Елизабет Лоуел
Тъмни страсти (12)

Единадесета глава

Синди спа дълго, след като зората изпълни хижата с разсеяна сребристозлатна светлина. Събуди се само за миг, когато Трейс стана от леглото. След като той леко я целуна по устните с няколко любовни и успокоителни думи, тя пак заспа. Той се усмихна и придърпа чаршафа нагоре над гърдите й. Изкушението да легне до нея и да я люби на дневна светлина беше почти непреодолимо. Не му се поддаде само заради бледите сенки под очите на Синди, сенки, които безмълвно говореха, че тя се нуждае от още сън.

Трейс внимателно отдръпна ръце от чаршафа и отвърна поглед. Знаеше, че ако продължи да я гледа, непременно ще я докосне. А докоснеше ли я, щеше да прави любов с нея. А започнеше ли да прави любов с нея, щеше да я взема отново и отново, докато не му останат сили дори да вдигне главата си, защото тя беше едновременно и дива сладост за душата му и тъмен огън, който гореше в кръвта му.

Само от мисълта да съедини тялото си с нейното още веднъж, и въздухът засвистяваше между зъбите му. Кръвта изведнъж започваше да тече парещо през него, до болка да го изпълва. Не познаваше любовница, която наполовин така да му е допадала. Имаше толкова неща, които искаше да сподели с нея, толкова много начини, по които двама души можеха да се наслаждават един на друг. Искаше ги всичките с нея, всяко едно от тях, но преди всичко искаше да я наблюдава, когато той й доставяше удоволствие, да наблюдава как му се отдава отново и отново, как сладострастният огън изгаря всички задръжки, всички различия, огън, който гори, от който не остава нищо друго, освен двама влюбени, съединени напълно до дъното на душите си.

Ако не изляза от проклетата хижа, ще дръпна оня чаршаф и ще вляза в нея, преди дори да се е събудила, преди дори да е разбрала дали ме иска.

И тогава Трейс се зърна в огледалото — изцапани риза и панталони от каки, очукани ботуши за джунглата, набола брада, от което челюстта му изглеждаше още по-квадратна, косата и мустаците — сресани само от съня и пръстите на Синди. Изглеждаше груб, примитивен, напълно в хармония с неопитомената земя около него.

Ще ме пожелае ли принцесата сега, на дневна светлина, когато ясно види какъв пеон е любовникът й?

Трейс се намръщи, отвърна се от огледалото и се опита да се отърси от чувствата, породени от това, че е човек без корени и че нищо не струва, които някога определяха живота му. Той и Раул бяха роднини, но само защото чичото на Раул някога беше проявил чувство за отговорност към дива американска роза, чието дете вероятно не е било негово. Меган Ролингс починала седмици, след като родила Трейс. Макар че според паспорта й била американка, никакви нейни роднини не са били открити в Съединените щати. Нямало кой да вземе бебето, останало без майка.

Накрая един свещеник прибрал Трейс и го отнесъл в хасиендата на Алмеда. Там той хладнокръвно обявил, че Господ отговорил на молитвите на Естебан Алмеда. Родил му се е син. Бездетната съпруга на Естабан плакала, прекръстила се и със смирението на истински ангел поела в прегръдките и в живота си детето, което й представили като дете на Естабан. Но въпреки любовта на Мария и гордостта на Естабан, че накрая се сдобил със син, Трейс израсъл, дълбоко в душата си съзнавайки, че не им принадлежи. Не беше истински Алмеда. Семейство Алмеда бяха аристокрацията на Еквадор, а той бил незаконороденото дете на американка, която нямала нито семейство, нито съпруг, когото да нарече свои.

Трейс израсна наполовин в Съединените щати и наполовин в Андите, които толкова обичаше. Нужни му бяха десетилетия труден, опасен живот, преди да приеме собствената си стойност като човешко същество. Бяха минали много години, откакто не му се беше случвало да не се чувства като равен с когото и да било друг единствено поради семейната среда и личното богатство.

Но днес се чувстваше неадекватен. Синди му даде толкова много, отдаде му страховете и себе си, довери му се с красивото си отзивчиво тяло… а той в замяна нямаше какво да й даде, което по рождение тя вече не притежаваше.

