Елизабет Лоуел
Тъмни страсти (7)

Шеста глава

Светещият циферблат на часовника показ на Трейс, че е лежал на продънения матрак почти час. Беше броил овце, кози, лами, мишки и дъждовни капки, без никаква полза. Не му се спеше повече, отколкото когато си легна. Дори по-лошо, беше изчерпал резерва си от нови ругатни, в които се окачествяваше като глупак, а старите бяха загубили силата си.

— Проклятие!

С едно-единствено движение отскочи от ниския матрак и се загледа в безобидната врата на спалнята. Очевидно богатата госпожичка не беше достатъчно порасла, за да си признае грешката и да се прибере вътре от дъжда. Това означаваше, че той трябва да бъде достатъчно порасъл, за да й посочи грешката и да я довлече вътре.

Мърморейки на себе си, Трейс хвърли отгоре си чистото бельо и панталоните, които беше оставил до матрака. Опипа наоколо в мрака, докато намери малко фенерче, което беше оставил в горната част на леглото. С леко прещракване фенерчето светна. Намери и нахлузи ботушите си, преди да излезе през вратата, без да шуми повече от дъжда, който валеше.

Макар че едва ли беше късно според обичаите на града, кръчмата и селото тънеха в мрак. Навън един петел беше единственият часовник, който отброяваше местното време. Трейс имаше опит с местността, затова никога не пътуваше без различни фенери, един от които беше не по-голям от показалеца му. Малкото фенерче хвърляше светлина в много тесен, много остър лъч. Дъждът падаше като фина сребърна завеса през конуса на светлината. След като изруга още веднъж ядовито, Трейс пристъпи в дъжда и тръгна към намиращия се наблизо джип. Старият мухлясал платнен гюрук беше вдигнат, но Трейс знаеше, че той сигурно е пробит някъде. Платнищата винаги са пробити.

Веднага щом отвори вратата, Трейс разбра откъде тече джипът. Отвсякъде. Вода се изля на хладни струйки през покрива и леко се отклони по врата му, когато той, невярващ, се загледа в Синди. Беше оставила тенекиената кана под мястото, откъдето най-много течеше, вляво от центъра на шофьорската седалка. Другите струи бяха отклонени от пасажерското място с мушамата от пода, която Синди беше вдигнала до врата си. Под мушамата беше спалният й чувал, който беше отворила и използвала като одеяло. Макар и сгъната почти на две, голите й крака се подаваха под мушамата. Струя вода често припляскваше по голите й пръсти. Вода капеше в каната с монотонен равен ритъм.

Синди спеше.

Трейс се загледа в нея, не знаеше дали да ругае или да вземе упоритата принцеса в прегръдките си. Беше конфликт, с който той постепенно свикваше, колкото по-дълго прекарваше с нея.

Накрая Трейс реши, горчиво-сладко решение, с което също постепенно свикваше. Този път наистина нямаше друг избор, както впрочем и преди това. Ако Синди останеше в джипа до сутринта, тя щеше да бъде скована, натъртена, несъмнено и болна на всичкото отгоре. А Трейс ни най-малко не се съмняваше, че Синди беше достатъчно изтощена, за да спи въпреки стичащата се вода. В края на краищата той беше галантният рицар, който си седеше и я наблюдаваше, докато тя се бъхтеше и всичко това само за да я научи да моли за помощ, когато има нужда.

Очевидно урокът не беше научен.

— Принцесо — промълви Трейс с тих, стържещ глас, — какво по дяволите да те правя?

Отговор нямаше, чуваше се само глухият звук на водните капки, които падаха по мушамата и оттам по меката плът на Синди. Псувайки, Трейс втъкна фенерчето зад ухото си като миньорска лампа. Внимателно отдръпна мократа мушама и измъкна Синди от неудобното прокапало легло.

— Можеше поне да спиш в роувъра — Трейс продължи с дрезгав, назидателен тон.

Нагласи Синди на ръцете си, и подпъхна влачещите се краища на спалния й чувал така, че да не се препъне.

— Там не тече и щеше да се чувстваш чудесно на предната седалка. Но не, дори и за това не можеш да помолиш един пеон, така ли?

Изсъска някаква ругатня.

