Ема Голдрик
Избраник на съдбата (11)

Единадесета глава

Когато се върнаха от ездата, лицето на Рейчъл бе поруменяло от вятъра и безкрайно щастливо. Разседлаха конете, избърсаха ги, приготвиха храната им.

— Знаеш ли — подхвърли Рейчъл, — ти така и не ми каза какво се случи с Хендрикс.

— Надзирателят ли? Делото му ще се гледа на първи септември. Обвинен е в присвояване на големи суми и кражба на добитък. Другите двама, които са работили за него, получават условна присъда с разпореждане да напуснат Канзас. Сега доволна ли си?

— Знам ли. Хендрикс толкова дълго е работил за семейството.

— Ами като започне делото, можеш да се изкажеш в негова защита.

— Подиграваш ли ми се?

— Ни най-малко. Някоя и друга добра дума ще му свършат работа, като дойде време за присъдата.

— Тогава ще го направя — заяви тя и го поведе към къщата. Ала понеже бе притеснителна по природа, все нещо я тревожеше.

— Ти сигурен ли си, че преподобният ти дядо ще дойде навреме?

— За шести път ме питаш. Отговорът не се е променил — да, няма да закъснее, не бой се.

— И все пак до Тексас е толкова далеч.

— За дядо ми това разстояние нищо не представлява. Пък и не забравяй, Джо обеща да го докара с хеликоптера. Не забеляза ли колко старателно почистих площадката зад къщата?

— О, да, направи ми впечатление. Но днес е толкова важен ден, Чарли.

— Зная, зная. Но доколкото си спомням едва те склоних да се оженим.

— Това беше преди да разбера колко е забавно.

Госпожа Колчестър, взета отново на работа след дълги преговори, влезе в стаята, понесла малък пластмасов контейнер.

— Да седи на стайна температура трийсетина минути — рече тя.

Рейчъл приближи масата, където светлината бе най-силна.

— Какво е това? — поиска да знае Чарли.

— Не се бъркай, не е твоя работа. И се махни далеч от светлината, ако обичаш. Не го пипай! Ако го повредиш, утре трябва да си поръчам нов.

— Тъй ли било? — Чарли се наведе и помириса съдържанието. — Досещам се за какво ти е, но предпочитам сама да ми обясниш. Е?

— Чакай най-напред да прочета инструкцията и престани да ми пречиш. Изчервявам се само при мисълта, че очакваш аз да ти кажа. Сам се опитай да се досетиш. Така значи, първо вземам епруветката с бялото прахче, с капкомера прибавям… малко от другата течност и ги смесвам. Разбърква се, докато прахчето се разтвори напълно. После го оставям за петнайсет минути.

— И какво разкритие ни очаква? — отново се пошегува Чарли.

— Я си четете вестника, господин Мейдърс — намеси се госпожа Колчестър.

Той не изчака втора покана и тутакси обърна на спортната страница.

— Не те ли интересува резултатът — обидено подхвърли Рейчъл.

— Разбира се, че ме интересува — шеговито отвърна Чарли. — И съм повече от сигурен, че щом свършиш, сама ще ми кажеш.

— Ужасен досадник си — разсеяно промълви тя и се върна към импровизираната си лаборатория.

Десетина минути по-късно щастливата млада жена нададе възторжен вик:

— Ето го! Успяхме! — и като прегърна икономката, двете затанцуваха около масата.

— Няма ли най-сетне да ми обясните какво става тук? — попита Чарли. — И не е ли време за вечеря, по дяволите?

— Стой си на мястото — нареди Рейчъл. — И внимавай да не паднеш. Готов ли си?

— Разбира се, че съм готов, нали съм бивш летец. Нищо не е в състояние да ме изненада.

— И слава Богу — мъдро отбеляза Рейчъл. — Чарли Мейдърс, ти скоро ще станеш баща!

— Какво каза? — самохвалството му се изпари, той опита да се изправи, олюля се и потърси опора в крехкото тяло на бъдещата си съпруга. — Какво каза? — повтори глуповато.