Синтия Едуина Райън Маккол и мъж, чието единствено нещо, което притежава по рождение, е здраво тяло и здрав череп. Какво привлекателно съчетание. Беше толкова смешно, че чак болеше.

Като тихо затвори вратата на хижата зад себе си, Трейс пристъпи в искрящата от капки мъгла, която все още не беше се вдигнала и очертаваше облачната гора. Дъждът беше спрял по някое време през нощта и оставил след себе си немного доказателства за бурята. Само по местата, където хората бяха прокарали пътища или създали ниви, личаха последиците от снощния дъжд — в тинята, в калта и в локвите. Девствената гора попиваше влагата като огромна жива гъба. По-късно, когато започнат мусонните дъждове, дори способността на гората да ги поглъща ще бъде надмината и реките ще потекат кафяви. Но засега потоците все още бяха бистри и приветливи, в разсеяната светлина блестяха като полиран кристал.

Трейс откри почти невидима пътека, водеща надолу към огромно, стръмно дере, точно срещу хижата. Беше открил криволичещата, камениста пътека преди години. Водеше към водопади и езера, които се навестяваха само от мъглата и дивите животни. Там орхидеите растяха в изобилие, грациозно се огъваха в тишината. Градината с орхидеите беше тайно място, притихнал пейзаж, където времето не съществуваше. Трейс често бе посещавал мястото през най-дивите си години, когато воюваше с всичко — и на първо място със себе си.

Пътеката не се беше променила. Все още беше тясна, лесно се губеше, обрасла и наквасена с мъгла. Въпреки това Трейс рядко размахваше мачетето, което висеше на колана му. Не искаше да прокара ясна пътека за когото и да било другиго. Искаше мястото с орхидеите и тишината да си останат такива, каквито ги беше открил. Неизвестни.

Нито веднъж не бе откъснал дори една-единствена орхидея оттам, макар и да знаеше, че и хиляда да откъснеше, липсата им нямаше да се забележи сред тучното великолепие на градината в дерето. Просто никога не бе имал достатъчно добра причина, за да направи трудното спускане към скритата река и стръмното изкачване само заради шепа цветя, колкото и редки и красиви да са те.

Но сега такава причина имаше. Долу в мъгливата тишина на дерето растеше орхидея, която нямаше име, орхидея, която никога не е украсявала цивилизовани парници или накичените със скъпоценни камъни гърди на аристократки. От всички орхидеи, които Трейс някога бе виждал, тази дива орхидея, беше най-великолепната — съвършена, чувствена и елегантна като перла. Тази орхидея беше нещо, което с никакви пари не можеше да бъде купено, защото само Трейс знаеше къде тя расте, а никакви пари не можеха да го изкушат да издаде скритото дере.

Сега не пари го изкушаваха. А фактът, че най-накрая беше намерил жена, достойна за красотата на орхидеята.

 

 

Утрото се беше преполовило, когато Синди отново се събуди. В просъница беше дочула звука на отварянето и затварянето на вратата на хижата, както и по-неясните звуци, когато Трейс свали ботушите и дрехите си и се запъти към леглото. Синди измърмори нещо и мързеливо се размърда, присегна се, за да докосне Трейс, преди още напълно да си е отворила очите, искаше да се сгуши до него и да чуе как бие сърцето му под бузата й, както го беше чула, преди да заспи. Когато ръцете й попаднаха само на разхвърляни чаршафи, тя отвори очи.

— Трейс?

Като чу Синди да произнася името му с пресипнал глас, сладострастни тръпки пропълзяха по гърба на Трейс.

— Тук съм, принцесо.

Тя се обърна към звука и помисли, че все още сънува. Голото тяло на Трейс лъщеше от влагата като намазано. Кичури, лъснали от влагата, образуваха къдрави фигури по бедрата и тялото му. Мускулите, които тя беше милвала и докосвала със зъбите си, вече не бяха скрити от мрака. Беше дори по-силен, отколкото предполагаше, и толкова покоряващ с мъжествената си красота, че тя забрави да диша.

