинтересува се той.

— Смятам да го сторя — опита се да скрие опасенията си тя.

— Ако уточним датата на сватбата след седем седмици, можем да заминем на сватбено пътешествие. Какво ще кажеш?

Очите й се напълниха със сълзи. Кейн правеше всичко възможно да й угоди.

— Добре — съгласи се тя. — Ще се радвам. Ще съобщя на мама и татко. Нека бъде след седем седмици.

Устоя на обещанието си и извести родителите си за предстоящото събитие. Посрещнаха вестта с изненада, но бяха щастливи и пожелаха веднага да се запознаят с нейния избраник. Определиха следващата неделя като най-подходяща за представяне.

Реакцията обаче, която най-малко бе очаквала, бе тази на Джак Конуей. Новината не го зарадва. Всъщност изглеждаше леко раздразнен. Лиса искрено се учуди, но си помисли, че не искаше да я загуби като секретарка. Но скоро разбра, че страховете му бяха от съвсем друго естество.

— Надявам се, разбираш, че се компрометираш по този начин — сряза я той, а стоманеносивите му очи се впиха в лицето й.

Тя го изгледа недоумяващо.

— Съжалявам, сър. Не разбирам.

— Като моя лична секретарка имаш и занапред ще имаш достъп до информация относно проектите „Уинджикамбъл“ и „Джесъмайн“. Тези сведения биха дали съществено предимство на Кейн Мариот пред останалите кандидати.

— Кейн никога не би поискал каквато и да е секретна информация от мен — разпалено го защити тя.

През уикенда бе имал пълна възможност, но не бе го сторил. Би било под достойнството му.

— Дори и да бе поискал сведения от мен не бих му ги предоставила — продължи да оспорва съмненията на шефа си Лиса.

Подозрителността изчезна от лицето на Джак Конуей, но горчивината от думите му щеше да й тежи дълго.

— Може би си права, но все пак смятам да те преместя на друга длъжност.

Управителният директор на „Ай Си Ей Си“ не допускаше никакви рискове. Независимо от способностите и усърдието й, Лиса си оставаше за него само секретарка. Тя почувства как самообладанието й изневерява.

— Не искам да загубя работата си, сър — заяви тя и теменужените й очи блеснаха гордо.

— Сблъсък на интереси, скъпа.

— Не, няма никакъв сблъсък — възпротиви се тя. Не желаеше да сменя длъжността си. Обичаше работата си.

Джак Конуей я изгледа със съмнение.

— Не бих искал да те подозирам, Лиса. Така би било по-леко и за двама ни.

— Не е така, сър. Повярвайте ми.

Лицето й гореше от напрежение. Той се замисли за миг, след което каза уклончиво:

— Добре, ще помисля.

Но положението очевидно го тревожеше. Тревожеше и нея.

За първи път се запита дали Кейн не бе отчел служебното й положение, предлагайки й женитба. Дали не очакваше да я превърне в източник на информация, жизненоважна за бизнеса му? Бързо прогони обзелото я съмнение. Кейн действително беше краен в много отношения, но все пак не чак дотам.

Когато той позвъни по-късно тя напълно потисна и забрави нелепите си мисли. Предстояха им далеч по-важни неща, като срещата с родителите й, например. А също и множество ангажименти около сватбената церемония.

Запознанството на Кейн със семейството й стана гладко и леко. Нейните родители бяха впечатлени — красив, преуспяващ, богат… Изборът на Лиса бе повече от сполучлив. И макар тя да знаеше за резервите на Кейн спрямо близките й, той се постара да ги очарова. Разговорът вървеше добре.

Едва когато заговориха за самата сватба и за подготовката, възникнаха проблеми. Кейн се съгласяваше с всички желания, предявявани от Лиса и семейството й, но категорично се противопостави да поканят приятели и познати. Според него женитбата бе лично преживяване и церемонията трябваше да се състои в много тесен кръг.

— Нима няма да уважите нито един от роднините или близките си? — запротестира майката на Лиса. Той твърдо отказа.

