Ема Дарси
Кадифеният тигър (3)

Трета глава

Кейн хвърли багажа в колата и посегна към връзката ключове:

— Аз ще шофирам.

— Съжалявам, но колата е моя!

Той се спря и я изгледа насмешливо:

— Карам по-бързо.

— Няма закъде да бързаме толкова — тя пристъпи и решително протегна ръка за ключовете.

Кейн въздъхна тежко и уморено:

— Какво искаш от мен, Лиса?

„Всичко, което един влюбен мъж би дал на любимата си — мълчаливо му отговори тя. — Повече внимание, повече уважение и зачитане на желанията й.“ Но Кейн не беше настроен да изтърпи подобна тирада. Търпението му бе подложено на изпитание. Същинско затишие пред буря.

Кейн се гордееше с хладния си разум, следователно и тя трябваше да му противостои с логика.

— Би ли обяснил защо не ми позвъни поне веднъж?

— Казах ти вече — възникнаха проблеми.

— И не успя да се откъснеш за броени минути, дори и през почивните дни?

— Да!

— Значи не можа да отделиш от скъпоценното си време…

— Господи! За какво…

— За да ми се обадиш. За да разбереш как съм. За да знам, че не си ме забравил…

— Нали ти позвъних днес сутринта? Тук съм именно защото не съм те забравил.

— Това не е аргумент.

— А какъв аргумент очакваш да чуеш?

Независимо от любовта си, тя не би му простила, ако… Погледна го очи в очи:

— Сам ли си на тези пътувания или с… придружителки.

Той поклати недоумяващо глава. Подозренията й го слисаха и го накараха да я изгледа презрително. Нещастница!

Той присви устни ехидно.

— Въпросът ти не заслужава отговор, но след като толкова държиш… Изобщо нямаше да се срещам с теб, ако имаше друга жена. А що се отнася до обажданията по телефона — мислиш ли, че са доказателство за вярност? Бих могъл да имам десетки жени и пак да ти се обаждам.

Тя въздъхна. Имаше смисъл в думите му — поне според неговата логика. След успокоението дойде радостта — за него тя си оставаше единствената. Независимо от това, отношението му към нея не беше докрай честно.

— И все пак можеше да телефонираш. Щеше да ми спестиш тревогите.

— Ако ти трябва марионетка, сбъркала си адреса. Не желая да ми дърпат конците! — Кейн ядосано отвори вратата на колата и я подкани да влезе. — След като си решила да ми демонстрираш шофьорските си умения, заповядай!

Желанието й да шофира отдавна се бе изпарило. Движението бе претоварено, а присъствието на Кейн на съседната седалка допълнително я изнервяше. Той нямаше да пропусне да отбележи всяка случайна грешка. Но Лиса сама бе настояла и сега не можеше да откаже. Не биваше да проявява малодушие.

Взе ключовете и седна зад волана. Кейн тръшна вратата след нея. Явно държанието й съвсем не му допадаше.

Тя също не бе възхитена от поведението му, освен… Вдигна букетчето и го поднесе към лицето си. Сладкият аромат изпълни ноздрите й. Може би бе купил виолетките, именно защото… Не, досега бе била добра само за леглото му, саркастично си напомни тя. Обърна се и остави цветята на задната седалка.

Малкият й нисан едва ли можеше да съперничи на мощния му ягуар, но вършеше чудесна работа и Лиса го обичаше. Мълчаливо закопча колана и се опита да излезе от лабиринта паркирани коли. Едва когато се вляха в потока от превозни средства, тя си отдъхна и се опита да обмисли положението.

През цялото време Кейн мълча. Напрежението помежду им осуетяваше всякакъв нормален разговор. Тя съзнаваше, че е невъзможно да получи отговор на въпросите, които я измъчваха — бяха прекалено сложни. Въпреки това попита:

— Какво очакваш от почивните дни?

— Да бъда с теб.

— Това ли е всичко?

— Господи! — раздразнено избухна той. — Не разбираш ли, че мястото ми е във Виктория, на строежа, и единствената причина, заради която съм тук, си ти.

Това признание я накара да се чувства поласкана, въпреки че не извиняваше трите седмици мълчание. Кейн би могъл да я посвети в проблемите си. Тогава може би щеше да го разбере. Поне знаеше, че той ще се завърне във Виктория в понеделник — Кейн не бе от хората, които зарязват работата си.

— Мислил ли си как да прекараме почивните дни?

Той се отпусна и въздъхна дълбоко:

— Имам известна представа…

— Колко мило, че си ми отредил място в напрегнатия си живот. Но май щеше да бъде по-добре да общуваш с мен по телефона?

— Удоволствието нямаше да е същото.

Естествено. Секс по телефона?!

— Предполагам, не си успял да си намериш някоя до петък вечер и си се сетил за мен.

— По дяволите, Лиса! Всичко ли искаш да провалиш?

— Не, нищо не искам да провалям! Единственото, което искам, е да ми отговориш на няколко въпроса. Кажи ми какво съм аз за теб?

— Не е ли достатъчно, че съм тук? — процеди Кейн.

— Е, да, тук си, но… Заради мен или заради теб?

— Заради двама ни.

Беше категоричен. Не очакваше подобна реакция от негова страна. Сърцето й трепна с надежда и Лиса несъзнателно плъзна ръка по бедрото му. Изразяваше любовта си по най-естествения начин — чрез ласка. Чу как Кейн си пое въздух. Мускулите му се напрегнаха. Ръката му сграбчи нейната и я отблъсна:

— Съсредоточи се върху пътя, Лиса!

— Напрегнат си, нали?

— Страшно.