Трейс желаеше Синди със сила, която не можеше да скрие, със страст, от която в Синди пламваше огън, стигащ до кухината на стомаха й. Като видя силата на възбудата му, тя едва можа да повярва, че е бил толкова нежен с нея предишната вечер. Можеше да я повали, да вземе каквото си иска и да не й даде нищо в замяна… а я беше любил нежно, беше я накарал да се почувства крехка като девственица, обожавана като принцеса от вълшебна приказка.

— Но аз не съм принцеса — каза Синди с тих глас, с очи, които открито одобряваха всичко, което виждаше в мъжа, застанал гол пред нея.

— За мене си — каза просто Трейс. Зелени очи потърсиха лицето на Синди, почти неспособни да повярват на чувствената изящност на копринената черна коса, порцелановата кожа, очите, блеснали като черни диаманти, и уста, чийто наситен розов цвят отговаряше точно на разцъфналото сърце на орхидеята, сгушена в ръцете му. Когато Трейс се наведе, за да докосне с устни меката уста на Синди, той прошепна:

— Много си красива за пеон, но те искам толкова, че ръцете ми треперят. Ще правиш ли любов с мен, макар че не съм принц?

Сърцето на Синди се преобърна от страстта и колебанието, които видя в загадъчните зелени очи на Трейс. Тя се присегна към него, без да обръща внимание на чаршафа, който се хлъзна надолу до кръста й. Бавно прокара пръсти по кожата му и се наслади на кадифената влага. Той миришеше на мъгла, на гора и на страст. От тази комбинация й се зави свят.

— Ти си мъж — каза тя пресипнало, — повече мъж, отколкото съм могла да си представя. Само това ме интересува.

Лека тръпка премина през нея, когато притисна устни в стегнатия топъл корем на Трейс.

— И ако не мога скоро да те приема в тялото си, ще умра.

Очите на Трейс почти се затвориха, проблясваше само едва забележима ивица в зелено, когато насладата и желанието като с нож прерязаха слабините му. Едва доловима въздишка се изтръгна от устните му, когато с върха на езика си Синди започна да изследва стегнатата вдлъбнатина на пъпа му. А след като ръцете й се плъзнаха надолу по тялото му, желанието като порой го заля целия и го повали на колене до леглото.

— Синди, аз… — прошепна той, но не можа да изтръгне други думи през стегнатото си до болка гърло, когато се загледа в среднощната яснота на очите й. Наведе глава и прокара устни по нейните, за да вкуси от сладостта им. Когато отново вдигна глава, вече можеше да говори. Бавно разтвори ръцете си, така че тя да може да види това, което той така грижливо държеше.

— Донесох я за теб.

За миг Синди помисли, че е пеперуда, деликатно кацнала на твърдата длан на Трейс. След това вдиша загадъчното, нежно ухание и установи, че грациозните извивки принадлежаха на най-изключителната орхидея, която някога бе виждала. Кадифените венчелистчета бяха дълги и меки с най-бледия оттенък на розово в жилките си. Напротив, устата на обичката с елегантната си извивка беше чувствена и сочна. В края на извивката розовият свят потъмняваше почти до черно. Балансът на цветове и форми в орхидеята беше безупречен и привличаше безпогрешно погледа към гърлото на цветето, откъдето багрите по трептящата обичка отново започваха да преминават в кадифено тъмни, почти доближавайки се до среднощен мрак.

— Когато те събличах, мислех си за тази орхидея — каза Трейс хрипкаво, наведе се над Синди, нежно притисна гърба й към леглото, докато тя се оказа полуседнала, облегната на струпаните възглавници. — Гърдите ти са като венчелистчетата на орхидеята, фини, кадифени, безупречни.

Той наведе глава и целуна едната й гърда, улови зърното й с уста и го изтегли в стегнат връх, преди да го пусне.

— Когато си възбудена, устните и зърната ти имат цвета на устата на орхидеята.

Ръката, която държеше орхидеята, се отпусна между гърдите на Синди.

— Да — измърмори Трейс, сравнявайки цветовете. — Точно така. Ослепителни и живи. Също и тук — каза той и смъкна чаршафа надолу, докато ръката му се сгуши между краката й. — Толкова съвършена. Толкова съвършена за пеон. Истинска принцеса!