Лиса се опита да примири двете страни. Настъпи неловко мълчание. Тя вътрешно се ядоса на непреклонността му. Каменното му лице я предупреди, че това бе проблем, който искаше да реши сам и нямаше място за спорове.

По-късно майка й поде отново разговора за гостите. Подобно мило тържество бе най-подходящия момент за одобряване на разделеното му семейство. Отчуждението породило се между Кейн и родителите му бе тъжно и нелепо. Действително един развод можеше да озлоби децата, но все пак съществуваше възможност за помирение. Едва ли близките му се чувстваха щастливи при създалите се хладни отношения. Впрочем, Кейн имаше сестра. И с нея ли бе скъсал всякакви връзки?

— Ще поговоря отново с него, мамо — обеща Лиса, но дълбоко в себе си се съмняваше, че ще успее да го склони. Понякога оставаше непреклонен. Семейството й трябваше да го приеме такъв, какъвто бе. Но въпреки това, сестра му сигурно би се почувствала поласкана, ако получи покана за тяхната сватба. Кейн я навестяваше от време на време.

На връщане от Бироура Уотърс Лиса се опита да поднови разговора. В края на краищата трябваше окончателно да си изяснят нещата. Поканите трябваше да се изпратят още през седмицата. Имаше твърде много неща за уреждане.

— Кейн — колебливо започна тя, — може би сестра ти…

— Не, Лиса! — беше категоричен.

Тя млъкна. Кейн въздъхна и добави кисело:

— Родителите ти са мили хора и аз разбирам, защо държиш на семейството си. Но повярвай ми, това не важи за моите близки. Там нещата са различни.

— Вероятно, защото ти не искаш да направиш каквото и да било — негодуващо възкликна тя.

— Нещата не са никак прости, Лиса! Нетърпимостта между нас не е едностранна, а взаимна. Към мен те хранят същата омраза, каквато изпитвам и аз към тях.

— Защо?

Лицето му стана мрачно и внезапно се появиха бръчки.

— Защото им го върнах… тъпкано.

Лиса цялата изтръпна. Нещо не беше наред. Тонът, с който той й възрази беше ужасяващ. Не, отношението към неговите родители не се обясняваше с психическата травма, нанесена му след развода. Тя отчаяно се опита да си припомни всяка негова дума, отнасяща се до тях, но скоро се отказа. Отношенията с близките му оставаха все така мъгляви и неясни. Знаеше, че баща му бе известен съдебен психолог, широко търсен като експерт за много криминални процеси.

— Той е готов да прости на всички и за всичко, независимо дали са престъпници, или не — бегло бе споменал Кейн за него, без да скрива презрението си. Кейн Мариот никога нямаше да му прости някои неща и взаимоотношенията в семейството им бяха измежду тях.

След развода майка му се бе омъжила повторно. Сестра му, изглежда, беше нервноболна или крайно депресирана личност и съпругът й изпълняваше и ролята на болногледачка. Това бе всичко, което Лиса знаеше за близките на Кейн.

— Би било по-добре, ако ми обясниш какво са ти сторили, Кейн. И какво ти на тях — най-сетне наруши мълчанието тя.

— Забрави за това! Минало свършено.

— Не, Кейн. Цяла година ти отказваше да разговаряш за семейството си и аз приех мнението ти, защото не бяхме свързани и нямах право да се намесвам в живота ти. Но сега искам да знам за какъв човек се готвя да се омъжа.

Той я изгледа с крайчеца на окото си.

— Не можеш ли да ме разбереш?

— Невинаги.

Кейн сви устни подигравателно.

— Не се притеснявай! И аз не съм наясно със себе си.

— Не смяташ ли, че ми дължиш някакво обяснение за детството си? — настоя Лиса. Този път нямаше да му позволи да се измъкне.

Той вдигна рамене.

— Историята не би ти прозвучала много добре.

— Не се нуждая от хубави приказки. Искам да знам истината. Ако ме изключваш от живота си, що за брак ще бъде нашият?

— Такъв какъвто ние си го изградим — решително отвърна той.