— Един от нас трябва да отстъпи, иначе ще продължиш да вириш нос и да не се вслушваш в съветите ми, докато накрая изпаднеш в беда, преди да съм успял да те спра. Тогава ще се чувствам по-низък от пълзяща змия и ще си го изкарвам на теб, а ти ще си вириш носа и ще се опитваш да газиш в мочурите или да направиш нещо също толкова глупаво и накрая ще се окажем там, където бяхме преди няколко минути — аз да лежа буден, а ти да си опитваш да хванеш пневмония в прокапалия джип.

Единственият отговор на Синди беше прошепната дума, която Трейс не улови. Пазейки я от дъжда, доколкото можеше, той я отнесе до кръчмата, внесе я през страничната врата и по тъмния коридор до малката стая. Влезе и затвори вратата след себе си с крак, коленичи и положи Синди на матрака. Тя пак се размърда. Пръстите й се вкопчиха в него, когато той се готвеше да се отдръпне.

— Рай? — промълви тя.

Трейс замръзна на място, докато гасеше фенерчето.

— Рай? — повтори тя, гласът й повишаваше тон.

— Да — излъга Трейс тихо през стиснати зъби. — Рай е. — Изгаси фенерчето и го втъкна до матрака. — Заспивай, любима. Тук съм. Всичко е наред.

Синди доволно измърмори нещо, което Трейс не разбра. Ръцете й в просъница се сплетоха зад тила му, а бузата й пак потърси топлината на голите му гърди. Той започна кратка битка със съвестта си, спечели я и легна до нея. Дръпна лекия й спален чувал върху двамата.

Синди въздъхна и доверчиво се сгуши до тялото на Трейс и отново потъна в дълбок сън. Ръцете му се свиха в юмруци, когато на гърдите си усети сладката тежест на бюста й, и се зачуди кой ли по дяволите беше Рай. Кой беше образецът за човечност, на когото Синди вярваше достатъчно, за да се остави на закрилата му, без да се бори и без да се колебае? И защо, за бога, скъпият, несъмнено галантният Рай не беше в Еквадор със Синди точно сега, да я държи далеч от руното на Трейс — и още по-точно — от ръцете му?

Трейс си пое дълбоко въздух, усещаше как топлината, нежното ухание на Синди проникват в тялото му. Кой разумен мъж би оставил жена като тази да тръгне сама из дивото?

— Ти си луд — измърмори Трейс високо с леко дрезгав глас.

Разполагаше с цяла нощ да размишлява кой е луд — Рай, Синди или Трейс Ролингс.

Жената в прегръдките на Трейс дишаше леко, бюстът й приятно галеше гърдите му с всяко вдишване, топлината й се смесваше с неговата. Телата им също бяха преплетени. Лявата му ръка обгръщаше тънкия й кръст; тялото й наполовина беше върху неговото. Дясната й ръка беше протегната през гърдите му. Кракът й лежеше между неговите, бедрото й беше толкова близо до твърдата му мъжка плът, че той се страхуваше да диша. Ами ако случайно го докоснеше…

А щеше да бъде дори по-зле, ако не го докоснеше.

Трейс не можа да задуши стона, който се процеди през стиснатите му зъби. Силното желание да притежава Синди, която за малко не го свали на колене вчера под душа, го измъчва цяла нощ. Спа малко и се събуди толкова възбуден, че го болеше всичко от врата до коленете. Така прекара всичките дълги часове в мрака. Все пак нощта не се оказа пълна загуба. Накрая установи кой е луд.

Самият той.

Много внимателно Трейс се отдръпна от меката, ухаеща жена, която беше споделила матрака с него през една нощ на необичайно целомъдрие. Поне за Трейс беше необичайно. Никога не беше прекарвал нощ с жена, която е желал и не е получил. Нито някога беше прекарвал нощ с жена, която не е искал. В момента беше твърде възбуден, за да реши дали това бяха още две правила, които той наруши заради Синди, или само едно.

Защо просто да не раздалеча краката й и да я събудя, излизайки от нея? Ако целувката в умивалнята можеше да се приеме за някакъв знак, тя сигурно не би имала нищо против.

Това е най-глупавата идея, която ти е хрумвала от месеци — си каза Трейс ядосано, докато се измъкваше от матрака и се изправяше.

Грешка. Най-глупавата идея беше да направиш услуга на Инвърс, като го отървеш от Големия Еди Маккол.