— Трейс — прошепна Синди, долавяйки тъга в думите му, сякаш той се отдръпваше от нея, макар че думите му я разтапяха и сладко я поглъщаха. — Не съм принцеса и далеч не съм съвършена. Носът ми е твърде дълъг, очите ми са твърде раздалечени, фигурата ми излезе от мода преди сто години, ноктите ми са начупени и имам рани и охлузвания навсякъде, косата ми…

Словесният порой секна като отрязан с нож.

— Трейс? — попита тя с болезнена въздишка. — Какво има? Какво е станало?

Той пусна орхидеята, остави я да се настани на пъпа на Синди — нежна като дъха. За първи път той видя следите от облачната гора, останали по мекото й тяло. Нежно с връхчетата на пръстите си той погали всяка малка драскотина, всяка дребна раничка и мълчаливо се прокълна за това, което беше сторил на Синди, като я беше принудил да върви през облачната гора само защото не можеше да понесе мисълта да прекара още една нощ сам с нея, без да я притежава. След това дойде нощта, те останаха сами, той проникна в очакващата го мекота и опозна красотата на мрака й, трептящия огън.

— Боли ли? — попита Трейс, нежно взе ръката на Синди и целуна крехките пръсти, по които имаше ожулено кокалче и счупен нокът.

— Не, това е…

— А това? — прекъсна той, прокарвайки устни по бледата драскотина от вътрешната страна на ръката й.

— Не, аз…

— Това? — Трейс пак я прекъсна, докосвайки с уста малка драскотина по рамото й.

— Не, наистина, аз… — Внезапно дъхът на Синди секна и мислите й се разпиляха, когато езикът на Трейс нежно облиза почти невидима драскотина. Спряният й дъх излезе като въздишка, когато устата му продължи да се движи, от което желанието й пламна още повече.

Деликатното разследване се проточи, Трейс продължи да милва Синди по лицето и надолу по другата й ръка и при всяка малка раничка питаше дали боли, а тя полузадъхана и с треперещ от сладострастие глас уверяваше, че не боли, но той започваше да изследва друга кадифена територия. Там попадна на бледорозов белег в основата на шията й и друг подобен белег между пълните й гърди.

— Ох, принцесо, съжалявам — прошепна Трейс. — Не исках да те нараня.

— Ти не ме нарани — каза Синди с хрипкав глас, разтреперана от езика и устните му, които галеха тясната долчинка между гърдите й.

— Сигурно не съм! — Матракът се размърда, когато Трейс се отпусна на леглото, коленичи над Синди и започна да оглежда кадифената й кожа за други издайнически белези от страстта му. Тя отново започна да протестира, че той изобщо не я наранил, че е бил толкова нежен въпреки неудържимата си страст, от което сърцето й все още се преобръщаше само като се сети за това. Думите й не успяха да преодолеят бариерата на гърлото й, когато видя контраста между тъмната набола брада на Трейс и бледите си гърди, докато той сладострастно галеше с език въображаемите рани.

— Толкова си гладка, толкова нежна — каза Трейс, милвайки я при всяка дума — а аз не съм нито гладък, нито нежен. Синди… Синди…

Гласът му секна, когато целуна стегнатите извивки на талията й. С всяка милувка той търсеше и понякога мислеше, че открива най-бледи следи от предишната нощ, когато устата и ръцете му не са били достатъчно гальовни, достатъчно нежни за принцесата, която му се отдаде.

— Толкова съвършена — промълви той с устни галейки едва доловимата грапавина на кожата под пъпа й. — Изобщо не трябваше да те докосвам, принцесо. Господ ми е свидетел, че се опитах. И Господ ми е свидетел, че не успях.

Синди се опита да успокои Трейс, но от пламналото си гърло можа да изтръгне само нещо като въздишка — името му. При вида и усещането за лицето му, притиснато в корема й, докато той с език милваше кожата й, от кухината на стомаха й се разля огън, тъмен огън, който плъзна по цялото й тяло и я преобрази.