— Но именно миналото те е създало като личност, Кейн. Понякога говориш или вършиш неща, които не мога да си обясня. Искам да те разбирам.

— Едва ли ще ти се понрави това, което ще чуеш.

— Това е без значение.

И двамата замълчаха. Напрежението нарасна.

— Права си — най-сетне се съгласи той и се усмихна. — Това е едно от нещата, които харесвам у теб. Ти никога не извърташ и винаги си готова да погледнеш истината в очите.

Може би беше прав, помисли си Лиса. И все пак, доскоро предпочиташе да крие глава в пясъка като щраус и да заобиколи проблема. Колко много се бе променила от последния уикенд насам. Сега, поласкана, разбираше, че Кейн харесва не само жената в нея, но и характера й.

— И тъй, какво се е случило между вас?

Той се отпусна назад в меката кожена седалка на ягуара. Суровото изражение върху лицето му бавно се стопи. Вече беше напълно спокоен и владееше нервите си. Гласът му бе равен, лишен от всякакви чувства, сякаш изброяваше множество отегчителни, незначителни факти.

— Първо, провалих професионалната репутация на баща ми.

Лиса го погледна изплашена. Не беше очаквала подобно откровение.

— Как? — възкликна тя. Невъзможно бе да не попита.

— Обявих истината на всеослушание.

— Господи, Кейн!

Що за човек бе годеникът й? По-точно, що за човек бе този, който се готвеше да й стане съпруг? Познаваше твърдия му характер, но нима бе и безмилостен?

— После провалих втория си баща финансово. Не беше лесно и доста време трябваше да се потрудя, но все пак успях.

Тя мълчеше. Какво бе предизвикало тази невероятна омраза у него? Сигурно за безскрупулните му действия имаше сериозни причини. Кейн никога не вършеше нещо случайно.

— Докарах майка ми до крайна нищета. Отнех й всички онези луксозни удоволствия, които обичаше повече от всичко и всички на света.

Ето какво бе сторил с родния си и с втория си баща. Бе ги лишил от най-скъпото и ценно за тях — репутация, богатство, достойнство и самочувствие.

— Отмъщаваше ли им? — опита се да прозре подбудите му Лиса.

— Не, не беше отмъщение, а възмездие. Трябваше да възстановя справедливостта — този път гласът му затрепери и дълго сдържаното горчиво вълнение избликна на повърхността.

— Нима не ги съжали?

— Не. Те никога не са проявявали съчувствие или съжаление към мен. Когато насила ме изпратиха да живея в пансион, ми се наложи да прочета Библията. Повярвай ми, не се поучих толкова от Новия, колкото от Стария завет.

— Но какво са ти сторили?

— Какво ли? — устните му гневно се свиха, а гласът му прозвуча ледено. — Какво ли освен дивите, пиянски, наркомански оргии? Какво ли освен срамната мания за сексуални удоволствия и похот? — Кейн стисна зъби и с усилие се застави да запази спокойствие.

— И какво друго?

— Съсипаха живота на сестра ми.

Каза го твърдо, равно, без никакво чувство. Съобщи го толкова спокойно, че кръвта й замръзна в жилите. Какво ли още щеше да чуе? Невъзможно бе Кейн да има предвид това, което мина мълниеносно през съзнанието й.

— Нима тя е… участвала във всичко това?

— Не… Поне не доброволно. Джена приличаше на хипнотизирано безпомощно зайче. Сякаш бе родена, за да бъде принесена в жертва.

— Но това не се е отнасяло до теб, нали?

— Не, мен не успяха да ме програмират.

Но бяха успели да посеят омраза, безпаметно упорство и безскрупулен стремеж за оцеляване, да го насъскат против всички и всичко и да пробудят инстинкта му за победа на всяка цена. Той трябваше да е пръв. Нищо друго не го задоволяваше. Но сестра му…

— Какво стана с Джена? — страхуваше се от отговора.