Трейс въздъхна и разтри лицето си с длани, искаше му се да ги стовари върху Инвърс. Но беше невъзможно. Единственото нещо, до което можеше да достигне, беше една упорита принцеса, чиито очи и тяло горяха с тъмен огън, който тя не му разрешаваше да докосне. Ругаейки Инвърс, и Големия Еди, и всичко, освен тихо спящата жена, която беше твърде близо и същевременно твърде далеч, Трейс разтри лицето си по-грубо. Наболата брада отново дращеше. Без да се спира, за да си зададе въпроса защо не си даде труд да се обръсне, дори когато беше в низината, Трейс си взе несесера с бръснача и тихо излезе от стаята.

Синди се събуди няколко мига по-късно. Със затворени очи тя сладко се протегна. Изведнъж нададе изненадан звук и седна, стресната, оглеждайки се наоколо в полумрака. Спомни се, че заспа в джипа и нищо друго. Очевидно това не беше джипът.

— Трейс?

Отговор нямаше. Бавно Синди изследва още веднъж околността. Стаята й беше достатъчно позната. Куфарите й все още бяха там. Както и платненият сак на Трейс. Също големият фенер и сандалите му, както и малкото фенерче, положено до матрака. Беше завита със собствения си спален чувал, който предишната вечер в джипа беше отворила, за да го използва като одеяло. Лежеше върху спалния чувал на Трейс, чийто цип също беше спуснат. Наблизо не се виждаше друго легло, не дори нещо наподобяващо нар, на който Трейс би могъл да е спал.

Единственото възможно заключение беше, че Синди е прекарала нощта или поне част от нея, спейки с Трейс Ролингс.

Спокойно, принцесо. Няма да си пъхна ръката под блузата ти, докато спиш.

Твърде сънена, за да извика на помощ обичайната си защита, Синди си призна, че нищо не би й се харесало повече от това да се събуди с галещите ръце на Трейс на гърдите си. Самата мисъл я накара да потръпне, зърната й се стегнаха и очертаха под широката блуза. Горчиво-сладката ирония на ситуацията, в която се намираше, едновременно я разсмя и разплака. Беше загубила надежда, че ще намери мъж, който желае нея, а не парите й. Изобщо се беше отказала от мъжете, точка. И ето че се появи Трейс Ролингс, мъж, когото установи, че желае много силно… мъж, който я целуна веднъж и който очевидно е решил, че като я целува, си създава повече неприятности, отколкото удоволствие.

Да пълзи — това ще накараш да направи мъжът, за да се доближи до теб, така ли? Е, добре, аз не пълзя.

Бавно, гореща вълна заля тялото на Синди, когато си спомни ледените му думи. Така ли му изглеждаше тя — жена, чието най-голямо удоволствие е да унижава мъжете, да ги кара да се молят за целувка или усмивка?

Зъби се забиха в долната устна на Синди, когато тя разтърси главата си, мълчаливо, отблъсквайки присъдата на Трейс. Някога беше унижена точно по този начин от мъж. Вече никога няма да допусне друго човешко същество да бъде подложено на такава жестокост, както и не би се насилила отново да пълзи пред някакъв мъж, независимо по каква причина. Може би ако обясни това на Трейс, ще могат да започнат отначало.

Може би този път той ще поиска нея, вместо да й се сърди.

— Да, сигурно — измънка Синди, изтъркаля се от леглото и стана. Той е самата душа на разбирателството и галантната прошка. Разбра го още първия път, когато вдигна поглед към него от калта и видя самодоволната усмивка, размазана на красивото му лице.

Мрачно Синди започна да опакова всичко. Трябваше няколко пъти да навие всеки от спалните чували, докато реши, че няма да се развият в мига, в който някой ги вдигне — нещо, което се беше случило със собствения й спален чувал първия път, когато го нави. Мръсните дрехи, които събра, без да се съобразява с принадлежността им, се озоваха в голямата пластмасова торба, която беше взела точно за тази цел. Маратонките й все още бяха прогизнали и не особено привлекателни, но чифт сухи чорапи й помогнаха да напъха краката си в тях.

С лошо предчувствие Синди извади от куфара малкото си огледалце, което носеше на път. Един-единствен поглед й каза повече, отколкото искаше да знае.

— Нищо чудно, че Трейс едва е изтърпял да се измъкне от леглото тази сутрин — каза си тя с гримаса. — Виждала съм по-добре изглеждащи жени, яхнали метли, на Празника на вси светии.

С много четкане и търпение Синди оправи сплъстената си коса. Погледна към кутийката с грима, сви рамене и си сложи съвсем малко, не искаше да привлича внимание върху себе си, като си сложи малко ненужен цвят за облачната гора. Резултатът от бързо нахвърляния грим беше потискащо лишен от блясък. А казано честно, тя не би имала нищо против да блесне пред Трейс, ако не за друго, то за да му докаже, че може да бъде съблазнителна жена.