Голяма ръка нежно се затвори около орхидеята, без да я помръдне и тя се оказа като поставена в чаша. Трейс с език започна да обхожда контурите на цветето, а със свободната си ръка — да гали коприната от вътрешната страна на бедрата й. Много внимателно и грижовно езикът му очертаваше всяка извивка и гънка, всяка вдлъбнатинка на топлата орхидея, сгушена между свитите му пръсти. Той вдишваше екзотичния аромат на цветето, толкова предпазлив в обожанието си, че не оставяше никаква следа по сочната й повърхност.

— Толкова е деликатна — каза Трейс с плътен глас, вкусвайки от прелестния цвят на орхидеята и същевременно гладейки с топлата си длан бедрата на Синди отвътре, все повече приближавайки се до най-чувствената плът, но без да я докосва.

Когато само средата на орхидеята остана непогалена, езикът му проникна в меката обичка и вкуси от благоуханния, кадифен мрак вътре в отдаващите се венчелистчета.

— Толкова сочна — въздъхна той, още веднъж обхождайки пламналата до болка мекота на Синди.

Синди се опита да потисне тих звук от наслада и копнеж, но Трейс го чу. Бавно той се вгледа в среднощните очи. Ръката, която държеше орхидеята, докато траеше целият този ритуал, се отвори и цветето се оказа сгушено в пъпа й. Като в унес той прокара и двете си ръце отвътре по бедрата й, започна да я гали, да я възбужда, така че краката й все повече се раздалечаваха, леко я докосваше и намекваше за обещания, от които дъхът й спираше. Когато накрая тя легна под него без нищо помежду им, освен със спомена за орхидеята, той се наведе към нея. Дъхът му премина по възбудената й плът и тя изпъшка.

— Трейс?

— Всичко е наред — каза Трейс нежно, с дълбок глас, който галеше като дъха му. — Ти си като орхидеята. Съвършена. И като орхидеята си направена за това. И точно това трябваше да направя снощи, да ти се наслаждавам, без да те наранявам, да не оставя… никакви следи по теб.

— Ти не ме нарани снощи. Ти… — Дъхът на Синди секна. — Ти си…

Накъсаният приглушен звук на наслада, който излезе от разтрепераните й устни, беше всичко, което тя можа да каже, това беше и единственият звук, който тя можеше да издава и продължи непрекъснато да издава, докато Трейс я галеше така съсредоточено, както беше галил орхидеята. Съзнанието, че и той изпитва толкова голямо удоволствие от тази интимност, колкото и тя, засилваше още повече насладата й. Тя се опита да заговори, да каже на Трейс каква сладост възбужда той в нея, но от устните й излизаха само задъхани стенания от страст.

Когато Синди се притисна към него, той се въздържа да не проникне в нея, да се загуби в знойните кадифени глъбини, макар че тя, без да го казва, несъмнено искаше точно това. И той го искаше. Толкова го искаше, че вътрешно се разкъсваше, нервите му пламтяха, кръвта му гореше в див ритъм, който съответстваше на буйното биене на сърцето му. Това, което му попречи да загуби контрол, беше още по-силно желание; той искаше с ръцете си да доведе доверчивата принцеса до абсолютна кулминация. Искаше да почувства всеки аспект на освобождаването й с петте си сетива, възбудени от собственото му удоволствие. Нямаше да успее да го постигне, ако беше вътре в нея, защото тогава сладкият огън щеше да изгори самоконтрола му.

Когато Синди отново се изви и притисна в Трейс, изисквайки повече от тези несвършващи милувки, той нежно я пое с ръцете си. Думите, които й изрече тогава, говореха за естествените му нужди, но нежните милувки не се промениха, всяко докосване я раздираше, всяка дума изгаряше отзивчивата й плът, невероятни чувства разтърсваха тялото й, тихомълком разяждаха плътта й, докато накрая остана само огънят и тя в неговия център, пламнала.

Трейс пое освобождаването на Синди с всичките си сетива, наслаждавайки се на факта, че той й е доставил такава върховна наслада. С удвоена нежност той продължи да я гали, чувстваше се странно задоволен, докато потискаше собствената си буйно напираща нужда.