— Онова животно, вторият ми баща, правеше каквото си поиска с нея през деня — с горчива жлъч продължи Кейн, — а през нощта търсеше майка ми, като алтернатива. Родният ми баща, за когото прошката за всяко безобразие се бе превърнало в професия, отказа да повярва. Нито пожела да се намеси, нито спаси Джена от кошмара. Майка ми прекалено много държеше на луксозния си позлатен кораб, на който бе попаднала благодарение на повторния си брак. Затова предпочете да си затвори очите пред низостта. Тя знаеше, но не й пукаше.

Отвращението я разтърси като мощна вълна. Ето ги тъмните мрачни спомени, които се бе опитала да изкопчи от него. Бе чела за подобни неща, но никога не бе и подозирала, че щеше да се докосне до подобни гадости.

Нищо чудно, че Кейн ги бе премълчал. По-добре да не беше го питала! По-добре да… Не, по-добре, че вече знаеше, независимо от това колко гнусна се оказа истината. Тя щеше да й помогне да разгадае реакциите на Кейн.

Опита се да си представи какво бе изживял, безпомощен пред гаврите със сестра му, неспособен да я спаси и изтръгне от блатото, в което насила я бяха тикнали. Какво можеше да направи едно дванадесет-тринадесетгодишно момче, опълчило се срещу безчувствени и порочни родители?

— Как успя да провалиш втория си баща?

Тутакси в погледа му проблесна сатанинско задоволство.

— Притежаваше инженерингова компания. Станах му конкурент. Отнех му най-способните съдружници. Дотук нещата вървяха леко. Дори към подчинените си той се държеше гадно. После започнах да му отнемам една след друга изгодните оферти. С една дума, оставих го без работа. В отчаянието си предприе няколко погрешни хода и сам се разори. Скоро след това получи сърдечен удар и почина.

— И ти замисли този план още в пансиона?

— Да.

Ето защо бе така отдаден на работата си. За него бизнесът не представляваше просто реализация и личен успех, а несъмнено подхранваше дълбокото му тържество над онези, които грубо и жестоко бяха съсипали сестра му.

Ръката му неколкократно удари по волана, досущ като съдийско чукче по заседателна банка.

— Справедливост! Истината трябва да възтържествува.

Под привидно кротката маска на лицето му, Лиса усещаше дълбоко измъчващите го чувства. Дори цялата справедливост на света нямаше да поправи злото, сторено на Кейн и Джена, помисли си тя. Правосъдието наказваше виновните, но не осигуряваше спасение на жертвите.

— Нима Джена не се опита да избяга с теб?

— Не. Беше прекалено покорна, слаба, зависима…

— Но в края на краищата ги напусна, нали?

— Е, да. Когато бях достатъчно голям да взема нещата в ръцете си, я измъкнах от онази дупка.

Пръстите му се впиха във волана и кокалчетата им побеляха.

— Тя вече беше развалина и едва ли някога ще се съвземе.

Той въздъхна тежко, сякаш дълго потисканите в него отрицателни емоции най-сетне бяха намерили отдушник.

— Правя каквото мога за нея. Всеки месец й изпращам чек, така че да не се чувства финансово зависима. Винаги може да ми позвъни в случай на нужда. Но иначе няма за какво да разговаряме. Миналото ни разделя.

Колко много горчилка и страдание бе стаил в душата си! Беше ли чудно тогава, че никому не се доверяваше? Беше ли чудно, че бе станал самотник? Лиса си припомни своето безгрижно детство. Споменът засили уважението й към Кейн. Независимо от ужасите, които беше преживял, той не бе се предал, а бе станал твърд и волеви мъж.

Тя не хранеше нито капка съчувствие към майка му и баща му, а още по-малко — към втория му баща. Нито можеше, нито желаеше да извини злото, което бяха им причинили.

Кейн никога не би попитал за мнението й относно миналите му постъпки. Бе прекалено горд и независим, за да го стори. Но той беше мъжът на живота й, и след като действията му бяха допринесли за облекчаването на неговите и на сестра му страдания, тя нямаше право да го осъжда. Беше изцяло на негова страна.

— Съжалявам, Кейн — съчувствено каза Лиса.