— Объркан…

— Прекалено.

— Заради мен или заради работата ти?

— Заради теб и заради работата — дрезгаво се засмя той.

Тя му хвърли съчувствен поглед, но Кейн я охлади:

— Ще оцелея, не се притеснявай. Винаги съм успявал!

Самомнителността и независимостта му бяха част от проблема. Навярно бяха резултат от развода на родителите му в детството. Кейн се чувстваше сигурен единствено в черупката си. Сега, на тридесет и три, той едва ли щеше да се промени. Беше се справил с живота успешно и щеше да следва изработената тактика. А това означаваше винаги да е пръв.

Тя недоумяваше ролята си в неговия планиран живот. Повечето от неговите познати и приятели принадлежаха към служебното му обкръжение и отношенията им никога нямаше да се задълбочат. Той не искаше и да чуе за родителите си и макар че навремето бе споменал за някаква по-малка сестра, Лиса никога не бе я виждала.

Тя самата бе твърде привързана към семейството си. Майка й и баща й живееха в Бироура Уотърс, съседно градче, и Лиса често преспиваше при тях. Мечтаеше да ги запознае с Кейн, тъй както бе правила с предишните си приятели, но той не проявяваше интерес. Бе се срещал единствено с по-големия й брат, с когото Лиса поделяше апартамента, но тъй като Тони бе пилот, срещите им бяха кратки и инцидентни.

Беше от породата на единаците мъжкари. Странно… Според думите му й бе верен… Дали това не представляваше постижение за него? И тогава се сети за подхвърлените думи, че предстоящите два дни щяха да оформят решението му относно техните отношения. Щеше ли да сложи край на връзката им без оглед на нейните желания? Светът се завъртя пред очите й.

— Още колко време ще отсъстваш от Сидни?

— Нямам представа — гласът му натежа от умора. Изглеждаше безпомощен и изтерзан.

— Липсваше ми — прошепна тя с копнеж. Желаеше да го чува, да го вижда, да сподели живота му, да бъде нейната съдба…

— И ти ми липсваше. Ужасно — нещастно се усмихна той.

Какво признание! Като че ли Кейн най-сетне се отпускаше, ставаше й по-близък.

— Не можеш ли да си намериш заместник?

— Бих могъл, ако ми възложат проекта „Уинджикамбъл“.

Лиса бързо прехвърли вниманието си върху пътя. Хиляди мисли прекосиха съзнанието й като разлютен рояк оси. Светкавично си припомни обсъждането на проекта през изминалия следобед. Дали Кейн се досещаше, че управителният съвет е разглеждал именно неговото предложение на заседанието днес? Затова ли бе дошъл, да изкопчи информация от нея? Дали в нейно лице не съчетаваше секс и бизнес?

— Доколкото зная, офертите ти към „Ай Си Ей Си“ са две — подметна тя, усещайки как розовите й надежди избледняват.

— Така е, но целта е „Уинджикамбъл“. Той е основният, а другият проект — „Джесъмайн“, е по-скоро допълнителен.

Тя изчака още малко, но той не подхвана подхвърлената от нея тема. Сърцето й запърха в плахо упование. Може би все пак връзката им бе от първостепенно значение за него?

— Защо държиш на „Уинджикамбъл“?

— Защото съм на ръба на финансовия срив. Без „Уинджикамбъл“ първата ми реална печалба ще дойде едва след две години. А дотогава? С какво ще плащам на работниците си?

Това обясняваше защо бе тъй напрегнат и раздразнителен. И защо я поставяше на второ място. Оцеляването бе основният мотив, който движеше Кейн. Не я попита дали знае нещо за проекта и евентуалния изпълнител.

Може би парите, общественият престиж и стремежът към успех доминираха в живота му. Вероятно желанието за себеизява и достойнство стояха над всичко. Тя обаче играеше значителна роля — той се бе завърнал заради нея и не бе скрил привързаността си.

Едно ново решение се оформи в съзнанието й. Щеше да удовлетвори всичките му желания през тези дни. Щеше да му даде така необходимите за него разтоварване и спокойствие.

— Може би трябва да намалиш личните си разходи. Би ти помогнало да реализираш някакви спестявания.

— Не се опитвай да ми наливаш ум в главата, Лиса — сряза я Кейн. — Парите, които харча за себе си годишно, не се равняват и на сумата от седмичните заплати на работниците.

— Явно нищо не разбирам от финанси.

— Позна.

Не й спестяваше нищо. Безкомпромисен! Кейн Мариот никога нямаше да приеме нечия помощ. Свикнал бе да се справя сам.

— В такъв случай единственото, което мога да ти дам, е…

Не можа да си позволи да довърши, но той моментално схвана неизречените думи. Тя бе отстъпила! Поне за два дни.

Пресегна се и погали бедрото й. Може би това бе жест на помирение или така й доказваше превъзходството си. Възбудата пламна в тялото й. Кракът й несъзнателно натисна педала на газта и колата едва не се вряза в другата отпред. Натисна рязко спирачки. Успя да избегне удара в последния миг. Преглътна и погледна Кейн с укор:

— Смяташ ли, че мога да се концентрирам, след като раздаваш предизвикателни милувки?

— Рефлексите ти винаги са били отлични — ухили се той.

— Кейн… — погледът му я изпепеляваше.

— Давай, Лиса! Надмини всички.

Днес за първи път гласът му изгуби суровостта си. Лиса престана да разсъждава. Каквото трябваше да се случи, щеше да се случи.

Може би бе прекалено слаба, може би бе наивна, но щеше да прекара уикенда с него. Предчувстваше, че през тези два дни ще попадне в ада или в…