Синди бавно отвори очи, дишаше неравномерно, докато все още чувстваше екстаза в себе си. Опита се да заговори, но при вида на Трейс, който така интимно я галеше, тя потрепери. Тялото й отново потръпна от удоволствие. И разбра, че въпреки целия този сладък огън, който пламтеше в нея и я изгаряше, тя искаше още. Не можеше да го повярва, но тя още се… нуждаеше.

— Трейс.

От дрезгавия тембър на гласа й Трейс се разтресе от страст. Вдигна поглед и на дланта на нежната й ръка видя орхидеята, която тя му подаваше. Ароматът на цветето се смеси с благоуханието на жената, която държеше в ръцете си. Тя потръпна в прегръдката му, когато той започна да гали кадифената пъпка на страстта й.

— Трейс аз…

Дъхът и думите й се загубиха в горещия душ. Когато Синди отново изпита парещото удоволствие от милувките му, тя тихо изсумтя и се притисна към него, бавно гърчейки се. Усети трепета, който премина през силното му тяло, усети как ръцете му се стегнаха около нея само за миг.

— Трейс — въздъхна тя, посягайки към него. Орхидеята тихо се изтърколи от ръката й към бузата му, след това към бедрото й. Той се обърна и леко докосна с устни цветето, преди да го вземе и внимателно да го остави настрани.

— Ти си по-красива от всякаква орхидея — каза Трейс и отново се наведе към Синди.

— Също и ти — каза тя с дрезгав глас, разтреперан от сладострастие, което отново се надигаше в нея, извираше от тайнствени места в тялото й, които Трейс беше прелъстил с примитивната си мъжка чувственост.

Трейс се усмихна, обърна се и целуна нежните пръсти, които галеха бузата му.

— Аз съм толкова красив, колкото калната дупка, от която най-накрая те изтеглих, принцесо.

— Грешиш — каза Синди, задъхвайки се от сладострастие при всяко докосване на Трейс.

Да го гледа беше друг вид удоволствие, също толкова силно. Той беше изцяло мъж, със здрави мускули, с къдрави кичури, които възбуждащо я гъделичкаха, а знойната жар на устата му направо я омагьосваше.

— Трейс?

Той издаде тих въпросителен звук, докато бавно продължаваше сладострастно да я милва. Синди понечи да заговори, след това се спря, тъй като удоволствието цялата я завладя и се разля в нея. Искаше да му каже от какво се нуждае, но думите, които й идваха, я караха да се изчервява.

— Трейс — въздъхна тя и прокара пръсти през косата му, за което я възнаградиха с нова милувка и мислите й се разпръснаха.

— Ела тук. Искам да ти пошепна… — Думите й преминаха в стон, когато той нежно започна да я гали.

Трейс затвори очи и потисна внезапен див порив на нужда, като си помисли как хрипкавият глас на Синди ще му шепне сластни думи в ухото, докато той заравя пламналата си от страст плът в мекотата й.

— По-добре да остана там, където съм си — каза той накрая. — Ако шепнеш в ухото ми, ще те поема бавно, дълбоко и силно.

— Да — каза Синди, смъкна се надолу в леглото, промъкна се под Трейс, установи, че кожата му е пламнала като нейната и че се разтрепери, когато ръцете й намериха зашеметяващата комбинация от кадифена и пулсираща сила, квитесенцията на мъжествеността. — Ето това искам — каза тя дрезгаво. — Ти вътре в мен. Бавно и дълбоко и силно. И след това бързо, Трейс. И силно, много силно.

Пръстите на Синди драскаха леко, нетърпеливо по възбуденото тяло на Трейс, с удивление установяваха колко много той я искаше. Точно когато дъхът му се разкъса и премина в стон, пръстите й уловиха единствената гореща капка, която тя успя да освободи от насилствената му въздържаност.

— Трейс — каза тя разтреперано — вземи ме сега. — Докато говореше, бавно движеше таза си под него.

— Ще те нараня, принцесо — каза Трейс хрипкаво. — Много съм груб за тебе.