— И това ми било безстрашен пилот! Не разбра ли, че съм поръчала тест за бременност. Ето виж, едната стъклена топка позеленя.

— То и на господин Мейдърс цветът му май е същият — изхили се госпожа Колчестър.

 

 

— За Бога, да не си посмяла да кажеш на дядо ми за бебето — предупреди я той, когато излязоха да посрещнат хеликоптера. Рейчъл бе облякла вече сватбената си рокля — коприна и дантели на богати дипли, които се спускаха до земята. Яката бе висока, затова косата й бе вдигната в красива прическа, увенчана с венче от портокалови цветчета. Отпред бе забола сватбения подарък от Чарли — искряща сапфирена звезда.

— Честно да ти кажа, чувствам се много „младоженски“ — призна Чарли и стисна ръката на любимата си.

— Казваш ми го за четвърти път — подразни го тя шеговито-отмъстително. — И да не си му казал, че живеем тук сами вече цели две седмици.

 

 

Срещата между дядо и внук бе вълнуваща. Когато най-сетне се прибраха в къщата, старецът прие да изпие чаша кафе, като се настани на най-удобния стол в кухнята.

— Е, Рейчъл Хамънд — рече той, — ти се оказа красиво младо създание. И кога чакате бебето?

Чарли се задави със собственото си кафе, дори успя да се полее.

— Ами не зная съвсем точно — дръзко заяви булката. — До седем месеца навярно. Там някъде.

— Ако е момиче, надявам се, ще бъде красиво като майка си.

— Ами ако е момче? — попита Рейчъл.

— Е, тогава ще трябва да опитате отново.

Рейчъл се насили да се усмихне. Не смееше да се шегува свободно с достолепния старец, попрегърбен от годините, които имаше зад гърба си. И все пак имаше нещо, което не искаше да крие от него.

— За списанието… — поде тя.

— Да? Какво имаш да ми кажеш за него?

— Ами отказах да се занимавам повече.

— Хубаво си направила.

— Елмър Чатмас поема работата ми.

— И това е хубаво.

— Решихме… няма да вземем онзи човек от „Марс“. Ще правим нещо като хумористично списание… насочено към съвременните жени. В Канзас има толкова талантливи писатели. Ще им предложим временен договор и ще им дадем пълна свобода.

— И това ми допада, Рейчъл.

В този момент заприиждаха гостите. Дядо Мейдърс се изправи, висок и величествен въпреки преклонната си възраст.

— Хайде — рече той, — време е да пристъпим към главното.

— Дано всичко се получи както трябва — засуети се госпожа Колчестър. — Досега не съм била шаферка, според теб има ли нещо да сме пропуснали?

— Не питай мен! — сопна се Рейчъл. — И аз за пръв път съм булка.

— Притесняваш ли се? — притече й се на помощ Франк Лозън, избран за кум.

— Уплашена съм до смърт — призна Рейчъл и прехапа устни.

— От какво те е страх?

— Тъкмо в това е проблемът. Не знам какво ме плаши — нужно ми е нещо за опора, каза си наум. Някаква дума, фраза, дори просто нещо, което ни свързва, Чарли, мен и останалите, в едно цяло, в една общност от хора, които се обичат.

Дядо Мейдърс влезе в стаята, облечен в свещеническите си одежди, със сериозно, тържествено изражение.

— И тъй — започна той, — наше е задължението да доведем нещата до край — побутна малката групичка към импровизирания олтар. После застана отпред и се взря в лицата им с орловия си поглед. Извиси се сякаш над тях и отвори Библията, която му бе служила в продължение на седемдесет години.

— Скъпи влюбени…

Ето ги думите, каза си Рейчъл. Погледна мъжа до себе си. Прочете същите думи по неговите устни и сърцето й се разтопи от щастие. Страховете, опасенията я напуснаха, тя обгърна още по-крепко ръката му и с грейнало лице се заслуша в думите на свещеника. Малко от тях запомни, ала й остана чувството, че този дом и децата, които ще се родят в него, ще бъдат благословени.