Той я погледна предпазливо. Очите му издаваха колко бе уязвим в момента. Тя интуитивно долови, че бе първата, на която доверяваше спомените си. Сега тя можеше или да спечели доверието му, или да го загуби — веднъж и завинаги.

— Благодарна съм ти, че ми разказа всичко, Кейн — ръката й инстинктивно се протегна и нежно го погали по бедрото.

Очите му се преместиха към пътя, но бързо посегна и докосна ръката й.

— Искам да запомня с радостно чувство сватбения ден, Лиса. Затова не желая никой от семейството ми да присъства.

Беше съвсем сам на света. Освен нея нямаше никого.

Душата й се устреми към неговата.

— Можеш ли да отложиш пътуването за по-късен полет?

— Предполагам, че да. Защо? И друга среща ли ни предстои?

Лиса мило се усмихна.

— Не. Мислех да отидем в апартамента ти.

Несигурна изненада трепна върху лицето му, сякаш му бе трудно да повярва, че тя толкова бързо преглътна ужасната история.

— Искаш да бъдеш с мен, нали?

— Да. Страстно.

— Дали ще бъдем щастливи заедно?

— Да — очите му блестяха.

Тя си отдъхна. Надеждата за щастие я завладя. Кейн щеше да я обича така, както бе мечтала. Бе поставил началото, бе започнал да споделя и доброто, и лошото с нея.

— Хайде да го направим няколко пъти — съблазнително предложи тя.

— Не ставаш ли нимфоманка?

— О, ако смяташ, че не можеш да се справиш…

Погледът му я опари като разтопен шоколад. Кейн нямаше да отстъпи, щеше да й докаже… Той целият тръпнеше от желание да го стори — още сега!

По-късно, когато телата им лежаха вплетени едно в друго, след споделеното блаженство, той призна:

— Искам семейство, Лиса. Искам истинско щастливо семейство. Искам децата ми да получат добро възпитание, искам да бъда за тях бащата, за който сам мечтаех. Не желаеш ли същото?

— Да, разбира се — прошепна радостно тя.

Гърдите му се вдигнаха и отпуснаха под тялото й.

— Ще бъдем добри родители, нали, Лиса?

Тя усмихнато го погали.

— Ще опитаме, Кейн. Предполагам, че и ние ще допускаме немалко грешки, но нима има непогрешими хора?

— Родителите ти са се справили чудесно с тези задължения.

Още една одобрителна оценка. Твърде много получи Лиса днес. И всяка изненада, която Кейн й поднасяше, бе хубава.

— Благодаря ти — целуна ухото му тя.

Пръстите му минаха през гъстите вълни на косите й и се задържаха на тила.

— Научи ме да бъда добър баща — бавно прошепна той и гласът му се сля с ударите на сърцето й.

Смехът й звънна щастливо. Той й вярваше! Доверяваше й се!

— Едва ли имам повече родителски опит от теб, Кейн.

— Но затова пък си имала добър пример вкъщи. Това не е без значение.

Тя доволно въздъхна.

— Радвам се, че родителите ми са ти допаднали.

— Не са лоши. Никому не биха сторили зло.

Дали това бе критерият, по който той съдеше за хората? Не би се изненадала — при всичко, което бе преживял… Сега го почувства много по-близък отпреди. Беше започнала да разбира мотивите, определящи поведението му.

Кейн изпитваше нужда да побеждава. Не беше просто мания за успех. Той желаеше сигурност, каквато Лиса винаги бе имала в живота си.

Може би Кейн не познаваше чувството любов, но той я бе избрал пред всички останали жени, които би могъл да притежава. Днес бе проявил доверие към нея.

Желаеше тя да стане негова съпруга, искаше именно с нея и с никоя друга да създаде семейството, което винаги му бе липсвало. А всичко това означаваше много за Лиса.

Кейн Мариот бе твърд и безкомпромисен, но тя можеше да разчита на вярност и всеотдайност от негова страна. Освен това бе готов да се промени, в случай, че тя откриеше най-правилния подход към него. Нямаше гаранции, но те двамата бяха решили да опитат.