— Не — каза Синди, целуна горещата му кожа и все повече го придърпваше към зажаднялата си мекота. Когато усети топлината му, тя нетърпеливо потръпна. — Ти си прекрасен за мен. Нуждая се от теб, Трейс. Вътре в мен. Искам да ме изпълниш.

Той усети истинността на думите в кадифената плът, която жадно се разтваряше за него. Горещият дъжд на страстта й го окъпа, тихо молеше за по-дълбоко съединение. Осезаемото доказателство за копнежа й стопи контрола му. Ръцете му се промъкнаха под колената й, той бавно се притисна в нея, вътре в нея, давайки й това, от което и двамата отчаяно се нуждаеха, бавно се съединяваха, превръщаха се в едно цяло, което само по себе си беше унищожително. Тя простена, когато усети, че той я изпълва, докато тя преля, да я изпълва, докато повече не можеше да поеме.

Тогава Трейс нежно вдигна таза на Синди и продължи да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко, съединяваше се напълно с нея, плътно се притискаше в нея, спираше само когато я стиснеше между бедрата си и се чувстваше изцяло прибран като в калъф в гостоприемния й огън. Едва тогава отново се раздвижваше, тазът му описваше бавни, сладострастни кръгове по пламналото й тяло. През живота си тя не беше почувствала нещо наполовин толкова интимно, толкова прекрасно. При всяко негово движение изгарящо удоволствие струеше по цялото й тяло.

Без да забележи, Синди беше започнала задъхано да шепне, движейки се целенасочено в сластен контрапункт на Трейс, удвоявайки отново и отново споделеното им удоволствие, докато накрая леки конвулсии започнаха да я разтърсват, бавно, сладострастно да преминават през нея и тя се провикваше при всяка раздираща вълна на екстаз. Той се усмихваше, бавно се люлееше в стегнатата кадифена люлка на тялото й, наведе се, за да изближе сълзите от екстаз по нея… и продължаваше, люлееше я, потръпваше и тя знаеше, че ще умре от това, но не я интересуваше, докато той беше в нея — дълбоко в нея да се движи, да се огъва, сладострастен огън пламна в нея, разрасна се, разпали се.

Синди извика името на Трейс, когато той бавно, мъчително се отдръпна, остави я празна, а тя знаеше, че не може да живее без него. Инстинктивно ръцете й се спуснаха към таза му, ноктите й одраскаха кожата му от страст. Дъхът му излезе като дълбок стон, когато цялото му тяло се стегна. Този път той я взе и здраво проникна в нея, мощно се раздвижи, въздържаността му напълно се стопи, след като ноктите й се забиваха в стегнатите мускули на хълбоците му при всеки тласък, нокти, които сладко го драскаха и му говореха да не задържа нищо от силата си.

Страстните милувки възбуждаха Трейс, но не толкова, колкото дрезгавият й шепот в ухото му, тялото й го увличаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Ноктите й го изгаряха, отблъскваха далеч света, отнемаха задръжките, оставаха само горещите боцвания на ноктите й, и страстните думи, и пламналата й мекота, която го обгръщаше, вземаха всичко, което той можеше да даде, и в замяна го хвърляха в разрушителен екстаз.

Тя го галеше с ръце, с думи, с цялото си отдаване, подхранваше движещото му се тяло с още сила, още жар, възторгът пулсираше от него към нея и обратно с всеки дъх, с всяка конвулсия дълбоко вътре в тялото й, и въпреки това не беше пълно, не беше достатъчно. Той умираше и не можеше да се гмурне достатъчно далеч, достатъчно дълбоко, достатъчно силно.

Водени от древен инстинкт, ръцете й се спуснаха надолу, за да прегърнат и погалят двата извора на първичната му нужда. При първото докосване той навлезе в нея с див писък, който беше името й, отдаде й се изцяло, когато върховното задоволяване на тласъци излезе от него с възторг, който нямаше нито начало, нито край, просто като пламнал пулсиращ център, който беше едновременно самият той и жената, чиято мекота зовеше и поглъщаше парещите изблици на освобождаването му.

Изтощен от екстаз, Трейс прегърна Синди, знаейки, че е докоснал душата й, както тя беше докоснала неговата, и че вече нищо никога нямаше да бъде същото.