— Ей, принцесо. Събуди ли се?

При звука на гласа на Трейс Синди виновно пъхна огледалцето в торбата с мръсните дрехи.

— Да.

— Добре. Би ли отворила вратата?

Синди отвори вратата и се опита да не се заглежда. Трейс беше облякъл стара черна фланелка, чиято мека тъкан идеално прилепваше към гърдите му и подчертаваше всяка, излъчваща сила, извивка на мускулите и жилите му. Панталоните му бяха от каки, широки, но въпреки това дори под плата успяваха да й напомнят при всяко негово движение, че има дълги, мускулести крака. Тъмната му коса лъщеше от душа, гъста и леко чуплива в дълбочина. Гладко обръснато, като се изключат мустаците, лицето му категорично й напомняше на скандинавски платан. Под много тъмните, стръмно извити вежди зелените му очи бистри и бляскави, бяха като скъпоценни камъни.

Синди никога не беше виждала мъж, който повече да въздейства на сетивата й. Едва се въздържаше да не се пресегне и да не погали чистите мъжки очертания на веждите му, устните му, челюстта му и след това да го целуне, както накрая беше направила под душа. Само че този път нямаше да се вцепени. Нямаше да се спре да целува Трейс, докато той не започне да трепери така, както тя се разтреперан вчера. Ако такова нещо изобщо е възможно.

Многозначителна бръчка се появи на лицето на Синди, докато се чудеше дали мъжете изобщо са в състояние толкова да се възбудят, че да се разтреперят. Ако попиташе Трейс за това, щеше ли той да й отговори или просто щеше да се изсмее на очевидната й липса на опит?

— Здравей? — каза Трейс чудейки се защо Синди го съзерцава сякаш й е абсолютен непознат. — Помниш ли ме? Досадният ти водач?

Синди бързо отстъпи назад от вратата, чувствайки как алена топлина залива бузите й.

— Да, влез.

— Заповядай — каза Трейс и й подаде поднос, на който балансираше чаша кафе, купчина яйца и куп царевични питки. — Това ще освежи мозъка ти.

Безмълвно Синди пое подноса, все още загледана в Трейс, сякаш е магьосник. Така се беше втренчила във вида му, че дори не забеляза, че той държеше два подноса в ръцете си. И твърде вълнуващи бяха тези ръце — обгорели, дългопръсти, жилести, силни, отгоре разкрасени със същите лъскави тъмнокафяви кичури като тези, които на къдрици се подаваха навън от острото деколте на фланелката му.

— Кафе — обясни Трейс, поглеждайки косо към Синди, след като тя не посегна нито към яденето, нито към напитката.

Тя не забеляза погледа му. Очите й се движеха по цялата дължина на големите му ръце, наслаждаваха се на великолепната мъжка текстура на бронзовата му кожа и много тъмната, лъщяща коса, както и на свиването и отпускането на мускулите при всяко движение на тялото му. Искаше да прокара пръсти и буза и устни по ръката му, да проследи всяко топло ръбче на мускулите и жилите му. Щеше ли да му хареса? Щеше ли да го накара поне малко да се задъха? Щеше ли да го накара да погледне на нея като на съблазнителна жена, а не като на безполезен албатрос, завързан за врата му?

— Добре ли си? — попита Трейс най-накрая, загледан в ръцете на Синди, които така здраво стискаха подноса, че кокалчетата й бяха избледнели.

— Не. — Синди затвори очи и се замисли върху вълнението, върху смущението, което изпита, и странните, бавни топли вълни, които се разливаха дълбоко от кухината на стомаха й. — Искам да кажа, да. Просто малко… съм разсеяна.

Трейс огледа стаята, очакваше да я намери разхвърляна като мислите на Синди. За негова изненада всичко беше грижливо опаковано и подредено до вратата, готово да бъде пренесено до роувъра.

Очевидно тя нямаше търпение да се измъкне от принудителната интимност на малката стая и мислите, на които навяваше единственият продънен матрак.

Лека усмивка се очерта под мустаците на Трейс. Ако Синди мислеше, че стаята е била интимна, нека почака, докато сама се запознае с размерите на роувъра. Но не беше глупак. Не каза нищо. Сама трябваше да открие размерите на роувъра.